Увеличени адвокатски хонарари по новата Наредба

[ykovachev]

...Излиза, че адвокатите нямат никакъв стимул да печелят дела. ... Да се плаща някаква първоначална сума за проучване на делото и написване на исковата молба ако има смисъл да се води дело. Останалото да е резултативна величина от положения труд на адвоката. Сега е пей сърце - печелиш или губиш делото - хонорарът си върви.

Ами всъщност някои адвокати нямаме стимул да започваме дела. Печеленето на един спор в съда дава удовлетворение, та такива като мен наистина подбират, както е казал Жоро:

Но, ако има поне малко опит - в подобни дела (пък ако ще и от обща култура) - ще каже още в началото:
„Тази кауза е загубена, няма смисъл!“

А иначе на базата на опит, също гледам да не взимам изначално целия хонорар по едно дело - една част при започване на работа (що пък само при предварителните договори да се дават отнапред едни пари, без да има прехвърлена собственост), втора част при внасяне на искова молба/отговор в съда и остатъка - на първо заседание. Ако доверителят не е доволен - може да ме уволни на всеки етап и да си спести парите - стига да прецени така. Нооо, вляза ли в първо заседание - вече сме на шус и какво ще стане, никой не може да бъде сигурен, затова към тоя момент всичко трябва да е платено. Резултатът не зависи само от Вашия адвокат, а и от този на другата страна и най-вече от решаващия орган - съда. Затова - към този момент трябва да е платено всичко. Че после току-виж ме изкарали колектор, ако си търся неплатен хонорар по спечелено дело, видите ли. Хубаво е адвокатът да не бъде лаком, но и доверителят му да не бъде стиснат.
Доверието някак е по-голямо при плащане на части, поетапно извършване и оценяване на работата. И няма разбити сърца. За сведение - преди години в САЩ резултативният хонорар беше между 25 и 40 % от спечеленото по даденото дело - защото адвокатът поема риска от изхода, че и разходите и става доста по-скъпо. Не знам дали би Ви отървало такова нещо, в сравнение с един доста по-малък хонорар, в който адвокатът не поема риска от резултата. Факт е - има колеги, които тикат хората в съда за щяло и нещяло. Добрият адвокат пази доверителите си от съда винаги, когато може. А при защита срещу иск - въпросът е в ограничаване на щетите, ако е донякъде основателен. Наистина е въпрос на конкретен казус.

[jzschrstsprstr]

Да се плаща някаква първоначална сума за проучване на делото и написване на исковата молба ако има смисъл да се води дело.

Но, ако има поне малко опит - в подобни дела (пък ако ще и от обща култура) - ще каже още в началото:
„Тази кауза е загубена, няма смисъл!“

Има такива адвокатски услуги, като проучване на дело с даване на мнение по него, писмена консултация. Преди и цените за тях бяха други.

Аз, след като се бях вписал като младши адвокат, коментирах, че това ми изглеждат много смислени услуги, а други юристи (дори не адвокати) ми се радваха колко съм бил наивен. Нормалният ред на нещата, както го разбирам, е, че ако ми бъде заплатено за такава услуга и аз установя, че няма основания да се води дело, ще кажа тъкмо това и дори бих се подписал под мнението си. И съм го правил. Само че клиентът май, вместо благодарен, остава двойно недоволен. А имаше един клиент, който не беше платил в началото, на когото му проучвах казуса повече от седмица (доста специфична ми се струваше материята), писах му аргументирано становище, че според мен са му малки шансовете за успех, той хвърли 20 лева и си замина. Човек се учи.

[ykovachev]

Само че клиентът май, вместо благодарен, остава двойно недоволен. А имаше един клиент, който не беше платил в началото, на когото му проучвах казуса повече от седмица (доста специфична ми се струваше материята), писах му аргументирано становище, че според мен са му малки шансовете за успех, той хвърли 20 лева и си замина. Човек се учи.

Така е, колега, човек се учи!
На базата на почти четвърт век дейност в това поприще, установих, че ако отначало не се плати нищо, няма сериозност на ангажимента от камбанарията на доверителя, гледат на Вашето становище като на нещо ей тъй, речено, казано, натракано случайно. Просто трудът Ви няма стойност за възложителя Ви. Друго характерно - като млад адвокат, правех разни такива отстъпки, да взема по-малко, уж добро да правя и какво се оказваше - колкото повече отстъпваш, толкова повече клиентът се самоубеждава, че с нещо си му длъжен, че едва ли не ти дава пари по милост, та да вземеш да свършиш още и друго - срещу нищо или почти нищо. Затова има една граница, която много трудно може да се определи като нормативен минимум, но си я има и паднеш ли под нея, почваш едва ли не да плащаш (да си на минус), защото работиш. А по-сериозна демотивация от това, здраве му кажи.
Като споменах преди резултативния хонорар и се сетих за решението на СЕС, направо си представям какъв цирк ще настане, след като и сега колеги правят "алангро" възражения за прекомерност и на минималните по размер хонорари. Как точно един съдия ще присъди при по-сериозен материален интерес 40 % от него, щото адвокатът и клиентът се били разбрали за такива условия? Представям си как пък точно ще каже: о, да, тук са се разбрали адвокатът да носи риска от изхода на делото, затова другата страна да плати тия 40 % разноски. Татко ще ми купи колело, ама друг път

[kalahan2008]

Ами всъщност някои адвокати нямаме стимул да започваме дела. Печеленето на един спор в съда дава удовлетворение, та такива като мен наистина подбират.

И аз подбирам от няколко години. Дори убеждавам в някои случаи клиентите, че делото е изначално загубено. Например имам един случай така, казвам, че няма да стане, но не - нека да го водим, пък после ще видим какво ще каже Страсбург. Чакам сега да видя дали ЕСПЧ ще допусне жалбата /за 2,5 милиона е/. Но изначално си казах - има тълкувателно решение на ВКС, никой български съд няма да присъди в обратната посока. И се оказах прав.
В повечето случаи ме питат - какъв е шансът да спечелим? Много ми е "любим" този въпрос. От мен се очаква да направя някакви математически изчисления, може би. Казвам: 50:50. Не знам. Не знам на кой съдия ще се падне делото, дали ще го мързи или ще е предубеден или ще е съвестен и ще си прочете нещата. Не зная на горните инстанции как ще са съдиите. Общо - 7 съдии ще го гледат /1 в първа, 3 във втора и 3 в касационна инстанции/. От тях трима докладчика - три мнения. В началото се лъжех да правя прогнози. Но бързо бях "ошамарен" от клиентите - по първото ми дело с/у Топлофикация. Както се знае, там исковите молби са бланкови, няма ни количество потребена енергия, ни цена, ни период...казва се една обща сума и ССЕ да се оправя. Естествено и доказателствата не са читави и се оставя всичко в ръцете на вещите лица да събират вместо Топлофикация писмените доказателства. Казвам - тук трябва да спечелим. Ами спечелихме само наполовина, по давност, всичко останало - в полза на Топлофикация. Но като сложиш разноските за експертизите, държавни такси, юрисконсултски възнаграждения /тогава бяха в размер като адвокатските/ и спечеленото отиде за разноски. Клиентът обаче така и не го оцени, нацупи се и прекратихме отношенията.
Затова - да се знае - има тези и тези рискове - ако искаш води дело. Ама ти какво ще ме посъветваш?(подвеждащ въпрос) Не знам, ти си решаваш.
Та номерът е - клиентът да не прехвърля вината и отговорността върху теб. Не разбирал от право - да пита и така да вземе информирано решение. Много сложно било - не мога да обясня по-ясно в рамките на 1 час нещо, което се учи 5 години. Ако иска. Рисковано било - ами в такава държава живеем, да не се сърди на мен. Не аз гласувам законите и не аз назначавам съдиите. Ама не може ли по-малко? Не може. Има си наредба за минималните адвокатски възнаграждения, в Закона за адвокатурата пише, че ще ми образуват дисциплинарно производство, ако правя дъмпинг. Мога да напиша хонорара по Наредбата, пък ти да ми платиш на части - това мога. Просто не слагам срок за плащане в договора. Но дойде ли първо съдебно заседание, което може и да е единствено - трябва да е платено. Защо? Защото иначе съдът няма да осъди другата страна да го плати.
Та така приказвам аз на клиентите. Някои са адвокати и знаят за какво става въпрос, те са най-неудобни. Ама може ли само за жалба, пък аз ще си се явявам в зала. Не може ли аз да напиша жалбата, пък ти да пишеш писмените бележки. И настава един пазарлък като на битака, който ми е крайно неприятен. Като цяло вече ми е писнало. Дойде масторът да ми лепи плочките - за два дена 500 лв. А аз като поискам 1000 лв. за дело, което ще се влачи минимум 2 години - много е. Ами като ти е много - търси си сам, има към 14 000 адвоката, все някой ще се навие.