от boynin » 12 Апр 2012, 13:19
Осъществяване на процедурата
Защитата срещу незаконно уволнение се състои в това, че законът предоставя право на работника или служителя да оспори пред работодателя или пред съда в определения за това срок законността на извършеното уволнение (чл. 344, ал. 1 КТ). По-голямата част от защитата се обхваща от съдебната искова защита - няколко иска, които могат да се предявят при условията на обективно съединяване на искове. Когато предоставеното право за оспорване се насочва за реализиране чрез съд, то придобива характер на субективно публично процесуално право на иск и следователно при неговото упражняване се спазват редът и правилата, предвидени в част втора на Гражданския процесуален кодекс - исково производство.
Всеки работник или служител има право да оспорва законността на своето уволнение. На общо основание може да обжалва и прокурорът, защото прокуратурата следи за спазване на законността, предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове.
Оспорването пред работодателя е в писмена форма (трудовите правоотношения са формални), а исковата молба има задължителните реквизити, посочени в чл. 98 и чл. 99 ГПК.
Законът допуска на общо основание и отмяна на заповедта за уволнение по почин на работодателя, който я е издал – чл. 344, ал. 2 КТ. Разпоредбата следва да се тълкува разширително – по инициатива на работодателя може да се възстанови работникът или служителят на заеманата преди уволнението длъжност, както и да се заплати обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнението.
Когато работникът или служителят оспорва законността на уволнението пряко пред работодателя, следва да подаде писмена молба, в която твърди, че смята уволнението си за незаконно, като излага мотивите си за това и иска от работодателя да отмени уволнението и да премахне неблагоприятните последици, които е причинил. В закона не е посочен конкретен срок, в който работодателят следва да се произнесе по постъпилото искане. Този срок се ограничава от това кога работникът или служителят в условията на чл. 358 КТ ще ползва правото си за предявяване на иск пред съда, тъй като съгласно чл. 344, ал. 2 КТ работодателят може да отмени по свой почин заповедта за уволнението само до този момент. Работодателят не е длъжен да разгледа отправената до него молба - може да я отклони, като откаже изрично на работника или служителя да уважи неговите искания, както и да не се произнесе по нея (мълчалив отказ).
Когато работодателят по искане на работника или служителя или сам отмени заповедта за уволнение като незаконна, за работника или служителя настъпват и другите взаимно обвързани последици - възстановяване на предишната работа, изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ. Ако те бъдат нарушени се създава предпоставка за възникването на трудов спор и предоставяне на решаването му от съда.
Правната защита срещу незаконно уволнение, която е предоставена на работника или служителя пред работодателя е възможност, създадена, за да го улесни. Тя не е абсолютна процесуална предпоставка за преминаване към съдебна искова защита, нито е задължителна за следване процедура.
На работника или служителя е предоставена възможност да предяви пред съда четири иска посочени в чл. 344, ал. 1, т. 1–4 КТ, които могат да бъдат обединени в една искова молба, като работникът или служителят сам преценява кои от следните претенции да предяви в исковата си молба, а именно:
1. Иск, с който се претендира признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В случай, че бъде предявен само този иск, като максимален резултат от съдебното решение, постановено в полза на ищеца - работник или служител, ще бъде отмяната на уволнението, но не и възстановяване на предишната работа. Последният резултат може да бъде постигнат със сила на пресъдено нещо само при едновременно предявяване на иск на това и следващото основание. Този иск съдържа в себе си два момента, за които може да се каже, че са неразделни - искане за признаване незаконността на уволнението и отмяната му. Ако с исковата молба е направено само едно от двете искания, съдът ще се произнесе и по второто. Щом е направено искане за отмяна, съдът ще се произнесе първо по незаконността на уволнението и едва след това ще го отмени или потвърди. И обратното, ако се иска признаване на незаконността на уволнението, съдът ще го отмени и без това да е поискано (Решение № 39 от 12 септември 1994 г. по гр. д. № 849/93 г., III г. о. на ВС).
Ищец по иска е уволненият работник или служител. Ответник е работодателят, издал заповедта за уволнението. Искът е самостоятелен и конститутивен.
Тежестта на доказване в процеса е върху работодателя. Той трябва да докаже, че е уволнил работника на правно основание. Ако той не иска или не може да докаже законността на уволнението, съдът е длъжен да смята факта за недоказан.
Законът е възложил тежестта върху страната, която има повече възможности, повече правни средства за въздействие.
Решението на съда може да бъде свързвано с уважаване на иска - тогава то ще има преобразуващо действие и със силата на пресъдено нещо ще произведе исканата правна промяна, или може да бъде свързано с отхвърлянето на иска – в този случай решението ще има декларативно действие, т. е. със сила на пресъдено нещо ще потвърди законността на уволнението. Съдът се произнася само относно законността, но не и относно целесъобразността на заповедта за уволнение. Той не може да замени едно основание за уволнение с друго;
2. Иск, с който се претендира възстановяване на предишната работа – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. С този иск уволненият работник или служител иска възстановяване на трудовото правоотношение. Максималният резултат от този иск е възстановяването на работника или служителя на онази работа, която е изпълнявал преди уволнението. Искът е конститутивен, а преобразуващото право на работника или служителя възниква от незаконното уволнение. Той предполага и искането за признаване на незаконността на уволнението и отмяната му. Ако е поискано само възстановяване на работата, която е заемана преди уволнението, съдът ще се произнесе първо по незаконността, после по отмяната му и едва след това по възстановяването на работа. Ищец е работникът или служителят, който е уволнен на основание, което е незаконно. Ответник е уволнилият го работодател.
Тежестта на доказване лежи върху работодателя – той трябва да докаже, че уволнението е извършено на законно основание. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението, със сила на пресъдено нещо. То има само декларативно значение, когато искът е отхвърлен и със сила на пресъдено нещо установява, че работникът или служителят няма субективно преобразуващо право на възстановяване на работа;
3. Иск, с който се претендира обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради незаконно уволнение, но за не повече от 6 месеца, съгласно чл. 225, ал. 1 КТ – чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Уволненият работник или служител е загубил възможността да престира своя труд по трудово правоотношение. Следователно той загубва и възможността да получава трудово възнаграждение, което е основно негово благо. Предпоставки за уважаване на иска за обезщетение за незаконно уволнение, който е осъдителен и евентуален, е уважаването на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконността на уволнението, както и наличието на причинно следствена връзка между оставането без работа, или по-ниското трудово възнаграждение и брутното трудово възнаграждение, което работникът или служителят е получавал от предишната работа през месеца, предхождащ незаконното уволнение (т. е. ако през този период работникът или служителят е постъпил на по-нископлатена работа, има право да получи разликата в заплащането като обезщетение). Освен това ищецът трябва да докаже, че е претърпял имуществени вреди и техния размер. Вредите на работника или служителя се изразяват в липсата на трудово възнаграждение. Вземането на работника или служителя за това обезщетение е лихвоносно при забава на работодателя да го изплати. Забавата започва да тече от деня на поканата на работника или служителя към работодателя, а ако такава покана не е била отправена – от деня на предявяването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ (аргумент от Тълкувателно решение № 3 от 19 март 1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК на ВС). Лихвата се дължи съгласно чл. 84, ал. 1 и 2 ЗЗД.
Имуществената отговорност на работодателя при признаването на уволнението за незаконно е уредена в чл. 225, ал. 1 и 2 КТ. В текста е посочено, че работникът или служителят има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. Размерът на обезщетението се изчислява на база на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението или последното получено трудово възнаграждение (чл. 228, ал. 1 КТ);
4. Иск, с който се претендира поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в друг документ (чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ) – например заявление-декларация, издавана по реда на Закона за насърчаване на заетостта, необходима за регистрация в Бюрата по труда; документи, удостоверяващи трудов или осигурителен стаж. Когато трудовото правоотношение с работника или служителя бъде прекратено, работодателят е длъжен да впише основанието за уволнение в заповедта за уволнение и в трудовата му книжка (чл. 349, ал. 1, т. 8 КТ). Основанието представлява конкретния член, алинея, точка, буква от Кодекса на труда. Работникът или служителят твърди, че то е неправилно или неточно вписано и се иска поправката му. Искът е конститутивен, защото с него се цели правна промяна. Активно легитимиран в процеса е работникът или служителят, който насочва иска си срещу работодателя, прекратил трудовото правоотношение. Тежестта на доказване е върху работодателя, който е длъжен да извършва съответните вписвания, включително и това за уволнението. Решението на съда, с което се уважава искът, има преобразуващо действие, а с което се отхвърля – декларативно – потвърждава правилността и точността на вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка и другите документи.
С иска се оспорва само основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка и другите документи, иска се неговата промяна, а не признаването на уволнението за незаконно и отмяната му (аргумент от Решение № 471 от 29 юни 1988 г., III г. о. на ВС).
Исковата молба трябва да бъде подадена до съответния съд (чл. 360 КТ, чл. 79-81 и чл. 89 ГПК) в двумесечен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ във връзка с чл. 335 КТ.
Съдържанието й следва да отговаря на изискванията на чл. 98 и чл. 99 ГПК. Според чл. 344, ал. 4 КТ районният съд е задължен да разгледа исковата молба в тримесечен срок от постъпването й. Съгласно чл. 126а, ал. 1, б. "м" и "н" ГПК по искане на ищеца може да се образува бързо производство за посочените от разпоредбата искове по трудови спорове. При обжалване на решението на районния съд, окръжният съд е задължен да разгледа постъпилата жалба в едномесечен срок. Съгласно чл. 218а, ал. 2 ГПК на касационно обжалване подлежат решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над 5000 лева.
За работниците или служителите производството по трудови дела е безплатно. Те не плащат държавни такси и разноски по съдебното производство (чл. 359 КТ), дори и да загубят делото, отново не ги дължат. Работникът или служителят не дължи и съдебни разноски за свидетели, вещи лица.
Освобождаването от тях е свързано с принципа за безплатност на съдебното производство по трудови дела, когато ищец е работник или служител. Разноските за адвокат обаче са негови, а не за сметка на бюджета. Възнаграждение за ползвана юридическа помощ се заплаща в рамките на сключения договор за правна помощ, като размерът му се присъжда на работника или служителя при уважаване на претенцията му от съда.
) 
не ви дава по различен съвет от моя. Обективно кумулативно съединяване на искове е точно това, което казвам аз. Само, че на по разбираем език, който е подходящ за хората, които нямат юридическо образование. В исковата молба се пише правното основание, а именно исковете по чл.344 ал.1 кумулативно свързани точка 1 и 3 например. Те не се разглеждат в отделни искови молби! Като ако се установи, че имаме незаконно уволнение се определя и размера на обезщетението. Доколкото за образци на искови молби няма, но можете да видите в интернет как изглежда въобще искова молба, а оформянето и е съвсем друго нещо. 
Колега, някога запитвал ли сте се на кого правите услуга, и защо?