- Дата и час: 11 Яну 2025, 02:08 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ИСКОВА МОЛБА - ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
|
|
14 мнения
• Страница 1 от 1
ИСКОВА МОЛБА - ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
В Договор за извършване на строителство е предвидена неустойка при забава получаването на Разрешение за въвеждане в експлоатация, което вече е факт. Предстои завеждане на искова молба. Въпросът ми е на какво правно основание трябва да бъде заведена. Предполагам, че е чл. 79 ЗЗД. Така ли е? Когато ще се търси лихва /чл. 86 ЗЗД/ и обезпечаване - възбрана, също ли трябва да се цитират членовете? Искам да се уверя, че държавната такса е в размер на 4 % от цената на иска, който е 5 000 лв. Благодаря за ценната помощ на всеки, който ще се отзове.
- betina
- Потребител
- Мнения: 181
- Регистриран на: 18 Май 2006, 15:15
Скъпа betina!
Не мога да устоя да не отговоря на Вашите въпроси зададени сякаш от палаво и любознателно дете, което се крие зад образа на една зашеметяващо магнетична жена!
Въпросът Ви касае така наречената мораторна неустойка (неустойка за забава). Тази неустойка има договорен характер - както Вие казвате - уговорена е в самия договор за строителство. В такъв случай правното основание да искате мораторната неустойка е договора за строителство (например т. 23 от договора). Тази точка от договора трябва да посочите в исковата молба.
На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД може да искате мораторната неустойка и реално изпълнение.
Другия Ви въпрос е интересен - претендиране на мораторна лихва върху мораторна неустойка - чл. 86 ЗЗД. Тъй като аз приемам, че правилото на чл. 86 е диспозитивно, то може да искате от съда мораторни лихви върху неустойката. Важното е да искате от съда! От съд и от жена всичко се иска, пък каквото дадат
Държавната такса е 4 %.
Целувки!
Не мога да устоя да не отговоря на Вашите въпроси зададени сякаш от палаво и любознателно дете, което се крие зад образа на една зашеметяващо магнетична жена!
Въпросът Ви касае така наречената мораторна неустойка (неустойка за забава). Тази неустойка има договорен характер - както Вие казвате - уговорена е в самия договор за строителство. В такъв случай правното основание да искате мораторната неустойка е договора за строителство (например т. 23 от договора). Тази точка от договора трябва да посочите в исковата молба.
На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД може да искате мораторната неустойка и реално изпълнение.
Другия Ви въпрос е интересен - претендиране на мораторна лихва върху мораторна неустойка - чл. 86 ЗЗД. Тъй като аз приемам, че правилото на чл. 86 е диспозитивно, то може да искате от съда мораторни лихви върху неустойката. Важното е да искате от съда! От съд и от жена всичко се иска, пък каквото дадат
Държавната такса е 4 %.
Целувки!
- wenger
- Младши потребител
- Мнения: 59
- Регистриран на: 03 Апр 2006, 16:12
- Местоположение: София
мораторна лихва
Здравейте, в този ред на мисли може ли да се заведе същия иск по чл.79 ЗЗД с/у строителната фирма за неизпълнение по клаузи от договора за покупко-продажба на имот, ако строит. фирма е закъсняла със срока на изпълнение,но купувачът е получил нотариален акт ,но акт 16 още няма. В последстие купувачът продава апарт. на др. лице,което е сега собственик.Може ли бившият собственик да подаде искова молба за периода,от момента на забавата, докато е бил собственик ?
- Mishelina
- Младши потребител
- Мнения: 45
- Регистриран на: 07 Дек 2006, 13:30
- Местоположение: София
Здравейте, колеги и за много години.
По поставения въпрос - правното основание е чл. 92 от ЗЗД, ако в договорът е използвано понятието "неустойка", защото същата не се доказва и ако същата е конкретна сума, а не процент от някаква сума.
Ако е уговорено обезщетение за забава, тогава се касае за лихва, на осн. чл. 86 от ЗЗД. Не е допустимо търсенето и на двете - неустойка и лихва върху нея. Лихвата се дължи само върху ликвидно и изискуемо задължение - такова, което е определено по размер и падеж. Понятието "мораторна лихва" се отнася до лихви, които са станали изискуеми преди завеждане на делото.
По отношение на последния въпрос :
Неустойката може да се търси само от страната по договора. Няма значение дали имотът е продаден или не - това е облигационно правоотношение.
Надявам се да съм ти била полезна.
По поставения въпрос - правното основание е чл. 92 от ЗЗД, ако в договорът е използвано понятието "неустойка", защото същата не се доказва и ако същата е конкретна сума, а не процент от някаква сума.
Ако е уговорено обезщетение за забава, тогава се касае за лихва, на осн. чл. 86 от ЗЗД. Не е допустимо търсенето и на двете - неустойка и лихва върху нея. Лихвата се дължи само върху ликвидно и изискуемо задължение - такова, което е определено по размер и падеж. Понятието "мораторна лихва" се отнася до лихви, които са станали изискуеми преди завеждане на делото.
По отношение на последния въпрос :
Неустойката може да се търси само от страната по договора. Няма значение дали имотът е продаден или не - това е облигационно правоотношение.
Надявам се да съм ти била полезна.
- tedi_2
- Потребител
- Мнения: 197
- Регистриран на: 28 Сеп 2006, 14:48
А ако са изпратени нотариални покани до строителн. фирма и няма отговор в дадения срок,а междувременно апартаментът е продаден и старият собственик реши да подаде искова молба за неустоиката за периода на неизпълнение преди продажбата, трябва ли някакво съгласие на новия собственик? Той ще бъде ли призован като свидетел, може ли иска да се заведе от името и на стария и новия собственик? Благоадря за мненията предварително
- Mishelina
- Младши потребител
- Мнения: 45
- Регистриран на: 07 Дек 2006, 13:30
- Местоположение: София
Новият собственик няма никакви права по договора за строителство. Като свидетел за доказване неизпълнение може да се ползва
- tedi_2
- Потребител
- Мнения: 197
- Регистриран на: 28 Сеп 2006, 14:48
Моля за последни напътствия. В договора е записано, че се дължи НЕУСТОЙКА в размер на процент от платените от купувача суми за всеки просрочен ден.
В същото време трябва да се търси отговорност от строителя и за неизвършени СРР.
За какво може да се претендира и отново на въпроса за правното основание.
Сърдечно благодаря та tedi_2 и на wenger, който се оказа палав ласкател
В същото време трябва да се търси отговорност от строителя и за неизвършени СРР.
За какво може да се претендира и отново на въпроса за правното основание.
Сърдечно благодаря та tedi_2 и на wenger, който се оказа палав ласкател
- betina
- Потребител
- Мнения: 181
- Регистриран на: 18 Май 2006, 15:15
По въпроса за правното основание продължавам да твърдя, че договора за строителство е правното основание да се търси неустойка, а не чл. 92 от ЗЗД, както твърди tedi_2.
Няма какво да добавя или променя от написаното от мен по-рано. Успех, betina!
Няма какво да добавя или променя от написаното от мен по-рано. Успех, betina!
- wenger
- Младши потребител
- Мнения: 59
- Регистриран на: 03 Апр 2006, 16:12
- Местоположение: София
Ако неустойката за забава е уговорена като процент дневно, без краен предел за начисляване, много вероятно е искът да бъде отхвърлен при направено възражение за нищожност. В последните една две години практиката на ВКС е че такива клаузи предвиждащи начисляване на неустойка без уговорен краен предел за начисляването им са нищожни като противоречащи на закона и добрите нрави.
Има и друг въпрос - кой е виновен за забавата за получаване разрешението. - страната по договора или административен орган Неустойка се дължи само за виновно неизпълнение.
Има и друг въпрос - кой е виновен за забавата за получаване разрешението. - страната по договора или административен орган Неустойка се дължи само за виновно неизпълнение.
- bartol
- Потребител
- Мнения: 126
- Регистриран на: 11 Юни 2006, 23:25
за противоречието на безкрайната неустойка с добрите нрави :
Р.№ 544 от 29.05.2006 г. на ВКС по т.д.№ 31/2006 г., ТК, ІІ т.о.
докладчик : Тодор Домузчиев
Нищожна по смисъла на чл.26,ал.1 ЗЗД е клауза за неустойка, в която липсва краен срок, за който тя е следвало да се начислява, тъй като това противоречи на добрите нрави.
за незаконността на безкрайната неустойка :
Съгл.чл.114,ал.4 ЗЗД при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. След като 114,ал.4 ЗЗД говори за последен ден на начисление, очевидно неустойка за забава, при която не е предвиден последен ден е незаконна. Разпоредбата би имала смисъл ( а е императивна) само ако неустойката наистина има уговорен последен ден на начисление.
Р.№ 544 от 29.05.2006 г. на ВКС по т.д.№ 31/2006 г., ТК, ІІ т.о.
докладчик : Тодор Домузчиев
Нищожна по смисъла на чл.26,ал.1 ЗЗД е клауза за неустойка, в която липсва краен срок, за който тя е следвало да се начислява, тъй като това противоречи на добрите нрави.
за незаконността на безкрайната неустойка :
Съгл.чл.114,ал.4 ЗЗД при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. След като 114,ал.4 ЗЗД говори за последен ден на начисление, очевидно неустойка за забава, при която не е предвиден последен ден е незаконна. Разпоредбата би имала смисъл ( а е императивна) само ако неустойката наистина има уговорен последен ден на начисление.
- bartol
- Потребител
- Мнения: 126
- Регистриран на: 11 Юни 2006, 23:25
Забавата се дължи на виновно неизпълнение от страна на строителя. Макар и с голямо закъснение вече има издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, но продължават да не са изпълнени общите части от сградата, както е предвидено в Договора за строителство.
В Исковата молба ще търся неустойка за забавата. Какво е най-удачно да предприема по отношение на недовършените СРР? КАКВО Е ПРАВНОТО ОСНОАНИЕ? Търся и други мнениЯ, защото от строителната фирма са големи хиени.
В Исковата молба ще търся неустойка за забавата. Какво е най-удачно да предприема по отношение на недовършените СРР? КАКВО Е ПРАВНОТО ОСНОАНИЕ? Търся и други мнениЯ, защото от строителната фирма са големи хиени.
- betina
- Потребител
- Мнения: 181
- Регистриран на: 18 Май 2006, 15:15
14 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 55 госта