ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5563 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.., представлявана от министъра на финансите, срещу решение от 06.12.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 10081/2012 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № ІІ-57-157/04.01.2012 г. по гр. дело № 41031/2010 г. на Софийския районен съд, като краен резултат е признато за установено, по предявените по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от [фирма] срещу И. К. С., обективно кумулативно съединени установителни искове с правни основания чл. 200 от ЗЗД, във вр. с чл. 318, ал. 2 от ТЗ и с чл. 110, ал. 2 от ЗС, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 2 507.97 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена през периода месец февруари 2006 г. – месец април 2009 г. в топлоснабден имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. 1, ап. 3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2010 г. до окончателното й изплащане, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 5 317.82 лв.; както и сумата 722.17 лв., представляваща мораторна лихва (обезщетение) за забава върху главницата за периода 01.04.2006 г. – 24.03.2010 г., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 1 531.32 лв.; в тежест и на двете страни са възложени разноските по делото.
В касационната жалба се излагат оплакване и довод за недопустимост на обжалваното въззивно решение – касационно основание по чл. 281, т. 2 от ГПК. Поддържа се, че ответникът по делото (на чието място е конституиран жалбоподателят, – след постановяването на обжалваното решение – с разпореждане на въззивния съд от 08.04.2014 г.) е починал преди постановяването на обжалваното решение, като след смъртта му въззивното производство е продължило без участието на надлежна страна, която да го замести. Излагат се и подробни съображения, че жалбоподателят неправилно е конституиран на мястото на починалия ответник.
Ответниците по касационната жалба – ищецът [фирма] и неговият помагач по делото – третото лице [фирма] не са подали отговори на жалбата в срока за това и не заявяват становище по нея.
С определение № 1492/23.12.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение – с оглед проверка неговата процесуална допустимост, по процесуалноправния въпрос относно процесуалната допустимост на съдебно решение, постановено след смъртта на страна по делото и преди на нейно място да е конституиран и да е взел участие процесуален правоприемник.
По така поставения процесуалноправен въпрос, настоящият съдебен състав намира следното:
Участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни (съществуващи в правния мир правни субекти – физически или юридически лица, респ. – Д..) в исковото производство е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните (за нея съдът следи служебно) за процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното по него производство и на постановеното по него съдебно решение. Поради това, в случай на смърт на някоя от страните по делото, настъпила след подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение, съдът спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК и предприема процесуалните действия по чл. 230 от ГПК, за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални правоприемници, и по този начин да обезпечи тяхното по-нататъшно реално участие в процеса, макар това универсално процесуално правоприемство, уредено в чл. 227 от ГПК, поначало да следва материалното такова и да настъпва по силата на закона (ex lege).
В случай на смърт на ищеца, съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК съдът следва служебно да установи неговите наследници (по закон или по завещание, ако такова е представено по делото) и да издири техните адреси. При смърт на ответника, съгласно чл. 230, ал. 2 от ГПК съдът следва да изпрати на ищеца съобщение с указания, последният да посочи в шестмесечен срок от връчване на съобщението наследниците на починалия ответник и техните адреси, и да представи доказателства за това (удостоверение за наследници или други годни доказателства). Същите правила се прилагат съответно и когато престане да съществува юридическо лице, което е страна по делото, и прекратяването (заличаването) му е съпроводено с правоприемство (а ако то е без правоприемство, производството по делото се прекратява, като обжалваното решение на долустоящата съдебна инстанция се обезсилва). В случаите на незаето наследство по чл. 59 от ЗН, ако е починал ищецът (физическо лице) по делото, мерките по назначаване на управител на незаетото наследство и по призоваването по реда на чл. 48 от ГПК на наследниците с неизвестно местожителство и без регистриран постоянен и настоящ адрес се предприемат служебно от съда, а при смърт на ответника съдът дава указания за това на ищеца, който следва да ги изпълни в преклузивния шестмесечен срок по чл. 230, ал. 2 от ГПК. Ако в рамките на този срок ищецът не посочи правоприемниците на ответника и техните адреси, респ. – не предприеме мерките за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваването на наследниците по реда на чл. 48 от ГПК, съгласно чл. 230, ал. 2, изр. 2 от ГПК производството по делото се прекратява, като обжалваното решение на долустоящата съдебна инстанция се обезсилва. В останалите случаи – когато ищецът изпълни в срок тези указания, респ. – когато съдът служебно установи правоприемниците на починалия ищец и издири техните адреси, производството по делото се възобновява и продължава с призоваването и участието на правопремниците на починалата страна, които съдът конституира на нейно място (респ. – с призоваването и участието на назначения управител на незаетото наследство – чл. 59, ал. 2 от ЗН).
В случаите, когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) след приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК съдът следва най-напред да постанови решението си и едва след това – ако решението му подлежи на обжалване, следва да спре производството по делото и да предприеме процесуалните действия по чл. 230 от ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на страната и преди на нейно място да са конституирани процесуалните й правоприемници, то – именно предвид изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК, същото е процесуално допустимо. Целта на това изключение е бързина и процесуална икономия – да се обезпечи участието на процесуалните правоприемници на починалата страна направо в производството по обжалването на решението пред горната съдебна инстанция, след като е било обезпечено участието приживе на самата първоначална страна в процеса – в събирането на доказателствата по делото, а и в устните състезания, които се провеждат непосредствено след приключването на съдебното дирене (чл. 149, ал. 1 от ГПК).
Във всички останали случаи, – когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция (респ. – когато такова дирене изобщо не се провежда, както е в касационното производство по чл.чл. 290-293 от ГПК) и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително – когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, – вече с участието на процесуалните й правоприемници. От друга страна, ако такова съдебно решение не подлежи на обжалване или не бъде обжалвано в срока за това (който срок тече след конституирането на процесуалните правоприемници на починалата страна и връчването на препис от решението на всеки от тях), макар и процесуално недопустимо, то влиза в сила и подлежи на изпълнение (аргум. и от чл. 429, ал. 2 от ГПК).
С оглед така даденото разрешение на изведения по делото процесуалноправен въпрос, при проверката относно процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира следното:
Ответникът по делото И. К. С. е починал на 25.07.2013 г. (видно от писмо с изх. № АО 1100-31/1/03.04.2014 г. на секретаря на район „С.” – С. о. и приложения към него официално заверен препис от личния регистрационен картон на ответника – листове 52 и 53 от въззивното дело), т.е. – в течение на въззивното производство, – преди постановяването на обжалваното въззивно решение от 06.12.2013 г., както и преди приключването на съдебното дирене и провеждането на устните състезания в откритото съдебно заседание на 04.11.2013 г. на въззивния съд. При това положение, съгласно приетото по-горе, обжалваното въззивно решение следва да се обезсили и делото – да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав, който следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на ответника на 25.07.2013 г., – вече с участието на неговите наследници и процесуални правоприемници, с което да се обезпечи постановяването на процесуално допустим съдебен акт на въззивната инстанция по делото.
От друга страна, основателни са в случая и доводите в касационната жалба на Д.. (представлявана от министъра на финансите), че същата неправилно е конституирана в производството на мястото на починалия ответник И. К. С.. Видно от писмото с изх. № АО 1100-31/1/03.04.2014 г. и приложения към него официално заверен препис от личния регистрационен картон на ответника, последният е починал, без да е оставил преживели го съпруга или роднини по права линия за свои наследници. Същият, обаче има трима братя, единият от които – Н. К. С. е починал преди него на 01.03.1986 г., без да е оставил преживели го деца (но е възможно да е оставил преживели го внуци или други низходящи), като за останалите двама братя – записани само с личните им имена Р. и В. – чужди граждани, няма други данни, включително – да са починали. При това положение – след като няма данни да са починали, тези двама братя наследяват починалия ответник И. К. С. съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗН и изключват от наследяване Д.., която наследява само в случай, че няма други лица, които могат да наследят – чл. 11 от ЗН. При положение, че и тези двама братя са починали преди ответника И. С., възможно е той да е оставил наследници по чл. 10, ал. 3 от ЗН или по чл. 8, ал. 4 от ЗН, които също биха изключили от наследяване Държавата.
При това положение – след като по делото не е изяснен въпросът с наследяването на починалия ответник, предвид приетото по-горе при отговора на поставения по делото процесуалноправен въпрос, след връщането на делото за ново разглеждане въззивният съд следва да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК и да даде на ищеца указанията по чл. 230, ал. 2 от ГПК, а именно – последният да посочи в рамките на преклузивния шестмесечен срок наследниците на починалия ответник И. С. и техните адреси, и да представи доказателства за това (удостоверение за наследници, преписи или извлечения от лични регистрационни картони или от актове за гражданско състояние на роднините на починалия ответник, или други годни доказателства); или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство (чл. 59 от ЗН) или за призоваването на наследниците по реда на чл. 48 от ГПК – ако са налице тези хипотези. В зависимост от изпълнението или неизпълнението от страна на ищеца на тези указания по чл. 230, ал. 2 от ГПК, следва да се развият и по-нататъшните процесуални действия по делото – също подробно разяснени по-горе – при даденото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос.
Отговорността за разноските, направени от страните в производството по делото, включително пред настоящата касационна инстанция, следва да бъде разпределена от съда при новото разглеждане на делото – съобразно неговия изход, съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решението от 06.12.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 10081/2012 г. на Софийския градски съд;
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане и постановяване на процесуално допустим съдебен акт от друг негов въззивен състав, съобразно указанията, изложени в мотивите към настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
от pitasht » 05 Май 2015, 08:48