Здравейте,
Имам следния казус и бих се радвал да чуя коментари от някой вещ по темата.
Става дума за изпълнително производство, по което първоначалния взискател е удовлетворен чрез плащане директно към него и е подал писмено искане за прекратяване на производството. ЧСИ, явно блазнен от материален интерес, отказва да го прекрати, цитирайки задълженията към присъединения по право взискател държавата (които са доста по-големи). Самите служители на НАП са добронамерени, няма проблем да се подпише споразумение с тях за разсрочване, респективно задълженията да се погасят в 6 месечен срок директно към тях, без помощта на ЧСИ. Целта е първо максимално бързо вдигане на запорите и второ избягването на допълнителните такси (само в частта по задълженията към държавата, къде ЧСИ реално не е извършил никакви действия, репективно не става дума за "как да прецакам ЧСИ").
Остава открит въпросът, който не е дефиниран правно и е функция на тълкувание - при молба от взискателя по делото за прекратяване на дадено ИП, длъжен ли е ЧСИ да го прекрати, макар и да има като присъединен взискател държавата или напротив? Ако не, какъв документ от НАП би могъл да накара ЧСИ да прекрати ИП, респективно да вдигне запорите?
Предварително благодаря.
- Дата и час: 27 Ное 2024, 07:53 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
присъединен взискател държавата
|
|
8 мнения
• Страница 1 от 1
Re: присъединен взискател държавата
Решение от 23.01.2009 г. на ОС - Сливен по гр. д. № 28/2009 г., ГО
чл. 191, ал. 1 и 2 ДОПК
чл. 433, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 ГПК
Производството е по жалба на взискател по изпълнително дело срещу разпореждане, с което ДСИ е отхвърлил искането на взискателя за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди се, че разпореждането на ДСИ от 18.12.2008 г. е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че с молба от 17.12.2008 г., на основание на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство и въпреки че законовите разпоредби не съдържат изискване за мотивиране на отправеното от взискателя искане за прекратяване, то в молбата изрично е било посочено, че по силата на подписано на 17.12.2008 г. споразумение между "С. Н." ЕАД и "В." АД всички правоотношения между длъжника и взискателя произтичащи от задължението за заплащане на сумата в размер на 1 165 895,70 лв., предмет на изпълнителното дело, са напълно и окончателно удовлетворени. ДСИ незаконосъобразно е отхвърлил искането, като е приел, че "С. Н." ЕАД няма правен статут на взискател по делото и освен това изпълнителното производство е спряно и държавата е присъединен взискател за публични задължения на длъжника, за които няма данни да са заплатени. Твърди се, че "С. Н." ЕАД, по силата на сключен на 25.11.2008 г. договор за прехвърляне на вземането, е станала единствен кредитор на "В." АД за задължението му, предмет на изпълнителното дело. Именно с оглед на извършената цесия предишният кредитор е загубил процесуалната си легитимация като взискател. "С. Н." ЕАД с изрични молби на 02.12.2008 г. е направил искане за конституирането му като взискател, а досегашният взискател е потвърдил изцяло и безусловно извършената цесия и изрично е декларирал, че признава правото на "С. Н." ЕАД да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело. На 3.12.2008 г. ДСИ е конституирал новия взискател и на същата дата на длъжника е изпратено съобщение, което е получено на 08.12.2008 г. и не е било обжалвано. Поради това, изводът на ДСИ, че "С. Н." ЕАД, като молител няма правен статут на взискател по делото, е незаконосъобразен. От друга страна, процесуалната легитимация на цесионера като взискател по изпълнителното дело, чийто предмет е принудителното реализиране на придобитото от него вземане, настъпва от момента на депозирането на молбата за конституирането му като взискател, а не от момента на уведомяването на някоя от страните в изпълнителния процес.
Второто възражение е свързано с довода, че изпълнителното производство е спряно с обезпечителни заповеди, които не са били отменени. По своята същност, искането на взискателя не предполага извършването на каквито и да било изпълнителни действия, а има като последица единствено прекратяването на изпълнителното производство, като занапред гарантира неизвършването на такива действия. Наличието на обезпечителните мерки спиране на изпълнението не могат да бъдат довод за отхвърляне на исканото прекратяване.
Съгласно чл. 191, ал. 1 от ДОПК, имущество, върху което преди образуване на изпълнителното производство по реда на ГПК са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял. Тази разпоредба е предвидена за да не бъде допуснато двойното събиране на публични задължения от длъжниците. Поради това, е несъмнено правилото, че държавата сама събира своите ликвидни и изискуеми вземания. В случая, към посочената в разпореждането дата длъжникът има ликвидни изискуеми публични задължения, чийто размер е съобщен на ДСИ, но за принудителното събиране на тези публични задължения вече е било образувано изпълнително дело от публичен изпълнител, който е наложил и обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника "В." АД. Поради изложеното, се иска отмяна на разпореждането на ДСИ и съдът да укаже на ДСИ да прекрати изпълнението по изпълнителното дело, а всички наложени обезпечителни мерки да бъдат вдигнати и постъпилите в резултат на изпълнението, намиращи се по сметка на ДСИ парични суми, собственост на длъжника, да бъдат върнати по банковите му сметки.
В писмени обяснения ДСИ е посочил, че исканията на взискателя по делото "С. Н." ЕАД С. са отхвърлени като незаконосъобразни, тъй като никакви изпълнителни действия по делото не могат да бъдат извършвани, включително и прекратяване на изпълнителното производство, тъй като същото е спряно с две обезпечителни заповеди, които не са отменени по надлежния законов ред. На второ място, по делото е изпълнена изискуемата по чл. 458 от ГПК процедура и е установено задължение на длъжника "В." АД към държавата и към настоящия момент по делото нямало данни да е изплатено. Сочи се, че след възобновяване на изпълнителното производство изпълнително дело ще продължи с взискател държавата.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема следното за установено от фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист, с който "В." АД С. е осъдено да предаде на "С. и. хххх" АД гр. С. 616 857 литра бяло трапезно вино, реколта 2003. Впоследствие вземането е преобразувано в парично за сумата от 1 165 859 лв. като равностойност по пазарни цени на бялото трапезно вино. С молба от 24.07.2008 г. "В." ЕАД, гр. С. е поискало да бъде конституирано като взискател в качеството му на цесионер по договор за цесия и същия ден ДСИ е конституирал "В." ЕАД С. като взискател. С молба от 02.12.2008 г. "С. Н." ЕАД гр. С. е поискало да бъде конституиран като нов взискател, тъй като по силата на сключен на 25.11.2008 г. договор за прехвърляне на вземане "В." АД е прехвърлило на "С. Н." ЕАД изцяло вземането си срещу "В." АД. С резолюция от 03.12.08 г. ДСИ е конституирал като взискател по делото "С. Н." ЕАД С. С писмо от 25.11.2008 г. "В." АД е уведомила "В." АД, че е прехвърлила вземането което има срещу "В." на "С. Н." ЕАД. С молба от същата дата "В." АД е уведомила ДСИ, че по силата на договора за цесия е прехвърлила вземането си и "С. Н." ЕАД е новият кредитор на "В." АД по вземането, предмет на принудително изпълнение по настоящото изпълнително дело. Със същото писмо "В." АД е декларирала, че признава правото на "С. Н." ЕАД да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело. С молба от 17.12.2008 г. "С. Н." ЕАД е поискало ДСИ да прекрати изпълнителното производство по изп. дело, като заявява и съгласие всички наложени обезпечителни мерки да бъдат вдигнати, а постъпилите парични суми, собственост на "В." АД да бъдат върнати на длъжника по банковите му сметки. С разпореждане от 18.12.2008 г. ДСИ е отхвърлил исканията на молителя "С. Н." ЕАД за прекратяване на изпълнителното производство, на основание на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, като незаконосъобразни. ДСИ е посочил в мотивите си, че "С. Н." ЕАД С. няма правен статут на взискател по делото и досега е бил уведомен единствено длъжника. Не са се били върнали изпратените до "В." съобщения. Освен това, изпълнителното производство по делото е спряно с две обезпечителни заповеди, които не са били отменени. По делото е била изпълнена изискуемата от чл. 458 от ГПК процедура и установено наличие на задължение на "В." АД към държавата в размер на 755 890 лв., които към настоящия момент нямало данни да са изплатени. Същевременно по делото е приложено съобщение до "В." АД, от което е видно, че те са били уведомени за смяната на взискателя на 15.12.2008 г.
С писмо изх. № 11-00-6267/08.08.2008 г. НАП - ТД "Г. д. и о.", гр. С. е уведомило ДСИ, че "В." АД има задължения, които са обезпечени със запор на движими вещи и банкови сметки.
Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Незаконосъобразно е приетото от ДСИ, че "С. Н." ЕАД няма правен статут на взискател по делото. "С. н." е бил конституиран като взискател на 03.12.2008 г. и към постановяване на разпореждането за това е бил уведомен, както длъжника, така и предходния взискател. Очевидно е, че към настоящия момент е изтекъл срока за каквото и да било обжалване и е безспорно, че новият взискател по делото е "С. Н." ЕАД. Като взискател дружеството има право да се възползва от законовата възможност, предоставена в чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, и да поиска писмено да бъде прекратено производството по изпълнителното дело. Няма съмнение, че това е сторено от страна на взискателя. Като се изхожда от тезата, че прекратяването на изпълнителното производство в хипотезите на чл. 433, ал. 1 от ГПК става по силата на закона, а постановлението на ДСИ за прекратяването му само установява и прогласява настъпилото прекратяване, в литературата се приема, че последиците на самото прекратяване на изпълнителното производство е, че следващите изпълнителни действия стават недопустими, а ако бъдат извършени, те ще бъдат опорочени и ще бъдат унищожени чрез жалба от длъжника. Нормата на чл. 433, ал. 1 има императивен характер и при наличие на някои от предвидените обстоятелства, ДСИ е длъжен да прекрати производството по делото с постановление, което подлежи на обжалване. Прекратяването на изпълнителното дело води, както до недопустимост да се извършват последващи изпълнителни действия, така и до отпадане с обратна сила на извършените до този момент изпълнителни действия, освен ако законодателят не е предвидил нещо друго, както е сторил в разпоредбата на чл. 433, ал. 3 от ГПК. Задължението на ДСИ не отменя правото на страната да иска от него прекратяване на изпълнителното дело, поради това не само постановлението за прекратяване на делото, но и отказа то да бъде прекратено подлежи на обжалване, както е в конкретния случай. Ето защо, при наличието на молба от взискателя ДСИ е бил длъжен да прекрати производството по делото.
Застъпеното от него становище, че това не можело да стане, тъй като производството било спряно по силата на две обезпечителни заповеди, е неоснователно. Целта на спирането на изпълнителното дело е да не се предприемат изпълнителни действия за един определен или определяем период от време и гарантират правата на длъжника през този период. Прекратяването обаче преклудира възможността спрямо длъжника да бъдат предприети изпълнителни действия занапред завинаги. По своя характер прекратяването не е изпълнително действие и обстоятелството, че производството по делото е било спряно не е пречка то да бъде прекратено. Подобни хипотези са налични и в исковото производство.
На трето място, съгласно чл. 191, ал. 2 ДОПК, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на НАП и АДВ за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. По силата на закона НАП и АДВ издават удостоверения, които съдържат информация за размера на публичните задлъжнелия на длъжника за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото срещу което е започнало принудителното изпълнение. В конкретния случай, това е било посочено и е безспорно, че съдебният изпълнител е изпълнил задължението си по чл. 458 от ГПК. В случая обаче прекратяването на производството по отношение на взискателя по делото, не осуетява възможността държавните вземания да бъдат събрани по специалния ред, предвиден за това, още повече, че те са били обезпечени. Разпоредбата на чл. 433 от ГПК поставя едно-единствено изискване, а то е взискателят писмено да е поискал прекратяване на производството. На практика в случая е налице един взискател и поради това ДСИ е трябвало да изпълни задължението си и да прекрати производството. Присъединяването на държавата не я прави самостоятелен взискател какъвто би бил присъединеният взискател, разполагащ с изпълнителен лист за свое вземане срещу длъжника. На практика държавата е един "латентен взискател", с който се присъединява към взискателя, инициирал изпълнителното производство и този "латентен взискател" се ползва от активността на първия. Ако той се откаже от извършването на действия, то държавата изчаква друг да предприеме изпълнително производство спрямо длъжника по реда на ГПК. Нейната активност е в производството по ДОПК. Ако законодателят е смятал за необходимо волеизявлението на взискателя за прекратяване да бъде поставено под условие, то той изрично би го уредил в процесуалния закон. Ето защо, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде указано на ДСИ да прекрати производството по изпълнителното дело, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 2, ведно с всички законови последици от това.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отменя разпореждане от 18.12.2008 г. на ДСИ по изпълнително дело № 20062230400622 по описа на СИС при Сливенски районен съд, с което са отхвърлени исканията на "С. Н." ЕАД С.
Указва на ДСИ по изпълнително дело № 20062230400622 по описа на СИС при Сливенски районен съд да прекрати изпълнителното производство по делото, на основание на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, ведно с всички законови последици по чл. 433, ал. 2 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
чл. 191, ал. 1 и 2 ДОПК
чл. 433, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 ГПК
Производството е по жалба на взискател по изпълнително дело срещу разпореждане, с което ДСИ е отхвърлил искането на взискателя за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди се, че разпореждането на ДСИ от 18.12.2008 г. е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че с молба от 17.12.2008 г., на основание на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство и въпреки че законовите разпоредби не съдържат изискване за мотивиране на отправеното от взискателя искане за прекратяване, то в молбата изрично е било посочено, че по силата на подписано на 17.12.2008 г. споразумение между "С. Н." ЕАД и "В." АД всички правоотношения между длъжника и взискателя произтичащи от задължението за заплащане на сумата в размер на 1 165 895,70 лв., предмет на изпълнителното дело, са напълно и окончателно удовлетворени. ДСИ незаконосъобразно е отхвърлил искането, като е приел, че "С. Н." ЕАД няма правен статут на взискател по делото и освен това изпълнителното производство е спряно и държавата е присъединен взискател за публични задължения на длъжника, за които няма данни да са заплатени. Твърди се, че "С. Н." ЕАД, по силата на сключен на 25.11.2008 г. договор за прехвърляне на вземането, е станала единствен кредитор на "В." АД за задължението му, предмет на изпълнителното дело. Именно с оглед на извършената цесия предишният кредитор е загубил процесуалната си легитимация като взискател. "С. Н." ЕАД с изрични молби на 02.12.2008 г. е направил искане за конституирането му като взискател, а досегашният взискател е потвърдил изцяло и безусловно извършената цесия и изрично е декларирал, че признава правото на "С. Н." ЕАД да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело. На 3.12.2008 г. ДСИ е конституирал новия взискател и на същата дата на длъжника е изпратено съобщение, което е получено на 08.12.2008 г. и не е било обжалвано. Поради това, изводът на ДСИ, че "С. Н." ЕАД, като молител няма правен статут на взискател по делото, е незаконосъобразен. От друга страна, процесуалната легитимация на цесионера като взискател по изпълнителното дело, чийто предмет е принудителното реализиране на придобитото от него вземане, настъпва от момента на депозирането на молбата за конституирането му като взискател, а не от момента на уведомяването на някоя от страните в изпълнителния процес.
Второто възражение е свързано с довода, че изпълнителното производство е спряно с обезпечителни заповеди, които не са били отменени. По своята същност, искането на взискателя не предполага извършването на каквито и да било изпълнителни действия, а има като последица единствено прекратяването на изпълнителното производство, като занапред гарантира неизвършването на такива действия. Наличието на обезпечителните мерки спиране на изпълнението не могат да бъдат довод за отхвърляне на исканото прекратяване.
Съгласно чл. 191, ал. 1 от ДОПК, имущество, върху което преди образуване на изпълнителното производство по реда на ГПК са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял. Тази разпоредба е предвидена за да не бъде допуснато двойното събиране на публични задължения от длъжниците. Поради това, е несъмнено правилото, че държавата сама събира своите ликвидни и изискуеми вземания. В случая, към посочената в разпореждането дата длъжникът има ликвидни изискуеми публични задължения, чийто размер е съобщен на ДСИ, но за принудителното събиране на тези публични задължения вече е било образувано изпълнително дело от публичен изпълнител, който е наложил и обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника "В." АД. Поради изложеното, се иска отмяна на разпореждането на ДСИ и съдът да укаже на ДСИ да прекрати изпълнението по изпълнителното дело, а всички наложени обезпечителни мерки да бъдат вдигнати и постъпилите в резултат на изпълнението, намиращи се по сметка на ДСИ парични суми, собственост на длъжника, да бъдат върнати по банковите му сметки.
В писмени обяснения ДСИ е посочил, че исканията на взискателя по делото "С. Н." ЕАД С. са отхвърлени като незаконосъобразни, тъй като никакви изпълнителни действия по делото не могат да бъдат извършвани, включително и прекратяване на изпълнителното производство, тъй като същото е спряно с две обезпечителни заповеди, които не са отменени по надлежния законов ред. На второ място, по делото е изпълнена изискуемата по чл. 458 от ГПК процедура и е установено задължение на длъжника "В." АД към държавата и към настоящия момент по делото нямало данни да е изплатено. Сочи се, че след възобновяване на изпълнителното производство изпълнително дело ще продължи с взискател държавата.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема следното за установено от фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист, с който "В." АД С. е осъдено да предаде на "С. и. хххх" АД гр. С. 616 857 литра бяло трапезно вино, реколта 2003. Впоследствие вземането е преобразувано в парично за сумата от 1 165 859 лв. като равностойност по пазарни цени на бялото трапезно вино. С молба от 24.07.2008 г. "В." ЕАД, гр. С. е поискало да бъде конституирано като взискател в качеството му на цесионер по договор за цесия и същия ден ДСИ е конституирал "В." ЕАД С. като взискател. С молба от 02.12.2008 г. "С. Н." ЕАД гр. С. е поискало да бъде конституиран като нов взискател, тъй като по силата на сключен на 25.11.2008 г. договор за прехвърляне на вземане "В." АД е прехвърлило на "С. Н." ЕАД изцяло вземането си срещу "В." АД. С резолюция от 03.12.08 г. ДСИ е конституирал като взискател по делото "С. Н." ЕАД С. С писмо от 25.11.2008 г. "В." АД е уведомила "В." АД, че е прехвърлила вземането което има срещу "В." на "С. Н." ЕАД. С молба от същата дата "В." АД е уведомила ДСИ, че по силата на договора за цесия е прехвърлила вземането си и "С. Н." ЕАД е новият кредитор на "В." АД по вземането, предмет на принудително изпълнение по настоящото изпълнително дело. Със същото писмо "В." АД е декларирала, че признава правото на "С. Н." ЕАД да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело. С молба от 17.12.2008 г. "С. Н." ЕАД е поискало ДСИ да прекрати изпълнителното производство по изп. дело, като заявява и съгласие всички наложени обезпечителни мерки да бъдат вдигнати, а постъпилите парични суми, собственост на "В." АД да бъдат върнати на длъжника по банковите му сметки. С разпореждане от 18.12.2008 г. ДСИ е отхвърлил исканията на молителя "С. Н." ЕАД за прекратяване на изпълнителното производство, на основание на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, като незаконосъобразни. ДСИ е посочил в мотивите си, че "С. Н." ЕАД С. няма правен статут на взискател по делото и досега е бил уведомен единствено длъжника. Не са се били върнали изпратените до "В." съобщения. Освен това, изпълнителното производство по делото е спряно с две обезпечителни заповеди, които не са били отменени. По делото е била изпълнена изискуемата от чл. 458 от ГПК процедура и установено наличие на задължение на "В." АД към държавата в размер на 755 890 лв., които към настоящия момент нямало данни да са изплатени. Същевременно по делото е приложено съобщение до "В." АД, от което е видно, че те са били уведомени за смяната на взискателя на 15.12.2008 г.
С писмо изх. № 11-00-6267/08.08.2008 г. НАП - ТД "Г. д. и о.", гр. С. е уведомило ДСИ, че "В." АД има задължения, които са обезпечени със запор на движими вещи и банкови сметки.
Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Незаконосъобразно е приетото от ДСИ, че "С. Н." ЕАД няма правен статут на взискател по делото. "С. н." е бил конституиран като взискател на 03.12.2008 г. и към постановяване на разпореждането за това е бил уведомен, както длъжника, така и предходния взискател. Очевидно е, че към настоящия момент е изтекъл срока за каквото и да било обжалване и е безспорно, че новият взискател по делото е "С. Н." ЕАД. Като взискател дружеството има право да се възползва от законовата възможност, предоставена в чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, и да поиска писмено да бъде прекратено производството по изпълнителното дело. Няма съмнение, че това е сторено от страна на взискателя. Като се изхожда от тезата, че прекратяването на изпълнителното производство в хипотезите на чл. 433, ал. 1 от ГПК става по силата на закона, а постановлението на ДСИ за прекратяването му само установява и прогласява настъпилото прекратяване, в литературата се приема, че последиците на самото прекратяване на изпълнителното производство е, че следващите изпълнителни действия стават недопустими, а ако бъдат извършени, те ще бъдат опорочени и ще бъдат унищожени чрез жалба от длъжника. Нормата на чл. 433, ал. 1 има императивен характер и при наличие на някои от предвидените обстоятелства, ДСИ е длъжен да прекрати производството по делото с постановление, което подлежи на обжалване. Прекратяването на изпълнителното дело води, както до недопустимост да се извършват последващи изпълнителни действия, така и до отпадане с обратна сила на извършените до този момент изпълнителни действия, освен ако законодателят не е предвидил нещо друго, както е сторил в разпоредбата на чл. 433, ал. 3 от ГПК. Задължението на ДСИ не отменя правото на страната да иска от него прекратяване на изпълнителното дело, поради това не само постановлението за прекратяване на делото, но и отказа то да бъде прекратено подлежи на обжалване, както е в конкретния случай. Ето защо, при наличието на молба от взискателя ДСИ е бил длъжен да прекрати производството по делото.
Застъпеното от него становище, че това не можело да стане, тъй като производството било спряно по силата на две обезпечителни заповеди, е неоснователно. Целта на спирането на изпълнителното дело е да не се предприемат изпълнителни действия за един определен или определяем период от време и гарантират правата на длъжника през този период. Прекратяването обаче преклудира възможността спрямо длъжника да бъдат предприети изпълнителни действия занапред завинаги. По своя характер прекратяването не е изпълнително действие и обстоятелството, че производството по делото е било спряно не е пречка то да бъде прекратено. Подобни хипотези са налични и в исковото производство.
На трето място, съгласно чл. 191, ал. 2 ДОПК, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на НАП и АДВ за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. По силата на закона НАП и АДВ издават удостоверения, които съдържат информация за размера на публичните задлъжнелия на длъжника за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото срещу което е започнало принудителното изпълнение. В конкретния случай, това е било посочено и е безспорно, че съдебният изпълнител е изпълнил задължението си по чл. 458 от ГПК. В случая обаче прекратяването на производството по отношение на взискателя по делото, не осуетява възможността държавните вземания да бъдат събрани по специалния ред, предвиден за това, още повече, че те са били обезпечени. Разпоредбата на чл. 433 от ГПК поставя едно-единствено изискване, а то е взискателят писмено да е поискал прекратяване на производството. На практика в случая е налице един взискател и поради това ДСИ е трябвало да изпълни задължението си и да прекрати производството. Присъединяването на държавата не я прави самостоятелен взискател какъвто би бил присъединеният взискател, разполагащ с изпълнителен лист за свое вземане срещу длъжника. На практика държавата е един "латентен взискател", с който се присъединява към взискателя, инициирал изпълнителното производство и този "латентен взискател" се ползва от активността на първия. Ако той се откаже от извършването на действия, то държавата изчаква друг да предприеме изпълнително производство спрямо длъжника по реда на ГПК. Нейната активност е в производството по ДОПК. Ако законодателят е смятал за необходимо волеизявлението на взискателя за прекратяване да бъде поставено под условие, то той изрично би го уредил в процесуалния закон. Ето защо, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде указано на ДСИ да прекрати производството по изпълнителното дело, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 2, ведно с всички законови последици от това.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отменя разпореждане от 18.12.2008 г. на ДСИ по изпълнително дело № 20062230400622 по описа на СИС при Сливенски районен съд, с което са отхвърлени исканията на "С. Н." ЕАД С.
Указва на ДСИ по изпълнително дело № 20062230400622 по описа на СИС при Сливенски районен съд да прекрати изпълнителното производство по делото, на основание на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, ведно с всички законови последици по чл. 433, ал. 2 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Quis custodiet ipsos custodes?
- miniscule
- Потребител
- Мнения: 255
- Регистриран на: 23 Мар 2011, 16:54
Re: присъединен взискател държавата
На трето място, съгласно чл. 191, ал. 2 ДОПК, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на НАП и АДВ за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. По силата на закона НАП и АДВ издават удостоверения, които съдържат информация за размера на публичните задлъжнелия на длъжника за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото срещу което е започнало принудителното изпълнение. В конкретния случай, това е било посочено и е безспорно, че съдебният изпълнител е изпълнил задължението си по чл. 458 от ГПК. В случая обаче прекратяването на производството по отношение на взискателя по делото, не осуетява възможността държавните вземания да бъдат събрани по специалния ред, предвиден за това, още повече, че те са били обезпечени. Разпоредбата на чл. 433 от ГПК поставя едно-единствено изискване, а то е взискателят писмено да е поискал прекратяване на производството. На практика в случая е налице един взискател и поради това ДСИ е трябвало да изпълни задължението си и да прекрати производството. Присъединяването на държавата не я прави самостоятелен взискател какъвто би бил присъединеният взискател, разполагащ с изпълнителен лист за свое вземане срещу длъжника. На практика държавата е един "латентен взискател", с който се присъединява към взискателя, инициирал изпълнителното производство и този "латентен взискател" се ползва от активността на първия. Ако той се откаже от извършването на действия, то държавата изчаква друг да предприеме изпълнително производство спрямо длъжника по реда на ГПК. Нейната активност е в производството по ДОПК. Ако законодателят е смятал за необходимо волеизявлението на взискателя за прекратяване да бъде поставено под условие, то той изрично би го уредил в процесуалния закон. Ето защо, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде указано на ДСИ да прекрати производството по изпълнителното дело, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 2, ведно с всички законови последици от това.
Quis custodiet ipsos custodes?
- miniscule
- Потребител
- Мнения: 255
- Регистриран на: 23 Мар 2011, 16:54
Re: присъединен взискател държавата
Мерси за инфото miniscule!
Бях срещал това решение, но даже и в настоящия форум имаше коментари, които гласяха, че това едва ли не не е точно така, че самото решение е непонятно, както и че нямало такова животно, като "латентентен" взискател... не съм юрист, наел съм няколко такива, но както показва практиката, няма двама юристи с еднакво мнение, когато е налице малко по-засукан казус, където се предполага тълкувание на нормативната база и съответно исках да си "сверя часовника". Дано Софийски окръжен съд да не ме изненадя неприятно с решение в обратната посока, че отидоха празниците
Ако някой все пак има и друго мнение, много моля за коментар.
Благодаря предварително.
Бях срещал това решение, но даже и в настоящия форум имаше коментари, които гласяха, че това едва ли не не е точно така, че самото решение е непонятно, както и че нямало такова животно, като "латентентен" взискател... не съм юрист, наел съм няколко такива, но както показва практиката, няма двама юристи с еднакво мнение, когато е налице малко по-засукан казус, където се предполага тълкувание на нормативната база и съответно исках да си "сверя часовника". Дано Софийски окръжен съд да не ме изненадя неприятно с решение в обратната посока, че отидоха празниците
Ако някой все пак има и друго мнение, много моля за коментар.
Благодаря предварително.
- gencho
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 20 Ное 2011, 15:35
Re: присъединен взискател държавата
Пропуснах още нещо - това решение по-горе е по жалба на взискател... при мен е от страната на длъжника...
- gencho
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 20 Ное 2011, 15:35
Re: присъединен взискател държавата
Длъжникът може да жали постановлението на съдебния изпълнител за разноските , а какво друго са таксите на ЧСИ ?
Quis custodiet ipsos custodes?
- miniscule
- Потребител
- Мнения: 255
- Регистриран на: 23 Мар 2011, 16:54
Re: присъединен взискател държавата
Аз имам същия казус сега, като при Gencho. Взискател който е удовлетворен преди завеждане на делото, държавата е присъединена. ЧСИ-то не иска да прекрати делото, пак по искане на длъжника. Дали някой знае нещо повече от последните коментари?
- margaritapeeva
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 30 Юли 2013, 19:51
Re: присъединен взискател държавата
Днес имаше подобен случай - Фирма с глоба от ГИТ, НАП присъединена. Заведено ИД при ЧСИ от ГИТ. Управителят обаче носи съдебно решение, с което глобата от 1100,00 лв. е намалена на 100,00 лв. Съдебният изпълнител взе оригинала на съд. решение, веднага коригирахме дълга. Но всички такси фирмата-длъжник си плати, всички запори бяха вдигнати. Остана едниствено задължението към държавата и т. 26 към него. Делото остава висящо. Изплащането на задължението към НАП ще става чрез ЧСИ.
- milley
- Младши потребител
- Мнения: 85
- Регистриран на: 12 Фев 2009, 16:49
8 мнения
• Страница 1 от 1
Назад към Изпълнително и обезпечително производство
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 26 госта