Аааа, ясно- викторината си продължава. Така де, тука е пълно със закрастени... пък и ние нещо сме попрочели
. Е, понеже ме мъчат въпроси правни, та да разтоваря малко с кристалното кълбе ( брех, за т`ва не пиша вече, щото докато се уточним, кой, какво, защо и нощта минала).
djordi написа:....един познат е дръпнал е януари 2007 кредита трябжа да го изплати до януари 2008г.А банката го дава на дело април 2010.Минали са почти 2 години!
- ок., забравяме за давност и прочее благини.можели да се позовем на
Съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) кредиторът подава молба за незабавно изпълнение в районния съд по постоянен адрес на длъжника. Съдът постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист (ИЛ) – чл. 418 от ГПК. Събирането на вземането се възлага на съдебен изпълнител. Дали ще е частен или държавен, изборът се прави от кредитора.
- това не знам от къде го преписахте, но е принципно вярно. Принципно! ( и аз да ударя една удивителна )
Осъдил го е СФ съд!
- чудесно, за осъждането, защото ще се научи, че кредит се връща.може ли да се възрази срещу този изпълнителен лист, защото не е издаден от районния съд по постоянен адрес на длъжника ?
Сега, сериозно: ако ще възразява, че ЗНИ и ИЛ са издадени при неспазена подсъдност- няма никаква полза, защото ще е удар във въздуха. Сега ще питаш и защо. Ами, защото ВКС вече се е произнесъл по този "съществен за развитието на правото въпрос", по който законодателят е замълчал ( щото е като риба на сухо, ама т`ва е друга тема).
Та, да се върнем на ВКС ( нещо от моите архиви):
- допустимо ли е въззивният съд да уважи жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основания, които се различават от визираните в чл. 419, ал. 2 ГПК?- отговорът е
твърдо отрицателен, ерго и да пускаш частна жалба - ще загубите време и пари ( особен пари), защото в заповедното
нямаш правна възможност да релевираш възражение за липса на подсъдност ( пратете поздрави на онези депутати, които го приеха този ГПК);
- представлява ли направеното от длъжника възражение за неподсъдност основание за обезсилване на разпореждането на първоинстанционния съд за незабавно изпълнение?- отговорът е
твърдо отрицателен, което обяснява мнението ми за удар във въздуха;
- следва ли районният съд в производството по чл. 417 ГПК служебно да проверява постоянния адрес на физическото лице, посочено като длъжник?- е, ето ти една ябълка на раздора в нашите среди, защото отговорът на този въпрос е витиеват. Принципно им дадоха достъп до НБД Население, заради заповедното производство да проверяват едно-две неща, и пак принципно, когато не я ползват базата данни- няма санкция. А, вярвай, в големите градове, особено столицата, хич беля да губят време за тази информация. Принципно ВКС твърди, че сезираният със заявление съд е задължен да проверява за адреса на длъжника, за да улесни последния и да гарантира защитата му, ама ако се допусне хипотеза, като описаната от теб, това не е нарушение, така щото местната подсъдност по чл. 411, ал. 1 ГПК се различава от тази по чл. 105 и сл. ГПК. Найс, а!
Та, ако пуснеш възражение, а пускаш, когато си сигурен, че ще редуцираш нещо от дълга, не за спорта просто
- тогава ще получиш искова молба, с разни там книжа, и ако не ти харесва съда- за първи път имаш възможност да правиш възражение за неподсъдност на спора.... ( до тогава СИ повече от сигурно е обезпечил дълга, а може и да го е събрал и приключил ИД /имам такъв случай- сега си спорим/- т`ва пак заради ГПК).
И докато пишех тези неща се сетих, че изтекоха 5г. от смяната на ГПК, та ако имаш нЕкой тарикат ( обикновено са кредитни институции), снабдил се със заповед и ИЛ от зората му ( 2008), стискал го под дюшека и тези дни решил да го извади и върне в употреба образувайки ИД направо не ми се мисли( има хора да мислят, не съм от тях)- каква полза да възразяваш, за каквото и да е, след като съществува чл. 422 ГПК. Така се става крепостен селянин за главница, обезщетения, разноски, лихва, лихва..., която цъка от датата на издаване на заповедта.
Поздрави на всички `убавци от 40-то НС
.
п.п. последния абзац го написах, защото се сетих, че преди две години по повод молба за отстраняване грешка по вина на съда депозирах възражение срещу първоначално издадената ЗНИ ( така де, тогава узнахме, че банката ни плете чорапче), но с определение ми отговориха, че поправената заповед не ми била връчена, ерго- избързала съм и възражението е депозирано преждевременно. От тогава ни вопъл, ни стон.