Обжалване на заповед за арест

[lili115]

"които представят министър-председателя като пълен простак и .....;"
да допълня само треторазрядно: и с преливащо брутално разпасано мутренско поведение от прекомерно материално дебелеене от безгранична власт и слава!
-----
"Проблемът идва тогава, когато някоя кауза няма потенциал да накара обществото да излезе на площада, ..."
Само, че пропускаш провокациите от полицията, да смаже протестите, като тя е проводник на комплексарските нареждания от аскета, защото примерно му искат оставката под оградите на къщата му в Банкя или са длъжни да изпълняват прищевките му, понеже той им е шефа и те са на трудови договори!

[lawchoice]

Темата е много обхватна и едва ли има смисъл да пиша фермани. Ще се опитам да бъда максимално кратък.
Първо, не мога да разгранича отношението си като човек от това като юрист. На първото ни упражнение по Конституционно право Васил Киров (тогава все още гл.ас.) във втори курс в СУ ни каза, че всеки юрист имал две същности/страни - едната е житейската, чисто човешката, а другата - на юрист. Не приемам такава професионална шизофрения за нещо естествено.
На второ място - накратко за разделението на властите. Този принцип се приписва на Монтескьо, който заявява, че абсолютната еднолична власт в ръцете на френския монарх трябва да бъде ограничена чрез разделяне на държавната власт на три - законодателна, изпълнителна и съдебна. Макар и да изглежда като абстракция това разделение на властите, на мен ми се падна като въпрос на държания изпит по публичноправни науки и трябваше да изтърпя виковете на проф. Карагьозова-Финкова, която не беше доволна от горното обяснение на доктрината за разделението на властите, като накрая не издържа и извика: "СВОБОДАТА!". Т.е. целта на това пусто разделение на властите била свободата. Малко като "Свободата, Санчо, е на върха но копието" ("Дон Кихот"). Това, което искам да кажа е, че свободата не е просто абстрактна категория, а има и конкретни практически измерения, вкл. и правни. Например принципът на свобода на договарянето; или пък - свобода на изразяване на мнение, свобода на мисълта и други "естествени права" според доктрината за естествените права.
Моето мнение е, че в България принципът на разделение на властите до голяма степен не се спазва. Има пълно сливане между законодателна и изпълнителна власт, а чрез ВСС те влияят и върху съдебната власт. За съжаление конституционният модел е такъв, че позволява половината от членовете на ВСС (11, без тримата "големи") да се избират от Парламента, т.е. влиянието на законодателната власт е значително. Може да се спори доколко този подход е удачен, за мен е редно да има влияние на законодателната власт (на принципа "власт възпира власт"), но то трябва да е доста по-ограничено, за сметка на съдийското самоуправление.

Твое право е да се съмняваш в думите на всеки. В крайна сметка, ако съмнението отсъстваще едва ли човешката цивилизация би еволюирала дотук. С риск да бъда възприет като професионален шизофреник, аз също смятам като В.Киров. Животът налага, ако щеш и със сила, своите уроци. Наскоро имах казус, чиято емоционално решаване, бе далеч по-трудно от юридическото. Ще си позволя да го споделя тук:

Нередовна искова молба. Дадени указания за внасяне на ДТ. В срокът за изпълнение, подадено искане за продължаване на срока, уважено от съда - срокът удължен с един месец. В последният ден на продължения срок, подадено ново искане за удължаване, по което няма произнасяне, но след 7 дни таксата е внесена. Съдът разглежда делото и се произнася с акт по същество, с който уважава иска. В рамките на инстанционния контрол, ответника многократно възразява срещу допустимостта на решението. Съдията-докладчик на когото е разпределено делото, проучвайки го смята, че и втората молба за удължаване на срока е основателна. Как ще постъпиш, ако си на негово място?

Не съм убеден, че във ВСС са хората с най-високи нравствени и професионални качества (каквото е изискването на чл. 130, ал. 2 ЗСВ), постоянните кавги в този и в предишния ВСС показват по-скоро обратното.
В тази връзка моите лични впечатления върху новия главен прокурор (а и върху предишните) са, че същият по никакъв начин не разполага с нужното високо ниво на професионализъм и морал.
Доводите ми са следните:
- на първо място - отношението към адвокатурата и правото на защита на обвиняемите - макар и да не съм специалист по наказателно право, според мен привличането на адвокати като съучастници на техните клиенти пряко противоречи на същността на адвокатската професия като защитник на своя клиент, което по презумпция изключва общност на престъпния умисъл с клиента. Затова ми се струва, че целта е просто обвиняемият да бъде оставен без адекватна правна защита от своя (привлечен като съучастник) адвокат.
Също така - главният прокурор заяви, че адвокатите просто вземат парите на своите клиенти и едва ли не са също толкова неморални като тях. По недопустим за мен начин определени хора се "дамгосват" като лоши хора (обвиняеми, престъпници и др.), излиза още малко, че каквото и да кажат, то е част от защитната им теза пред медиите, а се пренебрегва фактът, че самата прокуратура по недопустим начин се опитва да формира общественото мнение чрез медиите.
- Тук идваме и до презумпцията за невинност, която изглежда е изключително чужда на главния прокурор. Идваме и до принципа на разкриване на обективната истина, която (поне така са ме учили в университета) включва задължение за прокуратурата да събира данни както в полза на обвинението, така и в полза на обвиняемия.
Дотук изброих 4 нарушени основни принципа на наказателния процес - чл. 11, 13, 15 и 16 НПК. И то без да претендирам да съм специалист по наказателен процес. Вероятно биха могли да се открият и други нарушени принципи.
- от чисто човешка гледна точка считам, че изказването на главния прокурор, че бил инструмент в ръката на Бога е богохулно и лицемерно. Освен това същото реферира към думите на Торквемада от Светата инквизия, а за мен намекът за прокуратурата като Светата Инквизиция е едновременно притеснително и...неуместно (меко казано).
Като дипломиран психолог смея да твърдя, че подобни изказвания от страна на главния прокурор създават основателно съмнение и за дееспособността му, съответно способността му правилно да разбира свойството и значението на своите постъпки. Разбира се, това може да го потвърди само психиатър, но за мен са налице някои видими симптоми на параноидна/кврулантна личност. Дали е такъв в действителност, не съм сигурен, защото никога не съм разговарял с него лично, Тук говоря само за впечатлението, което съм придобил от публичните му изяви.
Последният ми аргумент срещу главния прокурор е нееднаквото третиране на различните случаи, което е твърде очебийно. От една страна се проявява странно усърдие за очерняне на образа на някои от обвиняемите, като например държането с белезници на публично място на Иванчева - дори и да е виновна, не заслужава подобно опозоряващо отношение. За определени случаи се публикуват избирателно доказателства, които подкрепят тезата единствено на обвинението.
От друга страна обаче по други случаи, касаещи личността на министър-председателя, има учудващо мълчание - досега изобщо не е изследвано дали той действително е казвал нещата в записите, които представят министър-председателя като пълен простак и .....; не се изследва и дали пачките по 500 евро са негова собсветност и как са придобити и т.н.
Всичко това създава усещане за несправедливост, липса на разделение на властите, безотговорност, като цяло - нарушено върховенство на закона. Подобни неща не могат да се случват в нормална правова държава.
С оглед на това протестите срещу подобни груби нарушения са справедливи, стига да не се стига до насилие.
Това е моето мнение като човек и юрист.
А твоето какво е?

Моето мнение го споделих по-горе в темата. Не е предвидена правна възможност, хората от улицата да избират ръкодителите на органите на съдебната власт, затова тяхната преценка относно притежаваните качествата за заемане на съответната длъжност е без правна стойност. Разбира се, че всеки има право на лично мнение, но само толкова съгласно действащата нормативна уредба. Добър или лош законът трябда да се спазва, докато не бъде отменен. Дори и да бъде уважено искането на улицата и подадени исканите оставки, това не отменя действащите в момента правила. Евентуалната тяхна отмяна е въпрос на бъдещо несигурно събитие, което докато не се случи, компетентния орган да се произнася по качествата на кандидатите за ръководители в съдебната система е ВСС. Дали действащите членове на Съвета са най-достойните, също е въпрос на нормативно уреждане и подлежи на обсъждане по време на техния избор. Това което бих могъл да добавя е, че някой може да е изключителен магистрат, да е добър административен ръководител, пък да не успее да се справи като член на ВСС. Мястото на този орган в системата на държавните органи, предопределя нуждата от политически решения на неговите членове, не всеки притежава такива качества. Освен определяне посоката на коръбът на съдебната власт, наложително е да комуникираш ползоотворно и с другите два кораби /на законодателната и изпълнителаната власт/, които плават наоколо, както и да не загубваш връзката с пристанището /народа/, където всички кораби рано или късно се завръщат. Тази работа е несвойствена и далеч по-неблагодарна от простото упражняване на магистратстка длъжност и затова малко са достойните магистрати с необходимите качества, които имат желание да я вършат. Това трябва да се има предвид, когато се коментира работата на хора, които доброволно се решили да сложат своето име на пангара.

Успешен ден!

[Melly]

Нередовна искова молба. Дадени указания за внасяне на ДТ. В срокът за изпълнение, подадено искане за продължаване на срока, уважено от съда - срокът удължен с един месец. В последният ден на продължения срок, подадено ново искане за удължаване, по което няма произнасяне, но след 7 дни таксата е внесена. Съдът разглежда делото и се произнася с акт по същество, с който уважава иска. В рамките на инстанционния контрол, ответника многократно възразява срещу допустимостта на решението. Съдията-докладчик на когото е разпределено делото, проучвайки го смята, че и втората молба за удължаване на срока е основателна. Как ще постъпиш, ако си на негово място?

Много, много правилна преценка от първоинстанционния съд относно допустимостта на иска. Не само от житейска гл. точка, но и напълно в съзвучие с процесуалните норми в случая.

Липсата на произнасяне от страна на съда по втората подадена молба за удължаване срока за изпълнение на дадените указания е пропуск, който не може да бъде вменен в тежест на ищцовата страна по делото.
Аргумент - липсва съдебен акт за прекратяване на производството по делото, който подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. А фигурата "мълчалив отказ" е непозната в обективното ни гражданско процесуално право.

Ето защо, възражението на ответната страна не е уважено от горната инстанция.

П.П. Въпреки нажежената обстановка в страната ни, обнадеждена съм че има качествени магистрати в съдебната система, които мислят с главите си, а не с онази част от тялото си, с която седят на стола.

П.П.П. Извинявам се че нахлух в темата, коментирайки казус без да съм адресат на поставения от lawchoice към Калахан въпрос.

[gridiron]

Уважаеми Калахан, ако имаше опция да се изпращат лайкове, щяхте да имате много от правелните и трезвомислещи читатели, а за отговорите Ви по правните въпроси и пари щяхте да получавате от благодарност

Юристе, но казвате нещата със своите имена и съответващо на истенската реалност, а не тази която ни пробутват, измислената

[lawchoice]

Нередовна искова молба. Дадени указания за внасяне на ДТ. В срокът за изпълнение, подадено искане за продължаване на срока, уважено от съда - срокът удължен с един месец. В последният ден на продължения срок, подадено ново искане за удължаване, по което няма произнасяне, но след 7 дни таксата е внесена. Съдът разглежда делото и се произнася с акт по същество, с който уважава иска. В рамките на инстанционния контрол, ответника многократно възразява срещу допустимостта на решението. Съдията-докладчик на когото е разпределено делото, проучвайки го смята, че и втората молба за удължаване на срока е основателна. Как ще постъпиш, ако си на негово място?

Много, много правилна преценка от първоинстанционния съд относно допустимостта на иска. Не само от житейска гл. точка, но и напълно в съзвучие с процесуалните норми в случая.

Липсата на произнасяне от страна на съда по втората подадена молба за удължаване срока за изпълнение на дадените указания е пропуск, който не може да бъде вменен в тежест на ищцовата страна по делото.
Аргумент - липсва съдебен акт за прекратяване на производството по делото, който подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. А фигурата "мълчалив отказ" е непозната в обективното ни гражданско процесуално право.

Ето защо, възражението на ответната страна не е уважено от горната инстанция.

П.П. Въпреки нажежената обстановка в страната ни, обнадеждена съм че има качествени магистрати в съдебната система, които мислят с главите си, а не с онази част от тялото си, с която седят на стола.

П.П.П. Извинявам се че нахлух в темата, коментирайки казус без да съм адресат на поставения от lawchoice към Калахан въпрос.

Благодаря за включването по казуса! Надявам се всичко около теб и вътре в теб да е наред в тези бурни, от всякакво естество, времена!
Успешна седмица!

П.П. В случай, че Калахан няма желание да се включи по казуса, довечера, ако имам възможност ще кажа и моето мнение за казуса.

[Melly]

Нередовна искова молба. Дадени указания за внасяне на ДТ. В срокът за изпълнение, подадено искане за продължаване на срока, уважено от съда - срокът удължен с един месец. В последният ден на продължения срок, подадено ново искане за удължаване, по което няма произнасяне, но след 7 дни таксата е внесена. Съдът разглежда делото и се произнася с акт по същество, с който уважава иска. В рамките на инстанционния контрол, ответника многократно възразява срещу допустимостта на решението. Съдията-докладчик на когото е разпределено делото, проучвайки го смята, че и втората молба за удължаване на срока е основателна. Как ще постъпиш, ако си на негово място?

Много, много правилна преценка от първоинстанционния съд относно допустимостта на иска. Не само от житейска гл. точка, но и напълно в съзвучие с процесуалните норми в случая.

Липсата на произнасяне от страна на съда по втората подадена молба за удължаване срока за изпълнение на дадените указания е пропуск, който не може да бъде вменен в тежест на ищцовата страна по делото.
Аргумент - липсва съдебен акт за прекратяване на производството по делото, който подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. А фигурата "мълчалив отказ" е непозната в обективното ни гражданско процесуално право.

Ето защо, възражението на ответната страна не е уважено от горната инстанция.

П.П. Въпреки нажежената обстановка в страната ни, обнадеждена съм че има качествени магистрати в съдебната система, които мислят с главите си, а не с онази част от тялото си, с която седят на стола.

П.П.П. Извинявам се че нахлух в темата, коментирайки казус без да съм адресат на поставения от lawchoice към Калахан въпрос.

Благодаря за включването по казуса! Надявам се всичко около теб и вътре в теб да е наред в тези бурни, от всякакво естество, времена!
Успешна седмица!

П.П. В случай, че Калахан няма желание да се включи по казуса, довечера, ако имам възможност ще кажа и моето мнение за казуса.

В очакване съм и Калахан да се включи, за да заформим една хубава дискусийка в паузите по време на собствените ни служебни ангажименти, за които няма работно време.

[doondie]

За акта, значи сега като ми подчерта, че ал.1 е за писмени разпореждания, на мен писмено не ми е издавано, а устно! Само и единствено да се преместя, на което отказах и бях арестуван. Със всичко друго съм се съобразил включително и с изключване на камерата ми!
Това пише в акта:

"За това, че на ... Лицето във видимо трезво състояние, не изпълнява устно полицейско разпореждане от полицейски орган направено в изпълнение на функциите му по охрана на обществения ред възложени с чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, като продължава да не допуска лица да преминават през главния вход на сградата на ...,
С което виновно е нарушил чл. 64, ал. 4 във връзка с ал.1 ЗМВР"

и аз съм написал като възражение:

"Имам възражения – Не съм ограничавал движението към и в ... от гражданите, поради наличие на още входове на сградата."

Сега гледам, че не е цитирана 2-ра алинея където се казва, че разпорежданията могат да се издават и устно и това какво означава?
Означава ли, че акта е съставен неоснователно, понеже нямам писмено разпореждане и дали може и въз основа на това и Заповедта за задържане да е неправомерна?

Първо, заповедта за задържане и евентуалното наказателно постановление (НП) са два самостоятелни (административни) акта. Не може заради отмяната на глобата да се претендира неоснователност на задържането, макар и да се ползват същите аргументи.
Второ, след като имаш акт, значи най-вероятно ще издадат и НП, което вероятно ще почива на чл. 257 от ЗМВР - 50 или от 100 до 500 лв глоба.
НП ще можеш да го обжалваш, след като ти бъде връчено. Ще имаш 7 дни. Основанията не мога да коментирам сега, понеже все още няма НП.

По отношение на заповедта за задържане - виж какъв е срокът за обжалване, понеже после вече няма да има значение кой - крив и кой - прав. Аргументи можеш да извлечеш от основанието за задържане, посочено в заповедта, което не си цитирал все още, впрочем. Имаш ли свидетели на задържането, които да призовеш? Аз бих пледирал, че задържането е било неоснователно, тъй като нарушението е маловажно - блокирал си символично един от входовете на административната сграда като форма на протест, докато е имало други на разположение, т.е. не си създал невъзможност за достъп до сградата, арестуван си само ти, докато стотици други, блокирали натоварени пътни кръстовища, не са, просто защото според полицията били прекалено много, т.е. третиран си неравноправно (т.е. дискриминационно; не ми цитирай делото за регистрацията на партията на Слави сега, понеже за тях това беше ПиАр), съответно не са ти повдигнати обвинения. Не казвам, че не си виновен, просто задържането ти за мен е прекалено.

Първо, не мога да разгранича отношението си като човек от това като юрист. На първото ни упражнение по Конституционно право Васил Киров (тогава все още гл.ас.) във втори курс в СУ ни каза, че всеки юрист имал две същности/страни - едната е житейската, чисто човешката, а другата - на юрист. Не приемам такава професионална шизофрения за нещо естествено.

Не винаги законът следва житейската логика. Даже напротив. Например мен ме глобиха за непропускане на пешеходци. Съответно "доказателствата" на полицаите бяха само техните собствени показания. И съдът отсъди срещу мен - моите показния били "една защитна теза". Полицаите можеха да кажат и че не съм имал колан или съм говорел по телефона - каквото и да кажех, нямаше да се приеме. Т.е. без видеозапис, който те скриха, а съдът и не изиска, и без показания на реални свидетели (например тези, чието предимство съм бил отнел) ме признават за нарушител, понеже трима полицаи - колеги и приятели - са решили, че ще попълват бройка с мен.
Ето и друг пример - за некачествена услуга законът не е предвидил задължение за доставчика да я приведе в параметрите ѝ според договора за доставка. За разлика от стоките, които при рекламация следва да бъдат отремонтирани, да се отбие от цената или да бъдат заменени. Съдът съответно се оправдава с пропуск в законодателството, макар житейски да било несправедливо спрямо потребителя.

Нима адвокатът на един убиец искрено вярва в неговата невинност? Или пък "вътрешното убеждение" на съдията да е над правилата на закона?

[kalahan2008]

Ще се включа по-късно, когато се освободя.

[kalahan2008]

Животът налага, ако щеш и със сила, своите уроци. Наскоро имах казус, чиято емоционално решаване, бе далеч по-трудно от юридическото. Ще си позволя да го споделя тук:

Нередовна искова молба. Дадени указания за внасяне на ДТ. В срокът за изпълнение, подадено искане за продължаване на срока, уважено от съда - срокът удължен с един месец. В последният ден на продължения срок, подадено ново искане за удължаване, по което няма произнасяне, но след 7 дни таксата е внесена. Съдът разглежда делото и се произнася с акт по същество, с който уважава иска. В рамките на инстанционния контрол, ответника многократно възразява срещу допустимостта на решението. Съдията-докладчик на когото е разпределено делото, проучвайки го смята, че и втората молба за удължаване на срока е основателна. Как ще постъпиш, ако си на негово място?

По принцип смятам, че е прав ответникът. Смисълът на процесуалните срокове е посочена в чл. 101, ал. 3 ГПК - при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. А също така - чл. 129, ал. 2 ГПК - когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща.
Смисълът на сроковете е дисциплиниращ - цели бързина и ефективност на процеса. Поради това съдът следва да прилага преклузиите по еднакъв начин и за двете страни. Възможно е чисто житейски правото да е на страната на ищеца. Но ответникът е прав да негодува - решението на двете инстанции нарушава принципа на равенство на страните. С основание ответникът може да си зададе въпроса: А ако аз бях на мястото на ищеца, дали съдът щеше да толерира моето забавяне по същия начин?
Именно това е идеята на правните принципи - в известен смисъл те са "по-висши" норми (макар че е спорно дали изобщо са норми). Така например в правото на ЕС правните принципи според практиката на СЕС има предимство пред вторичното право /регламенти, директиви, решения/. Именно за това е и протестът - за принципи. Поне засега. Защото очаквам наесен, когато започнат фалитите и безработицата, на улицата да се появят и гладните хора, които няма да се борят за принципи, а за стомасите си.

[lili115]

това е цитата:

"Заповед за задържане на лице
Днес … долуподписаният …, в качеството си на полицейски орган на основание чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР във връзка с чл. 64 ал.4 от ЗМВР, за това, че на …. При извършване на граждански протест същия е блокирал централния вход на сградата на … и недопуска граждани и служители на ... до самата сграда, не изпълнява устно полицейско разпореждане да преустанови действията си.
Задържам за срок от 24 часа лицето …
….
Уведомен съм че съгласно чл.74 ал.2 т.6 б.“а“ от ЗМВР имам право да обжалвам законността на задържането."

Разбрах, че имам 14 дневен срок за обжалване. Изглежда май съм си намерил вече адвокат, че много трудно с тая власт на герб, по-голямата част са заети. Половината време е минало, но все още не е прекалено късно.

Много ще трябва да пиша, но при мен наистина има целенасоченост от властта да си млъкна, като бъда осъден или/и глобен за нещо, понеже има нещо което се крие от обществото. Хора на отговорни държавни длъжности са ми го потвърдили, но никой не ми казва какво е!
То заплахи, то репресии, то мутри и всичко е явно и директно без никаква свян или притеснение от нещо!
Това е сканираната заповед и изтрити лични данни. Това б.“а“ където ми се казва, че мога да го обжалвам, не мога да го разбера кой текст точно е!
https://1drv.ms/u/s!Aj7gqvseJoQiiCUSsZn ... N?e=lwyXSf

Забравих да кажа за свидетелите на ареста. Ами нямам, т.е. имаше свидетели но те бяха служители на сградата и едва ли ще свидетелстват в моя полза. Въпреки, че полицая арестувал ме след като говорехме после на поредния протест заяви, че не съм извършвал никакви непристойни действия, да обиждам, да се бутам, ругатни и тем подобни. Белезници не са ми слагани! Другите протестъри още не бяха дошли, защото протеста ми продължи няколко минути. Но имам запис от явна и открита охранителна камера с която съм записал ареста със звук и картина. Първото нещо, което полицая ми каза е да си изключа камерата, защото не съм имал неговото разрешение да го снимам, както и другите, като казваш, че имам камера и записвам и която се вижда по безспорен начин. Това никак не ми хареса, но изключих камерата. Видеото от записа може ли да се приложи към съда?

[ivan_lawyer]

За съжаление малко не съм в час с Наказателният процес, тоест - не бих бил актуален източник, точно сега - а все пак има и нужда и време за реакция.

Подкрепям всичко - което не е крайно агресивно - разбира се, така че, ГЕРБ да си отидат, просто преляха чашата, аз лично гледам в къщи инвалид, сега го настаних в дом, но е ужас, мизерия повсеместна, като хората протестират, едва ли е - щото да ис покажат новите модни дрехи.

В очите ми - Вие сте герой, аз съм с ранг на магистрат, но ако трябва - и аз ще сваля тогата и ще се включа, колкото мога помагам и отстрани.

Моралът и етиката отдавна са мъртви и - такива розови протести, каквито си представя властта, тоест някой да мине два-пъти центъра на града - са безполезни, доколкото - някоя подла ръчичка само отмества леко перденцето/щоричката на канцеларията си и поглежда през прозореца и си казва - "Минахме метър и тоя път".

[jhoro]

Добро утро!
Прочетох всичко, написано от Калахан и „другата страна”, струва ми се, че го разбрах (въпреки странния час) и подкрепям думите на цитирания. Но … искам да опростя още малко нещата (само за идиоти, като мен)!
„Искащия (ищеца) твърди нещо. Той е длъжен да аргументира максимално искането си.
Отговарящия (ответ-ника) ще отговаря чак когато се стигне до разглеждането по същество. Дотогава е само публика.”

„Заповед за задържане на лице
Днес … долуподписаният …, в качеството си на полицейски орган на основание чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР във връзка с чл. 64 ал.4 от ЗМВР, за това, че на …. При извършване на граждански протест същия е блокирал централния вход на сградата на … и недопуска граждани и служители на ... до самата сграда, не изпълнява устно полицейско разпореждане да преустанови действията си.
Задържам за срок от 24 часа лицето …
Уведомен съм че съгласно чл.74 ал.2 т.6 б.“а“ от ЗМВР имам право да обжалвам законността на задържането."

Цитираното (макар и съобразено със Закона) си е простотия!
Какво имаме?
Един (1) „орган - човек” задържа друг, защото блокирал входа. Без уточняване - как е станало блокирането, за колко време, до какво е довело …
Тоест, ако падна оред вратата или се движа бавно (трудноподвижен) - рискувам арест?
Неизпълняването на Устно разпореждане е още по-абсурдно! Дали органа е казал нещо или само е мислил, да го каже?
Изобщо - защо въпросния служител е бил сам?

Колкото до протестите по принцип. Пасивността, липсата на реакции означава подкрепа на статуквото. В това „гласуване” няма опция „въздържал се”. Всеки има право на мнение, но избира е „за” или „против”!
Спомняте ли си - „Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници”?

Явно имаме нов вариант на класическата „Революционна ситуация” - „едните не могат, а другите - не искат, да продължават постарому”.
Приятен ден!

[kalahan2008]

Подкрепям всичко - което не е крайно агресивно - разбира се, така че, ГЕРБ да си отидат, просто преляха чашата, аз лично гледам в къщи инвалид, сега го настаних в дом, но е ужас, мизерия повсеместна, като хората протестират, едва ли е - щото да ис покажат новите модни дрехи.

И аз съм на същото мнение. По принцип българите са търпеливи хора и не обичат промените. Страхуват се, че може да стане по-лошо, ако настане промяна. Но има праг на търпимост, който беше преминат при поредица скандали-сараи, акции в президенството, записи с 200, чекмеджета...наглостта и арогантността на управляващите вече стана нетърпима. Ситуацията е сходна с тази на 14.06.2013 г., когато за шеф на ДАНС беше избран човек, заради когото законът специално беше променен заради недостатъчния му юридически стаж, чието начало също е било в противоречие със ЗСВ, изискващ 3 г. юридически стаж за заемане на длъжността "следовател". Само че при онези протести, при които също се затваряха кръстовища и магистрали, половината протестиращи бяха от ГЕРБ, а тогава за тях затварянето на кръстовища беше легитимно действие с легитимна цел /за разлика от сега/. Знам го, защото присъствах и можех да видя кой отиваше да протестира и срещу централата на ГЕРБ до НДК и кой заобикаляше през градинките на малкото НДК.
Явно въпросът за "легитимността" също зависи от гледната точка. Точно както го разказва Смирненски в "Приказка да стълбата".

[lawchoice]

Благодаря и на Калахан, за включването!
Съгласен съм, че не съществува мълчалив отказ в обективното гражданско право. За да бъде продължен срокът за изпълнение на указанията обаче е необходим изричен акт на съда, в който да бъде упоменат новия срок за изпъление на указанията. Пропускът на първата инстанция да се произнесе е съществен, още повече щото нередовността на ИМ е отстранена след изтичане на първоначално продължения срок. В случая, този пропуск е отстранен от въззивния съд, който в рамките на решаващата си дейност като съд по същество е преценил, че искането за удължаване е основателно, сам е удължил срока и е приел, че указанията са изпълнени в срок. Формално погледнато, проблем с това произнасяне няма. Въззивният съд е инстанция по същество, дължи формиране на собствени изводи по съществото на спора, включително и по неговата допустимост.
Аз обаче считам, че при подобни случаи е оправдано връщането на делото на първата инстанция, която сама следва да извърши преценка по основателността на отправеното до нея искане. Ответникът, който при всички положения, има интерес от евентуално обезсилване и прекратяване на производството има право без ограничения от момента на отговора по чл.131 ГПК до приключване на производството пред съда влязъл в сила съдебен акт да твърди недопустимост на решението, респ. на съдебното прозводство. Всички съдебни инстанции, ангажирани с казуса, дължат произнасяне по неговоте доводи, независимо от задължението им за служебна проверка. Затова считам, че независимо, че въззивния съд няма контролно-отменителни функции и необходимостта от бързина и процесуална икономия, е следвало да осигури възможност на страните, доводите им имащи връзка с надлежното упражяване право на иск да бъдат предмет на разглеждане от възможните за казуса съдебни инстанции.

Още веднъж благодаря за включването!
Успешен ден и бъдете здрави!

[kalahan2008]

Съгласен съм с доводите на lawchoice.
За пълнота искам да посоча едно определение на ВКС по сходен /но все пак различен/ казус, в което се излагат различни доводи и с което не се допуска касация по въпроса за приложението на чл.63 ГПК.
http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-d ... 0B003A4F0E

[Melly]

Аз обаче считам, че при подобни случаи е оправдано връщането на делото на първата инстанция, която сама следва да извърши преценка по основателността на отправеното до нея искане.

Тук не бих могла да се съглася с теб.

Мисля, че каквито и доводи да съдържа ВЖ на ответника, приоритет за контрол върху съдебния акт на РС е проверката по неговата допустимост относно надлежно упражнено право на иск - изначално и по всички инстанции до край, което се отнася до проверка за процесуална законосъобразност на съд. акт.

Не мога да се съглася, че въззивната инстанция, произнасяйки се по молбата за повторно продължаване на срока по чл.63 ГПК се е произнесла с Разпореждане/Определение, като е дала нов срок за изпълнение след като ДТ е била вече внесена и делото е разгледано по същество от първа инстанция.
Според мен е било достатъчно да изложи мотиви защо счита за основателна втората молба (по която липсва произнасяне), а колкото до срока за изпълнение, то при липса на произнасяне той въобще не е започнал да тече.
Внасянето на ДТ в 7-дневен срок след подаването й санира недостатъците на ИМ и въззивният съд е следвало да се произнесе с Определение, с което да остави без уважение възражението на ответника за ненадлежно упражнено от ищеца право на иск.
В тази връзка считам, че в конкретния случай въззивната инстанция е действала законосъобразно, без да връща делото на първа инстанция за преценка по основателността на отправеното до нея искане, което касае процесуалната законосъобразност, а не материалната законосъобразност на произнесения от нея съд. акт.

П.П. Съвсем друго разрешение би следвало да бъде дадено от въззивната инстанция, ако недостатъците на ИМ касаят констатирани несъответствия между обстоятелствена част и петитума й установени от въззивния съд/касационния съд.
Да, тогава правилното процесуално действие е делото да се върне на първоинстанционния съд с указания за даване срок за изправяне на нередовността на ИМ, които засягат предмета на делото, съответно материалноправната законосъобразност на съдебния акт. (Имам висящо производство пред ВКС по този въпрос, където нередовността на ИМ е констатирана от въззивиня съд, дадени са указания, които са изпълнени, но произнасяйки се с акт по същество не е съобразил отстранения в ИМ порок )

Усмихнат ден и смело напред!

[lawchoice]

Първо, искам отново да благодаря и на двама ви за включването!

Melly,
Не си ме разбрала. Съгласен съм, че като не е върнал делото въззивния съд е процедирал законосъобразно /аз също съм го отбелязал в първата част на предходният ми пост/.
Чрез последният ми пост се опитах да илюстрирам професионалната шизофрения /юрист и човек в една личност/, за която спомена Калхан по-рано в темата. Още тогава поставяйки коментирания казус, споделих, че за мен той има две решения - юридическо и емоционално. Та, във втората част на предходният ми пост /която си цитирала/ дойде време да се изкаже и човекът у мен. Въпреки всичко считам, че описаният там вариант предлага повече житейска справедливост и обезпечаване пълноценното участие на страните в процеса, отколкото буквата на закона в случая. Според мен, по-сериозни последици за авторитетът на съдебната власт може да има коментирането от въззивния съд на доводи, касаещи надлежното упражняване на иск за първи път едва в крайният му акт /особено ако е последна инстанция/, отколкото връщането на делото на първоинстанционния съд. Увлечени в прилагане и въздигнали в култ неща като процесуална икономия, като бързина на съдебния процес, изоставихме всичко друго на заден план. Е, те тва са част от човешките неволи, които обаче много трудно могат да намерят външно проявление, особено когато не работиш сам. Както и да е!

(Успех )

[Melly]

Melly,
Не си ме разбрала..............
(Успех)

lawchoice,

Грешиш, Чудесно съм те разбрала и съм оценила по достойнство Човека, а не юриста/магистрат още в първия ми постинг.
Но понякога е нужно в написаното от мен да се улови неизказаната между редовете мисъл.
Бъди здрав и напорист!
(Благодаря)

[lili115]

Нека и аз да благодаря за подкрепата, най-вече от хора на закона като вас. Днес като прочетох положителните отзиви, това ми вдъхна кураж, понеже адвоката, който си намерих вчера по телефона, като започнах да му говоря в подробности, като отидох в кантората му, усещах как му се искаше да ме отпрати и да си намеря друг адвокат и като ми каза, че вероятността е много малка да спечеля. Но аз поисках въпреки рисковете и той ми написа жалбата, банкова сметка и ми обясни какво да правя и като ми разясни това с цитираното от мен, защо се слага в кавички "а".
Но друго което много ми направи впечатление, като гледах днешните новини: видях как вашия колега г-н Хаджигенов от отровното трио, застанал и блокирал един път на челна позиция пред всички протестиращи и на сериозното обръщение от полицията по мегафона, незабавно да се освободи пътя, същото като при мен, но с много по-голяма значимост като действие по отношение с неспазване на устно полицейско разпореждане, както и като степен на предупреждение!
А той застанал като мощен ММА-боец на ринга, обръщащ се директно към полицията само ако използват физическа сила! И какво, да не би да го арестуваха??? Естествено, че не посмяха! И защо? То е ясно, защото аз съм обикновен гражданин, а той е известен адвокат! И смеят ли?
Е, това не е ли дискриминация?

[doondie]

Това б.“а“ където ми се казва, че мога да го обжалвам, не мога да го разбера кой текст точно е!

Чл. 74. (1) За лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане.
(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:
1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) фактическите и правните основания за задържането;
3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;
4. датата и часът на задържането;
5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73;
6. правото му:
а) да обжалва пред съда законността на задържането;
б) на адвокатска защита от момента на задържането;
в) на медицинска помощ;
г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

Много ще трябва да пиша, но при мен наистина има целенасоченост от властта да си млъкна, като бъда осъден или/и глобен за нещо, понеже има нещо което се крие от обществото.

Според мен прекалено много си се филмирал. Задържали са те, колкото да напишат документите и да се водиш задържан. Не ти е повдигнато обвинение, така че никой няма да те съди, камо ли пък да се опитва да те накара да мълчиш, след като реално си виновен в случая.

Но аз поисках въпреки рисковете и той ми написа жалбата

Какви основания сте писали?