Поставеният проблем следваше да е в отделна тема, тъй като въпросът далеч не се изчерпва с вече дадения отговор на въпроса за давността на невръчените наказателни постановления.
На първо място, опитай да оставиш личното отношение настрана и да погледнеш на нещата отстрани, все едно не се случва с теб. Няма нужда от удебелен шрифт и главни букви. Това нито ще направи позицията ти по-ясна, нито ще впечатли някого.
Моето мнение е, че има данни за съставяне на документ с невярно съдържание, както и злоупотреба с лични данни, извършени в условията на продължавано (с години!) престъпление. Поради което първото, което следва да направиш, е да сигнализираш прокуратурата, където е извършено престъплението. Щом за поне един такъв документ и случай има доказателства - бил си в чужбина - може да си представи човек за колко други такива не е установено.
По отношение на самозабравилия се съдия - на такъв освен да му счупиш главата, от друго няма да разбере. Разбира се, това е шега, но подобна наглост е повече от възмутителна и не бива да оставяш случая без последствия. Разбира се и че протоколчикът ще си мълчи. За обратното се иска достойнство, каквото очевидно е в дефицит в съдебната система. При мен, когато ме глобиха за измислено нарушение на ЗДвП, съдът заяви, че служебно му било известно, че камерите на полицейските автомобили снимали само вътре в купето, поради което не изискаха записа, от който щеше да се види какво реално се е случило. Дори показанията на "свидетелите" полицаи подмениха. Оттогава се принудих да си купя видеорегистратор, за да не бъда подлаган отново на такъв полицейски рекет, насърчаван от некомпетентни съдии като Полина Богданова-Кучева. Жалбата, разбира се, няма смисъл да я пращаш до гротесковия "инструмент в ръцете на Господ", а до ИВСС. Очаквам обаче да ти кажат, че не било тяхна работа, нищо че ги сезираш за извършени нарушения. На мен така ми отговориха. Да съм си потърсел адвокат. Смятай. Това оставя неприятното усещане, че срещу съдия бива завеждано дисциплинарно производство, само ако е неудобен на някого с връзки в ИВСС или в някоя медия. Затова такива производства са редки, но не защото няма многобройни подобни примери за нагло поведение на съдии, уронващо "престижа" на съдебната власт, а защото нямат достойнството дори проверка да направят по сигнал. А да се стигне до какво да е дисциплинарно наказание обикновено е новина, тъй като в честия случай сами саботират процеса, като например чакат с месеци, преди да го започнат, или извършват някакво явно процедурно нарушение, за да може после уж санкционираният съдия, прокурор и прочие да има основание да обжалва. Смешно е просто - едни съдии, които се предполага, че са каймакът на съсловието, наказват друг съдия, а трети съдии отменят наказанието.
Иначе за давността за глобата се надявам, че въпросът е изяснен -
не е 10 г. Ще дам пример с личен опит, макар че източникът на информация не е достоверен, но пък е представителен - служител в НАП (публичен изпълнител). Беше образувано изпълнително дело за глобата, която споменах по-горе - измислена от полицаи посред бял ден на оживено място, но без свидетели, без видеозапис, съответно потвърдена от 2 съдебни инстанции без доказателства. Получих имейли от НАП с обичайните
приятелски заплахи. Отидох до местното поделение да попитам посочения служител за разяснение. Накратко, казаха ми, че след 2 години глобата щяла да отпадне, ако дотогава не ми се наложи да я платя по друг повод. Става дума за 2 години след образуване на ИД (или съответно присъединяване на задължението към съществуващо ИД). Аз не съм съгласен, но това ми казаха. А не съм съгласен, понеже давността не се следва да се подновява според този текст:
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение“ (т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Прекъсва ли давността поканата за доброволно изпълнение
ВАС обаче е на обратното мнение относно изпращането на покана за доброволно изпълнение, поради което е възможно действително да тече нова давност в случая... или просто НАП да интерпретира закона, както си иска.
jhoro написа:Обаче - при попълване на подобни документи (АУАН, фиш и пр.) - данните са попълват от длъжностното лице. Преписват се от представения документ за самоличност.
Ти говориш за нормални обстоятелства - коректен актосъставител и компетентен съдия. Обстоятелствата обаче не са такива - актосъставителят злоупотребява с лични данни, като съставя документи с невярно съдържание (по аналогия, може в нета да се потърси информация за случай със служител на мобилен оператор или техен представител, който сключвал договори от името на клиенти без тяхното знание), а съдията прикрива тези действия, като на практика ги узаконява, приемайки, че адресът бил даден от нарушителя, който дори не е присъствал при съставянето на акта. Същото прави и секретарят, прикривайки на свой ред арогантното поведение на съдията, който явно се възприема за по-висша форма на човешко същество.
П.П. Забравих да коментирам нещо...
llumar написа:....дали би имало шанс дело в което ( предполагам в Наказателна колгия на СРС) да обжалвам НП на основания че "свидетелката" не е посочила своя адрес, а адреса на гаража на СКГТ, като се аргументирам, че срокът за обжалване не е изтекъл, тъй като не съм търсен на моя адрес, а на несъществуващ такъв и върху НП няма отбелязване " връчено", макара да е присъединено към ИД и в мотивите на Адм.съд Бс да пише, че НП е "връчено на посочен от мен точен адрес, който е разлчиен от постоянния ми адрес"
Посочването на адреса на месторабота на свидетелите, когато са служебни лица, е масово явление, което дори не се споменава от съда. В акта, който на мен ми написаха, направиха същото - един и същи адрес и на двамата "свидетели" - този на полицията в града. Дори да го ползваш като аргумент, съдът ще го отхвърли като несъществено нарушение. Дори неразглеждането на възражение по акт - каквото задължение АНО има по закон - е несъществено за съда. Укриването на видеозаписи също е ОК. Лъжесвидетелстването - и то. Нямаш абсолютно никаква правна сигурност в нашата държава. За едно и също твърдяно нарушение в един град си невинен, а в друг - виновен.
Що се отнася до твоя адрес, който уж си посочил - как смяташ да докажеш, че не си го посочил? Има ли някъде изискване адресът да се снема от документа за самоличност? Да, логично е да се взема постоянният адрес, но не всеки живее на постоянния си адрес, а контрольорът няма как да ти търси или потвърждава настоящия, който му казваш. Не си длъжен да подписваш акта, отказът за което се удостоверява с подпис на свидетел. Достатъчно е, че ти имат имената и ЕГН-то. Адресът съдът все ще намери как да оправдае, че е грешен. Ще трябва обаче повече дебелоочие да се пренебрегне фактът, че си търсен на несъществуващ адрес (не просто грешен), но и това е "нормално" за съдиите, които не носят отговорност за действията си.
Иначе за идиотщината да те принуждават да плащаш глоби на границата има заведени дела. Не знам дали има някакво движение по тях.
Гражданка атакува проверките за неплатени глоби на границата по три начина в три съдилища