forum.lex.bg

Здравейте,

Бих искал да попитам възможно ли е сключване на д-р за възлагане на управлението с управител/директор на търговско дружество който да е безвъзмезден, т.е. без възнаграждение.
Допустим ли е и безвъзмезден договор за търговски помощник по ТЗ.

Ако горното не е допустимо за някой от договорите, може ли да се определи възнаграждение, но да се сложи клауза, примерно, че то ще се изплаща в случай че дружеството е отчело печалба за последното тримесечие и няма непогасени заеми.

Целта е договорите да са изрядни понеже ще се представят пред регулаторни органи, но по тях да не се дължи изплащането на възнаграждения и съответно осигуровки. Естествено страните по договорите ще са наясно с това.

Благодаря и всичко добро.

По първия въпрос - да възможно е, за помощника не съм сигурна. Но относно осигуровките - дължат се върху по-нисък осигурителен доход, а именно върху 420лв., какъвто е за самоосигуряващи се лица.

Осигуряването не зависи чак толкова от вида договор, а зависи от сумите, които ще се получават. Колкото до минималните осигуровки, дали ще ги има или няма, зависи от други неща, а не от договореният размер или липсата му на възнаграждение
Ако управителя е и съдружник, няма начин да ги избегнете

Управителя по-скоро няма да е съдружник, а ако е ще се самоосигурява.

При безвъзмездния договор с него трябва ли изрично да се пише, че ще изпълнява задълженията си безвъзмездно или просто не се определя възнаграждение?

Иначе идеята е по договорите да не възниква задължение за изплащане на суми, а оттам и осигуровки по конкретните договори.

Ако договора с управителя може да е безвъзмезден, а той си е граждански договор, би следвало и договора за търговски помощник да може да е такъв. Ще съм благодарен за други мнения.

mrfred написа:Управителя по-скоро няма да е съдружник, а ако е ще се самоосигурява.

Ако управителят не е съдружник, няма начин да се избегне осигуряването дори и ако е договора за управление е безвъзмезден. Виж ал.3 на чл. 6 КСО в последната редакция:

(3) ...изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход...
----
Тука може да има спорно тълкуване относно неначислените месечни възнаграждения, т.е. дали за такива ще се считат и тези които поначало не са договорени и заради това не са начислявани. Или за такива ще се броят само тези които са уговорени в договора, но не са били начислявани . По-скоро е второто, но това все пак ще е валидно за трудовите и служебните правоотношения, които поначало са възмездни. Досежно договорите за управление ми се струва, че целта на промяната на КСО е била да се обезмисли тази безвъзмездност.

Управител, който не е съдружник няма никакъв интерес да управлява ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО, ако трудът му не се заплаща, така че всякакви безвъзмездни договори в такъв случай са си опит за заобикаляне на закона с цел да не се плащат осигурителни вноски и данъци. Едва ли има някой, който не се съмнява, че управителят-несъдружник фактически не работи безвъзмездно. Как ще се заплаща трудът, кога и в какъв размер - това е отделна тема и има множество варианти.
Приятелски съвет - не се набутвайте по този начин, че освен юрист по трудово, търговско и осигурително право ще Ви потрябва и адвокат по наказателно.

Неначислените възнаграждения са тези, които са дължими, но неначислени. Това допълнение е направено понеже поради трудностите в кризата много предприятия спряха да начисляват дължимите заплати след като знаят че няма да могат да ги платят без просрочие и съответно не внасят осигуровките по тях. С промяната ще се дължи регулярно плащане на осигуровки, дори и да не са платени или начислени дължимите заплати. В случая с безвъзмезден договор няма дължими възнаграждения и той няма да се повлияе от промяната според мен.

А относно управителя (изпълнителния директор) той ще е акционер в АД, като има вероятност и да управлява ЕООД, което или ще е собственост на АД-то или на негов роднина, с който са акционери в АД-то.

Малко по-късно ще пусна и една тема за това задължително ли се самоосигуряват акционерите, понеже те не са включени в КСО както и в Наредбата за самоосигуряващите се лица като такива. В случая може да се изходи от това че са вид собственици/съдружници и да трябва да се самоосигуряват. В ТЗ обаче навсякъде са споменава „съдружници и акционери” когато се има предвид и двата класа собственици, докато в КСО както и в Наредбата за самоосигуряващите се лица, акционерите не са включени. Вероятно поради идеята за масовост на акционерната собственост. Иначе всеки „акционер” от масовата приватизация или борсов инвеститор ще трябва да се самоосигурява като собственик дори и да работи по трудов договор. Ако е така може би акционерите може да се разминат само със здравно осигуряване на 16.8 лв. преди дивидентите .

Остава въпросът Допустим ли е и безвъзмезден договор за търговски помощник по ТЗ, а и договор за поръчка по ЗЗД. Ако не, действителни ли са клаузи които допускат напълно недължене на възнаграждение.

Договорът за поръчка е учебния пример за безвъзмезден договор (вж чл. 286 ЗЗД). И ще е хубаво някой, който познава фигурата "търговски помощник" от практиката си, да даде мнение дали с търговски помощник е удачно да се сключи граждански договор (договор за поръчка) - важното е да не се стигне до прикритие на трудов договор.

Мерси Олга. Между другото в разпоредбите на ТЗ за договор с търговски помощник не се говори за възнаграждение (чл. 30), докато при другите договори – за управител (прокурист), за търговски пълномощник, за търговски представител и за търговски посредник изрично се споменава че дейността е срещу възнаграждение.
Но дали това е достатъчно, за да позволи безвъзмезден договор или клаузи които тотално позволяват неизплащане на възнаграждение?
В случая договор за поръчка по ЗЗД няма да мине понеже, доколкото знам, той предполага краткотрайни, инцидентни отношения. При повторяемост на дейността трябва да се мине към договор по ТЗ. В случая няма да има работно време и работно място, както официално така и реално и ще може да е по граждански договор за помощник, но по ТЗ.

@mosqito, това с неначислените са бели кахъри в случая ))). Турнаха го, за да създават работа на счетитата - да начисляват, пък после да мажат с корекции...

mrfred написа:Между другото в разпоредбите на ТЗ за договор с търговски помощник не се говори за възнаграждение (чл. 30), докато при другите договори – за управител (прокурист), за търговски пълномощник, за търговски представител и за търговски посредник изрично се споменава че дейността е срещу възнаграждение.
Но дали това е достатъчно, за да позволи безвъзмезден договор или клаузи които тотално позволяват неизплащане на възнаграждение?

Това в ТЗ относно "непредвиденото" възнаграждение на търговския помощник май е пропуск на законодателя. Но все пак в чл. 31 се казва:

Чл. 31. Търговският помощник не може да извършва търговска дейност самостоятелно или за сметка на други в конкуренция със своя работодател освен с негово изрично съгласие.

Та оттук може да се направи косвен извод, че щом има работодател - ще има и възнаграждение.
Относно възможността за сключването на безвъзмезден договор за управление между управителя и дружеството - няма никаква забрана за такъв вид договор. ТЗ е лаконичен: "Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението...". А съгласно ЗЗД :

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Остава тази "свобода относно съдържанието на договора" да се провери дали не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Твърдя, че не противоричи на нито една повелителна норма. Не виждам противоречие и с добрите нрави.

Указание на НАП № 24-00-7/25.02.2010 г, публикувано на 26.02.2010 г подлуди счетоводители и консултанти в цялата страна и ги накара да се чудят как да го тълкуват и какво да обясняват и съветват клиентите си.Моля за включване в дебатите в Одит инфо в темата"Нещо за медиите и в помощ на адвокатите по Указание 24-00-7/25.02.2010 на НАП" на юристи с опит за да се избавим от безумието.

zora1957 написа:Указание на НАП № 24-00-7/25.02.2010 г, публикувано на 26.02.2010 г подлуди счетоводители и консултанти в цялата страна и ги накара да се чудят как да го тълкуват и какво да обясняват и съветват клиентите си.Моля за включване в дебатите в Одит инфо в темата"Нещо за медиите и в помощ на адвокатите по Указание 24-00-7/25.02.2010 на НАП" на юристи с опит за да се избавим от безумието.

За пореден път се убеждавам, че хубавата ни иначе страна се нарича "абсурдистан". И настина, ама наистина не знам, дали изобщо някой спазва или поне се съобразява със законите, и ДОКОГА разни там безумни указания ще имат силата на Закон? Извинявай те, ама много се обърках. Просто, имам нужда от чист въздух......

ДОКОГА разни там безумни указания ще имат силата на Закон?

А имат ли всъщност силата на Закон?
Имам една теория, в която не съм съвсем сигурен, но да ви я споделя. Пък ще се радвам да отсъдите.
За да има основание едно лице да е осигурено по чл. 4, трябва да извършва трудова дейност. Така пише в т. 3 на § 1 на ДР на КСО:

3. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски;

Управлението е обществено отношение, което не е задължително да включва някаква трудова дейност. Всъщност няма дефиниция на термина "трудова дейност"
От тази гледна точка, ако се докаже, че не може да се говори за трудова дейност, само защото си управител на някое дружество, тогава е съвсем нормално да не се договаря възнаграждение за управлението и съответно да се дължат осигуровки по чл. 4 ал. 1 т. 7 от КСО