чл.325 ал.1 т.1 КТ

[svettoslav]

Една трудовоправна ситуация днес.
Не съм проверявал практика,пък и надали ще се натъкна на нещо подходящо,тъй като случая се очертава доста екзотичен,както му се вика.

Става дума за изразено съгласие на работника относно прекратяването.Оказва се обаче,че мандата на представляващия ЮЛ е изтекъл.Следователно уволнението е незаконно,поне на прима виста.

Макар че съм се замислал неведнъж по повод подобни хипотези.По-конкретно едно решение от преди доста време,където председателя на едно читалище съкращава един работник.Накрая се оказа,че същия няма предст. власт,доколкото не е надлежно учредена от настоятелството. Работника осъжда читалището и е възстановен на работа.Чудя се в тази връзка,ами ако всеки един от администрацията вземе да издава наляво и надясно заповеди за прекратяване на ТД на разни служители-и той ли ще обвързва работодателя(ЮЛ)??

И изобщо може ли да става дума за прекратен ТД при подобни хипотези,където мнимия представляващ прави волеизявления от името на ЮЛ?
Това едно на ръка.

2.Вторият ми въпрос е,ако все пак имаме прекратяване по взаимно съгласие,основателно ли би било претендирането на обезщетение относно оставане без работа,поради "незаконното уволнение"?
В смисъл че хем иска да напусне,хем ползува незаконното изявление на работодателя като причина за оставане без работа и присъждане на обезвреда поради това

Как смятате по въпроса?-щото аз съм затруднен и ще го мисля

[svettoslav]

Кво става,бе? Да не са в оставка компетентните потребители? Ку трябва да назначим служебни?!?

Дори ми се мъдри из главата за тоя случай с читалището,че едната инстанция приема заповедта за прекратяване на ТД за нищожна(ако не ме лъже паметта-окръжния съд,като отменя решението на РС);ВКС обаче казва,че това не е адм. акт,за да може да има такъв порок.Уволнението е или незаконно или законно.

Де да знам пак,но ако има прекратяване-все пак не следва ли да изхожда от лицето,което изразява волята? как може филанкишията да прекратява сделки,макар и трудовоправни?
Това решение мога да го намеря,тъй като пазя сборниците на ВКС(някъде от 2005/06г. е).Струва ми се,че при подобни ситуации си важи ЗЗД относно действията без предст. власт.
Що се отнася до добросъвестния работник-или може да си съди съответния "началник" по чл.42 ЗЗД. Или пък да заведе с/у работодателя иск за обезщетение поради незаконно недопускане до работа(213 ал.2 КТ),въпреки че е виновен единствено служителят.Съответно- ЮЛ си има право на регресен иск впоследствие срещу мнимия си представител .
Което би представлявало доста интересна хипотеза на незаконно недопускане,доколкото класическите такива се изразяват главно в словесно изявление на някой "началник",че "няма работа вече за него там" или нещо от сорта.Тук имаме освен това и документ за прекратяване на ТД,издаден в случая от Филанкишията

Какво дело да се води,колеги? Дали съм на прав път или леко криволича на някъде-примерно - у лЕво

[sunrise]

А какво мисли работодателят ?
Не може ли да се мисли за нещо като "висяща недействителност".
От друга страна, няма как , ако е желаел работникът прекратяването на трудовото правоотношение, да търси обезщетение. По-скоро е интересно , какво ще е положението при едностранно прекратяване на трудовия договор от мнимо представляващия работодателя.

[svettoslav]

Относно това съгласие нищо не намирам за сега.
Но дори при подобни случаи да се приеме,че има прекратяване,независимо от липсата на предст. власт у Х,то работника няма право смятам,да претендира обезщетение.
Може да бъде проведен иска по 344 ал. т.1 и 2,но по т.3 би бил неоснователен.

Теоретично уволнението представлява предполагам прекратяване на трудовото пр.отношение,тоест резултата от изявлението.Макар че може би се отъждествява и с волеизявлението на работодателя,със "заповедта" най-вече (там обичат да "заповядват").

Обезщетението по т.3 трябва обаче да е следствие на незак.уволнение.Няма да е изненада ако в буквара е записано някъде,че уволнението представлява едностранно изявление на работодателя.Тоест,теоретично може ли да става изобщо реч за уволнение при дадено съгласие от работника за прекратяване на ТПО(със или без уговорено обезщетение)?

Ако ли пък отъждествяваме "уволнението" именно с резултата от изявлението,със самото прекратяване на правоотношението,то тогава излиза че формално имаме незаконно прекратяване.Хубаво,но това достатъчно ли е за да се дължи обезщетение,доколкото в подобен случай по-скоро следва да се разбира основанието на чл.344 ал.1 т.3 като уволнение,което е резултат само от волята на работодателя?!?

П.П.И пак се идва до волята на работодателя.Е как може счетоводителя Уйчев или пък санитарката Панайотова да формира такава воля,че да има каквото и да било уволнение.Какво значение има дали санитарят се е писала като управител на дружеството в заповедта,за което може и наказателно нещо да отнесе или пък е писана само фирмата-работодател и нейния подпис най-отдолу?

[svettoslav]

А какво мисли работодателят ?
Не може ли да се мисли за нещо като "висяща недействителност".
От друга страна, няма как , ако е желаел работникът прекратяването на трудовото правоотношение, да търси обезщетение. По-скоро е интересно , какво ще е положението при едностранно прекратяване на трудовия договор от мнимо представляващия работодателя.

Аз си публикувах мнението преди да чета вашето,т.к го бях написал и нямаше къде да го дявам...

Последното,което посочваш е точно във връзка с това Реш.,което съм чел.Ответникът е осъден да плати на работника обезщетение(уважени са исковете по 344 ал.1 т.1-3 КТ).Въпросът е дали трябва да се изследва и въпроса за съзнаниието на представляващия.Така тук той си действа със съзнание,че именно той е черибашията,а всъщност не е,по една или друга причина.

Относно тая "висяща нед/ст" като че не мога да си я представя. Има си едно висящо положение във всеки случай.В смисъл че истинския управител(когато и ако го назначат и т.н.) сиреч работодателя всякога може да потвърди изявлението съгласно разпоредбите на ЗЗД и тогава уволнението е факт.Но това е друг въпрос.

Значи все пак намирисва на липса на прекратяване.И няма защо работодателя да бъде съден.Но ще го търся това решение,де.

[svettoslav]

Открих го решението на ВКС - №457/11.04.2005г. по Гр.д.№4/2003г. ,ІІІ г.о.

Но не го открих в електр. вариант
Има го в бюлетина на ВКС-бр.11/2004г.

Различното от това,което съм запомнил е,че председателя на читалището си е законен такъв,но за да освободят Х трябва решение и на колект.орган(на настоятелството,т.к така е по устава им).
Окр. съд всъщност отхвърля исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ,т.к няма уволнение,а в частта по т.3 потвърждава решението на РС(който се оказва,че отхвърлил иска-нищо не пише защо така е станало).

Всъщност делото се връща на Окр. съд за да се произнесе по предявените искове по 344ал.1 т.1-3,доколкото с тази нищожност се е произнесъл извън това ,с което е сезиран.После не знам какво е станало, но по т.3 така или иначе е влязло в сила,т.к не е атакувано пред ВКС.

Самото обжалване пред ВКС от страна на читалището.В частта относно установената нищожност.Контретно с твърдения,че имало решение на настоятелството.
Пък дали има или няма-да си решават.

П.П. Особеното в случая: всеки ли,който се представя в документа като субект с власт по прекратяване на ТД може да ангажира работодателя?
Според мен не,освен ако от обстоятелствата може да се извлече имплицитната воля на работодателя за това.Така например,управителя,в момента,в който разбрал за това своеволие на счетоводителя или на някой член на УС ,Съвет на Дир. и т.н.покаже с поведението си,че е съгласен с извършеното(ако и работника да не е разбрел това).
Считам че с още по-голямо основание,ако го е разбрал-примероно:отговор на ИМ от управителя,упълномощаване на адвокат за делото и т.н. Но тогава пък отиваме пак към ЗЗД относно потвърждаването на сделката(в случая волеизявлението за прекратяване).

Въпросът е принципен все пак-има ли изявление на страната,няма ли?

[latinka]

потвърждаване на действия при прекратяване на трудов договор няма. законосъобразността на заповедта за прекратяване на ТД се преценява само към момента на издаването й.
А има ли вариант въпросният служител да пусне предизвестие, в който сучай ТД ще се прекрати с изтичане на срока на предизвестието и не е необходим издаване на допълнителна заповед?