forum.lex.bg

Здравейте всички,

въпросът ми е:

Плащат ли задатък съделители с равни квоти от по 1/2 ид.ч. от имот за участие в електронен публичен търг?

И как е при обикновения (неелектронния) публичен търг?

Благодаря за всеки компетентен отговор!

Както вече казах в другата Ви тема, в изпълнителното производство по изнасяне на публична продан на делбен имот съделителите имат едновременно качеството на взискател и длъжник.
На основание чл. 489, ал. 1, изр. 2 ГПК взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер.
Същото важи и за съделителите.
Задатъкът е равен на 10 % (чл. 489, ал. 1, изр. 1). Затова ако квотите са по 50%, те надвишават размера на задатъка (10%) и в този случай задатък не се внася, независимо дали търгът е електронен или обикновен.

Чл. 501г. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) За участие в търга всеки наддавач внася задатък в размера по чл. 489, ал. 1.

Ти му говориш....

ludi написа:Чл. 501г. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) За участие в търга всеки наддавач внася задатък в размера по чл. 489, ал. 1.

Да, де. В размера по 489, ал. 1, а не в размера по 489, ал. 1, изр. 1. А Калахан е посочил 489, ал. 1, изр. 2. Къде 501г изключва това второ изречение, което също касае размера на задатъка (който може да е и нулев в хипотезата по изр. 2)?

При електронните търгове няма изключения, "всеки наддавач" внася задатък. Усложненията на чл.354 от ГПК при делбените производства изключват /към този момент/ електорнни търгове за изнасяне на публична продан на делбен имот. За повече разяснения се обърнете към действащ съдебен изпълнител, тук трудно ще получите компетентен отговор.

ludi написа:За повече разяснения се обърнете към действащ съдебен изпълнител, тук трудно ще получите компетентен отговор.

Това прозвуча малко обидно.
Нека и ние, бедните синдици, на които преди 1 година законодателят натресе също да ползваме системата за електронни публични търгове, да попием малко компетентност.
Ето пример как твой колега ДСИ /не е някой си там ЧСИ/ е насрочил електронен търг на делбен имот:
https://zapori.mjs.bg/#/announcements/details/1646

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО СЪДЕБНО-ИЗПЪЛНИТЕЛНА СЛУЖБА
Районен съд КУБРАТ
Изх. № 5138/ 11.09.2024 КУБРАТ, 11.09.2024
ИЗП. Д. 20243320400143
ОБЯВЛЕНИЕ ЗА ПУБЛИЧНА ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ ПО РЕДА НА ГПК
Обявявам по изпълнително дело N 20243320400143,

Първа публична продажба на недвижим имот собственост на съделителите с права : за Иванка Ченкова Cap 3/4 ид.части и за Невянка Николова Стоянова 1/ 4 ид. части от:

ПРОДАВАНО ИМУЩЕСТВО

Недвижим имот находящ се в строителните граници на с.Тертер, общ. Кубрат, ул. "Георги Тертер" № 13, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ по документ 780 кв.м.,а по скица с площ от 795 кв.м., съставляващо поземлен имот N. 234 от квартал 18, при граници съгласно скица: от север улица "Стефан Караджа", от запад - улица "Георги Тертер", от юг - УПИ XVIII-235, от изток - УПИ II-233, заедно с построената в СЪЩОТО дворно място жилищна сграда с декларирана настроена площ от 56 кв.м., подобрення, приращения и трайни насаждения в имота, съгласно одобрения план от поземлен имот У.•234 от кв.18: 780 кв.м. са отредени за УПИ I-234 от квартал 18,7 кв.м. от имота се предават към УПИ XVIII-235 от квартал 18 и 8 кв.м. са отредени за улица.

НАЧАЛНА ЦЕНА
Началната цена на подробно описания недвижим имот е 13 700.00 лв. / тринадесет хиляди седемстотин лева/.
CPOK НА ПУБЛИЧНАТА ПРОДАЖБА
Публичната продажба се провежда от 14.10.2024r. до 14.11.2024г. в Районен съд Кубрат, с адрес Кубрат 7300, ул. Цар Иван Асен II 4.
Отваряне на наддавателните предложения и обявяване на купувач на 15.11.2024r. от
10:00ч. в Районен съд Кубрат.
ДРУГИ ОБСТОЯТЕЛСТВА
Тежести за недвижимия имот:
Съгласно чл. 488, ал.2 ГПК - Книжата за проданта се държат в канцеларията на Районен съд Кубрат, адрес Кубрат 7300, ул. Цар Иван Асен II 4 на разположение на всеки, който се интересува от имота.
Всички желаещи да огледат имота могат да сторят това всяка сряда и петък от 17.30 часа до
18.30 часа по местонахождението му.
Задатъкът - 10% върху началната цена на недвижимия имот по чл. 489, ал. 1 от ГПК за участие в проданта се внася предварително по сметката на Държавен съдебен изпълнител при PC КУБРАТ, сметка: IBAN BG50 STSA 9300 3300 7016 10 по изпълнително дело № 20243320400143.
За всички преводи на суми нaд 30000 лева,съобразно Закона за мерките cpeщу изпирането на пари следва да се подаде декларация както следва: За физически лица - Декларация по чл. 4 ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 ЗМИП за произход на средствата. За юридически лица - Декларация по чл. 6 ал.2 ЗМИП за действителен собственик.
Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и дум и и подава предложението си с квитанция за внесен задаток в запечатан плик. Предложенията се подават в Районен съд Кубрат, което се отразява в съответния регистър.

Държавен съдебен изпълнител
Р. МЕХМЕДОВА

Обидно звучи "някой си там", това че си синдик не означава, че продаваш делбени имоти, а за това става въпрос в питането. Това, че ДСИ бил насрочил някакъв търг не означава абсолютно нищо. Нека видим как ще реагира ДСИ, ако един съделител приме най-високата цена при първоначаланите предложения, ще допусне ли наддаване или не, ами ако приемат двама, нов ел.търг ли ще прави само между тях и как ще стане това, ами ако съделителя не внесе задатък, ще го допусне ли и т.н. Няма компетентни по всички теми, нито пък безгрешни, аз лично казуси свързани с търговска несъстоятелност избягвам да коментирам. Нищо лично.

Ти си един от малкото хора в този форум, които познавам лично. Коментирали сме множество казуси, вкл. и по делбени производства. Не разбирам защо изведнъж това заяждане лично с мен. А такова има, видно от "тук едва ли ще намерите някой компетентен, питайте действащ СИ". Сякаш само действащите съдебни изпълнители са компетентни. Сякаш един действащ адвокат не може да бъде компетентен.
Като оставим настрана колко малко от търговете се провеждат от действащи ЧСИ лично, а не от ПЧСИ, не смятам, че професията "действащ съдебен изпълнител" е критерий за компетентност. Мога да посоча десетки примери за некомпетентност на действащи съдебни изпълнители, вкл. и публични продажби на паркоместа. Днес например един действащ ЧСИ, който е и потребител в този форум, ме уведоми по телефона, че въпреки че едно изпълнително дело е прекратено и въпреки че съдът е потвърдил прекратяването на изп. дело с влязло в сила решение и въпреки че ЧСИ е длъжен служебно да вдигне възбраната на един имот, няма да го направи, а ще "изчака". Това признак на "компетентност" ли е?
Или пък - по един личен казус - след приключване на делбеното производство РС служебно изпрати изпълнителния лист на ДСИ за образуване на изп. дело за изнасяне на публична продан, без искане от който и да е от съделителите. ДСИ си образува изп. дело и се наложи да жаля пред ОС, защото исках да продава ЧСИ. Накрая, след като ОС отмени тези действия на ДСИ, а инспекторатът наказа ДСИ със "забележка", всички ДСИ в този РС вече решиха да си правят отводи заради мен и накрая пратиха изп. дело в района на друг ДСИ от друг РС. И така аз вече съм persona non grata в собствения си роден град.
Така че - не ми говори за компетентност на действащи съдебни изпълнители по делбени производства. Поради липсата на детайлна законова уредба и тълкувателна практика на ВКС всеки си тълкува закона, както си реши, и прави, каквото си иска. Компетентността не се определя от професията, а от знанията и опита. Може да си компетентен или некомпетентен както като СИ, така и като адвокат или съдия. Ти например си от мислещите СИ. Но дали с всички е така? Не мисля.
Ако трябва да си говорим като юристи - обясни ми каква е правната логика при обикновения търг съделителят/взискателят да е освободен от задатък, а при електронния - да не е. То така съделителят-взискател може да злоупотребява и да си избира как да се продава делбеният имот в зависимост от това дали иска да елиминира конкуренцията на другите съделители.
А казусът ще стане още по-оплетен, ако другият съделител реши да си извади и той изпълнителен лист и да образува изп. дело при друг СИ и да поиска да се продава по различен начин. Тогава един и същи имот ще се продава по два различни начина - единият чрез обикновено търг, а другият - чрез електронен. Съответно на втория ще се внася задатък от съделителя, а на първия - не. Не виждам никакъв смисъл в това.
Защо взискателят/съделителят не внася задатък? - това е отправната точка, от която трябва да се тръгне. Отговорът е - защото прави прихващане на вземането си с продажната цена. Няма смисъл да внасяш задатък, а после, когато спечелиш търга, СИ да ти връща задатъка, а да прихване вземането с цената. Напълно е безсмислено. Няма как СИ да приспадне внесения задатък, защото такава норма в ГПК липсва. В чл. 501е, ал. 6 ГПК изрично е посочено, че за взискателя се прилага чл. 495 ГПК. В чл. 495 ГПК не е предвидено взискателят да приспадне задатъка. За сравнение - в чл. 717д, ал. 2 ТЗ това изрично е посочено.
Друг е въпросът, че тази норма позволява злоупотреби. Затова преди 1 година с измененията в ТЗ отпадна възможността кредиторът в производството по несъстоятелност с прието вземане или този по чл. 717н ТЗ да не внася задатък и вече е задължен - чл. 717д, ал. 2 ТЗ. В ГПК обаче още си стои непокътнат чл. 489, ал. 1, изр. 2.
Защо взискателят е длъжен да внесе задатък, ако вземането му е по-малко от задатъка, а не го внася, ако е по-голямо от задатъка? Защото има чл. 493, т. 1 ГПК - внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите, а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък. Отговорността за невнасяне на цената няма да е пълна, ако вземането е в размер под един задатък, което поставя различните наддавачи в неравнопоставено положение в зависимост дали са взискатели или не.
В тази връзка - ако взискателят/съделител внася задатък при публична продан чрез електронен търг, как ще приложим нормата на чл. 493, т. 1 ГПК в случай, че съделителят спечели търга, но не довнесе цената за дела на другия съделител? Ще намалим ли вземането му с един задатък /който вече е внесен/ или този задатък ще бъде получен от другия съделител? Може да изглеждат еднакви хипотезите, но всъщност не са.

Пак казвам нищо лично, не съм искал да те засегна. Защо трябва да внася задатък и каква е логиката и аз не знам, решение на законодателя. Това което мога да ти кажа и то от първа ръка е, че при обсъждането на законопроекта и при приемането му в НС идеята на вносителя е била всички наддавачи да внасят задатък, без значение дали са взискатели или съделители. Можем да разсъждаваме, но не е тук мястото.
Аз също съм имал дискусии със синдици, някой са ок, но от други съм направо втрещен, не ми се влиза в подробности.

Точно такава е била идеята на законодателя и затова задатък внася и взискателя. За къде сме без задатък от всички? Само дето взискателят вече го е внесъл, има вземане по ИЛ. Защото трябва да внесе целия задатък законодателят се е изхитрил да го поиска, т.е. вземането по ИЛ да надхвърля или да е равно на задатъка. А защото взискателят го е внесъл предварително и закона е за всички, взискателя ще загуби задатъка ако спечели търга и не плати цената, т.е. вземането му се намалява с размера на задатъка. Пинизи.

1.

kalahan2008 написа:Както вече казах в другата Ви тема, в изпълнителното производство по изнасяне на публична продан на делбен имот съделителите имат едновременно качеството на взискател и длъжник.
На основание чл. 489, ал. 1, изр. 2 ГПК взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер.
Същото важи и за съделителите.
Задатъкът е равен на 10 % (чл. 489, ал. 1, изр. 1). Затова ако квотите са по 50%, те надвишават размера на задатъка (10%) и в този случай задатък не се внася, независимо дали търгът е електронен или обикновен.

ludi написа:При електронните търгове няма изключения, "всеки наддавач" внася задатък...

Здравейте,
отново се връщам към темата, защото продължава да бъде актуална за мен.

Тук се изказаха противоречиви мнения, но първото (на kalahan2008) изглежда логично. Чл. 501г. препраща към чл. 489, ал. 1 (изр. 1 и 2), т.е. не изключва изр. 2.

2.

ГПК
Чл. 501а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Движима и недвижима вещ, налични ценни книжа, обособена част от предприятие, както и правата върху обекти на индустриалната собственост, върху които е насочено изпълнението, могат да бъдат продавани по правилата на електронен публичен търг[/u].

ludi написа: ... Усложненията на чл.354 от ГПК при делбените производства изключват /към този момент/ електорнни търгове за изнасяне на публична продан на делбен имот. ...

Не е ли е обратно - чл.354 е по правилата на обикновения (стария) търг и [u]не намира приложение при електронния търг, който е с други правила, създаващи равенство между наддавачите? Всичко изброено в чл. 501а. би могло да бъде делбено, не само недвижимите вещи.

3. Ако ЧСИ се възпротиви и настоява за задатък от съделителят или пък смята, че електронният търг изключва продан на делбен имот, най-вероятно ще се отиде на съд.
Ако съдът реши във вреда на ЧСИ, т.е. че съделителят/взискателят не внася задатък при електронен търг, съответно че електронният търг е приложим за всякакъв имот, т.е. и за делбен имот, в този случай ЧСИ заплаща ли на жалбоподателя съдебните разноски (напр. съдебна такса, адв. хонорар), и обратно?

4. Обжалване действията/бездействията на ЧСИ.
Тъй-като ИД продължава, а ЧСИ действа или бездейства съобразно личния си интерес, възникнаха много въпроси по обжалване на действията/бездействията му, които ще формулирам в друга тема.

Благодаря на всички с коментар по темата.