- Дата и час: 11 Дек 2024, 21:50 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
погасителната давност по ДОПК
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
17 мнения
• Страница 1 от 1
погасителната давност по ДОПК
Здравейте, колеги!!!
Искам да ви попитам за казус от ДОПК - погасителна давност, имам следния проблем. /Искам да попитам специално "kalahan" или човек с подобно потребителско име-забелязах, че е много навътре в нещата/
Длъжник има данъчни задължения за 1998 год. по дадъчни декларации....доста големи...... - не ги е платил и междувременно делото от НАП е предадено в АДВ през 2001 год. След това публичните изпълнители са извършвали действия по принудително събиране - запори и т.н. ........до тази година. Отива длъжника и си подава молба за погасяве по давност абсолютната - чл. 171, ал. 2 от ДОПК......... но публичните изпълнители , а също и взискателя НАП - НЕ искат да чуят за това....Въпросът е какво да се прави? Ддали давността не изтича през 2010 год. ?/като се иска на НАП/ или наистина си изтича през тази година? И дали не може да се приложи стар закон ДПК или ЗСДВ от 1996 год., където давноста /абсолютната/ е 15 год.............май много искам
Искам да ви попитам за казус от ДОПК - погасителна давност, имам следния проблем. /Искам да попитам специално "kalahan" или човек с подобно потребителско име-забелязах, че е много навътре в нещата/
Длъжник има данъчни задължения за 1998 год. по дадъчни декларации....доста големи...... - не ги е платил и междувременно делото от НАП е предадено в АДВ през 2001 год. След това публичните изпълнители са извършвали действия по принудително събиране - запори и т.н. ........до тази година. Отива длъжника и си подава молба за погасяве по давност абсолютната - чл. 171, ал. 2 от ДОПК......... но публичните изпълнители , а също и взискателя НАП - НЕ искат да чуят за това....Въпросът е какво да се прави? Ддали давността не изтича през 2010 год. ?/като се иска на НАП/ или наистина си изтича през тази година? И дали не може да се приложи стар закон ДПК или ЗСДВ от 1996 год., където давноста /абсолютната/ е 15 год.............май много искам
- drol_74
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 19 Юни 2009, 11:11
Re: погасителната давност по ДОПК
[quote="drol_74"]Здравейте, колеги!!!
Длъжник има данъчни задължения за 1998 год. по дадъчни декларации....доста големи......
Давността започва да тече от 01.01 в годината, следваща годината през която е следвало да се плати задължението - можете да си направите сметката.
Длъжник има данъчни задължения за 1998 год. по дадъчни декларации....доста големи......
Давността започва да тече от 01.01 в годината, следваща годината през която е следвало да се плати задължението - можете да си направите сметката.
- n_ikito
- Активен потребител
- Мнения: 1006
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 19:33
Re: погасителната давност по ДОПК
............на мен това ми и е ясно..........искам по подробна информация!!!
- drol_74
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 19 Юни 2009, 11:11
Re: погасителната давност по ДОПК
drol_74 написа:............на мен това ми и е ясно..........искам по подробна информация!!!
успех
- n_ikito
- Активен потребител
- Мнения: 1006
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 19:33
Re: погасителната давност по ДОПК
n_ikito (също бивш публичен изпълнител от АДВ) добре Ви е насочил. Иска да Ви каже, че абсолютната давност е започнала да тече от 01.01.1999г., съответно изтича на 31.12.2008 г. Така че ддавността е изтекла.
Пускате молба до АДВ за прекратяване на изп. дело поради погасяване по давност (чл. 168 ДОПК мисля, че беше, не си спомням, а и ме мързи да ровя ), ако Ви откаже публ. изпълнител, жалите пред изп. директор на АДВ, ако и тя Ви откаже, жалите пред Адм. съд. Производството пред АДВ е безплатно, а пред съда-почти безплатно
Ако и съдът не Ви уважи претенцията, просто си събирате парите и плащате
Успех и от мен.
Пускате молба до АДВ за прекратяване на изп. дело поради погасяване по давност (чл. 168 ДОПК мисля, че беше, не си спомням, а и ме мързи да ровя ), ако Ви откаже публ. изпълнител, жалите пред изп. директор на АДВ, ако и тя Ви откаже, жалите пред Адм. съд. Производството пред АДВ е безплатно, а пред съда-почти безплатно
Ако и съдът не Ви уважи претенцията, просто си събирате парите и плащате
Успех и от мен.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: погасителната давност по ДОПК
mersi kalahan...................no rabotata e seriozna!!!
- drol_74
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 19 Юни 2009, 11:11
Re: погасителната давност по ДОПК
Чл. 4, ал. 5 от ЗСДВ, макар и отменена, е била действащо право към момента на възникване на данъчното задължение. Тази разпоредба е гласяла - "Независимо от спирането и прекъсването на давността вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който е станало изискуемо." Давността е материалноправен институт, поради което се прилагат правилата, които я уреждат при възникване на съответното задължение. Не открих в ДПК (отм.), респ. в ДОПК, които уреждат по-кратка абсолютна давност, да предвиждат обратна сила. поради тази причина - започналата да тече абсолютна давност при ЗСДВ преди изменението от 1999 г. е 15-годишна. Трудно би могло да се реши противното, макар и настойчиво да бъде поддържано. Наистина, крайно несправедливо е да се прилагат различни давностни срокове, още повече това не е дисциплиниращо за самата администрация. Всъщност, само съдът е този, който може да реши този спор.
- Pink_Floyd
- Потребител
- Мнения: 238
- Регистриран на: 09 Яну 2008, 09:58
Re: погасителната давност по ДОПК
Ето и самите ПЗР на ЗИЗСДВ, СВ бр. 103/1999 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Данъчния процесуален кодекс
(ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 4. (В сила от 30.11.1999 г.) Министерският съвет приема устройствените актове на Агенцията за държавни вземания и на данъчната администрация до 31 декември 1999 г.
§ 5. При достигане на пълно съответствие между регистъра на БУЛСТАТ и данъчния регистър данъчните субекти се индивидуализират чрез Единен идентификационен код (ЕИК). До постигането на пълно съответствие се използва задължително и данъчният номер.
§ 6. Разсрочени и отсрочени държавни вземания по Закона за събиране на държавните вземания, срокът за плащане на които изтича след влизането в сила на този закон, запазват действието си до окончателното плащане съобразно даденото разрешение, като от влизането в сила на този кодекс се прилага измененият размер на законната лихва.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 20. (1) Образуваните пред съда и неприключили съдебни производства по данъчни дела се разглеждат по досегашния ред.
(2) Неприключилите дела по отменения чл. 83, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания се разглеждат по реда на глава дванадесета "а" от Гражданския процесуален кодекс.
(3) До приемането на устройствения правилник на данъчната администрация броят и териториалният обхват на данъчните дирекции се определят със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в "Държавен вестник".
§ 21. За неуредените с този кодекс случаи се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Следователно не е уредено ретроактивно действие на материалния закон, т. е. по отношение на давността.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Данъчния процесуален кодекс
(ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 4. (В сила от 30.11.1999 г.) Министерският съвет приема устройствените актове на Агенцията за държавни вземания и на данъчната администрация до 31 декември 1999 г.
§ 5. При достигане на пълно съответствие между регистъра на БУЛСТАТ и данъчния регистър данъчните субекти се индивидуализират чрез Единен идентификационен код (ЕИК). До постигането на пълно съответствие се използва задължително и данъчният номер.
§ 6. Разсрочени и отсрочени държавни вземания по Закона за събиране на държавните вземания, срокът за плащане на които изтича след влизането в сила на този закон, запазват действието си до окончателното плащане съобразно даденото разрешение, като от влизането в сила на този кодекс се прилага измененият размер на законната лихва.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 20. (1) Образуваните пред съда и неприключили съдебни производства по данъчни дела се разглеждат по досегашния ред.
(2) Неприключилите дела по отменения чл. 83, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания се разглеждат по реда на глава дванадесета "а" от Гражданския процесуален кодекс.
(3) До приемането на устройствения правилник на данъчната администрация броят и териториалният обхват на данъчните дирекции се определят със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в "Държавен вестник".
§ 21. За неуредените с този кодекс случаи се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Следователно не е уредено ретроактивно действие на материалния закон, т. е. по отношение на давността.
- Pink_Floyd
- Потребител
- Мнения: 238
- Регистриран на: 09 Яну 2008, 09:58
Re: погасителната давност по ДОПК
Темата е дъвкана нееднократно във форума и не виждам защо пак ще я дискутираме.
Писмо № 24-00-28 от 21.04.2007 г. на НАП
http://www.financeconsult.biz/resources ... a_nap.html
"Въз основа на принципа, че нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат вече заварени срокове, освен ако за завръшването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон и доколкото давностният срок в Закона за данъчното производство (отм.) -чл. 22. е по-кратък, а сроковете по ДПК -чл. 140 (отм.) и по ДОПК - чл. 171 са идентични, следва да се приеме, че колизия между трите закона в този аспект не може да възникне.
За всеки закон се прилага срокът, предвиден от действащия към възникването му закон.
С влизането в сила на ДПК, следва да се счита, че същият отменя и нормите на ЗСДВ относно давността, тъй като предвижда по-кратка абсолютна давност.
Относно основанията за спиране и прекъсване на давността за данъчните задължения, както и за срока на спирането й, от 1993 г. до 01.01.2000 г. приложим е ЗДП, от 01.01.2000 г. до 01.01.2006 г. приложим е ДПК, след 01.01.2006 г. е приложим ДОПК."
Щом дори НАП считат, че срокът е 10 г., то тогава няма заинтересувана страна, която да твърди и да спори в съда, че срокът е 15, а не 10 г.
останалото е гимнастика за първокурсници по обща теория на правото.
Писмо № 24-00-28 от 21.04.2007 г. на НАП
http://www.financeconsult.biz/resources ... a_nap.html
"Въз основа на принципа, че нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат вече заварени срокове, освен ако за завръшването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон и доколкото давностният срок в Закона за данъчното производство (отм.) -чл. 22. е по-кратък, а сроковете по ДПК -чл. 140 (отм.) и по ДОПК - чл. 171 са идентични, следва да се приеме, че колизия между трите закона в този аспект не може да възникне.
За всеки закон се прилага срокът, предвиден от действащия към възникването му закон.
С влизането в сила на ДПК, следва да се счита, че същият отменя и нормите на ЗСДВ относно давността, тъй като предвижда по-кратка абсолютна давност.
Относно основанията за спиране и прекъсване на давността за данъчните задължения, както и за срока на спирането й, от 1993 г. до 01.01.2000 г. приложим е ЗДП, от 01.01.2000 г. до 01.01.2006 г. приложим е ДПК, след 01.01.2006 г. е приложим ДОПК."
Щом дори НАП считат, че срокът е 10 г., то тогава няма заинтересувана страна, която да твърди и да спори в съда, че срокът е 15, а не 10 г.
останалото е гимнастика за първокурсници по обща теория на правото.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: погасителната давност по ДОПК
Щом дори НАП считат, че срокът е 10 г., то тогава няма заинтересувана страна, която да твърди и да спори в съда, че срокът е 15, а не 10 г.
останалото е гимнастика за първокурсници по обща теория на правото.
Благодаря Ви за високата оценка, която ми давате, но тук грешите в преценката си. Явно някой от даничните органи не приема това, което е дадено като указание в цитираното от Вас писмо, т. е. има спор, а спорът се решава в крайна сметка от съда. Тогава всяка една от спорещите страни ще защитава двете срещуположни тези. А това е смисълът на този форум, без значение дали се включват първокурсници или заслужили деятели на публичното принудително изпълнение.
Може би не знаете, но така нареченият принцип, че нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат вече заварени срокове, освен ако за завръшването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон, следва от някъде да бъде изведен. Тъй като не дава отговор това указание, Ви насочвам към прилагане на правната норма по аналогия на закона - § 4 ЗС „Относно придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения закон за давността, се прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения в настоящия закон".
Ако смятате обаче, че тази дискусия е само "чесане на езиците", ще Ви върна към нейното начало: "Отива длъжника и си подава молба за погасяве по давност абсолютната - чл. 171, ал. 2 от ДОПК......... но публичните изпълнители , а също и взискателя НАП - НЕ искат да чуят за това....Въпросът е какво да се прави? Ддали давността не изтича през 2010 год. ?/като се иска на НАП/ или наистина си изтича през тази година? И дали не може да се приложи стар закон ДПК или ЗСДВ от 1996 год., където давноста /абсолютната/ е 15 год.............май много искам".
И нещо твръде важно, никога не подценявайте общата теория на правото, така както и данъчният орган, издал цитираното от Вас указание, макар без да е посочил конкретната правно норма, е приложил правната норма по аналогия на закона. А този способ на формалната логика се изучава наистина по ОТП. Ако смятате да дискутираме по тази тема - дали е приложим § 4 ЗС по аналогя на закона, респ. дали като материалноправен институт давността не се прилага с обратна сила, ако не е налице изрочно предвидено ретроактивно действие на закона, съм на Ваше разположение. Но след това оплакване от питащия вярвате ли, че всеки данъчен орган прилага цитираните от Вас указания, вкл. и съответният териториален или регионален данъчен директор. А може би и в самото ведомство си организират "умстевни гимнастики"!
- Pink_Floyd
- Потребител
- Мнения: 238
- Регистриран на: 09 Яну 2008, 09:58
Re: погасителната давност по ДОПК
Данъчните задължения ЗА 1998 г. се плащат ПРЕЗ 1999 г. Това само по принцип. И пак по принцип, по ЗСДВ началният момент на давността май беше по-ранен - от момента, в който задължението е станало изискуемо, а не от 1 януари на следващата година.
Иначе срокът си е 10 години и според мен се брои от 01.01.2000 г., тоест изтича на 31.12.2009 г. Лично мнение. Важи общото правило, онова, което се съдържа и в ПЗР на ЗС и Пинк Флойд го споменава, според което ако при влизането в сила на новия закон до края на срока остават повече от цялата дължина на новия срок, тече новият, като се брои от влизането в сила на закона, а не отпреди това. ДПК влезе в сила на 1 януари 2000 г.
Иначе срокът си е 10 години и според мен се брои от 01.01.2000 г., тоест изтича на 31.12.2009 г. Лично мнение. Важи общото правило, онова, което се съдържа и в ПЗР на ЗС и Пинк Флойд го споменава, според което ако при влизането в сила на новия закон до края на срока остават повече от цялата дължина на новия срок, тече новият, като се брои от влизането в сила на закона, а не отпреди това. ДПК влезе в сила на 1 януари 2000 г.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5525
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: погасителната давност по ДОПК
Благодаря на всички за интересните мнения...............но всичко е въпрос на тълкуване, а не на прилагане на закона!!!
- drol_74
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 19 Юни 2009, 11:11
Re: погасителната давност по ДОПК
.............Да речем, че приключихме с погасителната давност !!!
Нов въпрос, по който също има много спорове между адвокати, данъчни и публични изпълнители!!! Защо АДВ събира лихви по имуществени санкции, а по глоби не събира, не ми е ясно??? Имаше нещо май с ФЛ и ЮЛ, по тяхните инструкции, но няма никакъв смисъл!!!
Нов въпрос, по който също има много спорове между адвокати, данъчни и публични изпълнители!!! Защо АДВ събира лихви по имуществени санкции, а по глоби не събира, не ми е ясно??? Имаше нещо май с ФЛ и ЮЛ, по тяхните инструкции, но няма никакъв смисъл!!!
- drol_74
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 19 Юни 2009, 11:11
Re: погасителната давност по ДОПК
Щото не били глоби. Затова. Няма значка, че са подчинени изцяло на режима на глобите.
Единствената причина да се говори за имуществената санкция като за нещо отделно от глобата е, както знаем, в това, че глоба традиционно се нарича паричното наказание, налагано за виновно извършено нарушение. Понеже при ЮЛ не се говори (поне у нас) за вина, не се говори и за наказания.
Това съвсем не е само "по техните инструкции", по цялото ни право е така - ЮЛ вина не могат да имат, вината е психическо отношение на самото лице (не на представителите му) и съответно - наказания не им се налагат.
Но иначе, във всичко останало, няма абсолютно никаква разлика между глоба и имуществена санкция.
Обаче АДВ казва: в закона пише "лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат", за имуществени санкции не пише - толкоз, край.
Още по-готино е, че не само "АДВ събира лихви по имуществени санкции, а по глоби не събира". И НАП, както и останалите публични взискатели, не събират и не търсят лихви по имуществени санкции, обаче АДВ събира и им ги превежда.
Единствената причина да се говори за имуществената санкция като за нещо отделно от глобата е, както знаем, в това, че глоба традиционно се нарича паричното наказание, налагано за виновно извършено нарушение. Понеже при ЮЛ не се говори (поне у нас) за вина, не се говори и за наказания.
Това съвсем не е само "по техните инструкции", по цялото ни право е така - ЮЛ вина не могат да имат, вината е психическо отношение на самото лице (не на представителите му) и съответно - наказания не им се налагат.
Но иначе, във всичко останало, няма абсолютно никаква разлика между глоба и имуществена санкция.
Обаче АДВ казва: в закона пише "лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат", за имуществени санкции не пише - толкоз, край.
Още по-готино е, че не само "АДВ събира лихви по имуществени санкции, а по глоби не събира". И НАП, както и останалите публични взискатели, не събират и не търсят лихви по имуществени санкции, обаче АДВ събира и им ги превежда.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5525
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: погасителната давност по ДОПК
portokal написа:Данъчните задължения ЗА 1998 г. се плащат ПРЕЗ 1999 г. Това само по принцип. И пак по принцип, по ЗСДВ началният момент на давността май беше по-ранен - от момента, в който задължението е станало изискуемо, а не от 1 януари на следващата година.
Съгласих се, така е.
Pink_Floyd написа:Благодаря Ви за високата оценка, която ми давате, но тук грешите в преценката си.
Вие сте този, който греши в преценката си, моето изказване изобщо не беше насочено към Вашите думи. Не съм влагал никакво лично отношение към Вас.
Чисто практически няма смисъл да се спори за въпрос, който поне на ниво инструкции от Централните ръководства на АДВ и НАП е безспорен. Не знаех, че има различна практика и че някои публични изпълнители (от АДВ или НАП) считат, че срокът е 15, а не 10 г.
Какъв е пътят за защита? Вече го посочих - пуска се молба до публ. изпълнител (съотв. органа по приходите), отказът (изричен или мълчалив) се жали по административен ред и след това при нов отказ - пред съотв. адм. съд.
Аз лично съм прекратявал едно изп. дело поради изтекла давност за митнически задължения, които бяха възникнали през 1993 г., но бяха установени с ППС от 1998 г. Тъй като по ЗСДВ преди ДПК митническите вземания са се събирали от данъчната администрация, то същите се събираха и от данъчните, а впоследствие бяха изпратени на АДВ, и на практика НАП се явяваха и изпълнителен орган, и своего рода публичен взискател (условно). Нито НАП, нито митницата жалиха прекратяването на основание чл. 225, ал. 1, т. 7, вр. чл. 168, т. 3 ДОПК.
Спор за срока може да съществува единствено ако се изхожда от спора дали давността е материалноправен или процесуалноправен институт, от тук зависи и кой принцип ще се приложи относно обратната сила на нормите във времето. АДВ също си имат такава инструкция относно давността, Писмо изх. № 30-01-113/04/28.11.2005 г., в която е посочено, че "независимо от спиранията и прекъсванията на давността, публичните вземания се погасяват след изтичане на 10-годишен срок - чл. 140, ал. 2 от ДПК." Изобщо не се коментира възможната хипотеза за 15 г. давност. Цитира се и Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС, като се сочи, че е приложимо и към давността на публичните вземания.
По принцип в повечето случаи АДВ следват практиката на НАП, но има и някои изключения, като въпроса за лихвите в/у имуществените санкции. По този въпрос АДВ и НАП са на коренно противоположни становища, изразени съответно в Писмо изх. № 30-02-96/04/30.03.2005 г. на ИД на АДВ, и Писмо изх. № 91-00-132/06.08.2004 г. на ГДД.
Според ИД на АДВ "Имуществената санкция по своята същност не е административно наказание. Тя се налага за неизпълнение на задължение на юридически лица и еднолични търговци към държавата, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерски съвет. При налагането на имуществена санкция не възникват отношения по реализиране на административнонаказателна отговорност, тъй като нейното основание не е извършено административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, а неизпълнение на задължение към държавата.
С оглед гореизложеното Ви уведомяваме, че следва да се начисляват лихви върху наложената по реда на ЗАНН имуществена санкция на еднолични търговци и юридически лица"
Точно обратното становище застъпва ГДД. Според него "както имуществената санкция, така и глобата са вид санкции, които се налагат за неизпълнение на задълженията към държавата. Тяхното третиране съгласно ЗАНН е еднакво-еднакъв е редът за налагането и за обжалването им. Еднакво следва да бъде и третирането им съобразно чл. 144, ал. 3 от ДПК. Съобразно текста на чл. 144, ал. 3 от ДПК и чл. 1, ал. 3 от ЗЛДТДПВ "лихви върху...глоби не се дължат". Смисълът на забраната да не се олихвяват глоби е следствие на принципа за недопустимост на двойно санкциониране за едно и също противоправно поведение...Може да се приеме, че при липса на изричен текст за неначисляване на лихви върху имуществени санкции, лихви не следва да се начисляват, тъй като забраната за начисляване на лихви върху глоби се отнася и за имуществените санкции."
Т.е. НАП считат, че принципът non bis in idem, прогласен в чл. 17 ЗАНН, е приложим и за имуществените санкции, тъй като са с еднаква природа като глобите.
Заради различното тълкуване на закона АДВ събират лихви върху имущ. санкции на всички публ. взискатели, с изключение на наложените от НАП. Това обаче според мен нарушава принципът, че доколкото не са посочени някакви изключения, законът следва да се прилага еднакво към всички правни субекти и правоотношения. АДВ прилага по аналогия един принцип от гражданския процес, че изпълнителят следва да събира само това, което взискателят иска, т.е. щом взискателят в лицето на НАП не иска лихви, значи не трябва да се събират. Според мен обаче по този начин АДВ нарушава закона, най-малкото защото тук и дума не може да става за пренасяне на принципи и елементи от гражданския процес в изпълнителния процес по ДОПК. Съвсем друг е редът и философията за осъществяване на принудителното изпълнение, а и освен това АДВ и НАП не са различни субекти, не само защото са в рамките на едно и също министество (МФ), но и защото и двете са държавни институции, които представляват Държавата. Подобно двойно третиране на държавните институции води просто до своеобразна институционална шизофрения.
При образуване на изп. дело пред АДВ всеки публ. взискател представя определен комплект документи, след които е и молбата за образуване на изп. дело, в която изрично посочва дали иска или не да се начисляват лихви. Има институции, като МОСВ и Агенция "Митници" например, които изрично искат начисляване на лихви. Има други, като КЗП напр., които не искат лихви, и когато публ. изпълнител им ги преведе, те не знаят как да ги осчетоводят. Съдилищата също не знаят как да осчетоводят постъпващите от АДВ по сметка на ВСС лихви от събраните изп. листове, поради което аз лично подозирам, че стотици хиляди левове просто "потъват" "някъде" в бездънната хазна на съдебна система. Ако длъжникът си плати таксите и разноските по ИЛ директно на съда, а не на АДВ, в съда няма да му вземат лихва и за тях въпросът ще е приключен.
Всеки публичен изпълнител в АДВ разполага до определена степен с някакъв вид самостоятелност при преценката на всеки конкретен казус, и решава съгласно чл. 4 от ДОПК по вътрешно убеждение. Текстът на чл. 4 ДОПК обаче влиза в известно противоречие с принципа на служебното начало, прогласен в Закона за държавния служител, и до голяма степен самостоятелността на ПИ си остава само на закон, но не и на практика. С оглед на това ако ПИ има вътр. убеждение, че не трябва да начислява и да събира лихви, той може да се позове на чл. 4 ДОПК, под угрозата на дисциплинарна отговорност по ЗДСл. Първоначално в деловодната програма в/у имущ. санкции не са се вписвали лихви, затова и до ден днешен много от имущ. санкции са без лихви. В по-нови времена още при образуване на изп. дело деловодството слага имущ. санкции като главници по лихвоносни задължения, а не като глобите, които са към нелихвоносните.
Аз лично съм спорел с Централата на АДВ по този въпрос, защото ДОПК в тази насока беше ярък пример за законодателна немарливост, преди измененията през 2009 г. Тогава в чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК беше посочено, че публ. вземания са и лихвите в/у вземанията по т. 1-6, като беше изпусната т. 7. В т. 7 обаче се визират публ. вземания по наказателни постановления, а имущ. санкции безспорно се установяват с нак. постановления. От друга страна обаче в т. 5 пише "за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата"
Така се получаваше законодателен nonsense, защото ако т. 8 (относно лихвите) се тълкуваше във връзка с т. 5, то лихви се начисляваха в/у имущ. санкции, а ако се тълкуваше във връзка с т. 7, то тогава не се дължаха. Другият абсурд беше (а и все още е), че съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 (изм. 2009г.), във връзка с т. 5 в/у глобите следва да се начисляват лихви! Докато съгласно чл. 175, ал. 3 ДОПК и чл. 1, ал. 3 от ЗЛДТДПВ лихви в/у глоби не се дължат.
Аз отивам да си лягам. Искам да се извиня на pink_floyd, ако съм го засегнал по някакъв начин.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: погасителната давност по ДОПК
Така и така загворихме по въпроси, различни от заглавието на темата, и аз имам няколко питанки, над които си блъскам главата.
1/ Когато съдебен изпълнител събира публични вземания на основание ЗЧСИ или ЗСВ, какъв е редът на погасяване на вземанията по ДОПК? По принцип приложимите норми са чл. 169 и чл. 240 ДОПК (когато има публ. продан), но от буквалното тълкуване на закона следва, че пропорционалната такса ще се събира последна, защото тя спада към разноските по изпълнението. Това обаче е в противоречие с тарифите на ЧСИ и ДСИ.
2/ Когато длъжникът не може да бъде намерен на адреса, ПИ ходи два пъти и протоколира всеки път посещенията си, като след това слага обявление в интернет страницата на АДВ по чл. 32 ДОПК и книжата се считат за редовно връчени. Как обаче се процедира, когато вземанията се събират от ЧСИ/ДСИ? ЧСИ следва да си създаде сайт, на който да помества съобщенията по чл. 32 ДОПК? Или трябва да ги носи на АДВ и те да ги качват на техния сайт? Това обаче практически е невъзможно, защото качването на съобщения на сайта на АДВ става чрез една програма в DOS формат, до която достъп имат само ПИ, но не и външни лица.
Просто си се чудя.
3/ Когато някое дружество реши да поиска да бъде обявявено в несъстоятелност, то изпраща съобщения до АДВ и НАП. От подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност до същинското откриване на производството по несъстоятелност минава известно време, което е напълно достатъчно АДВ/НАП да наложат обезпечителни мерки в/у имуществото на длъжника и тогава това дружество остава без маса на несъстоятелността, защото синдикът не може да осребрява имущество с обезпечителни мерки по ДОПК, и това напълно обезсмисля производството по несъстоятелност.
Това...резонно ли е? На практика цялото производство по ТЗ отива на кино.
1/ Когато съдебен изпълнител събира публични вземания на основание ЗЧСИ или ЗСВ, какъв е редът на погасяване на вземанията по ДОПК? По принцип приложимите норми са чл. 169 и чл. 240 ДОПК (когато има публ. продан), но от буквалното тълкуване на закона следва, че пропорционалната такса ще се събира последна, защото тя спада към разноските по изпълнението. Това обаче е в противоречие с тарифите на ЧСИ и ДСИ.
2/ Когато длъжникът не може да бъде намерен на адреса, ПИ ходи два пъти и протоколира всеки път посещенията си, като след това слага обявление в интернет страницата на АДВ по чл. 32 ДОПК и книжата се считат за редовно връчени. Как обаче се процедира, когато вземанията се събират от ЧСИ/ДСИ? ЧСИ следва да си създаде сайт, на който да помества съобщенията по чл. 32 ДОПК? Или трябва да ги носи на АДВ и те да ги качват на техния сайт? Това обаче практически е невъзможно, защото качването на съобщения на сайта на АДВ става чрез една програма в DOS формат, до която достъп имат само ПИ, но не и външни лица.
Просто си се чудя.
3/ Когато някое дружество реши да поиска да бъде обявявено в несъстоятелност, то изпраща съобщения до АДВ и НАП. От подаването на молбата за обявяване в несъстоятелност до същинското откриване на производството по несъстоятелност минава известно време, което е напълно достатъчно АДВ/НАП да наложат обезпечителни мерки в/у имуществото на длъжника и тогава това дружество остава без маса на несъстоятелността, защото синдикът не може да осребрява имущество с обезпечителни мерки по ДОПК, и това напълно обезсмисля производството по несъстоятелност.
Това...резонно ли е? На практика цялото производство по ТЗ отива на кино.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: погасителната давност по ДОПК
Бих искал да споделя скромното си мнение по първия поставен от Калахан въпрос - поредност на погасяване на задължението. Нама съмнение, че частните съдебни изпълнители събират възложените им публични задължения по реда на ДОПК - разлики има в пъвия акт, който се изпраща на задълженото лице, начина на връчване, срока за доброволно изпълнение, начина на налагане на обезпечителни мерки и пр.
Би било логично, ако този принцип се доведе до край и погасяването на задължението, формирано от главница, лихви и разноски по изпълнителното производство, се осъществява съгласно чл. 169 ал.5 ДОПК - разноски по изпълнението, главница, лихви.
Надявам се да съм бил полезен
Би било логично, ако този принцип се доведе до край и погасяването на задължението, формирано от главница, лихви и разноски по изпълнителното производство, се осъществява съгласно чл. 169 ал.5 ДОПК - разноски по изпълнението, главница, лихви.
Надявам се да съм бил полезен
Aut inveniam viam, aut faciam
- pbp_bg
- Младши потребител
- Мнения: 58
- Регистриран на: 26 Юли 2009, 20:36
17 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 18 госта