може ли физическо лице да продава на ЕТ ...

[mitko6]

Чл. 133 ЗЗД - насочих ви към него, за да осмислите някои неща, ФЛ отговаря с цялото си имущество, незцависимо дали сключва сделки по занятие или не, т. е. той не е отделен правен субект и неговият патримониум не се поделя. И за каква фикция говорим при ЕТ, не можах да разбера. Жалко че Венелин Ганев не се чете.

[portokal]

...ами вижте само главите ЕТ е търговец, но не е включен при дружествата - самостоятелни ЮЛ - той законодателят си е от ясен по-ясен.

Да добавя към това някои странични примери, в които законодателят също е ясен:
- печалбата от търговската дейност на ЕТ се прибавя към останалите доходи на същото физическо лице и се облага с един данък по една таблица;
- от тази година ЕТ няма отделна регистрация по Булстат от тази на "физическото лице";
- в новия ЗДДФЛ специално се урежда начин за вкарване на вещи в предприятието точно защото това не може да бъде продажба или друг договор;
- от миналата година насам компетентна дирекция на НАП по отношение на ЕТ е тази по постоянния им адрес (т.е. адреса на "физическото лице"), а не по седалището им.

[d_d]

С протоколче или декларация - чл.27 ал.3 В случаите по ал. 1 физическото лице - собственик на едноличния търговец, съставя протокол, в който посочва вида на вещта и цената по ал. 2.

От кой акт са тези текстове? Интересно ми е ако вещта е СИО как тя ще влезе в предприятието на съпруга-ЕТ и ще престане да бъде СИО ?

[prnedev]

Закон за данъците върху доходите на физическите лица
В сила от 01.01.2007 г.
Обн. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г.

Използване на лично имущество на физическото лице за дейност като едноличен търговец

Чл. 27. (1) Физическо лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:

1. не са в режим на съсобственост, или

2. са част от съпружеска имуществена общност.

(2) Вещите по ал. 1 се завеждат в счетоводството на едноличния търговец по документално доказаната им цена на придобиване.

(3) В случаите по ал. 1 физическото лице - собственик на едноличния търговец, съставя протокол, в който посочва вида на вещта и цената по ал. 2.

(4) В случаите по ал. 1, т. 2 другият съпруг декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец.

(5) Ако впоследствие вещта по ал. 1 бъде изключена от имуществото на едноличния търговец и премине към физическото лице - собственик, за данъчни цели се смята, че физическото лице - собственик на едноличния търговец, извършва продажба на тази вещ по пазарна цена, независимо от обстоятелствата по чл. 13. Облагаемият доход се определя като разлика между:

1. пазарната цена и данъчната стойност - за данъчни амортизируеми активи по Закона за корпоративното подоходно облагане;

2. пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване - за всички други вещи.

(6) Данъчните временни разлики по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, които са свързани с вещ по ал. 1, не се признават за данъчни цели към момента на продажбата по ал. 5 и през следващите години.

(7) Пазарната цена по ал. 5 се приема за цена на придобиване при последваща продажба или замяна на вещта от физическото лице - собственик, както и при последващо прилагане на ал. 2.

[vanina65]

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 27.12.2001 Г. ПО ГР. Д. № 2/2001 Г., ОСГК НА ВКС



Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 9 от 2001 г., пор. № 10
ПРЕЗУМПЦИЯТА ЗА СЪВМЕСТЕН ПРИНОС ПО ЧЛ. 19, АЛ. 3 ОТ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС (СК) СЕ ИЗКЛЮЧВА ОТ ПРИДОБИТОТО ПО ВРЕМЕ НА БРАКА ОТ ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ, КОГАТО ТО Е РЕЗУЛТАТ ОТ УПРАЖНЯВАНАТА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ.

ВЕЩИТЕ, ПРАВАТА ВЪРХУ ВЕЩИ И ВЛОГОВЕТЕ, ПРИДОБИТИ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА В РЕЗУЛТАТ НА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТАЗИ ДЕЙНОСТ НЕ СА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ, КОГАТО СА ВКЛЮЧЕНИ В ТЪРГОВСКОТО ПРЕДПРИЯТИЕ.

ДОПУСТИМ Е ИСК ПО ЧЛ. 29 СК ОТ СЪПРУГА НА ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ ЗА ТАЗИ ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА ВЕЩИТЕ ИЛИ ДЯЛ ОТ ВЗЕМАНИЯТА, ВКЛЮЧЕНИ В НЕГОВОТО ПРЕДПРИЯТИЕ.

СЪПРУГЪТ, КОЙТО ПРЕТЕНДИРА ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА ДЯЛОВО УЧАСТИЕ ИЛИ ЧАСТ ОТ ЛИКВИДАЦИОННИЯ ДЯЛ В СЪБИРАТЕЛНО, КОМАНДИТНО ИЛИ С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ ДРУЖЕСТВО, МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ ИСК ПО ЧЛ. 29 СК.

СЪПРУГЪТ, КОЙТО ПРЕТЕНДИРА ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА АКЦИИ, МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ ИСК ПО ЧЛ. 29 СК.

Чл. 19 СК

Чл. 28 СК

Чл. 29 СК

Чл. 19 ЗЗД

Чл. 15 ТЗ

Чл. 60 ТЗ

Чл. 614 ТЗ

Чл. 389а - чл. 389д ГПК



Докладчик съдията Борислав Белазелков
Председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 88 и чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Гражданската колегия да постанови тълкувателно решение по следните спорни въпроси:

1. Придобитото в резултат на търговска дейност на едноличния търговец изключва ли презумпцията за съвместен принос на съпрузите по чл. 19, ал. 3 СК и съответно по отношение на движимите вещи, недвижимите имоти, правата върху вещи и паричните влогове, придобити в резултат на осъществяване на тази дейност, възниква ли съпружеска имуществена общност.

а) какъв е статутът на имотите, придобити чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда от едноличния търговец и необходимо ли е съгласие на неговия съпруг, когато предварителният договор е сключен само от едноличния търговец, а суперфицията е учредена и реализирана по време на брака, но с оглед осъществяване на търговска дейност;

б) за поетите от едноличния търговец задължения във връзка с търговската дейност отговаря ли съгласно чл. 25, ал. 2 СК солидарно и другият съпруг;

в) при реинвестиране от едноличния търговец на доходи от търговската дейност във вещи, права върху вещи и влогове, включени в предприятието му, върху тях възниква ли съпружеска имуществена общност;

г) придобитото в резултат на търговска дейност има ли значение за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност по чл. 28, ал. 3 СК.

2. Допустим ли е иск по чл. 29 СК от съпруга на едноличния търговец за част от стойността на вещите и вземанията, включени в неговото предприятие.

3. Допустим ли е иск по чл. 29 СК от съпруга на съдружник в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество, командитно или събирателно дружество за част от дела, акциите или вноската на участника в тези търговски дружества.

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Съгласно чл. 56 ТЗ всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната може да се регистрира като едноличен търговец. За да поиска такава регистрация лицето трябва да отговаря на изискванията за търговец. По смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от дейностите или сделките, неизчерпателно изброени в посочената разпоредба. Според чл. 1, ал. 3 ТЗ търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.

Логическото и систематическото тълкуване на цитираните разпоредби налага извода, че едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ.

Според чл. 15, ал. 1 ТЗ търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Аргумент за обособеността на включеното в търговското предприятие имущество на едноличния търговец, когато той е в брак, спрямо съпружеската имуществена общност е разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ, според която прехвърлянето на предприятието става единствено по волята на търговеца. Търговският закон не изисква съгласието на другия съпруг, както е според чл. 22, ал. 2 СК за разпореждане с общи движими и недвижими вещи и права върху тях - съпружеска имуществена общност.

От разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ по аргумент на по-силното основание следва, че съгласието на съпруга-нетърговец не е необходимо, когато предмет на прехвърлянето не е цялото предприятие, а само негов отделен елемент (напр. отделни машини и съоръжения или определен недвижим имот). Основно съображение за посочената правна уредба е целената сигурност и предвидимост в търговския оборот. Те биха били силно застрашени, ако валидността на търговската сделка се постави в зависимост от съгласието на другия съпруг. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ТЗ, според която прехвърлянето на предприятието се вписва в търговския регистър само по партидата на отчуждителя и на правоприемника. Съпругът-нетърговец е трето лице по отношение на това прехвърляне, поради което е неприложимо изискването на чл. 22, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 СК относно валидността на сключваните сделки във връзка с осъществяваната от едноличния търговец търговска дейност.

Граматическото и логическото тълкуване на чл. 614, ал. 2, т. 1 и т. 2 ТЗ налагат следните изводи:

- предприятието на едноличния търговец е обособено от неговото останало имущество;

- в предприятието на едноличния търговец могат да бъдат включени вещи, права върху вещи и парични влогове - съпружеска имуществена общност. Това е уредена от закона възможност, а не императивно изискване спрямо едноличния търговец, когато той е в брак.

В подкрепа на разбирането, че предприятието на едноличния търговец е обособено от вещите, правата върху вещи и парични влогове - съпружеска имуществена общност, е и разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ, според която наследниците на едноличния търговец могат да поемат предприятието. Законът има предвид, че съпругът-нетърговец, който се включва в кръга на законните наследници, ще поеме за управление нещо, което е извън и отделно от съпружеската имуществена общност.

Търговският закон в чл. 58 не предвижда вписване в търговския регистър по партидата на едноличния търговец на обстоятелството, че той е в брак. Ако съпружеската имуществена общност би била противопоставима на трети лица, претендиращи права срещу едноличния търговец, това обстоятелство би подлежало на вписване.

Съпружеската имуществена общност е непротивопоставима на кредиторите на съпруга едноличен търговец за разлика от уредените в ГПК особени правила за изпълнение на вземане срещу един от съпрузите, насочено върху вещи - съпружеска имуществена общност - чл. 389а до чл. 389д ГПК. Взискателят, насочващ изпълнението върху вещ - съпружеска имуществена общност, може да бъде кредитор на едноличния търговец. В този случай едноличният търговец ще отговаря както с цялото си лично имущество и с половината от имуществото - съпружеска имуществена общност извън търговското предприятие, така и с цялото имущество - съпружеска имуществена общност, което е включено в предприятието му.

Придобиването в резултат на търговска дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва по своето естество приноса на другия съпруг-нетърговец. Това е така, защото последният, дори когато работи за едноличния търговец, прави това по трудов или граждански договор и не носи стопанския риск, който носи едноличният търговец. На съпруга нетърговец се заплаща съответно трудово възнаграждение или такова за извършване на определена работа и съответно съпругът нетърговец подлежи на задължително обществено осигуряване. Освен това за доходите си от търговска дейност едноличният търговец е данъчно-облагателен субект по Закона за облагане доходите на физическите лица. Съпругът-нетърговец не подлежи на данъчно облагане за тези доходи. Също така според Закона за счетоводството съпругът нетърговец няма дял в резултата и разпределението на реализираните от предприятието на едноличния търговец печалби и загуби.

Семейните кодекси от 1968 г. и 1985 г. са приети при различни от сегашните обществено-икономически условия - липса на свободен пазар. В периода 1968-1989 година търговска дейност от субекти на частното право не е могла да бъде извършвана. Историческото тълкуване на правния режим на съпружеската имуществена общност сочи, че не случайно в чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г. се говори за "упражняване на занятие", а в чл. 20, ал. 2 СК от 1985 г. се употребява формулировката "упражняване на професия". И двете разпоредби нямат и не са могли да имат предвид упражняване на търговска дейност, тъй като действуващите към момента на приемането им нормативни актове са позволявали само извършването на услуги, производство и търговия на дребно.

Режимът на съпружеска имуществена общност се отнася до придобиването на вещи, права върху вещи и парични влогове само с потребителски характер за задоволяване нуждите на семейството. Обратно, дейността на едноличния търговец има за цел формиране на приходи и печалба от реализираната търговска дейност, извършвана посредством търговското предприятие. Имуществото, включено в търговското предприятие, може да обхваща вещи, права върху вещи и парични влогове с потребителски характер, но те не са предназначени за задоволяване нуждите на семейството на едноличния търговец, поради което нямат правната характеристика на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19, ал. 1 СК.

Изложеното позволява да се формулира следният извод:

Презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие.

С оглед това разрешение на поставените въпроси в б. "а", "б", "в" и "г" следва да се отговори:

а) Имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда, принадлежат на едноличния търговец. Съгласието на съпруга нетърговец не е необходимо при сключване на предварителен договор, тъй като съпружеската имуществена общност е изключена. Съпругът нетърговец не е легитимиран като страна в производството по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

б) Съгласно чл. 25, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Законодателят въвежда императивно това правило, тъй като съгласно чл. 18 СК съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат да отглеждането, възпитаването и издръжката на децата. Ако съпругът едноличен търговец поеме задължение във връзка с търговската си дейност, другият съпруг няма да отговаря солидарно. За поетите задължения отговаря само едноличният търговец с цялото имущество, включено в търговското предприятие, с личното му имущество (без несеквестируемото) и половината от имуществото - съпружеска имуществена общност, което не е включено в търговското предприятие.

в) При реинвестиране от едноличния търговец на доходи в търговското предприятие, предвид неговата обособеност, върху придобитото не възниква съпружеска имуществена общност. Единствено от волята на едноличния търговец зависи, дали да реинвестира реализираните от търговската си дейност доходи в търговското предприятие или да ги вложи в придобиването на вещи, права върху вещи и парични влогове съпружеска имуществена общност.

г) Възможно е от търговия да бъдат реализирани доходи, многократно надхвърлящи доходите на другия съпруг. Само това обаче не е достатъчно да обоснове определянето на по-голям дял от общото имущество на съпрузите. По-голям дял по чл. 28, ал. 3 СК може да бъде определен, когато доходът от търговска дейност на едноличния търговец, вложен в придобиването на общо имущество, надхвърля значително приноса на другия съпруг, формиран от влагането на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството.

2. С иска по чл. 29 СК единият съпруг може да претендира част от стойността на вещите за упражняване на професия или дял от имуществото на другия съпруг, което е негова лична собственост и поради това е изключено от съпружеската имуществена общност. Няма пречка този иск да бъде предявен и за част от стойността на вещи и права върху вещи и за дял от вземания, включени в търговското предприятие. При наличието на съответните предпоставки същият иск може да бъде предявен както по време на брака, така и след прекратяването му с развод. Вещите, правата върху вещи и вземанията обаче, трябва да са били налице към деня на предявяване на иска, съответно към момента на прекратяването на брака или началото на фактическата раздяла, като при определянето дела на съпруга нетърговец следва да се отчита стойността на търговското предприятие като съотношение на включените в него активи и пасиви, в това число и на фактическите отношения, когато те могат да бъдат оценени.

3. Дяловото участие като съдружник с неограничена или ограничена отговорност е изключено от съпружеската имуществена общност. Правата по дялово участие са лични и не могат да бъдат прехвърляни, без съгласието на останалите съдружници. Възможно е другият съпруг да има принос в придобиването им, но този принос не се предполага и следва да бъде доказан. Допустим е иск по чл. 29 СК само за част от стойността на дялово участие, като делът на съпруга-нечлен се определя от приноса му към вноската, а стойността на дяловото участие - към момента на определянето й.

Акциите, независимо от техния вид, също не са съпружеска имуществена общност. Те са лична собственост на техния титуляр, съответно на държателя им. Участието с акции в акционерно дружество е без оглед личността на акционера. С оглед естеството на правата, които материализира акцията, съпругът нетитуляр не може да претендира дял от акция или от отделни права по нея, а само част от нейната стойност, като делът му също се определя от приноса в придобиването, а стойността на акцията - към момента на определянето й.

По изложените съображения ОСГК на ВКС

РЕШИ:

1. Презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие.

а) Имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда, принадлежат на едноличния търговец. Съгласието на съпруга нетърговец не е необходимо при сключване на предварителен договор и той не е легитимиран като страна в производството по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

б) Съпругът нетърговец не отговаря солидарно за задълженията, които едноличният търговец е поел във връзка с търговската си дейност.

в) Придобитото от едноличния търговец в резултат на реинвестиране на печалбата не е съпружеска имуществена общност.

г) По-голям дял по чл. 28, ал. 3 СК може да бъде определен, когато доходът от търговска дейност на едноличния търговец, вложен в придобиването на общо имущество, надхвърля значително приноса на другия съпруг, формиран от влагането на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството.

2. Допустим е иск по чл. 29 СК от съпруга на едноличния търговец за част от стойността на вещите или дял от вземанията, включени в неговото предприятие.

3. Съпругът, който претендира част от стойността на дялово участие или част от ликвидационния дял в събирателно, командитно или с ограничена отговорност дружество, може да предяви иск по чл. 29 СК.

Съпругът, който претендира част от стойността на акции, може да предяви иск по чл. 29 СК.


ХОРОЗОВ, ГЕОРГИ - "ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА НА ЕТ ВЪРХУ ФИЗИЧЕСКОТО ЛИЦЕ, ДЕЙСТВАЩО КАТО ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ" /АНОТАЦИЯ/
Георги Хорозов - адвокат

В статията е даден отговор на въпроса, какъв е редът за прехвърляне на собствеността на ЕТ върху физическото лице, действащо като ЕТ. Посочено е, че на практика едноличният търговец не е самостоятелен правен субект, отделен от физическото лице, регистрирано като търговец. Поради това не е възможно извършването на сделки между физическото лице в гражданското и търговското му качество.
Авторът споделя, че в практиката съществува теория, че при наличие на писмено решение, ЕТ може да отпише един имот от баланса си и по този начин този имот става собственост на съответното физическо лице, за което е необходимо то де се снабди с констативен нотариален акт. Тази теория не намира подкрепа от страна на данъчната администрация.
В статията е описан и друг начин за такова прехвърляне, който намира опора в Тълкувателно решение № 2 от 2001 г. на ВКС.
В-к "Седмичен законник", бр. 29
НИКОЛОВ, ИЛИЯ - "КАК СЕ ПРИЗНАВАТ НАПРАВЕНИТЕ ОТ ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ РАЗХОДИ НА ГОРИВО ДО МЕСТОРАБОТАТА, АКО СА ИЗВЪРШЕНИ С ЛИЧЕН АВТОМОБИЛ"
Илия Николов - данъчен експерт

В отговора се подчертава, че би следвало ЕТ да оформи личният си автомобил като автомобил на фирмата като го запише в счетоводните сметки и в баланса като ДМА със стойност в съответствие със ЗСч. Необходимо е още да се начислява амортизация за автомобила, а разходите за неговата поддръжка ще се признаят като присъщи разходи. Отчитането им се извършва съобразно общите счетоводни изисквания.
Авторът напомня още, че прехвърлянето на автомобила на практика не се различава от апорта, който е разрешен при търговските дружества.

В-к "Седмичен законник", бр. 46, 15 - 21 декември 2003 г., стр. 7

[prnedev]

Авторът споделя, че в практиката съществува теория, че при наличие на писмено решение, ЕТ може да отпише един имот от баланса си и по този начин този имот става собственост на съответното физическо лице, за което е необходимо то де се снабди с констативен нотариален акт. Тази теория не намира подкрепа от страна на данъчната администрация.
В статията е описан и друг начин за такова прехвърляне, който намира опора в Тълкувателно решение № 2 от 2001 г. на ВКС.

Каква е тази теория, дето не я харесват данъчните, и какъв е другия начин?

Колкото до мнението на Илия Николов - не е задължително автомобила да бъде в предприятието за да се признае разхода за горива.

[jrist]

kolegi, za siprugeskata imu6testvena ob6nost e jasno, no ako ima sadebna praktika otnosno li4noto imu6testvo na fizi4eskoto lize, molja poso4ete ja, njakoi spomena ne6to za VAS....

[jrist]

mitko6 ,spored teb, kak bi otgovoril na tozi vapvos student vav vtori kurs...

[vanina65]

РЕШЕНИЕ № 164 ОТ 09.01.2006 Г. ПО АДМ. Д. № 4309/2005 Г., I ОТД. НА ВАС


Чл. 120, ал. 6 от ДПК
Чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ

Чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ

Чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО



Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ФАНИ НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

при секретар Цветанка Грозданова и с участието на прокурора Лиляна Кръстанова изслуша докладваното от съдията ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ по адм. д. № 4309/2005 г.

Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс.

С решение № 272 от 31.01.2005 г., постановено по адм. д. № 1466/04 г. Варненският окръжен съд, адм. отделение, е изменил ДРА № 293/11.05.2004 г. на ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 611/15.07.2004 г. на РДД - гр. Варна, като го е отменил в частта, с която на Иван Димитров Иванов, ЕГН 4710091124 е извършено преобразуване на финансовият резултат за 2000 г. със сумата 28 326,80 лв. и са установени данъчни задължения по ЗОДФЛ за периода: данък общ доход в размер над сумата 66 296,82 лв. до размер на сумата 77 359,73 лв. и лихви над сумата 26 831,85 лв. до размер на 31 569,03 лв. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на Иван Димитров Иванов в останалата й част против ДРА и решението на РДД. С решението съдът е осъдил Иван Димитров Иванов да заплати на РДД - гр. Варна сумата 2 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение, в отменителната му част, е подадена касационна жалба от Тошко Петров Янев в качеството му на директор на Регионална данъчна дирекция - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд в обжалваната му част, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "В" от ГПК във вр. с чл. 11 от ЗВАС. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд в отменителната му част и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответният по касационната жалба ЕТ "Ива 95 - Иван Димитров" чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба на РДД - гр. Варна е неоснователна и решението на Варненския окръжен съд следва да бъде оставено в сила в обжалваната му отменителна част.

Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от адв. Георги Амуджиев в качеството му на пълномощник на ЕТ "Ива 95 - Иван Димитров". В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "В" от ГПК във вр. с чл. 11 от ЗВАС. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд в отхвърлителната му част и да реши спора по същество, като отмени ДРА и в останалата му част като незаконосъобразен. Алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

Ответният по касационната жалба Регионален данъчен директор - гр. Варна не взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че и двете касационни жалби са процесуално допустими, като тази на РДД - гр. Варна е основателна, а тази на едноличния търговец - неоснователна.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, приема за установено следното:

По касационната жалба на ЕТ "Ива 95 - Иван Димитров".

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33 ЗВАС, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Варненския окръжен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Ива 95 - Иван Димитров" против ДРА № 293/11.05.2004 г. на ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 611/15.07.2004 г. на РДД - гр. Варна, в частта му, в която е извършено преобразуване на финансовият резултат за 2000 г. със сумата 142 718,68 лв. и са установени данъчни задължения по ЗОДФЛ за периода: данък общ доход в размер на 66 296,82 лв. и лихви за забава в размер на 26 831,85 лв. За да постанови този резултат окръжният съд е приел на първо място за неоснователно възражението на жалбоподателя, че облагането му следва да бъде извършено по особения ред на чл. 109, ал. 1 от ДПК, като е посочено, че за процесната 2000 г. едноличният търговец е подал данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ с основна дейност строителство, че жалбоподателят извършва такава дейност по занятие, поради което по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ данъчната основа за доходите му се формира по реда на глава втора от ЗКПО. Съдът е приел за неоснователен наведеният довод за облагане по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ. Съдът е приел за неоснователно и направеното оплакване за допуснато нарушение на чл. 120, ал. 6 от ДПК, като е посочил, че при извършването на нова данъчна ревизия за същия данъчен период няма пречка за определяне на по-висок размер на задължения.

Така постановеното решение в отхвърлителната си част е правилно и законосъобразно.

Систематизирани, оплакванията на касатора против тази част от решението се свеждат до следното:

- окръжният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че доходите следва да се облагат като такива на едноличен търговец, а не като на физическо лице;

- окръжният съд е допуснал друго нарушение на материалния закон, като неправилно е възприел, че данъчната основа следва да бъде определена по реда на глава втора от ЗКПО, респективно да бъде увеличен финансовия резултат на осн. чл. 23 от ЗКПО, като е необосновано е отказал да възприеме доводите, че данъчните задължения следва да бъдат определени по реда на чл. 109, ал. 1 -10 от ДПК;

- окръжният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като неправилно е приел, че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 120, ал. 6 от ДПК забраняваща влошаване на положението на жалбоподателя.

Така направените оплаквания са неоснователни.

Доколкото оплакването за допуснато нарушение на чл. 120, ал. 6 от ДПК би повлияло върху целостта на обжалваното съдебно решение без спорът да бъде разглеждан по същество, същото следва да бъде разгледано приоритетно. Същото е неоснователно. По делото няма спор по фактическата обстановка по издаването на процесния ДРА. Първоначално от страна на ТДД - гр. Варна е бил издаден ДРА № 945/03.11.2003 г., с която на Иван Димитров Иванов е бил определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2000 г. в размер на 58 045,68 лв. и лихви за забава в размер на 18 683,04 лв. С решение № 1399/30.01.2004 г. на директора на РДД - гр. Варна този ДРА е бил отменен изцяло и преписката е била върната на директора на ТДД - гр. Варна с указания за възлагане на извършване на нова данъчна ревизия за определяне на данъчните задължения на жалбоподателя по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2000 г. След извършване на новата данъчна ревизия е издаден процесния ДРА № ДРА № 293/11.05.2004 г. на ТДД - гр. Варна, като с него са определени данъчни задължения за 2000 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 95 292,00 лв. главница и 38 829,01 лв. лихви за забава. С решение № 611/15.07.2004 г. директорът на РДД - гр. Варна е отменил този ДРА за главницата за разликата от 77 359,73 лв. до 95 292 лв. и за лихвата за разликата от 31 569,03 лв. до 38 829,01 лв. и е потвърдил ДРА в тази му част.

При така изложената фактическа обстановка спорният въпрос е дали при издаването на новия ДРА е допуснато нарушение на чл. 120, ал. 6 от ДПК, респективно чл. 208, ал. 2 от ГПК, които разпоредби забраняват влошаване на положението на жалбоподателя.

Даденият отрицателен отговор на този въпрос е правилен и обоснован. В тази насока само следва да бъде добавено следното:

Чл. 120, ал. 3 от ДПК определя, че когато се установи, че издаденият данъчен ревизионен акт е незаконосъобразен и вместо него трябва да се издаде друг, директорът на регионалната дирекция отменя обжалвания акт и връща преписката на съответния териториален директор, чийто орган е издал акта, или на друг териториален директор от региона за нова ревизия и за издаване на новия данъчен ревизионен акт със съответни задължителни указания и определя срок за издаването му. Тази разпоредба и има самостоятелен характер и не следва да се тълкува във връзка с други разпоредби на същия кодекс. Същата дава възможност на регионалния данъчен директор, когато установи, че издаденият данъчен ревизионен акт е незаконосъобразен и вместо него трябва да се издаде друг, той отменя обжалвания акт и връща преписката за издаване на нов данъчен ревизионен акт със съответните задължителни указания. Като основание за преразглеждане на обжалвания данъчен ревизионен акт е данъчните задължения да са определени в нарушение на закона. Понятието "закон" трябва да се тълкува в най-широк смисъл на думата - материален и процесуален закон, законов и подзаконов нормативен акт. Следователно, отзивът в този случай е предвиден като правна възможност, която трябва да бъде използвана от регионалния данъчен директор, за да се отстранят допуснатите незаконосъобразности по издаването на данъчните ревизионни актове. Забраната reformatio in pejus e неприложима при упражняване правото на отзив от регионалния данъчен директор, който не може, ако установи при разглеждане на жалбата, че данъкът е по-нисък от законоустановения размер, да не отмени данъчния ревизионен акт и да не върне преписката за издаване на нов данъчен ревизионен акт. Принципът на законността изисква размера на данъка да бъде съобразен с данъчния закон, поради което при условията на въззивното производство може да се увеличи данъчното задължение. Тази позиция на чл. 120, ал. 3 ДПК съвпада с прогласения от него принцип за зачитане на компетентностите в данъчното производство - данъчният ревизионен акт да се издава от овластения за това данъчен орган, който е компетентен да определя данъчните задължения и за него не важи ограничението за изменения на размера на данъчния дълг и в двете посоки, т. е. и в посока на увеличение, защото той е обвързан единствено с фактическите и правни основания след като дългът възниква по силата на закона, а не от издадения данъчен ревизионен акт. Компетентността на данъчния орган да определя данъка по основание и размер може да се прояви както при издаването на първоначалния акт, така и след упражняване правото на отзив от регионалния данъчен директор и не може да се търси различия в обема на правомощията му при издаването на акта и при новото разглеждане на преписката. Във втория случай той може да измени както основанието на облагането, така и да увеличи размера на данъка. Актът, издаден след упражняването на правото на отзив, е по същество нов данъчен ревизионен акт, които подлежи на самостоятелно обжалване по общия ред. В случая при обжалването на този нов акт с решението не допуснато нарушение на чл. 120, ал. 6 от ДПК, а точно обратното - с решението на РДД ДРА е отменен частично и е определен по-нисък размер на данъчни задължения на жалбоподателя.

По изложените съображения следва да бъде прието, че при издаването на процесния ДРА не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 120, ал. 6 от ДПК и изводът на окръжния съд в тази насока е правилен и обоснован.

Неоснователно е другото оплакване на касатора, че неправилно данъчната му основа е определена като на едноличен търговец, а не като на физическо лице и при условията на чл. 24 от ЗОДФЛ. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е регистриран като едноличен търговец, че за процесната 2000 г. е подал данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ като едноличен търговец, в която е декларирал като основна дейност "строителство", че през процесната 2000 г. е извършвал дейност по занятие строителство. При така изложената фактическа обстановка правилно окръжният съд е приел, че данъчната основа на доходите на жалбоподателя следва да бъде определена при условията на чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ и е игнориран фактът, че по договорите за учредяване на право на строеж и за продажба на обектите като страна участвува и съпругата на търговеца. При изграждане на своите изводи окръжния съд е съобразил както материално-правната разпоредба на данъчния закон - чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ. Макар и да не е посочено в мотивите на решението, изводите на съда съвпадат и с постановките на тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС на РБ за придобитото от резултат от търговската дейност на едноличния търговец по време на брака, което тълкувателно решение по силата на чл. 97, ал. 2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт.

Най-накрая неоснователно е и оплакването на касатора, че при наличните данни по делото данъчната ревизия е следвало да бъде извършена при условията на чл. 109, ал. 1-10 от ДПК. В тази връзка, освен аргументите на окръжния съд, които са в съответствие със закона, следва да бъде посочено, че въпросната разпоредба регламентира извършването на ревизия в особени случаи и определянето на данъчни задължения по този ред в никакъв случай не е по-благоприятно за данъчно-задълженото лице, каквото теза на практика поддържа касатора.

По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Варненския окръжен съд в обжалваната му отхвърлителна част не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗВАС следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на РДД - гр. Варна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33 ЗВАС, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Варненският окръжен съд е отменил ДРА № 293/11.05.2004 г. на ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 611/15.07.2004 г. на РДД - гр. Варна в частта, с която на Иван Димитров Иванов, ЕГН 4710091124 е извършено преобразуване на финансовият резултат за 2000 г. със сумата 28 326,80 лв. и са установени данъчни задължения по ЗОДФЛ за периода: данък общ доход за разликата от 66 296,82 лв. до 77 359,73 лв. и за лихви за разликата от 26 831,85 лв.

За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че незаконосъобразно данъчният орган е преобразувал финансовия резултат на търговеца на осн. чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО със сумата 28 326,80 лв., тъй като неправилно приема, че прехвърлянето на собствеността върху процесните два офиса е станало през месец май на 2000 г., без да съобрази, че издаденият нот. акт № 9, т.І, рег. № 546/00 г. е констативен и няма вещно-прехвърлително действие по отношение на офисите. Посочено е още, че за целите на данъчното облагане и счетоводното отчитане от едноличния търговец на 25 юли 2000 г. са били издадени две фактури № 244 и 245, които са отчетени като приход.

Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба, е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че спорният момент в случая не е обстоятелството към кой момент е прехвърлена собствеността върху обектите, а това, че след реалното приключване на обекта са осчетоводени разходи от едноличния търговец.

Така направеното оплакване е основателно.

По делото няма спор от фактическа страна. По време на ревизията е установено, че въз основа на издаден акт № 16 и разрешение за ползване № 098/08.03.2000 г. с МО от м. март 2000 г. са заприходени по сметка 303 "готова продукция" офис № 4 и № 6 с фактическа себестойност 52 951,60 лв. На 05.05.2000 г. е издаден нот. акт № 9, т.І, рег. № 546/00 г., с който Иван Димитров Иванов и съпругата му Йорданка Стоянова Иванова са признати за собственици на двата офиса. С фактури № 245/25.07.2000 г. и 246 от същата дава двата офиса са били продадени от ЕТ "Ива 95 - Иван Димитров" на физическото лице Иван Димитров. При извършен анализ на разходи, осчетоводени по клиенти и по тримесечия, по справка изготвена от данъчно-задълженото лице е установено, че през третото тримесечие на 2000 г. за двата обекта са осчетоводени допълнително разходи в размер на 28 236,80 лв.

Спорният въпрос в случая е дали по отношение на тази разходи са налице условията по чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на търговеца.

Настоящата инстанция намира, че аргументите на данъчния орган в тази насока са законосъобразни, а изводите на окръжния съд в обратния смисъл - неправилни и необосновани. На практика съдът е изместил спора, като е приел, че същият се изразява в това, към кой момент е прехвърлена собствеността върху обектите. Не моментът на прехвърляне на собствеността определя наличието на хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО, а обстоятелството, че след като всички разходи по изграждането и приемането на обектите са приключили през месец март 2000 г., когато са издадени документите по приемането и въвеждане на експлоатация на офисите и същите са заприходени като материален архив в счетоводството на търговеца, то в последствие през третото тримесечие на 2000 г. за същите тези офиси са отчетени допълнителни разходи в размер на 28 236,80 лв. Последното обстоятелство противоречи на текущото начисляване - чл. 5, т. 2 от ЗСч. (отм.), който означава, че приходите и разходите от сделките и събитията се отразяват в счетоводството в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства и се представят в счетоводния отчет за същия период. След като едноличният търговец и физическото лице и съпругата му представляват свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" и "з" от ДР на ЗКПО, след като имуществото на едноличния търговец е различно от това на физическото лице, след като чрез извършване на разходи се намалява облагаемата печалба на търговеца, респективно се увеличава патримониума на физическото лице, то правилно данъчният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО и финансовият резултат на търговеца е бил увеличен със сумата 28 236,80 лв.

След като е стигнал до други изводи и е отменил ДРА като незаконосъобразен в тази му част, Варненският окръжен съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗВАС бъде постановено друго такова, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и в тази си част.

При този изход на процеса ЕТ "Ива 95 - Иван Димитров" следва да бъде осъден да заплати на РДД - гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 656,00 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗВАС, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА РЕШЕНИЕ № 272 на Варненския окръжен съд, адм. отд., от 31.01.2005 г., постановено по адм. д. № 1466/04 г., в частта му в която е отменен ДРА № 293/11.05.2004 г. на ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 611/15.07.2004 г. на РДД - гр. Варна в частта, с която на Иван Димитров Иванов, ЕГН 4710091124 е извършено преобразуване на финансовият резултат за 2000 г. със сумата 28 326,80 лв. и са установени данъчни задължения по ЗОДФЛ за периода: данък общ доход за разликата от 66 296,82 лв. до 77 359,73 лв. и за лихви за разликата от 26 831,85 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Иван Димитров Иванов от гр. Варна, ул. "Никола Кънев" № 14, вх. В, ет. 1, ап.2, в качеството му на едноличен търговец с фирма "Ива - 95 - Иван Димитров", против ДРА № 293/11.05.2004 г. на ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 611/15.07.2004 г. на РДД - гр. Варна в частта, с която на Иван Димитров Иванов, ЕГН 4710091124 е извършено преобразуване на финансовият резултат за 2000 г. със сумата 28 326,80 лв. и са установени данъчни задължения по ЗОДФЛ за периода: данък общ доход в размер на 11 062,91 лв. и лихви за забава в размер на 4 737,18 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 272 на Варненския окръжен съд, адм. отд., от 31.01.2005 г., постановено по адм. д. № 1466/04 г. в обжалваната му отхвърлителна част.

ОСЪЖДА "Ива - 95 - Иван Димитров" да заплати на Регионална данъчна дирекция - гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 656 /шестстотин петдесет и шест/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

[vanina65]

РЕШЕНИЕ № 3150 ОТ 24.03.2006 Г. ПО АДМ. Д. № 1139/2006 Г., ІІ ОТД. НА ВАС


Чл. 148, ал. 4 ЗУТ


Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМА ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

ГАЛИНА СОЛАКОВА

при секретар Надя Савова и с участието на прокурора Мери Найденова изслуша докладваното от съдията ГЕОРГИ АНГЕЛОВ по адм. д. № 1139/2006 г.

КАСАТОРКАТА е обжалвала решението от 17.06.2005 г по адм. д. № 447/03 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу решение от 10.02.2003 г. на началника на РДНСК, потвърждаващо разрешение за строеж, и определението от 15.06.2004 г. в частта, с която е осъдена да заплати допълнителна държавна такса.

ПРОИЗВОДСТВАТА са съответно по чл. 33 и сл. вр. чл. 5, т. 4 ЗВАС и по чл. 70 ГПК вр. чл. 45 ЗАП.

ЧАСТ от ответниците по касационната жалба моли решението да остане в сила, останалите не са взели становища, прокурорът дава заключение, че е неоснователна.

Касационната жалба, подадена в срок, е частично основателна.

1. Законосъобразността на строителното разрешение се преценява към момента на издаването му. Отклонения от строителните книжа при последващото изпълнение на строежа са неотносими към законосъобразността на разрешението и не могат да бъдат основание за касиране на решението.

2. Имуществото на едноличния търговец е това на физическото лице, действащо като такъв, поради което издаването на разрешението на името на последното е законосъобразно - чл. 148, ал. 4 вр. чл. 161 ЗУТ.

3. Основателна е жалбата срещу присъдената допълнителна държавна такса.

Експертизата е била поискана в първото редовно съдебно заседание и след като е било постановено разглеждане на делото по общия ред, ето защо, обратно на приетото от съда, е била поискана своевременно - чл. 109, ал. 1 ГПК. Следва определението в обжалваната част да бъде отменено.

Воден от горното и на осн. чл. 40, ал. 1 вр. чл. 39 ЗВАС Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 7.06.2005 г. по адм. д. № 447/03 г. на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на ЗДРАВКА ИВАНОВА ВАСИЛЕВА.

ОТМЕНЯВА определението от 15.06.2005 г. по делото В ЧАСТТА, с която ЗДРАВКА ИВАНОВА ВАСИЛЕВА е осъдена да заплати допълнителна държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

[vanina65]

РЕШЕНИЕ № 855 ОТ 04.12.2003 Г. ПО ГР. Д. № 123/2003 Г., II Г. О. НА ВКС


СДЕЛКАТА, С КОЯТО ДЛЪЖНИКЪТ СЕ Е РАЗПОРЕДИЛ С ЕДИНСТВЕНОТО СИ ЖИЛИЩЕ, СЪЩО МОЖЕ ДА УВРЕЖДА КРЕДИТОРА. НЕСЕКВЕСТИРУЕМОСТТА НА ТОВА ЖИЛИЩЕ ОТПАДА ВСЛЕДСТВИЕ НА СДЕЛКАТА. ЕДНОЛИЧНИЯТ ТЪРГОВЕЦ ОТГОВАРЯ И ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ, ПОРОДЕНИ ОТ ТЪРГОВСКАТА МУ ДЕЙНОСТ, С ЦЯЛОТО СИ ИМУЩЕСТВО.
Чл. 339, б. "в" ГПК

Чл. 56 ТЗ

Чл. 133 ЗЗД

Чл. 135 ЗЗД



Докладчик съдията Веска Ранчева
Правилно е прието от съда, че е неоснователно възражението на жалбоподателя за неоснователност на предявения иск поради несеквестируемост на обекта - предмет на сделката, по смисъла на чл. 339, б. "в" ГПК, тъй като той представлява негово жилище. Правилно е прието от съда, че за да бъде жилището несеквестируемо, то следва да служи за живеене на длъжника и неговото семейство, от каквато възможност той сам се е лишил, дарявайки го на баща си и предоставяйки го за задоволяване на неговите жилищни нужди. С разпореждането, което длъжникът с изкъртил с една несеквестируема вещ, отпадат облагите па несеквестируемостта. Обратното разрешение би възнаградило недобросъвестния длъжник и е несъвместимо със защитното предназначение на несеквестируемостта. Като прехвърля несеквестируемата вещ, длъжникът разкрива, че не се нуждае от нея.

Жалбоподателят поддържа, че с атакуваното от ответника дарение той не го уврежда, тъй като сделката е сключена от физическото лице Н. Т., а той е длъжник като едноличен търговец ЕТ Р-Н. Д. Това възражение също е неоснователно, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД длъжникът отговаря за задълженията си с цялото имущество, а в случая имуществото на едноличния търговец Н. Т. е неразделна част от имуществото му като физическо лице, тъй като едноличният търговец не е юридическо лице, в който случай единствено неговото имущество би било обособено от това на лицата, негови собственици.

С оглед на така установените обстоятелства по делото и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК Върховният касационен съд. състав на II г. о., намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Въззивният съд правилно е приел за установено, че сключената между жалбоподателя и ответника Т. Д. сделка е породила своето действие между страните по нея, но е непротивопоставима на ответника, тъй като го уврежда като кредитор и длъжникът му с знаел затопи.

На основание чл. 64 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника ЕТ Р-Р. Г. сумата 500 лв. разноски по делото.

[vanina65]

РЕШЕНИЕ № 491 ОТ 22.07.2005 Г. ПО ГР. Д. № 119/2005 Г., I Г.О. НА ВКС


Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 1 от 2005 г.
ЛИПСВА СЪСОБСТВЕНОСТ МЕЖДУ НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВОТО, ВКЛЮЧЕНО В ТЪРГОВСКОТО МУ ПРЕДПРИЯТИЕ, КОГАТО ТО Е ПРЕХВЪРЛЕНО ПО НАДЛЕЖНИЯ РЕД САМО НА ЕДИНИЯ ОТ НАСЛЕДНИЦИТЕ.

Чл. 60, ал. 1 и 2 ТЗ

Чл. 69, ал. 1 ЗН.



Докладчик съдия Бранислава Павлова
Производството е за делба във фазата на допускането.

С обжалваното решение С. градски съд е оставил в сила решението на С. районен съд, 54 с-в от 7.10.2002 г. по гр. д. № 10389/2001 г., с което е отхвърлен искът, предявен от М. В. А. против Б. Н. А. за делба на движими вещи - автомобил "Москвич", автомобил марка "Форд транзит", две хладилни камери за мляко и млечни продукти, два броя кантари за мляко марка "Баланс", голям кантар, електрически бойлер "Юнга 3", два касови апарата, двеста броя пластмасови каси за мляко, петдесет пластмасови корита за прясно мляко, девет станоци за стока, четири дървени палета, подвижна кабина, компютър с принтер, броячна машина за банкноти, две сметачни машини, четири дървени бюра, хладилен шкаф, два телефонни парата, три броя електрически печки.

Въззивният съд е приел, че наследодателят на страните Н. Р., починал на 9.09.1999 г., баща на Б. А. и съпруг на М. А. е бил регистриран като ЕТ "Р. - М - Н. Р." и вещите, предмет на делбата са били включени в търговското му предприятие. След смъртта на Н. Р. с писмена декларация с нотариална заверка на подписа от 3.02.2000 г. М. А. е дала съгласие дъщеря й Б. А. да бъде вписана в търговския регистър на мястото на починалия й съпруг и на това основание регистърният съд е вписал новата фирма ЕТ "Р. - М - Б. А.". Въз основа на тези факти въззивният съд е направил извода, че няма съсобственост между страните по делото, защото търговското предприятие на ЕТ "Р. - М - Н. Р." е прехвърлено изцяло като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на Б. А.

Решението на въззивния съд е законосъобразно. Вещите, предмет на делбата, са били включени в търговското предприятие на наследодателя, затова по отношение на тях освен правилата за наследяване по закон, установени в ЗН, важат и специалните правила на ТЗ, отнасящи се до отношенията между наследниците на едноличния търговец. Търговският закон урежда две хипотези за прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец - чрез правна сделка съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ и чрез наследяване при смърт. Във втората хипотеза на основание чл. 60, ал. 2 ТЗ е възможно наследниците да постигнат съгласие и предприятието да бъде поето от един от тях заедно с неговата фирма. Фирмата съгласно чл. 60, ал. 1 ТЗ може да бъде прехвърлена само заедно с предприятието на едноличния търговец, като съгласието за това трябва да бъде дадено по реда, предвиден в чл. 15, ал. 1 ТЗ, т.е. формата е същата, както за прехвърляне на предприятието - писмена с нотариална заверка на подписите. От забраната на закона да се извърши разпореждане с фирмата без предприятието се налага извода, че даването на съгласие от наследниците за запазване на фирмата означава, че е постигнато и съгласие за поемане на търговското предприятие. В този случай поемането на фирмата, наред с предприятието следователно е способ за прекратяване на съсобствеността по отношение на имуществото на едноличния търговец, което настъпва с вписването в търговския регистър на новия собственик. Законът регламентира само формата на съгласието като изискване за извършване на вписването по чл. 60, ал. 4 ТЗ, наследниците имат пълна свобода да уредят имуществените си отношения във връзка с прекратяването на съсобствеността помежду им с поемането на предприятието от един от тях и след като в случая такова съгласие е дадено и ищцата не се е позовала на порок на волята при подписването на декларацията по чл. 60, ал. 2 ТЗ, то възражението й за недействителност, обосновано с липса на основание за прехвърлянето, не е от значение за нейното правно действие. Следователно въззивният съд правилно е приел, че не е налице съсобственост между съделителите, не са налице релевираните основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

[vanina65]

1.2. Що се отнася до едноличния търговец, за мен внасянето на вещи или влогове в предприятието му е твърде непонятно явление. Многократно е изтъкано и няма спор по това, че имуществото на едноличния търговец не е юридически обособено от това на физическото лице. То е едно цяло, но част от него е предназначена да обслужва стопанската дейност на търговеца. Тази част би могла условно да се нарече предприятие (наред с неимуществените и фактически елементи в него). Всъщност, казано просто, предприятието на едноличния търговец включва тази част от неговото имущество, с която той си служи при осъществяване на търговията си. Не бива да се забравя, че в немалък брой случаи, главно при дребните търговци имуществото им има двойно предназначение, т. е. служи им в "личния" живот, и в търговията. Затова дори терминът "предприятие" при едноличния търговец може да се използува според мен само условно. За кредиторите обаче е безразлично какво е предназначението на определени вещи, дали те са част или не от предприятието, тъй като, щом се касае за права на длъжника, те са елемент от общото обезпечение по смисъла на чл. 133 от ЗЗД.

Дори и да разгледаме предприятието като нещо относително обособено в рамките на имуществото на физическото лице, правен акт на внасяне (включване) в него едва ли може да се открие. Да приемем обратното би означавало да се съгласим с остро оспорваните в теорията, но практикувани понякога сделки между едноличния търговец и физическото лице, които са сделки сам със себе си в буквалния смисъл на думата. Единственият възможен смисъл, който би могъл според мен да се вложи в думите "включване в предприятието" за хипотезата на едноличния търговец, е използуването на вещ или влог, съпружеска имуществена общност, със съгласието на съпруга-нетърговец за нуждите на търговската дейност на другия съпруг. Следва да се има предвид, че при това не се променя режимът на собственост върху въпросните обекти. Те остават съпружеска имуществена общност, но вероятно от обстоятелството, че са предоставени за осъществяване на търговията, законодателят е направил заключението, че единият съпруг се е съгласил да отговаря с бъдещия си дял от дадена вещ или влог за търговските задължения на другия.

а.станева- търговска несъстоятелност и съпружеска имуществена общност

[mitko6]

С това мисля, че бе отговорено на въпроса защо с малко познания в търговското право и малко-повече в ЗЗД - чл. 133 ЗЗД, всеки второкурсник може да отговори на тази задачка.

[enigma]

Митко,

ама много си далече от истината

Твоето систематично тълкуване е от сорта: нерде Ямбол, нерде Стамбул

[jrist]

Колеги моля Ви, да продължим разискването по темата, т.к. считам, че въпросът остана неизяснен, особенно от към съдебна практика. Моля колегите, portokal i utinonabuti да посочат съдебната практика, на която се позовават.

[prnedev]

Моето любимо е:
"Решение № 4597 от 20.05.2004 г. на ВАС по адм. д. № 925/2004 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева"

[mitko6]

enigma,
Ти явно не знаеш "Що е "Стършил" свършил!" Но със сигурност прегръщаш ценните мотиви към посоченото от Недев решение на ВАС. Ако бе прочел "публикуваните" по-горе решения на ВКС щеше да разбереш, че не е хубаво да използваш "антинаучни", "метаюридически" тезиси. Учèн си все пак! Малко по-наУчно изказване очакваме от теб!

[prnedev]

Положението на ЕТ е същото като на гражданското дружество - не е самостоятелен субект за гражданското право, но се регисрира за данъчни цели. Така и ЕТ-то - регистрира се с цели действията му да попадат под търговския режим и да подлежи на контрол.

Тук не съм сигурен, че съм те разбрал... Но ако е това дето си мисля (ЕТ според теб да е отделен данъчен субект...) не е така...

Не, че това не е ясно, но като става дума за данъци и т.н. агенции към МФ, предпочитам "библията на счетоводителя", дето ме бъзикаше един ваш колега

ДИ-94-00-0041 от 10.08.1999 г. относно сключването на договор между
едноличен търговец и самото физическо лице

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ "ДАНЪЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ"

чл. 56 ТЗ,
чл. 8 ЗЗД

Физическо лице, което осъществява дейност като едноличен търговец, не може да сключи граждански договор със себе си, тъй като съгласно Закона за задълженията и договорите (изм., ДВ, бр. 12 от 1993 г.) договорът е съглашение между две или повече лица, а разпоредбите на Търговския закон постановяват пълна идентичност между едноличния търговец и физическото лице.

Неправилно е подкрепяното в писмото Ви становище, че предприятието на едноличния търговец е самостоятелно "юридическо лице, чийто 100-процентов собственик е физическото лице".

В Глава осма на Търговския закон едноличният търговец се определя като физическо, а не като юридическо лице. Обстоятелството, че с признаване качеството "търговец" на физическото лице се разширява неговата правоспособност и се открива възможност да бъде страна по търговско-правни отношения, не означава, че възниква нов правен субект.

С регистрирането си като едноличен търговец физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице.


ЗАМ.-МИНИСТЪР: (п) не се чете

По същата ей тази логика на писмото, преди време изненадаха мои колеги. Бях писал тук. Засега още не са ми казали какво е станало, но наистина очаквам с голямо любопитство ))) Още повече, че софтуера на НАП относно декларирането на ДДС не е предвиден едновременно да работи с ЕГН и с БУЛСТАТ (VAT номер)

Относно ДЗЗД - да, за данъчни цели е приравнено на юридическо лице.

[enigma]

Митко,

Портокал ти посочи всички относими текстове.

133 ЗЗД посочва с каква част от имуществото си отговарят правните субекти, но не дава никакъв отговор на това що за чуда е ЕТ-то. АКо е отделен субект, той ще отговаря с цялото имущество, което му е собственост, а ако не е - с цялото имущество, собственост на ФЛ. Това ти казва 133 ЗЗД. Та и затова: нереде Стамбул, нереде Ямбол.


Недеф,

не, не казвам това, проста правих аналогия между правните фигури.