Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защита!

[rodnilb]

А иначе по грубите и явни процесуални нарушения извършени, както в хода на ДП така и в последствие от съдебната система за тях защо не казваш нищо? Тях не ги ли виждаш? Не ги ли отчиташ? Хаха... Или нали е полиция, нали и съд те могат да си правят, каквото искат и да нареждат хората, както те си решат и изберат по техен план.

[rodnilb]

Другото допуснато процесуално нарушение по ДП от страна на полицай Мая Кънева от второ РПУ на МВР-Варна е това, че когато тя е разпитвала един от свидетелите, лицето е било НЕ пълнолетно, а разпита е започнал в 22:32 ч. като разпита по това време се е провел БЕЗ присъствието на инспектор от ДПС, нито в присъствието на родител на лицето и така е допуснато нарушение по чл. 140, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НПК. И това са пак само част от всичките допуснати нарушения по това ДП!
Другото интересно нещо по ДП 1852/2013 г. е това, защо въпросния "свидетел" по случая на 08.10.2013 г. дава едни показания по ДП в полицията и в тях той описва една фактическа обстановка, като изрично казва едни неща, а след няколко дена по късно на 14.10.2013 г. същия "свидетел" е привикан отново в полицията за да даде повторно показания, но този път вече пред съдия по чл. 223 от НПК. Но между първите и вторите му показания се наблюдават значителни и основни противоречия между неговите показания и тези на пострадалия човек, както и също се виждат ясно самопротиворечия между двете показания на въпросния полицейски "свидетел". Тези противоречия между показанията на въпросния "свидетел" и между тези на пострадалия човек се състоят в метода и вида на нанесените му удари от страна на обвиняемия като "свидетеля" в първите си показания описва един метод на нанасяне на ударите от страна на обвиняемия спрямо пострадалия, които изцяло се подкрепят тогава и от показанията на пострадалия, но във вторите показания дадени от "свидетеля" пред съдия се наблюдават вече именно значителните преувеличавания и украсявания на случилото се в посока случая да придобие по голям драматизъм и от там да се предадат по сериозни обвинения на обвиняемия. Това ясно се вижда, че е по съвет на полицията именно, защото казаното от "свидетеля" във вторите му показания се разминава съществено от казаното и описаното от самия пострадал човек. Тук ясно се вижда, че полицията е извикала за втори път да даде показания техния измислен "свидетел", който те са си манипулирали, както и колкото са си искали с цел обвиняемия да е можело да бъде осъден на всяка цена и то по колкото може по тежко обвинение по смисъла на НК.
Метода, който описва полицейския "свидетел" във вторите си показания и начина по, който уж бил бит пострадалия се отличава съществено от показанията на самия пострадал! Това буди голямо съмнение кой казва истината в случая и на кого да се вярва. Кой знае по добре как е бил бит? "Свидетеля" ли на, който показанията му се разминават сами по себе си между първия и втория път или пострадалия, който знае най добре как е бил бит питам аз?! Аз мисля, че най голяма вяра е трябвало да се даде именно на показанията на самия пострадал. Но в заключителното мнение написано от полицай Силвия Стефанова по ДП е описан метод на боя базиран изцяло и само от показанията на техния "свидетел" и то забележете, че само от вторите му показания, които явно са минали корекция през полицията...! Хахаха. В заключителното си мнение полицай Стефанова описва метод и начин по, който уж бил бит пострадалия, който метод категорично се ОТРИЧА от показанията на самия пострадал! Пострадалия много точно и ясно описва начина и метода по който е бил бит и обяснява какъв тип и вид удари са му били нанасяни от страда на обвиняемия, но въпреки всичко това то явно не се харесва на полицията и именно, затова те привикват за втори път техния си измислен уж "свидетел" и го карат да опише по други действия и неща по случая. Това обаче явно прави впечатление и на наблюдаващия случая районен прокурор, който връща ДП на полицията с указания да бъде разпитан повторно и подробно пострадалия, като в целия текст от съдържанието на постановлението на прокурора е подчертана само думата "подробен". Извършва се такъв повторен, подробен разпит на пострадалия и там той отново точно, ясно и последователно обяснява и описва как е бил бит, като описва отново същия метод и начин, който вече е обяснил в първите си показания и изрично ОТХВЪРЛЯ да е бил ритан! Но във второто заключително мнение на полицай Стефанова фигурира отново същия метод на боя, който описва НЕ пострадалия, а полицейския "свидетел", но във вторите си показания и така полицай Стефанова реално отново изпраща на наблюдаващия случая прокурор едно и също по съдържания заключително мнение, дори с правописните и други допуснати грешки без нещо да промени в него. Това ясно показва, че полицай Стефанова кредитира само и единствено показанията на "свидетеля", като пише своето заключително мнение, като игнорира по всякакъв начин и първите и вторите показания на пострадалия по отношение на метода по, който той е бил бит от обвиняемия.
На фона на цялото това лъжливо, преувеличено и невярно обвинение пострадалия е описан, че едва ли не върху него е извършен страхотен побой от нанасяне на средна телесна повреда, но тука идва интересния момент, че пострадалия НЕ си е изкарал никакво медицинско освидетелстване, както и не е потърсил, никаква медицинска помощ нито тогава, нито дори след инцидента, а сам на собствен ход е отишъл след инцидента в районното управление да пусне жалба, защото, когато се е обадил на полицията от там дори НЕ са му пратили кола на мястото, а са му казали, че той трябвало да отиде до полицията да пусне жалба ако иска. Тогава питам аз, какъв е бил този грандиозен и жесток побой, описан във вторите показания на полицейския "свидетел" и в последствие описан и в двете заключителни мнения на полицай Стефанова, който по метода описан от "свидетеля" и полицай Стефанова предполага, че се касае за нанесени травми и наранявания от средна телесна повреда, а в същото време пострадалия няма никакво медицинско?!? А сега де, кой лъже тука здраво в думите си и защо...? Хахаха. Мръсни, гадни, долни дознатели дето по измислен начин скалъпиха и тръгнаха да съдят човек, не ги е срам! Мястото на такива мошеници е в затвора, а не в полицията да работят като полицаи! И отново казвам, че всичко това са само част от всички допуснати нарушения и мошенгии от страна на полицията по това ДП. Но моя адвокат, другия финансов мошеник умишлено и съзнателно не е констатирал по никакъв начин нито една грешка, нарушение и разминаване по ДП в пледоариите си пред съда, а умишлено и целенасочени си премълча с цел да не изкарва пред съда допуснатите нарушения на полицията, защото той е именно един полицейски адвокат, който работи в защита на полицията и прокуратурата, но в същото време иска и гледа да взема и парите на клиента си и накрая после пак да го остави той да го отнесе в резултат от неговата некадърна работа като адвокат, който изобщо не е представил на съда всички нарушения и пороци от началото на този случай до края му.

[bastard]

Всички в затвора така казват, чадо мое. Когато устите им не са заети с други работи, разбира се

[ilian_todorov]

Всички в затвора така казват, чадо мое. Когато устите им не са заети с други работи, разбира се

Това беше гадно.
Ти да не би да си бил в пандиза, че ги знаеш тези неща?

[ivanov_p]

Очевидно мъдростта е в това, да видиш нещата с очите на другите.
Младежът е направил нещо със свой приятел и мисли, че нещата са така, както той ги вижда, а той не вижда престъпление. Другите обаче виждат нещата по различен начин и те са болшинство. Казах в началото, че момчето не е за престъпник, защото е много глупаво, но от друга страна умните с престъпни наклонности не разбиват врати, а стават политици, адвокати и счетоводители. Преди време се опитах да обясня на 6 годината си внучка какво правя, тя ме изслуша и попита "Дядо, ти крадец ли си"? -"Не бе, дядо, не съм крадец, юрист съм"! Та в тази връзка и по този повод бих дал следния съвет:
Отиваш в затвора, защото така ти е писано. Там се опитай да направиш кариера, напр. демонстрирай, че си се поправил, започни да пишеш книга за разкаянието и я изпрати на някоя фондация или НПО, пускат по някой лев. Може да се покаеш и да се пробваш в евангелската петдесятна църква във Варна, или нещо от рода.

[rodnilb]

Очевидно мъдростта е в това, да видиш нещата с очите на другите.
Младежът е направил нещо със свой приятел и мисли, че нещата са така, както той ги вижда, а той не вижда престъпление. Другите обаче виждат нещата по различен начин и те са болшинство. Казах в началото, че момчето не е за престъпник, защото е много глупаво, но от друга страна умните с престъпни наклонности не разбиват врати, а стават политици, адвокати и счетоводители. Преди време се опитах да обясня на 6 годината си внучка какво правя, тя ме изслуша и попита "Дядо, ти крадец ли си"? -"Не бе, дядо, не съм крадец, юрист съм"! Та в тази връзка и по този повод бих дал следния съвет:
Отиваш в затвора, защото така ти е писано. Там се опитай да направиш кариера, напр. демонстрирай, че си се поправил, започни да пишеш книга за разкаянието и я изпрати на някоя фондация или НПО, пускат по някой лев. Може да се покаеш и да се пробваш в евангелската петдесятна църква във Варна, или нещо от рода.

Тебе лично ще те държа в течение по това дело да видиш как и на къде се развива същото за дето се правиш на много интересен и дето си позволяваш да обвиняваш ей така на посоки без дори да си си направил труда да прочетеш целия материал, който аз съм написал тук! Защото ти ако беше го прочел определено нямаше да пишеш това и щеше да си промениш коренно мисленето по отношение на мен, но няма проблем накрая ще си пишем пак с теб да те видим тогава в какво ще си позволиш още да ме обвиниш и т.н..

[ivanov_p]

Ти упорито не искаш да схванеш, че което е в твоето съзнание, не съществува другаде. Твърдените от теб факти не са същите в показанията на останалите? Писах, че в наказателното право никой не се интересува от извършителя, дори адвоката ти. Щом си там си виновен, правилно или не така мислят всички. Казах ти за адвоката - и за него си виновен и затова няма да направи нищо за да те защити, най-много да изложи смекчаващи вината обстоятелства. Така е в наказателното, адвокатите са там за да те осъдят, само ако си платил страшно много пари може да ти помогнат. Казах ти и как изглеждат нещата в очите на полицията - ограбили сте човека, а след това сте отишли да го принудите да лъжесвидетелства. Не са си дали зора да доказват това, защото не си струва да се гърбят за заплатите, които получават, а и пострадалите не платили. Ако това беше станало с детето на някой паралия не ви оправяха по 4-5 години затвор.
От случилото се някой с акъл щеше да извади правилни изводи, но ти очевидно не си от тях. Хората се хвалят, че са виновни и не са в затвора, а ти с обратното?!?

[ilian_todorov]

Хората се хвалят, че са виновни и не са в затвора, а ти с обратното?!?

Ха, ха! Сега ще се обадя на брат ми да почва да се хвали. Осъдиха го условно след споразумение с петгодишен изпитателен срок и да плати на държавата около 260 000 лева плюс лихвите. Голяма хвалба трябва да падне, че не е в затвора.

[rodnilb]

Мани, мани то в този форум се оказа, че има само откачалки, а аз си мислих, че ще срещна образовани юристи с които да мога да обсъдя нормално и адекватно моя съдебен казус, а то какво излезе... Чета мнения на хора, които или откровено се подиграват на чуждия проблем или се произнасят по въпроса критично и осъдително без обаче дори да са си направили труда да изчетат целия писмен материал, който аз съм публикувал тук! Това е грозното и жалкото на такива хора. Не очаквах такова нещо точно тук!
На този потребител няколко пъти му написах, че аз НЕ съм участвал по никакъв начин в извършения грабеж и мен никой НЕ ме обвинява за съучастие в грабежа и т.н.., а ме обвиняват за съвсем друго нещо, но той не иска да проумее това явно. Като, чета нещата, които той пише ми става смешно, защото се вижда, че ги пише без дори да е чел случая ми и от там изказва смешни и неправилни мнения.
Скоро, много скоро ще лъснат тук още големи, сериозни нарушения и дори престъпления извършени от дознателите по нашия случай и тогава пак ще си говорим с въпросния потребител кой е виновен тук и кой е невинен, защото за мен е много обидно някой да ме изкарва виновен за нещо след като аз знам, че това не е истина и дори се опитвам да го покажа с факти и доказателства в ръка! Още малко остана и ще оповестя страхотни неща.

[borovinka]

Родни,

И да го изчетем (което някои от нас направиха най-внимателно), все пак не забравяй, че мачът е свирен!
Какво друго освен съчувствие очакваш от юристите тук? Ние не сме съдебна инстанция.
Не можеш да съдиш колегите за това, че не виждат смисъл повече да се обясняват по случая ти.
Каквито фактите - такива и отговорите.

[rodnilb]

Родни,

И да го изчетем (което някои от нас направиха най-внимателно), все пак не забравяй, че мачът е свирен!
Какво друго освен съчувствие очакваш от юристите тук? Ние не сме съдебна инстанция.
Не можеш да съдиш колегите за това, че не виждат смисъл повече да се обясняват по случая ти.
Каквито фактите - такива и отговорите.

Да, да аз пиша толкова подробно и обстойно факти и допуснати нарушения, а на среща получавам съвсем други не по темата, общи коментира от, което се вижда, че даден потребител или не е започнат с целия материал тук или просто пише така с цел да дразни...! А отделно от това съм сигурен, че много от адвокатите в България ще се противопоставят на това му твърдение, което той написа, че адвокатите не си давали зор и знаели, че клиента им бил виновен и т.н.. Говоренето в множествено число според мен би обидило голяма част от коректните и честни адвокати, които полагат максимални усилия за защитата на своите клиенти и такъв един коментар според мене лично би ги обидил, но това е само мое лично мнение и виждане!

[ivanov_p]

Аз общо взето разбирам от бой и никога не бих се доверил на пострадалия, особено ако става дума за сериозен бой. След първите 1-2 силни удара човек се бие или пази машинално, без да възприема въобще реалността. Да не говорим за бития, чието съзнание е напълно замъглено от удари и страх.
Едва ли съдът е приел, че е налице средна телесна повреда по разкази, та в този смисъл няма какво да се разсъждава.
Направили сте нещо изключително нередно. Настигнали сте човек в тъмната част на денонощието, не помня дали беше употребил алкохол. Не просто със сила и заплашване, а чрез нанасяне на побой сте, му отнели вещ с намерение противозаконно да я присвоите. Налице е разпределение на ролите, докато единият е нанасял ударите, другият е наблюдавал района и осигурявал път за оттегляне с плячкосаното, което навежда на предварителен сговор за извършване на грабежа. Не разбрахме какъв е бил интензитета на ударите и местата по които са нанесени, за да разсъждаваме дали няма и опит за убийство. Последствие сте решили да принудите свидетеля да промени показанията си, самостоятелен състав на престъпление. За да го осъществите сте извършили друго престъпление - незаконно нахлуване в жилище, като сте взломили вратата или принудили собственичката да избяга от жилището, като същата обзета от страх за живота и собствеността си е потърсила помощ от съседи и полиция. След това сте нахлули в жилището за да се саморазправите със свидетеля.

Като гледам стана цял холдинг от престъпления! В твоята глава може тези неща да са младежки закачки, но същите са строго критикувани от НК.

Защото мислиш, че съм несериозен и те обиждам ще ти кажа какво биха направили разумни хора на ваше място (като изключим факта, че те грабят гражданите посред нощ, сами или в съучастие):

Бяхме с обвиняемия и свидетеля в казиното. О даде на С 20 лв. да му ги пази, защото не искаше да загуби и тях, ако се увлече. Излязохме заедно. На около една пресечка от казиното, О си поиска парите, С ги извади и му ги подаде и продължиха да говорят, а аз си тръгнах. Бях се отдалечил когато чух викове, обърнах се и видях, че двамата се бяха счепкали, псуваха се и се обиждаха, дърпаха се. Не мога да кажа какво точно ставаше, поради отдалечеността ми от мястото. Познавах и двамата и тръгнах към тях веднага, но те вече се биеха.
И т.н. и т.н.

Стой надалеч от неща за които не те бива!

[rodnilb]

Аз общо взето разбирам от бой и никога не бих се доверил на пострадалия, особено ако става дума за сериозен бой. След първите 1-2 силни удара човек се бие или пази машинално, без да възприема въобще реалността. Да не говорим за бития, чието съзнание е напълно замъглено от удари и страх.
Едва ли съдът е приел, че е налице средна телесна повреда по разкази, та в този смисъл няма какво да се разсъждава.
Направили сте нещо изключително нередно. Настигнали сте човек в тъмната част на денонощието, не помня дали беше употребил алкохол. Не просто със сила и заплашване, а чрез нанасяне на побой сте, му отнели вещ с намерение противозаконно да я присвоите. Налице е разпределение на ролите, докато единият е нанасял ударите, другият е наблюдавал района и осигурявал път за оттегляне с плячкосаното, което навежда на предварителен сговор за извършване на грабежа. Не разбрахме какъв е бил интензитета на ударите и местата по които са нанесени, за да разсъждаваме дали няма и опит за убийство. Последствие сте решили да принудите свидетеля да промени показанията си, самостоятелен състав на престъпление. За да го осъществите сте извършили друго престъпление - незаконно нахлуване в жилище, като сте взломили вратата или принудили собственичката да избяга от жилището, като същата обзета от страх за живота и собствеността си е потърсила помощ от съседи и полиция. След това сте нахлули в жилището за да се саморазправите със свидетеля.

Като гледам стана цял холдинг от престъпления! В твоята глава може тези неща да са младежки закачки, но същите са строго критикувани от НК.

Защото мислиш, че съм несериозен и те обиждам ще ти кажа какво биха направили разумни хора на ваше място (като изключим факта, че те грабят гражданите посред нощ, сами или в съучастие):

Бяхме с обвиняемия и свидетеля в казиното. О даде на С 20 лв. да му ги пази, защото не искаше да загуби и тях, ако се увлече. Излязохме заедно. На около една пресечка от казиното, О си поиска парите, С ги извади и му ги подаде и продължиха да говорят, а аз си тръгнах. Бях се отдалечил когато чух викове, обърнах се и видях, че двамата се бяха счепкали, псуваха се и се обиждаха, дърпаха се. Не мога да кажа какво точно ставаше, поради отдалечеността ми от мястото. Познавах и двамата и тръгнах към тях веднага, но те вече се биеха.
И т.н. и т.н.

Стой надалеч от неща за които не те бива!

Ти обаче или наистина до сега НЕ разбра, че аз съм ТРЕТО, друго лице в случая, което по никакъв начин НЕ е участвало в грабежа, защото НЕ съм бил там, а в нас или нарочно мелиш едно и също нещо като с това не знам, какво целиш. Грабежа е извършен от две лица, а не три! Въпросния "свидетел", който ти твърдиш, че уж ние сме отишли да караме да лъжесвидетелства на практика е втория съучастник в извършването на грабежа! Не го ли разбра това толкова? Ама как да го разбереш след като ти просто явно не четеш, какво пиша аз! Не мога постоянно на тебе да обяснявам едно и също, че аз нямам никакво касателство с извършения грабеж и да повтарям тук едни и същи думи и текстове! Спирам да комуникирам с теб, защото ти просто не четеш, а пишеш ей така, колкото да се намираш на приказка явно... На края ще напиша, каквото трябва, а ти ако и тогава нищо не разбереш ще те посъветвам отново да завършиш право и този път в СУ "Св. Климент Охридски", юридически факултет!

[rodnilb]

Ето от тук всеки човек може да ме види кой съм аз, как изглеждам и сам да прецени дали изглеждам на лош и опасен човек, какъвто едва ли не искат да ме изкарат от полицията чрез изцяло скалъпени и подправени доказателства и факти, а реално аз не съм лош човек и съм помагал на много хора за различни неща и който ме познава лично знае що за човек съм аз. Последното нещо по което се борих беше това, че във Варна в циганската махала на село Каменар един циганин преди няколко години умишлено насъска кучето си порода питбул да разкъса и убие друго бездомно куче само за негово лично удоволствие и развлечение и това беше заснето на клип от бившия по него време управител на варненския приют за бездомни кучета, който също се намира в село Каменар и после този клип беше излъчен в Интернет и по медиите в България и от там аз видях за случилото се и познах извършителя на това зверско деяние и изпратих жалба до районната прокуратура във Варна като ги сезирах, че аз познавам този човек и знам, че това куче е негово въпреки, че той отричаше това с цел да избегне наказателна отговорност тъй като аз съм ходил по работа в тях предвид дейността с която се занимавам професионално и съм виждал същото това куче в неговия двор и от там знам, че същото е негово! След това ме извикаха от същата тази полиция, второ РПУ на МВР-Варна, което по късно обвини и мен в измисленото и скалъпено дело и аз дадох показания по случая за убитото куче, но още тогава дознателката, която водеше това ДП започна видимо да ме кара да се откажа от идеята да свидетелствам срещу циганина и така да приключи ДП поради липса на доказателства. Аз обаче НЕ се отказах, а напротив амбицирах се повече да бъде осъден извършителя заради това, което е направил, защото това просто не е хуманно и е нещо ужасно и грозно и предполагам, че всеки човек на мое място би се ядосал и би искал да види извършителя осъден! Тогава аз организирах протест пред районното управление и извикахме журналисти от различни медии и телевизии да отразят случая, тъй като от полицията поискаха да бъде извършена очна ставка между мен и циганина, както и между бившия управител на кучкарника, който е заснел клипа и циганина, защото циганина отричал кучето да е негово и той да и виновен за случилото се и били на лице явни противоречия между показанията на циганина и нашите като свидетели и затова назначиха тази очна ставка, а по моето ДП същата тази полиция и от там прокуратура ОТКАЗА на бъде назначена очна ставка между мен и въпросните свидетели по моето ДП въпреки, че бяха на лице и имаше огромни, основни противоречия в показанията на свидетелите, но такава не ни беше разрешена! Именно този двоен стандарт ме дразни мене как за едно може, а за друго не. И след като беше назначена дата и час за провеждането на въпросната очна ставка предния ден аз бях нападнат от неизвестен за мен човек, който дойде и ме удари в лицето абсолютно без причинно, като преди това аз го забелязах, че ме наблюдава от страни, но аз не го познавам и не очаквах такова нещо, а това беше с цел аз да се стресна и да се откажа да давам показания на другия ден в полицията. За този случай също съм уведомил същата тази полиция, която и така не установи нищо макар, че инцидента се случи пред нас посред бял ден и пред двама свидетели! Въпреки това аз не се отказах и продължих мисията си като на другия ден отидох в полицията с цел да се проведе уговорената очна ставка, но същата не беше проведена, защото полицията се отказа да е проведе него ден и час тъй като пред районното управление имаше събрани протестиращи хора и камери с журналисти, които чакаха и искаха да видят циганина отговорен за това деяние, но той така и не дойда, защото полицията явно му се беше обадила да не идва сякаш същия е някакъв вид вип гражданин...! Очната ставка се проведе няколко дена по късно, когато нямаше вече протестиращи и камери. Но резултата още е същия все още няма привлечен обвиняем за случая и циганина си стои така ненаказан, а мен дето аз не съм извършил нещо лошо и не съм наранил никой по никакъв начин ме обвиниха и изправиха пред съда и ме осъдиха с едно кило измислени и фалшиви показания, а циганина дето отне живот па макар и на животно, никой нищо не му прави до ден днешен въпреки, че има свидетели по този случай и има дори видео запис, но същата тази полиция нищо не му прави, а дори в началото още се опита да ме откаже от идеята ми да свидетелствам по този случай, защо ли...?!? Това ме дразни мене хора! Този двоен стандарт за едни да има закони, а друг човек да бъде оплюван и обвиняван несправедливо само, защото аз винаги съм бил бунтар човек, който търси правдата във всичко като цяло и помага на всеки в труден момент. Затова сега тук Ви давам този линк от където да ме видите кой съм аз и, както вече написах сами да прецените за себе си аз лош и опасен човек ли изглеждам!

http://www.liveleak.com/view?i=87d_1388446337

Всички мои видео материали може да видите от него сайт по нещата, които сме заснемали и отразявали досега.

Преди този инцидент във Варна беше станал друг инцидент с едно младо момче, което аз не познавам само разбрах, че се казва Николай, което учило мисля, че беше в Англия и се връщало от там тук за някакъв празник беше, но не помня кой точно и някакви хора го пребили и обрали на улицата. Случая го излъчиха по телевизията по новините и дадоха момчето от болницата във Варна. Като видях за инцидента аз веднага се обадих на двама мои приятели и им казах, че искам да дойдат с мен да отидем да видим пострадалото момче в болницата и му купих различни хранителни продукти, които му занесох просто така, защото исках с нещо да помогна като цяло.

След този случай пък имаше друг, в който помогнах на човек от пожар! Тук близо до нас и точно до дома на момчето в което ходих да го предпазя да не го бие другия наш общ приятел заради техния общ грабеж и там до домът му видях силен дим и отидох да видя, какво става. Аз бях с един мой приятел на име Радо, в който бях на гости преди това и когато излизахме с него заедно видяхме черния дим от колата ми. Веднага отидох да видя, какво става и видях един апартамент в съседния блок там, който беше на първия етаж и имаше пожар в него! Имаше много хора събрани отстрани и гледаха и коментираха, че вътре имало човек, но никой не искаше да влезе и да изкара човека от огъня, защото обясняваха, че той бил клошар, алкохолик и така му се било падало и т.н.. Тогава аз заедно с други хора влязохме в апартамента през терасата и изкарахме човека от хола, където беше огъня. Гледката беше ужасна! Човека беше обгорял целия и беше лято и топло. Човека беше едър и доста трудно го изкарахме. Миризмата беше ужасна! На обгоряла човешка плът! Кожата му оставаше по ръцете ми и почти никой не искаше да пипне човека, че се наложи да се моля на хората да ми помогнат да го изкараме далеч от огъня! Въпреки ужасната гледка и лошата миризма аз събрах сили в себе си и продължих да се мъча да извъдя човека на далеч от огнения ад. Беше супер горещо на всякъде в стаята, но все пак дойдоха още двама човека и изкарахме мъжа на пътя далеч от огъня. Тогава аз започнах да му казвам, че ще се оправи да не се страхува и т.н.. Линейката дойде доста бързо и отведе човека във Военна болница Варна. Дойде и същата тази полиция, която сега ме обвинява мен в нещо, което аз не съм извършил. Никой от хората не искаше да даде обяснения, какво е станало и какво е видял и се разотиваха, а само аз останах и дадох показания. Всеки ден след инцидента аз ходих в болницата да питам как е човека, който беше на 50 и нещо години. Живеел е сам в жилището си. В продължение на една седмица се бориха за живота му, но накрая той не издържал и починал! Аз не познавам този човек, разбрах само, че се е казвал Александър. Кофти случай!

Яд ме е на тази полиция, че се опитва да ме изкара едва ли не най опасния и лош човек на Варна, а аз НЕ съм! На това ме е яд. Яд ме е че се опитват да ме осъдят по толкова долен и незаконен начин с подправени показания и фалшиви доказателства! Аз НЕ съм извършил това, в което те ме обвиниха и ще докажа това на съда и на Вас!

[rodnilb]

Прилагам тук копие от жалбата, която написа новият ми адвокат от София относно всички нарушения по моя случай от самото начало до края и след като е прочетете само ще установите за какви нередности, измами и нарушения е ставало въпрос и по какъв измислен и нелеп начин аз съм бил обвинен, а после и осъден на две инстанции!


чрез ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Наказателно отделение, в.н.о.х.д.№3765 от 2014 г.
гр. Варна 9000, бул. Владислав Варненчик № 57
до ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно отделение, н.д.в.№445 от 2015 г.
гр. Варна 9000, пл. Независимост №2
ЖАЛБА по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 2 и 3 от НПК
от Данаил Димитров Лазаров с ЕГН----------------- и адр. в
гр. Варна 9010, -----------------------------
посъдим по н.д.в.№445 от 2015 г.
чрез адв. Адриан Н. Илиев (САК) с адв.№1900610910 и
съдебен адр. в гр. София 1000, ул. Ангел Кънчев №2
относно възобновяване на наказателното дело поради:
• съществени нарушения на процедурата
• наложено явно несправедливо наказание
Уважаеми г-жи и г-да АПЕЛАТИВНИ СЪДИИ,
Оспорвам в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК постановеното Решение от 12.11.2015 г. по в.н.о.х.д.
№1142 от 2015 г. на н.о. при ОС-Варна, с което е потвърдена изцяло Присъда №287 от 14.07.2015 г. по
н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна и моля съгласно чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1,
т.т. 2 и 3 от НПК да разпоредите възобновяване на наказателното дело, като отмените на осн. чл.
425, ал. 1 от НПК постановените съдебни актове и прекратите производството с оправдаване на
подсъдимия Данаил Лазаров, или върнете производството в по-ранен стадий – поради допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното явно несправедливо наказание –
подробни аргументи за които следват по-долу.
I. Прилагане на материалния закон
1. Атакуваните съдебни актове – макар да са постановени в крещящо противоречие с
фактическите констатации и доказателствата по делото, и при допускането на редица
съществени нарушения на процесуалните правила – са постановени в съответствие с
относимия материален закон по см. на чл. 348, ал. 2 от НПК и няма да бъдат оспорвани на това
основание.
II. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
2. Присъда №287 от 14.07.2015 г. по н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна и
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 1 / 52
Решението от 12.11.2015 г. по в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г. на н.о. при ОС-Варна (с което
Първоинстанционната присъда e потвърдена изцяло), са постановени при допускане на
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правата на
подсъдимия Данаил Лазаров (чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК). Пороците в тази посока могат да
бъдат условно подредени в две групи: допускане на негодни доказателства, които изобщо не
би следвало да се кредитират като такива и никой законосъобразен наказателноправен съдебен
акт не трябва да се базира на тях; и недопуснати доказателства, които въпреки тяхната
допустимост, относимост и необходимост за изясняване на обективната истина по делото, и
въпреки многократните изрични настоявания – както на подсъдимия и неговия защитник, така и
на трети незаинтересувани пряко от изхода на делото лица – не са били допуснати (нарушение
по чл. 107, ал.ал. 1 и 2 от НПК) или макар да са допуснати и събрани по надлежния ред, изобщо
не са взети предвид (нарушение по чл. 107, ал. 3 от НПК) при постановяване на оспорените
съдебни актове. Това хвърля сериозно съмнение относно усилията на разследващите органи,
прокуратурата и Съда да разкрият обективната истина (задължение по чл. 13, ал. 1 от НПК) и
да вземат своите решения след провеждането на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото (задължение по чл. 14, ал. 1 от НПК). Резултатът от тези пороци
(които подробно ще опишем по-долу) е постановяването на неправилни и несправедливи
съдебни актове, в грубо нарушение на процесуалните правила – което налага възобновяване на
наказателното производство.
Негодни доказателства
1) Подписите на свидетелката Р. Р., уж положени от нея в Протокола за разпит от
24.10.2013 г. пред старши разследващ полицай М. К. по Досъдебно производство
№1991 от 2013 г. на 02 РУП МВР Варна, са подправени. Налице е явно несъответствие
между почерковия маниер, който свидетелката демонстрира в многобройните подписани
от нея собственоръчни молби и жалби (в които между другото многократно и
категорично заявява невинността на подсъдимия Данаил Лазаров и остава напълно
игнорирана от съдебните органи) и почерковия маниер, с който е подписана в Протокола
за разпит от 24.10.2013 г. (стр.стр. 59-60 от преписката). Отделно от недовършения
подпис в графата за „Пострадал“, почерковият маниер с просто око се откроява като по-
примитивен и с по-ниско ниво на калиграфски автоматизъм, където обичайните букви и
сигли са заменени с несигурни, накъсани и подражателни имитации. Обстоятелството,
че свидетелката Р. въобще не е разпитана в Досъдебното производство,
респективно не е подписала Протокола за разпит от 24.10.2013 г., тя самата
потвърждава в своя Молба от 16.02.2016 г. с вх.№1612 от 09.03.2016 г. пред АС-Варна
(вж. т. 5.4.е.2 по-долу). Посоченото обстоятелство нарушава принципа на
непосредственост по чл. 18 от НПК, а така също – чл. 237, ал. 4 от НПК и следователно,
per argumentum a contrario от чл. 131 от НПК, Протокол за разпит от 24.10.2013 г. изобщо
не следва да се кредитира като годно доказателство по делото – независимо, че на база
„единството“ и „непротиворечивостта“ между именно тези показания, отразени в
посочения Протокол с показанията на други основни свидетели (В. И. и
тогавашната му приятелка Д. М.) са основният (и почти единствен) мотив за
предаването на подсъдимия Данаил Лазаров на съд.
2) Свидетелите В. И. и Д. М., разпитани по реда на чл. 223 и сл. от
НПК съответно на 14.10.2013 г. (пред Районен съдия Стоян Попов, ч.н.д.№5297 от 2013
г.) и на 25.10.2013 г. (пред Районен съдия Георги Митев по ч.н.д.№5592 от 2013 г.),
респективно – на 20.10.2013 г. (пред Районен съдия Георги Митев, ч.н.д.№5591 от 2013
г.), са разпитани без да е налице никоя от предпоставките по чл. 223, ал. 1 от НПК. Не
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 2 / 52
изглежда да е съществувала „опасност свидетелят да не може да се яви пред съда
поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други
причини, които правят невъзможно явяването му в съдебно заседание“, нито е било
необходимо „да се закрепят показания на свидетел, които са от изключително
значение за разкриване на обективната истина“. Последното става очевидно предвид
обстоятелството, че свидетелката Р. Р. (със сигурност не по-малко ключов
свидетел по делото) изобщо не е разпитана по реда на чл. 223 и сл. от НПК – въпреки
напредналата й възраст и значително по-сериозните опасения за евентуалната й
бъдеща (не)възможност да свидетелства, и въпреки, че съгласно тезата на обвинението,
тя се явява жертва на едно от твърдените престъпления и негов пряк свидетел. На
следващо самостоятелно основание – абсолютно негодни са събраните от свидетелите
В. И. и Д. М. показания предвид грубото нарушение по чл. 223,
ал. 2 от НПК – тъй като нито на подсъдимия Данаил Лазаров, нито на неговата защита
(нито на другия подсъдим и неговата защита) е предоставена каквато и да било
възможност да участват в провеждането на разпита. Освен всичко друго, това е
нарушение и на чл. 6, ал. 3, б. „d“ от ЕКЗПЧОС. Тези доказателства, уж събрани по
реда на чл. 223 и сл. от НПК, четени на по-късен етап многократно в съдебните
инстанции по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК, трябва също да отпаднат изцяло поради
нарушената процедура на събирането им – въпреки, че тяхното „единство“ и
„непротиворечивост“ е мотивирало както Първата, така и Втората инстанция да останат
„глухи и слепи“ за големия брой други доказателства (обсъдени подробно по-долу),
сочещи невинността на подсъдимия Данаил Лазаров.
3) Свидетелката Д. М. е разпитана на 24.10.2013 г. в рамките на Досъдебното
производство между 22:31 и 22:55 ч. – без да е налице каквато и да било индикация за
неотложност на процесуално-следственото действие. Нещо повече – към тази дата тя е
непълнолетна, но въпреки това старши разследващ полицай М. К. от 02 РУП ОД
МВР Варна пристъпва към разпита й, без да обсъди евентуалната необходимост от
присъствието на психолог, инспектор от ДПС или родител (чл. 140, ал. 2 от НПК). Такова
прибързано осъществяване на цитираното процесуално-следствено действие, нощем,
„насаме“, поражда основателни съмнения относно законосъобразността на разпита и
достоверността на дадените показания. Основателни съмнения повдига и
обстоятелството, че самоличността на свидетелката М. е снета само до известна
степен – като неин адрес е записан адресът на разследвания инцидент, където живеят
свидетелите В. И. и Р. Р., вместо да се посочи нейният постоянен
или настоящ адрес. Въпреки цитираните „особености“, Първата и Втората инстанция
кредитират изцяло събраните по този съмнителен начин показания като „единни“ и
„непротиворечиви“ с останалите доказателства – включително след като свидетелката
М. започва да дава коренно различни показания в съдебната фаза на
наказателното производство.
4) Свидетелят Б. П. първоначално в качеството си на „полицейски орган“ от 02
РУП ОД МВР Варна задържа и след това снема на 08.10.2013 г. показания от свидетеля
В. И. (между 10:00 и 10:30 ч.), а след това задържа и снема обяснения и от
заподозряния Г. Г.-Гатузо (между 12:20 и 12:40 ч.). Цитираните
процесуално-следствени действия са сред първите по Досъдебно производство №1852
от 2013 г., по което подсъдимите Г. Г. и Данаил Лазаров са привлечени
като наказателно отговорни лица. Независимо от това и независимо от изричната
забрана по чл. 118, ал. 2 от НПК, „полицейският орган“ П., който очевидно е
„извършвал [цитираните по-горе] действия по разследването“, се явява по същото
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 3 / 52
дело и като свидетел – най-напред в Досъдебното производство (на 25.10.2013 г. пред
старши разследващ полицай М. К. от същото 02 РУП ОД МВР Варна), а след
това и в Първоинстанционното производство (на 25.03.2015 г. пред районен съдия
Валентин Пушевски по н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна). Този порок
на свидетеля П. (съчетаващ по недопустим начин няколко несъвместими роли в
наказателния процес), освен че прави негодно доказателство дадените от него
показания, също хвърля сериозна сянка на съмнение върху доказателствата, събрани
по-рано от него самия в качеството му на „полицейски орган“ от свидетеля В.
И. и от подсъдимия Г. Г.. Тези доказателства, опорочени от
цитираното процесуално нарушение, трябва също да отпаднат като негодни –
независимо, че са сред основните, на които се крепи обвинението и поради тяхното
„единство“ и „непротиворечивост“ с останалите доказателства (също негодни в
преобладаващата си част) са мотивирали осъждането на подсъдимия Данаил Лазаров.
5) Независимо от отмяната на чл. 231 и сл. от НПК през 2010 г. (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г.,
в сила от 28.05.2010 г.), старши разследващ полицай С. С. от 02 РУП ОД
МВР Варна дава своите Заключителни мнения от 02.04.2014 г. и от 08.07.2014 г.,
където в нарушение и на чл. 107, ал. 3 от НПК старателно цитира доказателства,
разобличаващи обвиняемите и отегчаващи тяхната отговорност (и дори си измисля
допълнителни такива, като например несъществуващо показание от свидетеля Веселин
Иванов, че бил видял прабаба му и също свидетелка по делото Р. Р. да е
паднала на пода). Същевременно тя пропуска доказателствата, които оправдават
подсъдимите и смекчават отговорността им. Така например, без много обяснения
полицай С. приема за установено, че потърпевшият Р. И. бил
удрян „с ритници, колене и лакти, навсякъде по тялото“ (версия само на свидетеля
Веселин Иванов, която се отрича категорично както от потърпевшия Р. И.,
така и от извършителя Г. Г., и за чиято проверка не са събрани никакви
допълнителни доказателства – например преглед при съдебен лекар). Полицай
С. приема за установено и това, че „[подсъдимият] Данаил [Лазаров]
отпечатал и принтирал на лист какво точно трябва да каже [свидетелят В.]
И. в полицията“ (без да се предприеме каквото и да било за установяване
авторството на този „лист“ – например проверка на наличния при подсъдимия Лазаров
хардуер за следи от написания текст и за идентичност на копирното устройство).
Полицай С. приема за установено и това, че свидетелката Р. Р.
казала да не я притесняват, „защото ще извика патрулка“, после слязла до първия
етаж и се върнала обратно до жилището си, и продължавала да отваря входната врата
на жилището си при всяко позвъняване от нежеланите гости (независимо, че изразът
„патрулка“ никак не съответства на нейния социален и образователен статус,
безцелното слизане до първия етаж и качването обратно в жилището е лишено от
всякаква житейска логика, както е лишено и многократното доброволно отваряне на
вратата (снабдена с шпионка) пред нежелателните и заплашващи нея и правнука й
натрапници). Независимо от всичките съмнителни и противоречиви моменти (които по-
долу ще представим значително по-подробно), полицай С. дава мнение „за
предаване на съд на обвиняемите“ (което между другото е мотивирано по чл. 233 (отм.)
от НПК, визиращ заключенията за прекратяване или спиране на производството, а не
тези за предаване на съд – поредна индикация за непрецизната (най-меко казано)
работа на Досъдебното производство.
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 4 / 52
Недопуснати доказателства
6) Още при предявяване на разследването срещу обвиняемите, Данаил Лазаров от
07.07.2014 г., двамата със защитника му адв. Б. са направили искане да се
извърши очна ставка със свидетелите В. И., Д. М. и Р.
Р. – за установяване на обстоятелството дали обвиняемият Данаил Лазаров е
бил поканен да влезе в жилището, чиято неприкосновеност се твърди да е нарушил. Пак
за установяването на това ключово за делото обстоятелство обвиняемият и неговият
защитник са направили искане да бъдат разпитани двамата полицейски служители
Ш. и С., които са се явили първи в процесното жилище по подадения сигнал и
са установили фактическата обстановка в него. Според обвиняемия Данаил Лазаров
на двамата полицаи свидетелят В. И. заявил, че „е поканил мен и
[подсъдимия] Г. [Г.], за да разговаряме в апартамента“. Идентично
искане за извършване на очна ставка между свидетелите И., Р. и М. е
направил на 01.04.2014 г. и обвиняемият Георги Георгиев заедно със защитника му
адв. Ж.. И двете искания са оставени без уважение – независимо от очевидните
и съществени противоречия между показанията на свидетелите И., Р. и
М., дадени в Досъдебното производство (вж. т.т. 5.1, 5.2 и 5.4 по-долу), и
независимо от ключовото значение за делото на обстоятелствата, които двамата
полицаи са заварили в процесното жилище. Районен прокурор Н. дори не
намира за необходимо да постанови своевременно отказа си на искането на
подсъдимия Лазаров – по този въпрос тя се произнася с отказ едва на 14.07.2014 г.
Искането на подсъдимия Г. тя отклонява с Постановление от 10.04.2014 г., с
привидни и повърхностни мотиви, които не засягат нито едно от наведените твърдения и
на места влизат в директно противоречие със събраните доказателства и с чл. 143,
ал.ал. 1 и 4 от НПК. Прокурор Никифорова се задоволява да отбележи, че просто „не
са налице противоречия в разпитите на тримата свидетели досежно
обстоятелството как двамата обвиняеми са влезли в апартамента“ (което изобщо
не е вярно – вж. в тази връзка т.т. 6.1.а-в по-долу). Отбелязва също, че
„констатираните съществени противоречия между показанията на свидетелите и
обвиняемия са логични, предвид защитната теза на последния“ и завършва със
самонадеяното и противно на НПК твърдение, че „с провеждането на очни ставки не
биха се отстранили противоречията между обясненията на обвиняемия Лазаров и
показанията на свидетелите, следователно очната ставка не би допринесла за
изясняване на фактическата обстановка по делото“. Важно е да отбележим (и това
ще хвърли известна светлина върху цялостното ни съмнение относно обективността и
безпристрастността на Досъдебното производство), че своите очевидно неверни
съждения Районен прокурор Н. базира върху извършения в нарушение на чл.
223, ал.ал. 1 и 2 от НПК и следователно напълно негоден разпит на свидетелите И.
и М. (обсъден подробно в т. 2.2 по-горе). Както ще видим, това е само пример за
начина, по който обвинението, а след това и двете съдебни инстанции базират своите
позиции върху доказателства, събрани изцяло в нарушение на НПК и от там „избират“
кои доказателства да допуснат и да кредитират. Изрични искания за извършването на
очни ставки с цел разрешаване на горните противоречия между показанията на
свидетелите И., Р. и М. и за разпит на двамата полицаи е направено
още няколко пъти, но прилагането на този процесуален способ упорито е оказвано –
независимо, че показанията на тези ключови свидетели (както ще проследим подробно
по-долу) далеч не са толкова „единни“ и „непротиворечиви“.
7) Свидетелката Р. Р. на 3 пъти отправя собственоръчно написани от нея жалби
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 5 / 52
и молби до Въззивната и Апелативната съдебни инстанции (вж. т.т. 5.4.в, 5.4.д и 5.4.е
по-долу), в които категорично заявява, че показанията й са разбрани неправилно и,
че са записани погрешно в протокола от 25.03.2015 г. по н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на
44-ти св. при РС-Варна. Тази процесуална позиция на свидетелката Р. също е
ключова – поради следните причини: в съдебния протокол от 25.03.2015 г. е отбелязано,
че (1) на зададен от Съда въпрос кой от двамата подсъдими я е бутнал при влизането в
жилището, тя е посочила двамата подсъдими заедно; а в своите молби и жалби
свидетелката Р. твърди, че (2) в отговор на този въпрос тя е посочила единствено
подсъдимия Г. Г. и е казала, че само той я е бутнал, а подсъдимият
Данаил Лазаров е влязъл след това, когато бил поканен изрично да влезе в жилището.
Безспорно, срокът по чл. 312, ал. 1 от НПК е изтекъл отдавна. Заедно с това обаче
трябва да се съобрази, че искането за отстраняване на допуснатата грешка в съдебния
протокол се прави не от страна по делото, а от свидетел и горното обстоятелство по
всички наказателноправни критерии се явява „новооткрито“. Въззивният съд е трябвало
без колебание да приложи чл. 327, ал. 3 от НПК. Но въпреки подадената от нея
собственоръчна молба с вх.№28148 от 18.09.2015 г. на ОС-Варна, свидетелката Р.
не е призована за разпит. Благодарение само на това, че тя по собствена инициатива е
издирила за кога е насрочено откритото съдебно заседание по в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г.
на ОС-Варна и е настоявала упорито в залата, все пак е разпитана на 12.11.2015 г. и
показанията й разкриват недвусмислено допуснатата грешка. Въззивната инстанция
обаче отказва да кредитира показанията й – защото са в противоречие с твърдяното
от нея пред първата инстанция! А както проследихме по-горе, доказателствата, които
Въззивният съд толкова усилено кредитира в нарушение на чл. 16 от НПК и игнорира на
тяхна база новите показания на свидетелката Р., са напълно негодни поради
допуснатите съществени нарушения на НПК при събирането им (вж. т.т. 2.1, 2.2, 2.3 и 2.4
по-горе). Въззивният съд в нарушение на чл. 107, ал. 3 от НПК отказва да забележи и
обстоятелството, че показанията на практически всички (без изключение) свидетели
започват да се променят чувствително в посока снемане на обвиненията срещу
подсъдимия Данаил Лазаров. В този контекст показанията на свидетелката Р. не
само, че не противоречат на останалите доказателства, но напротив – те са в съзвучие с
тях (и както ще видим по-нататък, в съзвучие са дори с обясненията и последната дума
на подсъдимия Г. Г.). Въпреки това Въззивният съд предпочита да
кредитира с предимство доказателствата за вина, събрани в предходната инстанция и
най-вече в Досъдебното производство, като в бързината си да постанови своето
Решение от 12.11.2015 г. дори си позволява да прекопира изцяло, на принципа „copypaste“
(заедно с правописните и стилистичните грешки) мотивите от подложената на
въззивна проверка Първоинстанционна присъда.
Още по-голямо „нежелание“ демонстрира Въззивният съд да попълни делото с нови,
допустими, относими и необходими доказателства, по отношение на депозираната от
свидетеля В. И. по в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г. на ОС-Варна собственоръчна
молба от 17.09.2015 г. с вх.№28150 от 18.09.2015 г. (вж. т. 5.1.ж.2 по-долу). В цитираната
молба свидетелят И. също като прабаба си Р. Р. желае да даде нови
показания, като практически се отрича от всичките свои твърдения, с които в
Досъдебното производство и пред Първата инстанция е уличавал подсъдимия Данаил
Лазаров. (По-долу ще анализираме подробно тенденцията на отказ от обвинителни
показания от страна на свидетеля Иванов). Окръжният съд не намира за необходимо
дори да докладва, че такава молба от един от ключовите свидетели по делото изобщо е
постъпвала, нежели – да формулира някакви мотиви относно причините, довели до
неговото решение отново да не приложи чл. 327, ал. 3 от НПК. Като постъпва така,
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 6 / 52
Въззивният съд си осигурява „безметежна“ процесуална обстановка, в която липсата на
допуснати „неудобни“ доказателства, съчетана с кредитиране в пълна степен на макар и
очевидно негодни доказателства, води до логичното потвърждаване на Присъда №287
от 14.07.2015 г. по н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна – независимо от
постъпването на все повече и все по-категорични доказателства за невинността на
подсъдимия Данаил Лазаров!
3. Допускането на негодни доказателства и игнорирането на новопостъпилите доказателства
в наказателното производство, на която база се мотивират постановените съдебни актове,
опорочава както осъщественото производство, така и постановените актове. Отказът на
разследващите органи, прокуратурата и Съда на съответните етапи от производството да
вземат предвид новооткритите и новопредставени от защитата и част от свидетелите
доказателства (за съществуването на някои от които Въззивният съд дори пропуска да спомене
в прекопираните „мотиви“ към своето Решение от 12.11.2015 г.), е нарушение на задължението
на прокурора по чл. 226, ал. 2 от НПК – да провери „дали разследването е проведено
законосъобразно, обективно, всестранно и пълно“, респективно – задължението на Въззивния
съд по чл. 314, ал. 1 от НПК – да провери „изцяло правилността на Присъдата“, постановена
от Районния съд.
1) Досъдебното производство допуска редица съществени процесуални нарушения:
а. разпит на ключови свидетели по реда на чл. 223 и сл. от НПК без да са налице
положителните процесуални предпоставки по ал. 1 от цитираната разпоредба и без да е
осигурено императивното изискване на ал. 2 от същата;
б. допускане едно лице да участва в няколко несъвместими процесуални качества, като в
нарушение на чл. 118, ал. 2 от НПК същото се оказва едновременно „полицейски орган“,
осъществяващ разпити и заедно с това – свидетел по делото;
в. отклоняване в нарушение на чл. 143, ал.ал. 1 и 4 от НПК искането на обвиняемите да се
осъществи очна ставка за изглаждане на очевидни и съществени противоречия между
показанията на свидетелите и да се осъществи разпит на полицаите, посетили
процесното жилище и задържали подсъдимите.
2) Първоинстанционният съд също допуска съществени процесуални нарушения:
а. неправилно отразяване в съдебния протокол на ключови показания на свидетелката
Р. Р., която на въпрос на Съда кой от двамата подсъдими я е бутнал при
влизането в процесното жилище, посочва единствено подсъдимия Г. Г.;
б. отказ да бъде приложен чл. 299 от НПК за спиране на съдебните прения и
възобновяване на съдебното следствие, когато подсъдимият Г. Г. посочва
в последната си дума съществени нови данни от значение по делото;
3) Въззивната инстанция също допуска редица съществени процесуални нарушения:
а. отказ да бъде приложен чл. 327, ал. 3 от НПК при постъпването на саморъчни молби от
ключови свидетели, които разкриват нови факти и обстоятелства, и правят категорични
откази от предходните си показания;
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 7 / 52
б. отказ да бъде приложен чл. 107, ал. 3 от НПК при анализа и оценката на събраните
доказателства, като Съдът се концентрира в изобличаващите доказателства, грубо
игнорирайки всичките доказателства, които оправдават по някакъв начин подсъдимия
Данаил Лазаров;
в. буквално прекопиране на мотивите от Първоинстанционната присъда, което само по
себе си е касационно основание по см. на чл. 348, ал. 3, т. 2, хипотеза първа от НПК за
отмяна на постановения съдебен акт.
4. С допускането на всичките изброени нарушения (върху всяко от които се спираме подробно на
съответните места в настоящата Жалба) се погазва грубо чл. 13, ал. 1 от НПК (разкриване на
обективната истина), чл. 14, ал. 1 от НПК (обективно, всестранно и пълно изследване), чл.чл. 15
и 55, ал. 1 от НПК (право на защита да участва в разпита на свидетелите), чл. 303, ал. 2 от НПК
(осъждане при безспорна доказаност), чл. 305, ал. 3 от НПК (мотивираност на съдебния акт), а
така също – и чл. 6, ал. 1, хипотеза първа от ЕКЗПЧОС (справедлив съдебен процес).
III. Съществени противоречия, несъответствия и абсурди в доказателствата
5. Категоричният и еднозначен извод на Въззивния съд, че Присъда №287 от 14.07.2015 г. по
н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна е напълно законосъобразна и правилна, и
следва да се потвърди изцяло, далеч не стъпва върху толкова категорични и еднозначни
доказателства. Както подробно ще проследим, сред основните доказателства, на които разчита
обвинението срещу подсъдимия Данаил Лазаров, страдат от неразрешими и на места дори
абсурдни несъответствия и противоречия – което разкрива спорните мотиви, обусловили
даването на показания от част от свидетелите, а вероятно и спорните мотиви, обусловили
действията на някои от замесените длъжностни лица. Несъответствия и противоречия
забелязваме не само между показанията на отделните свидетели, но така също – без нито
едно изключение – между показанията и на всеки един от свидетелите, давани от него/нея на
различните етапи от наказателното производство (понякога в отстояние от едва няколко дни).
Налице е фантастично „еволюиране“ на различните обвинителни твърдения, които от
категорично уличаващи подсъдимия Данаил Лазаров в извършването на редица
престъпления, постепенно придобиват по-неутрални тонове и накрая преминават в панически
молби „за разкриване на истината“ относно неговата пълна невинност. Това – ако не друго –
разкрива поне обстоятелството, че свидетелските показания са твърде слабо доказателство за
обвинението. В противен случай ще бъде налице нарушение на чл. 303 от НПК.
1) Свидетелят В. И. като че ли е най-активният и деен източник на
обвинителни твърдения срещу подсъдимия Данаил Лазаров. Заедно с това в
показанията му разкриваме сериозни несъответствия и противоречия, които поставят
под съмнение както тяхната истинност, така и неговата мотивация да окаже съдействие
на Правосъдието. От първоначалния разпит на свидетеля Иванов от 08.10.2013 г. до
неговите последни постъпки с Молбите му от 17.09.2015 г. по по в.н.о.х.д.№1142 от 2015
г. на ОС-Варна и от 23.03.2016 г. с вх.№2326 от 04.04.2016 г. по в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г.
на АС-Варна ще проследим особена „еволюция“, при която хаотичните му и очевидно
пресилени обвинителни тези постепенно се избистрят от значително по-умерени
твърдения, накрая напълно опровергаващи вината на подсъдимия Лазаров и дори
придружени от самопризнания за собствените лъжливи показания. Тази тенденция
(която между другото ще забележим и при останалите преки свидетели по делото) идва
да разкрие наличието на някакъв отпаднал междувременно мотив, който първоначално
е накарал свидетеля Иванов просто да лъже – вероятно не без да е упражнен спрямо
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 8 / 52
него и определен нерегламентиран натиск. Индикатор за последното е признанието от
25.03.2015 г., според което „в полицията ми казаха, че ако си променя показанията,
нося наказателна отговорност“ (вж. т. 5.1.е.6 по-долу). Възниква въпросът – защо е
трябвало свидетелят Иванов „да не си променя показанията“ и ако е излъгал на някой
етап от следствието, защо не му е била разяснена нормата на чл. 292, ал. 1 от НК?
Независимо от евентуалния упражнен натиск обаче (който би хвърлил цялостно
съмнение върху показанията на този ключов свидетел), В. И. все пак
намира сили да промени първоначалните си твърдения – при което обвинението остава
лишено от свои ключови доказателства срещу подсъдимия Лазаров.
а. 1. При първото процесуално-следствено действие по Досъдебно производство
№1852 от 2013 г. на 02 РУП ОД МВР Варна от 08.10.2013 г. е разпитан
свидетелят В. И., който съвсем схематично и лаконично разкрива
три обстоятелства: (1) невярното твърдение, че с подсъдимия Г. Г.
(Гатузо) не са стари познайници, а са се срещнали за първи път в нощта на
грабежа (свидетелката Д. М. доказва противното – вж. т. 5.2.б по-
долу); (2) твърдението, че подсъдимият Г. Г. в неделя срещу
07.10.2013 г. е извършил процесния грабеж; и (3) твърдението, че подсъдимият
Г. предложил на свидетеля И. да съучаства като помагач в
грабежа, но свидетелят И. му отказал и си тръгнал едва ли не „с ръце в
джобовете“ от местопрестъплението.
2. На първо място възниква въпросът какво е мотивирало свидетеля И. да
излъже, че не се познават с извършителя Г.? Ако той не е съпричастен
към деянието, какво го е подтикнало да скрие познанството им? Житейската
логика би обяснила такова действие, ако И. би се опитал да прикрие
грабежа, като твърди, че не познава неговия извършител и не може да го посочи.
Той обаче не постъпва така – посочва без колебание извършителя, но прикрива
обстоятелството, че с него се познават отдавна и са приятели.
3. Следващият проблем, който си струва да се обсъди, е спокойното и едва ли
не отегчено оттегляне на свидетеля Иванов от местопрестъплението, като да не
се е случило нищо! Това също не намира оправдание от житейската логика.
Човек, току що станал свидетел на насилствено престъпление, обикновено се
вълнува от това – било като опитва да предотврати престъплението, било като
бяга, за да не пострада, било като търси съдействие от компетентните органи.
Нищо такова обаче не се случва със свидетеля Иванов, ако вярваме на
неговите показания. Дали наистина той просто се е оттеглил безучастно, след
като приятелят му изведнъж е влязъл в схватка с потърпевшия Р.
И.?
б. 1. Следващ индикатор за мотивацията на свидетеля В. И.
разкриваме в показанията му от 14.10.2013 г., пред Районен съдия Стоян Попов
по ч.н.д.№5297 от 2013 г. (който разпит е осъществен в нарушение на чл. 223,
ал. 2 от НПК). Тогава разказът за грабежа вече става много по-подробен, украсен
и изпъстрен с „с юмруци, ритници и колена, лакти“ – каквито няма да срещнем
нито в показанията на потърпевшия Р. И., нито в тези на
извършителя Г. Г., нито дори в последващите показания на
свидетеля В. И..
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 9 / 52
3. Каква е причината свидетелят И. да „украси“ толкова много показанията
си относно побоя, нанесен от осъдения Георгиев? Свидетелят И. отдавна
не е в онази незряла възраст, в която детето чувства потребност да е свидетел
на „велики събития“ и е склонно да ги измисли в задоволяване на тази своя
потребност! Какъв страх тласка свидетеля И. да припише ненужна
допълнителна агресивност на извършителя Г., след като отлично знае,
че тя не е факт?
4. Как е възможно свидетелят И. да твърди, че „аз му казах [на
извършителя Г.-Гатузо] да не ме занимава с това и тръгнах напред по
улицата“, а миг след това да твърди и това, че „Гатузо взе телефона от
ръцете на момчето и след това хукна да бяга“? С гърба си ли свидетелят
Иванов е възприел тези действия, или е ходел заднешком? И ако той „просто
така“ се е оттеглил от местопрестъплението, както твърди, по какъв начин е
възприел юмруците, ритниците, колената и лактите, за които толкова разпалено
свидетелства? И къде са телесните повреди върху потърпевшия И., ако
един здрав мъж като Г. наистина го е бил по този начин?
5. Още един интересен момент – как е възможно показанията на И. за
хазартната игра в казино WINBET, случила се непосредствено преди грабежа,
да бъдат така неестествено точно повторени в разпита на 14.10.2013 г., все едно
протоколът от 08.10.2013 г. е научен наизуст в тази му част? Обикновено хората
не са в състояние да издекламират толкова точно, изречение по изречение,
своите показания, дадени няколко дни преди това – освен ако не са се
упражнявали специално за това!
6. Последното показание на Иванов от него ден – че на 09.10.2013 г. вечерта в
дома му дошли бащата, приятелката и брата на извършителя Г.,
подсъдимият Данаил Лазаров и свидетелят К. Н., а след това
„заедно отидохме в офиса на Данаил [където той] написа на компютъра в
офиса един лист, на който ми обясняваше какво точно да кажа в полицията,
за да го покрия [извършителя Г.]“, ще обсъдим по-подробно в т. 4.1.в
по-долу. Тук ще се ограничим само със следния резонен въпрос: защо след като
свидетелят указва за наличието на конкретно веществено доказателство, от
което ще се установи пряко вината на Лазаров, не са предприети никакви
действия за незабавно изземване на това пряко веществено доказателство?
Дали към него момент доказателството все още не е било изготвено, за да може
да се приложи към делото?
в. 1. В своите показания от 24.10.2013 г., дадени пред старши разследващ полицай
М. К. от 02 РУП ОД МВР Варна, свидетелят В. И. дава ясна
индикация, че към момента на процесното деяние се е страхувал не от друг, а от
подсъдимия Г. Г.: „Аз с приятелката ми се скрих, защото
разпознах гласа на Гатузо“. Въпреки, че Първата и Втората съдебни инстанции
упорито ще пропускат това обстоятелство, същото се потвърждава на още много
други места в показанията на не един и двама свидетели (виж например т.т.
5.2.в.2, 5.2.г, 5.2.д, 5.3.б.1, 5.3.б.2, 5.4.г.1 и 5.4.г.3 по-долу).
2. По-нататък в същите показания четем едно твърде интересно твърдение:
„Обадих се на мобилния телефон на Б. П. от 02 РУП Варна и го
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 10 / 52
попитах какво да правя. Той ми каза номера на дежурната във 02 РУП Варна и
аз си го записах на ръката, за да мога бързо да го набера, ако ми потрябва“ .
Същото не кореспондира нито с показанията на свидетелката Д. М.
(която твърди, че е позвънила след влизането на подсъдимите – вж. т. 5.2.а.1 по-
долу), нито с показанията на допуснатия като свидетел Б. П. (който
твърди, че позвъняването е преди влизането на подсъдимите и е от свидетеля
Иванов, а не от свидетелката М. – вж. т. 5.3.а.1 по-долу). Възниква
въпросът – защо двете съдебни инстанции не са обсъдили това противоречие
между показанията на свидетелите И., М. и П.? И в контекста
на обстоятелството, че двамата полицаи са изпратени на адреса по „сигнал за
извършваща се в момента дом[аш]на кражба“ (вж. т. 5.1.д.4 по-долу), дали не се
струпват твърде много „странни“ обстоятелства на едно място?
3. Твърде нелогични и непоследователни са следващите показания на свидетеля
И.: „Аз не зная какво ставаше, защото не съм се показвал от стаята.
(...) В един момент се върнах в моята стая и реших да отида какво става [при
поредното позвъняване]. Видях, че Данаил и Г. са пред входната врата
на апартамента. (...) В един момент Данаил бутна баба ми от едната
страна, Г. от другата и Г. влезе в апартамента. След това аз
вече нямаше какво да правя и се показах и им казах да влязат, защото те
искаха да ме изкарат навън, но мен ме беше страх какво ще ми направят. Аз
излязох на терасата пред моята стая и се опитах да се скрия, но Г. ме
видя“. Възниква въпросът – последно криел ли се е свидетелят И., или е
излязъл да гледа какво става? Доброволно ли се е показал и е поканил двамата
подсъдими да влязат, или подсъдимият Г. го е видял, когато той се
опитвал да се скрие? И ако се е крил, как е възприел влизането на
подсъдимите? Обикновено стените в жилищата на хората не са прозрачни.
4. От по-нататъшните показания на свидетеля В. И. от него ден е
видно, че евентуално склоняване към лъжесвидетелстване по см. на чл. 293, ал.
1 от НК той е приписал единствено на осъдения Г. Г.: „Първо
Г. започна да обяснява, че си е взел адвокат (...). Освен това ми каза, че
утре трябва да отида да говоря с адвоката му, за да ми каже той какво да
говоря в съда, за да излезе той невинен за грабежа от момчето пред казино
WNIBET в гр. Варна на 06-07.10.2013 г. (...) ....той [осъденият Г.] ми
каза тихичко, че ако той влезе в затвора, ще ме поръча, ако не вляза и аз с
него там и че ще ме завърже някъде и намаже с риба, за да ме изядат
чайките. Каза, че ще ми счупи капачките на краката и че ще ми счупи ръцете.
(...) Даже ми каза, че ще ми даде пари да мълча и да кажа неговата версия...“.
Очевидно приписваното изпълнително деяние по чл. 293, ал. 1 от НК е на
осъдения Г. Г., но не и на Данаил Лазаров. Предходните
инстанции обаче пропускат да вземат предвид това обстоятелство.
5. От по-нататъшните показания на свидетеля И. научаваме, че „много се
страхувам от Г. и приятеля му Данаил, понеже свидетелствах срещу
Г., а той ме заплаши неколкократно и се притеснявам да не ми направи
нещо (да ме набие или да нападне някой член от моето семейство, или
приятелката ми) във връзка с това“. Ако кредитираме това твърдение като
вярно, мотивът на подсъдимия Г. би бил ясен – да се укрие от
Правосъдието и да избегне следващата се за извършения грабеж отговорност.
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 11 / 52
Какъв обаче може да е мотивът на подсъдимия Данаил Лазаров? И ако той
наистина се страхува от подсъдимия Лазаров, защо тогава продължава да се
среща с него и да пребивава в общи компании – дори по време на Досъдебното
производство и след това? Този факт може да бъде установен с новооткрити
доказателства (вж. т.т. 16.3.а и 16.3.б по-долу). Свидетелят И. като че ли
разкрива един доста интересен момент с думите: „През цялото време, докато
бяха в дома ми, Данаил казваше да свидетелствам в полза на Г., в
противен случай всичко щяло да се обърне срещу мен и аз да вляза в затвора
вместо него. Каза ми, че е намерил свидетели, всичко щяло да се обърне
срещу мене и аз да вляза в затвора вместо него. Каза ми, че е намерил
свидетели, които да свидетелстват в полза на Георги, но понеже аз съм бил
там, трябва да подкрепя тяхната теза“. Дали е възможно подсъдимият
Лазаров да е склонявал свидетеля И. не към друго, а към това – да каже
истината – предходните инстанции не са обсъдили? Обстоятелството, че
свидетелят В. И. всъщност не се страхува от подсъдимия Лазаров,
а само от подсъдимия Г., между другото се потвърждава и от свидетеля
Б. П. (вж. т.т. 5.3.а.1 и 5.3.б.1 по-долу), и от свидетелката Р.
Р. (вж. т. 5.4.г.1 по-долу), което обаче не е изследвано от Съда.
г. 1. Интересно процесуално-следствено действие е извършено на 25.10.2013 г.
пред старши разследващ полицай М. К. от 02 РУП ОД МВР Варна, когато
свидетелят В. И. най-после се наканва да предаде доброволно един
мистериозен документ, приписван като авторство на подсъдимия Данаил
Лазаров: „Документа, който ви предадох, ми го написа пред мен Данаил и
каза, че това трябва да го кажа на разпита пред съдия“ – четем в Протокола за
доброволно предаване от същата дата.
2. На въпросния документ не са правени никакви експертизи (като например – от
копирните машини в офиса на подсъдимия ли е генериран, има ли следи от този
документ в паметта на намиращите се там компютърни конфигурации и т.н. –
независимо, че този документ може да се окаже пряко веществено
доказателство за вината на подсъдимия и независимо, че извършването на
такива експертизи от криминалистична гледна точка е допустимо и може по
недвусмислен начин да докаже евентуалната истинност на цитираните по-горе
показания. Парадоксалният отказ на Съда да се възползва от възможностите на
съдебната техническа експертиза за установяване на горните факти не би могла
да разкрие друго, освен заслепен от обвинението стремеж безкритично да се
приеме, че подсъдимият Лазаров е виновен – без впускане в излишни съдебно-
следствени действия, които биха могли да го оправдаят.
3. Абсурден по своята неприкрита тенденциозност е следният израз в процесния
документ: „Аз (Данаил) паркирвам джипа на мястото, където наистина
спряхме“ – сякаш авторът на въпросния „документ“ не желае да остави никакво
съмнение у читателя за това кой точно е авторът на това веществено
доказателство! Освен със своята житейска нелогичност, този израз поражда
сериозни съмнения и предвид очевидното си несъответствие с началото на
„документа“, където четем, че „Данаил, Веско, Гошо и баба жаба (Николай
клошаря) се качват в джипа ми от пред офиса ми...“. Данаил и кой се качват „в
джипа ми“? Чий джип? Възможно ли е „АЗ (Данаил)“ да казва, че ТЕ – Данаил
и ... „се качват в джипа ми“? На кого в крайна сметка е говорил мистериозният
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 12 / 52
автор на този „документ“, след като казва: „Там [в казиното] вие играете и
спечелвате пари ти 120 лева, а Веско 50 .. .“, а малко след това – „...и отивате
ти и Веско да ядете дюнери, а аз и баба оставаме в джипа...“? Кой е
въпросният „ти“, след като в Протокола за доброволно предаване от 25.10.2013
г. свидетелят В. И. недвусмислено указва, че този „документ“ му е
предоставен на него, от Данаил Лазаров, за да даде посочените лъжливи
показания? И не на последно място – защо свидетелят предава това неоценимо
веществено доказателство толкова много време след първото му споменаване
от 14.10.2013 г. (вж. т. 4.1.б по-горе)? Правосъдните органи не са ли били
заинтересувани от изземването на този „документ“ по-рано?
д. 1. Интересна „еволюция“ в позициите на свидетеля В. И. се
наблюдава на 25.10.2013 г., когато той дава следващите си показания по реда на
чл. 223 от НПК по ч.н.д.№5592 от 2013 г. пред Районен съдия Георги Митев. Тук
вече няма никакъв „документ“, уж предоставен от подсъдимия Данаил Лазаров,
а само заплахи от страна на осъдения Г. Г.: „Тогава седнахме да
говорим и той [осъденият Г.] ми обясни, че ако свидетелствам срещу
него пред съдия, щял да ми счупи капачките и да ме намаже с риба, да ме
изядат чайките. Заплашва ме и каза, че си е наел адвокат (...), и каза на
следващия ден да отидем да говорим с него. Понеже трябва да
свидетелствам това, което са ми казали за грабежа пред казино WNIBET. (...)
Слeд като получих още една заплаха от Гатузо, че ще ми бъдат счупени
ръцете и краката, ако свидетелствам срещу него и ще направи така да
влезем и двамата в затвора. Ако и аз не вляза, щял да ме поръча“.
2. Макар да споменава, че „Данаил и той пригласяше на Гатузо, че ще бъда
пребит; ще ме закарат с колата някъде, ще ме намажат с риба да ме изядат
чайките“, свидетелят И. никъде не посочва ясно и недвусмислено, че
подсъдимият Данаил Лазаров го е склонявал да лъжесвидетелства. Изразът
„трябва да направя всичко възможно да измъкна Гатузо“ не дава сведения в
какво се изразява това „всичко възможно“ и включва ли то даването на лъжливи
показания. Ето защо може да се твърди, че още в досъдебната фаза на
наказателното производство показанията на свидетеля И. са претърпели
съществено изменение и на тях не е могло да се базира с такава голяма
увереност обвинението срещу подсъдимия Лазаров.
3. Интересен елемент от общия сюжет представлява признанието на свидетеля
И., че „след това приятелката ми ме извика навън. Каза ми тихо, че се
обадила на полицията, на П.. Преди това бяхме му звъннали няколко
пъти. Той е пратил патрулка“. Нито Първата, нито Втората съдебна инстанция
се е поинтересувала какъв е бил предметът на „няколкото“ позвънявания по
личния телефон на „полицейския орган“ Б. П.. Гражданите обикновено
звънят на Единния европейски номер 112. Отделно от обстоятелството, че Б.
П. изобщо не е могъл да бъде привличан като свидетел съгласно
забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК да участва в няколко несъвместими качества
в наказателния процес, от горното обстоятелство възникват поне два въпроса:
(1) каква е причината свидетелите И. и М. да разполагат с личния
телефон на един „полицейски орган“, на който да могат да се обаждат просто
така, когато намерят за добре?; и (2) защо са му „звъннали няколко пъти“ преди
уж насилственото нахлуване в жилището – т.е. преди да има каквато и да било
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 13 / 52
заплаха за тях? Винаги ли свидетелите И. и М. се обаждат по
личните телефони на полицаите, когато някой звънне на входната им врата? Или
просто събитието с „насилственото нахлуване“ е било предварително
инсценирано и е включвало явяване на полицията тъкмо в момент, в който
подсъдимите се намират в апартамента? И ако това не е така, защо вратата е
била отваряна доброволно всеки път, след като има шпионка и през нея е могло
да се види, че навън чака така горещо твърдяната от свидетелите „заплаха“?
4. По-нататък свидетелят В. И. разказва, че „след около 2-3 минути
дойде полицията. (...) Те [подсъдимите Г. и Лазаров] почнаха да се
оправдават, че аз съм ги поканил и, че няма проблеми“. Това показание влиза в
пряко противоречие с Докладната записка от 24.10.2013 г. на Д. Ш.,
полицай от ООР при 02 РУП ОД МВР Варна (от екипа, явил се след
позвъняването в апартамента), където четем: „При нашето пристигане, след
като г-жа Р. ни покани в апартамента, заварихме Лазаров и Г.
да разговарят с внука й В. И. в една от стаите, като Иванов бе
видимо притеснен от разговора. Разговаряхме насаме с И., който
първоначално заяви, че са познава с тях. В последствие при нас дойде Д.
М., която каза на И. да не се притеснява и да ни каже истината.
След това двамата ни заявиха, че И. е станал свидетел на грабеж,
извършен от Г. Г. и до нашето пристигане <Георгиев и
Лазаров> (добавено впоследствие между редовете – бел. адв. Илиев) са
отправяли заплахи към И. в тази връзка – „ще му счупят капачките (...)“.
Г. е заплашвал И. с баща си. През цялото време Иванов беше
видимо притеснен и искаше да разговаряме тихо, за да не бъде чут
разговорът ни от Лазаров и Г.“. Какво крие свидетелят И.? И
защо полицай Д. Ш. не споменава и дума за това, че подсъдимите
се оправдавали за това, „че аз съм ги поканил и, че няма проблеми“? И – не на
последно място – защо полицаите са се явили на адреса по „сигнал за
извършваща се в момента домашна кражба“? Свидетелят В. И. ли
е излъгал, или свидетелят Б. П. (който, както ще видим в т. 5.3.а.1-2
по-долу, „приватизира“ част от функциите на полицията и ръководи операцията
по задържането на подсъдимите през частния си телефон)? Независимо от така
констатираните [от нас] противоречия и изричните искания на подсъдимите
Г. и Лазаров, до разпит на явилите се на адреса на произшествието
полицаи не се стига – защото предходните съдебни инстанции отказват да
приемат, че са налице каквито и да било противоречия и несъответствия.
5. Също редица въпроси възникват от по-нататъшните показания на свидетеля
В. И., където той описва следната сюрреалистична картина: „Баба
ми като отвори (вратата е дървена и е лека; тя отваря, за да може да
обясни, че ме няма) и тогава Данаил я бута, а Гатузо влиза. К.
стоеше отвън и се смееше. След това си замина“. Тук за пореден път възниква
въпросът доколко можем да очакваме, че някой, който се чувства заплашен, ще
отваря вратата, вместо да се възползва от монтираната шпионка и да се
възползва от предимството на трайната материална преграда между себе си и
чакащата отвън „заплаха“. Не по-малко интересен въпрос е и този – въз основа
на какво свидетелят К. Н. „се смееше“, докато свидетелката Р.
Р. става обект на насилие? Какво смешно има в това? Или просто ще се
окаже, че насилие не е имало, а нещо съвсем друго?
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 14 / 52
е. 1. Съвсем сериозен „обрат“ забелязваме в показанията на свидетеля В.
И. от 25.03.2015 г. пред районен съдия В. П., дадени по
н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна. Такова съществено
преобръщане хвърля съмнения не само върху Досъдебното производство срещу
подсъдимия Лазаров, но и върху цялостната свидетелска позиция на И.,
който очевидно е бил подтикнат „от нещо“ да каже неща, които по принцип не е
искал да казва или в които не е вярвал.
2. От пряк свидетел на евентуално извършеното насилие над свидетелката
Р. Р., свидетелят В. И. се превръща в лице, което лично не
е възприело каквото и да било насилие: „Когато позвъниха на вратата, бях
вътре в апартамента, бях се скрил и не зная какво се е случило. В
апартамента има коридор, две стаи и аз бях далеко от входната врата,
доста далеко. Не зная какво стана, когато баба отвори вратата“. Явленията,
за които до скоро се твърдеше, че са възприети пряко от свидетеля И., вече
са само предадени от трето лице – при това не става дума за насилие, а само за
липса на покана: „Баба каза, че са влезли в апартамента, без да ги е канила.
Аз лично не ги видях да влизат. Срещнах ги вече вътре в апартамента,
седнахме да говорим. (...) Скрих се, когато започна да се звъни на вратата.
После не зная какво е станало, те бяха вътре в апартамента и ме намериха
на терасата“.
3. В крайна сметка свидетелят В. И. се отрича изцяло от
предходните свои показания, в които е твърдял подсъдимият Данаил Лазаров
да е упражнявал някакво насилие: „Не е вярно [показанието ми от
Досъдебното производство], че съм ги видял [подсъдимите] как са влезли в
апартамента. На Данаил не съм чул гласа на входната врата. Чух гласа на
Г. на входната врата, затова се и уплаших“. Трайната склонност на
свидетеля В. И. да дава противоречиви и несигурни показания
разкриваме и от последните му фрази във връзка с евентуалното нарушаване на
неприкосновеността на жилището: „Данаил не е употребявал физическа сила
срещу мен, само срещу баба ми. Баба ми каза, че са я бутнали, че единият
бутнал другия, а другият – нея. Така са влезли в апартамента. Тя ми каза –
по-едрото момче я е бутнало и затова помислих, че е Данаил. Г. е
бутнал Данаил, а Данаил е бутнал баба ми“. Така формулирани, показанията
се различават съществено от тези, дадени на 24.10.2013 г. (вж. т. 5.1.в по-горе) и
преди това – когато свидетелят И. не само твърди да е възприел пряко уж
упражненото насилие, но и приписва същото по категоричен начин и на двамата
подсъдими.
4. Сходна „еволюция“ наблюдаваме и в показанията на свидетеля И. по
отношение на евентуалните опити да бъде склоняван към лъжесвидетелстване.
В показанията му пред Първата инстанция четем: „Преди те [подсъдимите
Г. и Лазаров] да ме посетят в апартамента, разговор с тях не съм
имал относно това какво да казвам. Не съм обсъждал случая с тях. (...)
Седнахме да говорим за конкретния случай, питаха ме какво съм казал пред
съдията. Излъгах ги, че нищо не съм казал. Тогава дойде полицията. (...) Не си
спомням да са ми отправяли тогава обиди, заплахи, закани (...). Не си спомням
да са ми говорили да си оттегля показанията“.
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 15 / 52
5. Пълен „обрат“ претърпяват и показанията относно мистериозния „документ“,
уж изготвен от подсъдимия Данаил Лазаров с цел свидетелят И. да се
ориентира какво да лъжесвидетелства: „Вкъщи, на масата, намерих текста,
написан на лист относно това, което трябва да се говори и го предадох в
полицията. Не си спомням какво пише на листа. След като си тръгнаха
подсъдимите, намерих листа. Намерих листа на масата, след като
[полицаите] ги отведоха, но не помня как точно стана. (...) Не си спомням
кога за първи път видях този лист, за който досега говорех. Не си спомням
да съм го виждал преди момента, в който го видях на масата.“
6. Много интересни са следващите показания на свидетеля Иванов, които дават
съвсем нови индикации относно неговата действителна мотивация: „Когато
намерих и предадох листа в полицията, бях вече дал показанията. В
полицията ми казаха, че ако си променя показанията, нося наказателна
отговорност. Предадох листа и си мислех, че така за мен всичко ще свърши“.
и малко по-нататък: „По време на срещата ни с двамата подсъдими аз вече бях
дал и подписал моите показания. След като вече съм ги дал и те са записани,
не зная има ли начин как биха могли да се променят. Аз си знаех, че не мога да
ги променям, но не зная дали има начин или не. Подсъдимите не знаеха какво
съм казал и мислеха, че още не са ме разпитвали, затова искаха да променя
показанията си“. На първо място – как е възможно едновременно подсъдимите
да не знаят какво е казал свидетелят И. (и дори да не знаят, че е
разпитван), но все пак да искат той да промени своите показания? И защо на
няколко места в цитираните показания така упорито четем, че свидетелят
И. е чувствал невъзможност да промени показанията си, защото същите
вече са записани и защото дори е заплашван, че за такава промяна ще носи
наказателна отговорност? Дали някой не го е принудил да каже нещо, което той
не е искал да каже и след това го е възпирал да каже... истината?
7. На друго място в същите показания свидетелят И. признава, че „част
от телефона и 25-те лева получих под формата на време за игра в
компютърната зала DOOM-6, това време за игра го плати Г.. (...) Ако
Г. беше казал, че не съм го извършил аз и съответно аз бях казал, че не
зная какво се е случило, никой нямаше да е на това дередже в момента; да
кажа, че не зная какво се е случило беше най-добре.“ Отделно от очевидно
признатия факт, че свидетелят (или може би дори извършител) В. И.
се е възползвал от част от облагата на грабежа (деяние, макар и незначително,
но формално съставомерно по чл. 253, ал. 1 от НК), веднага възниква въпросът
– защо извършителят Г. е трябвало да казва, че „не съм го извършил
аз“? Възможно ли е свидетелят И. през цялото време да е осъществявал
своите накъсани, нелогични и противоречиви действия в преследването на една
съвсем проста цел: да прикрие евентуално свое съучастие в грабежа, като
междувременно вдигне възможно най-плътна „димна завеса“ чрез очертаването
на драматичната сцена на насилствено проникване в жилището му от страна на
подсъдимите Лазаров и Г., и приписването на драстично заплашване от
тяхна страна? Какво са го заплашвали? – да каже истината, която той не е могъл
да каже, защото друга една „истина“ вече е била записана и някой в полицията
го е заплашил, че при промяна на показанията си ще носи наказателна
отговорност?
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 16 / 52
ж. 1. Част от отговорите на повдигнатите по-горе въпроси идват в следващите
показания на свидетеля В. И. – отново пред районен съдия
В. П. по н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна (в
открито съдебно заседание от 14.07.2015 г.) и след това – в Молбата му с вх.
№28150 от 18.09.2015 г. по в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г. на ОС-Варна. Така, в
показанията от 14.07.2015 г. свидетелят И. потвърждава, че „листа, който
намерих в апартамента, след посещението на Данаил и Г., преди това
никога не го бях виждал. Преди този разговор с Данаил и Г. в
апартамента на баба ми, никой от подсъдимите не ме е уговарял да сменям
показанията си“ и след предявяване от Първоинстанционния съд на въпросния
„лист“ („документа“, предаден доброволно на 25.10.2013 г. пред старши
разследващ полицай М. К. от 02 РУП ОД МВР Варна), свидетелят
признава, че не може да разпознае дали това е същият „лист“ и, че дори не е
зачел написаното, когато последно твърди да е намерил този лист в жилището
си. За последното свидетелят И. със сигурност лъже, тъй като на други
мяста дава ясни индикации, че знае какво е написано в „листа“ (вж. т.т. 5.1.б.6 и
5.1.г.1 по-горе).
2. Окончателно позицията на свидетеля В. И. се преобръща в
Молбата му с вх.№28150 от 17.09.2015 г. по в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г. на ОС-
Варна, където четем: „...не съм съгласен с това, че [подсъдимият] Данаил
[Лазаров] е бил осъден, защото аз лично го поканих да влезе в нас, като казах
на баба да го пусне и тя му каза да влезе. Поканих го с цел, ако случайно
Г. ми направи нещо, Данаил да ме защити, защото се познаваме от
години и му вярвам. (...) Когато Данаил влезе, се здрависахме и той седна
настрани в стаята и слушаше какво си говорим с Г., и се занимаваше с
телефона си“. От цитираните твърдения е видно, че подсъдимият Лазаров нито
е упражнил насилие, за да проникне в жилището на свидетеля И., нито е
участвал в склоняването му към лъжесвидетелстване. Независимо от тази
радикална промяна в показанията на свидетеля, обаче, Второинстанционният
съд не само, че не го допуска до повторен разпит, но дори пропуска да обсъди в
постановеното Решение от 12.11.2015 г. защо е счел за правилно да не стори
това. Считаме, че към него момент е била налице хипотеза по чл. 327, ал.ал. 3 и
4 от НПК – защото в своята молба свидетелят В. И. разкрива
очевидно ключови за изхода на делото обстоятелства; следователно, нарушени
са чл. 13, ал. 1, чл. 107, ал. 2, чл.чл. 315 и 316 от НПК. А както ще видим по-долу,
сходни нарушения са допуснати и по отношение на други ключови свидетели по
делото (вж. т. 5.4.д по-долу).
з. И накрая – със своята последна Молба от 23.03.2016 г. с вх.№2326 от 04.04.2016
г. по в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г. на АС-Варна свидетелят В. И.
директно изразява желанието си „да оттегли дадените от него в
Досъдебното производство и в предходните инстанции лъжливи показания“
срещу подсъдимия Данаил Лазаров, като заявява, че „[подсъдимият] Данаил
Лазаров не е влизал насилствено в дома му, не го е заплашвал с убийство и
не го е склонявал към лъжесвидетелстване“. Свидетелят И. признава, че
„при условията на силен страх от [подсъдимия] Г. Г. се
почувствал принуден да подпише свидетелката Р. Р. (негова
прабаба), която изобщо не е разпитвана на 24.10.2013 г. от старши
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 17 / 52
разследващ полицай М. К. и не е давала показания срещу подсъдимия
Данаил Лазаров“ в Досъдебното производство.

[rodnilb]

Свидетелят И. моли във
връзка с горното да бъде разпитан на осн. чл. 108, ал. 1 от НПК по делегация в
настоящото му местопребиваване във Великобритания и на осн. чл. 292, ал. 1, т.
2 от НК да бъде освободен от следващата му се наказателна отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК. С това не само, че преките обвинителни показания на този
ключов свидетел се обръщат на 180° в защита на подсъдимия Лазаров, но така
също в тях намираме преки потвърждения на нашите съмнения за липсата на
действителен разпит и за подправянето на подписите на свидетелката Р.
Р. (вж. т. 2.1 по-горе), което няма как да е станало без знанието и
съгласието на старши разследващ полицай М. К. от 02 РУП МВР Варна и
което ще бъде потвърдено включително и от самата свидетелка (вж. т. 5.4.е.2 по-
долу), и за упражняван срещу свидетеля И. нерегламентиран натиск в
полицията в посока „да не си променя показанията“, каквото и да означава това
(вж. т. 5.1.е.6 по-горе).
2) Свидетелката Д. М. е следващият ключов свидетел, върху който стъпва
обвинението срещу подсъдимия Данаил Лазаров. Както проследихме по-горе обаче по
отношение на свидетеля В. И., в показанията на свидетелката М. ще
открием не по-малко противоречия и отрицания на всякаква житейска логика, а така
също – сходния на проследения по-горе мистериозен „обрат“, постепенно заместващ
обвинителния тон с все по-уклончиви и оправдателни твърдения. Връзката между
двамата свидетели е недвусмислена – към момента на произшествието и по време на
даване на техните показания двамата са интимни партньори, а на някои моменти
улавяме и тенденцията свидетелката М. да упражнява въздействие върху
показанията на свидетеля И. (вж. например Докладната записка от 24.10.2013 г.
на Д. Ш., полицай от ООР при 02 РУП ОД МВР Варна, обсъдена в т. 4.1.е.4
по-горе). Поради тези обстоятелства показанията на свидетелката М. трябва да
бъдат преценени с особено внимание – както за наличието или липсата на
противоречия с останалите доказателства по делото, така и за евентуални индикации на
зависимост между двамата свидетели и за евентуални нерегламентирани „външни
въздействия“, следите на които забелязахме например в т. 4.1.ж.7 по-горе.
а. 1. Първите си показания свидетелката Д. М. дава на 25.10.2013 г.
пред Районен съдия Георги Митев, по ч.н.д.№5591 от 2013 г., по реда на чл. 223
и сл. от НПК. Тук отново е налице нарушение на положителните процесуални
предпоставки по ал. 1 от цитираната разпоредба и поради лишаване от правото
на подсъдимия и защитата му да участват в разпита, цитираните показания би
следвало да се изключат изцяло от доказателствения материал по делото. По-
долу ще обсъдим тези показания само за пълнота и с цел изясняване
действителните мотиви на свидетелката М. и нейната способност да даде
достоверни сведения за случилото се. В цитираните показания четем: „След
известно време пак се звънна и така няколко пъти, и последния път аз
надникнах да видя какво става. Чуваха се викове. Те бутнаха прабаба му и тя
падна, влязоха две момчета и когато Гатузо ме бутна и аз паднах на земята.
Той викаше „Къде е Веско, да не се крие“. (...) След това седнаха да говорят
на масата и баба му каза да се обадя на полицията. Звъннах на Б. П.
и той каза, че ще извика патрулка“. Цитираните твърдения разкриват няколко
особености, които не бяха забелязани на никой етап от метаморфозите в
показанията на свидетеля В. И.. Тук за първи път се чуват „викове“.
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 18 / 52
Впечатление прави и показанието, че извършителят Г.-Гатузо бутнал
свидетелката Д. М. и тя „паднала на земята“ – нещо, което няма да
чуем нито от свидетелката Р. Р. (пряк очевидец на случилото се), нито
от свидетеля К. Н. (също пряк очевидец на влизането в
жилището), нито от подсъдимия Г. при пълните му самопризнания в
последната му дума пред Първоинстанционния съд.
2. Очевидната лъжа на свидетелката Д. М. (която не кореспондира с
нито едно от събраните доказателства по делото) разкрива същата особена
мотивация, забелязана и при свидетеля В. И. по-горе – да се
представи случаят по най-драматичния възможен начин. В този смисъл малко
по-надолу в показанията четем: „Бутнаха мен, бабата събориха на земята,
Веселин го бутаха. (...) Когато звъннаха втория път на вратата, аз
надникнах, те бутнаха вратата и събориха бабата на земята. Бутнаха
вратата и бабата падна на земята. Нахлуха и започнаха да крещят „Веско,
не се крий“. От коридора има стена и аз се показах от там, и той като ме
видя, ме блъсна и каза „Къде е Веселин“, а той се криеше из стаите. Като се
срещнаха, казаха „Ела да говорим“, блъснаха го и те го бутаха да влезе в
стаята“. На пръв поглед се набива прекомерната употреба на глагола „бутам“.
Ако действително двамата подсъдими – здрави и прави мъже – са упражнили
толкова много насилие, възниква въпросът как потърпевшите са останали без
телесни повреди? Както по-долу ще проследим, и при свидетелката М. ще
протече тенденцията, наблюдавана при свидетеля И. – първоначалният
стремеж към драматизъм постепенно да омекне и достигне до почти пълно
оневиняване.
3. Впечатление правят следващите показания на свидетелката Д. М.:
„Гатузо и другото момче заплашваха В., че ще му счупят капачката и
ще го пребият, щял да лежи с тях в затвора (...). Тези заплахи са защото
този Гатузо е направил побой и грабеж, и на лист е написал какво да казва
Веско, защото е свидетел и дойде да заплашва, че ако не каже това, което е
казал, ще го пребие. (...) И двамата го заплашваха, че и той щял да лежи в
затвора с тях“. Веднага възниква въпросът – защо уж заплашваният свидетел
И. „ще лежи в затвора с тях“? Ако подсъдимият Г. е наказателно
отговорен за извършен грабеж, то за какво точно е наказателно отговорен
подсъдимият Лазаров? Освен това – от показанията на свидетелката М.
научаваме, че „Гатузо (...) на лист е написал какво да казва Веско“. Никоя от
предходните инстанции не си е направила труда да установи това същият
мистериозен „документ“ ли е, който е предаден доброволно от свидетеля
Веселин Иванов на 25.10.2013 г.? И ако „да“ – защо не е назначена очна ставка
между двамата свидетели, от която да се изясни обективната истина?
Съответно, ако „не“ – защо не е направено нищо, за да се издири въпросният
„лист“ и да се приложи като веществено доказателство по делото? Нарушени са
чл.чл. 143 и 107, ал. 2, хипотеза втора от НПК. Отворен остава и въпросът за
това кой между свидетелите М. и И. всъщност лъже – предвид
обстоятелството, че в показанията си от 25.10.2013 г. по реда на чл. 223 от НПК,
свидетелят И. твърди, че свидетелката М. била с прабаба му и
възприела от разговора с подсъдимия Г. Г. (докато влязла да го
повика в коридора, за да го уведоми за обаждането в полицията) единствено
част от отправените заплахи, но не и съдържанието, свързано с промяна на
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 19 / 52
неговите показания (вж. т. 5.1.д.3 по-горе).
4. Интерес представлява следващото показание на свидетелката Д.
М., което кореспондира с разкритите особености в мотивацията на
свидетеля Веселин Иванов в т. 4.1.ж.6-7 по-горе: „Веселин беше много
уплашен, даже искаше да не казва на полицията, че са влезли с взлом“.
Отделно от очевидната неистина (че двамата подсъдими са влезли с взлом в
жилището), възниква въпросът от какво точно е уплашен свидетелят И. –
до толкова, че не иска да търси съдействие от органите на реда? Дали не крие
нещо, което го подтиква „да потули“ случая? Очевидна неистина в показанията
на свидетелката Маркова откриваме и в следното й твърдение – че подсъдимият
Г. Г. и свидетелят К. Н. „отишли до магазина,
където работи майка ми, да питат дали Веско е с мен и къде може да го
намерят – това е станало вчера [19.10.2013 г.] около 15:00 ч.“. От показанията
на майката И. М., събрани на 12.05.2014 г. от разследващ полицай
С. С. от 02 РУП ОД МВР Варна научаваме, че това е лъжа.
б. Следващите си показания свидетелката Д. М. дава на 24.10.2013 г.
пред старши разследващ полицай М. К. от 02 РУП ОД МВР Варна –
където започва да се чувства традиционната за процесния случай тенденция за
постепенно смекчаване на твърденията: „Последния път, когато се звънна, аз
надникнах в коридора и видях как две момчета бутнаха бабата на Веско, тя
падна на земята (на пода), а тези момчета влязоха в апартамента. (...) По-
слабото от момчетата – Гатузо (Веско ми е казвал как се казва, когато съм
го засичала), ме бутна по рамото и аз залитнах и се подпрях на земята с
длан. (...) В един момент Веско изскочи и се засече с Гатузо. (...) Гатузо
блъсна Веско по рамото и той успя да се подпре на вратата. (...) После
тримата – двете момчета и Веско седнаха около масата в стаята на
Веско“. Макар все още да има бутания (които на по-късен етап ще изчезнат
напълно), вече драматизмът отстъпва на едно много по-ненасилствено събитие.
Остава открит въпросът за това как свидетелката Р. Р. (тогава 84-
годишна) „пада на пода“, без да получи от това характерните за възрастния
човек наранявания. Забелязваме обаче, че свидетелката М. вече не пада
на пода, а само „се подпира с длан“. Очевидно цитираните по-горе показания
(вж. т. 5.2.а.2 по-горе) не са много обективни и безпристрастни в тази им част.
в. 1. В следващите свои показания от 25.03.2015 г. пред районен съдия В.
П. по н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна свидетелката
Д. М. става още по-умерена в твърденията си. Макар да продължава
да твърди, че двамата подсъдими „са влезли насилствено, тъй като никой не е
искал да отваря“, свидетелката М. признава, че „не помня кой им отвори
като звъннаха. В това време бях в апартамента, в стаята, после излязох в
коридора, но тогава входната врата беше вече отворена. Като излязох в
коридора, вратата беше отворена, а двамата подсъдими вече бяха влезли“.
Не става ясно в контекста на тези показания нито какво означава „насилие“, нито
как свидетелката е възприела събитията, станали преди нейното появяване.
Доскорошните драматични „блъскания“ и „падания на пода“ обаче се заменят
със статична и ненасилствена картина, при която „Бабата на Веско (...) беше се
подпряла на рафтчето, където са обувките. Не беше полулегнала, беше се
подпряла“, а свидетелката недвусмислено твърди, че „не си спомня да е имало
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 20 / 52
физическо съприкосновение между лицата, които влязоха и бабата на Веско“,
респективно – „мен лично не са ме блъскали – нито Данаил, нито Г..
Баба я видях подпряна. Не съм видяла да има физическо съприкосновение
между Данаил и Г. с прабабата на Веско. Само видях, че тя залитва и
се подпира на едно рафтче, където са обувките“. От бутането и падането на
пода до залитането и подпирането на едно рафтче има голяма разлика – но това
не е отчетено от Първоинстанционния съд, който предпочита да се концентрира
в показанията от Досъдебното производство.
2. По отношение на обвинението за склоняване към лъжесвидетелстване
показанията на свидетелката Д. М. също търпят сериозен обрат. В
нейните показания от 25.03.2015 г. четем: „Нямам спомен да е имало агресивно
поведение от страна на подсъдимите или някакви заплахи към Веско“. На по-
конкретни въпроси свидетелката М. пояснява: „Г. отправи заканите,
ето това момче (свидетелката посочва подсъдимия Г. Г.).
Другото момче [подсъдимият Данаил Лазаров] не е отправяло закани. (...)
Докато бяхме в хола, не си спомням Данаил нещо да е говорил на В.
или да му е давал нещо написано да чете. Данаил стоеше на дивана и беше
мълчалив. Разговорът основно се водеше между Г. и Веско. Данаил не
се намесваше и не подкрепи това, което Г. говореше. (...) Не съм
виждала Г. или Данаил да са давали на Веско някакъв лист или бележка,
докато са говорили в хола“. От цитираните показания научаваме, че разговор за
показанията на свидетеля В. И. е имало единствено между него и
осъдения Г. Г.. В този разговор (за който между другото няма
никакви индикации да съставлява престъпление по чл. 293, ал. 1 във вр. с чл.
209, ал. 1 от НК – доколкото може и да не представлява склоняване към
лъжесвидетелстване, а например – склоняване да се каже истината)
подсъдимият Данаил Лазаров не е взел участие.
3. Впечатление прави и един доста по-колеблив нюанс от показанията на
свидетелката Маркова. На няколко места тя посочва, че „Веско сподели в
разговор с мен, че искат от него да промени показанията си и да оневини
Г. и Данаил“ – без да изяснява в какво се състои вината на единия и
другия. И ако осъденият Г. може би е виновен в извършването на
грабежа, то – в какво точно е виновен подсъдимият Лазаров? Пълно фиаско
претърпяват показанията на свидетелката Маркова в тази посока, когато тя
заявява: „[Подсъдимите] искаха от Веско да оневини Г. и Данаил,
защото при този инцидент Веско е бил шофьор и след това е искал да не се
знае това“. Продължава да стои въпросът за какво точно трябва да бъде
оневиняван подсъдимият Данаил Лазаров. Отделно от това – по делото не са
събирани никакви доказателства за евентуално помагачество на свидетеля
В. И. в извършването на грабежа като шофьор, нито пък
престъплението е квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 2 от НК.
Редица подозрения възбужда и следното изявление на свидетелката М.:
„Не съм чула да е обсъждано Веско да разкаже и за своето участие в това,
което се е случило“. Своето съучастие? Какво съучастие има свидетелят
В. И. в „това, което се е случило“? Обстоятелството, че
свидетелката на това място дава индикации за евентуална вина на свидетеля
И., не е изследвана от предходните съдебни инстанции. Що се отнася до
твърдението, че „[свидетелят В. И.] не ми е споменавал защо се
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 21 / 52
страхува от тях [подсъдимите Г. и Лазаров]. (...) След случилото се
разговарях с Веско, но не съм го питала защо го заплашваха, че ще лежи с
тях в затвора.“ също буди сериозни подозрения. Ако е вярно, че двамата
подсъдими са нахлули със сила в дома им и са склонявали със заплахи
свидетеля И. да лъжесвидетелства – възможно ли е след това интимната
му партньорка да се отнесе с пълно пренебрежение и дискретност към случая, и
да не разпита своя приятел, а той от своя страна да запази такова глухо
мълчание? Или свидетелката укрива какво й е споделил тогавашният й
партньор, или той от своя страна укрива някаква своя вина, индикации за която
забелязваме както в проследените дотук показания на свидетелката М.,
така и в неговите собствени показания – вж. например т.т. 5.1.б.4 и 5.1.е.6-7 по-
горе!
г. Последен фрагмент в процесуалното поведение на свидетелката Д.
М. оставя нейната Жалба от 14.12.2015 г. вх.№7931 от 15.12.2015 г.,
където тя недвусмислено заявява пред АС-Варна, че „...моите показания пред
Районния съд и после пред ОС-Варна са били възприети, тълкувани погрешно
и от двете инстанции – вследствие на което моят приятел и съсед Данаил
Лазаров е бил осъден несправедливо“. Не е чудно, че толкова противоречиви
показания са тълкувани погрешно. Като своеобразен отказ от предходните й
обвинителни твърдения можем да възприемем написаното в молбата: „Никога
до момента аз не съм твърдяла никъде, че съм видяла Данаил Лазаров да
бута, блъска или упражнява някакво насилие върху бабата на В., а
именно Р. Р.“ и малко по-нататък, съвсем конкретно: „Спомням си, че
Р. Р. и нейният правнук В. И. поканиха Данаил да влезе в
апартамента, защото се страхува от Г. Г., а Веселин се
познава с Данаил от преди години и са приятели“.
д. Тези показания (или по-скоро заявяване на желанието да се дадат показания)
обръщат напълно позицията на свидетелката М. и – подобно на случилото
се със свидетеля И. – тя достига до пълно оневиняване на подсъдимия
Данаил Лазаров. Резултатът е, че двама от ключовите свидетели по делото
вече са на напълно противоположна позиция. Понятно, Апелативната инстанция
не може да разгледа тези нови доказателства, но тяхното разкриване е законово
основание да се приложи чл. 425, ал. 1, т.т. 1 или 2 от НПК. Още по-голямо
основание за прилагането на цитираните разпоредби намираме в следните
новоразкрити от свидетелката Д. М. обстоятелства в нейната Жалба:
„Преди известно време в общи компании и в офиса на Данаил пред други наши
приятели съм чувала В. да споделя своите угризения от това, че
Данаил е бил несправедливо осъден и, че той лично го е поканил да влезе в
тях, както и че той не е бутал баба му“. Така изразената позиция
кореспондира както с неспокойното и колебливо поведение на свидетеля
В. И., така и с цялостната „еволюция“ в неговите показания, довела в
последна сметка до пълно отричане от обвинителния уклон срещу подсъдимия
Данаил Лазаров.
3) Свидетелят Б. П. – отделно от недопустимостта на неговите показания
съгласно чл. 118, ал. 2 от НПК, разкрива допълнителни съмнителни нюанси относно
евентуалната вина на подсъдимия Данаил Лазаров и по-специално – относно
поведението на свидетелите Веселин Иванов и Д. М. (върху чиито
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 22 / 52
показания, независимо от последвалите „обрати“, стъпва обвинението).
а. 1. На 25.10.2013 г. пред старши разследващ полицай М. К. от 02 РУП ОД
МВР Варна свидетелят Б. П. („полицейски орган“, разпитал в това си
качество както свидетеля Веселин Иванов, така и подсъдимия Г.
Г.), дава показания относно осъществените позвънявания на личния му
мобилен телефон от страна на свидетелите И. и М. (без да става
ясно на какво основание те ползват неговия личен номер, вместо например
Единния европейски номер 112). В показанията на свидетеля П. четем:
„На 24.10.2013 г. около 19:00 ч. на личния ми мобилен телефон се обади
В. И. и ми каза, че Г. (Гатузо), заедно с Данаил в момента
са пред вратата на жилището му и карат баба му да ги пусне вътре, понеже
Г. смятал да го бие, за това, че той е свидетелствал в полицията
срещу него. Аз го попитах все още ли са пред вратата и той ми каза, че
преди малко са си тръгнали“. Очевидно към момента на позвъняването
опасността е била отминала. Възниква въпросът – „полицейският орган“
Б. П. не е ли изпитал съмнение относно това позвъняване, което се случва
след като опасността вече е преминала? И с допускането да му звънят на него,
вместо направо в Дежурната на 02 РУП Варна, не създава ли предпоставки за
забавяне на полицейската реакция в случай на спешност? Дали подобна лична
инициатива – да поеме случая през частния си телефон – не е нарушение на
функциите на този „полицейски орган“? Или е имало допълнителни
съображения, налагащи свидетелят П. непременно да се държи в течение
с развитието конкретно на този случай и да го движи през своя личен телефон?
2. По-нататък разкриваме лъжесвидетелството на свидетелката Д. М.,
която в следващо позвъняване до свидетеля Б. П. заявява, че „Георги
и Данаил са изблъскали нея и бабата на Веселин, и са влезли в жилището.
Помоли ме да пратя по-бързо патрул, понеже се притеснява да не се случи
нещо на В. или на нея“. От последвалите показания на свидетелката
М. блъскането (първоначално усилено и прекомерно повтаряно
навсякъде) постепенно изчезва напълно. Впечатление обаче прави друг израз –
понятието „патрул“, което нито съответства на реда за патрулно-постовата
дейност при МВР съгласно Инструкция №8121з-929 (съответно „полицейският
орган“ Б. П. едва ли би допуснал такава терминологична неточност),
нито съответства на образователния, социален и образователен профил на
свидетелите И., М. и Р. (съответно те едва ли биха използвали
такова понятие в естествената си реч). Въпреки това всички изброени използват
именно това понятие, колкото и нелепо да стои то в показанията им (вж. т.т.
5.1.д.3, 5.2.а.1, 5.4.а и 5.4.в). Дали това не е индикатор за някакъв „общ
източник“ на показанията на свидетелите П., И., М. и Р.?
Както вече на няколко пъти проследяваме, в първоначалните си показания в
Досъдебното производство (част от които – снети в грубо нарушение на НПК)
посочените свидетели са напълно единни в обвинителния уклон спрямо
подсъдимите Г. и Лазаров – независимо от пропукващите се на места с
неразрешими противоречия и отсъствие на всякаква житейска логика показания.
Дали това не е индикатор за нерегламентирано „взаимодействие“ между техните
показания, които на един по-следващ етап ще започнат да се „очистват“ от
прекомерния обвинителен уклон и да заемат далеч по-умерени тонове?
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 23 / 52
б. 1. Следващите си показания свидетелят Б. П. дава на 25.03.2015 г.
пред районен съдия В. П. по н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти св.
при РС-Варна. От внимателния прочит на показанията можем да направим
извод, че в тях всъщност няма данни подсъдимият Данаил Лазаров да е
извършил престъпление. На първо място четем: „В. И. ми каза, че
силно се притеснява от Г. – да не извърши някакви самооправни
действия спрямо него“. Очевидно свидетелят И. разглежда като източник
на заплахата само подсъдимия Г. Г., но не и подсъдимия Данаил
Лазаров – нещо, което е в пряко противоречие с кредитираните от Съда негови
показания – (вж. т. 5.1.д.5 по-горе) и с показанията на прабаба му Р. Р.
(вж. т. 5.4.г.1 по-долу). По-нататък свидетелят П. дава и допълнителна
информация: „Веско ми каза, че се притеснява, в деня, в който установихме,
че и Веско има някаква съпричастност към случая“. Каква „съпричастност към
случая“ са установили по отношение на свидетеля В. И.? Той има ли
отношение към извършения грабеж?
2. Свидетелят П. дава още фрагменти по-нататък в показанията си:
„Известно време преди случая В. И. ми беше казал, че Лазаров с
Г. и други хора е ходил и е искал той да промени показанията си,
които е дал първоначално във връзка с грабежа. Беше предоставил и една
бележка, лист формат А4, на който беше написано това, което той
трябвало да говори в полицията. По тази причина В. каза, че се
притеснява от Г.“. От една страна се твърди, че „Лазаров бил ходил“, а
на следващо място – че В. се притеснявал от Г.. Последно –
откъде идва натискът и заплахата? На следващо място четем че „щели да го
посипят с риба да го изядат чайките. Това го е казал Г. на В.. И
също така, че щял да му начупи крайниците или нещо от сорта“ – тоест,
Г. е говорил на И., а не Лазаров. Още по-конкретен е свидетелят
П. малко по-нататък в изложението: „Г. е искал В. да промени
в показанията си, ако не се лъжа, че Г. заедно с Лазаров, с В. и с
още едно или две лица са били в джипа на Лазаров и са се намирали на съвсем
различно място, когато се е случило всичко това; посетили са игралната
зала, но са си заминали преди да бъде извършено деянието“. Очевидно – дори
свидетелят В. И. – не е уличил пряко подсъдимия Данаил Лазаров
в извършването на конкретни престъпления. Не това обаче четем от останалите
показания на свидетелите от Досъдебното производство – което наред с всичко
друго – хвърля съмнение изобщо за достоверността, безпристрастността и
обективността, с която е водено това производство!
4) Свидетелката Р Р – въпреки, че е пряка потърпевша от евентуалното
престъпление по чл. 170, ал. 2, хипотеза трета във вр. с ал. 1, хипотеза първа от НК
(нарушаване неприкосновеността на жилището) и е логично да се очаква, че най-ясно и
непосредствено е възприела случилото се, единствена от ключовите свидетели не е
разпитана по реда на 223 и сл. от НПК, а както проследихме в т. 2.1 по-горе, по всяка
вероятност изобщо не е разпитвана в Досъдебното производство. При крайно
съмнителните обстоятелства около нейния подпис в Протокола за разпит от 24.10.2013 г.
в „нейните“ първоначални показания разкриваме засилено сходство с първоначалните
показания на другите двама основни свидетели – В. И. и Д. М..
После обаче, както ще забележим и при И. и М., нейните показания
претърпяват значително изменение, почти до 180°, за да достигнат до пълно и цялостно
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 24 / 52
оправдаване на подсъдимия Данаил Лазаров (потвърдено от нея саморъчно в Молба
от 17.09.2015 г. пред ОС-Варна, в Жалба от 15.12.2015 пред АС-Варна с вх.№7932 от
същата дата и в още една Молба от 16.02.2016 пред АС-Варна с вх.№1612 от
09.03.2016 г.).
а. 1. Независимо от съмненията за неговата автентичност, в Протокола за разпит от
24.10.2013 г. четем: „Казх им: „Недейте ме притеснява, защото отсреща има
полиция (насреща в МЕИ-то), ще отида и ще им кажа да извикат патрулка“.
Аз слязох долу и тези две момчета ме следяха къде отивам. После аз се качих
в апартамента си.“ Тези нелогични действия на старата жена – да излиза от
жилището си и да слиза по стълбите и да се качва безцелно обратно до VI етаж
– не кореспондират с първоначалните показания на И. и с никаква част от
показанията на свидетелката М.. Също така те не разкриват никаква
житейска логика. Съмнително е, че свидетелката Р. би излязла от
жилището си, тъкмо когато се чувства заплашена от подсъдимите. Още по-
съмнително е да използва жаргонната дума „патрулка“, характерна за по-млади
хора и за специфични прослойки от обществото (вж. в тази връзка т. 4.3.а.2 по-
горе).
2. По-нататък в Протокола за разпит от 24.10.2013 г. четем: „Двете момчета
(без К.) ме изблъскаха през входната врата на апартамента и аз
паднах (...). К. понечи да влезе вкъщи и той, но аз му казах да си
заминава, че не го искам вкъщи. К. тръгна към асансьора и аз
затворих вратата на апартамента.“ Обстоятелството, че възрастната жена е
затворила вратата на жилището си, веднага след нахлуването на двамата
подсъдими, също не намира опора в житейската логика: когато човек е
заплашен, той не се затваря заедно с източника на заплахата в едно помещение,
а търси изход навън и помощ срещу заплахата. Парадоксално е при наличието
на такава заплаха Р. просто „да каже“ на третото присъствало лице да си
ходи – вместо да моли за помощ от него. Не намира отговор и въпросът защо тя
е отворила доброволно вратите (и тази на входа, и тази на апартамента, при
това два последователни пъти), след като чувства заплаха от подсъдимите.
б. 1. По-нататък, вече пред Районен съдия В. П. по н.о.х.д.№3765
от 2014 г. на 44 св. при РС-Варна (в откритото съдебно заседание от 25.03.2015
г.) свидетелката Р. посочва: „Слабичкото момче – свидетелката посочва
подсъдимия Г. – каза: „Ще влезем“. Аз държа вратата, те натискат
вратата. Първо едното момче натисна вратата – слабото – посочва
подсъдимия Г.. Другият – посочва подсъдимия Лазаров – и той ме
блъсна, да падна долу, да влезе и то. На третото момче му казах: „Ти няма да
влезеш вътре, не го познавах и него. То си остана отвън. Казах на момичето,
дето беше вкъщи: „Моля те, помогни ми, извикай държавните органи.“
Възникват редица въпроси по отношение житейската логика на описаното. На
първо място – двама здрави и прави мъже, каквито са подсъдимите, едва ли
биха „натискали вратата“ и „блъскали“ свидетелката с такъв драматизъм – за тях
не представлява никаква трудност просто да разчистят пътя си и да влязат без
церемонии, ако желаят това. Отново стои въпросът защо свидетелката Р.
изобщо им е отворила, след като те са представлявали заплаха за нея и другите
обитатели на жилището? И не на последно място – как тя е видяла, че двамата
бутат вратата, след като вратата преди отварянето й разделя потърпевшата от
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 25 / 52
двамата подсъдими? Вратата не е прозрачна. Яснота по последния въпрос
трябва да хвърлят многобройните жалби и молби на свидетелката Р.
Р., отправени до Въззивната и Апелативната инстанции, в смисъл, че
показанията й не са разбрани и отразени правилно в цитирания по-горе
протокол, където според нея погрешно е отбелязано, че е посочила двамата
подсъдими, вместо това, че тя е посочила единствено подсъдимия Г.
(вж. в тази връзка т.т. 5.4.в, 5.4.д и 5.4.е по-долу).
2. По-нататък в показанията на свидетелката Р. Р. от 25.03.2015 г.
четем: „Каза ми [свидетелят В. И.], че момчето, което е виновно
[за грабежа – подсъдимия Г. Г. – бел. адв. Илиев], е искало да му
дава пари да не говори истината, обаче Веско не е научен на чужди пари.
Когато двамата влязоха вкъщи, Веско не се криеше от тях, но стоеше на
масата и беше нащрек.“ Тук отново възниква въпрос (отделно от
недвусмисленото показание, което оправдава подсъдимия Данаил Лазаров от
отговорност за деяние по чл. 293, ал. 1 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК) – защо
показанията за „страха“ и „укриването“ на свидетелите В. И. и
Д. М. се разминават така драстично с тези, които дава свидетелката
Р. Р.?
в. Със своите саморъчно записани в Молбата от 17.09.2015 г. до ОС-Варна по
в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г. на ОС-Варна нови показания, свидетелката Р.
Р. прави отказ от предходните си показания и желае да бъде разпитана
повторно. В цитираната Молба четем: „[подсъдимият] Данаил [Лазаров] не е
направил нищо нередно. Желая да бъда разпитана пред Окръжния съд. По
нареждане на правнука ми Веселин аз разреших на Данаил да влезе, след
като Г. беше влязъл без разрешение. Моля за Вашето снизхождение, че
Данаил е невинен – той седеше като слушател. Данаил седеше изправен до
вратата и след поканата влезе.“ С това „преосмисляне“ на позицията си
свидетелката Р. Р. практически снема и двете обвинения, повдигнати
на подсъдимия Данаил Лазаров. От тук насетне – както ще забележим, тя
поддържа устойчиво твърдения за неговата невинност.
г. 1. Потвърждение за горното е разпитът на свидетелката Р. пред Окръжен
съдия Марин Атанасов от 12.11.2015 г. по в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г. на ОС-
Варна, където тя заявява: „Бяха три момчета – Даниел, Г., което
наистина беше виновно [за грабежа] и още едно момче, дошли за подкрепа на
Г.. (...) Казах, че Веселен не е вкъщи. Г. каза – „Ще вляза, ще
вляза“. Казах му – „Няма да влезеш, аз не те пускам. Ела утре да се оправяте,
ако имаш нещо против него“. Той започна ту от едната ми страна да минава,
ту от другата страна на вратата и най-накрая Георги нави и влезе вътре.
Двете момчета останаха вънка. Казах им, че няма да влизат. Минаха 2-3
минути и правнукът ми излезе в коридора от стаята и каза – „Бабо, пусни
поне Данаил да влезе, да не сме сами с него и приятелката ми“. Тогава казах
на Данаил, че Веско каза да влезе. Момчето влезе и седна на дивана.“
Значително по-умерени, показанията на свидетелката Р. вече намират
житейско решение на парадокса двама здрави и силни мъже да се налага да
полагат драматични усилия, за да преодолеят съпротивата на възрастната жена,
от една страна, и на парадокса при наличието на евентуална заплаха вратата да
се отваря на няколко пъти гостоприемно, а след като заплахата вече е вътре, да
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 26 / 52
се затваря, оставяйки отвън непосредствено присъстващите възможни
помощници.
2. По-нататък в показанията от 12.11.2015 г. четем: „Момчето [Данаил Лазаров]
влезе и седна на дивана, обаче не взима никакво участие в техния разговор.
Онова момче – Г. искаше внукът ми [В. И.] да не
свидетелства, да си размени показанията. Правнукът [В. И.] ми
каза – „Не мога, аз съм дал показания пред униформените“. Озадачение
поражда следното обстоятелство: защо свидетелят В. И.
евентуално е твърдял, че веднъж дадени, показанията не могат да бъдат
променяни? Дали това не представлява индикация за упражняван натиск спрямо
този свидетел? Въпросът не може да не бъде отнесен към преките твърдения на
свидетеля И., разкрити в т. 5.1.е.6 от собствените му показания по-горе.
3. Още по-нататък в показанията си от 12.11.2015 г. свидетелката Р. е още
по-категорична и недвусмислена: „Поканих втори човек вкъщи, да бъде като
свидетел като говорят, да не стане някоя беля. Г. не е приятел на
правнука ми [В. И.], само Данаил му е приятел“. Житейската логика
на това едно незастрашаващо лице да бъде поканено да присъства като
своеобразен гарант срещу определена опасност, се разкрива напълно заедно с
опровергаването на евентуално съучастие на подсъдимия Лазаров в
насилствено нарушаване неприкосновеността на жилището.
4. В същите показания от 12.11.2015 г. свидетелката Р. е категорична и в
опровергаването на евентуално съучастие на подсъдимия Лазаров в
склоняване на свидетеля В. И. към лъжесвидетелстване: „Бях в
кухнята и през отворената врата виждах Данаил, който беше седнал на
дивана, той не участваше в разговора. Аз това го виждах, защото диванът е
срещу вратата“.
д. Независимо от категоричността й от 12.11.2015 г., показанията на свидетелката
Р. Р. изобщо не са кредитирани от Окръжния съд, поради „факта, че
това, което тя описва, се потвърждава и от свидетелите И. и
М.“. Както ще проследим подробно в т. 8.1.б.2-4 по-долу, този извод на
Окръжния съд е продиктуван от простото обстоятелство, че той директно копира
мотивите на Първоинстанционния съд и по този начин пропуска да обсъди
новите доказателства, чието значително променяне проследихме подробно по-
горе. Възмутена от това допущение на Съда, свидетелката Р. подава пред
АС-Варна своя Жалба с вх.№7932 от 15.12.2015 г., в която собственоръчно
заявява, че „...аз и правнука ми В. И. подадохме писмено молби до
ОС-Варна по в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г., в които молби с правнука ми
изразихме своето несъгласие с това, че Данаил Лазаров е бил несправедливо
осъден в Районния и Окръжния съд в гр. Варна. В моята ясно написана молба
обясних, че Данаил няма никаква вина за случая и е невинен. Беше поканен от
мен по нареждане на правнука ми да влезе и го поканих. След като влезе,
седеше седнал и не вземаше участие в разговора. Това аз потвърдих в
Окръжния съд на 12.11.2015 г. В Съда отидох по собствено желание – защото
не съм съгласна това момче невинно да бъде осъдено несправедливо. Всичко
това аз съм казала и на двете заседания пред Районния и Окръжния съд, но
нямам представа защо не е записано моето изказване. В Районния съд на
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 27 / 52
делото аз посочих само Г., че ме блъскаше и за това мое посочване има
свидетели, които бяха в залата и чуха и видяха кого посочвам. Аз пиша тази
жалба, тъй като не съм посочвала Данаил Лазаров за виновен. (...) Аз никога
не съм твърдяла пред внука ми или пред други, че Данаил Лазаров ме е
бутал. Той седеше облегнат на стената до вратата и влезе след като го
поканих. Правнука ми В. сподели с мен, че до сега не е твърдял да е
видял Данаил Лазаров да ме бута и В. не е съгласен Данаил да бъде
несправедливо осъден. И затова подаде молба пред Окръжния съд, но не беше
призован.“ Като моли Съдът „да бъде снизходителен“ към подсъдимия Данаил
Лазаров, за „да не й тежи на съвестта“, свидетелката Р. Р. по най-
ясния възможен начин разкрива не само неговата невинност, но така също –
неглежирането от страна на Въззивния съд както на нейните собствени
показания (фиксирани в Молбата от 17.09.2015 г. и след това в разпита от
12.11.2015 г.), така и тези на нейния правнук и свидетел по делото В.
И. (също фиксирани в неговата саморъчна Молба от 17.09.2015 г. и в
разпита му от 12.11.2015 г.).
е. 1. И накрая, свидетелката Р. Р. прави поредния си опит да потвърди
своите показания в оправдание на подсъдимия Данаил Лазаров в още една
саморъчна Молба от 16.02.2016 г. пред АС-Варна с вх.№1612 от 09.03.2016 г.,
където четем: „...моля да бъда допусната на делото за повторен разпит, тъй
като желая да се откажа от първите показания, дадени по делото в РС-
Варна, тъй като те са били неправилно записани в следствие на грешка, за
която има и свидетел, който е присъствал на делото. Аз моля за повторен
разпит пред Вас, тъй като в Районния съд не съм била разбрана правилно и в
следствие на това е бил осъден несправедливо Данаил Лазаров.“ Наведеното
обстоятелство не само е новооткрито, но – както ще видим по-долу – предстои
да бъде потвърдено от няколко свидетели, които са станали очевидци на
допуснатата грешка (вж. т. 16.3.а.2 и 16.3.в.1 по-долу). Във връзка с тази грешка
е уместно да споменем, че него ден съдебният секретар М. М. е
допуснала и редица други неточности – като например пропуска да снеме
самоличността на част от разпитаните свидетели, погрешния запис, че делото се
гледа от XV-ти св. на РС-Варна (вместо от правилния XLIV-ти св. с председател
Районен съдия П.) и други.
2. По-нататък в Молбата на свидетелката Р. от 16.02.2016 г. четем: „Също
така искам да кажа, че аз не съм давала никъде показания по досъдебното
производство в полицията, а само по делото пред РС-Варна. До преди това
ако съм давала и подписвала показания, за първи път дадох пред РС-Варна по
този случай.“ Това разкритие на свидетелката Р. (което се потвърждава и
от свидетеля В. И. в последната му Молба от 23.03.2016 г. с вх.
№2326 от 04.04.2016 г. по в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г. на АС-Варна – видно от т.
5.1.з по-горе) може да се окаже ключово както за изясняване на обстоятелствата
по т. 2.1 по-горе, така и за поставяне под критична преценка (може би за първи
път в настоящото наказателно производство!) достоверността на твърдяното от
обвинението и възприето без особени затруднения „единство“ и
„непротиворечивост“ на показанията на отделните свидетели.
5) Още един ключов очевидец на събитията от 24.10.2013 г. се явява свидетелят К.
Н., който по време на влизането в жилището е наблюдавал случващото се от
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 28 / 52
противоположната страна на свидетелите И., М. и Р. – откъм
стълбищната площадка пред входната врата на апартамента, а както ще видим по-долу
– е станал свидетел и на още няколко интригуващи събития.
а. 1. За първи път показания от свидетеля К. Н. са снети на
07.05.2014 г. от разследващ полицай С. С. от 02 РУП ОД МВР
Варна. Тогава той е посочил, че „след като бабата ни каза да се махаме, както
беше застанала на вратата, Данаил и Гатузо (подсъдимия Г. Г.
– бел. адв. Илиев) я избутаха и влязоха в коридора на апартамента, като
бабата остана на вратата. (...) Не съм видял бабата на Веско дали е падала
при влизането на Гатузо и Данаил“. Ако двамата подсъдими са влезли по
първоначално описвания от свидетелите И., М. и Р. начин, е
много съмнително свидетелят К. Н., който се намира
непосредствено пред вратата на апартамента, да не види баталните сцени с
падането на потърпевшата Р. Р. на пода и с последващото падане на
свидетелката Д. М.. Очевидно такива сцени просто не е имало – както
в последващите си показания, жалби и молби и тримата посочени свидетели в
крайна сметка ще си признаят.
2. Интерес представлява още едно показание на свидетеля К. Н.,
според което „В. ми разказа, че миналата вечер са били заедно с Гатузо
в едно казино и на излизане от казиното Гатузо нападнал едно момче и му
взел телефона и парите. В. бил притеснен и ми каза, че не участвал в
нападението над момчето“. От какво се притеснява толкова свидетелят
В. И. и защо толкова много бърза да заявява, че „не е участвал в
нападението“?
3. По-нататък свидетелят К. Н. дава пространни и подробни
показания за това как подсъдимият Данаил Лазаров склонявал свидетеля
В. И. към лъжесвидетелстване за извършеното от осъдения Г.
Г.. Тъй като тези показания не разкриват никакви допълнителни нюанси
към вече обсъдените по-горе, а така също – тъй като на по-следващ етап
свидетелят Н. напълно ще се отрече от тези си показания, ги пропускаме
като негодни да внесат допълнителна информация по случая.
б. Следващите показания на свидетеля К. Н. са от 25.03.2015 г.
пред районен съдия В. П. по н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти св.
при РС-Варна. Впечатление прави пространното обяснение на свидетеля, че
тренирал бокс и поради тази причина не си спомнял нищо. Очевидно се
натъкваме на някаква съпротива от негова страна да разкрие информацията, с
която разполага. Преценен в съвкупност с „еволюцията“ в показанията на
останалите ключови свидетели по делото, този елемент от процесуалното
поведение на свидетеля разкрива индикации за някаква причина, възспираща го
да отговаря на поставените въпроси.
в. 1. Назначената съдебно-психиатрична експертиза констатира, че свидетелят
К. Н. си има за демонстрираната „амнезия“ от 25.03.2015 г.
„лични, нормално психологични причини, но медицински причини няма“ (което в
известна степен потвърждава съмненията за оказано нерегламентирано
„въздействие“ и спрямо него в Досъдебното производство). Така се стига до
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 29 / 52
следващото открито съдебно заседание от 14.07.2015 г. по н.о.х.д.№3765 от 2014
г. на 44-ти св. при РС-Варна, където свидетелят дава цялостни показания,
напълно съвпадащи с дадените от другите свидетели пред Първоинстанционния
съд. В показанията на свидетеля К. Н. четем: „Бабата отвори
вратата, излезе и пак ни каза, че В. го няма. Тогава Веско излезе от
някъде. Видях го, че е там някъде, вътре в апартамента. Коридорът в
жилището е прав и като се отвори входната врата, се вижда самият
коридор. (...) Г. и Данаил влязоха в апартамента. Впоследствие разбрах
от Веско, че той им е казал да влязат в апартамента и да седнат. Аз не
влязох, защото баба му на Веско ми каза да си отивам. (...) Не съм чул бабата
на Веско да казва, че не можем да влизаме. (...) Не видях Г. и Данаил да
упражняват насилие срещу бабата на Веско. Бабата отвори вратата и те
влязоха. (...) Не видях дали бабата е опитала да ги спре. (...) Когато бабата
на Веско ми каза да си тръгвам, Г. и Данаил вече бяха влезли в
коридора... (...). Тя се обърна към мен и ми каза да си ходя, и аз си заминах. (...)
Не съм чул някакви нехарактерни за едно влизане в жилище звуци като удари
на врата в стена и други. (...) Не съм видял бабата на Веско да е извън
равновесие, да е подпряна на някоя от стените, да е паднала на пода,
легнала, клекнала. Права си беше, нормално стоеше“. Цитираните показания
недвусмислено показват, че при влизането в жилището батални сцени не може
да е имало. Въпреки несполучливите предположения на Съда, че свидетелят
просто не е бил заинтересуван от случая и затова не ги е видял, такива сцени не
е могло да има; не е нормално човек да не забележи упражняването на насилие
срещу някого на метри от себе си! Следователно, мотивите на
Първоинстанционния съд в тази им част остават необосновани, а от тук – и тези
на Второинстанционния (доколкото те са буквално копирани и възпроизведени от
него).
2. По-нататък в показанията на свидетеля К. Н. от 14.07.2015 г.
четем: „Не съм ставал свидетел на разговор в офиса на Данаил, в който по
някакъв начин Данаил Лазаров се опитва да въздейства на В. да смени
показанията си“. По същество това изявление представлява отказ от дадените
на по-ранен етап (в Досъдебното производство) пространни показания за това
как подсъдимият Данаил Лазаров напечатал „документ“ с лъжливи показания,
как дейно склонявал свидетеля В. И. към лъжесвидетелстване и т.н.
Очевидно мотивацията на свидетеля Н. да твърди подобни неистини
(каквато и да е тя) е отпаднала и последните му показания се приближават към
оформящата се обща картина за невинността на подсъдимия Данаил Лазаров.
6) Много интересни фрагменти разкриват още едни показания – тези на свидетелката
А. А., дадени на 21.01.2015 г. пред районен съдия В.
П. по н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна. В цитираните
показания четем: „Не съм запозната със съдържанието на бележката (прословутия
„документ“ с лъжливи показания, който уж подсъдимият Лазаров бил изготвил – бел.
адв. Илиев). Тя [инспекторката Теодора] ми каза, че става въпрос за побоя с
грабеж за това, че Данаил е написал на В. какво да казва пред полицията. Не
ми показа бележката, само ми каза, че имало такава бележка и ме пита дали аз съм
била там, когато е била писана“. От цитираните показания недвусмислено е видно, че
свидетелката А. е била „насочвана“ в нарушение на чл. 139, ал. 6 във вр. с
чл. 138, ал. 5 от НПК – при това от орган на Досъдебното производство, който никъде не
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 30 / 52
е отразено в какво процесуално качество е участвал в разпита (свидетелката
А. е разпитана на 20.06.2014 г. от разследващ полицай С. С.
от 02 РУП ОД МВР Варна, но няма данни да е разпитвана от „инспектор Теодора“).
Много е вероятно подобни „подвеждащи практики“ да са прилагани и по отношение на
други свидетели (най-пряко показание в която насока откриваме при свидетеля В.
И. – вж. в тази връзка т. 5.1.е.6 по-горе; а така също – несвойственото използване
например на понятието „патрулка“ паралелно от няколко от ключовите свидетели – вж.
т.т. 5.1.д3, 5.2.а1, 5.3.а.2, 5.4.а и 5.4.в по-горе). И една последна индикация от
показанията на свидетелката Александрова четем в следните думи: „В. и
Г. са били заедно, като приятели, съвместно е било всичко, взетите пари,
изхарчили са ги заедно“. Това, освен че кореспондира пряко със самопризнанията на
свидетеля В. И. (вж. т. 5.1.е.7 по-горе), за пореден път хвърля светлина
върху евентуалното му съучастие в грабежа и върху евентуалната му мотивация да
прехвърля всичката възможна вина за всичко на околните, стоейки колкото се може по-
надалеч от отговорност за извършеното и изглеждайки колкото се може повече „жертва“
в очите на Правосъдието.
7) Парадоксално, но като че ли най-пълни, точни и непротиворечиви обяснения за
случилото се дава не друг, а подсъдимият Г. Г.. При останалите свидетели
без изключение забелязваме сложна „еволюция“, която преминава от истерично
обвиняване във всякакви възможно най-тежки престъпления и достига до пълно
отричане на предходно дадените показания и оневиняване на подсъдимия Данаил
Лазаров. Накъсаната логика, противоречия и несъответствия в първоначалните
показания на посочените свидетели, а така също – разкритите по-горе индикации за
оказвано „въздействие“ спрямо някои от тях – хвърлят сериозни съмнения относно
достоверността на тези показания. Обратно на всякакво първоначално предположение –
обясненията на подсъдимия Г. (когато той реши да не се ползва от правото си да
мълчи) са конкретни, непротиворечиви и постоянни на всички етапи от наказателното
производство. И отново обратно на всякакво първоначално предположение –
постепенно наблюдаваме как показанията на всички други свидетели се приближават
към фактите и обстоятелствата по случая, такива, каквито ги разкрива именно
подсъдимият Г. (чиито обяснения между другото кореспондират
непротиворечиво и с обясненията на подсъдимия Лазаров).
а. Още в своите обяснения от 25.10.2013 г. пред полицейски инспектор Н.
С. от 02 РУП ОД МВР Варна, подсъдимият Г. Г. разказва
следното: „Отзад зад бабата се появи Веско, който ни покани да влезем, като
с Веско бе и приятелката му. (...) Нито аз, нито Данаил не сме избутвали
бабата, за да влезем. (...) Не сме разбивали нищо. (...) Бабата на Веско не бе
съгласна да влезем в апартамента. (...) Влязохме в хола и седнахме да си
говорим. Баба му не желаеше да ни пуска вътре, но Веско се появи и ни
покани. Аз не съм настоявал да се влезе в този апартамент, като му казахме,
че ако иска ще отидем в офиса на фирмата да говорим и после да го върнем.
Той отказа и ни покани в апартамента“. Първоначално тези обяснения са
възприети просто като защитна теза от страна на подсъдимия. Логично,
подсъдимият се очаква да отрича обвинението и да обяснява, че „нищо лошо не
е направил“. Възниква обаче въпросът: защо двете предходни инстанции
продължават да разглеждат това обяснение като нищо повече от защитна
(лъжовна) теза на подсъдимия Г., след като посочените от него факти и
обстоятелства започват да се потвърждават и от свидетелите?
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 31 / 52
б. 1. Съвсем интересни факти и обстоятелства подсъдимият Г. Г.
разкрива в своята последна дума, дадена в откритото съдебно заседание от
14.07.2015 г. – непосредствено преди постановяването на Присъда №287 от
същата дата по н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна. Независимо,
че подсъдимият разкрива нови данни, категорично имащи значение за делото,
Първоинстанционният съд не е приложил чл. 299 от НПК и не е възобновил
съдебното следствие – оставяйки тези съществени нови данни без обективна и
критична преценка. В последната дума на подсъдимия Г. Г. четем:
„Към 03:30 ч. влезе [потърпевшият] Р. [И.]. Аз си играех,
Р. също си играеше. Веско стоеше между двамата. По едно време
Веско дойде и ми прошепна на ухото, че Р. има много пари в
портмонето си. В първия момент ми каза само това. После аз взех да се
избивам, но после реших да направя два-три по-големи залози, набутах се и
парите свършиха. След това, при положение, че Веско ми е казал, че момчето
има много пари, реших да го попитам може ли да ми даде 5 лева назаем и ще
му ги върна. Момчето ми даде 5 лева и през времето, през което играех,
Веско дойде и ми каза на ухото да го изгърбим, да му вземем парите. Аз
мислих, мислих и понеже бях под въздействието на алкохол и амфетамини и
си казах – добре, защо не. На Веско му казах просто да стои на края на
уличката и да гледа дали идват някакви хора. Аз щях да кажа на момчето
доброволно да си даде парите, каквото има, всичко. Веско каза: „Добре!“.
Така, че Веско знаеше всичко, което щеше да се случи, но то не се случи
точно така. Момчето взе да се усеща и щеше да тръгне да бяга. Аз го
хванах. Той ми посегна, аз го победих в боя и той доброволно си извади
парите и ги даде на Веско. Парите бяха във Веско. След това го оставих и
тръгнахме да бягаме. После отидохме в игрална зала DOOM-6, седнахме да
се успокоим, защото Веско беше много възбуден. Седнахме към 04:15 и
играхме до към 05:15 ч. Аз тръгнах да си хващам автобус №2 към кв.
Аспарухово. Веско каза, че и той ще се прибира. Дадох му 15 лева, а в мен
оставих 10 лева и телефона. След това Веско е отишъл в залата [WINBET] с
неговия приятел К. [Н.], след което явно полицаите отишли в
това казино. Момчето е подало сигнал, полицаите са отишли, предупредили
са това момче ако дойде това лице да бъде съобщено и да го задържат.
Полицаите са дошли, задържали са Веско, той е отишъл в районното. Не
зная какво са правили с Веско, защото той беше споменал, че е бил
заплашван, бит и т.н. Той е казал всичко, само че е казал всичко за мен, за
него нищо не е казал“. Не можем да коментираме цялостната достоверност на
цитираните обяснения, но те със сигурност са повод за прилагане на чл. 299 от
НПК. Отделно от това – обстоятелството, че така формулираните обяснения на
подсъдимия Г. се припокриват на много места със самопризнания на
свидетеля В. И. и са от естеството да обяснят голяма част от
неговите нелогични и противоречиви показания по случая – е повод да се
преразгледа и фактическата обстановка от самия грабеж, в който свидетелят
Иванов е съизвършител най-малкото по отношение възползването от
придобитите от престъплението блага.
2. По-нататък в последната дума на подсъдимия Г. Г. четем:
„Отидох до офиса на Данаил [Лазаров]. Въобще не сме имали намерение да
търсим Веско или да правим каквото и да било, обаче в един момент
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 32 / 52
пристигна К. [Н.] и ми каза, че Веско ме е изпял в полицията.
Исках да говоря с Веско – защо ме е изпял, при положение, че и той ми е
съучастник; знае, че и двамата го извършихме това нещо и говори пред
полицията. Реших да отида при Веско, чисто приятелски да му кажа, че ако е
казал нещо срещу мен, а не, че двамата сме го извършили, при положение, че
признава нещо, трябва да признае, че и той е замесен. След като отидохме в
тях и влязохме в тях, както досега го обсъждахме, му казах следното – че ако
останат такива неговите показания, само срещу мен, аз също ще дам
показания и ще кажа цялата истина, както си е била и ще бъде повдигнато
обвинение и срещу двамата, не само срещу мен. Той се стресна много и каза:
„...Добре, аз ще оправя нещата, не се притеснявай, обещавам ти...“ и по едно
време влизат полицаите. И ние все едно сме отишли на гости, а полицаите
идват и ни повдигат обвинения за престъпления, които въобще не сме
извършвали. След това аз бях задържан заедно с Данаил за срок от 24 часа,
после в ареста, а Веселин как тъй е на свобода!?! Мисля, че всеки може да се
досети как тъй Веско не е задържан, а пък ние сме задържани без да сме
направили нищо лошо в тях...“. Цитираните обяснения дават сериозни
индикации за евентуално упражнено „въздействие“ спрямо свидетеля В.
И. относно неговите показания в Досъдебното производство и „размяна“ на
освобождаване от отговорност срещу даването на обвинителни показания за
подсъдимите. По-горе проследихме многобройни симптоми за това, че
свидетелят И. проявява необяснимо безпокойство и дава противоречиви
показания, които обаче в крайна сметка се доближават максимално до
изложеното от подсъдимия Г. в последната му дума.
в. Още по-нататък в последната дума на подсъдимия Г. Г. четем:
„Бабата на Веско ни каза да не влизаме, защото е била предупредена от
Веско, но накрая Веско се показа и ни покани вътре в апартамента. Бабата
ни каза в началото, че го няма, а пък ние знаехме, че е там. Аз казах: „Излез
като мъж!“ Ако сме искали да му направим нещо – щяхме. Не сме упражнявали
насилие срещу бабата, тя е възрастна жена. Не сме изроди да бутаме
възрастни хора. И аз имам баба, и Данаил има баба“. Така формулирани,
обясненията на подсъдимия Г. се доближават максимално до
показанията на останалите свидетели-преки очевидци на влизането в
апартамента, където живеят по онова време свидетелите И. и Р.. Не
можем да възприемем последната дума на подсъдимия Г. просто като
негова защитна теза – защото тя повтаря същите факти и обстоятелства, около
които се обединяват практически всички (без изключение) свидетели по делото!
6. Налице са неразрешими противоречия, непоследователност и често откровени абсурди –
както вътре в показанията на отделните свидетели, така и между последователно даваните от
тях показания в различни фази на наказателното производство, а също – и между показанията
на отделните свидетели, преценени общо в тяхната съвкупност.
1) Първоначалните показания на свидетелите Веселин Иванов, Д. М. и Р.
Р. пред Досъдебното производство се отличават с особен драматизъм и
обвинителна наситеност. След това проследяваме устойчива тенденция по омекотяване
на твърденията и пълно обръщане на 180° в посока оневиняване на подсъдимия
Данаил Лазаров. Независимо от всичко обаче – цитираните показания са всичко друго,
но не и сигурен доказателствен материал, от който да се установи по несъмнен начин
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 33 / 52
виновността на подсъдимите съгласно чл. 303 от НПК.
а. Свидетелят И. (първоначално проявяващ най-дейно участие в даването на
обвинителни показания срещу подсъдимите) описва батални сцени по време на
грабежа, каквито не описва никой друг от присъствалите – дори потърпевшият
свидетел Р. И.; много е уплашен от случващия се пред очите му
грабеж, но това не му пречи просто да обърне гръб и да си тръгне от там едва ли
не „с ръце в джобовете“ (а в други показания – да стои встрани и да се оглежда
нагоре-надолу с вдигната качулка, едва ли не в съучастие), като междувременно
това не му пречи да възприеме и по-късно да опише подробно случилото се уж
зад гърба му; докато се упътва към вкъщи в посока Община Варна (което
всъщност е в противоположна посока от дома му!) вижда как извършителят
Г. Г. се отдалечава бягайки, но това не му пречи след няколко
минути да се окаже заедно с него в игрална зала DOOM-6, за да се възползва от
част от ограбеното във вид на платено време за игра (още една индикация за
съучастие); крие се по стаите из апартамента, докато подсъдимите го търсят и
влизат вътре, и едновременно с това възприема и описва подробно как те са
блъснали баба му при влизането си; постепенно от очевидец на влизането се
превръща само в слушател на разказите на прабаба му, която твърдяла, че са я
блъснали; първоначално твърди, че „листът“ с лъжливи показания е написан
пред него и му е връчен лично от подсъдимия Лазаров, после вече не знае как,
кога и откъде се е появил този мистериозен „лист“ в дома му. На места
показанията му се „пропукват“ и той недвусмислено дава индикации за оказано
нерегламентирано въздействие срещу него (вж. т. 5.1.е.6-7 по-горе). Накрая
прави директни самопризнания за осъществено от него лъжесвидетелстване
срещу подсъдимия Данаил Лазаров (вж. т. 5.1.з по-горе) и моли Съдът да го
освободи по реда на чл. 292, ал. 1, т. 2 от НК от следващата му се наказателна
отговорност.
б. Свидетелката М. (описваща най-зрелищно от всички сцените с влизането
в жилището), разказва за бутането и падането на земята на нея самата и на
свидетелката Р., бутането на свидетеля И. и дори някакво
неспоменато от никой друг влизане „с взлом“; в следващия момент започва да
твърди, че бутанията са провокирали само залитания и подпиране на стени,
рафтчета и врати (без падане на пода); накрая вече не помни изобщо да е имало
физическо съприкосновение, но за сметка на това става сигурна, че
„[свидетелката] Р. Р. и нейният правнук В. И. поканиха
[подсъдимия] Данаил [Лазаров] да влезе в апартамента, защото се страхува
от [подсъдимия] Г. Г., а В. се познава с Данаил от преди
години и са приятели“; първоначално е убедена, че свидетелят И. е
заплашван от двамата подсъдими за това, че ако не лъжесвидетелства за
оневиняването им, ще лежи в затвора заедно с тях (без да изясни за какво е
трябвало да бъде оневиняван към него момент например подсъдимият Данаил
Лазаров, респективно за какво е щял да лежи в затвора), като на по-късен етап
вече е убедена, че подсъдимият Лазаров изобщо не е участвал в такива
разговори и през цялото време е мълчал; приписва авторството на мистериозния
„лист“ на подсъдимия Г. (но това не е повод за Съда да изясни тя ли
лъже, или свидетелят И., който приписва авторството на същия „лист“ на
подсъдимия Лазаров), а след това вече изобщо не си спомня някой да е давал
какъвто и да било „лист“ на свидетеля И.; откровено лъже, че подсъдимият
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 34 / 52

[rodnilb]

Г. Г. и свидетелят К. Н. са я търсили в магазина при
майка й (но Съдът продължава да кредитира показанията й, въпреки, че дори
собствената й майка отрича това); не проявява какъвто и да било интерес към
онова, заради което свидетелят И. (тогава неин интимен партньор) е
заплашван, но все пак споделя, че „при този инцидент В. е бил шофьор и
след това е искал да не се знае това“.
в. Свидетелката Р. (обвинителните показания на която, давани включително и
без нейно присъствие и подпис в Протокола за разпит от Досъдебното
производство, се заменят от упорито подаване на молби за оправдаване на
подсъдимия Данаил Лазаров), без всякаква житейска логика слиза до първия
етаж и след това се качва обратно в жилището си; отваря входната врата на
апартамента си всеки път, когато натрапниците й звънят (независимо от това, че
има шпионка на вратата и независимо от това, че се страхува от тях);
първоначално описва как двете момчета (подсъдимите Г. и Лазаров)
заедно са я изблъскали през вратата при влизането си (без да изясни как е
видяла това през непрозрачната врата), а след това вече я блъскат един по
един; на по-следващ етап вече само едното момче (подсъдимият Г.)
„нави и влезе вътре“, докато накрая вече се оказва, че подсъдимият Лазаров е
поканен да влезе лично от свидетелката Р., „по нареждане“ на правнука й
И. – защото последният се страхувал да остане насаме с подсъдимия
Г.; веднага след твърде разнообразно описаното нахлуване в жилището
свидетелката Р. казва на свидетеля К. Н. (който е живял и
продължава да живее известно време след произшествието под наем у тях, и е
най-близък на семейството) да си отива и затваря вратата на апартамента –
сякаш няма търпение да остане насаме с натрапниците вътре; нейният правнук
и свидетел по делото В. И. първоначално бяга и се крие из стаите
на апартамента и е много уплашен от подсъдимите, а на следващ етап вече не
се крие от тях, а стои на масата и е „на щтрек“. В последна сметка свидетелката
Р. – както и нейният правнук – ще направи пълен отказ от неверните си
показания срещу подсъдимия Данаил Лазаров (вж. т.т. 5.4.в-е по-горе),
значителна част от които показания – както ще установим в крайна сметка –
може и да са „давани“ без нейното участие (вж. т.т. 2.1, 5.4.е.2 и 5.1.з по-горе)!
2) В цитираните по-горе показания впечатление правят няколко израза, чието еднообразно
повтаряне е точно толкова съмнително, колкото обстоятелството, че никой от тези
изрази не съответства на образователния, социалния и служебен профил на
свидетелите. На първо място впечатление прави изразът „патрулка“ (използван от
свидетеля В. И. – т. 5.1.д.3, от свидетелката Д. М. – т. 5.2.а.1, от
свидетелката Р. Р. – т. 5.4.а.1 и от свидетеля Б. П. – т. 5.3.а.2,
възпроизведен и в Заключителните мнения на старши разследващ полицай С.
С. от 02 РУП ОД МВР Варна от 02.04.2014 г. и от 08.07.2014 г. – вж. т. 2.5 по-
горе). Този жаргонен израз е нетипичен за полицейските служители (които несъмнено са
запознати с терминологията на Инструкция №8121з-929 относно патрулно-постовата
дейност при МВР и не биха използвали подобен уличен жаргон при съставяне на
официални документи и при даването на показания пред органи на Правосъдието).
Изразът е нетипичен и за възрастните хора, които обикновено не си служат с младежки
и гангстерски жаргони. Въпреки това свидетелката Р. Р. на няколко пъти
използва именно този израз. Пълното припокриване на израза „патрулка“ практически
при всичките ключови свидетели по делото (И., М., Р., П., в т.ч. и
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 35 / 52
разследващ полицай С.) буди сериозни съмнения за наличието на някакъв
„общ източник“ на позициите им и от там – за осъществена манипулация.
3) Директна индикация в горния смисъл представляват признанията на свидетеля В.
И. (вж. т. 5.1.е.6 по-горе), според когото „в полицията ми казаха, че ако си
променя показанията, нося наказателна отговорност. (...) След като вече съм ги дал
и те са записани, не зная има ли начин как биха могли да се променят“. Възниква
въпросът – защо е трябвало свидетелят И. „да не си променя показанията“ и ако е
излъгал на някой етап от следствието, защо не му е била разяснена нормата на чл. 292,
ал. 1 от НК? От цитираните показания на свидетеля И. е видно, че той е бил
притискан и заплашван с наказателноправни последици в случай, че промени нещо във
вече снетите от него показания! На кого и защо е било удобно той да не променя
показанията си – в случай, че има какво допълнително (или по-различно) да каже по
случая? Вероятната посока за отговор на този въпрос можем да проследим при друг
свидетел – А. А., която на 21.01.2015 г. пред районен съдия
В. П. по н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна (вж. т. 5.6 по-
горе) посочва, че „Не съм запозната със съдържанието на бележката (разгледания по-
горе „лист“ с лъжливи показания – бел. адв. Илиев). Тя [инспекторката Теодора] ми
каза, че става въпрос за побоя с грабеж за това, че Данаил е написал на В.
какво да казва пред полицията. Не ми показа бележката, само ми каза, че имало
такава бележка и ме пита дали аз съм била там, когато е била писана“. Нарушението
на чл. 139, ал. 6 във вр. с чл. 138, ал. 5 от НПК е очевидно – при това от орган на
Досъдебното производство, който никъде не е отразено в какво процесуално качество е
участвал в разпита (свидетелката Александрова е разпитана на 20.06.2014 г. от
разследващ полицай С. С. от 02 РУП ОД МВР Варна, но няма данни да
е разпитвана от „инспектор Теодора“). Дали през цялото време полицейски служители,
които дори не са били формално ангажирани със случая, не са манипулирали
свидетелите, като са им „подсказвали“ какво, как и с какви изрази да свидетелстват?
7. При всичките констатирани пороци на доказателствения материал буди недоумение отказът
както на Досъдебното производство, така и на предходните съдебни инстанции да издирят
обективната истина, включително когато са налице очевидни противоречия и несъответствия
между показанията на отделните свидетели и брутални нарушения на съдопроизводствените
правила. Освен че е нарушен чл. 303 от НПК, нарушени са още чл. 13, ал.ал. 1 и 2, чл. 15,
ал.ал. 1, 2 и 3, 18, чл. 55, ал. 1, чл. 99, ал. 1, чл. 105, ал. 1, чл. 107, ал. 2, чл. 226, ал. 2, чл. 288,
ал. 1, т. 1 и чл.чл. 299, 314, 315 и 316 от НПК – като всичко това рефлектира в нарушаване и на
чл. 6, хипотеза първа (справедлив процес), т.т. 1 (справедливо гледане на делото), 2 (доказване
на вината в съответствие със закона) и 3, б. „d“ (участие в разпита и изискване разпита на
свидетели при еднакви условия) от ЕКЗПЧОС – което от своя страна е довело до многобройни
осъдителни решения срещу българската държава от страна на ЕСПЧ съгласно чл. 2 (право на
обезщетение при съдебна грешка) от Протокол №7 към Конвенцията във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 от
ЗОДОВ.
IV. Липса на надлежно мотивиране на постановените съдебни актове
8. Решението от 12.11.2015 г. по в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г. на н.о. при ОС-Варна изобщо не е
мотивирано надлежно (чл. 348, ал. 3, т. 2, хипотеза първа от НПК), което съгласно трайната и
непротиворечива практика на ВКС представлява самостоятелно и напълно достатъчно
основание (независимо от другите констатирани пороци) за отмяна на постановения съдебен
акт. От една страна, Втората инстанция пропуска да обсъди в мотивите си всичките събрани по
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 36 / 52
делото и относими към изхода на съдебното следствие доказателства – което създава
съмнения за безпристрастността и обективността на Съда. От друга страна, липсва каквото и
да било мотивиране на причините едни доказателства да бъдат кредитирани, а други –
оставени без доверие. Ключов момент е отказът на Съда да приложи чл. 299 от НПК, след като
подсъдимият Г. Г. недвусмислено разкрива в последната си дума ключови нови
моменти, относими към изясняването на обективната истина. И накрая – в нарушение на чл.чл.
13, 14, 15, 107, 305 ал. 3, чл.чл. 313 и 314 във вр. с чл. 348 ал. 3, т. 2 от НПК,
Второинстанционният съд преписва абсолютно буквално, с правописните и стилистичните
грешки, голяма част от мотивите на Първата инстанция – което поражда сериозни съмнения за
суверенното формиране на вътрешно съдийско убеждение по фактите и правото, и по своето
естество представлява директен отказ от правосъдие.
1) Въпреки, че подсъдимият Г. Г. при последната си дума от 14.07.2015 г. по
н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна посочва съществени нови данни от
значение по делото, изслушването на съдебните прения в нарушение на чл. 299 от НПК
не е спряно и съдебното следствие не е възобновено. Така Първоинстанционният съд е
отстъпил от принципа на чл. 13, ал. 1 от НПК, който го задължава „да вземе всички
мерки, за да осигури разкриването на обективната истина“ и не само е пропуснал да
установи евентуални факти и обстоятелства за съизвършителство на процесния грабеж
от подсъдимия Г. Г. и свидетеля В. И., но така също е
пропуснал да изясни факти и обстоятелства, пряко относими към евентуално
„склоняване“ на свидетеля В. И. от страна на подсъдимия Данаил Лазаров
към това да каже истината; истината относно какво? Като пропуска да вземе това
предвид, Първоинстанционният съд нарушава чл. 303 от НПК и постановява Присъда,
която не е базирана на събрани и изяснени по безспорен начин факти и обстоятелства,
а Въззивният съд от своя страна потвърждава изцяло Първоинстанционната присъда,
без изобщо да пристъпи към отстраняване на допуснатите до момента нарушения и към
изясняване на обективната истина.
2) Въззивният съд преписва буквално (ведно с правописните и стилистични грешки, на
принципа „copy-paste“) фактическите констатации на Първоинстанционния съд; в
малко по-разказвателен стил преписва и фактическите констатации на
Първоинстанционния съд по отношение обвинението за нарушена неприкосновеност по
чл. 170 от НК. В тази връзка е уместно да се цитира Решение №24 от 24.09.2015 г. по
к.н.д.№1442 от 2014 г. на ВКС (явяващо се задължителна съдебна практика за
българските наказателни съдилища), където Върховните съдии са категорични:
„Прегледът на извършената от този [Въззивен] съд процесуална работа и
изложените от него мотиви ярко демонстрира, че важни обстоятелства от
съществено значение за правилното решаване на случая не са били изяснени в
съгласие с правилата по чл.чл. 13, 14, 15, 107, 305 ал. 3, чл.чл. 313 и 314 от НПК (...)
Всъщност, мотивите на Въззивното решение представляват особена компилация
от копирани мотиви на първата инстанция, която пък е копирала значителна част
от съдържанието на обвинителния акт и от първата постановена присъда (...) и
още по-фрапиращо – на цели пасажи от пледоарията на прокурора (...) по метода
„copy–paste“. Към тази крайно обезпокоителна практика, обосноваваща
самостоятелно нарушение по чл. 348 ал. 3, т. 2 от НПК, не може да има никакъв
толеранс, защото практически представлява отказ от изпълнение на съдебни
задължения, свързани със суверенно формиране на вътрешното съдийско убеждение
по фактите и правото, респ. отказ от правосъдие.“ На практика цитираните пороци
във Второинстанционното решение, еквивалентни на посочените в Решение №24 от
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 37 / 52
24.09.2015 г. по к.н.д.№1442 от 2014 г. на ВКС, представляват самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на същото.
3) Впечатление прави повърхностното отношение на предходните две инстанции към
събраните по делото доказателства и пълният отказ някои от тях да бъдат взети
предвид, когато това не „пасва“ на предварително възприетата обвинителна линия.
Пороци на Първоинстанционната присъда
а. 1. Така например Районен съдия В. П. твърди в Присъда №287
от 14.07.2015 г. по н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна, че
„двамата подсъдими се опитали да издърпат входната врата на
апартамента, за да може същата да се отвори и подсъдимите да получат
възможност да влязат в жилището“ – без изобщо да съобрази, че процесната
входна врата се отваря навътре, както повечето входни врати на апартаменти –
съответно с дърпане отвън тя би се затворила, вместо да се отвори.
2. След като остава неизяснено как точно се е появил мистериозният „лист“ с
лъжливи показания, Районен съдия П. без смущение се задоволява да
посочи, че „един от двамата подсъдими (без значение кой от двамата и в
нарушение на чл. 35, ал. 1 от НК – бел. адв. Илиев) извадил лист, върху който
бил написан с печатен шрифт текст, съдържащ версия, която е следвало да
бъде разказана от свидетеля Иванов пред разследващите органи, като
листът бил поставен върху масата в хола“.
3. Първоинстанционният съд изцяло кредитира показанията на свидетелката
Р. Р. като „напълно последователни, логични и безпристрастно
депозирани“ – независимо от лишените от всякаква логика „маневри“ на същата
между жилището й, първия етаж и обратно, липсата на обяснение за това как
точно е възприела кой я блъска през затворената врата и липсата на всякакво
житейско обяснение защо тя е отваряла доброволно вратата всеки път при
позвъняванията от натрапниците (от които правнукът й се страхува), след като
има шпионка и те й звънят няколко пъти в рамките на няколко минути, а веднага
след „нахлуването им“ изгонва най-близкия на семейството присъстващ
(свидетеля К. Н.) и затръшва вратата, за да остане насаме вътре
с източниците на прословутата „заплаха“!
4. Според Районен Съдия П. „показанията на свидетелката Р. се
потвърждават изцяло от показанията на свидетеля И. и свидетелката
М.“ – без значение, че в цитираните показания свидетелката М.
„няма спомен да е имало агресивно поведение от страна на подсъдимите“ и
„не е видяла да има физическо съприкосновение между [подсъдимите] Данаил
и Г. с прабабата на В. [И.]“; а свидетелят И. твърди, че
„когато позвъниха на вратата, бях вътре в апартамента, бях се скрил и не
зная какво се е случило. (...) Баба каза, че са влезли в апартамента, без да ги е
канила. Аз лично не ги видях да влизат. (...) Скрих се, когато започна да се
звъни на вратата. После не зная какво е станало, те бяха вътре в
апартамента и ме намериха на терасата“.
5. Районен съдия П. намира показанията на свидетеля К. Н. за „за изключително противоречиви“, защото същият признава, че „не
е чул бабата на В. [И.] да казва, че не можем да влизаме“ и „не е
видял [подсъдимите] Георги и Данаил да упражняват насилие срещу бабата
на В. [И.]“; Съдът без колебания достига до извода, че „твърде
вероятно същият да не е обърнал достатъчно внимание дали свидетелката
Р. е паднала на колене или е изправена“ – независимо от пълната
житейска неоправданост на подобно допускане; хората обикновено забелязват
ясно, когато на метри от погледа им се упражнява физическо насилие! И докато
приема „чутото“ от свидетеля В. И. (че баба му била му разказала
как я били бутнали) като „косвено доказателство“, Съдът категорично отказва
да възприеме като косвено доказателство подобното по своя характер
изявление на свидетеля Н., според което „впоследствие разбрах от
В. [И.], че той им е казал [на подсъдимите] да влязат в
апартамента и да седнат“ – без изобщо да обсъжда защо кредитира едни
показания, а отказва да кредитира други.
6. Без да вземе предвид принципната недопустимост съгласно чл. 118, ал. 2 от
НПК на показанията от свидетеля Б. П., „Съдът кредитира тези
показания изцяло“ – защото ги намира за „много важни“ поради установения
силен страх у свидетелката Маркова (по телефона) – което според Съда било
„индиция, че се случва нещо нередно, защото няма никаква житейска логика
свидетелката М. да се страхува и да бъде уплашена, ако свидетелят
И. сам доброволно е поканил двамата подсъдими в жилището“; оставаме
с впечатлението, че няма никаква възможност свидетелят П. да е
възприел неправилно обстоятелствата през телефона, както и, че няма никаква
възможност свидетелката М. да е притеснена от друго, освен от
незаконно, насилствено нахлуване на подсъдимите в жилището! Очевидно
Съдът избира какво да приеме за даденост и какво да откаже да кредитира,
защото не подкрепя една сякаш предварително определена теза.
7. По отношение склоняването към лъжесвидетелстване Районен съдия
П. признава, че „основна роля играят показанията на свидетеля
И., когото, според Държавното обвинение, са подбуждали към
лъжесвидетелстване двамата подсъдими – Г. и Лазаров“. Съдът
очевидно стъпва здраво върху позицията на Държавното обвинение, тъй като
свидетелят И. е достатъчно категоричен: „не си спомням да са ми
отправяли тогава обиди, заплахи, закани (...). Не си спомням да са ми
говорили да си оттегля показанията“. Макар свидетелят И. да
споменава, че „това беше като цяло разговорът ни в апартамента – май, че
за промяна на показанията“, той далеч не е толкова категоричен, колкото Съда;
още повече, че „промяна“ не означава задължително лъжесвидетелстване
(освен ако не презюмираме, че в Досъдебното производство показанията
задължително са били напълно истински – срещу което вече приложихме редица
възражения)! Свидетелят И. споделя, че „седнахме да говорим за
конкретния случай, питаха ме какво съм казал пред съдията. Излъгах ги, че
нищо не съм казал“ – възниква при това положение въпросът: Какви показания
ще променя свидетелят, след като той уж не е дал такива? Съдът пропуска да
обсъди този въпрос, вероятно защото той не е част от тезата на Държавното
обвинение. Съдът пропуска да обсъди и следното очевидно противоречие в
показанията на свидетеля И.: от една страна той твърди, че „не си спомня
да са му говорили да си оттегля показанията“, а от друга (очевидно след
упорито повтаряне на едни и същи въпроси в съдебната зала) заявява, че
„[подсъдимите] Данаил и Г. искаха да кажа, че не зная какво се е случило,
да няма потърпевши, никой да не го отнася“. Последно кое е вярно? И може ли
Съдът да постанови присъдата си, базирайки върху постоянно променящи се и
взаимно изключващи се показания?
8. Районен съдия П. намира в тази връзка, че „показанията на
свидетелката М. също следва внимателно да се анализират, тъй като
тя също потвърди, че предмет на разговора между свидетеля И. и
двамата подсъдими са „някакви показания“. В своите показания обаче
свидетелката М. недвусмислено заявява, че „няма спомен да е имало (...)
някакви заплахи към В. [И.]“, а няколко минути по-късно заявява и
това, че „по време на разговора между В. [И.] и двамата подсъдими
имаше закани“. Последно кое от двете е вярно? По-нататък свидетелката
М. прецизира, че „[подсъдимият] Г. [Г.] отправи заканите,
ето това момче (свидетелката посочва подсъдимия Г. Г.).
Другото момче [подсъдимия Данаил Лазаров] не е отправяло закани“.
Очевидно – ако и доколкото е имало склоняване към лъжесвидетелстване –
двамата подсъдими не са имали еднакво и равностойно поведение в това
деяние! Свидетелката М. разказва, че „В. [И.] сподели в
разговор с мен, че искат от него да промени показанията си и да оневини
[подсъдимите] Г. и Данаил“, а така също – че „искаха от Веско да
оневини Г. и Данаил, защото при този инцидент Веско е бил шофьор и
след това е искал да не се знае това“ – но от никъде не става ясно в какво
конкретно би трябвало да се оневинява подсъдимият Данаил Лазаров към него
момент. По-нататък свидетелката М. е категорична: „Докато бяхме в
хола, не си спомням [подсъдимият] Данаил [Лазаров] нещо да е говорил на
[свидетеля] В. [И.] или да му е давал нещо написано да чете.
Данаил стоеше на дивана и беше мълчалив. Разговорът основно се водеше
между [подсъдимия] Г. [Г.] и В. [И.]. Данаил не се
намесваше и не подкрепи това, което Г. говореше“ и също така – „не съм
виждала Г. или Данаил да са давали на Веско някакъв лист или бележка,
докато са говорили в хола“. Докато „внимателно анализира“ показанията на
свидетелката М., обаче, Съдът напълно игнорира нейните уклончиви
показания за наличието на каквото и да било склоняване, както игнорира и доста
по-категоричните й твърдения, че такова склоняване не е имало и че в деянието
подсъдимият Лазаров не е взел никакво участие. А съгласно чл. 35, ал. 1 от НК,
„наказателната отговорност е лична“ – не е солидарна.
Пороци във Второинстанционното решение
б. 1. Въззивният съд в своето Решение от 12.11.2015 г. по в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г.
на н.о. при ОС-Варна без колебание приема, че „[подсъдимият Г.]
Г. ясно осъзнавал, че свидетелят [В.] И. е пряк очевидец
на извършения от него грабеж, поради което споделил с подсъдимия Данаил
Лазаров, че е необходимо да говорят със свидетеля И. и да го подбудят
да каже на разследващите органи, че не знае какво се е случило тази същата
нощ“ – без да е налице дори едно единствено косвено доказателство за такова
наговаряне между двамата подсъдими!
2. Вероятно вземайки пример от Първоинстанционния съд, Въззивният съд също
приема, че „подсъдимият Г. казал на свидетелката Р., че той
заедно с подсъдимия Лазаров ще влязат, след което двамата подсъдими се
опитали да издърпат входната врата на апартамента, за да може същата
да се отвори и подсъдимите да получат възможност да влязат в жилището“
– без изобщо да съобразява, че (1) цитираният текст е буквален препис на
принципа „copy-paste“ от Първоинстанционната присъда; че (2) прословутата
врата се отваря навътре и ако двамата подсъдими наистина са я дърпали, то те
са я затворили противно на намерението им да влязат в жилището; и, че (3) за
обстоятелствата по „дърпането на вратата“ няма събрано нито едно
доказателство – доколкото такива показания не намираме у свидетеля
К. Н., а останалите свидетели са или вътре в жилището (зад
вратата, която не е прозрачна и през нея не може да се гледа, за да се види кой
точно дърпа или бута), или стоят от другата страна на частния си телефон
(свидетеля Б. П.), откъдето викат „патрулка“ за справяне с
натрапниците.
3. По-нататък Въззивният съд продължава безкритично да преписва мотивите от
Първоинстанционната присъда, като посочва, че свидетелката Р.
„придържала вратата, поради което подсъдимият Г. и подсъдимият
Лазаров я изблъскали с ръцете си, вследствие на което изблъскване
свидетелката Р. загубила равновесие и паднала на колене до входната
врата“ – отново без да съобрази, че през затворената врата няма как
подсъдимите да я изблъскат „с ръцете си“ и без да съобрази, че при подобно
изблъскване и падане от двамата здрави млади мъже една възрастна жена би
имала оплаквания и по всяка вероятност – нужда от лекарска помощ (което не е
факт – нито непосредствено след инцидента, нито на по-късен етап).
4. Също като Първоинстанционния съд, Въззивният обръща „особено внимание“
на показанията на свидетелката Р. Р., като „изцяло кредитира
нейните показания, като напълно последователни, логични и
безпристрастно депозирани пред Съда“. Въззивният съд обаче избира да
кредитира само тези показанията на свидетелката Р., които са дадени пред
Първата инстанция – не и тези, дадени пред него самия в откритото съдебно
заседание от 12.11.2015 г. Свидетелката се явява в съдебната зала, след като
Молбата й от 17.09.2015 г. по в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г. на ОС-Варна (където
отбелязва, че „[подсъдимият] Данаил [Лазаров] не е направил нищо нередно.
(...) По нареждане на правнука ми Веселин аз разреших на Данаил да влезе,
след като Г. беше влязъл без разрешение“ – вж. т.т. 5.2.7 и 5.4.в по-горе)
мълчаливо е оставена без произнасяне. След упорито настояване все пак е
разпитана и разказва как „минаха 2-3 минути [след насилственото нахлуване
от страна на подсъдимия Г.] и правнукът ми излезе в коридора от
стаята и каза – „Бабо, пусни поне Данаил да влезе, да не сме сами с него
[подсъдимия Георгиев] и приятелката ми“. Тогава казах на Данаил, че Веско
каза да влезе. Момчето влезе и седна на дивана“ (вж. т. 5.4.г.1 по-горе).
5. Цитираните по-горе нови показания на свидетелката Р., които обръщат
на 180° нейната позиция, са игнорирани от Въззивния съд напълно – защото
според него са „в противоречие с доказателствата по делото, както и в
противоречие с твърдяното от нея пред Първата инстанция“(!). Възниква
въпросът – с кои доказателства по делото са в противоречие последните
показания на свидетелката Р.? С несигурните, взаимно изключващи се и на
места откровено абсурдни показания на свидетелите И. и М.? И ако
вземем предвид, че свидетелят В. И. също предприема постъпки за
отказ от предходните си показания (вж. т. 8.1.б.6 по-долу), а показанията на
свидетеля Б. П. са изобщо недопустими съгласно чл. 118, ал. 2 от НПК
(вж. т. 2.4 по-горе), кои точно „доказателства по делото“ всъщност остават?
Когато е удобно за обвинителната линия, Въззивният съд „изцяло кредитира
нейните [на свидетелката Р.] показания, като напълно последователни,
логични и безпристрастно депозирани“, като отчита, че „на практика
свидетелката Р. има най-ясна представа по какъв начин и какви точно
конкретни действия са извършени от двамата подсъдими“. Съвсем различно
е обаче отношението на Въззивния съд към показанията на възрастната жена
тогава, когато тя демонстрира разкаяние за допусната съдебна грешка и дава
показания в посока оправдаването на единия от подсъдимите!
6. Още по-тенденциозно е отношението на Въззивния съд към Молбата на
свидетеля В. И. с вх.№28150 от 17.09.2015 г. по в.н.о.х.д.№1142 от
2015 г. на ОС-Варна, където четем: „...не съм съгласен с това, че
[подсъдимият] Данаил [Лазаров] е бил осъден, защото аз лично го поканих да
влезе в нас, като казах на баба да го пусне и тя му каза да влезе“ (вж. т.т. 5.2.8
и т. 5.1.ж.2 по-горе). Въззивният съд изобщо не намира за необходимо дори да
спомене за съществуването на тази молба в доклада по делото, нито да я вземе
предвид в мотивите към постановеното Решение. Вместо да се занимава с
такива подробности, Въззивният съд бърза да приключи своите мотиви с
нелепата констатация, че „това, което тя [свидетелката Р.] описва, се
потвърждава и от свидетелите И. и М. – независимо, че двамата
не са преки очевидци на проникването в апартамента. Макар и косвени,
доказателствата, които представят двамата, са в потвърждение на
казаното от Р.“. Свидетелката М. изобщо не е разпитвана пред
Втората инстанция. Следователно, постановеното от Въззивния съд Решение се
базира изцяло върху констатациите на Първоинстанционния съд, без изобщо да
стане и дума за многобройните процесуални нарушения, които подробно бяха
разгледани по-горе!
7. Вероятно докато упражнява функцията „copy-paste“, Въззивният съд неволно
е натиснал още веднъж бутона [paste], тъй като в мотивите към Решението му е
отпечатан два пъти без никаква логика следният текст: „Макар и
представляващи косвено доказателство, показанията на свидетеля П.
също подкрепят показанията на свидетелката Р., свидетелката
М. и свидетеля И., поради което и Съдът ги е кредитирал
изцяло. Съдът е приел, че са много важни, тъй като от тях се установява,
че свидетелката М. е била силно уплашена от случващото се пред
входната врата на апартамента, което само по себе си е индиция, че се
случва нещо нередно, защото няма никаква житейска логика свидетелката
М. да се страхува и да бъде уплашена, ако свидетелят И. сам
доброволно е поканил двамата подсъдими в жилището, както твърдят
самите подсъдими Г. и Лазаров “. Въззивният съд дори не си е
направил труда да отстрани очевидно тенденциозните и неподплатени с нищо
(освен с предположения и с предпочитания) заключения на Районния съд –
доколкото (1) цитираните „доказателства“ страдат от неразрешими
противоречия, несъответствия и откровени абсурди (разгледани подробно в т.т.
5-7 по-горе), от една страна и (2) същите по никакъв категоричен и безспорен
начин не установяват нито вината на подсъдимите, нито съществени моменти от
поведението на свидетелите, разследващите органи и предходната инстанция:
Основни пороци в наказателното производство
– алогичните „маневри“ на свидетелката Р. нагоре-надолу по
стълбището във входа на блока,
– позвъняването на „полицейския орган“ Б. П. вместо на Единен
европейски номер 112,
– доброволното отваряне на вратата пред застрашаващата да нахлуе в
жилището „заплаха“,
– отпращането на най-близкия до семейството свидетел – К.
Н. тъкмо в този „опасен“ момент,
– пристигането на полицаите по сигнал за „дом[аш]на кражба“,
– упоритият отказ да се извърши очна ставка при наличието на очевидни и
съществени противоречия в показанията на свидетелите,
– лишаването на двамата подсъдими от правото им да участват в разпита
на ключови свидетели по делото,
– „неприсъствения разпит“ на свидетелката Р. Р. с подправяне на
подписите й в Протокола за разпит,
– недвусмислените индикации за оказан от полицията натиск на свидетеля
В. И. „да не си променя показанията“,
– недвусмислените индикации за задавани на свидетелката А.
А. откровено насочващи въпроси от неидентифициран
орган на Досъдебното производство,
– разпит на непълнолетната свидетелка Д. М. през нощта, без
осигуряване присъствието на психолог, инспектор ДПС или родител,
– безусловното кредитиране показанията на свидетелката Д. М.,
дори когато собствената й майка я уличава в лъжа,
– недопустимото смесване на няколко процесуални качества в лицето на
„полицейския орган“ и свидетел Б. П.,
– липсата на интерес към необяснимите повтаряния в речта на свидетели с
неподходящ възрастов, социален и служебен профил на израза
„патрулка“,
– упоритият отказ да бъдат допуснати свидетели до разпит, когато молят
настойчиво за това и посочват съществени нови показания,
– вменяването на „солидарна“ наказателна отговорност за мистериозно
появилия се в процесния апартамент „лист“ с лъжливи показания,
– отказът от възобновяване на съдебното следствие след разкриването на
нови данни в последната дума на подсъдимия Г. Г.,
– отказът от всякакъв разговор относно това защо едни доказателства се
кредитират изцяло, а други дори не се включват в докладите,
– безкритичното откопиране на мотивите от Първата инстанция...
V. Задължителна практика на ВКС и ЕСПЧ
9. Горните пороци на Присъда №287 от 14.07.2015 г. по н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44 св. при РС-
Варна и на Решението от 12.11.2015 г. по в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г. на н.о. при ОС-Варна
досежно мотивирането на съдебните актове са предмет на трайната и непротиворечива
практика на ВКС. В категоричните и недвусмислени становища на Върховните съдии четем:
1) „отсъствието на изчерпателен отговор на основните доводи на защитниците,
който да гарантира, че Съдът по същество безпристрастно е разгледал делото и е
основал вътрешното си убеждение на закона и на доказателствата, а не на
произволни съображения, е ограничило процесуалните права на подсъдимите, които
безусловно имат правото да узнаят по какви причини е била отхвърлена
аргументацията в тяхна защита“ (Решение №311 от 16.01.2015 г. по к.н.д. №976 от
2014 г. на II н.о. на ВКС);
2) „тяхната [на мотивите] роля е да аргументират убедително вътрешното
убеждение на съда и еднопосочно да разкрият действителната му воля. Това
предназначение не може да се изпълни, ако мотивите са неясни, съдържат
съществени непълноти или включват противоречиви, взаимно изключващи се
констатации и изводи. С оглед трайно възприетото разбиране на ВКС, такива
пороци на мотивите се приравняват на пълната им липса, което нарушение е
особено съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, хипотеза първа от НПК и
съставлява безусловно основание за отмяна на съдебния акт“ (Решение №20 от
02.06.2015 г. по к.н.д.№1686 от 2014 г. на II н.о. при ВКС);
3) „формално изготвените, неясни, непълни и противоречиви мотиви са равнозначни на
липса на мотиви и изцяло покриват съдържанието на съществено процесуално
нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК“ (Решение №311 от 16.01.2015 г. по к.н.д.№976
от 2014 г. II н.о. на ВКС);
4) „неизпълненото задължение по чл. 305 от НПК на Въззивния съд да изложи
фактическите и правни съображения, довели до осъждането на подсъдимите, прави
напълно невъзможна касационната проверка на присъдата за законосъобразност.
ВКС многократно е подчертавал, че недостатъчните и неясни мотиви покриват
съдържанието на съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК –
липса на мотиви – а това може да има като единствена и безусловна последица
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане“ (Решение №507 от
29.02.2012 г. по к.н.д.№2138 от 2011 г. на II н.о. при ВКС);
5) „важни обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на случая
не са били изяснени в съгласие с правилата по чл.чл. 13, 14, 15, 107, 305 ал. 3, чл.чл.
313 и 314 от НПК, както и с оглед действителното фактическо съдържание и
смисъл на застъпените в обвинението правни норми (...). Липсват отговори на
писмено и устно изложени конкретни възражения на защитата, които касаят както
обективната, така и субективна страна на деянието. Всъщност, мотивите на
Въззивното решение представляват особена компилация от копирани мотиви на
първата инстанция (която пък е копирала значителна част от съдържанието на
обвинителния акт и от първата постановена присъда (...)) и още по-фрапиращо – на
цели пасажи от пледоарията на прокурора (...) по метода „copy–paste“. Към тази
крайно обезпокоителна практика, обосноваваща самостоятелно нарушение по чл.
348, ал. 3, т. 2 от НПК, не може да има никакъв толеранс, защото практически
представлява отказ от изпълнение на съдебни задължения, свързани със суверенно
формиране на вътрешното съдийско убеждение по фактите и правото, респ. отказ
от правосъдие“ (Решение №24 от 24.09.2015 г. по к.н.д.№1442 от 2014 г. на II н.о. при
ВКС );
и много други в същия смисъл.
10. Разгледаните пороци на Досъдебно производство №1852 от 2013 г. на 02 РУП МВР Варна, на
Присъда №287 от 14.07.2015 г. по н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна и на
Решението от 12.11.2015 г. по в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г. на н.о. при ОС-Варна досежно правото
на защита на подсъдимия и в частност – правото му да участва в разпита на свидетелите
– са предмет и на трайната и непротиворечива практика на ЕСПЧ.
1) Европейските съдии категорично застъпват становището, че чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС има
пряко приложение в националните съдилища и се ползва с предимство пред националните
законодателства, ако последните им противоречат (арг. от чл. 5, ал. 2 от българската
Конституцията). В този смисъл Определение №706 от 29.01.2004 г. по а.х.д.№11313 от
2003 г., Решение №4473 от 12.05.2003 г. по а.х.д.№3408 от 20003 г. и др.
2) Съгласно прогласената в чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС презумпция за невиновност, всяко
съмнение следва да се тълкува в полза на заподозрения / обвиняемия / подсъдимия, а
установеният в НПК стандарт – че разпитът на свидетели без участие на заподозрения /
обвиняемия / подсъдимия, е законен, ако е извършен пред съдия – трябва да отстъпи пред
цитираната европейска норма, предписваща завишен стандарт за защита на привлеченото
към наказателна отговорност лице.
3) В този смисъл е и становището на Холандския институт по правата на човека (SIM), в
чийто Окончателен доклад от 2005 г. за съответствие на българското законодателство и
практика с европейските стандарти по приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС се застъпва
категорично, че заподозреният / обвиняемият / подсъдимият „трябва да познава не само
естеството на обвинението, но и неговите фактически и правни основания.
Подходящата защита може да е от съществено значение още на етапа, предшестващ
окончателното решение за образуване на производство и може дори да повлияе на това
решение – така че от логичния смисъл на чл. 6, т. 3, б.б. „a“ и „b“ [от Конвенцията]
следва, че обвиняемият би трябвало да бъде информиран колкото е възможно по-пълно
дори преди вземането на формалното решение“. По-нататък в Окончателния доклад е
застъпено, че на заподозрения / обвиняемия / подсъдимия „трябва да се даде възможност
да участва в производството от най-ранния възможен момент. Ако обаче обвиняемият
не е участвал в разпита на свидетелите на предварителното производство, по принцип
чл. 6 [от Конвенцията] изисква в съдебната фаза всички доказателства да бъдат
събрани в присъствието на обвиняемия с оглед възможността да се оспорят с
насрещни аргументи“. С това европейско изискване българската наказателноправна
практика не се съобразява и поради тази причина с предимство следва да се приложи
европейската норма. В този смисъл Решение №538 по к.н.д.№598 от 2009 г. на II н.о. при
ВКС, където нормата на чл. 6, т. 3, б. „d“ от ЕКЗПЧОС е разгледана именно във връзка с
правото на обвиняемия да участва в разпита на свидетелите и в други процесуално-
следствени действия, от възможно най-ранен етап на производството. Конкретно нарушение
в настоящия случай е базирането на атакуваните съдебни актове върху показания, събрани
в Досъдебното производство и без участие на подсъдимите, които биват кредитирани с
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 45 / 52
предимство пред всички останали доказателства.
4) Съгласно чл. 356, ал. 4 от НПК, лицето, за което има обосновано предположение, че е
извършило престъпление, се счита за обвиняем от съставянето на акта за първото
действие по разследването срещу него – именно в този момент възникват и правата му по
чл. 55, ал. 1 от НПК, в т.ч. да участва в процесуално-следствените действия и по-конкретно
– да участва в разпита на свидетели. Това процесуално право на подсъдимия Данаил
Лазаров – както проследихме подробно по-горе – е драстично нарушено и съгласно
утвърдената европейска практика опорочава постановените съдебни актове за неговото
осъждане.
VI. Наложено явно несправедливо наказание
11. Наказанието, наложено на подсъдимия с Присъда №287 от 14.07.2015 г. по н.о.х.д.№3765 от
2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна, потвърдена изцяло с Решението от 12.11.2015 г. по в.н.о.х.д.
№1142 от 2015 г. на н.о. при ОС-Варна (независимо от цитираните по-горе нарушения) е явно
несправедливо по см. на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Дори да допуснем подсъдимият Данаил
Лазаров да е виновен за приписваните му престъпления, наказанието „очевидно не
съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК“.
1) Ако действително свидетелката Р. Р. е бутната при условията на насилствено
проникване в жилището, това в никакъв случай не е съпроводено с падане на възрастната
жена на пода. Показанията на свидетелите М., И. и Р. – противно на
съжденията на предходните инстанции – не доказват това твърдение. Свидетелката
М. от пряк очевидец впоследствие се оказва само посредствен слушател на
оплакванията на потърпевшата, а накрая всички свидетели се обединяват около показания
в смисъл, че не са видели или не си спомнят да е имало бутане или падане. В същия
смисъл са и показанията на свидетеля К. Н., макар и игнорирани (без
основание) от предходните инстанции. Междувременно самата потърпевша се отказва
напълно от обвинителните си показания спрямо подсъдимия Данаил Лазаров. На
следващо място – потърпевшата не е правила оплаквания за наранявания от евентуалното
блъскане и падане на пода (каквито несъмнено би имало, ако падането беше факт) и не е
търсила лекарска помощ. И накрая – съгласно последните показания на свидетелите по
делото, в жилището най-напред е влязъл подсъдимият Г. Г., докато
подсъдимият Данаил Лазаров е влязъл малко след него, когато му е била отправена
изрична покана.
2) Приписваното склоняване към лъжесвидетелстване не е подкрепено от никакви преки
доказателства, освен от противоречиви и взаимно изключващи се показания, от които
свидетелите в последствие се отказват напълно. Дори да допуснем, че е имало обсъждане
на показания, нищо не доказва, че деянието от обективна и субективна страна е насочено
към склоняване към лъжесвидетелстване. Променянето на определени показания не винаги
означава затаяване на истина или казване на неистина – понякога може да означава и
разкриване на затаявана до момента истина и правене на самопризнания – за което по-горе
бяха проследени не малко индикации, макар в повечето случаи да са косвени. И не на
последно място – показанията практически на всички свидетели сочат към това, че в
разговорите подсъдимият Данаил Лазаров не е вземал участие или участието му е било
незначително.
3) Налице са многобройни индикации за това, че проникването в жилището и обсъждането на
показанията е продиктувано от доблестни морални подбуди. Подсъдимият Данаил Лазаров
е присъствал като „гарант“ по време на разговора в жилището – защото свидетелят
В. И. се страхувал от опасността осъденият Г. Г. да се
саморазправи с него поради разкриване на грабежа. Обсъждането на показанията също
може да има доблестна и морална подбуда – да се разкрие истината – срещу което на този
етап не са събрани никакви доказателства, освен тези, от които свидетелите се отказват.
Както ще бъде установено от новооткритите доказателства по делото (вж. т. 16.3.а-г по-
долу), приятелството между свидетеля В. И. и подсъдимия Данаил Лазаров е
факт преди, по време и след процесния инцидент – което е пряка индикация за това, че
подсъдимият не е оказвал враждебно действие, изразяващо се в насилствено проникване в
жилището му или склоняването му към лъжесвидетелстване.
4) Макар да са налице предходни противообществени прояви на подсъдимия Данаил
Лазаров, същите нямат и не могат да имат връзка с характера на престъпленията, които му
се приписват в настоящото дело и не разкриват някакъв устойчив престъпен характер,
наклонности или поведение. Предходните простъпки са отдалечени по време и насоченост,
и не може да се твърди, че евентуалният извършител има опасност да извърши други
престъпления или има обществено оправдана необходимост от неговото поправяне и
превъзпитаване.
5) Подсъдимият Данаил Лазаров има отговорно социално и семейно положение – работи от
съвсем ранна възраст, изградил е със собствения си труд internet-мрежа, от приходите от
която издържа своето семейство; осъществил е значителни инвестиции, заради които взел е
ипотечен кредит срещу обезпечение върху единственото си жилище; в обществото се е
показал като достоен и отговорен гражданин, който редовно полага доброволен
безвъзмезден общественополезен труд, застъпва се за справедливи каузи и отстоява
правата и законните интереси на несправедливо засегнати граждани. По делото са
приложени голям брой положителни характеристики на подсъдимия в потвърждение на
гореизложеното.
6) Отделно от личността на подсъдимия Данаил Лазаров – налице е практически пълен отказ
от показанията на тези свидетели, които в предходните етапи на наказателното
производство са уличавали подсъдимия в извършването на престъпления. Във ОС-Варна и
в АС-Варна са постъпили значителен брой жалби и молби на свидетели (включително и
ново установени, които ще разкрият нови относими към предмета на делото факти и
обстоятелства), насочени към категоричното оправдаване на подсъдимия – в т.ч. молби от
практически всички преки свидетели на случилото се в процесното жилище. Съществува
висока степен на вероятност подсъдимият Данаил Лазаров изобщо да не е виновен по
никое от повдигнатите му обвинения.
12. Съгласно чл. 36, ал. 1, т.т. 1-3 от НК, „наказанието се налага с цел 1. да се поправи и
превъзпита осъденият (...), 2. да се въздействува предупредително върху него и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления, и 3. да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото“. Никоя от
цитираните цели не изглежда да е приложима към подсъдимия Данаил Лазаров – съответно
налагането дори на най-малкото предвидено наказание за приписваните му престъпления
остава неоправдано.
1) Подсъдимият Данаил Лазаров – предвид големия брой необсъдени в предходните
инстанции и ново установени към настоящия момент в негова защита – по всяка
вероятност не е виновен в извършването на приписваните му престъпления. Безспорни
са обстоятелствата по т. 11.4-5 по-горе, че подсъдимият се е поправил от предходните
си престъпни деяния и в следствие възприемането на законосъобразни схващания води
отговорен социален живот, като издържа цялото си семейство и се включва в редица
общественополезни каузи на доброволен принцип. За връзка между някогашните
престъпления и сега-приписваните му дума не може да става, тъй като деянията са
коренно различни по своя характер, извършването им е съпътствано от коренно
различни обстоятелства и времевото отстояние помежду им е голямо. Налагането на
наказание „лишаване от свобода“ дори за минималния възможен срок по чл. 39, ал. 1 от
НК ще принуди подсъдимия да прекъсне обслужването на ипотечния кредит, който е
взел за да инвестира в развитието на своя семеен бизнес – в следствие на което ще
загуби и поминъка си, и жилището си, и ще остави цялото си семейство без препитание.
Подобно стечение на обстоятелствата нито би могло да поправи евентуалния деец, нито
може да бъде повод за каквото и да било превъзпитаване на същия.
2) Очевидно целта да се отнеме възможността подсъдимият да върши други престъпления
е безсмислена в лицето на Данаил Лазаров – доколкото той не се придържа системно
към престъпна дейност, не е показал устойчив престъпен характер и извършените от
него предходни простъпки имат случаен, спорадичен характер, и са лишени от каквато и
да било връзка с деянието по настоящото дело – прави неоправдано налагането на
ефективно наказание „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим. По
повдигнатото му предходно обвинение по чл. 195 ал. 2, във вр. с ал. 1, т.т. 4 и 7, във вр. с
чл. 20, ал.ал. 3 и 4, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК по н.о.х.д.№2122 от 2010 г. на 22-ри св.
при РС-Варна е сключено Споразумение №387 от 29.4.2010 г. по чл. 381 от НПК за
прекратяване на Досъдебно производство №537 от 2009 г. на ОД МВР Варна, с което
времето на задържането му под стража от 3 месеца е наложено като наказание
„лишаване от свобода“ със същия срок и осъденият Лазаров е освободен незабавно
след подписване на Споразумението – без да бъде привеждан за изпълнение на
наказание в затвор или затворническо общежитие. Причинените имуществени вреди са
възстановени (както и всичките причинени преди това щети и наложени глоби и
пробационни мерки са платени / изпълнени). Това допълнително характеризира
отговорния характер на подсъдимия и липсата на реална законова цел, която би се
изпълнила чрез прилагането на наказателна репресия.
3) Да бъде предупредено чрез прилагането на наказателна репресия едно лице да не се
намесва в отношенията на своите приятели, когато възникне необходимост те да бъдат
разтървавани от назряваща силова саморазправа помежду им, е неморално и не
съответства на целите на закона; както е неморално и не съответства на целите на
закона това да бъде предупредено същото лице да не оказва въздействие спрямо
своите приятели в посока на това да признаят истината пред органите на Правосъдието
(обстоятелството, че свидетелят Веселин Иванов в крайна сметка прави своите
самопризнания, внася достатъчно светлина върху мотивацията на подсъдимите). По
същите причини, казани по-горе, е неморално за една доблестна постъпка – да
застанеш между приятелите си, за да предотвратиш тяхното сбиване и да изискваш
едното от тях да каже истината в интерес на Правосъдието – да се въздейства
„възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото“, щото да
не пристъпват към подобни приятелски постъпки, вместо което да остават „безопасно“
незаинтересувани и бездушни към проблемите на своите приятели. Ето защо и тази цел
на наказанието остава неоправдана в настоящия контекст.
Неоправдано в горния смисъл е налагането на ефективно наказание „лишаване от свобода“
при първоначален строг режим за изтърпяването му – доколкото същото е свързано със
засилена изолация в затворите и общежитията от закрит тип, и с характерния за тези заведения
контингент, с който – ноторно е известно – осъдените лица попадат „в тясна близост“.
Подсъдимият Данаил Лазаров не е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в подобно
заведение и не се е показал „резистентен“ на подобна наказателна репресия, за да се оправдае
налагането на подобно наказание. Ето защо наложените му наказания – отделно че са
наложени без никаква негова вина в извършването на приписваните му престъпления – остават
явно несправедливи по см. на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК и следва да бъдат отменени.
VII. По-нататъшни мерки на репресия и принуда
13. Като вземете предвид изложените по-горе обстоятелства и сериозните основания, от които
може да се направи обоснован извод за невинността на подсъдимия Данаил Лазаров, моля
съгласно чл. 420, ал. 3 от НПК да постановите спиране изпълнението на присъдата – с оглед
избягването на по-нататъшно неоснователно накърняване на правата му и следваща се от това
отговорност на държавата по чл. 5, ал. 1, б. „a“ от ЕКЗПЧОС във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 от
ЗОДОВ за причинени вреди.
14. Пак с цел избягване на отговорност за държавата – този път по чл. 5, ал. 1, б. „c“ във вр. с чл. 2,
ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди чрез неоснователно налагане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“ и предвид липсата на произнасяне
по чл. 309, ал. 1 от НПК в противна посока, като съобразите чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 57 от НПК,
моля да определите да не бъде налагана никоя от най-тежките мерки за неотклонение на
подсъдимия Данаил Лазаров – доколкото с цялостното си поведение той не е дал какъвто и да
било повод да се предполага, че би се укрил, би извършил друго престъпление или би осуетил
по някакъв начин разкриването на обективната истина. При постановяване на своето
определение в тази посока моля да вземете предвид съгласно чл. 56, ал. 2 от НПК и ниската
степен на обществената опасност на приписваните на подсъдимия Лазаров престъпления,
твърде противоречивите и съмнителни доказателствата срещу него (подложени на подробен
критичен анализ по-горе), хронично влошеното му здравословно състояние (подсъдимият
страда от хронично заболяване – астма, за което са приложени документи от здравните органи
още в предходните етапи на делото), отговорното му семейно и финансово положение
(изплащане на ипотечен кредит, изградена и поддържана лично от подсъдимия internet-мрежа,
от което предприятие се издържа цялото му семейство), и липсата на устойчива склонност към
престъпно поведение, която да обоснове прилагането на каквито и да било засилени мерки за
процесуална принуда.
VIII. Конкретни искания, доказателства, разноски
15. Моля – като вземете предвид изложените по-горе обстоятелства, а така също многобройните
постъпили молби от свидетели по делото с настоявания показанията им да бъдат взети предвид
(в т.ч. и такива, разкриващи нови съществени обстоятелства), да приложите чл. 425, ал. 1, т.т. 1
или 2 от НПК, като отмените Присъда №287 от 14.07.2015 г. по н.о.х.д.№3765 от 2014 г. на 44-ти
св. при РС-Варна и Решение от 12.11.2015 г. по в.н.о.х.д.№1142 от 2015 г. на н.о. при ОС-Варна
и върнете делото на Първата инстанция за ново разглеждане от друг състав, или оправдаете
подсъдимия Данаил Лазаров в рамките на установените фактически положения.
16. Моля – ако прецените за необходимо делото да бъде върнато за ново разглеждане – да дадете
Жалба от Данаил Димитров Лазаров по чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК пред АС-Варна стр. 49 / 52
задължителни указания по см. на чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК за отстраняване на допуснатите
съществени нарушения на процесуални правила, в т.ч.:
1) да се извадят от доказателствения материал по делото поради тяхната негодност:
а. показанията на свидетелката Р. Р. от 24.10.2013 г. по Досъдебно
производство №1991 от 2013 г. на 02 РУП МВР Варна – поради подправяне на
подписа й в Протокола за разпит (вж. т. 2.1 по-горе),
б. показанията на свидетелите Веселин Иванов и Д. М., разпитани по
реда на чл. 223 и сл. от НПК съответно на 14.10.2013 г. по ч.н.д.№5297 от 2013 г.
и на 25.10.2013 г. по ч.н.д.№5592 от 2013 г., респективно на 20.10.2013 г. по ч.н.д.
№5591 от 2013 г. – поради допуснатите нарушения на чл. 223, ал.ал. 1 и 2 от
НПК (вж. т. 2.2 по-горе),
в. показанията на свидетелката Д. М. от 24.10.2013 г. по Досъдебно
производство №1991 от 2013 г. на 02 РУП ОД МВР Варна – поради разпитването
й като непълнолетна през нощта, без присъствието на психолог, инспектор от
ДПС и/ли родител (вж. т. 2.3 по-горе), и
г. показанията на свидетеля Б. П. от 25.03.2015 г. по н.о.х.д.№3765 от
2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна и тези, дадени от него по Досъдебно
производство №1991 на 02 РУП ОД МВР Варна – поради допуснатото
нарушение на чл. 118, ал. 2 от НПК (вж. т. 2.4 по-горе);
2) да се допуснат исканите многократно от подсъдимия Данаил Лазаров, от неговия
защитник и от свидетели по делото допустими, относими и необходими доказателства:
а. очна ставка между свидетелите В. И., Д. М. и Р.
Р., поискана на 07.07.2014 г. и отказана с Постановления от 10.04.2014 г. на
Районен прокурор Н. – за установяване на обстоятелството дали
подсъдимият Данаил Лазаров е бил поканен да влезе в жилището, чиято
неприкосновеност се твърди да е нарушил,
б. разпит на полицейските служители Д. Ш. и Р. С. от 02
РУП ОД МВР Варна, които на 24.10.2013 г. са посетили процесното жилище и са
задържали подсъдимите Лазаров и Г. – за установяване на
действителната заварена обстановка в жилището и непосредствени
първоначални реакции на подсъдимите и свидетелите, които са описани по
коренно различен начин в показанията на свидетеля В. И. и в
полицейската докладна записка от същата дата,
в. повторен разпит на свидетелката Р. Р., за който тя моли три пъти в
свои собственоръчни молби и жалби от 17.09.2015 г. до ОС-Варна, с вх.№7932
от 15.12.2015 г. на АС-Варна и с вх.№1612 от 09.03.2016 г. на АС-Варна – за
установяване на обстоятелството, че (1) показанията й са разбрани и записани
неправилно в протокола от 25.03.2015 г. по н.о.х.д.№3765 от 2014 г., където тя в
действителност е посочила единствено осъдения Г. Г. да я е
блъснал при влизането си в жилището й, но не и подсъдимия Данаил Лазаров,
и обстоятелството, че (2) тя изобщо не е била разпитвана в рамките на
Досъдебното производство, респективно – подписът и в Протокола за разпит е
подправен,
г. повторен разпит на свидетеля В. И. (по делегация съгласно чл. 108
от НПК – по местопребиваването му във Великобритания), за което той моли в
своята Молба от 23.03.2016 г. с вх.№2326 от 04.04.2016 г. по в.н.о.х.д.№1142 от
2015 г. на АС-Варна – за установяване на редица нови съществени
обстоятелства, включващи неговия изричен отказ от лъжливи показания и пълно
оневиняване на подсъдимия Данаил Лазаров,
във връзка с което – макар Присъда №287 от 14.07.2015 г. по н.о.х.д.
№3765 от 2014 г. на 44-ти св. при РС-Варна да е влязла в сила – като
съобразите, че срещу лъжесвидетеля В. И. все още не е
възбудено наказателно преследване, моля да разпоредите да се
приложи чл. 292, ал. 1 от НК за освобождаването му от наказателната
отговорност по чл. 290 от НК;
д. повторен разпит на свидетелката Д. М., която – видно от нейна
собственоръчна молба с вх.№7931 от 15.12.2015 г. до АС-Варна – също прави
отказ от първоначалните си показания и заявява желанието си да даде нови,
изцяло оневиняващи подсъдимия Данаил Лазаров;
3) да се допуснат следните ново установени доказателства:
а. разпит на ново установения свидетел И. М. Г. – за установяване
на обстоятелството, че (1) свидетелят В. И. е направил публични
самопризнания за давани от него лъжливи показания срещу подсъдимия
Данаил Лазаров и на обстоятелството, че (2) свидетелката Р. Р. е
посочила в съдебното заседание от 25.03.2015 г. по н.о.х.д.№3765 от 2014 г.
единствено осъдения Г. Г. да я е блъснал при влизането в
жилището й, но не и подсъдимия Данаил Лазаров,
б. разпит на ново установения свидетел Д. Д. П. – за
установяване на обстоятелствата, че свидетелят В. И. е направил
публични самопризнания за давани от него лъжливи показания срещу
подсъдимия Данаил Лазаров;
в. разпит на ново установената свидетелка Т. Ф. Л. – за
установяване на обстоятелството че (1) свидетелката Р. Р. е посочила
в съдебното заседание от 25.03.2015 г. по н.о.х.д.№3765 от 2014 г. единствено
осъдения Г. Г. да я е блъснал при влизането в жилището й, но не и
подсъдимия Данаил Лазаров, и на обстоятелството, че (2) конкретно
зададеният от Съда въпрос и конкретният отговор, даден от свидетелката
Р. не са възпроизведени в протокола от съдебното заседание;
г. разпит на осъдения Г. Г. (вече като свидетел съгласно чл. 118, ал.
1, т. 1 от НПК и предвид нормата на чл. 299 от НПК) – за установяване на
обстоятелството, че (1) подсъдимият Данаил Лазаров не е упражнил никакво
насилие и не е имал никакво физическо съприкосновение със свидетелката
Р. Р. при влизането в жилището й, и на обстоятелството, че (2)
подсъдимият Данаил Лазаров е присъствал на разговора в жилището
единствено като „гарант“ за сигурността на свидетеля В. И., без да
участва по никакъв начин в проведения разговор;
4) да се назначи съдебна почеркова експертиза – за установяване съгласно чл. 144, ал.
1 от НПК на обстоятелството, че подписите на свидетелката Р. Р., положени в
Протокола за разпит от 24.10.2013 г. пред старши разследващ полицай М. К. по
Досъдебно производство №1991 от 2013 г. на 02 РУП ОД МВР Варна са подправени;
експертизата, след като се запознае с оригинала на Протокола и със сравнителни
образци от действителния подпис на свидетелката Р. Р., а така също – със
сравнителни образци от почерка на нейния правнук В. И. (също свидетел по
делото), да отговори на следните въпроси:

[rodnilb]

а. свидетелката Р. Р. ли е подписала Протокола за разпит от 24.10.2013 г.
пред старши разследващ полицай М. К. по Досъдебно производство
№1991 от 2013 г. на 02 РУП ОД МВР Варна?; и
б. правнукът на свидетелката Р. Р. и също свидетел по делото В.
И. има ли съпричастност в полагането на саморъчния подпис в Протокола
за разпит от 24.10.2013 г. пред старши разследващ полицай М. К. по
Досъдебно производство №1991 от 2013 г. на 02 РУП ОД МВР Варна?
Моля – предвид обстоятелството, че евентуалното подправяне на
подписа на свидетелката Р. Р. е осъществено не без
съпричастността на старши разследващ полицай М. К. от 02 РУП
МВР Варна, а така също – предвид същественото значение на това
обстоятелство за установяване на обективната истина по делото – да
разпоредите исканата съдебна почеркова експертиза да се извърши в
НИКК на МВР в гр. София – с оглед пресичането на евентуален опит
за осуетяване осъществяването на обективна и безпристрастна
експертиза, резултатите от която е възможно да доведат до привличане
на полицейски служители към служебна и наказателна отговорност.
17. Моля – в случай на уважаване на настоящата Жалба, да присъдите съгласно чл. 190, ал. 1 от
НПК на подсъдимия сторените по делото разноски – в т.ч. начислени и изплатени от него
държавни такси, депозити за съдебни експертизи, адвокатски хонорари и други деловодни
разноски.
IX. Приложения
18. Прилагам и моля да приемете:
1) пълномощно от подсъдимия Данаил Лазаров за оказване на адвокатско съдействие;
2) копие от настоящата Жалба за Прокуратурата.
06.04.2015 г. С УВАЖЕНИЕ: Данаил Димитров Лазаров
гр. София чрез адв. Адриан Н. Илиев


И сега след всичкия този доказателствен материал представящ фактите, обстоятелствата и нарушенията по целия случай помислете си пак дали аз имам някаква вина за нещо!?!

[rodnilb]

Прилагам копие от протокола от съдебното заседание проведено на 15.04.2016 г. в Апелативен съд Варна:


П Р О Т О К О Л
Година 2016 Град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД Наказателно отделение
На петнадесети април Година ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТА
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
Секретар С.Д.
Прокурор ИЛИЯ НИКОЛОВ
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Д.
НДВ № 445 по описа за 2015 година
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
АДВ. ИЛИЕВ – Д.Д.Л. вчера ми подписа пълномощно, уведомен е за
днешното съдебно заседание, не желае да се явява.
Искателят Д.Д.Л., редовно призован, не се явява.
За него се явяват: адв.К.О.Б. ***, редовно упълномощен от преди, адв.
Адриан Илиев от АК – София, редовно упълномощен от днес и адв.Ивайло
Кънев Иванов от АК – Варна, редовно упълномощен от днес.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор НИКОЛОВ.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
АДВ.Б. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.ИЛИЕВ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
АДВ.ИВАНОВ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ Д.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.ИЛИЕВ – Уважаеми Апелативни съдии, в приложените документи,
които бяха докладвани току що, са изложени огромно количество факти
базирани върху конкретни детайли от извършените процесуално-следствени
действия и събраните доказателства, включително новопостъпили данни за
нови, новооткрити и новоустановени доказателства, и всичко това считам, че
най-малкото следва да доведе до възобновяване на производството, т.к. има не
само разклащане на вече събрани доказателствата, но и поява на нови такива по
този случай. На съда разбира се е преценката дали в рамките на сегашната
констатация може директно да се пристъпи към приключване на това дело с
оправдаване, но най-малкото според мен са налице обстоятелства за
възобновяване на съдебното следствие и пристъпване към изследване на
новоустановените доказателствата.
Това е съвсем накратко извън фактическите констатации.
АДВ. ИВАНОВ – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло
казаното от колегата Илиев. Считам също така, че от събраните на досъдебното
производство и на двете съдебни фази гласни и писмени доказателства не
съществува някое, което към настоящия момент да не е подлагано на сериозно
съмнение относно неговата годност. Това и други факти, които са много
подробно описани и които няма да преповтарям считам, че са основание най-
малкото настоящото дело да бъде върнато за ново разглеждане и настоявам за
това пред Вас. Целта на наказателния процес е само и единствено да се открият
както обективната истина, така и фактическата обстановка по делото. За мен
към настоящия момент тези неща не са открити.
Моля Ви за връщане на делото за ново разглеждане.
АДВ. Б. – Уважаеми Апелативни съдии, Вие сте призовани да поправите
една несправедливост, едно момче, което беше неправилно осъдено на две
инстанции и присъдата е влязла в сила.
По делото бяха събрани безспорни доказателства, които изцяло
опровергават изводите, които са направени от първата и втората инстанции.
Посочил съм основанията в жалбата по допуснати съществени процесуални
нарушения и несправедливо наложено наказание. Всички тези доказателства
бяха в последствие променени. Бяха разпитани свидетели, а именно тези
свидетели, на които се базират и двете осъждания, които коренно промениха
своите показания, дори нещо повече: В първата инстанция това, което беше
записано в протокола, самата свидетелка, а и всички участници бяха свидетели
на това, че тя не е казала именно това, което е записано и на което се базира тази
присъда. Защо казвам това. Тъй като приетото от съда на двете инстанции от
една страна интерпретира по неправилен начин тези безспорни доказателства,
които са събрани, а от друга страна на някой от тях изобщо не е обърнато
внимание и както аз съм го посочил в своята жалба – липсват изобщо мотиви в
тази насока. Това са както грешката в първата инстанция в мотивите, която
изобщо не е коментирана от втората инстанция, как може едно лице за едно
деяние да търпи две наказания. Можеше поне с едно изречение да се даде
някакво обяснение дали това съдът приема, че е някаква грешка или нещо друго.
Няма една дума в тази насока.
По отношение на променените обстоятелства също няма нито една дума в
тази насока.
По отношение на това, което съм посочил като съвсем фрапиращо
основание за отмяна на едно такова решение е и това преписване на мотивите
на първата инстанция. Кому е нужно това и как магистрата формира своето
вътрешно убеждение и това нещо се представя пред всички останали, при
положение, че дори и препинателните знаци, стилистичните грешки са
преповторени, тук дори не става въпрос за преписване, а за копиране на едни
мотиви, което считам, че е изцяло недопустимо. Тези неща сами по себе си са
основание такъв един акт да бъде отменен и съответно делото възобновено.
Тъй като подробно съм изложил това, което смятам, че следва да се обърне
внимание и то сериозно на тези двама основни свидетели, които желаят и
единият от които се яви пред съда да заяви, че не е разбран правилно и не е това,
което се е случило. Само това е основание да се даде шанс в един процес нов, да
бъдат преповторени тези действия за да се установи истината, при положение че
тези същите твърдят обратното. По-добре е, както съдът добре знае, десет
виновни да са навън от затвора, отколкото един невинен да е вътре в затвора. В
случая ние ще постигнем само това – един невинен да отиде в затвора и ако има
съмнение в това нещо, дори само съмнение, аз считам че това е не само
съмнение, трябва да се даде шанс да могат да се повторят тези действия и
каквото вече реши съдът в един такъв процес, в който са допуснати и очните
ставки, които сме искали и не са допуснати, и да се разпитат тези свидетели,
които сме искали и тогава това решение ще бъде справедливо.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми съдии, смятаме, че депозираните исканията са
неоснователни. Най-напред трябва да отбележим, че в една доста значителна
част, над 50% те са принципно недопустими, т.к. съдържат имплицитен, а на
места и експлицитен вид опит за оборване на установените фактически
положения от първата и втората инстанция, това е недопустимо в рамките на
настоящото производство, т.к. то има касационен характер и Вие не може да
установявате нови фактически положения както много добре Ви е известно.
Това би трябвало да е известно и на колегите. Адв. Илиев, моите адмирации,
положил е огромен труд, петдесет и няколко страници е написал, от тях
половината представляват чудесно изложение подходящо за въззивен съд, но не
и в настоящата процедура, тук това изложение е неуместно.
По отношение на сочените процесуални нарушения. Адв. Б. смята, че много
съществено процесуално нарушение е използването на технологията „copy
paste”, която действително е намерила място при изготвяне на въззивното
решение, аз само ще отбележа, че според мен е ноторно известно в нашите
среди, че тази технология се използва от всички магистрати за да се пести
излишен труд. Това не е недопустимо, т.к. тази технология помага да се пести
труд и аз само ще обърна внимание на съда къде е използвана тази технология в
изготвянето на въззивното решение - тя е използвана именно в тази част където
въззивният съд казва каква фактическа обстановка е приел за установена
първоинстанционния съд. Аз не виждам нищо скандално в това, че установеното
от първоинстанционния съд е възпроизведено едно към едно, дори чрез
използване на тази технология от въззивния съд. В останалата част решението
си е на въззивния съд, то е изготвено на базата на вътрешното убеждение на
магистратите и според мен тук нямаме в никакъв случай опорочаване на
съдебния акт на въззивната инстанция, което да налага неговата отмяна.
Очевидно е също така, че вследствие на тази технология, т.к. често магистратите
използват като шаблони предишни свои решения понякога се случва отделни
елементи от тях да останат в новото решение. Очевидно такъв е случая с
цитираното от адв.Б. наличие на известно противоречие на едно място в
мотивите, където съдът едновременно е посочил, че трябва да бъде търпяно
наказание от шест месеца и от една година. За мен това е очевиден случай на
техническа грешка, което не опорочава волята на първоинстанционния съд, т.к.
навсякъде другаде и в присъдата, и в мотивите е пределно ясно, че подсъдимият
е осъден за това конкретно престъпление на шест месеца лишаване от свобода, а
не на една година. В този смисъл аз смятам, че тези сочени процесуални
нарушения са мними.
Също така смятам, че не е съществено процесуално нарушение и
твърденият дефицит на мотиви на въззивното решение по отношение на
деянието по чл.293 от НК, досежно подс. Л.. Действително в тази насока
мотивите, които е заложил въззивният съд са доста по-кратки, отколкото тези,
които са изложени досежно деянията по чл.170 от НК, но фактически
въззивният съд е приел, че той изцяло се съгласява с мотивите, които е изложил
първоинстанционния съд и препраща към тях. В този случай не може да се
твърди за липса на мотиви.
По отношение на процесуалните нарушения, които сочи адв. Илиев в
своята пространна жалба, както той е озаглавил документа, всъщност той
наистина има характера на жалба до въззивен съд, а не на искане по касационна
процедура. Там са посочени няколко съображения, които биха могли да бъдат
относими към настоящото производство. Аз накратко ще се спра на тях.
Най-напред се твърди, че нямало основание да се разпит на свидетелите
Веселин Иванов и Диана Маркова пред съдия, т.к. не били налице
предпоставките на чл.223, ал.1 от НПК. Това твърдение според мен е
съвършено неоснователно, дори само ако изходим от предмета на разследване
по досъдебното производство, което се води за подбуждане към
лъжесвидетелстване. Според мене пределно очевидно е, че това е първото нещо
което е трябвало да направят органите на досъдебното производство, т.к. лица,
които са разследвани за такова деяние очевидно биха могли да го извършат и
според мен са се опитали да го извършат, и може би с известен успех и в хода
докато е траело и това производство. За мен основанията са налице, това е пар
екселанс.
Мними са твърдените нарушения по чл. 223, ал.2 от НПК, за
непредоставяне възможност на обвиняемите и техните защитници да участват в
тези разпити, т.к. всъщност обвиняемите са придобили това си качество след
извършването на тези разпити, поради това и не е допуснато процесуално
нарушение. Те не са били обвиняеми към момента, когато са били разпитани
тези лица.
Не смятаме, че има допуснати процесуални нарушения и по отношение
разпита на свид.Папазов, т.к. същият според нас не е извършил действия по
разследването. Не е налице предпоставката на чл.118, ал.1 от НПК.
По отношение на останалите сочени процесуални нарушения те се
препокриват с твърдените от адв.Б. за това няма да ги преповтарям.
Според мен всички тези искания за преповтаряне на вече извършени
действия по разследването са съвършено неоснователни, особено се акцентира
върху свид. Р., тя е била допусната до разпит от Окръжния съд, била е разпитана
и Окръжният е посочил в своите мотиви, макар и пестеливо, защо не приема
нейната нова версия за случилото се. Какво бихме постигнали ако делото се
възобнови и тя бъде разпитана за пореден път. Свид. Веселин Иванов е
многократно разпитван и пред съдия на досъдебното производство, и пред
първоинстанционния съд така, че според мен всякакви такива искания от този
род са съвършено неоснователни.
Поради горното Ви моля да оставите исканията без уважение.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:20
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:

[rodnilb]

Моля забележете само по какъв грозен и долен начин прокурора от апелативната прокуратура във Варна се съглася първо, че по моето дело има допуснати различни процесуални нарушения, но в същото време се опитва да ги оправдае като ги омаловажи и оправдае със скандални обяснения, че виждате ли те всички правели така...! Става въпрос по конкретно за нарушението цитирано от двама от моите адвокати в техните жалби до апелативния съд, адвокат Бейлерян и адвокат Илиев относно копираните мотиви в решението на въззивната инстанция, което действие е описано и формулирано като нарушение в наказателно процесуалния кодекс на Република България в чл. 348, ал. 3 т. 2. Това допълнително е многократно разглеждано и осъждано като нарушение от Върховния Касационен Съд на Република България и именно поради тази причина аз не разбирам как може прокурор И. Н. да си позволява да прави такива скандални изказвания по този въпрос и да се опитва по такъв смешен и крайно неуместен начин да оправдава грешките и нарушенията на своите колеги от окръжния съд, които са извършили нарушение по цитирания член от НПК. Вижте по какъв смешен начин прокурор Н. оправдава тези нарушения като казва, че то всички правили така в съдебната система и това било обща практика на всички съдии и магистрати с което пестили време и труд...! Хахахаха. Това оправдание е абсолютно равнозначно на това даден човек да си паркира автомобила на място, където вижда и знае, че е забранено и това е нарушение, но в същото време той да го извършва това нарушение, защото пред него имало примерно вече паркирани и други автомобили и този водач, затова да е решил да спре и той там и в същото време да дойде КАТ и да го пита защо е извършил това нарушение и водача да отговори, че знае, че това е нарушение, съзнава го, но тъй като имало паркирани и други автомобили преди него там и той затова решил и да спре... В тази ситуация КАТ веднага биха го глобили с думите примерно "ние сега ще глобим Вас тъй като Вас хващаме на място, а другите ще глобим след това"! Просто закона си е закон и след като в него има текст, който описва дадените действия като нарушение, тогава просто няма, какво повече да се говори, а трябва да се спази и приложи закона без никакво съмнение. В моя случай част от установените, допуснати нарушения по делото ми са и такива с копирани мотиви по метода „copy–paste” и няма, какво повече да се оправдава никой особено по такъв смешен и нагъл начин! Още повече вижте, какво казва ВКС точно по този въпрос относно това нарушение в свое решение от 24.09.2015 г. копирам Ви отказ от текста в решението на ВКС по този въпрос.

Всъщност, мотивите на въззивното решение представляват особена компилация от
копирани мотиви на първата инстанция (която пък е копирала значителна част от
съдържанието на обвинителния акт и от първата постановена присъда по НОХД №
302/2010 г.) и още по-фрапиращо – на цели пасажи от пледоарията на прокурора по
ВНОХД № 187/2013 г., по метода „copy–paste”. Към тази крайно обезпокоителна
практика, обосноваваща самостоятелно нарушение по чл. 348 ал. 3, т. 2 от НПК, не
може да има никакъв толеранс, защото практически представлява отказ от изпълнение на съдебни задължения, свързани със суверенно формиране на
вътрешното съдийско убеждение по фактите и правото, респ. отказ от правосъдие.
Поначало, само това е достатъчно да се приеме, че е реализирано
касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, непоправимо
от касационната инстанция и оправдаващо прилагането на разпоредбата на чл. 354
ал. 3, т. 2 от НПК.

Тук ясно магистратите от ВКС разясняват, че това наистина е ПРАКТИКА, но КРАЙНО ОБЕЗПОКОИТЕЛНА към, която НЕ МОЖЕ ДА ИМА НИКАКЪВ ТОЛЕРАНС и също признават, че това е нарушение по горе цитирания член. От тук сами може да видите това съдебно решение на ВКС:

http://www.ex-lege.info/%D0%92%D0%9A%D0 ... %B5/425951

Именно за това аз не разбирам как може тогава този прокурор да си позволява да прави такива изказвания и да се опитва по такъв скандален начин да оправдае нарушенията на своите колеги от окръжния съд във Варна!?! Отделно от всичко това варненската апелативна прокуратура в лицето на своя представител прокурор Н. правят нещо още по фрапиращо и крайно неподчтенно спрямо мен като директно си "затварят" "очите" и "ушите" и остават изцяло безгласни по отношение на ново откритите факти и доказателства по моето дело, които изцяло показват и разкриват моята невинност и показват метода и начина по, които аз съм бил обвинен още в началото в районното управление на полицията. Това двама от основните ключови свидетели ясно описват в своите молби до съда като обясняват, че даден свидетел изобщо не е давал показания по ДП, а другия свидетел признава, че той е дал показания от името на друг човек, както и че го е разписал от негово име, защото полицията са го накарали! За всички тези самопризнания на свидетелите прокурор Н. не казва нищо и вместо да свали обвиненията срещу мен поради ново откритите факти и доказателства той избира да се направи на глух и сляп и да продължи да обвинява мен и да пледира от съда да ме признаят мен за виновен! Също така прокурора си изказва още едно скандално и крайно невярно твърдение, че полицая, който е разпитан по делото още в районния съд не било нарушение по чл. 118, ал. 2 от НКП, тъй като той не бил участвал в разследването! Това абсолютно не е вярно твърдение, защото по материалите от ДП по, което са ме обвинили ясно се вижда, че същия полицейски орган Б. П. пряко е участвал в работата по ДП като той лично е задържал лицата участващи в случая и им е снемал показания. Тези процесуални действия го правят пряк участник в ДП и от там е абсолютно на лице забраната му да участва като свидетел, както е описано в текста по чл. 118, ал. 2 от НПК, но прокурора директно казва на бялото черно и обратното, но не признава истината, че това е нарушение! Това отвратително и грозно действие на прокурор Н. показва директно как Българската прокуратура във Варна изобщо не е честна и не работи по разкриването на обективната истина във всяко дело, а съзнателно и умишлено си "затваря" "очите" по разкритата вече истина и продължава да иска невинен човек да влезе в затвора! Аз не знам този г-н прокурор няма ли човешка и морална съвест, че прави такива неща с мен?!? Той вместо да свали обвинението срещу мен и директно да поиска от съда да се разпореди цялостна проверка по новите доказателства и твърдения, както ги иска и един от моите адвокати в своята жалба до съда, адв. Илиев, прокурора умело не желае дори да се проверят твърденията на свидетелите, защото знае, че така ще се уличат дознатели от полицията в извършване на престъпления по чл. 311, ал. 1 от НК и по чл. 293, ал. 1 от НК и предпочита да си "затвори" "очите" за ново откритите факти и доказателства и да хвърли един невинен човек в затвора само и само да не излезе истината на яве за извършените нарушения и престъпления на полицията още по ДП.
Тук аз искам да припомня на г-н Н. един принцип, правило на, което учат студентите по наказателно право още в първи курс в университетите в България, което гласи следното:

В наказателното право този принцип намира приложение в т.нар. презумпция за невинност, която възлага на обвинението грижата за доказване на вина. По дела от общ характер тежестта на доказване пада върху прокурора, а от частен характер — върху частния тъжител. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен, т.е. да доказва отрицателен факт. Законът забранява да се правят доводи във вреда на обвиняемия поради това, че отказва да дава обяснения или че не е доказал възраженията си.[2]

Причината за регламентираното, легитимно прехвърляне на доказателствената тежест в наказателното право, е че това разместване на тежестта на доказване е в полза на обвиняемия, то му дава „процесуално предимство“ да не се налага да доказва отрицателен факт, т.е. че не е извършил това, в което го обвиняват. Мотивът на законодателя за кредитирането на обвиняемия с такова предимство е концепцията, че ако се допусне грешка в процеса, по-добре е грешката да е в интерес на виновен, който да бъде оневинен, отколкото на невинен човек, който да бъде несправедливо посочен за виновен (принципът „По-добре сто виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора“).[3] Разместването на доказателствената тежест в наказателния процес намалява шансовете от грешка в ущърб на хипотетично невинен обвиняем, поради което обвиняемите се освобождават от тежестта да доказват невинността си и не може да се правят изводи в тяхна вреда, когато не са дали обяснения или не са доказали възраженията си, с които се противопоставят на повдигнатото обвинение.[4]

И това ми било законодателство.... И това ми било човек, който е назначен да обвинява и да търси правдата и истината във всяко обвинение... Горките хора, които ще попаднат и за напред в работата на този прокурор!