forum.lex.bg

Допустимо ли е длъжника да изплати дълга си в деня на постановление за възлагане в/у ипотекиран недв. имот и след 6 месеца постановлението да бъде отменено по Чл.330?

Чл. 348.(1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) javascript:emoticon(':?:')


Ако до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на държавния или частния съдебен изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях, държавният или частният съдебен изпълнител спира изпълнението.


(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец.

Според мен,ал.1 се отнася за всички субекти/ физически лица и юридически лица/ БЕЗ "Едноличният търговец" .Логиката на законодателя , може би ,че ЕТ - не се знае какво е........Както и в семейното право,наследственото и .къде ли не.....правната фигура на ЕТ създаде разнообразна съдебна практика и усложнения.Хем е физическо лице,хем собствеността му е Семейна имуществена общност , хем показва белези на юридическо лице.
Абе с една дума когато си ЕТ- ти............ майката до девето коляно....

В самия ден на възлагането не би трябвало да може според мен, защото от този ден нататък имотът е възложен, т.е. станал е собственост на купувача. Последващото плащане не може да опорочи възлагането. А ми се струва, че плащане в деня на възлагането е по-скоро последващо. Нали от същия ден се смята, че купувачът е придобил собствеността.
Освен ако сравняваме например часовете на извършване на всяко от действията?
Естествено, може и да греша.

Текстът, който си цитирал, май няма общо с въпроса. Може би искаш да направиш някаква аналогия с думите "до деня, предхождащ деня на проданта", но разликата е, че в случаите на чл. 348 плащаш само една малка част от сумата. Нормално е плащането на една част да има за длъжника по-малко благоприятни последици (и повече ограничения), отколкото плащането на цялата.
И все пак мисля, че не е постъпил правилно съдебният изпълнител.

Каква е логиката на ал.3 - защо длъжника, чиито апартамент е ипотекиран не може да се ползва от правото да заплати 30% от дълга , а останалото на 7 равни вноски?