- Дата и час: 10 Яну 2025, 23:21 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Отстъпеното право на ползване ограничава ли собственика
|
|
19 мнения
• Страница 1 от 1
Отстъпеното право на ползване ограничава ли собственика
Ограничава ли собстеника на жилище да го ползва, ако е предоставено правото на ползване друг?
Родители правят дарение на единственото си дете недвижимата си собственост (дворно място с две жилищни постройки, гараж и други пристройки) с условието да го ползват двамата или по отделно до тяхната смърт.
Детето (пълноленто) може ли да ползва тази си собственност (да живее там)?
Детето (след развода си) остава с тази единствана собственост.
Родители правят дарение на единственото си дете недвижимата си собственост (дворно място с две жилищни постройки, гараж и други пристройки) с условието да го ползват двамата или по отделно до тяхната смърт.
Детето (пълноленто) може ли да ползва тази си собственност (да живее там)?
Детето (след развода си) остава с тази единствана собственост.
- cherkezs
- Младши потребител
- Мнения: 11
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 12:46
Да, ограничава го. Принципът е, че правото на собственост се състои от отделни правомощия. Вещното право на ползване означава, че част от тези правомощия се отстъпват от собственика на трето лице (лица). Така собственикът доброволно се лишава от тази част. Когато правото на ползване се погаси, правомощията на собственика се възстановяват в пълния си обем.
От житейска гледна точка това означава, че собственикът не може да пречи на ползвателите да си ползват жилището, както намерят за добре, ако решат, могат да го дадат и под наем например. Ето защо практическото разрешаване на проблема опира до добри отношения между родителите и детето - ако се разберат, че няма да си пречат взаимно, може да живее в жилището.
Успех!
От житейска гледна точка това означава, че собственикът не може да пречи на ползвателите да си ползват жилището, както намерят за добре, ако решат, могат да го дадат и под наем например. Ето защо практическото разрешаване на проблема опира до добри отношения между родителите и детето - ако се разберат, че няма да си пречат взаимно, може да живее в жилището.
Успех!
- ykovachev
- Активен потребител
- Мнения: 2069
- Регистриран на: 27 Сеп 2005, 12:27
Така и предполагах
Не са в добри отношения.
Това, че едната жилищна постройка не я ползват и започнала е да се руши, не е ли вратичка "детето" да я поиска, да живее там, щото след развода си остава без жилище.
В кой закон са визирани тия неща?
Чета ЗС:
Глава VI
ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ ЧУЖДА ВЕЩ
Чл.55. Вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
1. Право на ползуване
Чл.56.
(1) Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено.
(2) Ползувателят не може да отчуждава своето право.
Чл.57.
(1) Ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване.
(2) При даване на имота се съставя опис. При липса на опис предполага се, до доказване на противното, че имотът е предаден в добро състояние.
(3) Ползувателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта, които се дължат на обикновената употреба.
(4) Той е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите за застраховка, ако не е постановено или уговорено друго.
Чл.58. Ползувателят е длъжен да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността.
Чл.59.
(1) Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.
(2) Правото на ползуване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването му, ако не е установен по-кратък срок.
(3) Правото на ползуване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.
Чл.60. Сключените от ползувателя договори за наем на полски имоти остават в сила до края на текущата стопанска година, ако правото на ползуване се прекрати преди това.
Чл.61. Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползуване, ако ползувателят въпреки отправеното му предупреждение продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.
Чл.62. (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.,бр.33 от 1996 г.) Относно правото на ползване върху държавен или общински имот се прилагат разпоредбите на този раздел, освен ако в закон или в акт за учредяване на това право е предвидено друго.
А какво отношение има ЗЗД . чл.225 (1) С договора за дарение дарителят отстъпва безвъзмезно нещо на дарения, който го приема
Не са в добри отношения.
Това, че едната жилищна постройка не я ползват и започнала е да се руши, не е ли вратичка "детето" да я поиска, да живее там, щото след развода си остава без жилище.
В кой закон са визирани тия неща?
Чета ЗС:
Глава VI
ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ ЧУЖДА ВЕЩ
Чл.55. Вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
1. Право на ползуване
Чл.56.
(1) Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено.
(2) Ползувателят не може да отчуждава своето право.
Чл.57.
(1) Ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване.
(2) При даване на имота се съставя опис. При липса на опис предполага се, до доказване на противното, че имотът е предаден в добро състояние.
(3) Ползувателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта, които се дължат на обикновената употреба.
(4) Той е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите за застраховка, ако не е постановено или уговорено друго.
Чл.58. Ползувателят е длъжен да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността.
Чл.59.
(1) Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.
(2) Правото на ползуване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването му, ако не е установен по-кратък срок.
(3) Правото на ползуване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.
Чл.60. Сключените от ползувателя договори за наем на полски имоти остават в сила до края на текущата стопанска година, ако правото на ползуване се прекрати преди това.
Чл.61. Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползуване, ако ползувателят въпреки отправеното му предупреждение продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.
Чл.62. (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.,бр.33 от 1996 г.) Относно правото на ползване върху държавен или общински имот се прилагат разпоредбите на този раздел, освен ако в закон или в акт за учредяване на това право е предвидено друго.
А какво отношение има ЗЗД . чл.225 (1) С договора за дарение дарителят отстъпва безвъзмезно нещо на дарения, който го приема
- cherkezs
- Младши потребител
- Мнения: 11
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 12:46
На първо време си прочетете внимателно чл. 56, ал.1 ЗС. Вярно е, че законът е постничък, но пък не забравяйте, че е писан скоро след смъртта на Гошо Тарабата и по време на утвърждаването на култа към личността на др. Червенков, при теории, че собствеността, особено върху недвижими имоти, ще отмре с настъпването на светлия комунизъм. Има обаче достатъчно практика по това право, която много точно определя, че щом Пешо има право на ползване, той ползва вещта и туйто. Предлагам на вниманието Ви едно от безбройните решения на Върховния съд по въпроса. Не се лъжете, че като е от 1988 г., сега нещата са се променили - погледнете, че и текстът на ЗС не е променян. Съжалявам, но това е положението. А ЗЗД тук няма общо, просто на времето детето не е трябвало да се съгласява да получи по дарение имота с тази тежест. Ето Ви и текста на решението:
Решение № 660 от 28.XI.1988 г. по гр. д. № 660/88 г., IV г. о.
Съдебна практика - Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 1/1989 г.
чл. 32, ал. 2,
чл. 56 ЗС
Когато собственикът на недвижим имот учреди другиму право на ползуване върху имота, а след това прехвърли правото на собственост на трето лице, последното не придобива право да го ползува, както и да иска преразпределение на постановения преди това начин на ползуване.
----------------------------
К. районен съд с решение от 4.II.1988 г. по гр. д. № 1/88 г. прекратил производството по делото по иска предявен на основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползуването на парцел VII-3499, кв. 336 по плана на гр. К. между Г. В. Г. и А. и Е. И. и отхвърлил иска, предявен от Г. Б. Г. против Е. Г. К. за премахване на уличната инсталация за оттичане на дъждовната вода, построена в жилищната сграда на Е. Г. И.
С решение от 28.III.1988 г. по гр. д. 189/88 г., К. окръжен съд оставил в сила решението на районния съд.
Председателят на Върховния съд на НРБ, на основание чл. 225 ГПК е направил предложение да бъдат отменени решенията на районния и окръжен съд в частта им, с която производството по делото е прекратено досежно предявеният иск на основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Върховният съд на НРБ, IV г. о., като разгледа предложението и служебно провери правилността на решенията в частта им, с която производството по делото е прекратено досежно искът предявен на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, намери предложението неоснователно.
Искът е за разпределяне ползуването на парцел VII-3499 в кв. 336 по плана на гр. К., с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Прието е по делото, че праводателите на ищеца са били запазили правото на ползуване върху парцела, а спора за разпределяне ползуването му на основание чл. 32, ал. 2 ЗС между тях и ответниците бил разрешен с влязло в сила решение. Съгласно разпоредбите на чл. 224, ал. 1 ГПК спора не е могъл да бъде пререшаван по настоящето дело. На основание чл. 224, ал. 2 ГПК производството по делото е прекратено.
Изводите на съда са обосновани, законосъобразни и направени при спазване на процесуалните правила.
Собствеността е вещно право от категорията на абсолютните. Носителят на това право може да иска от всички останали лица да се въздържат от каквито и да било действия върху вещта. Освен това носителят му може да извършва всички действия върху собствената си вещ, освен онези, за които съществува забрана.
Правото на собственост е субективно вещно право, по силата на което носителят му има право да владее, да се разпорежда и да ползува вещта.
Правото на владение е признатата от закона възможност на собственика да упражнява фактическа власт - фактически действия върху вещта, без за това да е налице предварителното съгласие на друго лице или орган. Принадлежи само на собственика на вещта и само той може да го прехвърля или отстъпва на други лица. Придобива се и се загубва с придобиването и изгубването на правото на собственост. Различава се от владението, което е едно фактическо състояние, упражнявано върху вещта и което може да бъде упражнявано, както от собственика на вещта лично или посредством друго лице, така и от всяко трето лице. То може да бъде защитено от собственика на вещта с иск за собственост - чл. 108 ЗС, или с иск за нарушено владение - чл. 76 ЗС.
Правото на разпореждане включва в себе си физическо (фактическо) и правно разпореждане с вещта. Носителят му може физически да се разпореди с вещта - да я изконсумира, да я унищожи, да я измени, когато това е възможно, да я изостави и да не се интересува от нея и пр. Той може да извърши и правно разпореждане с нея - да прехвърли правото си на собственост върху друго лице, да учреди върху вещта в полза на трети лица ограничени вещни права - чл. 56 - 67 ЗС. Правното разпореждане е най-силното въздействие върху вещта. То води до изгубване на правото на собственост или до ограничаването му. Затова за извършването му е необходимо носителят му да се дееспособен и да бъде извършено в специална писмена форма, а когато то се извършва чрез трето лице, последното да е специално упълномощено за извършване на това разпоредително действие.
Правото на ползуване е правната възможност за собственика да ползува вещта съгласно нейното предназначение и да получава добивите от нея. Това той може да извършва сам или чрез другиго. Това си право собственикът може да прехвърли на трети лица, като им учреди по надлежния ред ограниченото вещно право на ползуване - чл. 56 и сл. ЗС. Ако учреди върху вещта си ограниченото право на ползуване, собственикът е лишен от всякаква възможност да я ползува. В тези случаи собствеността е гола и собственикът й може да извършва всички разпоредителни действия, включително и да прехвърля владението върху вещта на трети лица с изключение на правото на ползуването.
Право на ползуване може да бъде учредено и когато, собственикът на вещта по съответния ред и в съответната форма - нотариална, прехвърли правото на собственост и владение на трето лице, а за себе си запази правото на ползуване. Правото на ползуване може да бъде защитавано включително и с иска заведен на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, при съсобствена вещ. Когато такъв иск бъде разрешен с влязло в сила решение между съсобствениците, същият иск не може съгласно разпоредбите на чл. 224 ГПК да бъде пререшаван повторно между голия собственик, правоприемника на единия от съсобствениците с останалите съсобственици. Голият собственик не е носител на правото на ползуване. Това право е запазено за бившия собственик - праводателя, а спора за разпределение ползуването на вещта на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разрешен и не може съгласно чл. 224 ГПК да бъде пререшаван повторно в лицето на правоприемника - гол собственик, независимо че има промяна в носителите на правото на собственост. За да има промяна на фактическата обстановка, при която е извършено разпределение на ползуването на съсобствената вещ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е необходимо да има промяна не само в носителя на правото на собственост и владение, но и в носителя на правото на ползуване на съсобствената вещ. Ако такава промяна няма, не е налице промяна във фактическата обстановка, при която е извършено разпределение ползуването на съсобствената вещ и няма основание за разпределение на ползуването на съсобствената вещ.
С влязло в сила решение по гр. д. № 538/87 г. СОС, на основание чл. 32 ЗС е било разпределено ползуването на процесното дворно място между ответниците А. и Е. Г. и Е. Н. И. и Б. Г. И. Последните след влизане в сила на решението са прехвърлили правото си на собственост от съсобствената вещ на ищеца Г. Б. Г., като са си запазили правото на ползуване върху вещта. Въз основа на промяната в съсобствеността на процесното дворно място ищецът е предявил иск на основание чл. 32, ал. 2 ЗС за преразпределяне ползуването на мястото, предмет на настоящето гр. д. № 1/88 г. на КРС. На основание чл. 224 ГПК правилно производството по делото е било прекратено. Правото на ползуване върху мястото не е било прехвърляно от Е. Т. И. и Б. Г. И. върху ищеца, а спорът за него между праводателите на ищеца и ответниците по настоящето дело - ответниците А. и Е. Г. е вече разрешен с влязлото в сила решение, постановено по посоченото гражданско дело и не може съгласно разпоредбите на чл. 224 ГПК да бъде пререшаван. Правилно на това основание производството по делото е било прекратено.
Искът е бил недопустим. Производството по делото е трябвало да се прекрати с определение, а не с решение (Р. № 104 от 1967 г. ОСГК). Вместо с определение, съдът е прекратил производството по делото с решение. Допуснато е нарушение на процесуалните правила, но то е несъществено. Решението има силата и значението на определение за прекратяване на производството по делото и произвежда действието, което би произвело и определението за прекратяване производството по същото дело. Това нарушение не е основание за отменяване по реда на надзора на влезлите в сила решения.
Решение № 660 от 28.XI.1988 г. по гр. д. № 660/88 г., IV г. о.
Съдебна практика - Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 1/1989 г.
чл. 32, ал. 2,
чл. 56 ЗС
Когато собственикът на недвижим имот учреди другиму право на ползуване върху имота, а след това прехвърли правото на собственост на трето лице, последното не придобива право да го ползува, както и да иска преразпределение на постановения преди това начин на ползуване.
----------------------------
К. районен съд с решение от 4.II.1988 г. по гр. д. № 1/88 г. прекратил производството по делото по иска предявен на основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползуването на парцел VII-3499, кв. 336 по плана на гр. К. между Г. В. Г. и А. и Е. И. и отхвърлил иска, предявен от Г. Б. Г. против Е. Г. К. за премахване на уличната инсталация за оттичане на дъждовната вода, построена в жилищната сграда на Е. Г. И.
С решение от 28.III.1988 г. по гр. д. 189/88 г., К. окръжен съд оставил в сила решението на районния съд.
Председателят на Върховния съд на НРБ, на основание чл. 225 ГПК е направил предложение да бъдат отменени решенията на районния и окръжен съд в частта им, с която производството по делото е прекратено досежно предявеният иск на основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Върховният съд на НРБ, IV г. о., като разгледа предложението и служебно провери правилността на решенията в частта им, с която производството по делото е прекратено досежно искът предявен на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, намери предложението неоснователно.
Искът е за разпределяне ползуването на парцел VII-3499 в кв. 336 по плана на гр. К., с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Прието е по делото, че праводателите на ищеца са били запазили правото на ползуване върху парцела, а спора за разпределяне ползуването му на основание чл. 32, ал. 2 ЗС между тях и ответниците бил разрешен с влязло в сила решение. Съгласно разпоредбите на чл. 224, ал. 1 ГПК спора не е могъл да бъде пререшаван по настоящето дело. На основание чл. 224, ал. 2 ГПК производството по делото е прекратено.
Изводите на съда са обосновани, законосъобразни и направени при спазване на процесуалните правила.
Собствеността е вещно право от категорията на абсолютните. Носителят на това право може да иска от всички останали лица да се въздържат от каквито и да било действия върху вещта. Освен това носителят му може да извършва всички действия върху собствената си вещ, освен онези, за които съществува забрана.
Правото на собственост е субективно вещно право, по силата на което носителят му има право да владее, да се разпорежда и да ползува вещта.
Правото на владение е признатата от закона възможност на собственика да упражнява фактическа власт - фактически действия върху вещта, без за това да е налице предварителното съгласие на друго лице или орган. Принадлежи само на собственика на вещта и само той може да го прехвърля или отстъпва на други лица. Придобива се и се загубва с придобиването и изгубването на правото на собственост. Различава се от владението, което е едно фактическо състояние, упражнявано върху вещта и което може да бъде упражнявано, както от собственика на вещта лично или посредством друго лице, така и от всяко трето лице. То може да бъде защитено от собственика на вещта с иск за собственост - чл. 108 ЗС, или с иск за нарушено владение - чл. 76 ЗС.
Правото на разпореждане включва в себе си физическо (фактическо) и правно разпореждане с вещта. Носителят му може физически да се разпореди с вещта - да я изконсумира, да я унищожи, да я измени, когато това е възможно, да я изостави и да не се интересува от нея и пр. Той може да извърши и правно разпореждане с нея - да прехвърли правото си на собственост върху друго лице, да учреди върху вещта в полза на трети лица ограничени вещни права - чл. 56 - 67 ЗС. Правното разпореждане е най-силното въздействие върху вещта. То води до изгубване на правото на собственост или до ограничаването му. Затова за извършването му е необходимо носителят му да се дееспособен и да бъде извършено в специална писмена форма, а когато то се извършва чрез трето лице, последното да е специално упълномощено за извършване на това разпоредително действие.
Правото на ползуване е правната възможност за собственика да ползува вещта съгласно нейното предназначение и да получава добивите от нея. Това той може да извършва сам или чрез другиго. Това си право собственикът може да прехвърли на трети лица, като им учреди по надлежния ред ограниченото вещно право на ползуване - чл. 56 и сл. ЗС. Ако учреди върху вещта си ограниченото право на ползуване, собственикът е лишен от всякаква възможност да я ползува. В тези случаи собствеността е гола и собственикът й може да извършва всички разпоредителни действия, включително и да прехвърля владението върху вещта на трети лица с изключение на правото на ползуването.
Право на ползуване може да бъде учредено и когато, собственикът на вещта по съответния ред и в съответната форма - нотариална, прехвърли правото на собственост и владение на трето лице, а за себе си запази правото на ползуване. Правото на ползуване може да бъде защитавано включително и с иска заведен на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, при съсобствена вещ. Когато такъв иск бъде разрешен с влязло в сила решение между съсобствениците, същият иск не може съгласно разпоредбите на чл. 224 ГПК да бъде пререшаван повторно между голия собственик, правоприемника на единия от съсобствениците с останалите съсобственици. Голият собственик не е носител на правото на ползуване. Това право е запазено за бившия собственик - праводателя, а спора за разпределение ползуването на вещта на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разрешен и не може съгласно чл. 224 ГПК да бъде пререшаван повторно в лицето на правоприемника - гол собственик, независимо че има промяна в носителите на правото на собственост. За да има промяна на фактическата обстановка, при която е извършено разпределение на ползуването на съсобствената вещ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е необходимо да има промяна не само в носителя на правото на собственост и владение, но и в носителя на правото на ползуване на съсобствената вещ. Ако такава промяна няма, не е налице промяна във фактическата обстановка, при която е извършено разпределение ползуването на съсобствената вещ и няма основание за разпределение на ползуването на съсобствената вещ.
С влязло в сила решение по гр. д. № 538/87 г. СОС, на основание чл. 32 ЗС е било разпределено ползуването на процесното дворно място между ответниците А. и Е. Г. и Е. Н. И. и Б. Г. И. Последните след влизане в сила на решението са прехвърлили правото си на собственост от съсобствената вещ на ищеца Г. Б. Г., като са си запазили правото на ползуване върху вещта. Въз основа на промяната в съсобствеността на процесното дворно място ищецът е предявил иск на основание чл. 32, ал. 2 ЗС за преразпределяне ползуването на мястото, предмет на настоящето гр. д. № 1/88 г. на КРС. На основание чл. 224 ГПК правилно производството по делото е било прекратено. Правото на ползуване върху мястото не е било прехвърляно от Е. Т. И. и Б. Г. И. върху ищеца, а спорът за него между праводателите на ищеца и ответниците по настоящето дело - ответниците А. и Е. Г. е вече разрешен с влязлото в сила решение, постановено по посоченото гражданско дело и не може съгласно разпоредбите на чл. 224 ГПК да бъде пререшаван. Правилно на това основание производството по делото е било прекратено.
Искът е бил недопустим. Производството по делото е трябвало да се прекрати с определение, а не с решение (Р. № 104 от 1967 г. ОСГК). Вместо с определение, съдът е прекратил производството по делото с решение. Допуснато е нарушение на процесуалните правила, но то е несъществено. Решението има силата и значението на определение за прекратяване на производството по делото и произвежда действието, което би произвело и определението за прекратяване производството по същото дело. Това нарушение не е основание за отменяване по реда на надзора на влезлите в сила решения.
- ykovachev
- Активен потребител
- Мнения: 2069
- Регистриран на: 27 Сеп 2005, 12:27
Ясно ми е, че е гола собственост.
Питането ми е по скоро за съдебната практика.
В такива случаи като посочения от мен как се е процедирало ...
Примерите дадени от Вас визират преди всичко взаимоотношения на съсобственици и чл.32 от ЗС.
Чл.56.
(1) Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено
А това, че едната жилищна постройка е превърната в склад, барака, работилница, занемарена е и се руши, може ли собственика да предяви иск да я ползва за жилище, като остави родителите си да живеят необезпокоявано в другата сграда и да си ползват градината, кокошарника, гаража ...
Питането ми е по скоро за съдебната практика.
В такива случаи като посочения от мен как се е процедирало ...
Примерите дадени от Вас визират преди всичко взаимоотношения на съсобственици и чл.32 от ЗС.
Чл.56.
(1) Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено
А това, че едната жилищна постройка е превърната в склад, барака, работилница, занемарена е и се руши, може ли собственика да предяви иск да я ползва за жилище, като остави родителите си да живеят необезпокоявано в другата сграда и да си ползват градината, кокошарника, гаража ...
- cherkezs
- Младши потребител
- Мнения: 11
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 12:46
Търсил съм практика по 61 ЗС, но няма. Май нищо такова не е стигало до върховен съд. Или просто не са водени такива дела. След много търсене седнах и си заведох такова дело, сега чакам решение на първа инстанция.
- d_d
- Потребител
- Мнения: 497
- Регистриран на: 07 Май 2006, 13:07
Re: Отстъпеното право на ползване ограничава ли собственика
cherkezs написа:Ограничава ли собстеника на жилище да го ползва, ако е предоставено правото на ползване друг?
Родители правят дарение на единственото си дете недвижимата си собственост (дворно място с две жилищни постройки, гараж и други пристройки) с условието да го ползват двамата или по отделно до тяхната смърт.
Детето (пълноленто) може ли да ползва тази си собственност (да живее там)?
Детето (след развода си) остава с тази единствана собственост.
iZVINETE- NO TUK NE STAVA LI DUMA ZA DARENIE S TEJEST POLZUVANE? IMA RAZLIKA MEJDU PRAVO NA POLZUVANE KATO OGRANICHENO VESTNO PRAVO I TEJESTTA POLZUVANE, KATO NAI CHESTO SRESTAN MODALITET PRI DARENIETO. STE SE OPITAM DA POROVQ PO-VAPROSA , NO MI SE STRUVA CHE REJIMAT E RAZLICHEN!!!
- dolly
- Младши потребител
- Мнения: 60
- Регистриран на: 21 Фев 2006, 22:29
Re: Отстъпеното право на ползване ограничава ли собственика
dolly написа:cherkezs написа:Ограничава ли собстеника на жилище да го ползва, ако е предоставено правото на ползване друг?
Родители правят дарение на единственото си дете недвижимата си собственост (дворно място с две жилищни постройки, гараж и други пристройки) с условието да го ползват двамата или по отделно до тяхната смърт.
Детето (пълноленто) може ли да ползва тази си собственност (да живее там)?
Детето (след развода си) остава с тази единствана собственост.
iZVINETE- NO TUK NE STAVA LI DUMA ZA DARENIE S TEJEST POLZUVANE? IMA RAZLIKA MEJDU PRAVO NA POLZUVANE KATO OGRANICHENO VESTNO PRAVO I TEJESTTA POLZUVANE, KATO NAI CHESTO SRESTAN MODALITET PRI DARENIETO. STE SE OPITAM DA POROVQ PO-VAPROSA , NO MI SE STRUVA CHE REJIMAT E RAZLICHEN!!!
MOLQ DA UTOCNITE VIDA NA DOGOVORA S KOITO E PREHVARLEN IMOTA KAKTO I ESTEETVOTO NA ZADALJENIETO! PO PRINCIP DARENIETO E EDNOSRANEN DOGOVOR I POLZUVANETO ZA KOETO GOVORITE NE BI SLEDVALO DA E OGR. VESTNO PRAVO, A TEJEST- "OSOBENO OBLIGACIONNO ZADALJENIE', DORI NE I ZADALJENIE, a klauza s koqto se promenq standartnoto desitvie na sdelkata. Dokato Pravoto na polzuvane e nesto savsm razlichno i obiknoveno se zapazva ot sobstvenika pri dvustranni dogovori za prehvarlqne na sobstvenost. Rejimat e razlichen, resp.- povedenie na zaint. strana.
- dolly
- Младши потребител
- Мнения: 60
- Регистриран на: 21 Фев 2006, 22:29
Вижте, при натрупания си опит мога да Ви кажа, че досега никъде не съм срещал нещо като право на ползване, оформено като модалитет при дарение, щото това е пълно бля-бля. Просто няма смисъл да се пише. Вижте в нотариалния акт за дарението какво е написано и ако има изразче като "дарителите си запазват пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване", оставете тая диря има ли вещна тежест или не.
Второ - пуснах Ви принципно едно решение, за да видите как се гледа в теорията и практиката на това пусто вещно право на ползване. Моля Ви, не ме карайте да ровя съдебна практика с часове, само за да угодя на щението Ви да намеря казус баш такъв като Вашия, щото и аз трябва да работя. Четете принципните текстове в решението, не се хващайте за какво точно е спорът.
Трето - идеята за потенциален иск по 61 ЗС си заслужава да се обмисли. Ама това не става по интернет, а като отидете да си поговорите с адвокат. Не е чак толкова скъпо - говоря за устна консултация.
Четвърто - не виждам какво друго да добавя и мисля да не вземам повече участие по темата.
Желая Ви здраве и успех!
Второ - пуснах Ви принципно едно решение, за да видите как се гледа в теорията и практиката на това пусто вещно право на ползване. Моля Ви, не ме карайте да ровя съдебна практика с часове, само за да угодя на щението Ви да намеря казус баш такъв като Вашия, щото и аз трябва да работя. Четете принципните текстове в решението, не се хващайте за какво точно е спорът.
Трето - идеята за потенциален иск по 61 ЗС си заслужава да се обмисли. Ама това не става по интернет, а като отидете да си поговорите с адвокат. Не е чак толкова скъпо - говоря за устна консултация.
Четвърто - не виждам какво друго да добавя и мисля да не вземам повече участие по темата.
Желая Ви здраве и успех!
- ykovachev
- Активен потребител
- Мнения: 2069
- Регистриран на: 27 Сеп 2005, 12:27
ykovachev написа:Вижте, при натрупания си опит мога да Ви кажа, че досега никъде не съм срещал нещо като право на ползване, оформено като модалитет при дарение, щото това е пълно бля-бля. Просто няма смисъл да се пише. Вижте в нотариалния акт за дарението какво е написано и ако има изразче като "дарителите си запазват пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване", оставете тая диря има ли вещна тежест или не.
Второ - пуснах Ви принципно едно решение, за да видите как се гледа в теорията и практиката на това пусто вещно право на ползване. Моля Ви, не ме карайте да ровя съдебна практика с часове, само за да угодя на щението Ви да намеря казус баш такъв като Вашия, щото и аз трябва да работя. Четете принципните текстове в решението, не се хващайте за какво точно е спорът.
Трето - идеята за потенциален иск по 61 ЗС си заслужава да се обмисли. Ама това не става по интернет, а като отидете да си поговорите с адвокат. Не е чак толкова скъпо - говоря за устна консултация.
Четвърто - не виждам какво друго да добавя и мисля да не вземам повече участие по темата.
Желая Ви здраве и успех!
AMI KOLEGA NQMA DA STRESTNESH I ZANAPRED PRAVO NA POLZUVANE UCHREDENO S DOGOVOR ZA DARENIE.!!! IZVINQVAI, NO CHETESH LI ISOBSTO KAKVO PISHA, ILI ZA TEB DARENIETO I DOGOVORAT SRESTU IZRDRAJKA I GLEDANE , EDOSTRANEN I DVUSTRANEN, MODALITET I PRAVO NA POLZUVANE SA EDNO I SASTO?????
Horata obiknoveno narichat darenie vsichko, koeto polucvat bez da plastat ....a dali ima nasrestna prestaciq nie moje samo da si gadaem....
Ako e darenie s tejest da se polzuva, zasto pak trqbva na klienta da mu vgorchavame jivota , kogato iska na svoi red da otchudava...ili spored vas modalitet i vestno pravo sa zastiteni i ogr. pravoto na sobstvenost po edin i sasti nachin???????
- dolly
- Младши потребител
- Мнения: 60
- Регистриран на: 21 Фев 2006, 22:29
dolly написа:ykovachev написа:Вижте, при натрупания си опит мога да Ви кажа, че досега никъде не съм срещал нещо като право на ползване, оформено като модалитет при дарение, щото това е пълно бля-бля. Просто няма смисъл да се пише. Вижте в нотариалния акт за дарението какво е написано и ако има изразче като "дарителите си запазват пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване", оставете тая диря има ли вещна тежест или не.
Второ - пуснах Ви принципно едно решение, за да видите как се гледа в теорията и практиката на това пусто вещно право на ползване. Моля Ви, не ме карайте да ровя съдебна практика с часове, само за да угодя на щението Ви да намеря казус баш такъв като Вашия, щото и аз трябва да работя. Четете принципните текстове в решението, не се хващайте за какво точно е спорът.
Трето - идеята за потенциален иск по 61 ЗС си заслужава да се обмисли. Ама това не става по интернет, а като отидете да си поговорите с адвокат. Не е чак толкова скъпо - говоря за устна консултация.
Четвърто - не виждам какво друго да добавя и мисля да не вземам повече участие по темата.
Желая Ви здраве и успех!
AMI KOLEGA NQMA DA STRESTNESH I ZANAPRED PRAVO NA POLZUVANE UCHREDENO S DOGOVOR ZA DARENIE.!!! IZVINQVAI, NO CHETESH LI ISOBSTO KAKVO PISHA, ILI ZA TEB DARENIETO I DOGOVORAT SRESTU IZRDRAJKA I GLEDANE , EDOSTRANEN I DVUSTRANEN, MODALITET I PRAVO NA POLZUVANE SA EDNO I SASTO?????
Horata obiknoveno narichat darenie vsichko, koeto polucvat bez da plastat ....a dali ima nasrestna prestaciq nie moje samo da si gadaem....
Ako e darenie s tejest da se polzuva, zasto pak trqbva na klienta da mu vgorchavame jivota , kogato iska na svoi red da otchudava...ili spored vas modalitet i vestno pravo sa zastiteni i ogr. pravoto na sobstvenost po edin i sasti nachin???????
HUVABO- MOE DA SA DARILI I GOLATA SOBSTVENOST - NO NEKA DA SME SIGURNI.
Izvinete me, ne iskam da Vi zasqgam kakto Vie se opitvate, (CHE BLQ BLQ)no VIE na SAMOTEK I KONVEIRN LI RABOTITE? I bez SADEBNA praktika? Ne vijdam prichina da se zaqjdate - pri polojenie, chE az ne go praveh do momenta...ot tuk klienti trudno se namirat....no pone neka si opresnqvame znaniqta i da si uprajnqvame mozacite v ramkite na dobriq ton...moje da sporime bez ogranivheniq, no da se obijdame? - Ne vijdam smisal.
- dolly
- Младши потребител
- Мнения: 60
- Регистриран на: 21 Фев 2006, 22:29
dolly написа:ykovachev написа:Вижте, при натрупания си опит мога да Ви кажа, че досега никъде не съм срещал нещо като право на ползване, оформено като модалитет при дарение, щото това е пълно бля-бля. Просто няма смисъл да се пише. Вижте в нотариалния акт за дарението какво е написано и ако има изразче като "дарителите си запазват пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване", оставете тая диря има ли вещна тежест или не.
Второ - пуснах Ви принципно едно решение, за да видите как се гледа в теорията и практиката на това пусто вещно право на ползване. Моля Ви, не ме карайте да ровя съдебна практика с часове, само за да угодя на щението Ви да намеря казус баш такъв като Вашия, щото и аз трябва да работя. Четете принципните текстове в решението, не се хващайте за какво точно е спорът.
Трето - идеята за потенциален иск по 61 ЗС си заслужава да се обмисли. Ама това не става по интернет, а като отидете да си поговорите с адвокат. Не е чак толкова скъпо - говоря за устна консултация.
Четвърто - не виждам какво друго да добавя и мисля да не вземам повече участие по темата.
Желая Ви здраве и успех!
AMI KOLEGA NQMA DA STRESTNESH I ZANAPRED PRAVO NA POLZUVANE UCHREDENO S DOGOVOR ZA DARENIE.!!! IZVINQVAI, NO CHETESH LI ISOBSTO KAKVO PISHA, ILI ZA TEB DARENIETO I DOGOVORAT SRESTU IZRDRAJKA I GLEDANE , EDOSTRANEN I DVUSTRANEN, MODALITET I PRAVO NA POLZUVANE SA EDNO I SASTO?????
Horata obiknoveno narichat darenie vsichko, koeto polucvat bez da plastat ....a dali ima nasrestna prestaciq nie moje samo da si gadaem....
Ako e darenie s tejest da se polzuva, zasto pak trqbva na klienta da mu vgorchavame jivota , kogato iska na svoi red da otchujdava bez kupuvachat da mu mranka, che ima vestni tejesti varhu imota...ili spored vas modalitet i vestno pravo sa zastiteni i ogranichavat pravoto na sobstvenost po edin i sasti nachin???????
HUVABO- MOjE DA SA DARILI I GOLATA SOBSTVENOST - NO NEKA DA SME SIGURNI.( a zapazili polzvaneto za sebe si)
Izvinete me, ne iskam da Vi zasqgam kakto Vie se opitvate, (CHE BLQ BLQ- makar tejestta da moje sasto da se zastitava s isk ako e v polza na daritelq!), no VIE na SAMOTEK I KONVEIRN LI RABOTITE? I bez SADEBNA praktika? Ne vijdam prichina da se zaqjdate - pri polojenie, chE az ne go praveh do momenta...ot tuk klienti trudno se namirat....no pone neka si opresnqvame znaniqta i da si uprajnqvame mozacite v ramkite na dobriq ton...moje da sporime bez ogranicheniq, no da se obijdame? - Ne vijdam smisal.
- dolly
- Младши потребител
- Мнения: 60
- Регистриран на: 21 Фев 2006, 22:29
а какво мислите за следната хипотеза- съдебно решение за развод дава правото на ползване на семейносот жилище на съпругата, без определен срок, като на нея присъжда и родителските прова н едното от общо 3 малолетни деца. ДЪлЖИ лИ СЪПрУГАТА ОбЕЗЩЕТЕНИЕ ПО чл.32 ЗС НА СЪПрУГА, че е лишен от ползването на неговата си 182 идеална част, как мислите, щото касационният съд казва, че дължи???
- ralitsa
- Потребител
- Мнения: 353
- Регистриран на: 07 Апр 2004, 16:10
Re: Отстъпеното право на ползване ограничава ли собственика
dolly написа:cherkezs написа:Ограничава ли собстеника на жилище да го ползва, ако е предоставено правото на ползване на друг?
Родители правят дарение на единственото си дете недвижимата си собственост (дворно място с две жилищни постройки, гараж и други пристройки) с условието да го ползват двамата или по отделно до тяхната смърт.
MOLQ DA UTOCNITE VIDA NA DOGOVORA S KOITO E PREHVARLEN IMOTA KAKTO I ESTEETVOTO NA ZADALJENIETO! PO PRINCIP DARENIETO E EDNOSRANEN DOGOVOR I POLZUVANETO ZA KOETO GOVORITE NE BI SLEDVALO DA E OGR. VESTNO PRAVO, A TEJEST- "OSOBENO OBLIGACIONNO ZADALJENIE', DORI NE I ZADALJENIE, a klauza s koqto se promenq standartnoto desitvie na sdelkata. Dokato Pravoto na polzuvane e nesto savsm razlichno i obiknoveno se zapazva ot sobstvenika pri dvustranni dogovori za prehvarlqne na sobstvenost. Rejimat e razlichen, resp.- povedenie na zaint. strana.
Имота е принадлежал на дядото . Има две жилищни постройки. Дядото и бабата живеят в едната, а в другата синът им с жена си. Дядото и бабата се грижат за внучето си. Дядото решава да прескочи сина си и дарява на внучето си имота.
Внучето се омъжва и отива да живее при съпруга си в къщата на неговите родители. Но след време държавата събаря къщата и обещетява собствениците с апартамети. Но за да "вземат" полагащия им се апартамент, внучето трябва да се осводи от притежавана собственост (по Тошово време не може да имаш две жилища). Тя прехвърля (дарява) дядовия си имот на баща си.(Дядото и бабата са вече покойници)
След "демократичните" промени баща й решава да върне имота на дъщеря си (пак чрез дарение). Но в последния момент прибавя условието "да го ползват заедно и по отделно със съпругата си до смърта им".
Дъщеря им се консултира с адвокат да приеме ли дарението с тази условност. Адвоката, запознат с "добрите" взаимоотношения между нея и родителите й, които са открай време такива, я посъветва да приема, тъй като може да им дойде след време "друг акъл" и да продадат имота и тя да остане без нищо.
Наскоро жената се развежда, оставяки семейния апартамент на съпруга си, подписвайки декларация, че той уж й платил стойността на половината апартамент. (Развеждат се взаимно съгласие, децата им са големи /над 20 годишни/ и са взели хляба в ръцете си).
Но сега жената няма жилище. Трябва да живее по квартири. Майка й се дърпа да иде да живее при тях, макар и в занемарената "малка" къща, без да им пречи те си изживеят старините там, където са живяли досега.
Има ли възможност тази жена да живее в имата си, или трябва да чака смърта на двамата си родители, за да влезе във владние?
- cherkezs
- Младши потребител
- Мнения: 11
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 12:46
ykovachev написа: Ако толкова ще се задълбаваме, по-добре да иде при адвокат, да му види очите, да му плати 20-на лева, пък да видим дали колегата ще го излъже. А по интернет да си играем на решаване на даден казус откъм всичките му аспекти - това си е някаква виртуална адвокатска дейност, в която аз никога не съм се включвал и съм защитавал последователно становището, че тук трябва да се задават кратки и ясни въпроси, за да получат същите отговори. За справка - вижте мненията ми по много теми. Въпросът беше кратък и ясен, поне в началото. После се разводни. Препоръчвам (отново) на cherkezs да посети адвокат.
Наистина мислех да не се включвам отново, но този отговор беше придизвикан.
Благодаря Ви за отзоваването. Съжалявам, че моята тема предизвика разпри. Пуснах питането си тук, за да събера повече гледни точки, а не че се съмнявам да не ме излъжат (колко адвоката може да посети човек в едно населено място?)
Не зная защо се задълбават нещата
"- ама сега това дарение ли било, договор за гледане и издръжка и т.н.",
след като питането ми е кратко, но ясно.
- cherkezs
- Младши потребител
- Мнения: 11
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 12:46
ykovachev написа:Съжалявам, че задръстваме темата Ви с някакви лични обяснения и Ви се извинявам за това.
Ооо, ни най-малко ме притеснява това.
ykovachev написа:От дадената информация, продължавам да съм с впечатлението, че има запазено вещно право на ползване на дарителите.
И аз, макар и лаик в областта, така мисля
ykovachev написа: Пробвайте идеята за защита по чл. 61 ЗС. Имайте предвид, че няма закон или договор, който може абсолютно винаги да бъде буфер при влошаване на личните отношения (за жалост). Това би било нещо като перпетуум мобиле в правото.
Успех!
Още веднъж Ви благодаря за вниманието!
П.П.
Продължавам да събирам мнения.
- cherkezs
- Младши потребител
- Мнения: 11
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 12:46
Законът написа:Чл.61. Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползуване, ако ползувателят въпреки отправеното му предупреждение продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта
Как трябва да е отправено предупреждението, за да се използва като аргумент в съда?
- cherkezs
- Младши потребител
- Мнения: 11
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 12:46
Най-добре е да стане с нотариална покана, но обикновено е по-трудно да се връчи /макар че това все пак си е проблем на нотариуса и неговите служители/.
Другият по-лесен и по-евтин начин е чрез телеграма, изготвена в два екземпляра /на този, който е у Вас - с печат от пощата "вярно с оригинала/, изпратена с обратна разписка.
И по принцип това са начините за изпращане на каквито и да било покани и предупреждения, за да могат да се ползват като доказателства след това.
Другият по-лесен и по-евтин начин е чрез телеграма, изготвена в два екземпляра /на този, който е у Вас - с печат от пощата "вярно с оригинала/, изпратена с обратна разписка.
И по принцип това са начините за изпращане на каквито и да било покани и предупреждения, за да могат да се ползват като доказателства след това.
- emily_79
- Младши потребител
- Мнения: 45
- Регистриран на: 03 Ное 2006, 12:55
- Местоположение: Варна
19 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 41 госта