Придобиване по чл.79ал.2 ЗС + чл.82 ЗС

[Иван]

Казуса е следния:
Наследниците на Х по съребрена линия за подали молба до Поземлена комисия за реституция. Молбата е уважения, и през 1996г ПК издава решение за възстановяване на собствеността на наследниците на Х.
През 2005г се явява лицето А, което депозира препис от съдебно решение за осиновяване от Х. Това осиновяване не е било вписано в регистрите на ГРАО.
Сега А ще води дело срещу наследниците по чл.108 ЗС.
Въпроса е: ако тези наследници са продали реституираните имоти преди завеждане на исковата молба и вписването й, и в полза на новия купувач не е изтекла придобивна давност 5 години по чл.79 ал.2 ЗС, а примерно само два дни, може ли той да противопостави възражение, че присъединява към своето владение владението на праводателя си, което към 2005г е вече 9години.

[Гост]

1./ Защо искът по чл.108 ЗС ще бъде предявен срещу наследниците, ако те вече са отчуждили имота?

2./ Спорно е дали решението на Поземлената комисия легитимира наследниците като добросъвестни или недобросъвестни владелци. Ако е второто - 9 години не стигат, дори и да се приеме присъединяване на владението

[Фори]

Защо не. Решението на поземлената комисия си е годно основание за добросъвестно владение равностойно на Н.А., след като решението замества Н.А. и такъв не е необходимо да се вади.

[Иван]

1.Искът ще се заведе срещу наследниците, защото те към настоящия момент са собственици. Въпроса ми е зададен под условие, че има прехвърлителна сделка в един бъдещ момент, преди да си заведа исковата молба

2.Щом въпросът дали решението на ПК е основание по чл.79, е спорен, то тогава съдебното производство ще покаже резултата от спора.
Според мен това решение не е основание по чл.79 ал.2 ЗС. Защото то има конститутивен ефект, съгласно ТРОСГК№1/1997г. Тоест то поражда правни последици непосредствено в сферата на наследниците, които са се легитимирали като правоимащи лица по чл.10 ЗСПЗЗ. Липсва праводаване, липсва правоприемство, липсва прехвърляне на права. Налице е директното им пораждане в патримониума на наследника. А владението е добросъвестно, когато има прехвърляне на права. Именно тогава приобретателят не знае, че праводателят му е собственик, и затова е добросъвестен.

[Гост]

Аз също считам, че решението на ПК легитимира титуляра като добросъвестен владелец.
Просто предупреждавам, че има и друго становище и друго тълкуване на конститутивния ефект на решението на поземлената комисия.

[leonardo]

Ето още един казус относно добросъвестността и присъдиняване владението на праводателя:
През 1990 г. майка прехвърля на дъщеря си имот с/у зад. за издръжка и гледане. С искова молба, предявена 1992 г. и вписана 1996 г. наследниците на майката предявяват иск за нищожност на прехвърлянето поради неспазване на форма. Решението вл. в сила на 01.04.2002 г., като съдът е дал 6-мес. срок за вписването му. Решението е вписано обаче на 26.03.2003 г.
На 20.09.2000 г. Дъщерята - ответник по иска, прехвърля на трето лице, с покупко-продажба процесния недвижим имот.
Въпросът е: може ли наследниците да водят успешно иск срещу купувача на имота, въпреки, че не е спазен 6-мес. срок за вписване на решението, поради което редът на исковата молба при вписванията е отпаднал. Какъв ще е характерът на този иск.
Мисля, в производство по ревандикация да се позова с възражение на нищожността на правото на собственост на праводателя, обаче как ще обезсиля продажбата от 2000 г.?

[he]

Аз също считам, че решението на ПК легитимира титуляра като добросъвестен владелец.
Просто предупреждавам, че има и друго становище и друго тълкуване на конститутивния ефект на решението на поземлената комисия.

Аз смятам, че добросъвестността следва да се приема по отношение на третите лица, които не са наследници на наследодателя Х /след като на него са му възстановени земите/, а по отношение на наследниците този който претендира владение - е винаги недобросъвестен. А по отношение на казуса, аз лично не бих водила ревандикация, а бих завела направо иск за делба. Това е от мен:)