Моля за съвет

[megi_law]

ЕТ желае пререгистрация в ООД .Ясно е ,че без данъчна ревизия никой няма да му разреши пререгистрация.Та казусът е следния-ЕТ е собственост на съпругата,която е в трудово-правни отношения в държавно учреждение,съпругът е назначен за прокурист на ЕТ и се осигурява върху 570лв.,необходимо ли е съпругата ,която е учредител на ЕТ да се осигурява върху мин.осигурителен доход .Защо счетоводителката на ЕТ налага този осигурителен доход за прокуриста?Моля отговорете ми.

[prnedev]

И така... съвсем доскоро бях напълно убеден, че ЕТ в този случай не упражнява трудова дейност, та не се налага да се осигурява... докато не ми попадна Решение 6846/02.07.2007, на любимия ми 6-ти състав...
Та там... нещо ми пообъркаха представата за предприятието на ЕТ като имущество, което прокуриста го управлява... а се слагат други не така приятни за мен доводи... Накратко, покрай цялата физика и метафизика, която се цитира... абе не ме кефи, ама нали съда винаги е прав...
А прокуриста се осигурява, защото КСО казва, че трябва да се осигурява. За него не ви е виновна счетоводителката. Разбира се, може да не ги плащате тези осигуровки за прокуриста, но след не много време, ще дойдат приятните хора и ще си ги приберат, заедно с ОЛП+20

Слагам го цялото решение:

РЕШЕНИЕ

№ 6846
София, 02.07.2007

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
МИНА АТАНАСОВА
при секретар Росица Тодорова и с участието
на прокурора Огнян Атанасов изслуша докладваното
от съдията МИНА АТАНАСОВА
по адм. дело № 158/2007.


Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 4, ал. 1 и 2 от преходните и заключителни разпоредби на същия кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Мария Спасова Тюркеджиева от гр. Кърджали, в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "Спавъл – Мария Спасова", против решение № 56 от 19.10.2006 г. по адм. дело № 40/2006 г. на Окръжен съд – гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 8 от 21.02.2006 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" – гр. Кърджали.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Спорът между страните е по въпроса дължи ли осигурителни и здравноосигурителни вноски едноличният търговец, който е подал декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, че прекъсва дейността си като такъв, упълномощил е търговски пълномощник за сделките, свързани с дейността на търговското си предприятие и не е реализирал доходи от трудова дейност.

За да отговори позитивно на този въпрос, Кърджалийският окръжен съд е взел предвид релевантните за спора обстоятелства, че жалбоподателката – едноличен търговец е осъществявала търговска дейност чрез пълномощник и е декларирала доходи в годишни данъчни декларации. Приел е за ирелевантен въпросът дали доходът от търговската дейност е реализиран лично от търговеца или от пълномощник, тъй като правата и задълженията се пораждат за търговеца, а не за упълномощеното лице.

Правните изводи на окръжния съд се оспорват в касационната жалба и в писмена защита с довода, че осигурителните и здравноосигурителните вноски се внасят върху получените брутни възнаграждения и други доходи от трудова дейност, т.е. върху доходи, които са резултат на трудова дейност и реално са били получени (изплатени или поне начислени за плащане). Но когато едноличният търговец не е реализирал доходи от трудова дейност, той не бил задължен да внася осигурителни и здравноосигурителни вноски дори предприятието му да има приходи от стопанската си дейност, защото тези приходи не можели да бъдат определени като доходи на едноличния търговец от личен труд в това предприятие.

Касационната жалба е неоснователна.

Според чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци. Логическото тълкуване на това правило налага да бъде даден отговор на въпроса какво е съдържанието на понятието "трудова дейност като едноличен търговец".

Човекът е сложно психофизическо единство. Отделните елементи на това единство – психика (душа) и физика (тяло) – осъществяват специфичните за тях психофизиологични процеси, които пораждат различни потребности от духовни и материални блага. Материалните блага могат да бъдат осигурени направо от природата, но в по-голямата им част те се създават от хората. Това създаване на материални блага, като човешка дейност, се нарича производство. За неговото осъществяване е необходимо и задължително наличието на икономическите фактори земя (обработваема земя, климат, води, гори, въздух, флора, фауна, полезни изкопаеми), труд и капитал. В съвременната икономическа теория е въведен и четвърти фактор – предприемачество.

Трудът е първичен фактор на производство. В икономическата теория е прието, че той е съвкупност от интелектуални и физически качества на човека и има количествена и качествена определеност, които се отразяват в създавания чрез него продукт. Количествената характеристика се свежда до изразходването на труд изобщо, а количеството на труда се измерва с неговата продължителност и интензивност (интензивността се определя от количеството труд, положен за единица време). Качествената характеристика на труда е свързана с неговата продуктивност, която се обуславя от трудовата квалификация (производствени умения), увеличаваща производствения потенциал на полагания труд.

Предприемаческият фактор, според икономическата теория, се състои в предприетата инициатива от собственика на други производствени фактори (земя и/или капитал и/или труд) за използването им чрез осъществяване на определено производство, т.е. предприемачеството е съединяване на функцията на собствеността с функцията на инициативата и риска за производствено използване на притежаваните ресурси (фактори). То е рискова инициатива за осъществяване на определена стопанска дейност. В икономическата теория предприемачът е определен като човек, който поема риска по организирането и управлението на икономически дейности. Самото поемане на риск не е трудова дейност. Но организирането и управлението на предприетото производство и въобще на предприетата стопанска дейност са трудови дейности. Доходът от предприемачеството е печалбата. Доходът от трудовата дейност е работната заплата. Следователно в случаите, когато предприемачеството се изразява единствено в поетия финансов риск, предприемачът не осъществява трудова дейност. А когато освен финансовия риск предприемачът е поел и организирането и/или управлението на предприетата от него стопанска дейност, той извършва и трудова дейност, за която получава работна заплата, отделно от печалбата (разбира се, ако си начислява такава). Затова във всеки отделен случай трябва да се прави преценка дали едноличният търговец, освен поетия финансов риск, организира и/или управлява дейността на своето предприятие.

От легалната дефиниция по чл. 1 от Търговския закон, според която едноличният търговец е физическо лице, извършващо по занятие някоя от изброените в текста икономически - производствени и търговски (в икономическия смисъл на понятието "търговия") - дейности, се вижда, че законодателят е предположил извършването на описаната по-горе трудова дейност на едноличния търговец. Това предположение е оборимо. Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 КСО, в т.ч. и на едноличните търговци, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. И веднага ал. 2 на същия чл. 1 дефинитивно уточнява, че започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Следователно, както започването на презумираната с чл. 1 на Търговския закон трудова дейност като едноличен търговец, така и нейното прекъсване (спиране) или прекратяване (преустановяване), са обстоятелства, които се доказват с декларация по чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба. Липсата на такава декларация означава, че дейността на едноличния търговец не е прекъсната или прекратена и получените от тази дейност доходи, отразени в годишна данъчна декларация, са доходи от трудова дейност на едноличния търговец и върху тях следва да бъдат начислени задължителните осигурителни вноски.

Касационната жалбоподателка се позовава на подадена от нея декларация с вх. № 242 от 07.02.2001 г. (л. 23 от делото на Кърджалийския окръжен съд). В нея обаче няма изявление, че се прекъсва (спира) или прекратява (преустановява) дейността на едноличния търговец. Заявеното с тази декларация е "за промяна начина на осигуряване", която се налагала "поради чл. 21, ал. 1, т. 3 от Търговския закон". Тя завършва така: "Декларирам, че няма да се осигурявам по чл. 4, ал. 3, т. 2 КЗСО. Осигуряването ми ще бъде по чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗСО, считано от 01.02.2001 г., включително.". Нито дума за прекъсване или преустановяване на дейността като едноличен търговец. Поради това правилно контролните органи и окръжният съд не са ценили тази декларация като доказателство за прекъсната или прекратена дейност. А щом като едноличният търговец не е доказал прекъсване или прекратяване на дейността си, той е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО.

В позитивното българско право липсва задължение за едноличния търговец, който прекъсва (спира) или прекратява (преустановява) дейността си като такъв, но неговото предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, продължава да съществува, да е сключил договор за прокура по чл. 21 от Търговския закон. Това изискване вероятно е било въведено от органите на Националния осигурителен институт, които разбираемо се стремят към максимална яснота в осигурителните правоотношения, макар че назначаването на търговски управител (прокурист) не означава прекъсване или прекратяване на трудовата дейност на едноличния търговец или поне на дейността му по организирането на стопанската дейност. Основен принцип в правото обаче е, че тежест или задължение могат да бъдат установени само със закон. Затова съжденията на директора на РУСО за релевантна в случая липса на договор за прокура са незаконосъобразни. Но поради обсъдената по-горе липса на декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и на българските граждани на работа в чужбина, тази незаконосъобразност няма за последица незаконосъобразност на решението на директора на РУСО като краен резултат и неправилност на решението на Кърджалийския окръжен съд.

Задължението за здравно осигуряване на едноличния търговец е различно от задължението му за обществено осигуряване. Според чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване то е свързано само с качеството на едноличен търговец, а не и с реалното упражняване на трудова дейност като такъв. Здравноосигурителните вноски се внасят авансово всеки месец върху определен от законодателя доход и се уточняват годишно при подаване на данъчна декларация за реализираните през годината доходи. Прекъсването или прекратяването на дейността на едноличния търговец е обстоятелство, което води единствено до промяна в размера на задължителните здравноосигурителни вноски, но не и до отпадане на задължението за тяхното внасяне.

По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Кърджалийския окръжен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 от 19.10.2006 г. по адм. дело № 40/2006 г. на Окръжен съд – гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Мария Спасова Тюркеджиева от гр. Кърджали, регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ "Спавъл – Мария Спасова", срещу решение № 8 от 21.02.2006 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" – гр. Кърджали.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светла Петкова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Александър Еленков
/п/ Мина Атанасова

М.М.