forum.lex.bg

При дело за имотна измама поисках с четири молби да ми бъдат обезпечени доказателствата, обект на почеркова експертиза. Съдът не си мръдна пръста и доказателствата - неистински документ, обект на почеркова експертиза изчезна. Кой носи отговорност сега? Мога ли да осъдя държавата, нотариуса? В досъдебното производство се доказа, че има кражба на подпис... и какво от това, ако не се докаже в гражданския процес?

Виждам, че малко остро подхождате, което в случая е интересен подход, но по ГПК има процедура за обезпечаване на доказателствата и съдът е длъжен (209 мисля) не да ги осигури, а да ги обезпечи. защо смятате, че отговорноста е моя пи четири последователни искания за тази процедура? Нотариусът е бил задължен с прокурорско разпореждане да съхрани на отговорно пазене документите до приключване на предварителното производство. Не го е спазил, следователно би трябвало да понесе отговорност по моята логика.
Последно въпросът ми е защо смятате, че съдът не би трябвало да носи отговорност,в тази ситуация и защо трябва да приема да загубя имота си при доказано престъпление и от тук сделка без надлежно изразено съгласие?

Че подходът е остър, така е, но единствената цел е да провокира размисъл...
Не излагате случая си в пълнота и отговорите почиват на догадки.
Според Вас: какво представлява производството по обезпечение на доказателствата?
Каква е пречката събирането на доказателства да се извърши в процеса по установяване на собствеността на имота?
Казвате, че има доказано престъпление - в този случай не разбирам защо не приложите влязлата в сила присъда?
Подозирам, че присъда няма. Не пишете дори дали има повдигнато обвинение и по кой текст от НК.

Според мен съдът трябва да изиска от нотариуса документа веднага след като е назначена експертиза. Това и поисках, но разберете, срещу нас има огромна сила, т.нар имотна мафия. Съдът не направи нищо, просто подмина искането. След месец документът вече е неясно къде.
От фактите в пр.преписка е ясно, от експертизата по нея също, и случаят се замота, обясних може би неясно, че приеха, че е неизвестен извършителя, при условие, че е извършил сделка с документа, който е изготвил.
Няма и повдигнато обвинение...
Има две определения на съда по жалби срещу действия на прокуратурата, които се неглижират последователно. И никой не търси отговорност за това.

Така няма да стане. Хайде изложете целия случай от самото му начало, като се опитате да не давате квалификации.

Кфалификациите са неслучайни. Това престъпление и пълната дезинтересираност на държавата от него превърна живота на мен и майка ми в почти невъзможно оцеляване.
Историята е доста дълга. Ще отнеме няколко страници, затова ще Ви я подготвя и изпратя утре. Благодаря Ви още веднъж за съдействието.

Един въпрос- кога точно, на коя дата ( някъде прочетох написано от вас " преди години") е извършена разпоредителната сделка?

Историята е дълга и вероятно ще отнеме време, за да се запознаете с нея, за което Ви благодаря! Описвам само юридическите данни, като спестявам 99 % от преживените ужаси, дори повече спестявам..
Към края на 2000 год. у дома започна да идва непозната жена, представяща се за Марияна Стефанова - служител на социални грижи, с цел да направи домашно посещение и социална анкета, за да ни бъдат отпуснати социлни помощи. Всеки път, когато идваше, носеше пакет с някакви храни, което беше абсурдно, и от погледа ми сега – се държеше изключително лицемерно любезно, загрижено за нас и казваше едва ли не как ще се справим с всичките си материални трудности, вкл. и неплатените сметки за Топлофикация и данъци, чрез помощта на Социални грижи, които щели да ни ги изплатят... По този начин е целяла да спечели доверието на Майка ми Л.К и да я заблуди до безумност в мнимата й добронамереност и „ чисти ” намерения. На последното си идване, някъде около края на м. януари 2001 год. вечерта, поиска от Майка ми Л.К оригиналния нотариален акт за апартамента й, който бил нужен за сверка за собственост на имота от Майка ми Л.К, за да й бъдат отпуснати социалните помощи. Даде й също няколко чисто бели, празни листа, на които да си напише името и да се подпише под предлог, че работното й време приключва и много бърза ( става дума за час около 21ч.?!! ), но утре в службата щяла да си напише отчета от днешната им среща. Това беше последното й идване и никога повече не се появи...
На 06.06.2001 год. по обяд на вратата ни се появи един напълно непознат мъж – Лицето ползвало пълномощното В. Д., с двете си „ мутри ” и един трети, който се беше предрешил в полицай с униформа. Носеше копие от нотариален акт за собственост на нашия апартамент с думите „ Кога най-сетне ще ми освободите апартамента? До кога да ви чакам? ”. Започна да крещи, да ни заплашва, да се държи господарски, агресивно и двете му мутри да ни налитат на бой и насилие.. Майка ми Л.К отиде да извика кварталния наместник, докато те все още стояха на вратата ни. Когато тя се върна с двама полицаи, фалшивият полицай на Лицето ползвало пълномощното В. изчезна. Лицето ползвало пълномощното В. показа нотариалния акт на полицаите и каза, че бил дал заем на Майка ми Л.К от 20 хил. лева, но тя не успяла да му го върне и му приписала апартамента. Отидохме в 4-то РПУ, отдел Икономическа полиция. Там Лицето ползвало пълномощното В. наговори същото и полицаите казаха, че нямат какво да направят и да се обърнем към Съда.
От информацията, която успяхме да съберем за Лицето ползвало пълномощното В. Димитров, той бил някогашен служител на МВР, сега – закостенял в имотните измами престъпник , за когото това е бизнес и основен начин да изкарва парите си. Върлува из цяла София и се занимава основно с това. На много хора е отнел апартаментите и ги е оставил на улицата, но живее безнаказано и продължава да прави, каквото си иска, оставен на мира от Закона и Правосъдието...
Има един момент, който има връзка с целия случай – средата на м. март някъде 2001 год. една вечер у дома дойдоха двама „ полицаи ”, които искаха да говорят с Майка ми Л.К насаме и настояха да ги пусне вътре. Представиха се, че са антимафиоти и че в квартала ни върлува престъпна група, която краде на хората апартаментите, и че се налагало ние временно да се изнесем от апартамента си и да ни настанят в служебна квартира, докато изловят престъпната група и ние се върнем в апартамента си. Искали са безшумно да се изнесем от апартамента си, без да си дадем сметка какво се е случило с апартамента ни и да не можем да предприемем нищо... Не че това, което предприехме, възстанови справедливостта и ни върна в апартамента ни... Те получиха отказ от Жан, с когото съжителстваше Майка ми Л.К, да им предоставим апартамента си за „ благородната ” цел. Когато Майка ми Л.К видя Лицето ползвало пълномощното В. вече в качеството му на „ собственик ” на собствения ни апартамент, си спомни, че той е бил един от двамата „полицаи”, дошли да „ изловят” престъпната група, бидейки те самите такава... Няколко дни след този случай един от двамата се обади вкъщи по телефона и искаше да говори с Майка ми Л.К. Каза й, че е пак от полицията и че Жан бил голям престъпник, издирван от Интерпол, на много хора бил откраднал и продал апартаментите и е за нейно добро да го изгони от апартамента си. Искали са по този начин да изплашат Майка ми Л.К и тя да изгони Жан от вкъщи, заради когото не успяха да постигнат целта си и когато тя остане сама без него, още по-беззащитна, вече да успеят да я излъжат да напусне доброволно жилището си в името на доброто и справедливостта....
След като Лицето ползвало пълномощното В. си тръгна от полицията, отидохме в кантората на нотариус Мила Енева, която е озаконила сделката по отнемането на апартамента ни. Поискахме да ни покаже документацията и празните листове, които Майка ми Л.К бе подписала месеци преди това, се оказаха пълномощно, с което тя позволява на Лицето ползвало пълномощното В. да си прехвърли имота й и да си го продаде „ сам на себе си ”, и две декларации за имотно, семейно и гражданско състояние на Майка ми Л.К, нужни за такава „ сделка ”. Майка ми Л.К каза на нотариуската, че никога не е искала да продава апартамента си, никога не е идвала там и никога не е упълномощавала никого. Енева твърдеше обратното, разбира се, и че лично я е довел адвокат Иван Антонов от кантората на горния етаж над нея. Когато започна предварителното следствие и направиха очна ставка между Майка ми Л.К и този адвокат, той каза, че никога преди не я виждал и че не е жената, доведена му от Лицето ползвало пълномощното В., за да му прехвърли имота си.
На следващия ден Майка ми Л.К написа жалба до Прокуратурата и започна да изпраща жалби и сигнали до различни институции, за да получим защита и да спасим единственото си жилище. С времето се образува предварително производство и разследване на случая. Получихме известие за въвод от съдия – изпълнител. Нуждаехме се от адвокат, но такъв нямахме поради липсата на пари. Лицето ползвало пълномощното В. упражняваше психически тормоз над нас ежедневно с идвания вкъщи, обаждания по телефона, заплахи, че ще „ ни счупи ръцете и краката, а можели да ни се случат и по-лоши работи ”. Беше сменил патрона на външната ни врата, живеехме и спяхме в страх на отключено. Домът ни беше като разграден двор, а той можеше да нахълтва, когато си поиска. Един ден, когато бях сама вкъщи без майка ми и Жан, които бяха отишли по инстанции, повиках едно дете-съседче, с което си играехме, а бащата на Жан – възрастен човек на 80 год., ни пазеше. Тогава Лицето ползвало пълномощното В. се обади по телефона да търси майка ми и разбра, че я няма. Малко по-късно дойде с хора за оглед и нас тримата ни изгони с побой и красъци. Преби стария човек с ритници по стълбите и шамари, а нас, двете деца, подгони с мутрите си. Искаха да ни набият и да ни отвлекат. Междувременно вкъщи се беше обадила една позната на майка ми малко след Лицето ползвало пълномощното В. и аз й казах, че и той се е обаждал, и тя се е досетила, че може би ще използва да дойде. Тя се е изплашила за мен и е тръгнала към вкъщи. Дойде точно, когато Лицето ползвало пълномощното В. въвеждаше в апартамента евентуалните купувачи. Тя ги запитала „ Нима ще купите апартамент от един престъпник?! ”, при което Лицето ползвало пълномощното В. й зашлевил шамар. Когато той подгони приятелчето ми и мен с мутрите си да ни пребият, ние тичахме, а те – по петите ни. Ние не знаехме накъде тичаме, просто тичахме, за да се спасим. Озовахме се в един безистен, който беше задънен, а те идваха след нас. Тогава приятелката на майка ми се появи от някъде. Едно такси тъкмо излизаше от безистена. Тя го спря, качи ни вътре и тръгнахме към жилището й. По този начин тя спаси живота ни!
Въводът се осъществи в средата на м. юли 2001 год. и ни изгониха на улицата. Освен всички пороци до тук, порочно беше и изпълнението на въвода от съдия – изпълнител Белмезов, който отговаря за район Надежда, откъдето е Лицето ползвало пълномощното В.... Какво съвпадение...дали е случайно... Заключиха апартамента с целия ни багаж вътре. Започнаха да водят купувачи за оглед. Впоследствие откраднаха някои по-ценни неща, другите ги изхвърлиха на паркинга пред блока. Разбрахме, че тогава Лицето ползвало пълномощното В. вече не е бил собственик на апартамента ни, защото още края на м. май 2001 год. вече го бил препродал на втори, но въпреки това винаги той идваше и се разпореждаше с всичко. В началото на м. август апартаментът ни вече беше препродаден за 3-ти път на строителна фирма и понастоящем е нейн офис. В разследването и разпитите Лицето ползвало пълномощното В. и вторият собственик – Иван, твърдят, че тези няколко продажби в рамките на няколко месеца били просто, защото Лицето ползвало пълномощното В. бил взел заем от Иван, залог за чието връщане било приписването на собствеността върху апартамента на Иван. Уговорката била, когато Лицето ползвало пълномощното В. му върне заема, Иван да продаде апартамента на когото му посочи Лицето ползвало пълномощното В.. Разбира се, всичко това едва ли е истина...
От тогава започна воденето на прокурорска преписка и разследване на случая. Беше многократно губена, а производството многократно спирано под предлог, че делото се води срещу неизвестен извършител. Питам как да е неизвестен - лицето с пълномощното е било на сделката, съвсем си е известен. Държавата не изпълни задължението си да ни защити и да осъди виновника, въпреки всички доказателства, които разобличават престълението – експертизи, доказващи кражба на подпис, фалшифициране на подпис и почерк, разпити на „ участниците ” в измамата и противоречащите им показания – дори тези на едно и също лице в различни разпити.., множество грешки в изготвянето на документите, дори сбъркани имена на Майка ми Л.К, семейното й положение, личните и паспортните й данни, липса на документ за залог – догорите за заем и за залог на недвижим имот са писмени, липса на документ за предадени суми. Апартаментът на Майка ми Л.К е с два нотариални акта, всеки от които е за ½ идеална част. Те явно не са знаели това. Откраднат беше само единият нотариален акт. Другият и до ден днешен е у нас. Но с акт за половин апартамент те си прехвърлят цял... и още много недоогледани подробности...Очевидно е, че СА подправени декларациите за семейуно и имотно състояние и по ДОПК, доказано е с експертиза в предварителното производство. Изминаха 10 години в прикриване на престъпника от страна на всички отговорни органи, докато от Прокуратурата не казаха, че е изтекла 10 – годишната наказателна давност за престъпление.
Когато ни изхвърлиха на улицата, ние живеехме в стари коли, изоставени бараки и колиби, по улиците, в изоставени бараки по Искърското дефиле, в барака без ток, вода и всякакви човешки условия и в двора на Софийската семинария...до зимата, когато отидохме да живеем временно в един приют за бездомници до пролетта на 2002 год. След това отново по същия начин до ноември 2002 год., когато намерихме портиерско жилище в кв. Павлово. След като напуснахме и от там, аз вече бях студентка в първи курс и по право получих общежитие от Университета, докато се обучавам, а Майка ми Л.К отиде да живее в една изоставена, разбита и пустееща къща на нейна позната и там без ток, вода и достойни човешки условия...От тогава живеем изключително тежко всеки ден в глад, страх от случилото се и бъдещето, мизерия... Тогава аз бях на 10 год. Сега съм на 22...
Заведохме гражданско дело з аобявяване на нищожна сделка и връщане на имота на майка ми едва през 2010 год., защото едва тогава намерихме адвокат, който се зае с нас безвъзмездно. От Районен съд получихме съдийски определния, които се произнасят, че е налице престъпление. Въпреки това ангажирания с делото съдебен състав прекрати делото и го изпрати за разглеждане в Градски съд. Там делото мина в едно единствено заседание с показно и тенденциозно злонамерено отношение от съдията, където той дори не приобщи прокурорската преписка към процеса с думите, че не била съотносима към делото... Решението бе обжалвано в Апелативен съд, където на заседанията една от членовете на съдийския състав дори не се притеснява да демонстрира познанството си с адвокатката на строителната фирма и в заседание се подсмиват ехидно една на друга, правят си знаци и си разменят влюбени погледи, за което пуснахме необходимите сигнали и молби за отвод на въпросната съдия, но дори тя сама разгледала жалбата ни и се произнесла по нея в своя полза, разбира се... Заяждат се непрекъснато с нас, отказват почти всички наши искания. Много трудно назначиха експертиза и то само на пълномощното, а не на всички фалшифицирани документи, и не при задачите й, за които бяхме помолили. След заседанието подадохме множество молби за обезпечаване на доказателствата, но никой нищо не направи. Много съмнително е и това, че първоначално делото ни в САС беше разпределено на друг съдийски състав, но изведнъж го пое точно този на приятелката на адвокатката на настоящите владелци на апартамента ни, въпреки че в Закона изрично пише, че съдията сам трябва да се оттегли от дело и да поиска отвода си, ако се намира в някакви отношения с някоя от страните...
Пред нас и пред още няколко свидетели нотариус Енева заяви през м. април 2013г, че ще предаде пълномощното, когато бъде изискано надлежно от съда. Преди седмица разбрахме от вещите лица, че Мила Енева не предоставя пълномощното и им е казала, че го няма, въпреки че е задължена от Прокуратурата да го съхранява на отговорно пазене, за което е подписала документ. Подадохме две нови искови молби – в СГС срещу Мила Енева и в Административен съд срещу държавата, както и четири сигнала срещу Енева – в Нотариалната камара, В Апелативна и Районна прокуратури и в 4-то РПУ.
Аз, от своя страна, също заведох дело през 2011 год. срещу Лицето ползвало пълномощното В. и Сие по силата на предварителен договор, който имам от 2000 год. от майка ми. В него искам установяване на нищожна сделка, връщане на апартамента на майка ми и обявяване на договора за окончателен и също се назначи съдебно-почеркова експертиза, но на всички фалшифицирани документи. И тук подадохме няколко молби за обезпечаване на доказателствата, но нищо не се направи.
През 2011 год. бе заведено и друго дело в Районен съд за доказване фалшифицирането на пълномощното, но до този момент все още дори няма насрочване за първо заседание.
Борим се чрез всички тези дела да върнем единственото си жилище след толкова много години на улицата и разбити животи... Сега, при изчезване на пълномощното и завеждане на новите дела, се нуждаем от още повече квалифицирана юридическа помощ и търсене на още начини да получим защита и справедливост!

За съжаление прогнозата ми е негативна. Изтекли са всякакви срокове. Дори и да успеете да докажете нищожност, остават правата на третото добросъвестно лице.

"Аз, от своя страна, също заведох дело през 2011 год. срещу Лицето ползвало пълномощното В. и Сие по силата на предварителен договор, който имам от 2000 год. от майка ми. В него искам установяване на нищожна сделка, връщане на апартамента на майка ми и обявяване на договора за окончателен ..." - ако наистина сте завършила право - задраскайте излишното.

Благодаря Ви за усилието и отделеното внимание. Не съм юрист (при регистрацията просто нямаше друга професия), но правото би трябвало да бъде логично. Невъзможно е нищожна сделка да има правни последици, както и да има давност за сделка, която е престъпна. Вероятно Вие сте, поради което не бих могла да Ви опонирам, само ще Ви кажа, че ако бяхте прав съдията на първа инстанция не би ми го спестил в решението си при направено възражение за давност от другата страна. затова изчетете моля Ви практиката и ако можете да ми помогнете, бих Ви била благодарна, както и в момента съм, защото ме провокирате да се боря.
Майка ми е изготвила предварителен договор, когато съм била малка с условие той да се оформи с нот акт, като стана на 18г. Открих го случайно. Защо според Вас не бих могла да заведа това дело?
Вашият пдход, макар и да е провокиращ ми помага. Нуждая се от знания, за да се защитавам и Ви благодаря, че помагате. Не смятам, че мога да загубя жилището, защото все още вярвам в правосъдието.

Пишете, че апартамента е препродаван. Доколкото разбирам от повторните продажби са минали повече от 10г. В такъв случай: как ще се отрази на следващите продажби, прогласяването на нищожност на първата продажба?

ch3oh написа:Пишете, че апартамента е препродаван. Доколкото разбирам от повторните продажби са минали повече от 10г. В такъв случай: как ще се отрази на следващите продажби, прогласяването на нищожност на първата продажба?

Според мен след като предмет на делото е нищожност на договор между страните, какво значение има сделка, сключена между ответника и трето лице за прехвърляне на процесния имот, казвам това, тъй като същата е без значение за преценката на действителността на първоначално сключеното съглашение, както и давността тук е без значение. Още повече, че се касае за престъпление, още повече, че третото лице придобива имота месец след първоначалната сделка, целият апартамент бе в окаяно състояние ( с нарочно натрошени стъкла )и имаше огромни скандали, на които е свидетел целия квартал. Така, че едва ли става въпрос за каквато и да е добросъвестност...

Продължавате да избягвате отговора на въпроса: Как ще бъдат засегнати правата на третото лице, които са придобити преди вписването на исковата молба за нищожност?

Не бъркайте термина "добросъвестност" с житейското съдържание на тази дума.

Когато са купили от несобственик, какви права? През цялото време е имало проверки, разпити. Разбирам Ви и аз се притеснявам. Исковите молби са вписани, разбира се

"Когато са купили от несобственик, какви права?" - всякакви! Продажбата на чужда вещ не е нищожна. Само поражда отговорност за евикция.

Кота са вписани исковите молби? Преди или след сделките с третите лица?

А и това лице е знаело, че купува от несобственик, скандалите са били ежедневие в блока.

Вписани са със завеждане на делата, 2009г мисля или 2010. Майка ми е нямала възможност да наеме адвокат, работи се на доброволни начала от тогава.

Не зная дали правилно съм се изразила, но сме жертва на престъпление и все пак очакваме и държавата да си свърши работата. Поради това са заведени и всички тези дела. Нали уж текат и прокурорски проверки, доста са материалите.

Да се изясним: ако няма влязла в сила присъда, няма престъпление.
Кога е извършена първата продажба от страна на "пълномощника"?