ЗУТ за e.c и scribtor

[mutsa]

През 1992 г. Общината издава разрешение за строеж по силата на което се разрешава изграждане на временен обект. Въреки, че е временен, обектът е изграден като масивна сграда, построена с одобрени проекти. Мястото е държавно към онзи момент. През 1994 г. ПК го реституира на трети лица. Същите започват дела срещу собственика на кафето - чл. 108 ЗС. Съдът отхвърля иска с мотива, че Решението на ПК е нищожно, т.к. реституцията е следвало да се извърши не по ЗСПЗЗ, а по ЗВСНОНИ ...., по който всички срокове са вече изтекли.
Междувременно имотът по искане на реститутите е деактувано със заповед на Областния управител. През всичките тези години на водене на дела, собственикът на кафето го владее непрекъснато, отблъсквайки претенциите на реститутите /успешно/ и да кажем с намерението да свои имота. През същото това време Общината твърди, че имотът е реституиран и не е общински нито държавен. Не щеш ли, след загубата на делото Общината се сеща, че може да си върне имота. И така, Общината на свой ред завежда дело срещу реститутите по чл. 108 ЗС/няма да коментирам основанието, предвид това, че реститутите не владеят имота/. , като твърди, че решенията на ПК са нищожни и по тази причина имотът си бил останал общински.
Сега въпроса - придобил ли е собственикът на кафето право на строеж върху земята по давност.Пар.17 ПЗР ЗУТ не приложен, защото е нямало пред кого.
Чакам

[е.с.]

Не мога да разбера как така всички считат, чи решението на поземлената комисия е нищожно-това трябва да се докаже по съдебно-административен ред-видях, че сега редът е РС - ВАС. Те са компетентни да прогласят нищожност на решение на поз. комисия, а не съдът по чл. 108 ЗС или Общината.Ако това не е направено не виждам на какво се основават претенциите на Общината, която пък въобще не виждам какъв собственик е, след като преди такъв е бил Държавата, а след това реститутите.
Не мога да намеря разпоредбите на ЗТСУ от 1992 г. Но приемам следното :
Имотът е държавен, Общината дава разрешение на строеж за временен обект по ал.4, чл. 120 ППЗТСУ /отм./. Тълкувайки § 17 излиза, че това не е изисквало право на строеж-то се е учредявало после, ако е отговаряло на условията на §17. Собственикът на кафето го е построил, но то си остава с временен характер. Той фактически го държи /корпус/, свои го /анимус/, но всичко това е с временен характер, т.е. според мен сме в аналогична на чл. 65 ог ЗС хипотеза, но вместо от срок, правото на собственост върху кафето е ограничено във времето от условие-бъдеща реализация на инвестиционни намерения. През 1994 г. се извършва реституция и тя има вещно правен характер, т.е. държавата вече не е собственик, и имотът е деактуван, преминал е в реститутите. Според мен с това отпада и правото на собственика на кафето да го държи в чуждия имот. Неговото право е произтекло от правото на държавна собственост и то е по - тясно по обем - временно да бъде собственик на кафе и да го държи в държавен имот. Отпаднат ли правата на праводателя, отпадат и на правоприемника.
Реститутите завеждат иск по чл. 108 и го губят - не знам защо, но това не променя факта, че те са собственици, защото според мен Решението на поземлената комисия не е прогласено за нищожно по съдебно-административен ред.§ 17, ал. 1ЗУТ също предвижда, че при реализация на инв. намерения не се заплаща нищо за кафето, при премахването му, което доказва, че такива обекти се третират от законите винаги в полза на собственика на земята. Ако приемем, че земята е собственост на реститутите и приложим по аналогия чл. 65 от ЗС излиза, че собствеността върху кафето е тяхна.
Ако приемем, че все пак Решението на поз. комисия е прогласено за нищожно, тогава собствеността се оказва пак държавна, но щом § 17, ал. 2 от ЗУТ не е приложен, тогава също нямаме право на строеж в полза на кафето, защото по § 17, ал. 2 се учредява ПСтроеж, няма как да се придобие по давност, независимо от владението на собств. на кафето/горните забележки за корпус и анимус важат и в тази хипотеза/.
И в двата случая, според мен кафето не придобива правото на строеж по давност.

[enigma]

Може и при иск по 108 ЗС по мое мнение - в мотивите, като косвен съдебен контрол. Това не прегражда обаче пътя за административно производство, след което може евентуално да се отмени гражданското решение. В този случай не може да се придобие по давност - поради факта на заведен иск, който прекъсва времетраенето.

А ако земята се окаже общинска - за каква давност говорим изобщо.

[scribtor]

Аз се присъединявам към еnigma.
Най- вероятно е бил упражнен косвен съдебен контрол в производството по чл. 108 - няма пречка. Същевременно, тези мотиви обвързват единствено страните по делото. П време на дело давност не тече, а завеждането на делото прекъсва изтеклата до тогава давност. Така, че на- вероятно няма изтекла придобивна давност и от там придобито вещно право от когото и да било/ собственик на кафето или реститутите/
По този казус обаче има нещо друго интересно: Значи имотът към 92г. е държаван - тогава все още няма общинско. Сега се казва, че се деактува от областния управител. Това ме кара да мисля, че след влизане на ЗОС - същият не е бил актуван като общински, а е бил актуван като държавен - по §...от ЗОС/не го помня кой точно беше/.При това доколкото АДС и АОС нямат вещен ефект, т.е не са титул за собственост, актуването трябва да е станало на базата на някакъв собственически титул / но е възможно и да е актувано просто така, без доказателства - често срещано/. Същевременно вероятно строителството е било разрешено по реда на чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/отм./, доколкото говориш за §17 ЗУТ. Но и § 17 ЗУТ и предишния § 50а от ЗТСУ се прилагат и за общинско, и за държавно. Интересно ми е как общината би доказала собственост.

[mutsa]

Включвам се със закъснение. Благодаря за отговорите за сега, но явно трябва да поясня. Имотът е реституиран от 1993 г. И в резултат на това ,по искане на реститутите е деактуван. Това е преди изменението в ЗОС.
Междувременно започва делото по 108 ЗС между собственика на кафето и реститутите . То приключи отдавна с решение, което влезе в сила. Решението има между страните СПН. А в това решение се отхвърля искът на реститутите срещу моя човек. Освен това при този резултат давността се счита непрекъсната. /искът е отхвърлен/.
Това, че по сега висящото дело Общината няма шанс мисля, че е безспорно. Обаче КОЛЕГИ МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРИДОБИВА ПО ДАВНОСТ ИМОТ ,КОЙТО НЯКОГА СИ , ПРЕДИ ДА БЪДЕ РЕСТИТУИРАН Е ИМАЛ СТАТУТ НА ВРЕМЕНЕН ОБЕКТ

[scribtor]

Въпросът не е толкова по ЗУТ, колкото вещен.
За да се отговори на това - МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРИДОБИВА ПО ДАВНОСТ ИМОТ ,КОЙТО НЯКОГА СИ , ПРЕДИ ДА БЪДЕ РЕСТИТУИРАН Е ИМАЛ СТАТУТ НА ВРЕМЕНЕН ОБЕКТ - трябва да се отговори на няколко други въпроса преди това:
- първо - относно статуса на обекта като временен. За да поясня отговорът си , ще кажа, следното: Най-вероятно имате предвид, като говорите за временен обект, такъв по чл. 120, ал.4 от ППЗТСУ/отм./. Този текст в най- първата си редакция регламентилаше и поставяемите обекти, и строежите с временен статут. По- късно, със следващата редакция на този член, поставяемите обекти отидоха в ал.5 /те нямят статус на недвижими имоти/, а строежите с временен статус останаха в ал.4 на въпросния чл. 120. Първите - по ал.5, доколкото не са недвижими имоти не могат да се придобиват по давност като недвижими имоти, а само като движими вещи, а досежно вторите - считам, че те биха могли, но само в хипотезата , ако са ситуирани върху терен-частна собственост. Тук отварям още една скоба, за да поясня, че временните обекти по ал.4 можеха да се поставят, както върху общински и държавни терени - публична и частна собственост, така и върху частни терени на ФЛ и ЮЛ. От тук отиваме и на втория въпрос, който е:
- тече ли давност при построяване на обект върху общински или държавни терени. Според мен ако са публична собственост - не, ако са частна - да. З терените частна собственост на ФЛ и ЮЛ е ясно.
- третият въпрос е има ли реституцията обратно действие - отговорът е "не", т.е реституираният терен се счита за собственост на лицето на когото е реституирано от влезине в сила на реституционния акт, т.е. за в бъдеще. С оглед това, считам, че предприемането на действия по реституирането на имота, прекъсва придобивната давност.
Според мен от това следва, че ако владението е било упражнено върху обект по чл. 120 ППЗТСУ /отм./, който е извън категорията на поставяемите обекти и обектът е бил ситуиран върху частна собственост и давностното владение е било упражнено и срокът изтекъл до реституирането на терена, обектът, е придобит по давност от владелеца му.
Не претендирам за вярност на изложеното, тъй като това си е моя теза.

[mutsa]

Пак съм тук със закъснение, но просто нямам време да влизам често във форума.
Сградата е недвижим имот отвсякъде - имам проектите, ще се прави и експертиза. Сградата е изградена и закрепена към земята по такъв начин, че безспорно е недв. имот, а не поставяем обект.
Да , става въпрос за чл. 120, ал.4 ППЗТСУ.
Претендираме давност считано от 1992 /или 1993 г/ насам. т.е. след Решението на ПК за въстановяване на земята. Пак казвам, по отношение на моя човек реституцията е призната за нищожна /в мотивите на решението/ и съответно по отношение на него реститута не е собственик- в диспозитива. Имаме СПН по този въпрос.
Същевременно обаче по отношение на Общината това решение няма СПН, тя не е водила дела за собственост, напротив всячески е съдействала на реститутите срещу моя човек. Сега обаче нещата се променят, защото хапката се оказва голяма.
Някакси се опитвам да извлека аргументи от това, че има един такъв междинен момент. Земята не е на реститутите - но само по отношение на моя човек. Същевременно обаче не е и на общината, защото по отношение на нея няма СПН. Освен това, както казахме по-горе до последно имотът се е водел държавен.
Е, защо да не може да го придобие по давност, ако през цялото това време го е владял?
Знам ли? Казвайте

[scribtor]

Защо не предявиш положителен установителен иск за собственост спрямо реститута и Общината, позови се на давност и каквото там имаш и остави съда да реши. Разбира се , ако клиентите ти са съгласни.
Иначе Н.А. по давност пак мисля, че не те оправя окончателно - може да се оспори от реститутите, пък и Общината око не ти даде документ, че не е общинско, как ще си изкараш Н.А.
За липсата на СПН спрямо Общината - абсолютно правилно, ако не е участвала в делото и не е задължителен другар.
Ако не е публична собственост/държавна или общинска/ и можеш да докажеш 10г. непрекъсвано владиение, мисля че може докараш собственост по давностна владение, ама как ще стане ако общината ти отказва да ти завери молбата-декларацията. Те, ако искат, като им пуснеш Молбата-декларация, могат да го актуват за 1-2 дни със зъдна дата. На мен веднъж ми свиха такъв номер.
Ако сте пускали обаче процедура по § 50а ЗТСУ или § 17 от ЗУТ - няма да стане с давността.

[mutsa]

Scribtor, благодаря , че се включваш. Ние сме направили главно встъпване във висящия процес и сме предявили установителен иск именно за собственост по давност.