forum.lex.bg

През далечната 1995 години, мой познат ми дари недвижим имот в широкия център на Плевен представляващ дворно място, къща с пристройка, шапрон и гараж. Къщата бе строена в края на 19 век, а останалите постройки в началото на 20 век и бяха в много лошо състояние. През 1996 година обаче дарителят заведе дело за унищожаване на дарението поради измама и през 2013 година ВКС се произнесе в негова полза и унищожи дарението. През тези 17 години обаче къщата и останалите постройки беше съборена от строителна фирма, която след като е закупила имота, построи на тяхно място жилищен блок. Дворното място е било обединено със съседния по-голям до него парцел. Строителната фирма до 2012 година продава всички обекти в новопостроената сграда построена върху двата парцела.
Дарителят след като няма как да си върне имота в първоначалния му вид, завел дело срещу строителната фирма по чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване. Съдът обаче отхвърля иска и решението влиза в сила, след въззивното обжалване пред АпС- В. Търново.

В конкретния случай настоящият състав счита, че за ищеца не е настъпило обедняване, изразяващо се в лишаването от определена имуществена облага. Същият е извършил дарение на недвижимия си имот на 30.08.1995 г., като сделката е унищожена на основание чл. 29 ЗЗД, поради измама с влязлото в сила решение на ВКС от 03.04.2013 г. При унищожаването й породените правни последици биват заличени с обратна сила, т.е. постановеното съдебно решение има преобразуващо действие, което се отнася към момента, когато е била сключена порочната сделка. Последиците от унищожаването са визирани в чл. 34 ЗЗД – всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея. Доколкото в конкретния казус имотът, предмет на унищожената сделка, е прехвърлен на трети лица, по отношение на тях вписването на исковата молба има само оповестително действие. Сделката е унищожена на основание чл. 29 ЗЗД, при която хипотеза правата на третите добросъвестни лица не са защитени /ср. чл. 17, ал. 2, чл. 33, ал. 3, чл. 88, ал. 2 ЗЗД и чл. 114, б. „а”, изр. 2 ЗС/ и с оглед на това, твърденията в исковата молба, че ищецът е титуляр на вещни права върху имота, ведно с извършените подобрения, с оглед на това, че правата на праводателите на ответника са отпаднали, се явяват съответни на материалния закон. [b]След като той не е загубил имуществените си права, не е налице обедняване за него, което да подлежи на възстановяване.
[/b]
[i]От друга страна, не е налице и обогатяване за ответното дружество, тъй като то е придобило собствеността върху имота на възмездно основание, в негова полза е учредено право на строеж върху посочените от ищеца обекти от страна на другите съсобственици, което също е възмездено, строежът е реализиран със средства и труд на ответника. Ако и дружеството да е получило пълната парична стойност на продадените обекти, без да е прехвърлило еквивалентните на нея вещни права, това обогатяване не е за сметка на ищеца, а за сметка на третите лица – купувачи на самостоятелните обекти, поради което липсва и връзката между твърдяното обедняване на ищеца и обогатяването на търговеца за негова сметка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че предявеният иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. До същите правни изводи е достигнал и първостепенният съд, което налага потвърждаването на обжалваното решение.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите, както са направени, и да заплати на въззиваемата страна направените разноски за тази инстанция в размер на 3200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
........................................................................


Въпреки, че отхвърля иска, Апелативният съд признава, че дарителят е собственик на имота и това е една от причините за отхвърлянето на иска. Следователно дарителят все още е собственик.

Преди два месеца ЧСИ наложи възбрана на имота предмет на дарението, което е унищожено, т.е. на къщата с двор, шапрон, пристройки и гараж, които вече не съществуват.

Въпросът ми е, може ли да се извърши публична продан на двора върху който е построен част от блока или на на идеална част от обектите построени в сградата?

Могат ли собствениците на обектите да се позоват на придобивна давност и ще бъдат ли уведомени от ЧСИ?

П.П. Жилищният блок взима Акт 16 през 2009 година.

Взискател по изпълнителното дело е строителната фирма пострила блока и НАП.

ilian_todorov написа:Въпросът ми е, може ли да се извърши публична продан на двора върху който е построен част от блока или на на идеална част от обектите построени в сградата?

Могат ли собствениците на обектите да се позоват на придобивна давност и ще бъдат ли уведомени от ЧСИ?

П.П. Жилищният блок взима Акт 16 през 2009 година.

Взискател по изпълнителното дело е строителната фирма пострила блока и НАП.

Без да се видят документите и да се проследи какво точно се е случило, не може да се даде коректен отговор. Всичко друго са някакви догадки и предположения.
Принципният ми отговор е /без да се ангажирам дали е верен, доколкото не съм видял всички документи/ е, че дворното място може и да бъде предмет на публична продан, но не и построената отгоре сграда. Преди да извърши публична продан, ЧСИ трябва да извърши опис, при който ще установи, че описаната в нотариалния акт сграда не е идентична с наличната в имота. При това положение той няма право да продава новопостроената сграда, докато не се установи въз основа на конкретен документ, че длъжникът /измаменият/ е собственик и на сградата. Принципно собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея /чл. 92 ЗС/, но в случая се касае за права на трети лица върху сградата и самостоятелните обекти в нея, които може би са противопоставими на собственика на земята, съответни на неговите кредитори. Пишете, че делото за унищожаване на дарението е заведено през 1996 г., но доколкото законодателната промяна в ЗС, която изисква вписване на исковите молби, е именно от 1996 г., е възможно исковата молба да не е била вписана. Което пък от своя би могло да значи, че строителната фирма е била добросъвестна, когато е закупила дворното място.
Всички тези детайли най-добре да бъдат консултирани и проверени от адвокат.

kalahan2008 написа:

ilian_todorov написа:Въпросът ми е, може ли да се извърши публична продан на двора върху който е построен част от блока или на на идеална част от обектите построени в сградата?

Могат ли собствениците на обектите да се позоват на придобивна давност и ще бъдат ли уведомени от ЧСИ?

П.П. Жилищният блок взима Акт 16 през 2009 година.

Взискател по изпълнителното дело е строителната фирма пострила блока и НАП.

Без да се видят документите и да се проследи какво точно се е случило, не може да се даде коректен отговор. Всичко друго са някакви догадки и предположения.
Принципният ми отговор е /без да се ангажирам дали е верен, доколкото не съм видял всички документи/ е, че дворното място може и да бъде предмет на публична продан, но не и построената отгоре сграда. Преди да извърши публична продан, ЧСИ трябва да извърши опис, при който ще установи, че описаната в нотариалния акт сграда не е идентична с наличната в имота. При това положение той няма право да продава новопостроената сграда, докато не се установи въз основа на конкретен документ, че длъжникът /измаменият/ е собственик и на сградата. Принципно собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея /чл. 92 ЗС/, но в случая се касае за права на трети лица върху сградата и самостоятелните обекти в нея, които може би са противопоставими на собственика на земята, съответни на неговите кредитори. Пишете, че делото за унищожаване на дарението е заведено през 1996 г., но доколкото законодателната промяна в ЗС, която изисква вписване на исковите молби, е именно от 1996 г., е възможно исковата молба да не е била вписана. Което пък от своя би могло да значи, че строителната фирма е била добросъвестна, когато е закупила дворното място.
Всички тези детайли най-добре да бъдат консултирани и проверени от адвокат.

Вписана е исковата молба през февруари 1996 година. Бил съм страна по делото, а и се споменава в решението на съда.
Дворното място не е ли възможно и то да е придобито по давност от собствениците?
След като взискател е строителната фирма, която е наясно с всичко, предполагам се цели точно продажбата на земята върху която е построена част от блока.

Изглежда строителната фирма, която е придобила земята, се притеснява да не бъдат насочени някакви претенции от измаменото лице спрямо собствениците на самостоятелни обекти в сградата и по пътя на регресния иск - и срещу самата строителна фирма. При това положение, ако те имат някакви финансови вземания именно от измамения, е логично да искат да придобият земята отново, този път чрез публична продан.
Явно казусът е по-сложен, отидете при адвокат, който да го анализира в дълбочина.

kalahan2008 написа:Изглежда строителната фирма, която е придобила земята, се притеснява да не бъдат насочени някакви претенции от измаменото лице спрямо собствениците на самостоятелни обекти в сградата и по пътя на регресния иск - и срещу самата строителна фирма. При това положение, ако те имат някакви финансови вземания именно от измамения, е логично да искат да придобият земята отново, този път чрез публична продан.
Явно казусът е по-сложен, отидете при адвокат, който да го анализира в дълбочина.

Строителната фирма го е осъдила да й плати разноските по приключилото дело за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД. Тя няма друг начин да си вземе парите от измамения дарител и бивш ищец по делото, освен ако не изкара този недвижим имот за продан. Длъжникът не притежава друго имущество. Имал е земеделски земи, които аз през 2015 година му ги изкарах чрез ЧСИ на публична продан и към настоящият момент не притежава нищо друго, нито движимо, нито недвижимо имущество. Никога през живота си не е работил на трудов договор. Демек, единствено една такава евентуална публична продан, би могла да удволетвори финансовите претенции на строителната фирма, които са в размер на 4500 лева. Какво й пречи да се пробва да си ги събере, пък каквото стане?
Смятате ли, че е възможно измаменият дарител да насочи претенции, към собствениците на обектите в сградата? Сградата е изградена преди повече от десет години, а решението за унищожаване на дарението е от преди почти седем години. Не е ли позакъснял малко? Какво би могъл да иска от тези хора дарителят?

Нищожността и да се впише и да не се впише - все тая. Оповестителното значение на вписването е друга работа, но така или иначе се налага и вписване. Не може според мен да стане работата, особено за такъв малък дълг. Но това го казвам на прима виста един вид - имате компетентно мнение по-нагоре.

Все пак - искате ли да парирате претенциите или просто искате да минете процедурата.

ivan_lawyer написа:Нищожността и да се впише и да не се впише - все тая. Оповестителното значение на вписването е друга работа, но така или иначе се налага и вписване. Не може според мен да стане работата, особено за такъв малък дълг. Но това го казвам на прима виста един вид - имате компетентно мнение по-нагоре.

Все пак - искате ли да парирате претенциите или просто искате да минете процедурата.

Така е написал и съдът в решението си, че вписването има само оповестително значение.

Малък, не е чак толкова малък дългът. С разноските общо 6100 лева и към НАП като присъединен взискател още около 17500 лева (от глоби), общо някъде около 23600 лева. Имайте предвид, че длъжникът не разполага с никакви средства да го погаси.

Имам приятел, който също е завел изпълнително дело преди два дни срещу длъжника за около 2500 лева. Въпросът ми е има ли шанс да си събере вземането? С тази сума задълженията на длъжника стават около 26100 лева.