Може ли адвокат/управител да упълномощи себе си?

[advokatdg]

Здравейте,
заглавието звучи малко абсурдно, но форумът ми поставя ограничение в броя символи...

Зароди се спор между колеги и реших да го отнеса и тук, така за повече мнения.

С отпадането на някои ограничения през 2021 година се появи възможността адвокати да бъдат управители на търговски дружества и изпълнителни директори. Чудно.

Пита се в хипотезата, в която адвокат А е собственик на дружествени дялове на Б ЕООД и негов управител, то може ли Б ЕООД, чрез управителя си А, да упълномощи адвокат А и как би гледал съда когато дойде време за разноски

Двата лагера:
Моето мнение е, че макар и да изглежда странно, проблем няма. Търговско дружество упълномощава адвокат, това, ако няма проблеми от гледна точка на дружеството тип „договаря сам със себе си”, то не би следвало да има проблем.

Другия лагер - откровена шизофрения, особено когато дойде време за разноските, тъй като в договора за правни услуги ще има два еднакви подписа и една сума, дадена „в брой”, минала от левия джоб в десния или обратно. Превод по банков път не променя нищо.

Опитах да намеря практика по въпроса, но точно това търсене се оказа доста трудно за популярните търсачки... та, мнения?

[dimist]

Какъв е проблема едно юридическо лице, действащо чрез своя управител да упълномощи адвокат, пък бил той и същото физическо лице , като управителя ? Или по делото управителя следва да защищава дружеството безплатно, и без право на разноски? Та разковничето според мене е , че упълномощител и упълномощен не съвпадат. Но тук бихме могли и да говорим за отговорността на управителя към дружеството, но ще излезем от темата.

[ivan_lawyer]

Ако се гледа класически на въпроса, няма никакъв проблем, не е точно - "сам със себе си".

Напоследък има цветна революция - полихромно виждане около всеки въпрос, даже и ВКС вижда разностранно.

Органът е - Управителен съвет, а при ЕООД - няма представителен орган, а се всмуква от собственика, който може да излъчи управител. На органа представителя може да е както физическо - така и юридическо лице. На практика това е сравнително лесно логически конструкция - нищо сложно.

Но има разбира се - спорове, няма как.


Его какво казва например уважаемият съдия Шушков (от един съдебен район сме) Определение

№ 288429 от 28.11.2019 град София

гр. дело №45326/2018 г.,

делото е частно относно разноски.
В отделен пост ще го копирам цялото, защото не ме бива и мразя електрониката, така че да не се обърка съвсем.

Спорът е обаче не точно по темата.

[ivan_lawyer]

Определение

№ 288429 от 28.11.2019 град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 161 състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ШУШКОВ

като разгледа докладваното от председателя гр. дело №45326/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК
Образувано е по молба вх.№5162538/08.10.2018 г. на ищцовата страна Б. А. Д., ЕГН [ЕГН], адрес-гр.С., [улица], вх.1, ап.2, за изменение на Решение №217065/14.09.2019 г. по гр.д.№45326/2018 г. на СРС-161 с-в, като на ищцовата страна се присъди и адв.възнаграждение от 300,00 лв., и 50,00 лв.-държавна такса.
В молбата се сочи, че макар адв.възнаграждение да не е платено лично от страна, то е платено от друго лице съгласно чл.73, ал.1 ЗЗД решението е постановено при признание на иска, а ответното дружество с поведението си не е дало повод за завеждане на делото, като не е предприемала действия по принудително изпълнение на процесните задължения.
Ответната страна по молбата и по делото [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление-гр.С., район К. с., [улица], не изразява становище по искането.
І. По допустимостта на молбата по чл.248 ГПК:
Молбата е подадена от ответната страна в срока за обжалване, поради което е допустима като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Ответната страна е представила по делото списък на разноските по чл.80 ГПК. Следователно искането е допустимо.
ІІ. По основателността на молбата по чл.248 ГПК:
Съдът намира молбата за неоснователна.
Още в самото решение съдът е изложил достатъчно мотиви за произнасянето си по разноските за адв.възнаграждение: „Няма доказателства по делото ищцата да е заплатила уговореното адв.възнаграждение нито в полза на адв.Т., нито в полза на посоченото адв.дружество-по делото е представена (л.10) вносна бележка от 06.07.2018 г., с която обаче не ищцата, а адв.Т. е платил по сметка на адвокатското дружество сумата 300,00 лв.-следователно тази вносна бележка не доказва платено от ищцата адв.възнаграждение, поради което и такова не може да се присъди в нейна полза; съдебните разноски за адв.възнаграждение се присъждат, ако е доказано, че страната е заплатила това възнаграждение (ТР №6/2012 г. на ВКС-ОСГТК, т.1, изр.І)-когато е уговорено, че то се заплаща в брой, изявлението на получателя на плащането е достатъчно доказателство, защото то представлява разписка п¯ смисъла на чл.77 ЗЗД; когато обаче е уговорено адвокатското възнаграждение да се плати по банкова сметка, изявлението на страните по договора за правна защита не е доказателство за извършеното плащане, а неплатено от страната адв.възнаграждение не може да й бъде присъдено в процеса (ТР №6/2012 г. на ВКС-ОСГТК, т.1, изр.ІІ).“ Няма основание за промяна на тези изводи.
Доводите в молбата по чл.248 ГПК относно качеството на адв.В.Т. като трето лице, платило чужд дълг съгласно чл.73 ЗЗД, са трогателно наивни: адв.В.Т. не е нито трето за делото лице, защото е пълномощник на ищцовата страна (видно от пълномощното на л.9 от делото), нито е трето лице по отношение на договора за правна помощ и съдействие от 06.07.2018 г., сключен между ищцата и адвокатското дружество, защото самият той е управляващ съдружник на това дружество, което е изрично посочено в договора за правна помощ и съдействие от 06.07.2018 г. (л.8 от делото).
Държавната такса от 50,00 лв.е присъдена с решението и не може да се присъжда повторно по реда на чл.248 ГПК.
По изложените мотиви Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№5162538/08.10.2018 г. на ищцовата страна Б. А. Д., ЕГН [ЕГН], адрес-гр.С., [улица], вх.1, ап.2, за изменение на Решение №217065/14.09.2019 г. по гр.д.№45326/2018 г. на СРС-161 с-в, като на ищцовата страна се присъди и адв.възнаграждение от 300,00 лв., и 50,00 лв.-държавна такса.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Спорът е - защото - адвокатите - не са взели пари от клиентката или клиента - не му знам пола, обаче са симулирали, че са възнаградени и - са превеждали пари по сметка и т.н.

Определението и Решението към него излизат - в старата система на СРС - тоест - по-предишната.

Култова е фразата на съдията - "Доводите в молбата по чл.248 ГПК относно качеството на адв.В.Т. като трето лице, платило чужд дълг съгласно чл.73 ЗЗД, са трогателно наивни".

Това е като практика, при мен - защото наскоро правих една касация, та имам готови суровини.

Иначе - търсачката в Интернет е слаба.

Най-добре се играе с ПИС (правно инф.система), но как - по ключови думи.

В интернет трябва да се направи - поне - три-четири пъти - пресявка, откачена работа.

[guest1]

Прочетох отговорите Ви и разбрах почти всичко, освен ...

Органът е - Управителен съвет, а при ЕООД - няма управител.

Според ТЗ

Чл. 147. (1) Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител.

[ivan_lawyer]

Да, оправих горе-долу написаното, доколкото не мога да се подсетя конкретно. Навремето обясняваха - ООД е кабинетно творение на немски прависти и т.н., оттам и особеностите. Теорията е ключова, но се разбира смисълът.

А иначе - напоследък - но не само - когато клиентът не може да плати, не иска и т.н., но е фатално да дадеш списък разноските - се правеха такива номера - самият адвокат внася по банкова сметка на самият себе си.

Защото иначе - като клиентът не иска да плати, се губи процесната сума. Другото е - че ако ти даде парите - после самият той ще има правото да ги изисква от загубилият.

[ivanov_p]

Като управител на дружество се бях назначил и за юрисконсулт, но са ми отказвали разноски, макар и рядко, като мотива беше, че дружеството се представлява от управителя и не му се следват разноски.

[kalahan2008]

Принципно няма пречка дружеството, чийто ЕСК и управител е адвокатът, да упълномощи адвоката да го представлява и би следвало съдът да присъди тези разноски, ако са заплатени.
Но какво ще реши съдът - само звездите могат да Ви кажат.

[ivan_lawyer]

Еми какво да правим - ще жалваме.

В същото време - като се позовеш на "бони морес" - квикват, примерно - ако засегнеш тематично - че нещо не е както трябва.

Финансово - съдии и адвокати сме на различни планети, на едните планети парите растат по дърветата.

[guest1]

Хубави разсъждения, но ако се върнем към началото - въпросът е зададен подвеждащо.
Защото става дума за

Пита се в хипотезата, в която адвокат А е собственик на дружествени дялове на Б ЕООД и негов управител, то може ли Б ЕООД, чрез управителя си А, да упълномощи адвокат А и как би гледал съда когато дойде време за разноски

налице са два субекта - ЮЛ фирмата и ФЛ адвоката.
Така, че - тезата

откровена шизофрения, тъй като в договора за правни услуги ще има два еднакви подписа и една сума, дадена „в брой”, минала от левия джоб в десния или обратно. Превод по банков път не променя нищо.

изобщо не е издържана - поне от счетоводна гледна точка. Активите на ЮЛ не са активи на ФЛ - ако ще да е ЕСК. Двата еднакви подписа изобщо не са проблем - чл. 38 от ЗЗД, изключението.

В случай, че въпросния адвокат е страна по делото като физическо лице - тогава става „раздвоение на личността“!
Шизофренията е нещо друго!

[ivan_lawyer]

Аз това се чудя и аз - имам от някои клиенти - физически лица - генерални пълномощни - със широк кръг действия.

Там пише, че мога да упълномощавам - в това число адвокати. Но май - или юни - не мога да се упълномощя сам себе си. Нищо че съм генерален пълномощник на лицето и съм и адвокат.

Сигурно съдиите се дразнят - не им се вижда почтено.

[advokatdg]

Скоро ще разберем мнението на СРС по първоначалния въпрос.
Ще пиша.

[ironhorse]

Скоро ще разберем мнението на СРС по първоначалния въпрос.
Ще пиша.

Здравейте,
има трайна съдебна практика на Върховен администартивен съд (пример Решение № 11790/03.11.2016 г. адм. дело № 13857/2015 г.), относно възможността собственик на ЕООД (или съдружник в ООД) да сключи трудов договор със себе си, но само, за да изпълнява длъжността управител.
НАП редовно атакуваше в съда, че трудовите договори на управителите: собственици или съдружници, са били нищожни (позовавайки се на забраната договаряне сам със себе си), но ВАС категорично, трайно и безпротиворечиво отсъди, че случаят не е точно такъв и НАП се спря, и повече не се заяжда.
Дори има писма на НАП в тази посока след лавината от загубени дела. Потърсете и ще намерите.

За други (изпълнителски) длъжности в дружеството не е възможно да се сключва трудов договор, защото по закон съдружник в ООД, собственик на ЕООД, ако иска да полага личен труд, той го прави, чрез осигуряване като самоосигуряващо се лице. (Вижте - Решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС, IV г.о.)
Освен това, ако можеше да се сключват трудови договори за изпълнителски длъжности в притежаваното дружество, тогава много лесно се получава измама с натрупането на стаж (стажът по трудов договор е необходим за придобиване на някои права ... като за счетоводител, архитект, юрист (нотариуси/ЧСИ/адвокат) ... и т.н.

Управител може да е:
- с или без мандатен договор (ДУК): за собственик или съдружник;
- само с трудов: за несобственик и непритежаващо лице дялове;
- да е комбиниран (без оглед собственост)
Аз лично съм управител (като съдружник) без никакви договори, включително и ДУК, но съм подал ОКД5, че се осигурявам, като самоосигурябащо се лице през едно от дружествата, в качеството ми на управител и полагам личен труд, за което и си взимам сумата (след платени осигуровки и данък) изчислена от основата - минимално ос. доход.

За капак съм и адвокат! Писал съм във форума как става осигуряването и в този случай.

ВКС и той е на същото като на ВАС (мисля беше Тълкувателно решение № 3/15.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС )

Та на въпроса ... не се бях замислял, но като нищо (законно е) мога в качеството ми на управител, да се упълномощя в качеството ми на адвокат и да бъда процесуален представител на дружеството, и тогава дружеството ще дължи адвокатски хонорар, съответно при спечелване на делото, загубилата страна ще дължи отсъдения размер (пълен или частичен) в съдебното решение да заплати на дружеството, като разноски.

[hristev]

Аз считам, че противоречи на ЗА и етичните правила. Къде е връзката на доверие, как се печели и се запазва то? Къде отива независимостта ? Как адвокатът, реално бранейки възмездно свои интереси, е независим и почтен ? Виждам и пречка да се поема такава работа на основание на чл. 7, ал. 1, изр. 2 от етичния кодекс - Недопустимо е упражняването на дейности и извършването на действия, които влизат в противоречие със същността на адвокатската професия, ограничават или премахват независимостта и или накърняват достойнството и доброто и име. Чл. 9. пък казва, че при упражняване на професията адвокатът във всичките си действия се ръководи от интересите на своя клиент, като спазва закона и правилата за професионално поведение. Той поставя интересите на клиента над своите и тези на своите близки и колеги. Как се спазва чл. 9 в тази хипотеза ? Ми - не се спазва. Тоест чл. 9 + чл. 7 от етичния кодекс = противоречи на етиката и НЕ следва такава работа да се приема от адвоката.

Въпреки, че противоречи - ми, кой ще пусне жалба до адвокатския съвет ? Никой. Никой, ама заслужава ли си ? Все пак - противоречието с етичните правила е равнозначно на "незаконосъобразно". Има си действие, извършено виновно - бам санкция - дисциплинарна отговорност. Последното - не е сигурно, че ще стане.

За разноските - не съм съгласен с "другия лагер". Парите, които фирмата плаща като възнаграждение не са собственост на физичиеското лице - адвокат, а са собствени на платеца - на фирмата.

Аз лично виждам проблем в тезата на "другия лагер" - със заплащането на хонорара /ако платеца е собствено еоод на адвоката, или същия е съдружник в оод/. Това е така, защото считам, че дружеството обеднява, а адвокатът се обогатява. Сиреч - получава се дивидент без да се заплаща данък върху дивидента /ако адвокатът е ЕСК или съдружник, разбира се/. Може да се счете, че се нанася вреда на фиска, тъй като се заобикаля данъчния закон. Тук правните изводи на НАП биха били различни спрямо фактическата обстановка - ако имаме примерно процесуално представителство и реално свършена работа, едва ли ще се активират. Ако обаче имаме платена голяма сума за "консултация" - "сикиш бубу" може да последва.

Аз не бих участвал в такава постановка. Аз съм в лагера на "не може". Обективно да се отговори на въпроса /защото мнението ми написано за 10 мин не вярвам да е изцяло обективно/ дали е законосъобразно или не - много задълбочен анализ трябва. Не вярвам някой да знае отговора, доколкото не му се е случвало. Случвало, ама те отскоро промениха закона. Мех.

[guest1]

За други (изпълнителски) длъжности в дружеството не е възможно да се сключва трудов договор, защото по закон съдружник в ООД, собственик на ЕООД, ако иска да полага личен труд, той го прави, чрез осигуряване като самоосигуряващо се лице.

Тук не мога да се съглася - не от юридическа, а от фактически гледна точка.
Знам доста фирми (ЕООД), в които има и трите варианта - едно и също лице е ЕСК, управител - с ДУ и служител - с ТД. И въпреки, че постоянно контактуват с НАП - няма възражения от тях или от НОИ.
Едновременно осигуряване - по ДУ и като СОЛ е невъзможно.

Та на въпроса ... не се бях замислял, но като нищо (законно е) мога в качеството ми на управител, да се упълномощя в качеството ми на адвокат и да бъда процесуален представител на дружеството, и тогава дружеството ще дължи адвокатски хонорар, съответно при спечелване на делото, загубилата страна ще дължи отсъдения размер (пълен или частичен) в съдебното решение да заплати на дружеството, като разноски.

Щом се юрист/адвокат - нали правите разлика, между ЮЛ и ФЛ?

[kalahan2008]

Аз считам, че противоречи на ЗА и етичните правила. Къде е връзката на доверие, как се печели и се запазва то? Къде отива независимостта ? Как адвокатът, реално бранейки възмездно свои интереси, е независим и почтен ? Виждам и пречка да се поема такава работа на основание на чл. 7, ал. 1, изр. 2 от етичния кодекс - Недопустимо е упражняването на дейности и извършването на действия, които влизат в противоречие със същността на адвокатската професия, ограничават или премахват независимостта и или накърняват достойнството и доброто и име. Чл. 9. пък казва, че при упражняване на професията адвокатът във всичките си действия се ръководи от интересите на своя клиент, като спазва закона и правилата за професионално поведение. Той поставя интересите на клиента над своите и тези на своите близки и колеги. Как се спазва чл. 9 в тази хипотеза ? Ми - не се спазва. Тоест чл. 9 + чл. 7 от етичния кодекс = противоречи на етиката и НЕ следва такава работа да се приема от адвоката.

Принципно това е така, но нарушението на Етичния кодекс не е основание за отказ от присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, а единствено за ангажиране на дисциплинарната отговорност на адвоката. Различни органи се произнасят - в първия случай съдът, а във втория - дисциплинарния съд към съответната адвокатска колегия. Съдът не разполага с компетентност да преценява дали договорът за правна помощ противоречи на Етичния кодекс. Евентуално ако смята, че този договор е нищожен, но - на какво основание? Противоречие с добрите нрави? Може ли в производството по присъждане на разноски да се решава този преюдициален въпрос? Според мен по-скоро не. Евентуално в производството по чл. 248 ГПК.

[ivan_lawyer]

Ма то е все едно - на мен ми се смеят - че съм адвокат и - имам нужда от адвокат, общо-взето - нашият занаят е съвсем загадъчен за останалите. Понякога се налага да привлека и адвокат, за да се защитя.

Съдиите са мразят от меркантилността, все пак - считат, че това е второстепенно нещо, за съдията парите са нещо неморално и оттам и всичко.

Не може един адвокат да има ролеви авторитет в съда, ако играе няколко роли.

Аз също съм се подигравал на Величко Руменчев - той ни изпитваше преди 23-24-25 и 26 години назад във времето - да кажем нещо по въпроса - за "Съдебната реторика", в смисъл - не съм го приемал като фактор на изкуството.

Как един адвокат - да не може да представлява самото си собствено дружество в съда, да - комично е. Комично е.

Но - е комично и адвокат - да назначава втори адвокат.

Тоест - Опенхаймер не е имал нужда от екип - след като той е физик, трябва сам да се оправи, защо са му други физици.

[tochotocho]

Как бихте коментирали , ако желаете ,този казус ! Има Наредба № 1 ДВ бр.88 /04.11.2022 г. В Наредбата е посочено, записано чл. 2 ал1 . при ЛИПСА на писмен договор възнаграждението / по съдебния спор / се определя по реда на чл. 36 ал. 3 от Закона за адвокатурата. - по искане на ........или на клиента , Адвокатският съвет определя възнаграждението съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет! т.е. по минималните .
Не е забранено гражданина да ползва услугите за консултация, и пр. на адвокатски колективи, или персонално на адвокат , без писмен договор. Излага фактите и адвоката му пише жалба, искане, искова молба , възражение и пр. но не се ангажира с писмен договор и представителство пред съда. Но си взима хонорар за работата. Гражданинът се явява лично и пледира съгласно указанията на адвоката. Напр. печели спора. Но съдът не му присъжда възнаграждение за правна защита. Защо. Той е заплатил сума поне равна на мин. възнаграждение по Тарифата.Записано е .... по искане на клиента. не на адвоката .
Що за нормативен акт е тази Наредба! Как трябва да се приема? По запитване до Висшия адв.съвет -становище работа на съда е да поиска от ВАС определяне на възнаграждението. т.е. те не са сезирани . Да ама съдът не е задължен да прави това. по-лесно е да те отреже.
Моля, за коментар!

[guest1]

Гражданинът се явява лично и пледира съгласно указанията на адвоката. Напр. печели спора. Но съдът не му присъжда възнаграждение за правна защита. Защо. Той е заплатил сума поне равна на мин. възнаграждение по Тарифата. Записано е .... по искане на клиента. не на адвоката

Защото ... това плащане е недоказуемо!

[tochotocho]

Благодаря, Жоре . Но аз съм чичо от село.. По презумция не мога да напиша тези искания , възражения, жалби без помощ от адвокат. Завършил съм 3 отделение през 1949 година.Адвоката казва , ако е без договор, има консултация - плащаш 700 лв. няма договор , ако искаш прадставителство плащаш 2100 лв . Не ме бъркай дали ще спечелиш, съдът решава. Ти само плащаш.