Залог на дружествен дял
Публикувано на: 19 Яну 2004, 14:51
Колегата Слаб юрист беше подхванал такава тема преди време, затова се извинявам, че я подновявам. Но нали всеки е свободен да задава въпроси тук, а вие, ако не искате, не ми отговаряйте.
Та в старата тема въпросът беше: Х е едноличен собственик на капитала на У ЕООД. Първо Х е заложил за свои дългове дела си в У ЕООД, а след това иска да продаде или да заложи машини, собственост на дружеството У. Може ли кредиторът на Х да се защити по някакъв начин срещу това, че с отчуждаването или залагането на машините стойността на неговото обезпечение на практика (пък и на теория ;-) се намалява или направо съвсем си се губи?
Някои поддържаха тезата, че залагането на дял в дружество означава и залагане на имуществото на самото дружество, съответно на пропорционална част от него. Т.е. че в случая машините на ЕООД-то трябва да се смятат за вече заложени в полза на кредиторите на собственика Х и новият заложен кредитор ще е втори поред.
Аз не бях на това мнение, но твърдях, че длъжникът Х, щом веднъж си е заложил дела в дружеството, трябва да се смята по някакъв начин ограничен в действията си като съдружник, ако те "унищожават" обезпечението. Не че можех добре да обоснова това мое мнение, но ми се струваше логично да се извлече отнякъде. Също както, например, длъжникът, който е заложил свое вземане, не може сам да го събира и не може да го опрощава; поне не може такива действия да се противопоставят на кредитора. Иначе няма смисъл изобщо да съществува като институт залогът на дял (пък и на акции също, освен ако не са в някое много сериозно дружество). Особено ако длъжникът е едноличен или мажоритарен собственик на капитала. Само от добрата му воля ще зависи да не отиде на кино обезпечението. Но също толкова зависи от добрата му воля да си плати задължението, така че обезпечението пак не ни дава нищо повече.
От друга страна, може дружеството да има повече от един съдружник. Може другите съдружници да са мнозинство и точно те да искат да продадат или заложат имуществото, а те какво са виновни, че някакъв кретен си е заложил дела, та да им се спъва и на тях работата. Те най-често ще са комбина с гадния съдружник длъжник, но може случайно и да не са.
Какво излиза - кредиторът да е внимавал какво приема в залог или да пие една студена вода. Така ли става? Има ли някой от вас опит с подобни неща, или пък да е чел нещо по-подробно? Gega щеше да ми ги обяснява тия неща, но явно се е отказал. ;-)
Сори за дългото писание, но пък никого не карам да ми го чете. :-)
Та в старата тема въпросът беше: Х е едноличен собственик на капитала на У ЕООД. Първо Х е заложил за свои дългове дела си в У ЕООД, а след това иска да продаде или да заложи машини, собственост на дружеството У. Може ли кредиторът на Х да се защити по някакъв начин срещу това, че с отчуждаването или залагането на машините стойността на неговото обезпечение на практика (пък и на теория ;-) се намалява или направо съвсем си се губи?
Някои поддържаха тезата, че залагането на дял в дружество означава и залагане на имуществото на самото дружество, съответно на пропорционална част от него. Т.е. че в случая машините на ЕООД-то трябва да се смятат за вече заложени в полза на кредиторите на собственика Х и новият заложен кредитор ще е втори поред.
Аз не бях на това мнение, но твърдях, че длъжникът Х, щом веднъж си е заложил дела в дружеството, трябва да се смята по някакъв начин ограничен в действията си като съдружник, ако те "унищожават" обезпечението. Не че можех добре да обоснова това мое мнение, но ми се струваше логично да се извлече отнякъде. Също както, например, длъжникът, който е заложил свое вземане, не може сам да го събира и не може да го опрощава; поне не може такива действия да се противопоставят на кредитора. Иначе няма смисъл изобщо да съществува като институт залогът на дял (пък и на акции също, освен ако не са в някое много сериозно дружество). Особено ако длъжникът е едноличен или мажоритарен собственик на капитала. Само от добрата му воля ще зависи да не отиде на кино обезпечението. Но също толкова зависи от добрата му воля да си плати задължението, така че обезпечението пак не ни дава нищо повече.
От друга страна, може дружеството да има повече от един съдружник. Може другите съдружници да са мнозинство и точно те да искат да продадат или заложат имуществото, а те какво са виновни, че някакъв кретен си е заложил дела, та да им се спъва и на тях работата. Те най-често ще са комбина с гадния съдружник длъжник, но може случайно и да не са.
Какво излиза - кредиторът да е внимавал какво приема в залог или да пие една студена вода. Така ли става? Има ли някой от вас опит с подобни неща, или пък да е чел нещо по-подробно? Gega щеше да ми ги обяснява тия неща, но явно се е отказал. ;-)
Сори за дългото писание, но пък никого не карам да ми го чете. :-)