Съгласие за наличие на видео камера и програма за запис

[varnos]

Здравейте.

Искам да попитам какъв тип документ ни е необходим и как трябва да бъде оформен - целта е да получим съгласие от служителите си и да ги уведомим, че в офиса ни ще има активна видео камера, както и че на служебните им компютри ще има софтуер за запис на активностите, които извършват в работно време.

Ние сме фирма занимаваща се с обработка на конфиденциална информация за маркетинг цели, така че искаме да защитим нашите активи и тези на клиентите ни от нерегламентирано разпространение. Също така искаме да контролираме работния процес и да следим за спазване на работното време.

Благодаря на отзовалите се.

Поздрави.

[vili_spasova]

Здравейте, ето какво мисли КЗЛД по въпроса:

Въпрос: Имат ли право работодателите да извършват видеонаблюдение на работното място на работниците/служителите, с които са в трудови правоотношения?

Отговор: Когато целта на видеонаблюдението е контрол на работния процес и спазване на работното време, администраторът може да извършва видеозапис чрез средства за наблюдение на своите работници/служители само при наличие на нормативно основание за това или при дадено изрично съгласие от лицата - обект на видеонаблюдението (например чрез клауза в трудовия договор).

Източник: https://www.cpdp.bg/?p=element&aid=424

Съветвам Ви да се обърнете с този въпрос към Комисията, която е независим надзорен орган съгласно ЗЗЛД.

[nikodim77]

Здравейте,
Избягвам да се включвам по теми, в които се е произнесъл професионалист - юрист – vili_spasova, която е дала отговор в насока, законността на видеоконтрола в дадено предприятие. Позволявам си наст. включване след vili_spasova, в опит за даване на отговор на изведения въпрос:

Искам да попитам какъв тип документ ни е необходим и как трябва да бъде оформен - целта е да получим съгласие от служителите си и да ги уведомим

Намирам, че най безболезнено и законосъобразно ще е, оформяне на нов или доп. и изм. на съществуващ документ – „Правилник за вътрешния трудов ред в предприятието”(ПВТРП) . В същия ПВТРП вече се упоменава обстоятелството, че в определени помещения или изцяло във всички ще бъде въведен контрол на рабортия процес, посредством технически средства, позволяващи видео контрол в реално време. Добре изготвен ПВТРП и подписан от служителите, които ще са обект на този вид контрол, считам, че дава положителен отговор на изведения въпрос. Нещо повече, КЗЛД се е произнесла с текста, цитиран от vili_spasova, гласящ:
„само при наличие на нормативно основание за това или при дадено изрично съгласие от лицата - обект на видеонаблюдението (например чрез клауза в трудовия договор)”, което не води до изричното изискване съгласието да е дадено при подписване на тр. дог. или длъжностната характеристика, а може да е чрез подпис на всеки нарочен вътрешно-административен акт на работодателя. Такъв акт би бил и предлагания по-горе ПВТРП.

[roshen]

От КЗЛД неслучайно са дали примера с трудовия договор. За да бъде съгласието валидно основание за обработване на данни, трябва да е свободно дадено. Това условие невинаги е изпълнено в рамките на отношенията работодател-служител, като класически пример за незаконосъобразна практика е взимането на съгласие за видеонаблюдение чрез запознаване и съгласие с вътрешния правилник. По начало видеонаблюдението с целите, които питащият е посочил, изисква промяна в много повече от един документ.
Наемете си ДЛЗД или се обърнете към някой, който се е специализирал в областта, като сертификат от IAPP в комбинация с юридическо образование са добра отправна точка за преценка на компетентността.

[nikodim77]

Привет отново,
След включването на roshen ще доразвия моето виждане по въпроса, което е във връзка с доводите ѝ.:
Безспорно е, че за да бъде съгласието валидно основание за обработване на данни, то трябва да е свободно дадено. Но, не споделям напълно твърдението, че това условие невинаги е изпълнено в рамките на отношенията работодател-служител, както и, че класически пример за незаконосъобразна практика е взимането на съгласие за видеонаблюдение чрез запознаване и съгласие с вътрешния правилник. Свободната воля при полагане на подпис от страна на служител (кандидат такъв) е възможността да направи своя избор досежно негови права и задължения, който избор той потвърждава, именно полагайки своя подпис. Дали ще потвърди изборът си чрез подпис върху тр. дог. или друг документ, регламентиращ правата и задълженията е без значение. От значение е свободното упражняване на избора. Тук ще вметна обстоятелството, че в редица институции (образователни, финансови, правоохранителни, за които ми е известно и мога да дам пример) не е посочено в тр. договори, че служителите ще бъдат обект (ще бъдат контролирани) на видеозаписи на работните им места, но въпреки това техните права не се считат за накърнени. В смисъла на последното са и редица Р. на КЗЛД, част от които потвърдени от ВАС. За пълнота ще посоча, че чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ, както и чл. 181 от същия, въвеждат понятието „Правилник за вътрешния трудов ред”( ПВТР), като съгласно ал. 1 от последно-цитирания член, работодателят е задължен да издаде такъв правилник. Нормата на ал. 2 от чл. 181, изключва възможността за осъществяване на незаконосъобразна практика за взимането на съгласие за видеонаблюдение чрез запознаване и съгласие с вътрешния правилник. Такава практика би била осъществима по отношение на новопостъпващи служители, които не са участвали в процедурата по чл. 181, ал. 2 от КТ. Не можем да игнорираме информирането на служителите чрез ПВТР или друг нарочен акт, като вариант за това информиране, защото иначе бихме отишли към преподписване на трудовите договори (анекси), което е немислимо. Няма как работодател, който въвежда иновации, засягащи права и интереси на работещите, да осигури информираността и изричното им съгласие с преподписване на трудовите им договори (разбира се има изключения, при които това е задължително, но не това е обект на темата). Като вариант за такова информиране и вземане на изрично съгласие остават единствено законово-въведни документи, като един от тях е ПВТР, както и поведението на работодателя и работника.

[roshen]

Здравейте,
аргументация на nikodim е чудесна и безспорно добре логически издържана, но в сферата на личните данни си има доста специфики. https://ec.europa.eu/newsroom/article29/items/623051 на този линк може да бъде изтеглена препоръка на работната група по чл 29 (предшественик на EDPS, в чиито състав влизат представители на регулаторните органи от всички държави-членки на ЕС) има добро обяснение относно “съгласието” по смисъла на директивата и впоследствие GDPR и на стр.7 в контекста на взаимоотношенията работодател-служител.
На европейско ниво има сформирано виждане, че коментираното видеонаблюдение (съобразно целите - ефективност на работния процес, което е различно от безопасност на служители, както е при банките например) трябва да се избягва и да се прилага по изключение, защото е свързано с неоправдано голямо навлизане в личната сфера на служителите. Също така, че съгласието на служителя за подобна дейност в общия случай не би било свободно дадено. Особено пък, когато е въведено с вътрешните правила/правилника за вътрешния ред или както работодателят си кръсти съответния документ, за които служителят има вменено задължение да спазва и които работодателят определя едностранно.
Ето и нещо конкретно:
https://ec.europa.eu/info/law/law-topic ... al-data_en
Естествено, както nikodim77 е посочил, ние живеем в България и меродавни са разбиранията на КЗЛД и ВАС. Но предвид възможностите за санкции, аз не бих поставила работодателя си в такава позиция да му извиват ръцете и да чакам дали ще ни порежат, прилагайки GDPR правилно.

[guest1]

По темата - едно наблюдение от практиката.
Преди започване на работа - на бъдещия работник/служител - се „връчва” един комплект документи, над 10. Трудов договор, длъжностна характеристика … и „Декларация за съгласие, да бъде наблюдаван и записван”. Свободата е в избора - дали ще има договор или не.

… както и че на служебните им компютри ще има софтуер за запис на активностите, които извършват в работно време.

Този въпрос във фирмите се решава по много лесен начин. На работещите се ограничават правата и възможностите за инсталиране на софтуер, работа с външни устройства - флашки, дискове, достъп до мрежата …
Допълнително е традиционния контрол за обем, вид и качество на извършената работа.

Пак казвам - това не е правно мнение, а констатация.