forum.lex.bg

Здравейте, казусът е следният: Отношенията на родителите ми не са добри, до развод най-вероятно няма да се стигне, апартамента в който живеем е предаден на баща ми чрез дарение от страна на майка му (понеже тя е собственик на апартамента, жива е), във дарението е упоменато че му прехвърля апартамента чрез гледане и евентуално някой ден когато тя почине той естествено става пряк наследник. Въпросът ми е има ли някакъв начин чрез съдействието и да се промени по някакъв начин точка във дарението или евентуално да се направи нещо друго, с което да му забрани след като той наследи апартамента да го продава, завещава или дарява на трети лица освен на мен и майка ми.

Въпросът е малко странен, но наистина му нямаме доверие с майка ми какво ще стане, когато майка му почине и той придобие пълните права върху него. Притесненията на майка ми са най-вече ако недай си боже се случи нещо с нея (вече няма брак, който да го спира), да продаде апартамента на трето лице и да ме лиши от наследство.

Благодаря!

Моля цитирайте точно какво пише в документа Ви - всъщност това дарение ли е или договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане?

via_victoria написа:Моля цитирайте точно какво пише в документа Ви - всъщност това дарение ли е или договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане?

И какво от това като ти цитира....
За фидуция да си чувала?

Извинявам се на питащата/я за горния ми коментар. Изпълнението на така поставеният въпрос не е позволено от действащото ни законодателство. Или по-точно казано, на разбираем език, не може на баща Ви да му се забрани да продава, завещава и пр., или сам той да се задължи да не извършва в бъдеще разпоредителни действия с имота. Такива действия са нищожни.

via_victoria написа:Моля цитирайте точно какво пише в документа Ви - всъщност това дарение ли е или договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане?

Въпросът е уместен, заради

във дарението е упоменато че му прехвърля апартамента чрез гледане

Мелка, ще се съгласиш, че ако е ДГИ, за каквото има оскъдни( за т`ва не се пита във форум, ама на) данни, то този имот може и да не е лична собственост.

да се направи нещо друго, с което да му забрани след като той наследи апартамента да го продава, завещава или дарява на трети лица освен на мен и майка ми.

Това просто го пропускам, защото първо- Мелка е права, ако фактите говорят за чисто дарение( което също може да се отмени), и защото смятам, че при все да не ви знам историята, на този човек дължите уважение.

Поли, това, че НЕ Е лична соб-ст на бащата е повече от сигурно. Въобще не съм се пънала да давам отговор на въпроса по една единствена причина - "загрижеността" на питащата/я относно "съдбата" на този имот. Считам въпросът й/му за неморален.
В голяма част от случаите младите хората считат, че придобитото от родителите им имущество им се дължи във всички случаи. А не е точно така. Въпросът е, дали са заслужили да го получат.... дали по наследство или чрез другите способи за прехвърляне приживе на собственост върху чуждо за тях имущество.

Вижте, не е казано че ще се прави нещо извън закона... , ако ще става подобно нещо ще е със знанието на не кой да е а собствената му майка, със нейно съдействие. Нито знаете отношенията ни, нито може да прецените дали апартамента се заслужава от мен... Въпросът е има ли някакъв законен начин чрез съдействието на собственика на имуществото да се направи някаква подобна застраховка спрямо трето лице.

[/quote]
Това просто го пропускам, защото първо- Мелка е права, ако фактите говорят за чисто дарение( което също може да се отмени), и защото смятам, че при все да не ви знам историята, на този човек дължите уважение.[/quote]

Дължим, точно заради това никъде не съм споменал че искам да отнема на някой покрива над главата, а ако той иска да изхвърли детето си на улицата, не защото не го заслужава, а защото е преценил че може да го прехвърли на любовницата си примерно... , тогава вече не знам кой на кой ще дължи уважение.... Моля ви, ако има подобен вариант, кажете, ще дам още информация ако е необходима. Разберете че щом съм я докарал до тук вече му нямам доверие. Ако не бяха в брак с майка ми, ако майка му я нямаше, можеше да ни изрита още сега, брака спасява положението. Нищо подобно не се е случило още слава богу, но както споменах, вече във някаква степен съм изгубил доверието си в него.

Ако не бяха в брак с майка ми, ако майка му я нямаше, можеше да ни изрита още сега, брака спасява положението.

Това е оста, около която ще се правят изводи, НО само като се прегледа договора, сключен във форма на нот.акт, с който баба ви е прехвърлила собствеността си - възможни са два варианта:
1. Дарение - този договор се отменява при наличие на предпоставките в чл.227 ЗЗД.
2. Договор за издръжка и гледане - той е възмезден, и ако е сключен по време на брака м/у майка ви и баща ви, то същият е придобит в режим на СИО и НЕ Е изключителна собственост на баща ви. Този договор също може да се развали при неизпълнение от страна на приобретателя по него.
Горното са разсъждения за правни възможности да се прекрати (условно казано) същесвуващото положение. Това е деликатна материя. Не ви е нужна само посока на действие, а обстоен анализ с оглед целените последици от евентуално разваляне/отмяна на сделката, с които вие твърдите, че баща ви е придобил собственост.

Навярно вече ви стана ясно, че не можете да получите еднозначен отговор на поставения въпрос. Колкото и подробности да изложите тук - "съвети по същество" все някой от списващите тук ще се намери да ви даде.
За целта е нужно да се срещнете с адвокат.

Това, което колегите по-горе се опитват да Ви обяснят е, че апартаментът НЕ Е лична собственост на баща Ви, ако му е "прехвърлен" срещу задължение за гледане и издръжка по време на брака между майка Ви и баща Ви. Апартаментът е в т.нар. режим на семейна имуществена общност, т.е. жилището принадлежи на тях двамата. Никой обаче не може за задължи баща Ви да не прави това или онова с неговата част при евнетуален развод между родителите Ви.

Това, което се опитват колегите по-горе да обяснят, е че нещата са поправими приживе( според мен никой не престира на прехвърлителят), не и по начинът, който търси питащия разбира се, с дейното съдебно участие на бабата, която трябва да се "обърне против собствената си плът", заради снахата, примерно.
А, това... , пак според мен, няма да го бъде, но все пак да питат бабата.

Отделно, и да е ДГИ, след кончината и ще има сливане длъжник-кредитор, а като единствен наследник ( ако е такъв) отново има полезни ходове. Както и да го гледаме- дарение, ДГИ, бащата, според зависи обстоятелствата, след смъртта на бабата е все в изгодна позиция.

quote="unknownfucker"]Дължим, точно заради това никъде не съм споменал че искам да отнема на някой покрива над главата, а ако той иска да изхвърли детето си на улицата, не защото не го заслужава, а защото е преценил че може да го прехвърли на любовницата си примерно... , тогава вече не знам кой на кой ще дължи уважение.... Моля ви, ако има подобен вариант, кажете, ще дам още информация ако е необходима. Разберете че щом съм я докарал до тук вече му нямам доверие. Ако не бяха в брак с майка ми, ако майка му я нямаше, можеше да ни изрита още сега, брака спасява положението. Нищо подобно не се е случило още слава богу, но както споменах, вече във някаква степен съм изгубил доверието си в него.[/quote]
unknownfucker, ако позволите един личен въпрос- пълнолетен ли сте?

) На толкова еднопосочна и почти едновременна мисъл не бях попадала скоро