На М.... липсваш...
Преди много време, на място много далеч от тук, ласкавият вятър вдигна във въздуха и понесе в длани една самотна душа. Душата полетя заедно с топлия вятър, понесе се над зелени поля и гори, прекоси морето и високите планини на запад. Вятърът се измори, изгуби силата си и се спусна към ниското. Душата се спусна заедно с него до един прозрачен извор. Изворът бликаше чист като сълза на девойка, ромолеше весело и се спускаше към зелена долина. Бедната душа беше примряла от жажда. Тя плахо се доближи до извора и го запита:
- О, прекрасно творение, ще ми позволиш ли да утоля жаждата си с твоята чиста и хладна вода? Умирам от жажда, а нигде не срещнах вода по-чиста и светла от твоята?
Изворът отвърна:
- О, нещастнице, преди време утолявах жаждата на мнозина, точно като теб. Погледни на десния ми бряг. Виждаш ли красивата роза, която е разтворила цвят към слънцето. Сега само тя вкусва водите ми, само тя ме радва и утешава. Душата въздъхна горчиво и пророни сълза:
- Моля те, не ме отпращай веднага, на три седмици път от тук стигнах до друг извор, той ми позволи да опитам водата му, но не бе чист и светъл като теб. Наместо да утоли жаждата ми я разпали като пещ. Пих от водата му и си тръгнах по-жадна, отколкото бях. Нека остана до теб, да усетя хладния повей сутрин. Ще се крия под сенките и няма да докосна и капка от безценната ти вода. Изворът се замисли. От много време никой не бе минавал край него. Ни добър, ни лош. Розата беше прекрасна и чиста, радваше го с божествена красота, но той помнеше душите, чиито жажда беше утолявал преди време. Стана му интересно защо тази нещастна душа моли да остане край него.
-Ти наистина изглежда имаш нужда от помощ. Остани и ми разкажи историята си, но не доближавай твърде много. Не желая розата ми да се тревожи заради теб.
Бедната душа затрептя като лист от трепетлика. От очите и текнаха горчиви сълзи и тя приседна до извора.
- Историята ми е горчива и дълга. Ще отнеме много време и на двама ни. Нека помълча край теб.
Изворът не каза нищо. Той гледаше розата си. Грижеше се за нея. Поеше корените и с най-чистата слънчева вода, а тя се къпеше във влюбените му очи. Розата също обичаше извора. Вярваше, че водите му винаги ще текат за нея, а очите му ще виждат само нейните. Душата приседна кротко на брега и зачака. Не знаеше защо и какво чака. Беше стигнала предела на силите. Беше забравила да се усмихва, затова направи само това, което помнеше - заплака с горчиви сълзи. Сълзите направиха пътечка, потекоха по прашната земя и се вляха в чистите води на извора. Първите дни душата мълчеше и плачеше. Изворът течеше с чистата си вода и къпеше розата.
Мина време, душата започна да говори. Каза малко думи. Неизказаните думи се превърнаха в чисти брилянти или парченца въглен. Те, заедно със солените и горчиви сълзи паднаха на дъното на извора. Изворът се сдоби с ново сияние от мъката и любовта, спомените за които бе споделила бедната душа. Годините минаваха, душата тъгуваше по извора в сенките, а той вкусил от нейните сълзи и приютил на дъното си думите, превърнали се в брилянти и въглени, стана по-мъдър и пълноводен. Бедната душа не вкуси от пречистващата му вода, а тя самата му позволи той да опита тъгата, мъката и любовта, която носеше в сърцето си. Един горещ летен ден, когато слънцето сипеше безпощадно лъчите си, а сенките се бяха скрили, от небето се спусна вятър, грабна неочаквано влюбената душа и я понесе нагоре. Душата даже не успя да извика, за да се сбогува с извора. Той бе зает да обожава розата си. Душата полетя на крилете на вятъра, издигна се високо и почти докосна парещата корона на слънцето. Продължи на запад, носена от нежните южни ръце на вятъра, стигна Луната, обиколи я, и я дари с целувка, като благодарност за всички нощи, в които Луната бе единствен и най-верен другар в самотата и. После продължи към съзвездията, подредили се като рой по Млечния път... В мига, в който душата полетя заедно с вятъра изворът усети лек повей, после облак закри слънцето, надвисна сива сянка, а една птица високо в небето нададе смразяващ писък. Изворът потърси своята вярна приятелка - душата, но не я видя в сенките, нямаше я по брега, нито в зелената долина, където тя обичаше да играе с папратите и репея. Изворът усети, че душата е отлетяла, така както бе дошла и никога няма да се върне. Сърцето му се изпълни с мъка и разкаяние. Душата му бе подарила безценни брилянти и горчиви сълзи, а той и бе дал само мълчането си. За пръв път изворът пророни сълза за вярната душа. Сълзата бе тъй чиста и невинна, че на дъното се превърна в лъчиста перла. Минаха векове, душата отдавна бе отлетяла по звездния си път, изворът пресъхна от мъка по душата, я розата умря, защото нямаше кой да напоява корените и, и да я гледа с влюбени очи. През пресъхналото дъно на извора мина млад влюбен мъж. В нощния здрач той сързя бледо сияние. Наведе се и под един камък откри блестящата перла, родена от любовта на извора към душата. Прибра перлата до сърцето си и забърза към любимата си, която го чакаше с трепетна вест. Точно този ден бе разбрала, че носи под сърцето си тяхната първа рожба.
- Дата и час: 30 Ное 2024, 06:27 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Книгите, които харесвате
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
Re: Книгите, които харесвате
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
Привет в ден петък. Нещо новичко.
Обичам те със бяла обич сутрин,
Преди зората да изгрее,
Забързаните вечери са в синьо,
А петъците те обичам в розово,
(Откраднато от цветовете на божурите).
Във вторниците съм намусена и сива,
когато чакам да се върнеш нощем,
Четвъртъците са оранжево-забързани,
А понеделниците с теб са фантастични
във червено,
Във срядите те искам теменужено,
С лилавото на дъхавия люляк,
Във съботите те обичам мързеливо,
алчно,
Със цветовете на липите,
Не бързаме, не бързаме за никъде,
Неделите ....., неделите са приказни,
И шетам във косите със дъга,
Преметнала през рамо южен вятър...
Кафето ти поръсено е с обич,
А моето е със канела и ванилия,
В ръцете ти заспивам всяка, всяка вечер,
А сутрин ме събуждаш със целувка.
Обичам те със бяла обич сутрин,
Преди зората да изгрее,
Забързаните вечери са в синьо,
А петъците те обичам в розово,
(Откраднато от цветовете на божурите).
Във вторниците съм намусена и сива,
когато чакам да се върнеш нощем,
Четвъртъците са оранжево-забързани,
А понеделниците с теб са фантастични
във червено,
Във срядите те искам теменужено,
С лилавото на дъхавия люляк,
Във съботите те обичам мързеливо,
алчно,
Със цветовете на липите,
Не бързаме, не бързаме за никъде,
Неделите ....., неделите са приказни,
И шетам във косите със дъга,
Преметнала през рамо южен вятър...
Кафето ти поръсено е с обич,
А моето е със канела и ванилия,
В ръцете ти заспивам всяка, всяка вечер,
А сутрин ме събуждаш със целувка.
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
Снощи дочетох книгата на Ахмет Алтан "Изневяра". Напоследък малко книги са успявали да ме изненадат и то приятно. В тънкото книжле са събрани толкова много и наситени чувства, че чак от страниците капе страст и вина. Някои могат да кажат, че книгата е писана само за жени, че е феминистки настроена и е супер неморална. Аз мога само да препоръчам да я прочетете.
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
Мили хора, приятели, колеги, знам, животът е ужасно труден, напрегнат до краен предел за всички. Но това не ни пречи да проявим малко доброта в жегите. Вярвам, че всеки от нас поне веднъж в живота си е имал домашен любимец. Нека проявим милост в тези горещини и ако не можем да им помогнем, поне да не ги нараняваме.
Тези нескопосани стихове са молба и призив да бъдем по - състрадателни и добри.
Ангел
С очите на захвърлено дете,
Събрало в поглед страх, тъга и мъка,
Едно невинно нежно същество,
Опитваше се тихо да живее…
В гласчето тънко чух последен зов,
За милост, дом, вода и шепа нежност.
Подминах, бързах този ден,
Събрала в шепа всичката си горест.
Остана то, една купчинка сивота,
Без сили, сбрало сетен дъх и поглед.
С очите си видях криле
и в длани вдигна го небесен Ангел.
Проблесна мъничка звезда,
Събрала цялата невинност на простора,
Отминах, падна там една сълза,
парче сърце и цялата ми горест…
Аз
19.07.2024г.
Тези нескопосани стихове са молба и призив да бъдем по - състрадателни и добри.
Ангел
С очите на захвърлено дете,
Събрало в поглед страх, тъга и мъка,
Едно невинно нежно същество,
Опитваше се тихо да живее…
В гласчето тънко чух последен зов,
За милост, дом, вода и шепа нежност.
Подминах, бързах този ден,
Събрала в шепа всичката си горест.
Остана то, една купчинка сивота,
Без сили, сбрало сетен дъх и поглед.
С очите си видях криле
и в длани вдигна го небесен Ангел.
Проблесна мъничка звезда,
Събрала цялата невинност на простора,
Отминах, падна там една сълза,
парче сърце и цялата ми горест…
Аз
19.07.2024г.
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
"Живот в скалите" на Мария Лалева...
Трудно започнах четенето на тази книга, оставях я няколко пъти. Началото не ме грабна... нe ме теглеше към тези скали. Стигнах до разсъжденията за Малкият принц и лисицата. И все едно ме удари гръм. Цялата история е лъжа и най-същественото е най-видимо за очите. Та нали през цялото време Принцът се възхищава на прекрасната си роза, лисицата е хубава и пеперудите красиви. И изведнъж разбирам, че ако лисицата не беше хубава, той - Принцът никога нямаше да се спре и да говори с нея. Нямаше да разбере за цвета на житото и че най-същественото е невидимо за очите. Мдааа, според Екзюпери грозните нямат шанс дори да бъдат спрени за разговор, какво остава за нещо съществено. А според Лалева Принцът е гадняр, опитомяващ невинни лисици, които после ще бъдат изоставени... Знаех си, че има нещо сбъркано в цялата история за Малкият принц, сега разбрах какво е. Най-важното е видимо за очите ....
Едит: Този пост се нуждае от малко пояснение. За мен книгата на Мария Лалева не е кой знае какво откровение, прозрение или философия. По-скоро, докато я чета имам усещане за зле преразказан Коелю. Но .... коментарът за Малкият принц ми дойде мъъничко пресилен. Защо? Защото се изумих от начинът, по който Лалева тълкува идеята за любовта и доверието. Преди много години, когато Коелю беше на мода попитах един мой близък приятел, завършил старобългарска и руска филология във Великотърновския университет какво мисли за романите на Колею. Той ми отговори, че са лош преразказ на Малкият принц. Е, аз смятам, че този роман е лош преразказ на ранния Коелю. А произведенията на Екзюпери нямат нужда да се доказват. Ще останат и ще се четат много след нас, за разлика от сътвореното на Лалева.
Та, четете смело Малкият принц, прекрасен е. Търсещ любовта и доброто, разбрал за цвета на житото и кое е най-важното. Нека розите са капризни, нека Принцът да си тръгва от лисиците, след като са помолили да бъдат опитомени. Нека пеперудите са най-прекрасните пораснали гъсеници. Защо ли? Защото дори и да заплачем, след като някой си е тръгнал сме спечелили от цвета на житото, а най-същественото е невидимо за очите....
Трудно започнах четенето на тази книга, оставях я няколко пъти. Началото не ме грабна... нe ме теглеше към тези скали. Стигнах до разсъжденията за Малкият принц и лисицата. И все едно ме удари гръм. Цялата история е лъжа и най-същественото е най-видимо за очите. Та нали през цялото време Принцът се възхищава на прекрасната си роза, лисицата е хубава и пеперудите красиви. И изведнъж разбирам, че ако лисицата не беше хубава, той - Принцът никога нямаше да се спре и да говори с нея. Нямаше да разбере за цвета на житото и че най-същественото е невидимо за очите. Мдааа, според Екзюпери грозните нямат шанс дори да бъдат спрени за разговор, какво остава за нещо съществено. А според Лалева Принцът е гадняр, опитомяващ невинни лисици, които после ще бъдат изоставени... Знаех си, че има нещо сбъркано в цялата история за Малкият принц, сега разбрах какво е. Най-важното е видимо за очите ....
Едит: Този пост се нуждае от малко пояснение. За мен книгата на Мария Лалева не е кой знае какво откровение, прозрение или философия. По-скоро, докато я чета имам усещане за зле преразказан Коелю. Но .... коментарът за Малкият принц ми дойде мъъничко пресилен. Защо? Защото се изумих от начинът, по който Лалева тълкува идеята за любовта и доверието. Преди много години, когато Коелю беше на мода попитах един мой близък приятел, завършил старобългарска и руска филология във Великотърновския университет какво мисли за романите на Колею. Той ми отговори, че са лош преразказ на Малкият принц. Е, аз смятам, че този роман е лош преразказ на ранния Коелю. А произведенията на Екзюпери нямат нужда да се доказват. Ще останат и ще се четат много след нас, за разлика от сътвореното на Лалева.
Та, четете смело Малкият принц, прекрасен е. Търсещ любовта и доброто, разбрал за цвета на житото и кое е най-важното. Нека розите са капризни, нека Принцът да си тръгва от лисиците, след като са помолили да бъдат опитомени. Нека пеперудите са най-прекрасните пораснали гъсеници. Защо ли? Защото дори и да заплачем, след като някой си е тръгнал сме спечелили от цвета на житото, а най-същественото е невидимо за очите....
Последна промяна vili_spasova на 28 Юли 2024, 17:30, променена общо 1 път
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
Привет Вили!
А сега де...!? А тъкмо малкият ми син препрочете "Малкият принц"... Когато обсъждаме историята (ние винаги обсъждаме прочетените книжки от него) аз какво да му кажа...
А сега де...!? А тъкмо малкият ми син препрочете "Малкият принц"... Когато обсъждаме историята (ние винаги обсъждаме прочетените книжки от него) аз какво да му кажа...
- nikodim77
- Активен потребител
- Мнения: 1289
- Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29
Re: Книгите, които харесвате
Всяко същество е красиво, от гледна точка на собственият си биологичен вид. Ами - ние хората - всъщност красиви ли сме, красиви сме от наша гледна точка, женският жираф харесва някой мъжки, а примерно ние имаме други критерии за хубост.
Екзюпери не е гадняр, впрочем - аз познавам грозни хора - но ужасно стойностни, хубав-красив - това е едно от качествата на личността.
То тогава и "Алиса в страната на чудесата" трябва да я разглеждаме под някакъв ъгъл, не знам какво.
Екзюпери не е гадняр, впрочем - аз познавам грозни хора - но ужасно стойностни, хубав-красив - това е едно от качествата на личността.
То тогава и "Алиса в страната на чудесата" трябва да я разглеждаме под някакъв ъгъл, не знам какво.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5364
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: Книгите, които харесвате
Въпреки изключителната натовареност в последните седмици и всички други щуротии, съпровождащи ежедневието днес дочитам "Донърджак" на любимия ми Зелазни. Каквото и да кажа за това бижу на фентъзито, преплетено с приказни и митологични образи и елементи на киберпънк, ще е твърде плоско и малко. Прекрасен полет на фантазията, невероятни приключения, любов и както се казва в онова клише .... и още нещо. Горещо препоръчвам на любителите на фантастикта и Зелазни!
Има я в читанката.
Има я в читанката.
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 20 госта