право на ползване

[Златева]

Колеги, според вас валидна ли е сделката, при която се учредява право на ползване върху бъдеща вещ, респективно право на надстрояване върху бъдеща вещ?
Златева

[donna]

по мое мнение не може да се учреди право на ползване върху бъдеща вещ
правото на ползване включва възможноста да се използва вещта по предназначение и да се получават добивите от нея , ако вещта не съществува тя не може да се ползва

една такава сделка по мое мнение е нищожна поради това че липсва вещ , дори и по късно да възникне вещта тя пак ще е нищожна
все пак при предаването на вещта се съставя опис ,ако няма такъв се предполага ,че имота е предаден в добро състояние , ако тоя имот не съществува какво ще се предаде в какво състояние и т.н.

[gega]

Според мен такъв договор не е нищожен поради липса на предмет, тъй като той е сключен пр иотлагателно условие и ползвателят ще може да упражни своето право от момента, в който вещта възникне или бъде придобита от праводателя. Същото важи и пр иправото на строеж, само че преклузивните 5 годишни срокове би трябвало да текат от настъпването на това бъдещо несигурно събитие. Но от друга страна, ако бъдещата вещ не възникне, праводателят няма да може да изпълни свое договорно задължение, поради каето приобретателят на това ограничено вещно право би могъл да развали този договор по правилата н ачл. 88 ЗЗД и да претендира обезщетение за причинени вреди поради неизпълнение на договорно задължение.

[Златева]

Благодаря, Donna2! И аз споделям това схващане, но до този момент не съм намерила потвърждение в съдебната практика. Смятам да поровя още и утре ще продължа по темата.
Златева

[enika]

I az poddarjam stanovisteto na gega.

Uvajaema Donna, lipsata na vest ne e osnovanie za nistojnost na sdelkata (za razlika ot nevazmojnia predmet.

[Димов]

Бъдещата вещ следва да е определена по своето съдържание във волеизявлението на всяка една договаряща се страна, с което се цели пораждането на вещнопрехвърлителния ефект.
За облигационния ефект в момента на извършване на волеизявлението определяемостта на вещта е достатъчна за да може по-късно да се породи пълноценна договорна връзка коя точно вещ се дължи.
При изтеглени времево напред волеизявления за пораждане на вещноправен ефект определеността на вещта следва да е налице в момента на уговореното по-късно настъпване на прехвърлянето на вещното право. Това ще рече, че бъдещата вещ в този момент следва да е вече възникнала за да може и да бъде прехвърлена въз основа на поетото по-рано договорно задължение.
Следователно за сключване на договор за прехвърляне на вещно право върху бъдеща вещ валидността се преценява с оглед първо на облигационноправните последици според определямостта на вещта, а с оглед на вещноправните последици според съществуването на вещта в момента, в който вещното право сменя своя обект. И тъй като по позитивното право волеизявленията на двете страни, т.е. договорът, включват и облигационноправен, и вещноправен елемент, то валидността на същия този договор следва да се преценява съвкупно. Ако е ясно, че определяемата (или определената) вещ няма да възникне в избрания от страните момент, валидността следва да се отрече. А това ще се разбере най-късно в избрания момент. Ако бъдещата вещ не е определяема под предлог, че още не е възникнала и за това е бъдеща, резултатът е същият.
Други правни системи са разрешили този проблем като отделят една от друга облигационния и вещния договор.
Отлагателното условие не би следвало да се възприема като конструкция, защото не става въпрос за това кога волеизявленията ще породят действие (външна модификация), а по отношение на какъв предмет ще породят действие (вътрешна модификация).

[Публична изпълнителка]

Съгласна съм с Гега (този път ;-D ;-D ;-D).
Вещта ще се предаде при възникването и.