Страница 1 от 1
Как бихте го решили?
Публикувано на:
26 Сеп 2004, 12:20
от quasi-юрист
Имам един казус, за който ще помоля да дадете мнение и той е следния:
Има търговско дружество, което има задължения към двама кредитори.Единият има обезпечено вземане със особен залог, а втория няма обезпечение. Както знаете вземането обезпечено със особен залог се изпълнява принудително извънсъдебно.Дружеството-длъжник не може да изпълни задълженията си, затова заложния кредитор пристъпи към принудително удоволетворяване на вземането си към съвкупност от вещи. С продажбата им ще удоволетвори вземането си, но няма да остане нищо друго за другия кредитор (ако се обяви несъстоятелност, държавата ще запорира всички движими останали вещи ,понеже има и доста задължения към бюджета). Необезпечения кредитор предлага да се сключи антидатиран договор за покупко-продажба на част от съвкупноста от вещи (датата е отпреди особения залог с другия кредитор) и по този начин да се удоволетвори и той. Въпросът ми е доколко това е безопасно и какви са възможните последствия?
Благодаря предварително!!!
Re: Как бихте го решили?
Публикувано на:
26 Сеп 2004, 12:38
от донна2
добре де ,ама счетоводно как ще го оформиш ,нали знаеш дружеството води ред счетоводни книги ,дружеството осъществява счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им.
,я се консултирай първо със счетоводителя ,как ще го оформиш тоя антидатиран договор тъй като за тая продажба ще се издаде фактура в срок и т.н.
Re: Как бихте го решили?
Публикувано на:
26 Сеп 2004, 12:44
от донна2
и още нещо питам да не би да се е стигнаро до АДВ и чл.145 ал.7 от ДПК
Re: Как бихте го решили?
Публикувано на:
26 Сеп 2004, 13:00
от донна2
за оздравителен план помисли ли ,освен ако намеренията ви са производството по несъстоятелност да приключи по 630 ал.2 от ТЗ
Re: Как бихте го решили?
Публикувано на:
26 Сеп 2004, 14:18
от случаен-N
Ако съставите този "антидатиран договор", ще излезе, че залогодателят най-хладнокръвно, с нотариална заверка на подписа си, е сключил договор за особен залог върху активи, които не са негова собственост ?!
А иначе производството по несъстоятелност не помага на необезпечения кредитор.
ЗОЗ, чл. 43. (1) Откриването на производство по несъстоятелност на залогодателя не спира започнатото изпълнение по чл. 32.
Погледнете още чл.37 ЗОЗ, вр. с чл.372 ГПК.
Re: Как бихте го решили?
Публикувано на:
26 Сеп 2004, 15:01
от донна2
в първия случай дори и да сключи тоя антидатиран договор едва ли ще може да го оформи по някакъв начин , има много подводни камъни затова попитах ще може ли да се оформи счетоводно , за чл.372 съм съгласна ,ако има извършена продажба /от поставения въпрос не става ясно дали има такава /,а само започнало изпълнение , не знам на какъв етап е но при хипотеза антидатиран договор , другия длъжник струва ми се ,че може да се ползва от 336 от ГПК
но за една несъстоятелност не съм съгласна , обезпечения кредитор нека си получи вземането след като изпълнението е започнало , но нищо не пречи в едно производство по несъстоятелност да се поиска оздравителен план ,втория кредитор като необезпечен ще се удовлетвори след държавата , работниците и т.н.,но все пак може и да получи нещо , само не знам с какви суми ще плащат възнаграждението на синдика .
Е като последен вариант 630 ал.2 от ТЗ ,но не е желателно
Re: Как бихте го решили?
Публикувано на:
26 Сеп 2004, 18:18
от quasi-юрист
Oтговарям и уточнявам:
Не се е стигнало до АДВ и чл. 145 ал.7 от ДПК;
Доуточнявам: Имуществото върху което е насочено изпълнението не е идивидуализирано при сключването на особения залог с първия кредитор(определено е само по родов признак) т.е. това означава че ако с втория кредитор сключа антидатиран договор за продажба на ЧАСТ от тези родовоопределени вещи(като в този договор ги индивидуализирам), то заложния кредитор ще се удоволетворява от тази част непродадени, докато те се изчерпат. Идеята е втория кредитор да си получи вземането ,а първия се удоволетворява доколкото може. После следва 630(2) ТЗ... оздравителен план не се предвижда. А за счетоводството не бях се замислял(още съм КВАЗИ-юрист)...Изпълнителното производство е на фаза предстояща публична продан
Re: Как бихте го решили?
Публикувано на:
26 Сеп 2004, 18:29
от donna
разбира се ,че не се предвижда виж какво съм ти написала по горе //за оздравителен план помисли ли ,освен ако намеренията ви са производството по несъстоятелност да приключи по 630 ал.2 от ТЗ/
при тоя вариант/630 ал.2 от ТЗ / пито платено/втория няма да се удовлетвори ,няма начин може да води дълга само задбалансово / , само дето няма да е добре за упровляващите дружеството няма да могат да са управляващи и представляващи ТД ,освен ако не бъдат въстановени в правата си
ако не отидете на вариант 630 ал.2 от ТЗ прегледай възможността по чл.740 от ТЗ
Re: Как бихте го решили?
Публикувано на:
26 Сеп 2004, 18:34
от donna
да допълня ,за антидатирания договор се консултирай първо със счетоводителя , защото ми се струва ,че ще е доста трудно , но ако си струва една глоба от по ЗСч не те бърка /виж там административно наказателните /
Re: Как бихте го решили?
Публикувано на:
27 Сеп 2004, 10:14
от Ta-nya
Защо трябва да се сключва антидатиран договор за покупко-продажоба??? ще има проблеми със счетоводното оформяне на сделката.
Какво ще кажеш антидатирания договор да е договор за залог на индивидуално определени вещи, за обезпечение вземането на "необезпечения кредитир"?
Re: Как бихте го решили?
Публикувано на:
27 Сеп 2004, 13:08
от случаен-N
Ta-nya, а как ще заобиколите поредността на вписването в Централния регистър на особените залози? А въпросът, така, както е поставен първоначално, е за специалист по наказателно право :)
Re: Как бихте го решили?
Публикувано на:
27 Сеп 2004, 13:24
от Ta-nya
Аз имах предвид не особен залог по ЗОЗ /т.е. такъв при който залогодателят запазва в свое държание заложената вещ/, а за търговски залог по чл. 310 ал.1 т.1 от ТЗ.
Re: Как бихте го решили?
Публикувано на:
27 Сеп 2004, 13:41
от gega
Ето е приложимата норма за този казус:
Залог на съвкупност
Чл. 20. (1) (Предишен текст на чл. 20 - ДВ, бр. 42 от 1999 г.) Залогът на съвкупност тежи върху всеки неин елемент до отделянето му от съвкупността.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 1999 г.) Залогът на съвкупност преминава върху нейните елементи към момента на получаване на съобщението по чл. 33, ал. 1.