До спецовете по съдебна делба

[ivan2]

Колеги, изправен съм пред интересен случай.
Предявен е иск за делба. Делбата е минала през първа и втора фаза, като във втората фаза е приложен чл.288, ал.3. По-конкретно, съдът е постановил разпределение на имота между двамата съделители, с възлагане на дялове, и със задължение за заплащане на уравнение от единия към другия. Съдебното решение е от 05.06.1999г., т.е.преди изменението на ГПК от бр.64/1999г. Следователно се прилагат старите правила за възлагането, а именно задължение за плащане на уравнението в едногодишен срок. Задължения съделител обаче не е платил все още.
Въпроса е: има ли право другия съделител днес да подаде молба за обезсилване на решението? ВСъщност подвъпроса е: погасено ли е по някаква давност правото да се иска обезсилване, от гл.т. на неговия характер. Ясно е, че ако то е с материалноправен характер, е погасено по давност, тъй като са изминали повече от 5 години. Ако обаче то е с процесуално правен характер?

[ivan2]

Имота е едно дворно място с две жилища. Единият съделител получава по-малкото жилище и уравнение на дела, който има в двора. Другия съделител, който притежава на собствено основание по-голямото жилище, получава от двора по-голям дял, съответстващ на стойността на по-голямото жилище. За този по-голям дял той трябва да плати. Но не го е направил и до настоящия момент. Двора е неподеляем, и върху него е останала съсобственост.
Ясно е, че правото да се иска заплащане на сумата, е материално право, и вече е погасено по давност.
Предполагам твоята идея е, че правото да се иска обезсилване има за цел защита на правото да се иска заплащане. Т.е. след като второто е погасено по давност, то първото не може да бъде упражнено. Така ли е? Защото за мен правото да се иска обезсилване е потестативно, но не с материално-правен характер.

[ivan2]

Защо да не съм конкретен, Даника?
Делото е минало през всички кръгове на ада, включително през 2 надзорни производстви.
ЕДното жилище е предоставено на единия съделител чрез възлагане на основание чл.288 ал.2. То е по-малкото. То е наследствено. Но този съделител /да го наречем А/ има по-голяма идеална част от дворното място по наследство и покупка.
Другото, по-голямото жилище е собственост на съделителя Б на негово собствено основание.Но той е сънаследник в дворното място, и получава дял, като този дял съответства според съдебното решение на стойността на по-голямото негово жилище. Така по тази причина той ще трябва да плати на А за уравнение на дела някаква сума на Б. Очевидно е, че делбата на двора, която всъщност се свежда до преразпределението му, е по реда на 292.
В крайна сметка, какъв е според теб срока, в който А може да иска обезсилване?

[ivan2]

Даника, извинявай за невежеството. Ако всичко ми беше ясно, нямаше да поставям казуса тук за обсъждане.
Решението за възлагане на жилието на А е влязло в сила, и след него има решение на втора инстанция, с което в съответствие със стойностите на двете жилища има ново разпределение на съсобствеността на двамата съделители върху земята. Употребения от съда термин е "предоставя". Това предоставяне, макар и да ползва законовия термин от 288 ал.2, ясно, че не е по този ред, предвиден само за жилища. ОСтава да е по 292. ТОва са моите разсъждения.
Въпроса е, че А/една възрастна женица/, не си е потърсила правата на време, и сега иска някак да й се помогне, та да си вземе парите или земята, която е имала преди новото преразпределение.
Извода, до който стигам, е че правото да си търси парите е погасено по давност. Т.е. никак не може да й се помогне.

Благодаря все пак за проявеното внимание и отделеното време. Поздрави.

[ivan2]

Голям сте оптимист, колега. Кой ли пък пасе трева, че да не направи възражение за изтекла давност? Та нали, когато поканя длъжника да плати, той ще отиде при адвокат, който ще му каже че давността е изтекла?

[razli4na]

ivan2, извинете ме, но и аз като danika нещо не разбирам. Имате влязло в сила решение, с което земята /нали тя е ябълката на раздора/ е поставена в дял в определени от съда съотношения, като казвате, че Б ще трябва да плати сума за уравнение на дела на А. Щом като Б не е платил сумата за уравнение на дела на А, то тогава, и съгласно чл. 288, ал. 7 от ГПК решението за възлагане се обезсилва по право. Дали съм Ви разбрала правилно?

[ivan2]

Различна, и на мен много ми се иска да е така, но не е.
Първо, дал съм дати в началото на казуса. Решението е влязло в сила юни 1999г, т.е. преди новата редакция на 288. Освен това ал.7 касае само жилища.
Много искам да помогна на бабата, но уви, няма да стане.

[ivan2]

Различна, и на мен много ми се иска да е така, но не е.
Първо, дал съм дати в началото на казуса. Решението е влязло в сила юни 1999г, т.е. преди новата редакция на 288. Освен това ал.7 касае само жилища.
Много искам да помогна на бабата, но уви, няма да стане.

[razli4na]

ivan2, да предположим, че давността не е изтекла. Коя ще е законовата разпоредба, на която ще основете иска си за обезсилване на решението?

[ivan2]

В резултат на дискусията стигнах до извода, че няма такава. Що се отнася до уравнението на дела - става въпрос за някакви си 275лв. Няма смисъл.
Ако имате идея, споделете я. Наистина ми е жал за бабата. Тя всъщност нямаше да иска нищо, ако нейните роднини - наследници на другия съделител се отнасяха човешки с нея. Но те я притесняват по разни гадни начини, а тя не иска да се разправя с полиция и прокуратура. Иска си имота, който е имала, и който й е отнет за 275лв. А дори и те не са й платени.

[razli4na]

ivan2, тъкмо напротив- предизвикахте дискусия и тя беше много интересна. Казуса е интересен и за мен. Зададох Ви последния въпрос защото смятам, че женицата си е собственик на имота, ако и да е влязло в сила съдебното решение преди измененията на ГПК. Съсобственика Б е имал определено време да плати уравнението на дела си. Не е платил, но и междувременно влиза в сила действащия ГПК. /Впрочем, не знам откъде черпите изводи, че 288, ал. 7 ГПК касае единствено и само жилища- според мен това не е така./ Закона урежда въпроса относно това кога един съделител става собственик- след като плати уравнението на дела си. Пак по закон решението се обезсилва, ако това уравнение не се плати в срок, какъвто е случая. Обезсилването по действащата уредба не става с искане на заинтересованата страна и нов процес, а по ПРАВО. С други думи, като не е платил в срок уравнението на дела си съсобственика на възрастната госпожа не е станал собственик, а решението е обезсилено по право. Госпожата си е собственик.
Надявам се да съм Ви била полезна, както впрочем бяхте и Вие на мен предизвиквайки тази дискусия. Успех на Вас и възрастната Ви клиентка.

[legista]

Съгласна съм, Различна. Отношенията се уреждат съобразно действащия закон. Считам, че съдебното решение е обезсилено по право. Съделителят не е станал собственик щом не е платил дела си, а освен това не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

[razli4na]

danika, ivan2 каза:
"Защо да не съм конкретен, Даника?
Делото е минало през всички кръгове на ада, включително през 2 надзорни производстви.
ЕДното жилище е предоставено на единия съделител чрез възлагане на основание чл.288 ал.2. То е по-малкото. То е наследствено. Но този съделител /да го наречем А/ има по-голяма идеална част от дворното място по наследство и покупка.
Другото, по-голямото жилище е собственост на съделителя Б на негово собствено основание.Но той е сънаследник в дворното място, и получава дял, като този дял съответства според съдебното решение на стойността на по-голямото негово жилище. Така по тази причина той ще трябва да плати на А за уравнение на дела някаква сума на Б. Очевидно е, че делбата на двора, която всъщност се свежда до преразпределението му, е по реда на 292."

[kamenmih]

Колеги, съдебната делба може да бъде извършена по 4 способа. Само при единият от тях при неплащане на уравнението следва обезсилване.

Първият способ е 288 на ГПК.
Вторият е 292 на ГПК.
А кои са другите два способа за съдебна делба ?

[ivan2]

Колеги, извинявайте, че оставих за известно време дискусията, бях много зает. Да се опитам да конкретизирам, всички решения са пред мен.
С предпоследното решение по делото малкото жилище е възложено на бабата, плюс дворно място съгласно нейния дял от съсобствеността, който тя има при завеждане на делото - 9/12. Другите 3/12 са за другият съделител. Решението е обжалвано в частта, с която се определя съсобствеността върху дворното място, а в останалата си част не е обжалвано и влиза в сила. Съда по обжалването - Окръжният съд в Пловдив, променя разпределението на съсобствеността в съответствие със стойностите на двете жилища на хоризонталната етажна собственост. Така се оказва, че бабата има да взима пари от другия съделител. Окръжният съд използва термина "предоставя" касателно дворното място. Мисля, че тук за възлагане не може да се говори. Т.е. относно дворното място делбата е по 292.
Относно действието на изменената ал.7, аз Ви моля да обърнете внимание на ПЗР ГПК § 59., където категорично се урежда проблема. Тази норма урежда ВИСЯЩИТЕ ПРОИЗВОДСТВА, а към момента на влизането в сила на изменението на ал.7-юли 1999г, производството е вече приключило/съдебното решение, което е окончателно, е постановено юни 1999г/. Следователно, според мен, с това изменение не се преурежда със задна дата реда за обезсилването на решението. Бих се радвал да ме оборите по този въпрос.