Имуществена отговорност на работник за липси

[kalahan2008]

Здравейте,
Каква по характер е имуществената отговорност на работника по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ - договорна или извъндоговорна (деликтна)? Срещнах различни мнения по въпроса и бих се радвал, ако някой може да ме насочи към съдебна практика (на ВКС) по въпроса.
Става въпрос за издаден изпълнителен лист от работодател срещу работник, въз основа на влязла в сила заповед за изпълннеие по чл. 410 ГПК, във връзка с чл. 210, ал. 5 КТ.
Въпросът ми е във връзка с нормата на чл. 445, ал. 2 ГПК - дали отпада несеквестируемостта върху единственото жилище на длъжника, защото ако е деликт, то единственото жилище на длъжника става секвестируемо.

[Pause]

Според ,мен е деликтна понеже не е в изпълнение на трудовите задължения.

[Гост.]

Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На четиринадесети април 2011 год.
В закрито заседание в следния състав:


като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №243 по описа за 2011 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от „ДГС С.” ДП-гр.С.,общ.С.,обл.В. в качеството му на взискател срещу отказа на държавния съдебен изпълнител при Добричкия районен съд да осъществи принудително изпълнение чрез опис,оценка и изнасяне на публична продан на вилна сграда и на поземления имот /лозе/,върху който е построена сградата-собственост на длъжника К. Д. К. и съпругата му-недлъжник С. Л. К.,двамата от гр.Д.,по изп.д.№2062/2010 г. по описа на СИС при ДРС.Настоява се за отмяна на отказа като незаконосъобразен.

Длъжникът К. Д. К.не изразява становище по жалбата.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Изп.д.№2062/2010 г. на СИС при ДРС е образувано по повод изпълнителен лист,издаден по гр.д.№25/2007 г. на ДРС в полза на „Д. л. С.”-гр.С. срещу К. Д. К. от гр.Д. за заплащане на сумите от 2 530,50 лв-стойност на царевица и 331,20 лв-стойност на дърва за огрев,представляващи стойности на установени липси на поверени СМЦ в качеството му на МОЛ-управител на горски кантон „Р. в.”,ведно със законната лихва върху горните суми,начиная от 05.01.2007 г.,до окончателното им изплащане,както и 150 лв разноски.Взискателят е правоприемник на кредитора „Д. л. С.”-гр.С..С молба вх.№335/25.01.2011 г. взискателят е поискал да се извършат опис,оценка и публична продан на недвижим имот,върху който е наложена вече възбрана от ДСИ,а именно 1/2 ид.ч. от лозе с площ от *** кв.м,находящо се в гр.Д.,местността „Г. б.”,съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града,и от построената върху него едноетажна,еднофамилна вилна сграда със застроена площ от 18 кв.м и идентификатор *** по кадастралната карта.Целият имот е собственост при режим на СИО на длъжника К. Д.К. и съпругата му С. Л. К. като закупен по време на брака,видно от нотариален акт №***,т.**,рег.№**,д.№***/20** г. на нотариуса В.Т. с район на действие ДРС.В отговор на молбата от 25.01.2011 г. съдебният изпълнител с постановление от 07.02.2011 г. е отказал да предприеме исканото принудително изпълнение спрямо посочения имот,считайки го за несеквестируем по смисъла на чл.444 т.7 от ГПК като единствен жилищен имот на длъжника и съпругата му.С молба вх.№555/11.02.2011 г. взискателят е поискал осъществяване на принудително изпълнение поне по отношение 1/4 ид.ч. от жилищната сграда,с която същият счита,че жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му,и е секвестируема по смисъла на чл.444 т.7 предл.2 от ГПК.Съдебният изпълнител е постановил нов отказ от 15.02.2011 г. да осъществи принудително изпълнение по отношение на възбранения имот,като е приел,че жилището по площ не надхвърля жилищните нужди на длъжника и семейството му съгласно нормите за това,регламентирани с разпоредбата на чл.2 от НЖНДЧНС.За горния отказ взискателят е уведомен с нарочно съобщение,връчено на процесуалния му представител адв.Ст.Г. на 16.02.2011 г.Жалба вх.№724/22.02.2011 г. е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК от активно легитимирано лице-взискател с правен интерес от атакуване на изпълнително действие/бездействие на съдебния изпълнител от категорията по чл.435 ал.1 от ГПК и същата е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е основателна.

ДОС достига до горния извод за основателност на жалбата по съображения,различни от изложените в жалбата на взискателя,а именно:

Съгласно разпоредбата на чл.445 ал.2 т.1 от ГПК от забраните по чл.444 т.5 и 7 от ГПК не могат да се ползват длъжниците по задължения за издръжка,за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети.Касае се за изключения от общото правило,при които несеквестируемостта е изключена като форма на защита на длъжниковото имущество.Разпоредбите на чл.445 ал.2 т.1 предл.2 и 3 от ГПК предвиждат секвестируемост на единственото жилище на длъжника в случаи,при които задълженията са за имуществени вреди от непозволено увреждане или за имуществени вреди на плоскостта на специалната договорна отговорност за вреди на работниците и служителите,причинени от тях на работодателя при изпълнение на трудовата им функция съгласно сключен трудов договор между тях.Формулировката финансови начети е твърде обща и при липса на изрично препращане към акта за начет като единствен източник на такива задължения следва да се възприема като понятие за хипотези на задължения,установени не само с изрично съставен акт за начет,а изобщо за задължения за обезвреда на имуществени вреди,причинени от лица в трудови правоотношения,натоварени с отчетнически функции.В този кръг се включват безспорно и вземанията на работодатели за обезщетения за липси,причинени от МОЛ в кръга на службата им,изразяваща се в събиране,съхраняване,разходване и отчитане на парични или материални ценности,присъдени с влязло в сила съдебно решение по иск на основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ.Видно от изпълнителния лист,по повод на който е образувано изп.д.№2062/2010 г. на СИС при ДРС,в случая задължението на К. Д.К. е именно за заплащане стойността на установени по общия исков ред липси на поверени му СМЦ в качеството му на МОЛ-управител на горски кантон,зает по трудово правоотношение с държавно горско стопанство.При настоящата хипотеза разпоредбата на чл.445 ал.2 т.1 предл.3 от ГПК изключва несеквестируемостта на недвижимия имот /лозе и построената върху него вилна сграда/,поради което съдебният изпълнител може без законови пречки да предприеме принудително изпълнение спрямо този имот.В този смисъл отказът му да го стори е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.Съдебният изпълнител следва да осъществи принудителното изпълнение спрямо имота-СИО при спазване процесуалните правила за това,регламентирани с разпоредбите на чл.502 и сл. от ГПК във връзка с чл.500 от ГПК.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказа на държавния съдебен изпълнител при Добричкия районен съд да осъществи принудително изпълнение чрез опис,оценка и изнасяне на публична продан на лозе с площ от *** кв.м,находящо се в гр.Добрич,местността „Г. б.”,съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града,ведно с построената върху него едноетажна,еднофамилна вилна сграда със застроена площ от 18 кв.м и идентификатор *** по кадастралната карта-собственост при режим на СИО на длъжника К. Д. К. и съпругата му-недлъжник С. Л. К.,двамата от гр.Д.,по изп.д.№2062/2010 г. по описа на СИС при ДРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

[kalahan2008]

Благодаря за предоставеното съдебно решение
Общо взето от това, което изчетох, останах с впечатление, че има две становища за характера на имущшествената отговорност на работника:
1. Договорен характер - произтича от низпълнение на трудовите задължения на работника, посочени в длъжностната му характеристика;
2. Деликтен характер - не е свързана с договорните задължения по трудовото правоотношение, поради което същата има извъндоговорен (деликтен) характер.

Не споделям становището на ОС-Добрич, че отговорността била приравнена на начетническата отговорност, тъй като същата може да произтича единствено от финансов начет, издаден по реда на Закона за държавната финансова инспекция. Тълкуването на съда в този случай е твърде разширително, според мен.

[Гост.]

Не споделям становището на ОС-Добрич, че отговорността била приравнена на начетническата отговорност, тъй като същата може да произтича единствено от финансов начет, издаден по реда на Закона за държавната финансова инспекция. Тълкуването на съда в този случай е твърде разширително, според мен

Аз, пък, заради теб се порових в съдебната практика и се оказа, че дори не било нужно да има СР след исково производство. Оказа се, че признанието на работник, обективирано в декларация, влече пълната му отговорност за липсите.
От там, като изходиш, че връчване на заповед по реда на чл. 410 е и като покана, и липсата на възражение... виж това Р

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и десета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска


при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 339/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:


Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 686/26.06.2009 г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б с-в от 31.10.2008 г., постановено по гр. д. № 4217/2007 г. по касационна жалба на "Ч" АД, София.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Софийски районен съд, ІІ ГК, 72 с-в № 141/29.10.2007 г. по гр. д. 3090/2007 г., с което "Е" АД, гр. С. е осъдено да заплати на Т. Ж. И. ЕГН ********** сумата 2 576.89 лв., съставляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331, ал. 1 КТ със законна лихва от 14.02.2007 г. до окончателното заплащане на главницата.
Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за тълкуване и прилагане разпоредбите на чл. 211, чл. 272 и чл. 331 КТ в единство и взаимовръзка относно възможността за извършване на компенсация на дължимо от работника или служителя на работодателя чрез удръжки от трудовото му възнаграждение или обезщетение при изрично съгласие, изразено писмено пред работодателя.
Настоящият състав на Върховния касационен съд дава следния отговор по поставения въпрос:
Пълната имуществена отговорност на работника или служителя за причинена на работодателя вреда при или по повод изпълнение на служебните задължения съгласно чл. 211 КТ се осъществява по съдебен ред /общ исков процес; особено производство по финансови начети - чл. 299 и сл. ГПК (отм.); граждански иск в наказателния процес/. В тези случаи удръжки от трудовото възнаграждение се правят въз основа на влязло в сила съдебно решение или осъдителна присъда.
Предписаният с разпоредбата на чл. 211 КТ съдебен ред за осъществяване на пълната имуществена отговорност на работника или служителя към работодателя не означава забрана за доброволно заплащане на вредите от страна на работника или служителя. То е допустимо от закона на общо основание без спазване на особена процедура.
С императивната разпоредба на чл. 272 КТ изрично и изчерпателно са уредени случаите, при които по изключение могат да се правят удръжки от трудовото възнаграждение на работника или служителя без негово съгласие. Чрез тази разпоредба Кодексът на труда закриля и гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер, договорен между страните по трудовото правоотношение.
По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 272 КТ може да се направи изводът, че със съгласие на работника или служителя могат да се правят удръжки от трудовото възнаграждение и в други случаи, извън посочените в чл. 272, ал. 1 КТ. С ал. 2 на чл. 272 КТ се ограничава месечният размер на удръжките по ал. 1, т. е. на тези удръжки, които се извършват без съгласие на работника или служителя. В несеквестируемата част на трудовото възнаграждение не се включват удръжките, извършени със съгласие на работника или служителя. Тези удръжки могат да се правят без нормативно ограничение в размера, за който работникът или служителят е дал съгласие.
Обект на закрилата по чл. 272 КТ е трудовото възнаграждение. Извън закрилата на трудовото възнаграждение остават обезщетенията и други плащания по трудовото правоотношение, които не са срещу положен труд.
С разпоредбата на чл. 331 КТ, създадена с измененията на КТ от м. март 2001 г., е създадено ново основание за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу заплащане от страна на работодателя на работника или служителя уговорено между тях по размер парично обезщетение, с установен в закона минимален размер на обезщетението.
По касационната жалба:
Основателна е.
Трудовото правоотношение между страните за длъжността "оператор на компютър-касиер" в ЕРР София, ТУ К. към Д. "Т" на "Е" АД е прекратено на основание чл. 331, ал. 1 КТ със заповед на изпълнителния директор №/27.12.2006 г. Безспорно е, че ищцата е подписала писмена декларация, с която е дала съгласие от дължимото й от работодателя на основание чл. 331, ал. 2 КТ обезщетение в размер на 18 брутни месечни заплати да се удържи сумата 2 576.89 лв., съставляваща парична равностойност на установена липса на парични средства при ревизия на електронна каса № 1* в ТУ К., дължима от ищцата на работодателя в качеството си на касиер - материално-отговорно лице на каса № 1110121.
За да приеме, че сумата е незаконосъобразно удържана и да присъди на ищцата удържаната от работодателя сума в размер на 2 576.89 лв. въззивният съд е посочил, че възможността да се извърши от ответника-работодател удръжка от обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ поради установена липса в касата, за която липса ищцата отговаря като МОЛ е само след успешно проведено съдебно производство и ангажиране на пълна имуществена отговорност по силата на съдебно решение.
Решението е неправилно.
При положение, че ищцата е признала констатираната липса с изразено от нея пред работодателя в писмена форма безусловно съгласие, сумата на констатираната при ревизия на касата е удържана правомерно.
Предвиденият с чл. 211 КТ съдебен ред за събиране на сумата от констатирана липса е предвидена от закона възможност за работодателя. Съдебният ред е изключен в случаите, когато страните по трудовото правоотношение са уредили доброволно отношенията си. Декларацията, подписана от ищцата, с която се е съгласила от обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ да й бъде удържана конкретно посочена сума е достатъчно основание за работодателя да удържи сумата. След като страните по трудовия договор са избрали този начин за възстановяване на сумата от констатираната липса работодателят не е длъжен да търси сумата по съдебен ред.
С даденото от въззивния съд тълкуване на разпоредбите на чл. 211 КТ, чл. 272 КТ и чл. 331 КТ е игнорирана свободата на работника или служителя да се разпорежда с трудовото си възнаграждение, а в конкретния случай обезщетение. Като се е позовал на чл. 211 КТ относно реда за осъществяване на пълната имуществена отговорност на отчетник /каквато ищцата безспорно е била/ и като е приел, че съгласието й за извършване на удръжка от уговореното обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ е без правно значение и не може да дерогира приложението на чл. 211 КТ съдът е нарушил материалния закон.
Твърдението на ищцата, че е въведена в заблуждение при подписване на декларацията-съгласие е защитен довод на страна в процеса, в подкрепа на който не са ангажирани никакви доказателства.
Въззивното решение следва да се отмени изцяло и да се постанови ново решение, с което да се отхвърли изцяло иска за заплащане на сумата 2 576.89 лв. със законна лихва от 14.02.2007 г. до окончателното й заплащане.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 9 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника следва да се присъди сумата 750 лв. възнаграждение за процесуално представителство пред трите инстанции.
Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


РЕШИ:


ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV Б с-в от 31.10.2008 г. по гр. д. № 4217/2007 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Ж. И. ЕГН **********, живуща: гр. К., ул. "Д" № 9, вх. Б, ет. 1, ап. 13 против "Ч" АД, гр. С., ул. "Ц" № 3* като универсален правоприемник на "Е" АД иск с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ в размер на сумата 2 576.89 лв. със законна лихва от 14.02.2007 г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА Т. Ж. И. да заплати на "Ч" АД, София, ул. "Ц" № 3*;сумата 750.00 лв. възнаграждение за процесуално представителство пред трите инстанции.
Решението е окончателно.

[kalahan2008]

От там, като изходиш, че връчване на заповед по реда на чл. 410 е и като покана, и липсата на възражение...

Не е съвсем същото да не възразиш, защото това може да се дължи на различни причини. Например - нередовно връчване. В случая казусът е малко по-сложен, но не исках да го усложнявам излишно - длъжникът е възразил в срок срещу заповедта за изпълнение, но в нея е било объркано името на кредитора, следва разпореждане за поправка на ЯФГ и нов срок за длъжника, в който не е възразил, и съдът е приел, че ЗИ е влязла в сила и е издал ИЛ.
Странно ми е и как съдът е издал ИЛ по ЗИ, при положение, че заповедното производство е приложимо само за ограничената имуществена отговорност, а не за пълната - длъжникът вече е пенсионер и не работи там.