Задължение за регистрация по ЗДДС на адвокатско съдружие

[jagjag]

Четох подобна тема, но за дружествата на адвокати (рекох си, ние не сме ЮЛ и може да има разлика).
Какво е мнението Ви по темата - от 01.01.2007г. ли е длъжно да се регистрира, щом натрупа оборота по чл. 96 от ЗДДС адвокатското съдружие или от 19.12.2007г. (пускам и анкета по въпроса).
За и против (за регистрация от 01.01.2007г. ползвам становището на НАП по въпроса, които при подадените от нас документи за регистрация смятат, че сме закъснели), а против (т.е. че трябва да се регистрираме след 19.12.2007г.), привеждам нашите доводи. Та, моля да отсъдите (доколкото е възможно и сте се сблъсквали с подобен проблем, разбира се).

Според НАП:
Адвокатските съдружия като неперсонифицирани са приравнени по чл. 9, ал. 2 от ДОПК на юридическите лица за производствата по този кодекс и в този смисъл не могат да се считат упражняващи свободна професия. Има и други закони (напр. ЗКПО), които изрично приравняват режима на дружествата по ЗЗД към този на ЮЛ. С оглед на това, противоконституционността на чл. 3, ал.2, изр. 1 от ЗДДС за периода от 01.01.2007г. до 19.12.2007г, когато текстът е приет на ново, няма никакво значение, защото се касае за определяне на правния субект не изобщо по правилата на закона, а за целите на данъчното облагане. По този повод оборотът за задължителната регистрация по чл. 96, ал.1 от ЗДДС се натрупва от 01.01.2007г., а не от 19.12.2007г., което естествено води до санкции, ревизия и плащане на ДДС в двоен размер.

Според нас:
Чл. 3 от Закона за адвокатурата определя, че адвокатската професия (която сама по себе си е безспорно свободна такава) се упражнява по два основни начина - самостоятелно или сдружено, като по-нататък в закона се определят двата вида възможно сдружаване - съдружие и дружество. Във връзка с това, както и с обстоятелството, че ЗДДС като специален закон (ДОПК несъмнено е общ) не предвижда изрично приравняване на неперсонифицираните дружества към юридическите лица, за разлика от ЗКПО, с който са създадени почти едновременно и започват да действат от една и съща дата - 01.01.2007г. Т.е. тук законодателят очевидно не е намерил за необходимо да извърши това специално приравняване точно за целите на ЗДДС. В такъв случай и като се има предвид, че разпоредбата, с която адвокатските услуги като свободна професия се включват за пръв път в този закон като облагаеми такива и то с изрична разпоредба, би следвало да се счита, че законодателят, знаейки че адвокатите упражняват тази дейност самостоятелно или сдружено, да укаже изрично различното третиране на неперсонифицираните дружества и адвокатски съдружия от това на адвокатите. Интересен е и изразът, употребен в ЗДДС, чл. 3 относно тези правила - тук, за разлика от ЗДДФЛ не се говори за "лица, упражняващи свободна професия", за които има изрична легална дефиниция в ДР на ЗДДФЛ, §1, т. 29, където се посочва, че са физически лица, не, ЗДДС говори за "упражняване на свободна професия...", т.е. за начин на упражняване на дадена дейност, а не за конкретните субекти, които я упражняват. Освен това, в легалната дефиниция на ЗДДФЛ не се говори също за самата свободна професия, а за лица, които я упражняват. Като се свърже това с уредбата в Закона за адвокатурата, считам, че не може да се намери, че адвокатското съдружие, специално, което не формира правен субект, а всички права и задължения от отношенията с него произтичат пряко за неговите съдружници (безспорно упражняващи свободна професия), само защото тези лица са се сдружили престава да представлява упражняване на свободна професия, а на някаква друга (не знам точно каква) дейност. От друга страна, ТР № 3 от 06.06.2008г. на ВАС, изрично говори за това, че адвокатските услуги не случайно са изведени отделно в текста на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, защото те не са типична и по естеството си независима икономическа дейност (с което оборва схващането в указанията на НАП от 08.05.2007г.), а са приравнена такава дейност. Тогава на каква база същите тези услуги, само защото се предоставят от сдружили се адвокати за обслужване на общи клиенти (чл. 54, ал. 1 от ЗАдв.), ще се третират като независима икономическа дейност, обуславяща задължение за регистрация на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС - т.е. осъществяване на независима икономическа дейност.
Друг странен разнобой в насрещните аргументи, дадени ни от НАП, представлява разликата в третирането на съдружието с оглед социалното осигуряване (изрично установено, че съдружниците в съдружие не са длъжни да се осигуряват през съдружието в това си качество), както и това, че евентуалните санкционни последици от късната регистрация, според ДОПК, както и становището на НАП по въпроса, ще бъдат за всеки от съдружниците по отделно, точно защото насреща си те нямат самостоятелен правен субект. Тук пък, би се получил невероятния абсурд - съдружниците - адвокати, представители на учебниковия пример за свободна професия, да бъдат санкционирани за това, че не са се регистрирали по ЗДДС като съдружие, защото чрез него (въпреки че именно така осъществяват въпросната адвокатска дейност) те всъщност не били упражнявали свободна професия.

Толкова за аргументите. Очаквам становищата ви. Но, моля, абстрахирайте се от идеите за колегиалност, поставяне на наше място и други подобни, които биха повлияли неправилно при формиране на вътрешното ви убеждение.

[prnedev]

Общо взето съм съгласен с вашите доводи, но трябва да попромените малко тезата. Разгледайте внимателно Решение № 5049 от 25.04.2008 г. по адм.д №1242/2008 г., І отд. на ВАС.

РЕШЕНИЕ № 5049 ОТ 25.04.2008 Г. ПО АДМ. Д. № 1242/2008 Г., І ОТД. НА ВАС

Чл. 9, ал. 2 ДОПК
Чл. 3, ал. 2 ЗДДС
Чл. 30 ЗЧСИ
Чл. 96 ЗДДС

Върховният административен съд на Република България - Първо А отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
при секретар Кармен Китова и с участието на прокурора Динка Коларска изслуша докладваното от съдията ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ по адм. д. № 1242/2008
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 741 от 13.12.2007 год., постановено по адм. д. № 1666/07 год. Пловдивският административен съд е отменил отказа за дерегистрация по ЗДДС № 16401070000133/18.07.2007 год. на ДЗЗД"Луков и Горчев" частни съдебни изпълнители Тодор Иванов Луков и Стефан Димитров Горчев - и двамата от гр. Пловдив, ул. "Стефан Веркович" № 3, издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 869/2007 год. на директора на Д"ОУИ" - гр. Пловдив и е осъдил последната да заплати на жалбоподателите разноски по делото в размер на 200 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Георги Ченков Търновалийски, в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания отказ за дерегистрация по ЗДДС. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба ДЗЗД"Луков и Горчев" частни съдебни изпълнители Тодор Иванов Луков и Стефан Димитров Горчев - и двамата от гр. Пловдив - не е взел становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С решението си Пловдивският административен съд е отменил отказа за дерегистрация по ЗДДС № 16401070000133/18.07.2007 год. на ДЗЗД "Луков и Горчев" частни съдебни изпълнители Тодор Иванов Луков и Стефан Димитров Горчев - и двамата от гр. Пловдив, ул. "Стефан Веркович" № 3, издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 869/2007 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив.
За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че след влизане в сила на решението на Конституционния съд упражняването на свободна професия, включително частен съдебен изпълнител и нотариус е останало извън понятието "независима икономическа дейност" по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, следователно след промяната на текста на закона частните съдебни изпълнители не са данъчно-задължени лица. Посочено е още, че към датата на подаване на заявлението за дерегистрация е отпаднало съответното основание за задължителна регистрация. Посочено е, че преценката на административния акт се прави към момента на постановяването му, поради което последвалото изменение на чл. 3, ал. 1 от ЗЗД е неотносимо към спора. Изведен е и извод, че от постановяване на решението на Конституционния съд до изменението на чл. 3, ал. 1 от ЗЗД частните съдебни изпълнители не са данъчно задължени лица. По отношение на Шестата директива на ЕС е посочено, че тя е отменена с директива № 2006/112 без да са накърнени задълженията на държавите членки на ЕС относно сроковете за въвеждането й в експлоатация и че към датата на отказа за дерегистрация директивата не е въведена в националното законодателство и не е изтекъл срокът за въвеждането й - 01.01.2008 год. Не е възприета тезата на данъчния орган, че упражняването на свободна професия е независима икономическа дейност, тъй като след отмяната от КС не може да се прави противно тълкуване и е неотносимо защо КС не се е произнесъл по същество.
Основното и единствено оплакване, което се поддържа в касационната жалба, е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се подробни доводи, че първоинстанционният съд е дал неправилно тълкуване на нормата на чл. 3 от ЗДДС относно понятието независима икономическа дейност. Твърди се още, че от страна на съда не е съобразено и обстоятелството, че двамата частни съдебни изпълнители действат в съдружие по чл. 357 и сл. от ЗЗД, което дружество е приравнено на юридическо лице и то извършва независима икономическа дейност, която подлежи на облагане по ЗДДС. Излагат се и аргументи, че към момента на подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС на дружеството вече е било постановено и обнародвано решението на Конституционния съд, поради което не може да се говори за отпаднало основание.
По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:
По делото няма спор от фактическа страна, а само по тълкуването и прилагането на закона. Дружеството "Луков и Горчев" е създадено по чл. 30, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители с договор от 29.09.2006 год. На 14.05.2007 год. от страна на дружеството е подадено искане за регистрация по ДДС на осн. чл. 96 от ЗДДС, която регистрация е извършена на 01.06.2007 год. На 09.07.2007 год. е подадено искане за дерегистрация, по което искане след извършена проверка е постановен отказ за дерегистрация по ЗДДС № 16401070000133/18.07.2007 год. от страна на ТД на НАП. С решение № 869/17.09.2007 год. директорът на Д"ОУИ" - гр. Пловдив е потвърдил постановения отказ за дерегистрация. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че така постановения отказ е незаконосъобразен и като такъв е отменил същия. Даденото тълкуване на понятието "независима икономическа дейност" по смисъла на разпоредбата на чл. 3 от ЗДДС по отношение на извършваната дейност от частните съдебни изпълнители се споделя от настоящата инстанция и мотивите на съда в тази насока не следва да бъдат преповтаряни. В този смисъл за времето от обявяването за противоконституционна на нормата на чл. 3, ал. 2 с решение на Конституционния съд на Република България относно израза "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус" – ДВ, бр. 37 от 08.05.2007 год. до допълването й със ЗИДЗДДС - ДВ бр. 108 от 19.12.2007 год., в сила от същата дата, дейността на частните съдебни изпълнители не следва да се разглежда като независима икономическа дейност.
В случая това обстоятелство не е толкова важно и съществено. Важно и съществено е това, че двамата частни съдебни изпълнители са обединили дейността си под формата на гражданско дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗЧСИ. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ДОПК в производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Разпоредби за неперсонифицирани дружества се съдържат и в ЗДДС - чл. 101, ал.ал. 2, т. 3 посочва, че заявлението за регистрация на такова дружество се подава от лице с представителна власт съгласно учредителния договор. Въпросните дружества извършват стопанска дейност, която е различна от дейността на техните членове, което следва и от нарочното определение по чл. 357 от ЗЗД за този тип правни субекти. Тази стопанска дейност по своето естество попада под понятието "независима икономическа дейност" по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС предвид критерият, посочен в закона - редовно осъществявана дейност срещу възнаграждение. Обстоятелството, че съдружници в дружеството са двама частни съдебни изпълнители, дейността на които самостоятелно не попада в понятието независима икономическа дейност за посочения по-горе период, не променя същността на извършваната дейност от сдружението като независима икономическа. А след като това е така и след като сдружението има постигнат оборот над 50 000 лв., то същото подлежи на задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС. Не без значение е и обстоятелството, че заявлението за регистрация по ЗДДС е подадено от дружеството след постановяването и обнародването на решението на Конституционния съд – ДВ, бр. 37 от 08.05.2007 год., с което е обявена за противоконституционна нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС в частта й относно израза "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус", което означава, че и актът за регистрация и отказът за регистрация са постановени при една и съща редакция на нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, поради което не може да се приеме, че към датата на постановяване на отказа за дерегистрация са отпаднали основанията за регистрация.
Като не е съобразил горните обстоятелства и е отменил отказа за дерегистрация, Пловдивският административен съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на ДЗЗД "Луков и Горчев" против отказа за дерегистрация по ЗДДС бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив сумата 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 741 на Пловдивския административен съд, от 13.12.2007 год., постановено по адм. д. № 1666/07 год., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на ДЗЗД "Луков и Горчев"-частни съдебни изпълнители, - гр. Пловдив, ул. "Стефан Веркович" № 3, ет. 3, офис 1, представлявано от Тодор Луков и Стефан Горчев, против отказа за дерегистрация по ЗДДС № 16401070000133/18.07.2007 год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 869/2007 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ДЗЗД "Луков и Горчев" - частни съдебни изпълнители да заплати на Дирекция Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив сумата 80 /осемдесет/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Според мен трябва да застъпите на приказките, че се нарушава чл.19 ал.2 от Конституцията, неравнопоставеността между сдружените адвокати и самостоятелно практикуващите и т.н. ..., а не да доказвате дали е независима икономическа дейност или не е.

Между другото, потърсете практика от Съда на ЕО във връзка с чл 4.ал.5 т.2 ЗДДС, мисля че съм чел няколко решения по тях. Нямат връзка с конкретния въпрос, но можете да преоформите аргументите Нали това ви е работата
Но имайте предвид, че не съм юрист и някак не ми идва отръки да украсявам думичките.

За осигуряването, няма проблеми да е през дружеството, независимо от онова писмо, за данъчното облагане и осигуряването на адвокатите в дружество или съдружие. Аргумент - чл.5 ал.1 КСО. А че адвоката не е изрично задължен да се осигурява през дружеството, не означава, че няма право
Колкото до това, че евентуалната санкция е насочена срещу конкретните адвокати-съдружници, не виждам нищо ненормално, нали затова е неперсонифицирано дружество?

Аз не виждам много голямо основание да упорстват да изкарат "кинти", щото нямат основание

Колегата-счетоводител, който сте го наели какво мисли по въпроса? Няма особено значение, просто ми е любопитно

[jagjag]

Много се надявах да ми отговори именно човек като Вас, който би погледнал нещата отвъд юридическите постановки (което за нас е трудно и може би затова не можем да се разбем много добре с данъчната администрация, предвид това, че се касае все пак предимно за счетоводители). Колегите Ви (защото ни обслужва счетоводна кантора), са на нашето мнение. Между другото, понеже тук съм изложила част от аргументите ни, всъщност основно тезата ми, преди да се задълбоча в ЗДДС беше точно за това - че не може да бъдем поставени в по-лошо положение от това на упражняващите самостоятелно дейността си адвокати, само поради фактът, че сме обединили усилията си. Другата ми теза, застъпена много добре в няколко последователни решения на ВАС беше, че данъчните задължения не се извеждат по тълкувателен път, а съгласно чл. 60 от Конституцията - само чрез предвиждането им в закон. Т.е. не бива по такъв начин да се определя и качеството на данъчнозадължени лица, защото това не е някакво обикновено административно задължение, а повлича след себе си съществена промяна в данъчния статут, а и отношенията с клиентите ни, счетоводното отчитане и т.н.

[prnedev]

Ами някак ми е трудно да ви давам акъл... Но разгледайте тази гледна точка:
Конституционният съд не се е произнесъл за това дали дейността на адвокатите, нотариусите и ЧСИ е независима икономическа дейност, а просто "изтри" тези думички "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус".
От там се стига до прословутото указание за облагането с ДДС на лицата, упражняващи свободни професии, за което после излезе решение на ВАС та да се научат данъчните как се пише акт. Но с това мнение на данъчните аз съм абсолютно съгласен. Чак Гъдьо ми се разсърди преди време
Друг е въпроса че с тълкувателното решение на ВАС се взеха нещата окончателно във ваша полза (на вашия бранш).
За това моето мнение е да стъпвате върху равнопоставеността, а останалите доводи, по които има практика да са за дообяснение...

Имам едно предложение... Разгледайте този раздел и ще се радвам да "ударите" една жалбичка, пък съда на Лекс да реши Да видим какво ще стане. Казусчето е интересно, а тук още няма данъчни дела