Срокът за налагане на дисциплинарно наказание изтекъл ли е?

[pitasht]

Чл.194 Кт Дисциплинарно наказание се налага не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението но този срок не тече по време на законоустановен отпуск. Това казва закона.
Ето конкретна хипотеза като аз лично доста се обърках дали е в срока наказанието.
В този двумесечен срок работникът е ползвал три пъти отпуск два пъти по пет дни и веднъж два дни но ето как е разпределен: от 02.01.2013 до 17.01 е отпускът общо като няма ден в който да е бил на работа между отделните три отпуска т.е. свършва единия и започва другия. Реално са 12 работни дни но като сложим и почивните са 16 дни. Сега как да изчисля срока за налагане на наказание- като увелича с 16 дни примерно след 19 февруари или с 12 дни? Т.к. пък тези два месеца ми се струва че са каледнарни а не работни дин?
Оттам ми дойде объркването. Сега се сетих и че вероятно работникът е бил със сумирано изчисляване на работното време но ще го попитам и става още по-сложно, защото се работи по график и невинаги почивните дни са съобта и неделя.

[xaoc1973]

Нищо не каза, нищо не попита и не даде никаква информация. После не се оплаквай, че никой не ти е отговорил.
Само защото имам 4 свободни минути, в които се чудя какво да правя, ти пиша.
Отговор ПО ПРИНЦИП:
Изчисли работните дни, взимайки предвид сумарното изчисляване, щом казваш, че има такова. Първият работен ден е следващият работен ден, след като работодателят е разбрал официално за нарушението! Последният е вчера!
Извади от получената сума работни дни числото 42. Ако се получи отрицателно число, то все още може да се наложи наказание към днешна дата. Ако е нула или повече, то не може.

[pitasht]

Благодаря за отговора и отделеното време.
Малко ме съмнява съдията да го изчисли така защото законът казва 2 месечен Не се говори за работни дни. Това ме обърква но си го изчислих по друг начин и са надявам да е вярно Просто времето на отпуск го игнорирах и увеличих времето / въпросните два месеца/ с дните в отпуск. Така мисля че стана и по-лесно.

[bird_of_paradise]

Просто времето на отпуск го игнорирах и увеличих времето / въпросните два месеца/ с дните в отпуск. Така мисля че стана и по-лесно.

Така е правилно- от дата на узнаване увеличаваш с два месеца - чл. 194 КТ . След като законодателят е казал, че срокът се брои в месеци ( виж за сроковете, какво казва ГПК), а днес узнаваш- 22.03- двата месеца ти изтичат на 22.05. Датата 22.05 я увеличаваш с дните, през които е бил в отпуск и получаваш последната възможна дата за налагане на наказанието.
Почивни и празнични дни не играят изобщо в сметките.

Не каза детайли по казуса, но много внимателно с датата на узнаването, от която започваш да броиш, за да не ти изиграе лоша шега този въпрос.( виж примерно решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 858/2010 г. на ВКС, ІV г. о.)

п.п. не разбрах мисълта на "хаос".

[xaoc1973]

Просто времето на отпуск го игнорирах и увеличих времето / въпросните два месеца/ с дните в отпуск. Така мисля че стана и по-лесно.

Така е правилно- от дата на узнаване увеличаваш с два месеца - чл. 194 КТ . След като законодателят е казал, че срокът се брои в месеци ( виж за сроковете, какво казва ГПК), а днес узнаваш- 22.03- двата месеца ти изтичат на 22.05. Датата 22.05 я увеличаваш с дните, през които е бил в отпуск и получаваш последната възможна дата за налагане на наказанието.
Почивни и празнични дни не играят изобщо в сметките.

Не каза детайли по казуса, но много внимателно с датата на узнаването, от която започваш да броиш, за да не ти изиграе лоша шега този въпрос.( виж примерно решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 858/2010 г. на ВКС, ІV г. о.)

п.п. не разбрах мисълта на "хаос".

Здравей, "bird_of_paradise"!
Първо, считам, че мнението ти е погрешно, защото в случая имаме сумарно изчисляване на работно време, т. е. опираме до работни минути, работни часове (=60 раб. мин.), работни дни (=8 раб. ч.) и работни месеци (=21 раб. д.). Ако се следва идеята ти, то раб. дни в отпуск може да имат по-малко раб. часове (или повече) и ще стане тотална боза. Разбира се, в стандартния вариант си прав, но ИМА частни случаи, в които не си прав.
И още - цитираш ГПК, но КТ е частният закон (кодекс) в случая и при колизия м/у ГПК и КТ валиден ще е КТ!

Второ, пояснявам "мисълта" си, която прилагам от десетина години на практика и досега няма издънка. Разбивам я на параграфи и, ако не си съгласен, то посочи в кой параграф греша, за да ти цитирам съответния нормативен документ:
1. Изчислява се НЕ в календарни дни, а в работни дни.
2. Един работен месец има 21 работни дена, сл. 2 раб. м. = 42 раб. д.
3. Логиката и духът на идеята на законодателя НЕ е срокът да е 2 месеца, а 2 работни месеца, независимо, че буквално законодателят е казал "2 месеца". Той е имал предвид ДВА ПЪЛНИ РАБОТНИ МЕСЕЦА, но когато работният месец е непълен, то се прилага изчисляване по НРВПО и НТКТС.
4. Освен отпуск и болнични, имаме и други причини за неприсъствени дни или за неработни дни, поради което, а и с оглед на сумарното изчисляване, с цел за по-лесно, точно и бързо изчисляване, е по-правилно да се преброят работните дни, образувани след сумарното изчисляване.
Въпроси?

Благодаря за отговора и отделеното време.
Малко ме съмнява съдията да го изчисли така защото законът казва 2 месечен Не се говори за работни дни. Това ме обърква но си го изчислих по друг начин и са надявам да е вярно Просто времето на отпуск го игнорирах и увеличих времето / въпросните два месеца/ с дните в отпуск. Така мисля че стана и по-лесно.

Приятелю, ако в този елементарен казус опреш до съдия, то той в никакъв случай няма да ти го изчислява.
Ще има вещо лице за изчисляване, което ще е най-вероятно счетоводител, като мен и затова ще ти го изчисли така, както аз ти казах.

[bird_of_paradise]

Логиката и духът на идеята на законодателя НЕ е срокът да е 2 месеца, а 2 работни месеца, независимо, че буквално законодателят е казал "2 месеца". Той е имал предвид ДВА ПЪЛНИ РАБОТНИ МЕСЕЦА

С това не съм съгласна, защото ако законодателят е имал предвид "работни" нямаше да е пестелив в изказа си, а би го уточнил. В твоето обяснение допълваш разширително мисълта му, което е недопустимо. По отношение перфектността и разбиването по параграфи- дай поне едно решение по твой казус, при което наказанието да е в граничен срок, или по начинът, по който обясняваш тук, че да дам вяра на написаното от теб.

В противен случай, ако и да подлагам на съмнение моето мнение, ще повторя написаното от ВКС- когато срокът е месечен- брои се по начина, който посочих.
Ще ми се да съм любезна и по тази причина ще пропусна изявление от рода, че когато имам свободно време не пиша в счетоводен форум .

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ( в нея мога да се закълна, защото неведнъж съм ползвала мислите и по мои дела, все позитивно особено за ДГИ)
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 650 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Прогимназия „Св.св. К. и М.” [населено място], представлявана от директора В. Ч., чрез пълномощника си адв. П. Г. от АК-П., против въззивно решение № 46 от 10.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 19/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен състав, с което е отменено решение № 927 от 19.11.2010 г. на Пазарджишкия районен съд, постановено по гр.д. № 3365/2010 г. и са уважени предявените искове от С. Г. П. от [населено място] срещу Прогимназия „Св.св. К. и М.” [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване уволнението й, извършено със заповед № Т-388/05.08.2010 г. на директора на ответното училище за незаконно; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата 3 631,02 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода от 08.05.2010 г. до 05.11.2010 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани са противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените въпроси са: как следва да се брои двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ и следва ли да бъдат приспадани официалните и неработни дни; от кой момент започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание и при определяне тежестта на наказанието следва ли да бъдат отчетени и предходни нарушения на работника. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни актове, както следва: решение № 1678 от 01.12.1999 г. по гр. д. № 570/1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 911 от 19.01.2010 г. по гр. д. № 3679/2008 г. на ІV г.о. на ВКС, решение от 19.12.2007 г. по кас. гр. д. № 563/2007 г. на І с-в на САС, определение № 344 от 06.04.2009 г. по гр. д. № 470/2009 г. на ІV г.о. на ВКС и определение 3634 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 1525/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, и двете постановени в производство по чл. 288 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, С. Г. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Ц. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от с тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че нарушенията на трудовата дисциплина, посочени от работодателя в п. І – т. 6 и 7 на уволнителната заповед не са мотивирани с всички индивидуализиращи ги белези, а останалите нарушения на трудовата дисциплина са от характер, който не обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. Представената от касатора съдебна практика на ВКС съдържа решения на отделни състави на ВКС, която практика не е задължителна и обосновава евентуалното наличие на въпроси, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Постановените определения по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по см. на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3., поради което настоящият състав приема, че касаторът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените от касатора материалноправни въпроси са от значение за изхода на делото, но същите са решени в синхрон с постановената задължителна практика, съдържаща се в решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 858/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 875 от 29.12.2010 г. по гр.д. № 726/2010 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 305 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тях относно сроковете по чл. 194 ГПК е прието, че срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ започва да тече от момента на откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субект на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че сроковете се броят съгласно чл. 60 ГПК, в случая чл. 60, ал. 3 ГПК, като се съобрази специалната разпоредба на чл. 194, ал. 3 КТ , което в случая е сторено от въззивния съд. Същото се отнася и до третия материалноправен въпрос относно приложението на чл. 189, ал. 1 КТ. По отношение на твърденията на касатора за несъобразяване от страна на съда с представени по делото доказателства, доводите му и закона, настоящата инстанция намира, че наличието на такъв порок би довело до извода за необоснованост на обжалваното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което би било основание за неговото касиране съобразно чл. 281, т. 3 ГПК като неправилно, но не съставлява основание за допускане до касационно обжалване. В този аспект основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице когато с атакуваното въззивно решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, от който зависи изхода на спора, който се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай.
Що се отнася до заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът само се е позовал на това основание, а направеното от него изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под "точно прилагане на закона" най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 194, ал. 1 и чл. 189, ал. 1 КТ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена задължителна практика на ВКС.
При този изход на делото, на ответницата по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са поискани, а и липсват данни да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 46 от 10.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 19/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен състав, по касационната жалба с вх. № 1698 от 16.03.2011 г. на Прогимназия „Св.св. К. и М.” [населено място].
Определението е окончателно.

Въпроси?

Ох, пусти сарказъм и самонадеяност. Нямам, защото тезата ти е неправилна, което ми напомня, че не бива да влизам в диалог с любители.

п.п. има и друго логично обяснение защо сроковете са така стеснени, но ще запазя за себе си, защото ползва работниците, а не счетоводство или пестеливи работодатели.

[xaoc1973]

Няма да споря, не забелязах и сарказма. Пиша тук единствено за да не бъдат въведени в заблуждение нуждаещите се.
Внимателно прочетох приложеното решение и не открих противоречие с моето мнение спрямо казуса в тази тема.
За да приключа, ще дам конкретен пример:

Приемаме, че за периода 7.01.2013 - 26.03.2013 няма официални празници, а почивни дни са само събота и неделя. Петдневна работна седмица при нормален 8-часов работен ден.
На 07.01.13 работодателят разбира за нарушението и в срок снема нужните обяснения, като спазва цялата процедура. На 16.01. работникът е в платен отпуск, а от 09.02. до 25.02. вкл. е в болнични. Останалите дни е на редовна работа.
Кога е последният ден от двумесечния срок, в който може да бъде наказан?

Мой отговор: 22.03.2013, защото след 7.01.2013 имаме -
ЯНУАРИ - 1 ден отпуск, 17 работни дена;
ФЕВРУАРИ - 11 дена болнични, 9 работни дена;
МАРТ - 16-ят работен ден (17+9+16=42) е 22.03.2013.

Ваш отговор (така ли е?): 25.03.2013, защото -
7.01.13 плюс 2 месеца е 7.03.2013. Прибавяме 12 дена отсъствия от работни дни и получаваме 25.03.2013.

(дано нямам изчислителна грешка, но принципът е ясен)

Сл., ако на 25.03.2013 бъде наложено наказание, което се обжалва в съда, то аз смятам, че съдът ще отмени наказанието, а Вие смятате, че съдът няма да го отмени (в случай на изпълнени други условия по закон).

Аз основавам моя отговор на НРВПО и НТКТС, където изрично се казва как се изчислява работен месец при непълно отработени дни през месеца.
НРВПО и НТКТС са нормативни документи, тълкуващи прилагането на КТ. В случая имаме ТПО и се прилага КТ със съответните поднормативни документи, защото КТ е частен закон относно ГПК. ГПК трябва да се приложи само там, където КТ с поднормативните си документи не дава точно тълкуване.

А Вие на какъв нормативен документ основавате Вашето мнение?

... интересно би било да се прочете и друго мнение на експерт по въпроса ...

[bird_of_paradise]

Това с другото мнение дори е задължително, но се връщам на темата, защото:
Не намирам място за приложение на посочените от вас нормативни актове, освен бих допълнила чл. 9 от НМЕ.

Ваш отговор (така ли е?): 25.03.2013, защото -
7.01.13 плюс 2 месеца е 7.03.2013. Прибавяме 12 дена отсъствия от работни дни и получаваме 25.03.2013.

Има грешка, но е изчислителна и неважна, защото не променя крайната дата, която сочите.
Не работя изобщо с термина "работни" дни за изчисленията.
07.01.до 07.03 изтича двумесечния срок- правилно.
От тук насетне събирам 1 ден заради платения отпуск и още 17 дни( от 09.02. до 25.02 вкл.) отпуск поради неработоспособност.
При бакалски сметки се получава дата 25.03 ( 7+18)- крайна дата за налагане на наказание.



п.п. от къде извеждам срока?- 194 говори за месечен срок, не дни, още по-малко работни. Ако не ви затруднява бихте ли направила ново изчисление по вашия си метод, но да кажем за всеки друг период, който не включва м. 02 заради оскъдицата на дни в него.

[xaoc1973]

Ако не ви затруднява бихте ли направила ново изчисление по вашия си метод, но да кажем за всеки друг период, който не включва м. 02 заради оскъдицата на дни в него.

При по-дълги месеци разликата в крайния ден е по-голяма:

На 01.07.2013 се открива нарушението. На 18.07. - платен отпуск. На 05.08. - болничен. Крайна дата на двумесечния срок (слагам само по един ден на месец неработене в официален работен ден за удобство при изчисленията)?

ВИЕ:
01.07. + 2 месеца = 01.09.
01.09. + 2 дена = 03.09. - крайна дата.

АЗ:
ЮЛИ - 21 работни дена (след 01.07.), 1 ден в отпуск;
АВГУСТ - 1 ден болничен, 21-ият работен ден (42 - 21 = 21) е 30.08 - крайна дата.

Разлика в двата метода - ЧЕТИРИ дена.

Единственото законово основание за Вашия метод, което цитирате конкретно, това е чл. 194 КТ. В ал. 1 е посочен двумесечен срок, а в ал. 3 е посочено, че срокът не тече при законоустановен отпуск.
Но отпускът се изчислява в РАБОТНИ ДНИ (!!!), а не - в месеци. Затова и от двата месеца трябва да се извадят/прибавят РАБОТНИ ДНИ и полученият срок ще е в РАБОТНИ ДНИ, а не - в месеци. Просто защото е невъзможно да стане иначе, поради тази причина.
Практика на родния законодател е доуточняването на закон да става с правилници и наредби. Стандартните нормативни документи, в които се дефинира понятието "работен ден", са НРВПО и НТКТС. На чл. 355 КТ и на тях (издадени на основание чл. 356 КТ) основавам метода си.

Считам, че Вашият метод не е верен поради доста причини. Ето и конкретен контрапример (след като визирате чл. 9 от НМЕ):
Ако през двумесечния срок работникът е в болнични от понеделник до петък вкл. (това са 5 календарни дена), но в болничния лист е отбелязано, че е в болнични една седмица (вкл. събота и неделя), както е стандартният болничен лист, то колко дена ще прибавите по Вашия метод - ПЕТ или СЕДЕМ? Или ДЕВЕТ, включвайки и другите събота и неделя?

Или друг контрапример:
Първи вариант - работникът е в отпуск в петък и е в отпуск от понеделник до петък (общо - шест последователни работни дена, което са шест календарни дена).
Втори вариант - работникът е в отпуск от петък до петък вкл. (общо пак шест последователни работни дена, но сега са осем календарни дена).
Имайте и предвид, че следващият му работен ден и в двата варианта е събота, но съгласно ГПК срокът (съгласно начина на изчисляване на срокове по ГПК) на отпуск не изтича в събота, а в понеделник и сл. следващият работен ден е понеделник (защото събота е почивен ден) и би трябвало да се включат и другата събота и неделя, с което в първия вариант стават осем календарни дена, а във втория вариант стават десет календарни дена!
Колко дена ще прибавите в първи и във втори вариант?

Обобщение:
Въпросът как се изчисляват двата месеца срок е принципен и не е рядко срещан.
При Вашия метод се приема за меродавен ГПК и се изчислява в календарни дни, когато имаме непълен работен месец.
При моя се приемат за меродавни НРВПО и НТКТС като уточняващи КТ (NB! - решаващо, според мен, е това, че при ТПО специалният закон е КТ, а общият закон е ГПК и при колизия межу тях, каквато явно имаме, трябва да се приложи КТ) и се изчислява в работни дни, когато имаме непълен отработен месец.

Това, кой от двата метода е верен, може да реши не една човешка съдба в съда при дисциплинарно уволнение в края на двумесечния срок, поради което ми се струва, че засяга всички (не само - юристи), работещи в сферата на ТПО.

[pitasht]

Приятелю, ако в този елементарен казус опреш до съдия, то той в никакъв случай няма да ти го изчислява.
Ще има вещо лице за изчисляване, което ще е най-вероятно счетоводител, като мен и затова ще ти го изчисли така, както аз ти казах.

Дали сме приятели наистина?
Да ще опра до съдия неизбежно е с такава професия все опирам до съда. Тюх да му се невиди Защо ли си я избрах?
Мисля че доста грешите ако вярвате че съдът ще остави вещо лице да му смята срокове по КТ. Ако пък го направи аз ще съм първата дето ще врекне в залата че въпросът е юридически и не се решава от вещи лица. Стигат ми кашите дето ми забъркват със заплати и обезщетия ами и това сега......
но темата стана доста интересна наистина.

[xaoc1973]

Мисля че доста грешите ако вярвате че съдът ще остави вещо лице да му смята срокове по КТ. Ако пък го направи аз ще съм първата дето ще врекне в залата че въпросът е юридически и не се решава от вещи лица.

Най-настойчиво ще Ви помоля да ми цитирате тук някакво съдебно решение на който и да е съд по което и да е било историческо време, в който СЪДИЯТА СМЯТА СРОК ПО КТ ПРИ НЕПЪЛНИ РАБОТНИ МЕСЕЦИ (т. е. - работникът е бил в законоустановен отпуск по време на срока).

[bird_of_paradise]

Съдът изобщо не назначава експертиза по този въпрос, защото да сметнеш няколко дни не изискват специални знания и умения.
От цитираното от мен О се върнах да видя как е изчислен срокът от въззивната инстанция.
Прави впечатление, че съдът смята само работните дни, през които работникът не е бил на работа ( почивните не влизат в сметката), но въпреки това се смята месечен срок, не работни месеци.
http://legalacts.justice.bg/ShowAct.aspx?actId=1671306

.... нарушение на трудовата дисциплина,извършено на 20.05.2010г.
От приложената по делото Заповед №Т-308/31.05.2010г. се установява,че на ищцата е разрешено ползването на 1 ден платен годишен отпуск на 31.05.2010г. ( понеделник-бел. моя); със Заповед №Т- 344/28.06.2010г. на ищцата е разрешено ползването на 5 дни ( работни, календарните са повече- бел. моя)платен годишен отпуск за периода 06.07.2010г. до 12.07.2010г.-включително.
От 16.06. до 19.06-2010г. ( 3 работни дни- бел. моя) и от 25.05.20010г и до 26.05.2010г. ( 1 работен ден- бел моя)е била в отпуск поради болест, т.е ако срокът до който би могло да се наложи наказание е 20.07.20010г., и той се удължи общо с 10 дни през които ищцата е била в законоустановен отпуск, то преклузивния срок по чл.194,ал.І от КТ изтича на 30.07.2010г.

Оказва се, дори да не се сумират почивните дни в сметката, то това изчисление ще е вярно:

ВИЕ:
01.07. + 2 месеца = 01.09.
01.09. + 2 дена = 03.09. - крайна дата.

От друга страна е интересен начинът ви на изчисление, защото определено дава по-малък срок, та бихте ли посочила на коя норма от двете наредби се позовавате?

[xaoc1973]

Ясно се вижда, че съдия Мариана Димитрова ИЗВАЖДА 10 РАБОТНИ ДНИ, А ПРИБАВЯ 10 КАЛЕНДАРНИ ДНИ, което явно не е правилно и е достатъчно основание за отмяна на решението. Изглежда, че да сметнеш няколко дни все пак се изискват определени знания и умения! Не всеки съдия го може
Много жалко, че ВКС изключително йезуитски не е допуснал решението до касация. Иначе можехме да видим как ВКС събира и изважда ... или, може би, и ВКС не знае как да го направи?

Не мисля, че е коректно да продължавам да обяснявам начина си на мислене, след като не съм видяла Вашия. Припомням питанките си, които ще Ви убедят, че чрез Вашия метод не може да се получи еднозначно определен отговор:

Ако през двумесечния срок работникът е в болнични от понеделник до петък вкл. (това са 5 календарни дена), но в болничния лист е отбелязано, че е в болнични една седмица (вкл. събота и неделя), както е стандартният болничен лист, то колко дена ще прибавите по Вашия метод - ПЕТ или СЕДЕМ? Или ДЕВЕТ, включвайки и другите събота и неделя?

Или друг контрапример:
Първи вариант - работникът е в отпуск в петък и е в отпуск от понеделник до петък (общо - шест последователни работни дена, което са шест календарни дена).
Втори вариант - работникът е в отпуск от петък до петък вкл. (общо пак шест последователни работни дена, но сега са осем календарни дена).
Имайте и предвид, че следващият му работен ден и в двата варианта е събота, но съгласно ГПК срокът (съгласно начина на изчисляване на срокове по ГПК) на отпуск не изтича в събота, а в понеделник и сл. следващият работен ден е понеделник (защото събота е почивен ден) и би трябвало да се включат и другата събота и неделя, с което в първия вариант стават осем календарни дена, а във втория вариант стават десет календарни дена!
Колко дена ще прибавите в първи и във втори вариант?

[lexy21]

Най-настойчиво ще Ви помоля да ми цитирате тук някакво съдебно решение на който и да е съд по което и да е било историческо време, в който СЪДИЯТА СМЯТА СРОК ПО КТ ПРИ НЕПЪЛНИ РАБОТНИ МЕСЕЦИ (т. е. - работникът е бил в законоустановен отпуск по време на срока).

Уважавам молбата:

РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 28.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 215/2008 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ

Софийски апелативен съд, VІІ-ми състав, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Димитър Димитров

при секретаря Мариана Ценкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д. № 215 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК, във вр. с § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК /ДВ 59/2007 г./.
С касационна жалба, НАП е обжалвала въззивното решение на СГС, постановено на 27.12.2007 година, по гр. д. № 2290/2006 година, с което е оставено в сила решението на СРС, с което са уважение обективно съединени искове с правно основание чл. 334, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Ответникът по касационната жалба не взима становище.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
За да приеме, че предявените искове са основателни, въззивния съд е приел, че работодателя е пропуснал законоустановения двумесечен срок, съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, за налагане на дисциплинарното наказание.
[b]Докладната записка, с която работодателят е уведомен за дисциплинарното нарушение, е постъпила при него на 05.08.2004 година. Срокът, който е въведен в закона, за налагане на дисциплинарното наказание е двумесечен от откриване на нарушението, като посочената дата следва да се счита за начало на този законов срок[/b]. В рамките на този срок, работодателят следва да извърши процедурата по проверка, снемане на обяснения, вземане на решение и налагането на съответното дисциплинарно наказание, като тази процедура приключва с връчването на заповедта за налагането на наказанието. Крайния срок, в който следва да се връчи заповедта, е именно изтичането на предвидения двумесечен срок.
Срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ се брои в месеци, поради което изтича на 05.10.2004 година. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от КТ, срокът по ал. 1 не тече за времето, през което служителят е в законоустановен отпуск. Видно от доказателствата по делото, за периода от 05.08.2004 година до 05.10.2004 година, ищецът е ползвал деветнадесет дни отпуск, поради което само с тези 19 дни следва да се удължи срокът за налагане на дисциплинарното наказание. Доколкото срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ е в месеци, то не следва да се прибавят към този срок и почивните дни и празничните, доколкото не се предвижда това от разпоредбата на закона. Срокът е изтекъл на 24.10.2004 година. Доколкото за периода от 20.10.2004 г. до 22.10.2004 г. вкл., служителят е ползвал три дни отпуск поради временна неработоспособност, то през тези три дни, с оглед разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от КТ, следва да се приеме също, че срокът по чл. 194, ал. 1 не е текъл, доколкото законът предвижда това не само по отношение на платения годишен отпуск на работника или служителя, а и по отношение на всички законоустановени отпуски, какъвто е и отпуска поради временна неработоспособност. Следователно, срокът за налагане на дисциплинарното наказание е изтекъл на 27.10.2004 година - работен ден, сряда. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя на 01.11.2004 година, т.е. след изтичането на предвидения в закона двумесечен срок.
Предвид изложеното, съдът споделя изводите на въззивния съд, че работодателя е пропуснал законоустановения срок за налагане на дисциплинарното наказание и само на това основание правилно заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е отменена, ведно със законните последици, предвидени в разпоредбата на чл. 344 от КТ. Постановеното в този смисъл решение на СГС е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, САС

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на СГС, постановено на 27.12.2007 година, по гр. д. № 2290/2006 година.
Решението е окончателно.

Извън горното, няма съд в страната, който да не брои срока така, както ясно и точно се е изразил законодателят в ал. 1, а като работни дни като Вас:

2. Един работен месец има 21 работни дена, сл. 2 раб. м. = 42 раб. д.
3. Логиката и духът на идеята на законодателя НЕ е срокът да е 2 месеца, а 2 работни месеца, независимо, че буквално законодателят е казал "2 месеца". Той е имал предвид ДВА ПЪЛНИ РАБОТНИ МЕСЕЦА, но когато работният месец е непълен, то се прилага изчисляване по НРВПО и НТКТС.

Основания за такова тълкуване просто няма - има си Закон за нормативните актове, който определя как се тълкуват законите, а и цяла отделна наука за това - юридическа херменевтика.
В съдебната практика няма противоречие по тълкуването на ал. 1 и нито едно не е в контекста на Вашия "дух и логика" за два месеца = 42 дни.
Аз пък настоятелно ще Ви помоля да посочете съдебно решение, при което съдът да определя срока по Вашата логика.
П.П. Както и такова, по което за определянето му да е назначавана и приета експертиза, предвид твърдението Ви:

...ако в този елементарен казус опреш до съдия, то той в никакъв случай няма да ти го изчислява.
Ще има вещо лице за изчисляване, което ще е най-вероятно счетоводител, като мен и затова ще ти го изчисли така, както аз ти казах.

[nk7702n]

Въпрос на тълкувание и леко разминаване във формулирането на нещата в съдебните решения относно това дали срокът на ползване на годишния отпуск се приспада от 2 - месечния срок по чл. 194 ал.1 от КТ или 2 - месечният срок се удължава със срока на ползвания платен годишен отпуск. Но, определено срокът се изчислява в месеци, а не в работни дни по смисъла на чл. 60 от ГПК вр. с чл. 194 ал.1 от КТ
Ето едно решение и от мен по приложението на чл. 194 ал.1 от КТ :

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ловеч,15.06.2012 г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Ловешкият окръжен съд гражданска колегия в публичното

заседание на първи юни

двехиляди и дванадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ПОЛЯ ДАНКОВА

ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА



при секретаря Г.А. и в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от

съдията ДАНКОВА гр.Д N 236 по описа

за 2012 година и за да се произнесе, съобрази :



Постановено е съдебно решение № 111/ 02.04.2012. на Ловешки районен съд по гражданско дело №104/2012 г. по описа на същия съд, с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението на В.Д. В. по по заповеди № ЧР-8202/14.11.2011 г. и 33/21.11.2011 г., на директора на „В и К” АД –Ловеч, възстановяване на длъжност преди уволнението - “шофьор на товарен автомобил”,а иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТр за заплащане на сумата от 900 лв. -обезщетение от 21.11.2011 г. до 20.01.2012 г. е отхвърлен като неоснователен и недоказан, като са присъдени на „ВиК”-АД-Ловеч 122 разноски и е осъдено дружеството да внесе държавна такса в размера на 100 лева.

Подадена е въззивна жалба №3250/17.04.2012 г. от „В и К” АД-Ловеч против съдебно решение от №111/02.04.2012 г.на Ловешки районен съд по гр.д.104/2012г. по описа на съда в частта,в която са уважени исковете по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ за отмяна на уволнението като незаконосъобразно и по чл. 344,ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на работа. Изтъква се,че фактическите обстоятелства по казуса,са възприети неправилно от решаващия съд и правните изводи не съответствуват на разпоредбата на чл. 194,ал.-3 от КТ. Молят атакувания съдебен акт да бъде отменен, в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Представен е отговор от В. №3858/08.05.2010 г.,в като посочва, че въззивната жалба е неоснователна и моли да потвърден атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

В съдебно заседание за въззивника се явява адв. Н.. Заявява,че поддържа жалбата и моли да бъде отменено атакуваното решение. В съдебно заседание аргументацията акцентира върху незаконосъобразност на атакуваното решение, поради неправилно определяне на двумесечния преклузивен срок по чл. 194 от КТ.

Въззиваемият,редовно призован се явява лично, а се представлява от адв. К.. Изтъква,че съдебния акт е правилен и законосъобразен и моли да бъде оставен в сила.

От представените доказателства по гражданско дело №1048/2012 г. на Ловешки районен съд,от становището на страните, прецени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Съдебно решение № 111/ 02.04.2012. на Ловешки районен съд по гражданско дело №104/2012 г. по описа на същия съд е валидно и допустимоНастоящата инстанция констатира,че поради техническа грешка в първоинстанционния акт при принтирането има разместване на текстове и повтаряне на отделни абзаци, но въпреки това от тях може да се изведе волята на съда и крайните изводи по делото. Видно е,че районния съд е приел, че В.В. е извършил нарушението, описано в заповедта за уволнение и крайният правен извод за незаконност на уволнението съдът формирал единствено поради това, че не е спазен двумесечния срок за налагане на наказанието. Прието е, че този срок е изтекъл на 16.11.2011 год., затова връчената заповед за уволнение на 21.11.2011 год. била незаконосъобразна и предявените искове по чл. 344,ал.1, т.1 и т.2 от КТ са били уважени. При самостоятелен анализ на представените доказателства въззивния съд намира,че съдебното решение от 02.04.2011 г. на ЛРС в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, като исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По въззивната жалба №3250/17.04.2012 г. от „В и К” АД-Ловеч, е въведен само един довод за неправилност на съдебния акт- неправилно определяне на крайната дата на преклузивния срок по чл. 194 от КТ, водеща до незаконност на уволнението. При действие на чл. 269,пр.последно от ГПК, въззивния съд е ограничен при проверката за правилност на съдебния акт само до посоченото във въззивната жалба и в този смисъл следва да се обсъди само въведения довод на въззивника. От искането по въззивната жалба е видно, че съдебния акт от 02.04.2012 г. е атакуван само в частта, в която е уважен иска за отмяна на уволнението и В. е възстановен на работа. Съдебното решение в частта,в която е отхвърлен иска по чл. 225 от КТ не е обжалвано от В.В. и не е предмет на въззивен контрол. Анализът на фактическите обстоятелства следва да е относим към въведения довод за незаконосъобразост на акта и то в обжалваната част.

Ловешки окръжен съд констатира, а това обстоятелство не е и спорно,че между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 41/01.12.1990 г. ,по силата на който В.Д. В. е бил назначен длъжност “водопроводчик”, считано от 15.11.1990 г. ,за неопределено време. С последващо допълнително споразумение № 225/15.02.2011 г. към трудов договор № 41/15.11.1990 г. В.Д.В. е бил преназначен на длъжност “шофьор на лекотоварен автомобил”, а с допълнително споразумение № 36/25.05.2011 гна длъжност “шофьор на товарен автомобил” при основно трудово възнаграждение от 450 лева месечно.Със Заповед № 001/03.01.2011 г.е вменено в трудовите задължения на В.Д.В. - водач на ЕАЗ 3909/ОВ 85 – 53 АР да отговаря за малогабаритната техника, задвижвана от двигатели с вътрешно горене в поделение на ЕР Ябланица,като с последваща заповед № 29/21.01.2011 г. да управлява и съхранява и автомобили - УАЗ 3909, с рег. № ОВ 85 – 53 АР и Рено “Мидлум”, с рег. № ОВ 08- 90 АТ, считано от 21.01.2011 г. Съдът установява,че с протокол от 25.08.2011 г., Р.Л.П. – ръководител поделение ЕР Ябланица и Д.Б.Б. - технически ръководител към същото поделение са отчели километропоказателя на автомобил УАЗ 3909/ОВ 85 – 53 АР, с водач В.Д.В., - засичане на изминати километри на 24.08.2011 г. в 08,30 часа на 78 059 километра, а на 25.08.2011 г. сутринта -78 994 или с 885 километра повече, като реално за деня са посичили,че са изминати 50 – 60 км. и са приели,че километража е манипулиран /превъртян/ напред с 800 км

Съдът проследи процедурата по уведомяне на работодателя за извършеното дисциплинарно нарушение и последвалите санкции към работника и констатира,че тя е законосъобразна и следва установените параметри в чл. 190 и сл. от КТ. По повод извършени злоупотреби от В.Д.В. чрез манипулиране километропоказателя на управлявания от него автомобил - УАЗ 3909, рег. № ОВ 85 53 АР с около 800 – 1 000 километра на месец е бил изготвен рапорт вх. № ЧР – 6127/16.09.2011 г. от Р.Л.П. - ръководител на поделение ЕР Ябланица до И.И. – изпълнителен директор на “В и К” АД Ловеч-Ловеч.Подробно в рапорта е описано,че от месец януари 2011 г. до месец август 2011 г., след анализ на GPS – информацията и отчетеното по пътни листи, е констатирано превъртане на километража с повече от 7 780 км., като по разходна норма това са 1 300 л. бензин на стойност 3 300,00 лв,разпредени по пътни листове за всеки работен ден-подписани от техническия ръководител в края на всеки месец, като е предложено, да се потърси на В.В. дисциплинарна отговорност. С ръкописен текст е изписано”За обяснение!М.С.-16.09.2011 г.” и е положен подпис на изп.директор на дружеството, като относно този факт страните също не спорят и съдът го приема за установен. Следователно въззивния съд приема, че на 16.09.2011 г. работодателят,чрез органа, който го представлява е узнал за извършеното от В.В. нарушение на трудовата дисциплина.

В.Д. В. е дал писмени обяснения № ЧР – 6127 – 1/16.09.2011 г. ,в които е изтъкнал,че не е манипулирал на километража и поискал експертиза на километража и на GPS – системата, която му била отказан,както посочил,,че въпреки допускани грешки при оформяне на пътните листове, не само той е управлявал автомобила и не е сверявал километрите по пътен лист и километража дали съвпадат. По повод писмо № ЧР – 6548/30.09.2011 г. до В.Д.В. той представил нови писмени обяснения № ЧР – 6548 – 1/03.10.2011 г., ,в които още по-подробноизложил аргументи че не е манипулирал километража на автомобил УАЗ 3909, рег. № ОВ 85 – 543 АР, ,позовал се на възможност GPS – системата , други лица са карали автомобила, като е изтъкнал, че никога не е наказван в 21 годишната си работа и няма аварии и катастрофи. По повод писмените обяснения на В.В. и целейки да изясни фактите на работодателя е предоставена докладна ТСБ – 6575/03.10.2011 от Ц.П.Р. – ръководител направление автотранспорт, ,в която е посочено,че „проблема не е в автомобила, а във водача В.Д.В.”/к.ц./, който е манипулирал брояча на автомобила с 800 км. и в същите граници е установено и от GPS – системата за м. август 2011 г., за месец септември разликата в реално изминатите километри и отчетените по GPS – системата е в граници от 5 % и след отстраняването на В. от управление на автомобила на 15.09.2011 г.той го е предал с липсващо гориво и от там се явил преразхода на автомобила.

Крайното решение на работодателят е обективирано в заповед № ЧР – 8202/14.11.2011 г.на изпълнителния директор на “В и К” АД Ловеч, с която на основание чл. 188, т. 3 КТ на В.Д.В., е наложено дисциплинарно наказания “дисциплинарно уволнение”, като е мотивирано,че при извършена проверка на километража на управлявания от В.Д.В. автомобил - УАЗ 3909, рег. № ОВ 85 – 53 АР на 24.08.2011 г. в 8,30 часа той е показвал 78 059 километра, а на 25.08.2011 г. сутринта са отчетени показани 78 994 километра, т. е. автомобилът е изминал 935 километра, а по GPS системата на автомобила на 24.08.2011 г. е изминал 72 километра,в пътния лист са отразени неверни показания и е прието,че километража е манипулиран в периода 24.08.2011 г. до 25.08.2011 г. с над 800 километра. В цитираната заповед е посочено и че за периода 01.01.2011 г. до 29.08.2011 г., има разлика между реално изминатите километри и отчетените от него с около 7 780 километра в повече, като по разходна норма това се равнява на 1 300 литра бензин на стойност от 3 300лв., за периода 28.07.2011 г. до 29.08.2011 г. според GPS – системата на автомобила са изминати 1 419, километра, а по пътни листове 2 276 километра, т. е. отчетени са 857 километра, което не са изминати. В заповед № ЧР – 8202/14.11.2011 г . работодателя е счел,че дисциплинарните нарушенията са по чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, т. 4 и 7 КТ и тя е връчена на 21.11.2011 г. срещу подпис на В. В..

Съдът анализира документите, вложени в трудовото досие на В.В. и приема, че той е подал молба от 28.10.2011 г. за ползване на платен годишен отпуск от 14 дни за периода от 01.11.2011г. до 18.11.2011 г.,върху която е поставена резолюция на прекия ръководител”Да” идата 28.10.2011 г. , а със заповед №1128/01.11.2011 г. на изпълнителния директор на дружеството е разрешено ползването на платения годишен отпуск в посочения период. Въззивният съд намира,че при действие на чл. 194,ал.3 от КТ времето на ползването на платения годишен отпуск следва да бъде приспаднато от двумесечния срок по чл. 194,ал.1 от КТ.

Последвало е издаването и на заповед № 33/21.11.2011 г., от ръководител на “В и К” АД- Ловеч ,с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и Заповед № ЧР–8202/14.11.2011 г. е прекратено трудовото правоотношение на В.Д.В. на длъжност “шофьор на товарен автомобил”, считано от 21.11.2011 г. и е връчена на 21.11.2011 г. срещу подпис на В.В..

Ловешки окръжен съд счита,че уволнението по заповед № 33/21.11.2011 г. и заповед № ЧР–8202/14.11.2011 е законосъобразно,тъй като не е нарушена на разпоредбата на чл. 194 от КТ и наказанието е наложено преди да е изтекъл законоустановения срок от два месеца след откриване на нарушението. Спазването на преклузивния двумесечен срок по чл. 194,ал.1 от КТ се следи служебно от съда . В чл.194,ал. 1 от КТ са визирани два срока,в които работодателят следва да наложи дисциплинарно наказание на работника при нарушение на трудовата дисциплина-два месеца от откриване и една година от извършване на нарушението. Относно характера на срока по чл. 194 от КТ като преклузивен съдебната практика е утвърдена и настоящата инстанция я споделя-решение №1533/28.11.99 г. по гр.д. 435/99 г. на ВКС, решение №231/13.06.2011 г. по гр.д. 858/2010 г. на ВКС. Въвеждането на преклузивния срок по чл. 194 от КТ цели осъществяване на дисциплинарното производство в разумни срокове,спрямо времето на извършване на нарушението на трудовата дисциплина. Доколкото обаче се осъществява санкционно производство по реализирането на дисциплинарната отговорност спрямо работника законодателно е установено в чл. 194,ал.3 от КТ, че по време на ползване на законоустановен отпуск от работника сроковете по чл. 194,ал. 1 от КТ спират. От граматическото тълкуване на цитираната правна норма съдът извежда,че е уредено спиране на срока, поставено в зависимост от две самостоятелни хипотези-ползване от работника на законоустановен отпуск или участие в стачка. В конкретния казус Вл.В. е ползвал платен годишен отпуск по чл. 155,ал.1 от КТ, който безспорно попада в приложното поле на първата хипотеза – чл. 194,ал.3,пр.първо от КТ. При спиране на срока периода на ползване на платения годишен отпуск от 10.11.2011 г. до 18.11.2011 г. следва да бъде приспаднат от 2 – двумесечния срок . Настоящата инстанция приема, че работодателят е узнал за извършеното нарушение на 16.09.2011 г. по представения рапорт вх. № ЧР – 6127/16.09.2011 г. от Р. П. - ръководител на поделение до И.И. – изп. директор на “В и К” АД- Ловеч и от тази дата е започнал да тече двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание. Към 01.11.2011 г. са били изтекли 1 месец и 15 дни от двумесечния срок, като след 18.11.2011 г. останалите 15 дни от срока са продължили да текат. Процесните заповеди за уволнение са връчени на 21.11.2011 г. ,в първия работен ден след 18.11.2011 г. и следователно работодателят е спазил законоустановения срок за налагане на дисциплинарното наказание. Следователно атакуваното уволнение е законосъобразно, тъй като работодателят е спазил законоустановената процедура по реализиране на дисциплинарната отговорност по чл. 194,ал.3 от КТ. Правните изводи по казуса са обосновани и от константаната съдебна практика в посочения смисъл- решение №420/21.05.2009 г. по гр.д. 2619/2009 на ВКС.

Предявен е обективно съединен конститутивен иск за възстановяване на работа по чл.344,ал.1, т.2 от КТ от В.В. *** , който съдът преценява че следва да бъде отхвърлен, с оглед неоснователеност на иска за отмяната на уволнението. В. В. е заемал по силата на допълнително споразумение № 36/25.05.2011 г. длъжност “шофьор на товарен автомобил” при „В и К”-Ад-Ловеч към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Правото на работника да бъде възстановен на заемата от него длъжност към момента на уволнение зависи от незаконността на уволнението. Касае се до иск, който е свързан с произнасянето на съда относно законност на уволнението. При отхвърляне на главния иск за отмяна на уволнението искът за възстановяване на работа също следва да бъде отхвърлен и трудовото правоотношение между страните не може да бъде възстановено в обхвата му към момента на прекратяване на трудовия договор.

Ловешки окръжен съд счита, че исковете с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ предявени от В.В. *** за отмяна на уволнението по заповед № 33/21.11.2011 г. и заповед № ЧР–8202/14.11.2011 г. на изп.директор на дружеството и за възстановяване на длъжност с допълнително споразумение № 36/25.05.2011 г. на длъжност “шофьор на товарен автомобил” са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

По изложените съображения на Ловешки окръжен съд в качеството му на въззивна инстанция, приема, че правните изводи на Ловешки районен съд, обективирани в решение № 111/ 02.04.2012. по гражданско дело №104/2012 г. на ЛРС са незаконосъобразни и не могат да бъдат споделени. Постановеният съдебен акт на първата инстанция в атакуваната част следва да бъде отменен, а въззивния съд да се произнесе в посочения по-горе смисъл.

При този изход от процеса разноските във въззивна инстанция следва да останат за страните така, както са извършени, като първоинстанционното решение в частта, в която е осъден въззивника да заплати държавна такса от 100 лева следва да бъде отменено.

Воден от горните мотиви съдът



Р Е Ш И:



ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно съдебно решение № 111/ 02.04.2012. по гражданско дело №104/2012 г.на Ловешки районен съд, в частта в която са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението на В.Д.В. по Заповеди № ЧР-8202/14.11.2011 г. и 33/21.11.2011 г., на изп.директор на „В и К” АД –Ловеч, възстановяване на длъжност преди уволнението - “шофьор на товарен автомобил”,както и е осъдено „В и К”-АД-Ловеч да заплати 100 лева държавна такса и вместо него постанови:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, обективно съединените искове предявени В.Д.В., ЕГН **********,*** против „В и К” АД –Ловеч, ЕИК110549443,гр.Ловеч, ул. „Райна княгиня” № 1 а с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението на В.Д.В. по Заповеди № ЧР-8202/14.11.2011 г. и 33/21.11.2011 г., на изп.директор на „В и К” АД –Ловеч и за възстановяване на длъжност “шофьор на товарен автомобил” при „В и К”-АД-Ловеч.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от срок от датата на обявяване на съдебния акт-15.06.2011 г. при условията на чл. 280 от ГПК..



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

[xaoc1973]

Много благодаря, lexy21!
Смятам, че вече има вероятност да греша. Последният неясен момент, който е необходимо да се види, е следният:
ЗАЩО СЪДЪТ ВАДИ РАБОТНИ ДНИ, А ПРИБАВЯ КАЛЕНДАРНИ?
Напр., в решението, което прилагаш, отпускът е 19 работни дни, но съдът удължава двумесечния срок с 19 календарни дни, което за този времеви период е 13 работни дни!
Ако срокът беше удължен с 19 работни дни, то наказанието в случая щеше да бъде в срок и щеше да бъде законно, а съдебното решение в случая - друго! Затова и е важно да се изясни проблемът.
Смисълът на двумесечния срок е работодателят да има време да прецени дали има нарушение и какво наказание да наложи. През неработни дни той не може да изпълни това си право, а може само през работни дни. В горния случай съдът е намалил определения двумесечен срок с шест работни дни, което е повече от една работна седмица.
Теоретично би могло така да се разхвърля по дати даден отпуск, че да се стигне до свръхабсурд. Ето конкретен пример:

За простота приемаме, че няма празнични дни, всички месеци са с по 30 календарни дена и 21 работни дена (който иска, може да смята конкретно през годината и ще види, че примерът е валиден и при реална продължителност).
Нарушението е на 01. януари, а на 02. януари започват непрекъснати отпуски и болнични (възможни и на теория, и на практика) в продължение на 7 месеца до 01. август. Това са 210 календарни дни = 147 работни дни. Двумесечният срок изтича на 02. март, а съдът го удължава с 147 КАЛЕНДАРНИ дни, считано от 02. март.
Но 147 календарни дни са по-малко от пет месеца (150 календарни дни). Следователно, според съда, двумесечният удължен срок изтича някъде около края на юли, когато работникът е още в отпуск.
Когато работникът се явява на работа на ПЪРВИЯ си работен ден след нарушението, то вече двумесечният срок е изтекъл

Ако успееш да обясниш тази ситуация, то ще се съглася, че греша.
Ако не успееш, то за всички ни ще е ясно, че съдът греши (надявам се да не се налага да обяснявам защо).

[lexy21]

Ако успееш да обясниш тази ситуация, то ще се съглася, че греша.
Ако не успееш, то за всички ни ще е ясно, че съдът греши (надявам се да не се налага да обяснявам защо).

Лелелееееее, всо се съд зависи от мен Несериозни са такива ултиматуми, сама съзнавате, нали?
Та, доколкото има противоречиво тълкуване /респ. прилагане на закона/, то касае не ал. 1 /там нещата са безспорни/, а ал. 3 - и е породено от редакцията на текста в частта, в която законодателят се е изразил "през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск".
Заповедта за отпуск гласи n на брой дни еди - какъв си отпуск от ХХ.YY.ZZZZ до АА.ББ. ВВВВ, в коректиня случай. В некоректния - ограничава се само до "отпуск от ХХ.YY.ZZZZ до АА.ББ. ВВВВ". От една страна, имаме календарно заключен период от време - от ХХ.YY.ZZZZ до АА.ББ. ВВВВ, през който, в звисимост от конкретиката на периода и официално обявените през него празници и неработни дни, те могат да бъдат различни на брой, от друга, имаме въведено понятието отпуск, което сама знаете като дни как се определя. Та тук са само различните тълкувания и само по отношение на ал. 3, доколкото ги има - е ли е това време целият заключен период между ХХ.YY.ZZZZ и АА.ББ. ВВВВ или, в рамките на този период, трябва да се държи сметка за само за времето - дните, които му се "броят" като отпуск, каквото понятие вече е въвел законодателят с редакцията на текста.

[xaoc1973]

Както КТ, така и НРВПО и НТКТС, абсолютно навсякъде, където визират отпуск, споменават за РАБОТНИ ДНИ ОТПУСК, но никъде не споменават за КАЛЕНДАРНИ ДНИ ОТПУСК (желаете ли да бъдете обсипани с конкретни членове и алинеи?).
Затова отговорът на проблема, който повдигате в последния си пост тук, е ясен - касае се за РАБОТНИ ДНИ!
Сл., смятам, че всички юристи, които са на другото мнение (вкл. и преждеписалите в тази тема), и всички съдии, постановили, че двумесечният срок се удължава в календарни дни, не са си прочели добре КТ, НРВПО и НТКТС.
Може да не звуча благозвучно, но това не променя правотата ми!

И нека всеки, който не е на моето мнение, преди да словоблудства, първо даде отговор на казуса:

За простота приемаме, че няма празнични дни, всички месеци са с по 30 календарни дена и 21 работни дена (който иска, може да смята конкретно през годината и ще види, че примерът е валиден и при реална продължителност).
Нарушението е на 01. януари, а на 02. януари започват непрекъснати отпуски и болнични (възможни и на теория, и на практика) в продължение на 7 месеца до 01. август. Това са 210 календарни дни = 147 работни дни. Двумесечният срок изтича на 02. март, а съдът го удължава с 147 КАЛЕНДАРНИ дни, считано от 02. март.
Но 147 календарни дни са по-малко от пет месеца (150 календарни дни). Следователно, според съда, двумесечният удължен срок изтича някъде около края на юли, когато работникът е още в отпуск.
Когато работникът се явява на работа на ПЪРВИЯ си работен ден след нарушението, то вече двумесечният срок е изтекъл

[lexy21]

Както КТ, така и НРВПО и НТКТС, абсолютно навсякъде, където визират отпуск, споменават за РАБОТНИ ДНИ ОТПУСК, но никъде не споменават за КАЛЕНДАРНИ ДНИ ОТПУСК (желаете ли да бъдете обсипани с конкретни членове и алинеи?).

Отново не сте права. В какви дни се измерва продължителността на отпуск при временна неработоспособност, бременност, раждане, осиновяване, 15 дневния отпуск на бащата по чл. 163, ал. 7 от КТ? Не знам на какво се дължи нападателният и назидателен тон, но лично аз се оттеглям от тази тема, тъй като не уважавам некомпетентни опити за непровокирано заяждане.

[xaoc1973]

И нека всеки, който не е на моето мнение, преди да словоблудства, първо даде отговор на казуса:

За простота приемаме, че няма празнични дни, всички месеци са с по 30 календарни дена и 21 работни дена (който иска, може да смята конкретно през годината и ще види, че примерът е валиден и при реална продължителност).
Нарушението е на 01. януари, а на 02. януари започват непрекъснати отпуски и болнични (възможни и на теория, и на практика) в продължение на 7 месеца до 01. август. Това са 210 календарни дни = 147 работни дни. Двумесечният срок изтича на 02. март, а съдът го удължава с 147 КАЛЕНДАРНИ дни, считано от 02. март.
Но 147 календарни дни са по-малко от пет месеца (150 календарни дни). Следователно, според съда, двумесечният удължен срок изтича някъде около края на юли, когато работникът е още в отпуск.
Когато работникът се явява на работа на ПЪРВИЯ си работен ден след нарушението, то вече двумесечният срок е изтекъл