Може ли съпругът да бъде свидетел?

[младежа]

Става дума за обстоятелствена проверка; може ли съпругът да бъде свидетел / след като той ще придобие имота по силата на закона - тъй като ще стане СИО.
Различните нотариуси са на различно мнение.......А вие , колеги???
Или да търся такъв , който е на моето мнение,че МОЖЕ ....?

[monteskio]

Може, но съдът взема предвид гласните показания по собствен апреценка, т.е. по вътрешно убеждение ги преценява

MONTESKIO

[Диди]

Какъв съд? Става въпрос за издаване на КНА по обстоятелствена проверка. Освен свидетели ще посочите/представите ли писмени доказателства. Защото ако имате достатъчно писмени доказателства, за какво са ви свидетели? Независимо от нашето мнение, след като практиката на нотариусите е противоречива, по-добре иди при нотариус, който счита, че може.

[alexander_tonev]

Взехте ли предвид чл. 483, ал. 2 ГПК - "...нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота"? Трябва кметът да е посочил свидетелите, които трябва задължително да са трима. Предполагам, въпросът Ви е дали единият от тези трима свидетели може да бъде съпругът. По чл. 136 ГПК пред съд са допустими свидетелските показания на съпруг, поради което смятам, че и в производството пред нотариус трябва да са допустими. Независимо, че ако бъде издаден нотариален акт признаващ правото на собственост имотът ще стане СИО, съпругът, който ще свидетелства, не е страна в нотариалното производство - страна е само молителят, т.е. съпругът по чиято молба нотариусът извършва обстоятелствена проверка. Затова, би трябвало да се съобрази разпоредбата на чл. 136 ГПК и да се допуснат свидетелските показания на съпруга /разбира се, наред с показанията на още двама свидетели/ - "заинтересовани" свидетели са допустими, не може да свидетелства само страна в процеса. Законът гарантира обективността на убеждението на нотариуса, изисквайки задължително трима свидетели. Затова, бих приел за допустими показанията на съпруга пред нотариуса в производството по чл. 483, ал. 2 ГПК.

[alexander_tonev]

Основанието ми да допусна прилагането по аналогия на чл. 136 ГПК са особеностите на дейността на нотариуса, извършващ обстоятелствена проверка. Известно е, че при охранителните производства прилагането по аналогия на правила от исково производство трябва много внимателно да се съобрази с тяхната специфика - нормално, за правоприлагане по аналогия е необходимо изрично препращане на разпоредба за охранителните производства към правилата за исковото производство. В случая обаче нотариусът действа подобно на съд - произнася се относно правото на собственост, като събира гласни доказателства. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 94 от 16.XII.1987 г. по гр. д. № 71/87 г., ОСГК: "...Издаването на нотариални актове по реда на обстоятелствена проверка представлява удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот. То е охранително нотариално производство и както при всички тези производства съдът само съдейства на страната да получи един правен резултат. При това производство дейността на нотариуса се доближава до тази на съда. Това е единственото изключение, защото поначало нотариалната дейност е свидетелстваща, а дейността на съда е решаваща. В този случай обаче нотариусът не документира юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право."

[donna]

по мое мнение не може , а не може защото имота става СИО , за какво ще свидетелство тоя съпруг , че другия владее имота по давност и той барабар с него също го владее ...............

[alexander_tonev]

Не е необходимо и двамата съпрузи да владеят, за да придобият по давност имот в СИО. Приносът /по указание на самия закон/ може да се изразява в грижи за децата или домакинството или въобще вякакъв принос за благополучието на семейството. Разбира се, съпругът няма да може да свидетелства, че самият той владее наред със съпруга си, а ще свидетелства, че съпругът му владее. Нотариалният акт ще се издаде на името на молителя, а оттук ще влязат в действие правилата на СК за СИО - тъй като приносът се предполага и придобивните способи не са ограничени /доколкото не става въпрос за дарение или наследяване/ имотът, придобит по давност, ще бъде СИО. Лично аз също мислих в тази насока - трябва ли да владеят и двамата съпрузи и какво ще стане в такъв случай - но не виждам de lege lata пречка за съпруга на молителя по чл. 483, ал. 2 ГПК да свидетелства - ако кметът го е посочил наред с двама други свидетели - защото свидетелите "по възможност" трябва да са свидетели, но не е задължително това.

[donna]

вярно е че НА ще се издаде на името на молителя , но този акт ползва и двамата съпрузи

[donna]

ще потърся някакво практика ако въобще има по въпроса защото това наистина е много интересно

[alexander_tonev]

Да, ще се радвам да продължим дискусията. Аз лично не намерих практика - открих две тълкувателни решения, които изясняват същността на обстоятелствената проверка - единственият случай, когато нотариусът не засвидетелства факт, а прави един правен извод; независом от това производството е охранително, едностранно. Своето мнение базирам на допустимостта на условно наречените заинтересовани свидетели в нашия граждански процес. ГПК не изключва допустимостта на свидетели, които могат да бъдат заинтересовани от изхода на делото - такива обикновено са близки роднини и съпруг. Да речем, едно лице води иск за договорно неизпълнение. В процеса свидетелства съпругът му - той също има интерес от положителния изход на делото, защото обезщетението ще влезе в семейния бюджет. Затова стигнах до извода, че съпругът - въпреки че ще се ползва от акта - може да свидетелства пред нотариуса, защото не е страна в производството. А дали ще свидетелства по убедителен за нотариуса начин и какво ще бъде постановлението на нотариуса - това зависи от показанията и на останалите свидетели и тяхната съвкупна преценка. Молителят не присъства в това нотариално производство - за разлика от случаите на изповядване на сделка пред нотариус. Ясно е, че той няма как да свидетелства. Съпругът му обаче не виждам пречка да бъде разпитан - ако, разбира се, бъде посочен от кмета съгласно изискванията на чл. 483, ал. 2 ГПК. Нотариусът извършва дейност по събиране и преценка на доказателства и формира своето вътрушно убеждение - подобно на съд. Той носи отговорност за своите актове. Не виждам причина да му забраним да разпита съпруга на молителя.
В тази връзка, бих искал да посоча, което считам за интересно разрешение, че по старото ни нотариално право обстоятелствената проверка се е извършвала също чрез разпит на свидетели, посочени от общината, но нотариусът е можел да избере някои от посочените му свидетели. Освен това нотариусът е извършвал разпита заедно с оглед имота по неговото местонахождение. По сега действащата уредба не виждам възможност нотариуса да подбира свидетелите - кметът му сочи трима и той разпитва трима... /данните черпя от фототипното издание на Хр. Колебинов - Практическо ръководство по нотариалните служби/.

[alexander_tonev]

Сега видях, че по-горе съм написал огромна глупост - "свидетелите "по възможност" трябва да са свидетели, но не е задължително това". Имал съм предвид, разбира се, че свидетелите по възможност трябва да са съседи, което обаче не е задължително:)))

[alexander_tonev]

Още повече, че КНА няма конститутивно действие. Той улеснява упражняването, доказването и защитата на правото на собственост. Дали съпрузите са придобили по давност имот в СИО или не - това не зависи от наличието или отсъствието на издаден КНА по обстоятелствена проверка - зависи от изтеклата придобивна давност. А всяко трето лице, претендиращо за права върху имота, може да се брани с всички правни средства - вкл. ревандикация. Ergo, не виждам пречка съпругът да свидетелства и да се издаде такъв акт.

[donna]

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.
Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава нотариален акт на молителя за собственост върху недвижимия имот.

И аз не намерих практика ,но ще поръсаждавам малко

Ето какво пише Омбарлиев"...........При водене на заседанието се спазват разпоредбите на ГПК ........................Разпитват се най-малко трима свидетели ,след което на същите се напомня отговорността ,която носят ,а те дадат обещание,че ще говорят истината /чл.138 ог ГПК.......Разпитът на свидететели цели да установи ,че в полза на молителя или в полза на неговия универсален или частен праводател е изтекла десет годишна или пет годишна придобивна давност....../"
Според чл.136 от ГПК Показанията всички други, които са заинтересовани в полза страната/тук обаче в полза на молителя / , се преценяват от съда/в случая от нотариуса / с оглед на всички други данни по делото/в случая с обстоятелствената проверка/, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
е според мен съпруга е заинтересова страна ,заинтересована до толкова ,че да бъде призната в полза на другия съпруг придобивната давност с оглед включване имота в СИО , от тук правя извода че не може да бъде свидетел
Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. Ако собственика посочи за свидетел съпруга си ........то следва ли кмена да го посочи като свидел и ако го посочи нотариуса следва ли да приеме такъв свидетел по мое мнение не защото много ясно личи заинтересоваността на такъв свидетел.

[alexander_tonev]

Вярно е, че съпругът е заинтересован свидетел. Но само на това основание законът не е обявил показанията му за недопустими. Нито в гражданския, нито в наказателния или в административния процес не са забранени свидетелските показания на съпруга. Разпитът трябва да установи истинността на показанията, за които свидетелите носят наказателна отговорност, както ако са дадени пред съд. А идеята, че свидетелите по възможност са съседи, е да не се яви лице да свидетелства лице, което по никакъв начин не познава молителя и владяния от него имот - "кошаревски свидетел". Затова свидетелите се "филтрират" от кмета. Но според мен двама свидетели съседи и един - съпруг, няма да направят необективна обстоятелствената проверка и да опорочат издадения КНА.

[alexander_tonev]

Известно е, че в гражданския процес има три "врати", през които трябва да се премине в процеса на събиране на доказателства. Първата е допустимостта, последвана от относимостта и необходимостта от събиране на съответните доказателства. Дали съдът/нотариусът ще дадат вяра на събраните свидетелски показания, зависи от това какво точно е свидетелствано и как се съотнасят показанията към тези на другите свидетели. Но всичко това се предшества от допустимостта на самите доказателства. Според мен свидетелските показания на съпруга в производството по обстоятелствена проверка са допустими - базирам се на цитираната разпоредба от ГПК.
От друга страна, липсата на препращане в чл. 483 ГПК може да означава, че е дадена свобода на нотариуса - да допусне свидетелите или да не ги допусне, без да се съобразява с правилата за допустимост по ГПК. Това би било едно дискреционно право на нотариуса. Все пак, както посочих, струва ми се, аналогията е допустима, доколкото е налице аналогия с дейността на съда - събиране и преценка на доказателства и извеждане на правен извод относно съществуването/несъществуването на право на собственост.

[лунатик]

Дискусията която водите е доста интересна. Тя има отношение и донякъде с темата за частните съдии-изпълнители.
Мен ме навявят мисли, че е налице частно правораздаване извършвано от нотариусите. Може би издаването на констативни актове по обстоятелствена проверка трябва да отпадне от техните компетенции. Би следвало те да издават такива актове след като се премине през едно охранително съдебно производство. Нали все пак частните нотариуси не би следвало да изземват правораздавателните компетенции на държавата - да събират, допускат, преценяват доказателства и да правят правни изводи въз основа на тях. Та това си е равнозначно на съдебно решение (само че частно). Ами пред нотариусите да започнем да изповядваме и разводите - сигурно ще стане по-бързо и по-лесно ;-)

[Диди]

Ако и това отпадне от компетенциите на нотариусите, те ще се превърнат в едни най-обикновени удостоверители и следва логичния въпрос трябва ли изобщо да имат юридическо образование?

[лунатик]

А да не би само заради тези "констативки" да е целия този траен интерес за свободни места за нотариуси: справка - конкурса за нотариуси.
Дори и за извършване на "чисто удостоверителни функции" се изисква добро юридическо образование (а и морал). Останалото си е правораздаване.

[младежа]

Благораря много Сашо/Тонев/ и на Донна , общо взето съм изложим още горе във въпроса си своето становище , но след като чух/ видях/ и Вашите ще кажа ,аз защо така мисля ,че може:
1. Аргументите на Донна са правилни ,че не може тъй като съпругът е заинтересован съпруга, да но.......
2. Аргументите на Ал.Тонев,че НЕ МОЖЕ тази норма пряко да се прилага гражданско-правната норма върху нотариалното производство, тя там според мен няма да важи.
3. Това ,че става СИО при обстоятелствена проверка - СПОРЕД МЕН Е ГОЛЯМА ГЛУПОСТ , / изсмукано по някое купено решение и..........,но практикаста е такава ,а доколкото знам за това закона мълчи.

[Иван]

Поддържам становището на Донна, че съпругът, който не е молител, не може да бъде свидетел. Аргументи:
1.Производството е охранително. Като такова, гаранциите за установяване на истината са по-големи-служебното начало е засилено. Нотариусът може служебно да събира доказателства. Неизбежно нотариусът ще види, че единият свидетел е съпруг. И тъй като е юрист, ще направи правен извод, че нотариалният акт ще ползва и свидетеля - съпруг. Налице е злоупотреба с право-правото на съпруга да свидетелства, без да е молител, но да черпи права от своето свидетелстване-удостоверяване в своя полза на правото на собсвеност. Налице е и заобикаляне на закона по същите причини. А както знаете, ГПК забранява злоупотребата с право, а правната система забранява заобикалянето на закона. Нотариусът ще трябва на това основание да откаже да приеме свидетеля - съпруг като участващо лице в производството с качество на свидетел. Т.е. има забрана, която е формулирана по-абстрактно, но все пак е налице.
2.Всичко това е вярно при условие на вярност на съществуващата съдебна практика да се приема, че съпругът има принос в придобиването по давност от страна на другия съпруг.
3.Ако нотариусът въпреки всичко приеме за свидетел съпруга, негативните последици ще бъдат:
-ще бъдат нарушени двете правни норми за забрана за злоупотреба с право и за заобикаляне на закона
-съпругът молител ще може при развод и делба, или по чл.431ал.2 ГПК, или неговите наследници по иск за делба, да оспорят приносът на другия съпруг-свидетел в придобиването по давност поради оборимост на презумпцията за приноса. Ще може да се позове и на нарушения в нотариалното производство по предходните съображения.
Така че няма смисъл да се напъваме да излагаме аргументи "за". След като нотариалната практика е противоречива, по-добре е да прилагаме неизгодната за нас, за да неутрализираме риска от оспорване на нотариалния акт поради нарушение във формата.

Само един пример:представете си че съпругът молител извършва следните действия на владение-огражда имота с телена ограда. Нека този имот е на граница с друг имот на съпрузите, но на самата граница да няма ограда. Нека имотът да не се обработва в продължение на 10 г., но и никой друг да не е упражнявал владение върху него. Тогава единственото владелческо действие е опъването на мрежата. То е станало за няколко часа. Тогава какъв е приноса на другия съпруг в придобиването чрез упражняване на владение? Много спорен, нали?