Грешка в регулацията+иск по чл.108 ЗС

[stavrev]

С нот.акт от 47г. е придадено маломерно празно дворно място от 28 кв.м. по регулация към към поземлен имот.В последствие регулационния план е променен няколко пъти,но тези 28 кв.м. не са включено в границите на новите поземлени имот, а в съседния.Освен това имотът е бил предмет на няколко сделки,като отразената в тях площ е без тези 28 кв.м.
Преди 2 години съседите са възползвали от това положение и са завзели тези 28 кв.м. с помощта на общината.Според тях ,позовайвайки се на регулационния план,тези 28 кв.м. влизат в техния имот.До този момент те никога не са владели тази част.
Един от съсобствениците завежда иск за собственост,но се появява проблем при легитимирането му като собственик на спорната част,тъй като е придобил главния имот по силата на прехвърлителните сделки,в които тази част не е посочена.Иначе тя се е владеела от него и другите съсобственици повече от 10 години.

Въпросът ми е:може ли да се приеме,че при прехвърлянето на основния имот, е прехвърлена и частта от 28 кв.м.,въпреки че не е отразена в площта му?Или тази част е останала в собственост на лицата по нотариалния акт от 47г.?

[Silviq]

При наличие на неуредени регулационни сметки, вариант е чл. 134 ЗУТ - макар малко да се съмнявам, че ще стане.
Съседите нямат документ за уредени рег. сметки /евентуално/, може пък и да имат, смед като казваш, че общината е помогнала.
Може и установителен по чл. 97 ГПК - имаш някакви документи за тия 28 кв. м. все пак.

[stavrev]

Пробвана е процедурата по чл.134 ЗУТ.Общината отговаря,че е налице спор за матириално право ,който трябва да се реши в съда.Едва тогава се променя кадастъра, а после и кметът променя ПУП.
Не ни трябва само установителен иск,защото съседът владее сега нашите 28 кв.м. и трябва да го шитнем.
Пролемът е активната легитимация по чл.108 ЗС.Има нот.акт,но на името на предишни собственици.В последващите прехвърляния в площта на имота тези 28 кв.м. не фигурират. А пък не може да се позоваваме на давност,защото от 1973 до 2001, при действието на ЗТСУ, реални части не могат да се придобиват по давност.

[scribtor]

Ставрев, опитай се да го направиш като схема, защото от описанието по- горе, не не става ясно. Примерно направи го така:
- н.а №1/ 1943г./издаден по плана от ....г./ - 25 кв. м. от имот..., влизат в в парцел ....;
- н.а №2/ 1969г./издаден по плана от ....г./ - 25 кв. м. от имот..., влизат в в парцел ....;
- н.а №3/ 1996г./издаден по плана от ....г./ - 25 кв. м. от имот..., влизат в в парцел ....;
или по друг начин, но да е ясна динамиката на въпросното предаваемо място.
По някои от рег. планове имало ли е владение на мястото повече от 10 г., трайна ограда? Данни за уреждане на регулационни сметки? Процедури в сроковете по § 6 от ПЗР на ЗУТ?;
Някои от тези неща са взаимоизключващи, но аз изброявам примерно въпросите, по които, ако дадеш малко помече информация, би могло да се каже горе-долу нещо.
От второто ти изявление, оставам с впечатление, че има имуществен спор и грешка в кадастралната основа по смисъла на чл. 53 от ЗКИР??
По принцип, ако не се проследи кадастрално-регулационната динамика назад във врамето /по скици/ и документи за собственост, всеки отговор е потенциално грешен, но все пак ако искаш опитай.
Иначе онова за чл. 143 от ЗУТ не е вярно - този член няма приложение. Виж, §8 може и да има, но само при една хипотеза - във вр. с § 6 ЗУТ/прилагане на регулацията по стария ред/. Дали обаче това е приложимо в казуса, от изложеното не става ясно, по скоро мисля че - не, от твърдението ти за "помощта на Общината".

[scribtor]

Извинявай, но мисля че не правиш разлика между поземлен имот/бившото имот/ и Урегулиран поземлен имот/бившото парцел/. Провери си още веднъж казуса/казвам го най- добронамерено/ и уточни кое е имот, кое е парцел/УПИ/, ако искаш някакъв коментар от мен.
Отделно - за съседите - ако въпросното място от 28 кв.м. при влизане в сила на ЗУТ е било включено към техния УПИ, същите са могли в шестмесечен срок за искат от Общината регулацията да се приложи по стария ред /ЗТСУ/- това означава, че те са направили молба до общината за оценка, тя е оценила мястото, и те са го заплатили на собствениците от чийто имот същото е било предадено, клед което най вероятно са се снабдили с КНА по регулация и са били въведени във владиние - цитирания по-горе от мен § 6 от ПЗР на ЗУТ.
Също така - мисля че искът по чл. 108, на този етап е недопустим - вж. по- горе във вр. с иска по чл. 53 от ЗКИР.

[stavrev]

1.С нот.акт от 46 г. празно дворно място от 28 квм. се взима от парцел №... и се придава на парцел №....Собстевеник на втория парцел е бил Х.
2.1949г. е променен кадастралния план.
2.1960г. е извършена делба на наследството на Х. В делбата мястото е обозначено като имот пл.№.....На скицата се вижда,че в границите на този имот 28-те кв.м. не са включени. Тогава е бил в сила регул.план,който е придвиждал да преминава улица през имота,но в последствие той е бил отменен.
3.При действието на сегашния регул.план,имотът има нов номер. През 89г. е прехвърлена 1/3 от него на ищеца.В момента се води поземлен имот №...,който участва в УПИ №.....28-те кв.м. са в съседния поземлен имот,който участва в същото УПИ.
От 1946 г. има ограда и след 1960г.се владее от наследникът,който го е получил в делбата,а след смъртта му през 1996г. от неговите наследници и ищеца/собстевник на 1/3/.
Преди 2 години съседите преместват оградата,като завземат тези 28 кв.м.Казват,че общината е наредила това,но няма никакви уреждания на сметките по регулации,нито някакво плащане.Едва ли има въвод във владение.От общината казват-налице е спор за местонахождение на граница по чл.43,ал.3 ЗКИР,който се решава по съдебен ред

Никой от собствениците не е правил възражение по ЗУТ,но това не пречи да се води иск за собственост,нали?Дворищнорегулационните планове нямат вещноправно действие в случая,тъй като регулацията не засяга границите на поземлените имоти включени в УПИ-то.
Може да се съедини иск по чл.43,ал.3 ЗКИР и по чл.108 ЗС.Ако пък не, ще се разделят.Няма проблем.
Не разбрах защо ревандикационния иск не е допустим.Мисля че чл.53 казва,че грешката в кадастъра ще се поправи,след като се реши спора за материалното право,какъвто има в момента.
Въпросът е как ще се легитимира ищеца като собственик,след като му е прехвърлена 1/3 от имота без в площта му да фигурират 28-те квадрата?

От друга страна У е владял реалната част/28-те кв.м./ повече от 10г. до 1973г.,т.е. до влизане в сила на ЗТСУ, а според чл.181 от с.з. е могъл да я придобие по давност.Та в тази връзка могат ли в иска за собственост да се включат и неговите наследници.

Прав си ,че много не ги разбирам тези неща,а и е доста объркан казус и за това ще съм ти много задължен,ако ми помогнеш.

[stavrev]

Всъщност иска по чл.43,ал.3 от ЗКИР=на иска по чл.109а от ЗС,така че такъв няма да се води.

[scribtor]

Започвам от по- лесното: Искът по чл. 53 от ЗКИР /не, по чл. 43, ал.3 - вероятно е техническа грешка/ е специален по отношение на чл. 109а от ЗС. Има практика по този въпрос. Преди и на мен ми се струваше, че няма разлика, но върховния съд е на друго мнение.
Искът по чл. 53 от ЗКИР е всъщност иск по чл. 32, ал.1, т.2 от ЗТСУ/отм./ . Казвам го във връзка с това, че преди, по времето на ЗТСУ този въпрос се уреждаше от чл. 32 ЗСТУ т.нар. иск при спор за материално право. С влизането в сила на ЗКИР този иск всъщност е въпросния иск по чл. 53. Пишща ти това, защото по чл. 53 все още няма много практика, но за сметка на това има доста по чл. 32, която може да ти свърши работа.
Ще се опитам да ти пратя малко практика по въпроса, която маже би ще ти е от полза и ще отговори на повечето от въпросите ти:

1. Решение № 461 от 9.IV.1992 г. по гр. д. № 34/92 г., IV г. о., докладчик член-съдията Жанета Найденова

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 12/1992 г., № 21, стр. 17

чл. 32, ал. 1, т. 2,
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗТСУ,
чл. 108,
чл. 109 ЗС

Техническите органи по изработването на дворищно-регулационен план не могат да прокарват по собствена инициатива разделителна линия в съсобствен парцел и да обозначават частите с различни планоснимачни номера, защото по този начин извършват делба на парцела. Такива правомощия те нямат. Ако въпреки това действуват по горния начин, съществува правен интерес за отделните съсобственици да заведат иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ, т.е. установителен иск за собственост към минал момент.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Двамата братя Г. и К. С. закупили общо дворно място, представляващо парцел XVI от кв. 97 по плана на гр. Н. И. цялото място с площ 1507 кв. м. По последния регулационен план, одобрен със заповед РД - 5090 - 234 от 12.VI.1984 г., съсобственият парцел бил разделен и показан като две отделни планоснимачни номера: парцел XIII - 648 за тях, за ищците и парцел XIV - 647 за ответника.
При одобряването на тази регулация от 1967 г. не е имало и не е била нанесена по средата на парцела разделителна линия. Затова правилно съдилищата са направили извод, че тази линия е прокарана след 1967 г. Владението на отделните части от парцела не е продължило 10 години до 1.VI.1973 г., когато влиза в сила ЗТСУ. Съгласно чл. 181, ал. 1 ЗТСУ само изтекла до влизането на този закон придобивна давност върху реално определени части от парцели запазват действието си, ако частите - предмет на владението и останалата част от парцела, могат да се обособят в самостоятелни парцели.
В конкретния случай е налице именно спор за материално право. При наличието на съсобственост с регулацията е извършена делба, без да е поискана от съсобствениците. Административните органи не са овластени да решават спорове за имуществени права. А в конкретния случай такъв спор е съществувал. Двете страни са собственици с еднакви права върху цялото дворно място, представляващо парцел XI - 733. С новата кадастрална основа на плана всеки един от тях е станал собственик на 475 кв. м. и на 469 кв. м. съответно отредени за всеки отделен планоснимачен номер. Променило се е правото на собственост за всеки от съсобствениците. Затова редът за поправяне на тази грешка е именно предявяването на иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ, а не самостоятелния ред за обжалване пред съда съобразно чл. 138, ал. 1, т. 3 ЗТСУ. При изменение на дворищнорегулационния план поради...................
2.
Решение № 1656 от 7.V.1996 г. по гр. д. № 2350/95 г., IV г. о., докладчик Любка Илиева

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 8/1996 г., стр. 16

чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 110, ал. 1 ЗТСУ, чл. 109, ал. 2 ЗС

Възстановяването на правото на собственост по ЗВСОНИ не може да дерогира отчуждителното действие на благоустройствените мероприятия. Собствеността върху недвижимите имоти се възстановява в размерите, в които са били отчуждени само ако съществуват реално, но като обект на собствеността. Обхватът на правото на собственост се определя от парцелните линии по дворищно-регулационния план. Недопустим е иск за определяне на граници по чл. 109, ал. 2 ЗС за урегулиран имот................................
3.

[scribtor]

Продължение на решението под № 2:
..........Съобразно изложените данни в исковата молба съдът е следвало да каже на ищцата да конкретизира вида на търсената защита и обстоятелствата, въз основа на които я претендира. Иск за определяне на граници на урегулиран имот е недопустим (чл. 109, ал. 2 ЗС). По този ред може да се иска уреждането на спор за граници между два имота, когато те не са определими по административен ред, т. е. когато се касае до имоти, извън чертите на дворищно-регулационния план. За парцелите по този план границите се определят от самия план и не могат да се считат за неизвестни или неопределими от техническите служби (чл. 161 ЗТСУ).
Искът за граници по чл. 109, ал. 2 ЗС може да се проведе само за установяване действителния обхват на собственост, но по отношение на неурегулирани имоти. Фактически този иск придобива характер на установителен иск за собственост при хипотезата, че е налице спорна ивица земя между два съседни имота (по делото съществуват данни, че вероятно такъв спор може да съществува откъм южната граница на процесния имот). Актовете за собственост, легитимиращи притежателите на спорните съседни земи обаче ще имат значение при определяне на границите само в съчетание с утвърдените регулационни планове.
3. Решение № 1746 от 17.XI.1994 г. по гр. д. № 2309/93 г., IV г. о., докладчик съдията Жанета Найденова

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 5/1995 г., стр. 15

чл. 32, ал. 2, т. 2,, чл. 33, ал. 2,
чл. 114, ал. 1 ЗТСУ, чл. 85,
чл. 279 ППЗТСУ, чл. 115,
чл. 116 ЗЗД

При спор за материално право - погрешно заснемане на имотите по кадастралната основа, задължително се изследват въпросите за приложението на предшествуващите регулационни планове.
Смята се, че регулацията и била приложена, ако до деня на откриване на производството за изменение, придадените имоти са били заети по законен ред или че за тях е било изплатено обезщетение, като законова предпоставка за заемането им.
Обезсилването с обратно действие на дворищнорегулационния план, опорочен от непълнотите или грешките в кадастралната му основа, се погасява с изтичането на десет годишен преклузивен срок. Съответният резултат настъпва със самото изтичане на срока, смятано от наличната календарна дата............../в пълния му текс е обяснено по- добре/
4. ТОВА РЕШЕНИЕ Е МНОГО ВАЖНО!

Решение № 1816 от 10.11.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1456/98 г., V г. о.

Съдебна практика - Собственост и право 3/1999 г., стр. 21

Чл. 224, ГПК чл. 108 ЗС, чл. 32, т. 2 ЗТСУ

Решение по иск за собственост и решение за установяване на грешка в кадастралния план имат различен предмет.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С определение от 2.09.1996 г. по гражд. д. № 149/96 г. на Д. районен съд производството по делото е прекратено на основание чл. 224, ал. 2 ГПК, като не са изложени съображения защо съдът приема, че се касае до повторно заведено дело и че спорът между страните е разрешен с влязло в законна сила решение.
С определение от 4.10.1996 г. по гражд. д. № 1111/96 г. на В. окръжен съд частната жалба на ищеца срещу определението на първоинстанционния съд е оставена без уважение. Посочено е, че ищецът е предявил искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС по гражд. д. № 783/91 г. затова, че ответниците владеят без правно основание 20 кв. м от дворното му място и с решението по посоченото дело, с което исковете са отхвърлени като неоснователни, е прието, че спорните 13 кв. м принадлежат на ответниците, като придаването на процесното място към имота на ищеца било неоснователно, тъй като с решение на ВС на РБългария по адм. дело № 1001/91 г. заповедта затова била обявена за нищожна. Тъй като сега ищецът е предявил иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ, който бил с различно правно основание, но касаел същия правен спор между същите страни, производството по делото следвало да бъде прекратено поради постановеното влязло в сила решение.
Посочените съдебни актове са незаконосъобразни. С решението по гражд. д. № 783/91 г. на В. окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС за 13 кв. м от парцел VII-300 в кв. 24 по плана на гр. В., не е разрешен спор за имуществено право по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ. Между иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ и сак по чл. 108 ЗС е налице съществена разлика с оглед момента, към който се цели установяването на правото на собственост - в първия случай това става към момента на влизане в сила на регулационния план и основанието на иска произтича от интереса да се отстранят съществените непълноти или грешки в кадастралния план към момента, когато е одобрен, а във втория случай собственикът защитава правото си на собственост към датата на предявяването на иска и основанието на иска произтича от интереса да се иска връщане на имота от несобственик, който го държи без правно основание. Различна е и активната легитимация по иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ и по иска по чл. 108 ЗС - в първия случай следва ищецът да е притежавал правото на собственост върху имота към момента на одобряване на регулационния план или да е правоприемник по наследяване на собственика към същия момент, а във втория случай ищецът следва да се легитимира като собственик към датата на предявяване на иска, съответно към датата на постановяване на съдебното решение.

НАДЯВАМ СЕ , ЧЕ СЪМ ТИ ПОМОГНАЛ, АКО ИМА НЕЩО ПИТАЙ, СТИГА ДА МОГА ДА ТИ ОТГОВОРЯ! Това което важи за иска по 32, ал.1, т.2 от ЗТСУ/отм./, важи и за иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР/ не съм сигурен в алинеята, че го пиша по памет, но члена е 53/

[scribtor]

Това за мен са едни от най- гадните казуси, но пък в тях има страшно много тръпка.
Аз обикновенно процедирам така: преди да реша да водя ли такова дело, правим с клиента частна експертиза от инжинер-геодизист, такъв дето се занимава с кадастър и регулации, за да продледим статуса на имотите от предходния на грешката момент/ в твоя случай най-малко от 46г. до сега/. След това започвам да сравнявам квадратурите на имотите, за да се види въпросното предаваемо място излиза ли по плановете. Гледа се и за изтекла давност, както правилно си забелязал по- горе, защото ако предаваемото място е заето и са изтекли повече от 10г., собствениците на имота от който е взето мястото губят право на обезщетение, т.е ругулацията може да се каже че е приложена. Другият вариант да е приложена е да е платено предаваемото място. Виж §6 от ПЗР на ЗУТ във връзка с прилагането на регулацията по стария ред.
Трябва да доказваш не само че те не са собственици, но и че вие сте собственици.
Сигурно ти звучи доста объркано, ама по- добре не мога да го обясня - материята е много абстрактна и основно се работи по скици. Затова ти пращам решенията, защото там е обяснено по- ясно отколкото аз ти го казвам.
На мен ми трябваха няколко години да му хвана края и все още намам претенции, че знам всичко перФектно. Успех!

[stavrev]

ГОРЕЩИ БЛАГОДАРНОСТИ!!
Много ми помогна.Даже си намерих решение,относно активната легитимиация на моя човек.

РЕШЕНИЕ № 382 ОТ 3.V.1995 Г. ПО Г. Д. № 3059/94 Г., IV Г. О.
ПРИОБРЕТАТЕЛЯТ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ ЧРЕЗ ПРАВНА СДЕЛКА ИМА ПРАВО НА ИСК ПО ЧЛ. 32, АЛ. 1, Т. 2 ЗТСУ И В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ГРЕШКАТА В КАДАСТРАЛНАТА ОСНОВА НА ЗАСНЕМАНЕ НА НОВИЯ РЕГУЛАЦИОНЕН ПЛАН Е ДОПУСНАТА ПРЕДИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СДЕЛКАТА. ПРИДОБИВАЙКИ СОБСТВЕНОСТТА НА УРЕГУЛИРАН ПАРЦЕЛ, НОВИЯТ СОБСТВЕНИК ПРИДОБИВА И ПРАВОТО ДА ИСКА ПОПРАВКА НА ДОПУСНАТИ ГРЕШКИ ПРИ ЗАСНЕМАНЕ НА КАДАСТРАЛНАТА ГРАНИЦА НА ТОЗИ ПАРЦЕЛ НЕЗАВИСИМО ОТ МОМЕНТА НА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ.
ЗТСУЧл. 32, ал. 1, т. 2
Молителката И. И. Н. от гр. Н. е поискала да се отмени по реда на надзора влязлото в сила решение на С. 3. окръжен съд постановено по реда на чл. 209, ал. 1 ГПК по гр. д. № 272/94 г., с което е отменено първоинстанционното решение за уважаване на иска на молителката с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ за грешка в кадастрална основа при заснемане на новия регулационен план на гр. Н. и е постановено друго, с което е отхвърлен този иск.
Поддържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.
Върховният съд намери молбата за преглед за подадена в срок и за основателна Съображенията за това са следните:
К. районен съд е уважил предявеният от ищцата И. П. против ответника И. Г. иск с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ, приемайки въз основа на цялостния анализ по събраните по делото доказателства, включително и неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза, че към момента на заснемане на кадастралната основа на новия регулационен план през 1985 г. неправилно е била заснета имотната граница между имотите на страните - съседи и по-точно границата на собствения на ищцата имот пл. № 489 и откъм северната страна на новата жилищна сграда в имота на ответника, която е изместена с около 7 кв. м.
С. 3. окръжен съд е възприел тази доказана фактическа обстановка, но е отхвърлил иска поради недоказаност, тъй като е било установено от представения от ищцата Н. нот. акт № 16, том II, нот. дело № 419/88 г. на К. районен съд, че тя е получила собствеността на недвижимия имот, предмет на спора, по дарение от своята баба И. М. три години по-късно след изготвяне кадастралната основа на новия регулационен план, включващ и този имот. Тъй като искът по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ е иск за признаване правото на собственост в определени граници, към момента на заснемане на кадастралната основа молителката-ищца не е била собственица на този имот през 1985 г., поради което не може да търси нарушение на правото на собственост, което не е притежавала към 1985 г.
Този извод на С. 3. окръжен съд е незаконосъобразен, което мотивира Върховния съд да отмени второинстанционното решение по реда на надзора. Основанията за това са следните:
От събраните пред К. районен съд доказателства е установено от него в съдебно решение, че регулационният план от 1964 г., който е предвиждал и придаваеми се части, не е бил приложен. До влизане в сила на новия регулационен план от 1985 г. между съседните имоти на страните е съществувала старата имотна граница. При изработване на кадастралната основа на новия план механично е нанесена границата по плана от 1964 г., а не по предвижданията на плана от 1985 г.
Незаконосъобразно С. 3. окръжен съд е направил извода, че молителката не може да иска поправка на допуснатата грешка при заснемане на кадастралната основа, защото към момента на заснемането не тя, а нейната праводателка е била собственик на недвижимия имот.
Като не е съобразил това, а е отхвърлил иска с правно основание, чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ, С. 3. окръжен съд е постановил съдебния си акт при допуснато нарушение по чл. 207"6. "а" ГПК, което следва да бъде отменено по реда на надзора.



Разбира се ,си запазвам така великодушно предоставено от теб право да питам и за други неща,но трябва първо да загрея основните неща,за да не те занимавам глупости.Наистина тази материя е много сложна и абстрактна, което прави помощта ти още по-ценна.

[scribtor]

Много се развам, че съм успял да ти помогна. Нали затова сме колеги ! :-))))

[Abu Talib]

При съдедните имоти оскове са негаторни винаги.така че по чл.109 от ЗС!! Не по 108.

[stavrev]

Иск по чл.109 може да се предяви,когато не е отнето владението,а тук не е така.