Услуги с личен труд и АВ

[twist]

До края на годината ще работя по трудов договор в ЕООД, чийто собственик е чужденец. Той ще прекратява дейност в България от началото на 2009 и ще прекрати трудовото ми правоотношение. Междувременно е съдружник в друга фирма в собствената си страна. Предлага ми от началото на 2009 да работя по договор с тази фирма. Дейността ще се състои в актуализиране на данни във фирмения им сайт. Ще работя на собствения си компютър. Ще ми плащат по сметка ежемесечно в зависимост от обема на въведените данни.

Според мен не е необходимо да регистрирам търговско дружество (или ЕТ), а мога да върша работата като самоосигуряващо се лице, извършващо услуги с личен труд. Основание за това мнение ми дава текстът на чл. 2 т. 2 от ТЗ:
2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3

Чета чл. 1 ал. 3 и не смятам, че обемът и предмета на дейността ми ще изискват да водя делата си по търговски начин, още повече, че тя не е посочена в ал. 1 на чл. 1.

Обаче трябва да се самоосигурявам. А основание за това е да се регистрирам в АВ като лице, упражняващо свободна професия. Притеснението ми е, че срещам мнения, че такава регистрация ще ми бъде отказана, защото нямам професията на адвокат, икономист и.... всички подобни изброени професии.

Ако ми откажат регистрация на основание на извършване на подобна услуга с личен труд, ще трябва да постъпвам като един Андрешко. Примерно мога да регистрирам ЕООД, колкото да започна самоосигуряване на това основание, а да действам по този договор като физическо лице. Или пък да докажа някаква квалификация - примерно фризьор и след като получа заветната регистрация на самоосигуряващо се лице в НАП, да извършвам каквато си искам дейност (незабранена от закона).

Въпросът ми е ако получа отказ от регистрация като лице, упражняващо свободна професия от АВ, имам ли някакво основание да се опитам да обжалвам този отказ.

Според мен този въпрос е по-подходящ за раздел Търговско право, но там заключиха темата ми с мотив, че не и е там мястото. Ще помоля ако и тук не и е мястото, просто да я преместите в подходящия раздел.

[Melly]

Пробвай де, човек!
Колко време трябва да изтече, за да ти стане ясно, че дейността която смяташ да извършваш е търговска дейност, а не упражняване на занаят

Или си нямаш друга работа, та отваряш тема след тема по един и същ въпрос?

[twist]

Работа засега имам - до края на годината.
Колкото до нахалството - по моите критерии не го проявявам.
Настойчивостта ми да получа легално или практическо определение на понятието "търговска" дейност" и разликата между "търговска дейност" и "полагане на личен труд по извънтрудово правоотношение" явно няма да даде резултат.
Но няма да скрия разочарованието си от това, че юрист приема, че точка 2 от чл. 2 на ТЗ е безпределно ясна, че обхваща само "занаятчии" и "лица, упражняващи свободна професия", а пропускат още един вид изброени лица - извършващи услуги с личен труд.
А между другото наблюденията ми показват, че случаи като моя се срещат все по-често напоследък. Само че хората, с които съм разговарял, изобщо не декларират доходите си.
Боже, как ми се ще да мога да пиша по-безпристрастно и недразнещо, за да обърнете внимание на казуса, а не на нахалството ми

[twist]

Много е забавно при вас.

Ето нещо и от мен:
Професионализъм е да знаеш границите на своята компетентност
Едно от измеренията на професионализмът е независимо с какво (кого) ти се налага да работиш да запазиш самообладание и да дадеш най-доброто от себе си.

Кажете, мили мои възпитани хора, ако аз извършвах тази дейност (въвеждане на данни) за български възложител, можех ли да подпиша с него граждански договор за ... изработка (или поръчка), без да ми се налага да регистрирам фирма? Те ми дават едно листче с данни, дават ми парола за достъп до сайта, в който трябва да въведа данните, срок за изпълнение и договоряме възнаграждение. Ако аз съм съдружник в ООД и декларирам, че съм самоосигуряващ се, няма да ми удържат осигуровки, независимо от основанието за самоосигуряване. Ако съм регистриран като упражняващ свободната професия преводач - същото положение. Ако не съм самоосигуряващ на никакво основание, възложителят ще е длъжен да начисли осигуровки върху възнаграждението за негова и моя сметка съгласно КСО. И няма да се налага да се регистрирам като търговец за тази си дейност. Имате ли някакви съмнения в това твърдение? Защо ако възложителят е чуждестранно лице и няма никакви задължения да ме осигурява, аз трябва да регистрирам ЕТ, ЕООД или какъвто и да е друг вид търговец, за да мога да извършвам мижавата си дейност?
Голяма простотия, а

[Standbay]

.....Обаче трябва да се самоосигурявам. А основание за това е да се регистрирам в АВ като лице, упражняващо свободна професия. Притеснението ми е, че срещам мнения, че такава регистрация ще ми бъде отказана, защото нямам професията на адвокат, икономист и.... всички подобни изброени професии. .....

Вж.
НАРЕДБА ЗА БЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА И БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА
и по спечиално чл. 1, ал. 5, т. 3

3. (изм. с Решение № 8525 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 8 от 2001 г., бр. 91 от 2003 г., бр. 1 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г.) като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

и едно експетно мнение
Регистрациите на самоосигуряващите се лица в НОИ и НАП

Физическите лица, които са длъжни да внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка за упражняваната от тях трудова дейност, се определят като самоосигуряващи се лица в осигурителното законодателство. Това са:

- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност

- едноличните търговци, собствениците или съдружниците в търговски дружества

- регистрираните земеделски производители по Закона за подпомагане на земеделските производители и тютюнопроизводителите, регистрирани по Закона за тютюна и тютюневите изделия.

За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност

на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители, лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти и др.,

които плащат патентен данък и не са еднолични търговци; които извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън горепосочените, както и застрахователните агенти, съгласно чл. 165, ал.2 от Кодекса за застраховането.

Осигурителното задължение съпътства трудовата дейност

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се възниква от започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до прекратяването й. Самоосигуряващите се провеждат държавното си обществено осигуряване чрез издадения им от Агенцията по вписванията ЕИК по регистър БУЛСТАТ.

След влизане в сила на Закона за регистър БУЛСТАТ от 11 август 2005 г. всички физически лица, упражняващи свободна професия, задължително се вписват в регистър БУЛСТАТ с 10-значен идентификационен код, който съвпада с единния граждански номер на лицето, съответно с личния номер на чужденец. С 10-значен код по регистър БУЛСТАТ се регистрират и земеделските производители и тютюнопроизводителите. Вписването на лицата, упражняващи свободни професии в регистър БУЛСТАТ, се извършва в службите по вписванията по постоянен адрес. Лицата, упражняващи свободна професия, както и земеделските производители и тютюнопроизводители, регистрирани преди 11 август 2005 г. с 9-значен ЕИК по регистър БУЛСТАТ, провеждат осигуряването си с този код.

Собствениците и съдружниците в търговски дружества регистрират дружествата си с ЕИК по БУЛСТАТ в службите по вписвания по съдебната им регистрация. В службите по вписвания по съдебна регистрация регистрират предприятията си и едноличните търговци.

Регистрациите в НОИ и НАП отпаднаха

От 1 януари 2006 г. отпада задължението на юридическите лица, клоновете им, на едноличните търговци и на самоосигуряващите се да се регистрират както в териториалните поделения на Националния осигурителен институт, така и в териториалните дирекции на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица, но регистрацията се извършва чрез служебно вписване въз основа на данните от регистър БУЛСТАТ. Служебното вписване на търговските дружества се извършва в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по седалище на дружеството. Тъй като по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс задължено лице е самото физическо лице, служебната регистрация на едноличните търговци се извършва в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по постоянен адрес на физическото лице, а не в териториалната дирекция по седалище на ЕТ. Лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, както и земеделските производители и тютюнопроизводители, се регистрират служебно в съответните териториални дирекции на Националната агенция за приходите по постоянен адрес.

Самоосигуряващите се на основание чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина декларират в компетентната териториална дирекция на НАП започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност. Декларацията се подава в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Видът на осигуряването се определя със заявление, което се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Видът на осигуряването може да се променя със заявление, подадено до края на месеца, предхождащ месеца на промяната. Декларацията, с която се декларират посочените обстоятелства, е по утвърден образец. Съдружниците и собствениците на търговски дружества, едноличните търговци и лицата, упражняващи свободна професия, земеделските производители и тютюнопроизводителите подават декларациите в съответната териториална дирекция на НАП по постоянен адрес.

Контролът се осигурява чрез регистъра на осигурителния институт

За осъществяване на контрол по спазване на нормативните актове на осигурителното законодателство по отношение на ползване на осигурителни права от осигурените лица в Националния осигурителен институт се поддържа регистър на осигурителите и самоосигуряващите се лица. Съгласно чл.5, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

[chima]

А може и да сключите трудов договор с чуждестранната му фирма и тогава всичко ще е наред

[twist]

Благодаря, Standbay, има достатъчно много срещания на израза "и други", които ми вършат работа за доказване на тезата ми, че имам право да изисквам регистрация. Още повече, че в НКИД има следната професия:
4113-2002: Оператор, въвеждане на данни в компютър
Т.е има такава професия, която мога да извършвам за собствена сметка и на свой риск.

chima, чуждестранната фирма няма никакво желание да сключва с мен трудов договор. Не познавам трудовото законодателство на тяхната страна, но най-вероятно по него тя няма и задължение да го правим.
Предполагам, че ако трябва да сключа трудов договор с тях (как ли пък ще стане като нямат представителство или клон в България, а аз няма да мръдна от къщи), ще подлежа на осигуряване по тяхното осигурително право или по някоя от директивите на ЕС, с които и инспекторите на НОИ не са съвсем наясно...

[sunrise]

Кажете, мили мои възпитани хора, ако аз извършвах тази дейност (въвеждане на данни) за български възложител, можех ли да подпиша с него граждански договор за ... изработка (или поръчка), без да ми се налага да регистрирам фирма? /Можеш, обаче договорът за изработка касае изработването на нещо конкретно определено, след което договорът се прекратява, докато тук се касае за неопредилимо и неограничено във времето изпълнение/.Те ми дават едно листче с данни, дават ми парола за достъп до сайта, в който трябва да въведа данните, срок за изпълнение и договоряме възнаграждение. Ако аз съм съдружник в ООД и декларирам, че съм самоосигуряващ се, няма да ми удържат осигуровки, независимо от основанието за самоосигуряване. /Това пък откъде Ви осени?/Ако съм регистриран като упражняващ свободната професия преводач - същото положение. Ако не съм самоосигуряващ на никакво основание, възложителят ще е длъжен да начисли осигуровки върху възнаграждението за негова и моя сметка съгласно КСО. И няма да се налага да се регистрирам като търговец за тази си дейност. Имате ли някакви съмнения в това твърдение? Защо ако възложителят е чуждестранно лице и няма никакви задължения да ме осигурява, аз трябва да регистрирам ЕТ, ЕООД или какъвто и да е друг вид търговец, за да мога да извършвам мижавата си дейност?/Защото дейността Ви ще бъде търговска по смисъла на чл.1 от Търговския закон и дадените в него критерии, но това не може да бъде обяснено тук. Вземате един учебник , изчитате го и ако тогава нещо е неясно-питате конкретно и точно . а защо той просто не Ви наеме на трудов договор? /
Голяма простотия, а twist

Мнения: 12
Регистриран на: 23 Окт 2008 02:21 pm

[Standbay]

Вж. още и
НАРЕДБА ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО И ЗА ДОХОДИТЕ, ВЪРХУ КОИТО СЕ ПРАВЯТ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ
и задвижвай процедураая по регистрацията като самоосигуряващо се лице.
Може би първо си направи една консултация на място в териториалното поделение на НОИ - няма да ти откажат такава. Все пак за тях всеки платен лев е от значение - нали от осигуровките после се плащат и пенсии и болнични и т.н.
Навремето като съдебен кандидат започнах именно от тях - бяхме в безумната ситуация сами да си внасяме сумата за заплата и осигуровки по бюджета на МП, те пък превеждаха на съответния ОС, а той от тия пари превеждаше за осигуровки и ни плащаше "заплата". На всичкото отгоре в края на годината платих и данъци върху тая "заплата" - голям цирк беше.
Тогава при регистрацията в НОИ - те завдижваха процедурата по регистрация в БУЛСТАТ и от тях дори си получих картончето, което още е валидно.
Сега реда е обратен - първо в БУЛСТАТ и като ти се появи номерчето - НАП служебно те регистрират.
Започни с консултация на място в НОИ все пак.
УСПЕХ!

[twist]

Ееей, sunrise, нека е договор за поръчка, а не за изработка. Ако ми разрешат аз да съставя договора, непременно ще се консултирам с адвокат. Ако ми предложат чужденците текста на договора, също ще се консултирам по конкретните му клаузи преди да го подпиша. За сега обаче съм на етап "идеен проект". Предполагам, че ще упоменем срок, в който ще изпълнявам тази поръчка, който срок първоначално ще е малък (дай боже да е по-дълъг). Поръчанато не съм сигурен, че трябва да е определено съвсем точно в момента на подписване на договора. Може в договора да има клауза, че обемът на поръчката ще бъде уточняван переодично по време на действие на договора с предаване на конкретни списъци с данни по определен начин.

Сега по.важната ми дуплика, в която се чувствам доста по-уверен Осенението относно самоосигуряването не е мое. Залегнало е в НАРЕДБАТА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА И БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА
Чл. 2, ал. 3
(3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето

Standbay, много ти благодаря за отношението и вниманието. Обаче мисля, че задължението за регистрация на самоосигуряващо се лице е мое. Чрез подаване на ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ на самоосигуряващо се лице в НАП (т.нар. ОКд-5) С тази декларация аз всъщност трябва да декларирам началния момент на самоосигуряване. Защото правомощието да извършвам по БУЛСТАТ услуги с личен труд или да упражнявам свободна професия още не означава, че имам право и задължение да се самоосигурявам. Това трябва да се случи след началото на дейността ми. Някак си не ми се струва логично в НАП служебно да ме регистрират. Защото да приемем, че е безспорно правото ми да упражнявам свободна професия, направил съм регистрация в БУЛСТАТ. Но не се възползвам от това право. Не полагам труда, за който съм регистриран. В такъв случай от мен няма как да се търсят осигуровки.

[twist]

ню пейдж, нито имам претенции, че съм чак толкова компетентен в тълкуването на правните норми, нито настоявам някой друг да си троши главата вместо мен.
Специално от теб получих много ценни линкове тази сутрин в 9,27, но нито един опит за тълкуване на фразата "извършващи услуги с личен труд" от чл. 2 на ТЗ.
След като един машинописец, счетоводител или преводач може да извършва една и съща дейност под различни форми - като търговец, като нает по трудово правоотношение или като упражняващ свободна професия по извънтрудово правоотношение, защо един "Оператор, въвеждане на данни в компютър" да не може да работи по тези три начина и по-специално по третия начин. Вие сте специалистите, вие кажете къде е тънката разлика между тези професии от гледна точка на търговското право, която на мен не ми се удава да доловя и на която, сигурен съм, няма да е отделено специално място в препоръчаните от вас учебници.

По какъв начин рискувам да строша главата си, ако все пак успея да получа
желаната от мен регистрация?

Уфф, на теб пък темата ти е досадна, не вярвам, че ще ми отговориш, но пък току виж си ми пуснал друг ценен линк за дебелащина, некомпетентност, простащина или някой друг грях.

[Standbay]

Вж. още и
НАРЕДБА № 1 от 28.09.1987 г. за разработване на програмни продукти и извършване на програмни услуги чрез колективната и личната дейност на гражданите
Издадена от председателя на Комитета по информатика, обн., ДВ, бр. 80 от 16.10.1987 г., с отпаднало основание, бр. 99 от 16.11.1999 г.

НАРЕДБА № 1 от 28.09.1987 г. за разработване на програмни продукти и извършване на програмни услуги чрез колективната и личната дейност на гражданите
Издадена от председателя на Комитета по информатика, обн., ДВ, бр. 80 от 16.10.1987 г., с отпаднало основание, бр. 99 от 16.11.1999 г.
Библиотека закони - АПИС, т. 12, р. 3, № 235
Раздел I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за разработване на програмни продукти и за извършване на програмни услуги в съответствие с изискванията на Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги (ДВ, бр. 48 от 1987 г.), наричан по-нататък "правилника".
Чл. 2. По реда на тази наредба може:
1. да се разработват програмни продукти и свързани с тях информационни продукти:
а) оригинални програмни продукти;
б) изготвяне на нови версии;
в) обвързване на съществуващи програмни продукти в програмни системи;
г) разработване на информационни продукти;
2. да се извършват следните програмни услуги:
а) въвеждане в действие (инсталиране) на програмни продукти на определени електронноизчислителни технически средства или оказване на помощ при въвеждането им в действие;
б) разработване на отделни програми или модули от програмни продукти;
в) модификация на програмни продукти;
г) изготвяне на документация на програмни продукти;
д) оказване на системна помощ относно програмни продукти;
е) отстраняване на недостатъци и грешки в програмни продукти;
ж) запълване с информация на информационни бази и бази "знания";
з) оказване на консултантска помощ при разработване на програмни продукти относно спецификата на задачите, които трябва да се решават, или по съобразяване на състава и организацията на програмните продукти с потребностите на потребителите;
и) други програмни услуги.
Раздел II
РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОГРАМНИ ПРОДУКТИ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОГРАМНИ УСЛУГИ
Чл. 3. (1) Разработването на програмни продукти и извършването на програмни услуги по чл. 2 може да се осъществяват от гражданите, посочени в чл. 2 от правилника.
(2) Гражданите могат да извършват съответната дейност по чл. 2 индивидуално или чрез малки производствени колективи. Предприятията може въз основа на писмен договор да дават под наем на гражданите, които разработват програмни продукти и извършват програмни услуги, микроелектронноизчислителни машини или отделни устройства към тях, както и да им предоставят да ползуват срещу заплащане електронноизчислителни машини за обработка на данни.
Чл. 4. (1) Предприятията може да изкупуват програмни продукти, алгоритми и ноу-хау в областта на програмирането, създадени от граждани, и без предварително сключен договор за разработка.
(2) В договора за изкупуване се определят правата, които се прехвърлят от гражданите на предприятията върху съответните обекти, и задълженията на страните.
(3) Към договора по ал. 2 се прилага декларация от гражданите, че върху обекта не съществуват права на други физически или юридически лица или че със създаването му не са нарушени такива права.
(4) Ако декларацията е с невярно съдържание, съответната отговорност към физическите или юридическите лица, правата на които са нарушени, се носи от гражданите, подали декларацията.
Раздел III
РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ
Чл. 5. (1) Програмни и информационни продукти, разработени или изкупени по реда на тази наредба, може да се разпространяват само ако са придружени с документ за съответствие със стандартизационните и другите установени изисквания. Документът се издава от Комитета по информатика или от определени от него предприятия в 30-дневен срок от поискването му срещу заплащане по тарифа, утвърдена от Комитета по цените.
(2) Необходими условия за разпространяване на програмните продукти по ал. 1 са те да са регистрирани и след завършването им да се представи анотация за тях в Националния програмен и проектен фонд.
(3) Регистрацията и представянето на анотацията се извършват от предприятието, което е възложила разработването или е изкупило програмните продукти.
(4) За извършване на проверката на програмните продукти при издаване на документа по ал. 1 може да се привличат консултанти и извънщатни сътрудници по реда на Наредбата за привличане на консултанти и извънщатни сътрудници по научно-техническия прогрес (ДВ, бр. 37 от 1979 г.).
(5) Във фактурата, издадена за продажба на копия на програмните продукти, разработени по реда на тази наредба, се посочват регистрационният им номер и номерът на документа по ал. 1, както и входящият номер на анотацията в Националния програмен и проектен фонд. Без такива данни банките не допускат изплащане на предадените копия.
Чл. 6. Предприятията, възложили разработването или изкупили програмни и информационни продукти съгласно тази наредба, отстраняват всички недостатъци и грешки, появили се при потребителите в едногодишен гаранционен срок от отстъпването им на съответния потребител. Те осъществяват тази дейност чрез свои специалисти, чрез гражданите, на които са възложили разработването или от които са изкупили програмните продукти, или чрез граждани, с които сключват трудов договор за допълнителен труд за извършване на програмни услуги.
Раздел IV
ЦЕНИ
Чл. 7. (1) Предприятията заплащат на гражданите програмните продукти и услуги по нормативно установените цени, които са пределни.
(2) Когато няма установени цени, заплащането става по договаряне.
(3) В договора за изкупуване на програмни продукти може да се предвиди вместо цена по ал. 1 и 2 гражданите да вземат процент от сумите, получавани при разпространяването на съответния програмен продукт, но не повече от 10 на сто от сумата за всяко преотстъпване.
Раздел V
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА И ДРУГА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 8. За нарушения по чл. 5, ал. 1, 2 и 5 виновните лица се наказват съгласно чл. 31 от Закона за административните нарушения и наказания . Актовете за констатиране на нарушенията се съставят от длъжностни лица с контролни функции от Комитета по информатика, а наказателните постановления се издават от неговия председател или от определен от него заместник-председател.
Чл. 9. Доходите от разпространяване на програмни продукти, без да са спазени изискванията на чл. 5 и 6 , се смятат за неправомерни по смисъла на Наредба № 16 на МФ, ДКП и БНБ за неправомерните доходи (обн., ДВ, бр. 40 от 1981 г.; изм. и доп., бр. 46 от 1982 г.).
ДОПЪЛНИТЕЛНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "предприятие" е всяко юридическо лице, посочено в чл. 1, ал. 2 на правилника;
2. "програма" е серия от инструкции, изразени на машинен или програмен език и записани на технически носител по начин, който позволява да бъдат използувани на електронноизчислителна техника за постигане на определен резултат;
3. "програмен продукт" е една или повече програми, които решават определена задача, заедно с документацията им;
4. "оригинални програмни продукти" са тези, които са разработени изцяло самостоятелно, без да са използувани други разработени преди това за решаване на същите задачи;
5. "нова версия" е програмен продукт, който изцяло замества съществуващ преди това и притежава по-широки функционални възможности или по-високи потребителски свойства, изразени в увеличаване на ефективността от използуването му за извършване на определени видове работи;
6. "обвързване на съществуващи програмни продукти в програмни системи" е създаване на технологична или функционална връзка между съществуващи програмни продукти за съвместно решаване на определени задачи;
7. "информационен продукт" е съвкупност от реални данни, записани върху технически носител по начин, който позволява използуването им с програмен продукт по предназначение, заедно със съответната инструкция;
8. "модификация" е изменение на съществуващ програмен продукт с цел да се задоволят конкретни потребителски потребности;
9. "системна помощ" е разясняване начините за решаване на задачите, поставени от потребителя в процеса на работата с програмни продукти, чрез електронноизчислителна техника.
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 2, ал. 1, т. 5 от Постановление № 35 на МС от 1987 г. за приемане на Правилник за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги (ДВ, бр. 48 от 1987 г.). Тя е съгласувана с Министерството на финансите, Комитета по труда и социалното дело, Комитета по цените и Централния съвет на Българските професионални съюзи.
§ 3. Указания по прилагането на наредбата се дават от председателя на Комитета по информатика.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 202 на МС от 9 ноември 1999 г. за отменяне на нормативни актове
(ДВ, бр. 99 от 1999 г.)
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
§ 1. Отменят се:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
7. Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги, приет с Постановление № 35 на Министерския съвет от 1987 г. (обн., ДВ, бр. 48 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1988 г., бр. 15, 37 и 70 от 1989 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 6 и 23 от 1991 г. и бр. 5 и 17 от 1993 г.).
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Заключителна разпоредба
§ 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

още и
ЗАКОН за регистър БУЛСТАТ
и още експертни мнения
Как се осигуряват хората със свободни професии

Лицата, упражняващи свободна професия, осъществяват дeйност на свой риск и за своя сметка. За извършване на дейността си те трябва да притежават необходимата правоспособност и квалификация. Някои от упражняващите свободни професии извършват дейността на основание предварителна регистрация, определена в нормативен акт. Това са нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители, лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и др.

На свой риск и за своя сметка професионална дейност могат да извършват и дейците на науката, културата, образованието, архитектите, икономистите, инженерите, журналистите и други физически лица.
.........................................................
На лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, при изплащане на възнаграждения за работа по договори с възложител (комисионни договори, договори за изработка, за поръчка и др.) не се внасят осигурителни вноски от възложителя на работата и не се удържат лични вноски от лицата.

Лицата, упражняващи свободни професии, доказват участието си в осигуряването с осигурителни книжки. В осигурителните книжки се вписват осигурителния стаж, осигурителния доход, както и направените осигурителни вноски. Осигурителните книжки се получават и заверяват в териториалните

[Standbay]

Легална дефиниция:

"Лица, упражняващи свободна професия" са:
експерт-счетоводителите;
консултантите;
одиторите;
адвокатите;
нотариусите;
частните съдебни изпълнители;
съдебните заседатели;
експертите към съда и прокуратурата;
лицензираните оценители;
представителите по индустриална собственост;
медицинските специалисти;
преводачите;
архитектите;
инженерите;
техническите ръководители;
дейците на културата, образованието, изкуството и науката;
застрахователните агенти;
други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Въпроси и Отговори регистър БУЛСТАТ
В Лекса и ти казаха повече

[Melly]

След всичките тези напъни дали въ-просителят ви разбра, колеги?
Той иска ТЪЛКУВАНЕ, а вие го обсипахте с литература....

Аз ще си остана оптимист и ще кажа: Чашата е полупразна

[twist]

Скъпа Melly, по-скоро въпросът ми май е недобре разбран. Поемам отговорността заради недоброто ми умение да боравя с думите. Някои отговори са много лаконични и по-скоро изразяват подигравателно отношение към питащия, което мога да преглътна, но не доказват, че може да дадете читаво доказателство за това, че грешно разбирам закона.
И да, искам (надявам се) на тълкуване. Не го искам на сила. А само ако ви е интересен казусът ми. Засега ситуацията е хипотетична и просто се замислих над практическото и осъществяване.
Не знам защо си мисля, че като едни истински професионалисти, срещу съответно заплащане бихте се пробвали да защитите тезата, че лице, извършващо с личен труд някаква професионална дейност, независимо че тази професионална дейност не е сред конкретно изброените, може да не се регистрира като търговец, а да получи регистрация по БУЛСТАТ като физическо лице.
Ако отречете, значи не сте моите хора. Мързи ви да мислите

А сега един въпрос извън темата: Може ли да се каже, че един адвокат е добър, когато може да даде аргументи в полза на две противоположни мнения?

[twist]

А дали ви се коментира това РЕШЕНИЕ № 1332 ОТ 06.02.2006 Г. ПО АДМ. Д. № 11484/2005 Г., VІ ОТД. НА ВАС

Хареса ми този абзац:

В икономиката всеки един от факторите природни ресурси, технологии, капитал и труд могат да бъдат продавани. Но за разлика от древното римско право, което е познавало само четири вида договори за продажба на човешкия труд (договор за услуги, договор за изработка, мандат или договор за поръчка и влог), съвременното позитивно право познава значително повече такива договори. Те са предмет на различни правни клонове. В индустриалните общества най - съществен е делът на продажбата на работната сила. Правилата за нейното извършване са предмет на трудовото право и правото на държавния служител, които засега у нас регулират трудовите и служебните правоотношения, възникнали от трудов договор, от конкурс, от избор и от административен акт, наречен заповед за назначаване. Но съществуват и множество други обществени отношения, които имат за предмет продажбата на икономическия фактор "труд" и които са предмет на търговското и облигационното право. Извършването на услуги е от тази категория обществени отношения, но поради тяхното многообразие все още не са обхванати в един основен регламент (т.нар. в правото "общ закон") и затова от една страна съществуват редица специални регламенти на отделни видове договори за услуги (виж напр. чл. 1, ал. 1, т. 4, 5, 9, 11 и 13, и чл. 2, т. 2 от Търговския закон; договора за медицински услуги по Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване, договор за адвокатски услуги, регламентиран със Закона за адвокатурата и т.н.), а от друга страна, все поради тяхното многообразие, значителен брой услуги нямат изрична правна уредба и при съдебното обсъждане на всеки един конкретен случай е необходимо да прилага аналогия на правото.

[twist]

ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ

Я да видим параграф 1

3. "Стопанска дейност" е дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл. 2 от Търговския закон, както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба.

Я, излиза че търговска дейност не се покрива със стопанска дейност.

Ай ситга толкова съм ви давал акъл без пари

[Standbay]

..... Въпросът ми е ако получа отказ от регистрация като лице, упражняващо свободна професия от АВ, имам ли някакво основание да се опитам да обжалвам този отказ. ......

Това е част от първият Ви пост, с който започва тази тема

..... И пак няма да получа коментар по същество ......

Това е част от предпоследният Ви пост.
Аз оставам с впечатлението, че някой друг, а не Вие очаквате да вземе решение вместо Вас - дали да регистрирате фирма, дали да се регистрирате като ЕТ или като лице упражняващо свободна професия.
Никой друг освен Вас няма да вземе това решение - дори и да посетите адвокат - последните му думи ще са в този смисъл - Вие решавате какво! А как - оставете на адвоката да го свърши!
Освен ако вече не сте събрал кураж да го свършите сам, защото Ви се даде достачъно информация как!
Дори и да звучи тоя ми пост рязко, не съжалявам.
Желая Ви успех!!
Аз излизам от темата!

[twist]

Жалко, че оставаш с такова впечетление. Умея да нося отговорност за действията си. И често си го отнасям за нЕкои мои действия - Съдба.
Това, което исках да чуя е дали имам избор или нямам. И продължавам да си ровичкам сам из нета и Гуглата и да си търся аргументи. Ето например попаднах на това:
БЪЛГАРЕНСКА, СУЛТАНА – "НЕОБХОДИМА ЛИ Е РЕГИСТРАЦИЯ В РЕГИСТЪР БУЛСТАТ ЗА ОКАЗВАНИ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ ПО ИЗВЪНТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ" /АНОТАЦИЯ/


Султана Българенска – регистриран одитор
В статията е разгледан следният казус: счетоводител работи на трудов договор. Извън трудовото му правоотношение извършва и счетоводни услуги на други предприятия. Въпроса, който се поставя е необходимо ли е лицето да се регистрира по ЗРБ.

Посочено е, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗРБ в регистър БУЛСТАТ се вписват всички физически лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност. Авторът напомня, че лицата, упражняващи свободна професия са посочени в § 1, т. 6 от ДР на ЗОДФЛ. В този текст счетоводителите не са упоменати като лица, упражняващи свободна професия, но в последния абзац на текста се обръща внимание на факта, че в тази група се включват и всички други лица, които осъществяват за своя сметка професионална дейност.
В-к "Седмичен законник", бр. 11, 2006 г., стр. 4

Аз засега си оставам в темата, стига да не ме изгонят.

[SashkoS]

Само на мен ли ми се струва, че twist освен че иска да получи отговор (и то такъв че да му хареса) се отнася с насмешка и сарказъм към тези, които отговарят?

Сега конкретно - дали ще ви признаят в АВ - регистър Булстат правото да упражнявате дейност като свободна професия? Ами пак ви казвам - отидете, подайте си документи и ще разберете. Аз така направих.

Дали НАП ще признае правото ви да извършвате тази дейност без да сте търговец - като ви направят проверка ще разберете.
Ако енергията за толкова писане бяхте оползотворили за да си регистрирате фирма или да се регистрирате като свободна професия щеше и да ви остане.