- Дата и час: 30 Ное 2024, 10:27 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Изпит за адвокатска колегия
|
|
Baby,прав си абсолютно.Те съм догледала,че е за въззивна.Бе то нали си имаше лаф, че правото не е за спящите, а за зрящите.Хак ми е!А на въпроса-избиване на зъб е :а/лека, б/средна, в/тежка телесна-смятам,че като не е изписана цялата квалификация-"без които се затруднява дъвченето или говоренето" с и е лека.
- eklekti4kata
- Потребител
- Мнения: 285
- Регистриран на: 13 Ное 2006, 21:17
eklekti4kata написа:Baby,прав си абсолютно.Те съм догледала,че е за въззивна.Бе то нали си имаше лаф, че правото не е за спящите, а за зрящите.Хак ми е!А на въпроса-избиване на зъб е :а/лека, б/средна, в/тежка телесна-смятам,че като не е изписана цялата квалификация с-"без които се затруднява дъвченето или говоренето" и е лека.
ПравА
Лека ТП е. Точно, защото не е дописано "без които се затруднява дъвченето или говоренето".
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
Търся отговор на следните въпроси:
Ако можете помагайте.
25 въпрос от теста от 2006:
Липсана на кой подпис е процесуално нарушение - на секретаря, на председателя или на съд.заседатели
32 въпрос от същия тест - какво прави съда с гр.иск ако признае подсъдимия за невинен и го оправдае
37 въпрос от 2007г:
публична държавна собственост е - детската градина, съдебната палата и спирката
Ако можете помагайте.
25 въпрос от теста от 2006:
Липсана на кой подпис е процесуално нарушение - на секретаря, на председателя или на съд.заседатели
32 въпрос от същия тест - какво прави съда с гр.иск ако признае подсъдимия за невинен и го оправдае
37 въпрос от 2007г:
публична държавна собственост е - детската градина, съдебната палата и спирката
- elibor
- Младши потребител
- Мнения: 56
- Регистриран на: 08 Ное 2007, 13:12
elibor, аз отговарям на въпросите така :
25 въпрос от теста от 2006:
Липсана на кой подпис е процесуално нарушение - на секретаря, на председателя или на съд.заседатели
32 въпрос от същия тест - какво прави съда с гр.иск ако признае подсъдимия за невинен и го оправдае - може да бъде уважен
НПК Произнасяне по гражданския иск
Чл.307. Съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.
37 въпрос от 2007г:
публична държавна собственост е - детската градина, съдебната палата и спирката
Закон за държавната собственост
Чл.2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.
(2) (изм.,ДВ,бр.32 от 2005 г., бр.36 от 2006 г.) Публична държавна собственост са:
1. обектите по чл.18, ал.1 от Конституцията на Република България, определени със закон за изключителна държавна собственост;
2. обектите и имотите, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;
3. движимите вещи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;
4. имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им;5. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет.
25 въпрос от теста от 2006:
Липсана на кой подпис е процесуално нарушение - на секретаря, на председателя или на съд.заседатели
32 въпрос от същия тест - какво прави съда с гр.иск ако признае подсъдимия за невинен и го оправдае - може да бъде уважен
НПК Произнасяне по гражданския иск
Чл.307. Съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.
37 въпрос от 2007г:
публична държавна собственост е - детската градина, съдебната палата и спирката
Закон за държавната собственост
Чл.2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.
(2) (изм.,ДВ,бр.32 от 2005 г., бр.36 от 2006 г.) Публична държавна собственост са:
1. обектите по чл.18, ал.1 от Конституцията на Република България, определени със закон за изключителна държавна собственост;
2. обектите и имотите, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;
3. движимите вещи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;
4. имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им;5. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет.
- stupy
- Младши потребител
- Мнения: 60
- Регистриран на: 08 Ное 2007, 11:05
- Местоположение: България
stupy много благодаря за отговорите, но имам определени резерви на въпроса за гр.иск
според мен въпросът е доста подвеждащ и объркващ
гр. иск е за обезщетяване на претърпените от престъплението вреди
да, по силата на чл.305 от НПК съдът всякога се произнася по този иск, но това не означава, че го уважава
съдът ще се произнесе, но според мен в този случай няма да го уважи, защото основанието за гр.иск е чл.45 от ЗЗД, който изрично казва, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Ако лицето е невинно, това не означава ли че при всички случаи не носи и гр. отговорност за вредите от престъплението.
Доста ме обърка този въпрос, но това е моя ред на мисли. И въпреки всичко все още не съм убедена в отговора.
Не знам .... Вие какво мислите
според мен въпросът е доста подвеждащ и объркващ
гр. иск е за обезщетяване на претърпените от престъплението вреди
да, по силата на чл.305 от НПК съдът всякога се произнася по този иск, но това не означава, че го уважава
съдът ще се произнесе, но според мен в този случай няма да го уважи, защото основанието за гр.иск е чл.45 от ЗЗД, който изрично казва, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Ако лицето е невинно, това не означава ли че при всички случаи не носи и гр. отговорност за вредите от престъплението.
Доста ме обърка този въпрос, но това е моя ред на мисли. И въпреки всичко все още не съм убедена в отговора.
Не знам .... Вие какво мислите
- elibor
- Младши потребител
- Мнения: 56
- Регистриран на: 08 Ное 2007, 13:12
май не съм се изразила много добре, но Вие ще ме извините
надявам се да сте разбрали все пак какво исках да кажа
надявам се да сте разбрали все пак какво исках да кажа
- elibor
- Младши потребител
- Мнения: 56
- Регистриран на: 08 Ное 2007, 13:12
Писъединявам се към отговорите на stupy.
За гражданския иск: също смятам, че отговорът е б) може да бъде уважен. Въпреки че деецът е признат за невинен, между вината по наказателното право и тази по гражданското право има известни отлики и специфики; по гражданското вината се изразява в задължението на една страна да положи дължимата грижа за нещо. Калайджиев мисля че надълго и нашироко говори за вината по граждаснкото право в Об;лигационно право - Обща част.
А и чл. 307 казва, че се произнася пои гражданския иск, а не че го отхвърля или оставя без разглеждане (виж в тази връзка и чл. 88 (3) НПК). Затова верният отговор е "може да бъде уважен" - т.е. може да бъде, може и да не бъде уважен.
За гражданския иск: също смятам, че отговорът е б) може да бъде уважен. Въпреки че деецът е признат за невинен, между вината по наказателното право и тази по гражданското право има известни отлики и специфики; по гражданското вината се изразява в задължението на една страна да положи дължимата грижа за нещо. Калайджиев мисля че надълго и нашироко говори за вината по граждаснкото право в Об;лигационно право - Обща част.
А и чл. 307 казва, че се произнася пои гражданския иск, а не че го отхвърля или оставя без разглеждане (виж в тази връзка и чл. 88 (3) НПК). Затова верният отговор е "може да бъде уважен" - т.е. може да бъде, може и да не бъде уважен.
- frontmen
- Потребител
- Мнения: 117
- Регистриран на: 28 Мар 2007, 20:58
Чл. 21, чл. 64 и чл. 305 НПК от 1974 г.
Чл. 11, чл. 13 и чл. 210, б. "г" НПК от 1952 г.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 от 7 февруари 1955 г.,
Пленум на ВС
(изм. с ППВС № 7 от 1987 г.)
Сборник постановления и тълкувателни решения на Върховния съд на
Република България по наказателни дела 1953-1990, стр. 402, пор. № 135
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС.
В практиката на съдилищата въпросът за гражданския иск в наказателния
процес при постановяване на оправдателни присъди се разрешава нееднакво. Някои
от съдилищата се произнасят в такива случаи и по гражданския иск, а други го
оставят без разглеждане и предоставят на гражданския съд да се произнесе по
него, когато постановяват оправдателна присъда поради несъставомерност или
ненаказуемост на деянието. Последното разрешение се възприема и от ОСНК на ВС
с решението му № 90/54 г. С оглед да се изясни въпросът за положението на
гражданския иск в наказателния процес при постановяването на оправдателна
присъда Пленумът намира за необходимо да се дадат на съдилищата общи указания
в това отношение.
Гражданският иск се допуска за съвместно разглеждане с наказателния
процес за вредите, които са резултат от деянието на подсъдимия, инкриминирано
в обвинителния акт. В наказателния процес не могат да се търсят вреди от
дейност, която не е предмет на обвинението, защото това би затруднило
неоправдано движението на същия.
(Абз. 3, изм. с т. 17 ППВС № 7 от 1987 г.) Съгласно чл. 11 НПК(*)
гражданският иск в наказателния процес се разглежда по правилата на същия
кодекс, а доколкото в него няма разпоредби, прилагат се гражданските закони.
Това се отнася и до исковете по финансови начети в наказателния процес.
Съдилищата трябва да се произнасят по приемането на тези искове, като уточнят
размера и перата по ревизионния акт, от които произтичат те. Съдилищата могат
да приемат за съвместно разглеждане с наказателния процес само онези пера от
исковете по финансови начети, които са свързани с инкриминираното в
обвинителния акт деяние. Ако в ревизионния акт има и други пера за щети, които
не са резултат от инкриминираното деяние, наказателният съд е длъжен да
предостави разглеждането им на гражданския съд.
Между обвинението и гражданския иск съществува тясна връзка в смисъл,
че въпросът за основателността на гражданския иск e в зависимост от
разрешаването по въпроса за авторството на деянието. За гражданския иск обаче
е без значение квалификацията на това деяние. То може да бъде квалифицирано по
един или друг начин, но гражданският иск може да бъде уважен само ако същото е
виновно и е причинило щета на гражданския ищец. Деянието може да бъде признато
и за несъставомерно или ненаказуемо, но ако то е виновно и е причинило щета на
гражданския ищец, отговорността на подсъдимия и на лицата, които отговарят за
него, за вредите, остава и гражданският иск следва да бъде уважен.
Като се изхожда от това трябва да се приеме, че щом гражданският иск е
приет за съвместно разглеждане с наказателния процес, той трябва да бъде
разрешен с присъдата на същия. Само в случаите, посочени в чл. 13 НПК(*), а
именно, когато наказателното преследване бъде прекратено, преди да е
постановена присъда от първата инстанция, гражданският иск не се разглежда и
се предоставя на гражданския съд да се произнесе по него. Ако наказателното
преследване не бъде прекратено по някоя от причините, посочени в чл. 13 НПК,
наказателният съд следва да се произнесе с присъдата си и по гражданския
иск, независимо от това дали с нея подсъдимият се признава за виновен в
извършването на приписаното му деяние, или пък се признава за невиновен.
Член 210, б. "г" НПК изрично задължава наказателния съд да се произнесе с
присъдата си по основателността и размера на гражданския иск.
По изключение в случаите, когато наказателният процес е напълно
изяснен и по него може да бъде постановена присъда, а поради особената
сложност на гражданския иск се налага отлагането на делото за събиране на
допълнителни доказателства, наказателният съд може на основание чл. 11, ал. 4
НПК(*) да прекрати делото по отношение на гражданския иск и да предостави
разрешаването му на гражданския съд. Такова прекратяване не може да се
допусне, когато се касае до гражданския иск за вреди от посегателството върху
социалистическа собственост, защото във връзка с престъпленията против
социалистическата собственост съдът е длъжен да установи размера на вредата,
който е от значение при определяне квалификацията на деянието и степента на
вината на подсъдимия.
С оглед на горното следва да се изостави разбирането, прокарано в
решение № 90/54 г. на ОСНК.
По тези съображения и на основание чл. 18 от Закона за устройство на
съдилищата Пленумът на ВС
П О С Т А Н О В И:
Гражданският иск може да се приеме за съвместно разглеждане с
наказателния процес само за вредите, които са последвали от деянието, предмет
на обвинителния акт.
(Абз. 2, заличен - т. 17 ППВС № 7 от 1987 г.)
(Абз. 3, изм. - т. 17 ППВС № 7 от 1987 г.) Съдът е длъжен да се
произнесе по приемането на гражданския иск по финансов начет за съвместно
разглеждане с наказателния процес, като уточни размера на същия и перата по
ревизионния акт, от който произтичат. Ако в ревизионния акт има начет за щети,
които не са резултат от инкриминираното в обвинителния акт деяние, съдът е
длъжен да постанови ревизионния акт по отношение на този начет да се изпрати
за разглеждане на гражданския съд. В случаите, когато бъде предявен
гражданският иск след предаването на съд, съдът е длъжен да се произнесе по
този въпрос най-късно до първото заседание по делото.
Наказателният съд е длъжен да се произнесе по приетия за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск с присъдата си по делото и в
случаите, когато деянието на подсъдимия е несъставомерно и ненаказуемо. По изключение в случаите, когато наказателният процес е напълно
изяснен и по него може да бъде постановена присъда, а поради особената
сложност на гражданския иск се налага отлагане на делото за събиране на
допълнителни доказателства, наказателният съд може на основание чл. 11, ал. 4
НПК(*) да прекрати делото по отношение на гражданския иск и да предостави
решаването му на гражданския съд. Ако обаче се касае до граждански иск за
посегателство върху социалистическата собственост, делото не може да се
прекрати по отношение на него. И в този случай наказателният съд следва да се
произнесе и по гражданския иск.
---------------------
*
Постановлението е прието при действието на отменения НПК от 1952 г.
Чл. 11, чл. 13 и чл. 210, б. "г" НПК от 1952 г.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 от 7 февруари 1955 г.,
Пленум на ВС
(изм. с ППВС № 7 от 1987 г.)
Сборник постановления и тълкувателни решения на Върховния съд на
Република България по наказателни дела 1953-1990, стр. 402, пор. № 135
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС.
В практиката на съдилищата въпросът за гражданския иск в наказателния
процес при постановяване на оправдателни присъди се разрешава нееднакво. Някои
от съдилищата се произнасят в такива случаи и по гражданския иск, а други го
оставят без разглеждане и предоставят на гражданския съд да се произнесе по
него, когато постановяват оправдателна присъда поради несъставомерност или
ненаказуемост на деянието. Последното разрешение се възприема и от ОСНК на ВС
с решението му № 90/54 г. С оглед да се изясни въпросът за положението на
гражданския иск в наказателния процес при постановяването на оправдателна
присъда Пленумът намира за необходимо да се дадат на съдилищата общи указания
в това отношение.
Гражданският иск се допуска за съвместно разглеждане с наказателния
процес за вредите, които са резултат от деянието на подсъдимия, инкриминирано
в обвинителния акт. В наказателния процес не могат да се търсят вреди от
дейност, която не е предмет на обвинението, защото това би затруднило
неоправдано движението на същия.
(Абз. 3, изм. с т. 17 ППВС № 7 от 1987 г.) Съгласно чл. 11 НПК(*)
гражданският иск в наказателния процес се разглежда по правилата на същия
кодекс, а доколкото в него няма разпоредби, прилагат се гражданските закони.
Това се отнася и до исковете по финансови начети в наказателния процес.
Съдилищата трябва да се произнасят по приемането на тези искове, като уточнят
размера и перата по ревизионния акт, от които произтичат те. Съдилищата могат
да приемат за съвместно разглеждане с наказателния процес само онези пера от
исковете по финансови начети, които са свързани с инкриминираното в
обвинителния акт деяние. Ако в ревизионния акт има и други пера за щети, които
не са резултат от инкриминираното деяние, наказателният съд е длъжен да
предостави разглеждането им на гражданския съд.
Между обвинението и гражданския иск съществува тясна връзка в смисъл,
че въпросът за основателността на гражданския иск e в зависимост от
разрешаването по въпроса за авторството на деянието. За гражданския иск обаче
е без значение квалификацията на това деяние. То може да бъде квалифицирано по
един или друг начин, но гражданският иск може да бъде уважен само ако същото е
виновно и е причинило щета на гражданския ищец. Деянието може да бъде признато
и за несъставомерно или ненаказуемо, но ако то е виновно и е причинило щета на
гражданския ищец, отговорността на подсъдимия и на лицата, които отговарят за
него, за вредите, остава и гражданският иск следва да бъде уважен.
Като се изхожда от това трябва да се приеме, че щом гражданският иск е
приет за съвместно разглеждане с наказателния процес, той трябва да бъде
разрешен с присъдата на същия. Само в случаите, посочени в чл. 13 НПК(*), а
именно, когато наказателното преследване бъде прекратено, преди да е
постановена присъда от първата инстанция, гражданският иск не се разглежда и
се предоставя на гражданския съд да се произнесе по него. Ако наказателното
преследване не бъде прекратено по някоя от причините, посочени в чл. 13 НПК,
наказателният съд следва да се произнесе с присъдата си и по гражданския
иск, независимо от това дали с нея подсъдимият се признава за виновен в
извършването на приписаното му деяние, или пък се признава за невиновен.
Член 210, б. "г" НПК изрично задължава наказателния съд да се произнесе с
присъдата си по основателността и размера на гражданския иск.
По изключение в случаите, когато наказателният процес е напълно
изяснен и по него може да бъде постановена присъда, а поради особената
сложност на гражданския иск се налага отлагането на делото за събиране на
допълнителни доказателства, наказателният съд може на основание чл. 11, ал. 4
НПК(*) да прекрати делото по отношение на гражданския иск и да предостави
разрешаването му на гражданския съд. Такова прекратяване не може да се
допусне, когато се касае до гражданския иск за вреди от посегателството върху
социалистическа собственост, защото във връзка с престъпленията против
социалистическата собственост съдът е длъжен да установи размера на вредата,
който е от значение при определяне квалификацията на деянието и степента на
вината на подсъдимия.
С оглед на горното следва да се изостави разбирането, прокарано в
решение № 90/54 г. на ОСНК.
По тези съображения и на основание чл. 18 от Закона за устройство на
съдилищата Пленумът на ВС
П О С Т А Н О В И:
Гражданският иск може да се приеме за съвместно разглеждане с
наказателния процес само за вредите, които са последвали от деянието, предмет
на обвинителния акт.
(Абз. 2, заличен - т. 17 ППВС № 7 от 1987 г.)
(Абз. 3, изм. - т. 17 ППВС № 7 от 1987 г.) Съдът е длъжен да се
произнесе по приемането на гражданския иск по финансов начет за съвместно
разглеждане с наказателния процес, като уточни размера на същия и перата по
ревизионния акт, от който произтичат. Ако в ревизионния акт има начет за щети,
които не са резултат от инкриминираното в обвинителния акт деяние, съдът е
длъжен да постанови ревизионния акт по отношение на този начет да се изпрати
за разглеждане на гражданския съд. В случаите, когато бъде предявен
гражданският иск след предаването на съд, съдът е длъжен да се произнесе по
този въпрос най-късно до първото заседание по делото.
Наказателният съд е длъжен да се произнесе по приетия за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск с присъдата си по делото и в
случаите, когато деянието на подсъдимия е несъставомерно и ненаказуемо. По изключение в случаите, когато наказателният процес е напълно
изяснен и по него може да бъде постановена присъда, а поради особената
сложност на гражданския иск се налага отлагане на делото за събиране на
допълнителни доказателства, наказателният съд може на основание чл. 11, ал. 4
НПК(*) да прекрати делото по отношение на гражданския иск и да предостави
решаването му на гражданския съд. Ако обаче се касае до граждански иск за
посегателство върху социалистическата собственост, делото не може да се
прекрати по отношение на него. И в този случай наказателният съд следва да се
произнесе и по гражданския иск.
---------------------
*
Постановлението е прието при действието на отменения НПК от 1952 г.
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
Biby много благодаря за постановлението
и в крайна сметка какъв според вас е верният отговор
дали следната извадка от постановлението
/Между обвинението и гражданския иск съществува тясна връзка в смисъл,
че въпросът за основателността на гражданския иск e в зависимост от
разрешаването по въпроса за авторството на деянието. За гражданския иск обаче
е без значение квалификацията на това деяние. То може да бъде квалифицирано по
един или друг начин, но гражданският иск може да бъде уважен само ако същото е
виновно и е причинило щета на гражданския ищец./
означава, че при условие, че подсъдимият е признат за невинен правилно съм мислила, че верният отговор е а) се отхвърля във всички случаи или не
и в крайна сметка какъв според вас е верният отговор
дали следната извадка от постановлението
/Между обвинението и гражданския иск съществува тясна връзка в смисъл,
че въпросът за основателността на гражданския иск e в зависимост от
разрешаването по въпроса за авторството на деянието. За гражданския иск обаче
е без значение квалификацията на това деяние. То може да бъде квалифицирано по
един или друг начин, но гражданският иск може да бъде уважен само ако същото е
виновно и е причинило щета на гражданския ищец./
означава, че при условие, че подсъдимият е признат за невинен правилно съм мислила, че верният отговор е а) се отхвърля във всички случаи или не
- elibor
- Младши потребител
- Мнения: 56
- Регистриран на: 08 Ное 2007, 13:12
И според мен отговора е а) . Успех на всички в събота, аз се бях шашнала и мислех, че 10.11 е в петък. Добре, че не се засилих
- s.milcheva
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 15 Май 2006, 13:57
А какво ще коментирате по въпрос :
19. Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през времетраенето на брака от съпруг – едноличен търговец, в резултат на търговската му дейност:
а са съпружеска имуществена общност
б не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие
в недвижимите имоти и права върху тях са съпружеска имуществена общност, а движимите вещи и паричните влогове са лично имущество
тук някъде във форума намерих коментар, че следва да се вземе предвид тълкувателно решение №2/2001 на ОСГК на ВКС, но дали следва да се оповаваме само на това решение
19. Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през времетраенето на брака от съпруг – едноличен търговец, в резултат на търговската му дейност:
а са съпружеска имуществена общност
б не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие
в недвижимите имоти и права върху тях са съпружеска имуществена общност, а движимите вещи и паричните влогове са лично имущество
тук някъде във форума намерих коментар, че следва да се вземе предвид тълкувателно решение №2/2001 на ОСГК на ВКС, но дали следва да се оповаваме само на това решение
- stupy
- Младши потребител
- Мнения: 60
- Регистриран на: 08 Ное 2007, 11:05
- Местоположение: България
Доста неща срещнах по този въпрос и вече не мога да кажа къде и какво, но отговорът е б) не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие
- elibor
- Младши потребител
- Мнения: 56
- Регистриран на: 08 Ное 2007, 13:12
в скромната ми практика като юрисконсулт на едноличен търговец съм имала случаи , при които той се разпорежда с движимо имущество, собственост на ЕТ, но нотариусът изиска при изповядване на сделката да присъства и съпругата. А освен това при учередяване на договорна ипотека върху имот , отново собственост на ЕТ, пак изискаха съпругата да участва и даже в нотариалния акт пишеше, че "за обезпечаване на вземането се учередява догаворна ипотека върху следният имот СИО........" та затова не зная как да тълкувам нещата. Може би нотариусът е много стриктен
- stupy
- Младши потребител
- Мнения: 60
- Регистриран на: 08 Ное 2007, 11:05
- Местоположение: България
това е доста объркващо - отново
аз имах колежка в университета, която работеше, докато следвахме, като помощник - следовател /тогава имаше такава длъжност/ - скъсаха я по криминалистика, защото говореше неща от практиката си, а асистентът й казал, че говори пълни глупости
аз имах колежка в университета, която работеше, докато следвахме, като помощник - следовател /тогава имаше такава длъжност/ - скъсаха я по криминалистика, защото говореше неща от практиката си, а асистентът й казал, че говори пълни глупости
- elibor
- Младши потребител
- Мнения: 56
- Регистриран на: 08 Ное 2007, 13:12
аз много отдавна съм казала, че между това, което сме учили и практиката има ОГРОМНА разлика. Особено като съм завършила семестриално в далечната 1999 год. , няма да казвам колко неща са се променили. А за две години и 9 месеца работа като юрисконсулт, се срещнах с безумно много казуси, на които да си призная не знаех как да реагирам..... Нека всички си направим извод за образованието, което получаваме. Или по-точно ние, които нямахме дисциплина за разрешаване на казуси.
- stupy
- Младши потребител
- Мнения: 60
- Регистриран на: 08 Ное 2007, 11:05
- Местоположение: България
и въпреки че се връщам на наказателно, но просто вече мозъкът ми е блокирал и не мога да мисля, как отговаряте на:
47. Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили престъпление в чужбина, с което се засягат интересите на:
а гражданин на държава – членка на ЕС
б български гражданин
в чужд гражданин
47. Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили престъпление в чужбина, с което се засягат интересите на:
а гражданин на държава – членка на ЕС
б български гражданин
в чужд гражданин
- stupy
- Младши потребител
- Мнения: 60
- Регистриран на: 08 Ное 2007, 11:05
- Местоположение: България
stupy написа:и въпреки че се връщам на наказателно, но просто вече мозъкът ми е блокирал и не мога да мисля, как отговаряте на:
47. Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили престъпление в чужбина, с което се засягат интересите на:
а гражданин на държава – членка на ЕС
б български гражданин
в чужд гражданин
НК: Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български гражданин.
Въпросът е почти дословно преписан от чл. 5, който дава и отговора б) :):)
- frontmen
- Потребител
- Мнения: 117
- Регистриран на: 28 Мар 2007, 20:58
Аз не съм сигурен за отговорите си по следните въпроси, ако може да споделите какво мислите
5. Трето лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните:
а най-късно в първото заседание по делото
б до приключване на устните състезания в първата инстанция
в във всяко положение на делото в първата и втората инстанция
Мисля че е приложим чл.181 ал 2 гпк
31. Привидните договори са:
а унищожаеми
б нищожни
в частично недействителни
тук нямам представа
и последно
45. Когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, разпоредителна сделка с него се извършва:
а с разрешение на районния съд по местонахождението на имота
б със съгласието на другия съпруг
в без ограничение, ако прехвърлянето е на деца от брака
5. Трето лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните:
а най-късно в първото заседание по делото
б до приключване на устните състезания в първата инстанция
в във всяко положение на делото в първата и втората инстанция
Мисля че е приложим чл.181 ал 2 гпк
31. Привидните договори са:
а унищожаеми
б нищожни
в частично недействителни
тук нямам представа
и последно
45. Когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, разпоредителна сделка с него се извършва:
а с разрешение на районния съд по местонахождението на имота
б със съгласието на другия съпруг
в без ограничение, ако прехвърлянето е на деца от брака
- ico_best
- Младши потребител
- Мнения: 29
- Регистриран на: 21 Юни 2006, 19:22
ico_best написа:5. Трето лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните:
а най-късно в първото заседание по делото
б до приключване на устните състезания в първата инстанция
в във всяко положение на делото в първата и втората инстанция
Мисля че е приложим чл.181 ал 2 гпк
31. Привидните договори са:
а унищожаеми
б нищожни
в частично недействителни
чл.26, ал.2 ЗЗД
45. Когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, разпоредителна сделка с него се извършва:
а с разрешение на районния съд по местонахождението на имота
б със съгласието на другия съпруг
в без ограничение, ако прехвърлянето е на деца от брака
чл.23 СК
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 21 госта