http://www.banker.bg/?Issue=704&Section ... icle=27114
НИКОЙ НЕ ДАВА, НО ВСИЧКИ ВЗИМАТ
КОРУПЦИЯТА В СЪДЕБНАТА НИ СИСТЕМА E УНИКАЛНА
Три седмици преди България официално да стане пълноправен член на Европейския съюз, борбата срещу корупцията в съдебната система придоби странен характер. И то толкова странен, че нищо чудно след пет-шест месеца "надзорниците" ни от Европейската комисия да си зададат въпроса "Що за чудо е влязло в ЕС: херувим някакъв или пък дявол, придобил богоугоден вид с помощта на 10-15 кила пудри и помади?"
Този екзотичен въпрос се "роди" по никое време - в четвъртък (7 декември) по обед, когато доказателствата, че мястото ни все още не е в Обединена Европа, заваляха като дъжд, придружен с гръмотевици.
Най-напред международната неправителствена организация "Трансперанси интернешънъл" огласи резултатите от глобалното изследване "Световен корупционен барометър", което обхваща 62 страни от цял свят и което в България се провежда за четвърти път. Та, според въпросното проучване, средният подкуп, с който всекидневно се сблъскват българите, е 80 евро.
Тази забележителна по своя характер "данна" най-вероятно е изчислена по някаква много сложна формула, тъй като, пресметнат по стандартния начин, средният подкуп би трябвало да е... най-малко 30 025 евро. Примерно: 50 евро за купуване на "законна" шофьорска книжка плюс 60 000 евро за уреждане на оправдателна присъда, делено на две за да получим средноаритметичната стойност.
Е, ако тръгнем по дирите на някои по-крупни приватизационни договори или обществени поръчки, с т. нар. среден подкуп по тях би могло да се издържа цяло село в продължение на пет години. Но днес темата ни е малко по-различна и затова ще забравим за момент събирането и деленето.
Един от най-забележителните резултати в проучването на "Трансперънси интернешънъл" гласи, че средният рушвет за страната може и да е 80 евро, но в съдебната система тази "величина" е 237 евро. И поради тази причина магистратите са обявени за шампиони по корупция за 2006 година. "Почетното" второ място е отредено на докторите - със 118 евро, следвани от държавните чиновници - със скромните 44 евро. А в дъното на класацията са полицаите с убийствено мизерния среден подкуп от 10 евро.
Каква е логиката, по която представителната извадка от целокупния български народ (по време на проучването са анкетирани 1001 души) е "наредила" подкупните точно по този начин, засега остава пълна мистерия. Не за друго, а защото пред хората на "Трансперънси интернешънъл" само 8% от анкетираните признават, че поне веднъж са давали рушвет през 2006 година.
Подобно разминаване между думите и делата обаче не бива да изненадва никого. Пак в четвъртък (7 декември), но по "ракиено време", прогресивната световна общественост научи още една зашеметителна вест: българското общество е особено толерантно към проституцията.
"Фундаменталното" изследване е дело на MBMD, темата е "Пазарът на сексуални услуги в България", а по време на работата си анкетьорите на MBMD са направили "редица интервюта с мъже на възраст между 20 и 60 години, компаньонки на 16-35 години и млади момичета от 14 до 20-годишна възраст".
Защо уважаваща себе си социологическа агенция ще се занимава с непълнолетни проститутки и ще формира обществени нагласи въз основата на интервюта с малолетни и все още неориентирани пубери, е отделен въпрос. По-важното в случая е друго: според Мира Янова - директор на MBMD, целта на изследването е благородна: "да се установят причините, пораждащи сексуалната експлоатация и трафика на жени". Резултатите обаче са се оказали такива... каквито са - покъртителни:
- повече от половината мъже намират за нормално да има професия проститутка;
- 21% от момичетата и 45% от мъжете нямат нищо против жените да работят временно като компаньонки, за да спечелят пари.
- повечето проституиращи жени заявяват, че правят това със знанието на съпрузите си;
- 22 на сто от проституиращите споделят, че родителите им са наясно с какво се занимават;
- половината от проституиращите жени биха приели помощта на интимен приятел, ако той им предложи работа в чужбина и т. н.
Ако целта на изследването беше да се проучи общественото мнение с оглед формалното легализиране на проституцията у нас, подобни резултати сигурно щяха да свършат много работа. В случая обаче ситуацията е по-различна, защото е "замесен" и един от най-доходоносните бизнеси на международната мафия - трафикът на хора.
Според анализаторите на MBMD, "повечето от анкетираните знаят какво представлява явлението "трафик на хора" и смятат, че това е проблем на цялото общество. Участниците в изследването обаче нямат вяра в институциите, които работят за предотвратяването на трафика на хора. По шестобалната система мъжете оценяват усилията на съдебната система със слаб 2.01, на полицията - с 2.68, а качеството на законодателството - с 2.28. Оценката на момичетата също е ниска".
А капакът на всичко е изводът, формулиран от Геновева Тишева, управител на Центъра за джендър изследвания, по чиято поръчка е направено изследването: "Въпреки че у нас има закон за борба с трафика на хора, той не работи ефективно, а жертвите нямат доверие в институциите".
И какво се получава в крайна сметка? Нещо, като... нищо на света. От една страна - две трети от българския народ (образно казано) приветства българската и международната проституция като "такава", а от друга страна - ругае т. нар. компетентни органи, че бездействали по отношение на трафика с хора (най-вече проститутки)!
Далеч сме от мисълта, че всяка "жрица на платената любов" е тръгнала по този път с песен на уста, обладана от идеята да направи всички мъже (или жени) щастливи. Или пък че полицаите, следователите, прокурорите и съдиите мигом тикат зад решетките всеки сутеньор или трафикант на хора, който им се изпречи пред погледите. От формална гледна точка обаче съществува проблем. Как т. нар. компетентни органи биха могли да се борят успешно с търговците на "секс робини", след като самите "секс робини" доброволно заминават на гурбет като домашни прислужнички и детегледачки? А техните родители, съпрузи и приятели нямат нищо против всеки месец да получават по пощата чекове за 2000-3000 евро?
Кой знае защо в изследването на MBMD отговори на тези въпроси няма. Било защото те не са били зададени на анкетираните, било защото... не е трябвало да бъдат зададени. По същия начин, по който на участниците в изследването на "Трансперанси интернешънъл" не са били попитани: "На какъв магистрат се е наложило да дадете подкуп - следовател, прокурор, съдия?" и "По какво дело се е наложило да дадете подкуп - наказателно, гражданско, търговско или по друг повод?"
Колкото и странно да изглежда, тези "празноти" в работата на социолозите навеждат на една друга мисъл: защо открай време винаги се говори за корупция в съдебната система и много рядко някой отваря приказка за "изкусителните страсти", които кипят в отделните й звена - следствието, прокуратурата и съда?
Отговорът е елементарен. Затова са си виновни магистратите, които продължават да се държат пред обществото така, сякаш се интересуват само от... размера на заплатите си.
Във вторник (5 декември) депутатите от Парламентарната комисия по бюджет и финанси решиха, че вместо досегашните 2% за прослужено време от 1 януари 2007 г. съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители ще получават само по един процент (виж стр. 3).
В четвъртък (7 декември) ръководствата на Съюза на съдиите, Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите сториха нещо нечувано: изпратиха съвместна декларация до президента Георги Първанов, премиера Сергей Станишев и до председателя на 40-ото Народно събрание Георги Пирински, в която изразиха най-острия си протест срещу "своеволието" на депутатите от бюджетната комисия. А в петък към протеста на трите професионални сдружения се присъедини и Националният съюз на съдебните служители.
По принцип магистратите и съдебните служители са прави да недоволстват срещу орязването на надбавките за трудов стаж. В частност обаче прави неприятно впечатление, че слугите на Темида се вдигат на бунт само тогава, когато почувстват заплаха за... семейния бюджет.
Защо примерно Съюзът на съдиите, Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите не "грабнаха оръжията" преди десетина дни? Когато на 28 ноември Висшият съдебен съвет (ВСС) назначи за административен съдия колегата им от Пловдивския окръжен съд Веселин Димитров, който не само е подсъдим за източването на "Търговски център - Илиянци", но е и отстранен от работа от ВСС?
Защо ръководствата на професионалните магистратски сдружения продължават да търпят непукизма на самия Висш съдебен съвет, който демонстративно не желае да разгледа дисциплинарните производства срещу върховните прокурори Цеко Йорданов и Ангел Илиев, както и срещу заместник-шефа на Софийската апелативна прокуратура Николай Ганчев?
Защо ръководствата на трите професионални сдружения не възроптаха, че точно сега, когато бюджетът и независимостта на третата власт висят на косъм, Висшият съдебен съвет си позволи лукса да "прескочи" редовното си заседание в сряда (6 декември)? Според официалното оправдание, причината е, че ВСС не може да събере необходимия кворум, защото осмина от кадровиците на Темида са на работно посещение в Германия.
Това обаче не е вярно, защото за откриването на заседанието е необходимо присъствието на 17 от членовете на ВСС, така че липсата на командированите не би трябвало да е фатална. А невъзможността на правосъдния министър Георги Петканов (по закон той председателства заседанията на съвета) да събере необходимия кворум се дължи на "нещо" съвсем друго.
На 5 октомври проф. Димитър Токушев - декан на Юридическия факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски" и член на ВСС от парламентарната квота, бе избран за член на Конституционния съд. До момента обаче управляващото мнозинство така и не намери един свободен ден, за да избере негов наследник във Висшия съдебен съвет.
Другият "празен стол", заради който правосъдният министър не успя да свика ВСС на заседание в сряда (6 декември), е на Николай Ганчев, който от около две седмици и половина е в отпуск и обикаля милата ни татковина зад волана на чисто ново "Пежо 407".
Искането за неговото освобождаване от прокуратурата - заради хотела му във Велинград и заради скандалните му контакти с русенския "сикаджия" Илиян Пенев-Мацола - събира прах в деловодството на съвета от лятото. До ден днешен обаче така и не се намери нито един храбрец сред членовете на ВСС, който на висок глас да призове колегите си да решават проблема "Николай Ганчев". Откъм професионалните сдружения на магистратите също не се чу ни дума, ни вопъл, ни стон.
А би трябвало, защото именно на тях се пада честта да бранят професионалните интереси и достойнството на редовите следователи, прокурори и съдии, а не да се вълнуват само от съдържанието на ведомостите, под които с най-голямо удоволствие се подписват... началниците в съдебната система.
(§22)
- Дата и час: 30 Ное 2024, 09:22 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Журналистите ли отново "изкривяват" истината?!
|
|
|
3 мнения
• Страница 1 от 1
Журналистите ли отново "изкривяват" истината?!
от gega » 15 Дек 2006, 01:08
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
от gega » 15 Дек 2006, 01:11
http://www.banker.bg/?Issue=704&Section ... icle=27117
СКАНДАЛЕН СЪДИЯ ТЪРСИ СЪДЕЙСТВИЕ ОТ ВАС
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ ОБЖАЛВА ОТКАЗА НА ВСС ДА ГО НАЗНАЧИ ЗА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
Първата жалба срещу назначенията за административни съдии вече е факт. През седмицата скандалноизвестният плевенски съдия Валери Цветанов е сезирал Върховния административен съд (ВАС) за отказа на Висшия съдебен съвет да го назначи в новите съдебни звена. В жалбата си Цветанов посочва, че членовете на съвета не са посочили никакъв мотив за негативния си вот. Очаква се насрочване на делото.
Висшият съдебен съвет назначи 268 административни съдии в две извънредни заседания, проведени на 28 и 29 ноември. Валери Цветанов се яви на конкурса и успешно премина през писмения и устния изпит. Той се класира на 177-о място по успех от общо 512 справили се кандидати.
Когато висшият кадрови орган стигна до неговото име, се чуха възгласи от сорта "Този е бандит" и "Нали го бяхме наказали". После магистратите пристъпиха към гласуване. С девет гласа "за", осем "против" и четирима "въздържали се" Висшият съдебен съвет отказа да го назначи за съдия в Плевенския административен съд.
Името на Цветанов нашумя на 4 април 2003 г., когато в плевенския хотел "Интер Ростов" бе разстрелян сводникът Марио Иванов-Каратиста. Тогава МВР разпространи информация, че Валери Цветанов - по онова време председател на Плевенския районен съд, е седял на една маса с жертвата в хотел в града. Заради скандала на 30 април същата година Валери Цветанов бе "заточен" за редови съдия в Районен съд - Тутракан. Година по-късно - на 19 март 2004-а, двама неизвестни го простреляха пред дома му в Плевен с автомат, но той оживя и на 28 септември 2005 г. излезе в отпуск по "майчинство".
Юристи предполагат, че още две жалби могат да постъпят във Върховния административен съд. Най-вероятно и Марияна Мицева ще се обърне към ВАС. В нейния случай членовете на ВСС се задоволиха с "характеристиката" на Венета Марковска - съдия във Върховния административен съд, която обяви по време на извънредните заседания, че Мицева била... "бивш служител на ГКПП-Кулата". Кой знае защо самата дума "митница" предизвика някакви съмнения у магистратите и те отхвърлиха кандидатурата й за административен съдия в Благоевград.
Третият неодобрен кандидат е Стоян Вълчев. Преди Висшият съдебен съвет да пристъпи към гласуване, върховният административен съдия Панайот Генков заяви, че познава Вълчев "от времето, когато е работел в Ямболския районен съд и е поддържал нерегламентирани и несексуални отношения с една адвокатка и със секретарката си". Заради "това" секретарката на Вълчев е била уволнена дисциплинарно, а той самият е напуснал съдебната система. Заради тези думи и Вълчев получи отрицателен вот.
(§22)
СКАНДАЛЕН СЪДИЯ ТЪРСИ СЪДЕЙСТВИЕ ОТ ВАС
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ ОБЖАЛВА ОТКАЗА НА ВСС ДА ГО НАЗНАЧИ ЗА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
Първата жалба срещу назначенията за административни съдии вече е факт. През седмицата скандалноизвестният плевенски съдия Валери Цветанов е сезирал Върховния административен съд (ВАС) за отказа на Висшия съдебен съвет да го назначи в новите съдебни звена. В жалбата си Цветанов посочва, че членовете на съвета не са посочили никакъв мотив за негативния си вот. Очаква се насрочване на делото.
Висшият съдебен съвет назначи 268 административни съдии в две извънредни заседания, проведени на 28 и 29 ноември. Валери Цветанов се яви на конкурса и успешно премина през писмения и устния изпит. Той се класира на 177-о място по успех от общо 512 справили се кандидати.
Когато висшият кадрови орган стигна до неговото име, се чуха възгласи от сорта "Този е бандит" и "Нали го бяхме наказали". После магистратите пристъпиха към гласуване. С девет гласа "за", осем "против" и четирима "въздържали се" Висшият съдебен съвет отказа да го назначи за съдия в Плевенския административен съд.
Името на Цветанов нашумя на 4 април 2003 г., когато в плевенския хотел "Интер Ростов" бе разстрелян сводникът Марио Иванов-Каратиста. Тогава МВР разпространи информация, че Валери Цветанов - по онова време председател на Плевенския районен съд, е седял на една маса с жертвата в хотел в града. Заради скандала на 30 април същата година Валери Цветанов бе "заточен" за редови съдия в Районен съд - Тутракан. Година по-късно - на 19 март 2004-а, двама неизвестни го простреляха пред дома му в Плевен с автомат, но той оживя и на 28 септември 2005 г. излезе в отпуск по "майчинство".
Юристи предполагат, че още две жалби могат да постъпят във Върховния административен съд. Най-вероятно и Марияна Мицева ще се обърне към ВАС. В нейния случай членовете на ВСС се задоволиха с "характеристиката" на Венета Марковска - съдия във Върховния административен съд, която обяви по време на извънредните заседания, че Мицева била... "бивш служител на ГКПП-Кулата". Кой знае защо самата дума "митница" предизвика някакви съмнения у магистратите и те отхвърлиха кандидатурата й за административен съдия в Благоевград.
Третият неодобрен кандидат е Стоян Вълчев. Преди Висшият съдебен съвет да пристъпи към гласуване, върховният административен съдия Панайот Генков заяви, че познава Вълчев "от времето, когато е работел в Ямболския районен съд и е поддържал нерегламентирани и несексуални отношения с една адвокатка и със секретарката си". Заради "това" секретарката на Вълчев е била уволнена дисциплинарно, а той самият е напуснал съдебната система. Заради тези думи и Вълчев получи отрицателен вот.
(§22)
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
от gega » 15 Дек 2006, 01:16
http://www.banker.bg/?Issue=704&Section ... icle=27123
РАЗСЕКРЕТЯВАНЕТО НА СЕКРЕТИТЕ: ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ ИЛИ КРАЙ НА ПРИКАЗКИТЕ?
Мнозина сигурно си спомнят, че в ранните зори на българския преход (1990-1992 г.) лидерите на тогавашния челичен юмрук на демокрацията - СДС, печелеха любовта на народните маси с едно заклинание: "Бивш негър, бивш комунист и бивше ченге (под това се разбираше бивш служител на ДС, а не на Народната милиция - бел. ред. ) няма".
За зла участ, точно по онова време метаморфозата на Майкъл Джексън вървеше с толкова ускорени темпове (тя започна две-три години по-рано след инцидент по време на снимки за видеоклип), че през 1994-1995 г. поп идолът стана първият... бивш негър в историята на човечеството. И то толкова бивш, че дори скандинавски албинос може да завиди на белотата му.
Нещо подобно се случи и с "бившите комунисти". Още на втората година от югоембаргото (1994-а) партийните елити (тръгнали по пътя на демокрацията като червени, сини, зелени, лилави, оранжеви), както и техните спонсори, така си "омешаха капите" зад кулисите на голямата политика, че към края на 90-те години всички вкупом забравиха... всичко. Най вече кой е започнал политическата си кариера като бивш районен или окръжен секретар на БКП и кой - като автор на мракобеснически уводни статии в "Работническо дело". Кой е влязъл в големия бизнес като партиен секретар на металургичен комбинат и кой - като комсомолски секретар на машиностроителен гигант. И тази амнезия никак не е случайна, защото точно тогава - в края на 90-те години на миналия век, за първи път стана известно, че Европейският съюз ни иска и е готов да похарчи за целта десетина-петнайсет милиарда евро.
Така че единствените, които все още се вписват в споменатата по-горе крилата фраза от зората на българската демокрация, останаха бившите "ченгесари" от Държавна сигурност.
Битката за досиетата на бившата Държавна сигурност навлезе в решителната си фаза. Тя започна още преди 17 години и бе водена по най-различни начини - с митинги, с проектозакони, с кръгли маси, с тайни срещи и "явни" компромати по медиите. Ефектът обаче си е все един и същ: наследниците на ДС - МВР, военното разузнаване, военното контраразузнаване и Националната разузнавателна служба - не приемат, а още по-малко предават (както се казва по друг повод).
Народните представители от дясната опозиция натискат за пълно разсекретяване на досиетата, въпреки че нито през 1991-1992 г. си мръднаха и пръста дори за да направят нещо по въпроса, нито като управляващи от 1997 до 2001 г., когато бяха сложили ръка на абсолютно всички възможни власти в държавата: законодателната, изпълнителната, съдебната и местната.
Управляващите в момента партньори БСП, НДСВ и ДПС уж продължават да се карат помежду си и да се "замерят" с разнопосочни проектозакони за архивите на ДС, но като цяло ситуацията в коалицията в този аспект напомня анотацията на филма "Да спиш с врага си" (1991 г., режисьор Джозеф Рубен, в главните роли с Джулия Робъртс и Патрик Бъргин): "Лора и Мартин са семейна двойка от четири години. Една на пръв поглед съвършена, щастлива и много сполучлива двойка. Но в действителност истината за тяхното семейство е съвсем различна. Мартин е противен и груб. Лора живее в постоянен страх и очаква удобен момент, в който да избяга. Накрая тя решава да инсценира собствената си смърт, като променя самоличността и местожителството си. Но когато Мартин разкрива, че тя не е мъртва, решава на всяка цена да я убие и... не успява".
Е, в "нашия" случай не става дума за щастлива семейна двойка, а за щастлива (поне досега) политическа тройка, която се "съеши" само преди година и половина. За сметка на това обаче почти всичко останало е налице: единият от партньорите е едър, силен и груб. Другият е хитър, притворен и коварен. А третият партньор е инсценирал собствената си смърт, но не, за да се спаси от другите двама, а защото така му е най-удобно - хем дърпа конците в голямата игра, хем други да носят отговорност за решенията му.
За съжаление, генералното сражение на тема "Кой кого за досиетата - "куките" или свободните граждани", което трябваше да започне в понеделник (4 декември) и да приключи в сряда (5 декември), се превърна във фарс. Който се оказа толкова блудкав, че остави далеч зад себе си епохалните напъни на историко-интелектуалната ни мисъл да събуди патриотизма у подрастващите чрез театрални възстановки на сраженията за връх Шипка през Руско-турската освободителна война или пък победата на цар Симеон в битката край Ахелой.
Най-напред във вторник (5 декември), в 12.00 часа, група журналисти и публицисти, имащи навика да говорят от името на цялата колегия, свикаха нарочна пресконференция в пресклуба на БТА. На т. нар. граждански форум бе поставен един ултиматум, бе формулиран един "магистрален" извод и бе отправен един апел, които ще цитираме в хронологичен ред:
- "Парламентът трябва да разсекрети абсолютно всички досиета - както на бившите "куки", агенти и доносници, така и на настоящите политици, дипломати, шефове в специалните служби, журналисти и т. н. В противен случай чий парламент ще бъде - на държавата на бившата ДС или на държавата, която представлява?"
- "Процесът в цяла Източна Европа бе - или отваряш всички досиета, или не отваряш нищо. Идеята за полуотварянето на досиетата е по-дискредитираща от политиката на някои партии - да държат всичко затворено. Тази политика е прагматично глупава."
- "Всеки, който иска да участва в последната битка на медиите с Държавна сигурност - нека дойде пред сградата на Народното събрание в сряда сутринта и с присъствието си да помогне на депутатите да гласуват за пълното разсекретяване на досиетата".
Пак във вторник от "вражеския окоп" подадоха глави и част от елитните бойци на Държавна сигурност, подвизаващи се в публичното пространство като членове на Асоциацията на разузнавачите от запаса и на Националната асоциация "Сигурност". ("Мостовите" фигури, поне тези, които вече са познати - агенти/журналисти или журналисти/агенти, като че ли в този момент останаха в сянка.)
Като добри професионалисти те организираха своята пресконференция на същото място, но... един час преди "журналята". С интимната мисъл да докажат, че бивши разузнавачи няма, че всеки "слуга на плаща и кинжала" е бил готов да загине в името на отечеството и че "въпросното" отечество им дължи само едно: най-строго опазване на секретите от чужди очи и уши.
И го доказаха, защото на пресконференцията си те отново демонстрираха, че не са забравили какво да кажат, как да го кажат и кой трябва да ги послуша:
- "След като отварят досиетата, коалиционните партньори ще останат учудени колко много хора са работили за службите!"
- "Трябва да има "цедка", защото с новия закон се цели подмяна на политическия елит!"
- "Много журналисти получиха пари от чужбина, за да твърдят, че няма нужда от българско разузнаване. Основните опасения на Запада са българската агентура да не бъде предадена на Русия!"
- "Не могат да се огласяват българските агенти в чужбина, защото в момента имаме хора, които участват при взимането на решенията в политиката на други държави. Човек, който се готви да стане шеф на ЦРУ, е работил като резидент на американците в България".
Поне засега не е известно, кое от току-що цитираните "предположения" и "предупреждения" е стигнало най-бързо до ушите на съответните адресати. По-важното е друго. Във вторник (5 декември), само час и половина след пресконференцията на бившите "куки", управляващото мнозинство се отказа от пълното разсекретяване на досиетата.
В сряда сутринта 140-150 журналисти, политолози и общественици на свободна практика "виснаха" пред парламента с надеждата, че някой ще им обърне внимание.
А в сряда по обед управляващото мнозинство гласува онова, което... трябваше да гласува:
- досиетата на лицата, заемали или заемащи длъжността началник на отдел или сектор в Служба "Военна информация" към министъра на отбраната (военното разузнаване) или в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г., няма да се разсекретяват;
- досиетата на всички служители, агенти и информатори на бившата ДС (с изключение на цивилните и военните разузнавачи, започнали работа след 16 юли 1991 г.) се разсекретяват, но при... "едно" условие: това да не застрашава националната сигурност или живота на някого.
Оттук нататък никак не е трудно да си представи човек какво точно ще започне да разсекретява т. нар. надлежен орган (Държавната комисия за разсекретяване и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия) и докъде ще стигне в това разсекретяване.
Не за друго, а защото в новоприетия нормативен акт се казва следното:
"Принадлежност към органите на Държавна сигурност (ДС) и Разузнавателното управление на Българската народна армия (РУ на БНА) се установява при наличието на следните обстоятелства:
1. дейност като щатен, нещатен и/или секретен (негласен) сътрудник на ДС и РУ на БНА;
2. облагодетелстване с образователни, професионални, административни или имуществени привилегии, предоставени чрез или със съдействието на ДС и РУ на БНА;
3. осигуряване на защита срещу наказателно преследване чрез или със съдействие от страна на ДС и РУ на БНА".
И още:
"Обстоятелствата се установяват на базата на документи, съдържащи се в информационните фондове, както следва:
1. за установяване на дейност на щатен сътрудник - с данни от неговото лично кадрово дело, щатните разписания и/или ведомостите за получавани възнаграждения;
2. за установяване на дейност на нещатен сътрудник - с данни от неговото кадрово дело, щатните разписания и/или ведомостите за получавани възнаграждения;
3. за установяване на дейност на секретен (негласен) сътрудник - със собственоръчно написана и/или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; други материали, собственоръчно написани и/или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет, документи от ръководилия го щатен (нещатен) сътрудник, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколи за унищожаване и други информационни носители.
4. за облагодетелстване - с документи, установяващи образователни, професионални, административни или имуществени привилегии, предоставени чрез или със съдействието на органите на ДС и РУ на БНА.
5. за осигуряване на защита срещу наказателно преследване - с документи, удостоверяващи съдействие чрез или от страна на органите на ДС и РУБНА".
Сякаш нарочно десетина дни преди паметното гласуване на т. нар. Закон за досиетата, в редакцията на "Параграф 22" попаднаха няколко официални документа от прословутото дело срещу бившия министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев и ген. Нанка Серкеджиева - началник на "Отдел III - Държавна сигурност". То бе образувано през 1992 г. от тогавашния главен прокурор Иван Татарчев въз основа на следните "формални" основания:
- 144 235 напълно унищожени дела, от които 130 978 дела от оперативните архивни фондове на Държавна сигурност;
- 13 257 напълно унищожени действащи дела (т.е. на активни оперативни агенти, нещатни сътрудници и доносници);
- 18 695 частично унищожени архивни и оперативни дела.
За това дело е писано толкова много, че едва ли е необходимо да се напомнят излишни подробности. По-важното е, че на 11 април 2002 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) осъжда на ген. Семерджиев на четири и половина години лишаване от свобода, а ген. Серкеджиева - на две години затвор, защото броят на унищожените дела и досиета се оказва доста (меко казано) по-голям от този, заради който е образувано делото.
След жалба на двамата подсъдими и 15-месечно изучаване на материалите на 13 август 2003 г. петчленен състав на ВКС, председателстван от Пламен Томов, връща делото на Софийската военноокръжна прокуратура за доразследване и с указания за отстраняване на конкретни процесуални нарушения. Тези указания обаче се оказват неизпълними (между другото по съвсем обективни причини) и затова през юли 2006 г. Софийската военноокръжна прокуратура прекратява наказателното преследване срещу Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева поради изтичане на давностните срокове.
Та, в единия от документите, с които "Параграф 22" разполага, пише, че докато ген. Атанас Семерджиев и ген. Нанка Серкеджиева са отговаряли за прочистването на ДС-архивите (от 27 декември 1989 г. до 2 август 1990 г.), в нарушение на действащата нормативна и вътрешноведомствена уредба са унищожени:
- 63% от личните дела на служителите, агентите и нещатните сътрудници;
- 74% от работните дела на секретните сътрудници;
- 78% от оперативните дела на лицата (каквото и да означава това);
- 56% от литерните дела (става дума за материалите, събирани срещу конкретни лица по оперативен път, включително и чрез тогавашните аналози на съвременните специални разузнавателни средства: "Пирин" - подслушване на телефон, и "Родопи" - подслушване на помещение);
- неустановено количество дела от други фондове.
Освен това, в този документ се казва още:
"Заедно с цялостното унищожаване на архивните оперативни дела са били микрофилмирани определен тип документи, като останалата част от делата са били унищожени - в повечето случаи без протокол. Унищожени са били също така архивни дела, които съгласно Закона за държавния архивен фонд са имали историческа стойност и не са подлежали на унищожаване. Напълно са унищожени 9000 действащи дела на лица, водени на оперативен отчет.
Аналогично е било постъпено и с ликвидирането на Шесто управление на ДС - всички действащи оперативни дела на секретни сътрудници и обекти, както и служебната документация от деловодството на това управление са били унищожени, което е грубо нарушение на Закона за държавния архивен фонд".
Край на цитата. Който иска - да разсекретява "огризките" от архива на бившата Държавна сигурност, останали след ген. Семерджиев и неговите наследници на поста министър на вътрешните работи. И нека се вълнува от съдържанието на т. нар. Закон за досиетата, и нека пише молба след молба до председателя на бъдещата Държавна комисия за разсекретяване и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия.
А онзи, който иска да научи истината за сегашния политически и бизнес елит, трябва да постъпи доста по-прагматично: да открие правилния човек и да се потопи в сложния и богат свят на търговците с досиета. Свят, в който всеки продава всичко (и всекиго) и в който важи едно-единствено правило: истинските "куки" и "кукловоди" никога не заемат ръководни постове. Нито в структури на държавната власт, нито в частни фирми и корпорации.
Да ни е честито разсекретяването на секретите!
Иван Рачев
РАЗСЕКРЕТЯВАНЕТО НА СЕКРЕТИТЕ: ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ ИЛИ КРАЙ НА ПРИКАЗКИТЕ?
Мнозина сигурно си спомнят, че в ранните зори на българския преход (1990-1992 г.) лидерите на тогавашния челичен юмрук на демокрацията - СДС, печелеха любовта на народните маси с едно заклинание: "Бивш негър, бивш комунист и бивше ченге (под това се разбираше бивш служител на ДС, а не на Народната милиция - бел. ред. ) няма".
За зла участ, точно по онова време метаморфозата на Майкъл Джексън вървеше с толкова ускорени темпове (тя започна две-три години по-рано след инцидент по време на снимки за видеоклип), че през 1994-1995 г. поп идолът стана първият... бивш негър в историята на човечеството. И то толкова бивш, че дори скандинавски албинос може да завиди на белотата му.
Нещо подобно се случи и с "бившите комунисти". Още на втората година от югоембаргото (1994-а) партийните елити (тръгнали по пътя на демокрацията като червени, сини, зелени, лилави, оранжеви), както и техните спонсори, така си "омешаха капите" зад кулисите на голямата политика, че към края на 90-те години всички вкупом забравиха... всичко. Най вече кой е започнал политическата си кариера като бивш районен или окръжен секретар на БКП и кой - като автор на мракобеснически уводни статии в "Работническо дело". Кой е влязъл в големия бизнес като партиен секретар на металургичен комбинат и кой - като комсомолски секретар на машиностроителен гигант. И тази амнезия никак не е случайна, защото точно тогава - в края на 90-те години на миналия век, за първи път стана известно, че Европейският съюз ни иска и е готов да похарчи за целта десетина-петнайсет милиарда евро.
Така че единствените, които все още се вписват в споменатата по-горе крилата фраза от зората на българската демокрация, останаха бившите "ченгесари" от Държавна сигурност.
Битката за досиетата на бившата Държавна сигурност навлезе в решителната си фаза. Тя започна още преди 17 години и бе водена по най-различни начини - с митинги, с проектозакони, с кръгли маси, с тайни срещи и "явни" компромати по медиите. Ефектът обаче си е все един и същ: наследниците на ДС - МВР, военното разузнаване, военното контраразузнаване и Националната разузнавателна служба - не приемат, а още по-малко предават (както се казва по друг повод).
Народните представители от дясната опозиция натискат за пълно разсекретяване на досиетата, въпреки че нито през 1991-1992 г. си мръднаха и пръста дори за да направят нещо по въпроса, нито като управляващи от 1997 до 2001 г., когато бяха сложили ръка на абсолютно всички възможни власти в държавата: законодателната, изпълнителната, съдебната и местната.
Управляващите в момента партньори БСП, НДСВ и ДПС уж продължават да се карат помежду си и да се "замерят" с разнопосочни проектозакони за архивите на ДС, но като цяло ситуацията в коалицията в този аспект напомня анотацията на филма "Да спиш с врага си" (1991 г., режисьор Джозеф Рубен, в главните роли с Джулия Робъртс и Патрик Бъргин): "Лора и Мартин са семейна двойка от четири години. Една на пръв поглед съвършена, щастлива и много сполучлива двойка. Но в действителност истината за тяхното семейство е съвсем различна. Мартин е противен и груб. Лора живее в постоянен страх и очаква удобен момент, в който да избяга. Накрая тя решава да инсценира собствената си смърт, като променя самоличността и местожителството си. Но когато Мартин разкрива, че тя не е мъртва, решава на всяка цена да я убие и... не успява".
Е, в "нашия" случай не става дума за щастлива семейна двойка, а за щастлива (поне досега) политическа тройка, която се "съеши" само преди година и половина. За сметка на това обаче почти всичко останало е налице: единият от партньорите е едър, силен и груб. Другият е хитър, притворен и коварен. А третият партньор е инсценирал собствената си смърт, но не, за да се спаси от другите двама, а защото така му е най-удобно - хем дърпа конците в голямата игра, хем други да носят отговорност за решенията му.
За съжаление, генералното сражение на тема "Кой кого за досиетата - "куките" или свободните граждани", което трябваше да започне в понеделник (4 декември) и да приключи в сряда (5 декември), се превърна във фарс. Който се оказа толкова блудкав, че остави далеч зад себе си епохалните напъни на историко-интелектуалната ни мисъл да събуди патриотизма у подрастващите чрез театрални възстановки на сраженията за връх Шипка през Руско-турската освободителна война или пък победата на цар Симеон в битката край Ахелой.
Най-напред във вторник (5 декември), в 12.00 часа, група журналисти и публицисти, имащи навика да говорят от името на цялата колегия, свикаха нарочна пресконференция в пресклуба на БТА. На т. нар. граждански форум бе поставен един ултиматум, бе формулиран един "магистрален" извод и бе отправен един апел, които ще цитираме в хронологичен ред:
- "Парламентът трябва да разсекрети абсолютно всички досиета - както на бившите "куки", агенти и доносници, така и на настоящите политици, дипломати, шефове в специалните служби, журналисти и т. н. В противен случай чий парламент ще бъде - на държавата на бившата ДС или на държавата, която представлява?"
- "Процесът в цяла Източна Европа бе - или отваряш всички досиета, или не отваряш нищо. Идеята за полуотварянето на досиетата е по-дискредитираща от политиката на някои партии - да държат всичко затворено. Тази политика е прагматично глупава."
- "Всеки, който иска да участва в последната битка на медиите с Държавна сигурност - нека дойде пред сградата на Народното събрание в сряда сутринта и с присъствието си да помогне на депутатите да гласуват за пълното разсекретяване на досиетата".
Пак във вторник от "вражеския окоп" подадоха глави и част от елитните бойци на Държавна сигурност, подвизаващи се в публичното пространство като членове на Асоциацията на разузнавачите от запаса и на Националната асоциация "Сигурност". ("Мостовите" фигури, поне тези, които вече са познати - агенти/журналисти или журналисти/агенти, като че ли в този момент останаха в сянка.)
Като добри професионалисти те организираха своята пресконференция на същото място, но... един час преди "журналята". С интимната мисъл да докажат, че бивши разузнавачи няма, че всеки "слуга на плаща и кинжала" е бил готов да загине в името на отечеството и че "въпросното" отечество им дължи само едно: най-строго опазване на секретите от чужди очи и уши.
И го доказаха, защото на пресконференцията си те отново демонстрираха, че не са забравили какво да кажат, как да го кажат и кой трябва да ги послуша:
- "След като отварят досиетата, коалиционните партньори ще останат учудени колко много хора са работили за службите!"
- "Трябва да има "цедка", защото с новия закон се цели подмяна на политическия елит!"
- "Много журналисти получиха пари от чужбина, за да твърдят, че няма нужда от българско разузнаване. Основните опасения на Запада са българската агентура да не бъде предадена на Русия!"
- "Не могат да се огласяват българските агенти в чужбина, защото в момента имаме хора, които участват при взимането на решенията в политиката на други държави. Човек, който се готви да стане шеф на ЦРУ, е работил като резидент на американците в България".
Поне засега не е известно, кое от току-що цитираните "предположения" и "предупреждения" е стигнало най-бързо до ушите на съответните адресати. По-важното е друго. Във вторник (5 декември), само час и половина след пресконференцията на бившите "куки", управляващото мнозинство се отказа от пълното разсекретяване на досиетата.
В сряда сутринта 140-150 журналисти, политолози и общественици на свободна практика "виснаха" пред парламента с надеждата, че някой ще им обърне внимание.
А в сряда по обед управляващото мнозинство гласува онова, което... трябваше да гласува:
- досиетата на лицата, заемали или заемащи длъжността началник на отдел или сектор в Служба "Военна информация" към министъра на отбраната (военното разузнаване) или в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г., няма да се разсекретяват;
- досиетата на всички служители, агенти и информатори на бившата ДС (с изключение на цивилните и военните разузнавачи, започнали работа след 16 юли 1991 г.) се разсекретяват, но при... "едно" условие: това да не застрашава националната сигурност или живота на някого.
Оттук нататък никак не е трудно да си представи човек какво точно ще започне да разсекретява т. нар. надлежен орган (Държавната комисия за разсекретяване и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия) и докъде ще стигне в това разсекретяване.
Не за друго, а защото в новоприетия нормативен акт се казва следното:
"Принадлежност към органите на Държавна сигурност (ДС) и Разузнавателното управление на Българската народна армия (РУ на БНА) се установява при наличието на следните обстоятелства:
1. дейност като щатен, нещатен и/или секретен (негласен) сътрудник на ДС и РУ на БНА;
2. облагодетелстване с образователни, професионални, административни или имуществени привилегии, предоставени чрез или със съдействието на ДС и РУ на БНА;
3. осигуряване на защита срещу наказателно преследване чрез или със съдействие от страна на ДС и РУ на БНА".
И още:
"Обстоятелствата се установяват на базата на документи, съдържащи се в информационните фондове, както следва:
1. за установяване на дейност на щатен сътрудник - с данни от неговото лично кадрово дело, щатните разписания и/или ведомостите за получавани възнаграждения;
2. за установяване на дейност на нещатен сътрудник - с данни от неговото кадрово дело, щатните разписания и/или ведомостите за получавани възнаграждения;
3. за установяване на дейност на секретен (негласен) сътрудник - със собственоръчно написана и/или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; други материали, собственоръчно написани и/или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет, документи от ръководилия го щатен (нещатен) сътрудник, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколи за унищожаване и други информационни носители.
4. за облагодетелстване - с документи, установяващи образователни, професионални, административни или имуществени привилегии, предоставени чрез или със съдействието на органите на ДС и РУ на БНА.
5. за осигуряване на защита срещу наказателно преследване - с документи, удостоверяващи съдействие чрез или от страна на органите на ДС и РУБНА".
Сякаш нарочно десетина дни преди паметното гласуване на т. нар. Закон за досиетата, в редакцията на "Параграф 22" попаднаха няколко официални документа от прословутото дело срещу бившия министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев и ген. Нанка Серкеджиева - началник на "Отдел III - Държавна сигурност". То бе образувано през 1992 г. от тогавашния главен прокурор Иван Татарчев въз основа на следните "формални" основания:
- 144 235 напълно унищожени дела, от които 130 978 дела от оперативните архивни фондове на Държавна сигурност;
- 13 257 напълно унищожени действащи дела (т.е. на активни оперативни агенти, нещатни сътрудници и доносници);
- 18 695 частично унищожени архивни и оперативни дела.
За това дело е писано толкова много, че едва ли е необходимо да се напомнят излишни подробности. По-важното е, че на 11 април 2002 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) осъжда на ген. Семерджиев на четири и половина години лишаване от свобода, а ген. Серкеджиева - на две години затвор, защото броят на унищожените дела и досиета се оказва доста (меко казано) по-голям от този, заради който е образувано делото.
След жалба на двамата подсъдими и 15-месечно изучаване на материалите на 13 август 2003 г. петчленен състав на ВКС, председателстван от Пламен Томов, връща делото на Софийската военноокръжна прокуратура за доразследване и с указания за отстраняване на конкретни процесуални нарушения. Тези указания обаче се оказват неизпълними (между другото по съвсем обективни причини) и затова през юли 2006 г. Софийската военноокръжна прокуратура прекратява наказателното преследване срещу Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева поради изтичане на давностните срокове.
Та, в единия от документите, с които "Параграф 22" разполага, пише, че докато ген. Атанас Семерджиев и ген. Нанка Серкеджиева са отговаряли за прочистването на ДС-архивите (от 27 декември 1989 г. до 2 август 1990 г.), в нарушение на действащата нормативна и вътрешноведомствена уредба са унищожени:
- 63% от личните дела на служителите, агентите и нещатните сътрудници;
- 74% от работните дела на секретните сътрудници;
- 78% от оперативните дела на лицата (каквото и да означава това);
- 56% от литерните дела (става дума за материалите, събирани срещу конкретни лица по оперативен път, включително и чрез тогавашните аналози на съвременните специални разузнавателни средства: "Пирин" - подслушване на телефон, и "Родопи" - подслушване на помещение);
- неустановено количество дела от други фондове.
Освен това, в този документ се казва още:
"Заедно с цялостното унищожаване на архивните оперативни дела са били микрофилмирани определен тип документи, като останалата част от делата са били унищожени - в повечето случаи без протокол. Унищожени са били също така архивни дела, които съгласно Закона за държавния архивен фонд са имали историческа стойност и не са подлежали на унищожаване. Напълно са унищожени 9000 действащи дела на лица, водени на оперативен отчет.
Аналогично е било постъпено и с ликвидирането на Шесто управление на ДС - всички действащи оперативни дела на секретни сътрудници и обекти, както и служебната документация от деловодството на това управление са били унищожени, което е грубо нарушение на Закона за държавния архивен фонд".
Край на цитата. Който иска - да разсекретява "огризките" от архива на бившата Държавна сигурност, останали след ген. Семерджиев и неговите наследници на поста министър на вътрешните работи. И нека се вълнува от съдържанието на т. нар. Закон за досиетата, и нека пише молба след молба до председателя на бъдещата Държавна комисия за разсекретяване и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия.
А онзи, който иска да научи истината за сегашния политически и бизнес елит, трябва да постъпи доста по-прагматично: да открие правилния човек и да се потопи в сложния и богат свят на търговците с досиета. Свят, в който всеки продава всичко (и всекиго) и в който важи едно-единствено правило: истинските "куки" и "кукловоди" никога не заемат ръководни постове. Нито в структури на държавната власт, нито в частни фирми и корпорации.
Да ни е честито разсекретяването на секретите!
Иван Рачев
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
3 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 15 госта